scaner

Ами това питам вече неколкократно, изхождате КАК? С киселинка, тревица или прах? Не ти е нужно тяло с маса 1/3 от Луната, примера който ти дадох е за тела различаващи се над 700 пъти в масата - и те опровергава най-елементарно. По Нютоновият закон за гравитацията, въртенето на някакво тяло около друго се подчинява на гравитационното ускрение и е форма на свободно падане, в което тялото има и допълнителна тангенциална скорост. Тук е важно обаче ускоренето с което пада това тяло, то не зависи от тангенциалната скорост а само от гравитацията. И Кеплеровите закони за движение, доказват с най-голяма точност, че ускоренията на телата не зависят от тяхната маса, а само от масата на централното тяло и разстоянието до него. Кеф ти Меркурий, кеф ти Юпитер, падат с еднакво ускорение към Слънцето, тук даже отношението на масите е 1:5000, ти си седнал да мислиш 1/3 от Луната... Просто казано, всички тела намиращи се на еднакво разстояние от централното тяло, падат с еднакво ускорение, и това е експериментално потвърдено. А ти разчитш само на някакви видения. Ама тея неща се учат още в основното училище, ти май си го прескочил? Е що се пуйчиш тогава по форуми дето нищо не разбира? Ъ?

Аз схващам, че ти само се опитваш да се тръшкаш. Попитах те, как ти хрумна, че ускоренията трябва да са различни, след като няма никакъв експеримент в тази посока, напротив, всички показват еднакви ускорения. Никакъв отговор, само голи твърдения. Някаква криза те е подгонила пак, гласове някакви, какво?

А аз говоря за нещо по-сериозно, голямо отношение на масите. Това което са ви демонстрирали в училище е съотношение повече от 700 към 1. Ти за какво говориш и как изобщо ти хрумна?

Именно защото земното гравитационно поле с добро приближение в малки области може да се счита за хомогенно, още в училище трябва да са ви демонстрирали как стоманено топче и топче памук падат с еднакви ускорения. Така че независимостта от масите е експериментален факт. Експериментите на Етвеш потвърждават този факт с безпрецедентна точност от 14 порядъка след десетичната точка.

Не е правилно казано това... Двата обекта се намират само моментно в инерциални системи. Но те непрекъснато във времето сменят инерциалните си системи, така че от тук никакво по-продължително от момент заключение за тези инерциални системи не може да се направи

Принципът на еквивалентност, за който говориш. е валиден в хомогенно гравитационно поле, при което отношенията на масите на падащите тела нямат значение, и се нарича силен принцип на еквивалентност. Има и слаб принцип на еквивалентност, който гласи, че в малка локална област на нехомогенно гравитационно поле законите са такива, каквито се описват от силният принцип. P.S. Разменил съм имената на двата принципа, сори.

Четох някъде, стари мухлясали офицерски дипломи вървяли добре с чесън. И само с мастика, с друго му развалят вкуса.

Ами използвай формулите които знаеш. Например така: Пътят който изминава едно тяло движещо се с постояно ускорение (падането в случая) е: скоростта в зависимост от ускорението: кинетичната енергия в зависимост от скоростта: изминатият път в зависимост от скоростта, съответно кинетичната енергия: (в първата формула пътво умножаваме числитея и знаменателя с a и заместваме a.t с v , после умножаваме числителя и знаменателя с m за да получим енергия в числителя). Това равенство ни дава следната любопитна формула: Е, знаем S1=h/4, S2=h/2, T2=6, търсим T1. Заместваме и наздраве

Значи, два обекта, източник и детектор, които се движат с еднакво ускорение и в една посока, са коренно различна конфигурация от детектор и източник, разоложени на въртящ се ринг. Защо? Ако източника и детектора се движат в една и съща посока с еднакво ускорение, според ОТО можем да ги разглеждаме като покоящи се, но намиращи се в хомогенно гравитационно поле с постоянен интензитет, пропорционален на ускорението. В такъв интензитет гравитационният потенциал се променя линейно с разстоянието, източникът и детекторът ще бъдат в точки с различен гравитационен потенциал, и по тази причина ще имаме червено отместване на светлината от източника при детектора. На въртящият се диск ситуацията е друга. Там еквивалентният "гравитационен потенциал" намалява (до минус безкрайност) с отдалечаване от центъра, в центъра на въртене той е нула. НО за обекти, намиращи се на едно и също разстояние от центъра еквивалентният "гравитационен потенциал" ще бъде еднакъв (разстоянието до центъра е еднакво), няма да има никакво спектрално изместване на светлината от източника до детектора. И това е наблюдаем факт. Първият вариант, когато източника и детектора се движат с еднакво ускорение в една и съща посока се обяснява лесно кинематично и с това, че светлината излъчена от източника когато той има някаква моментна скорост спрямо избрана инерциална система, и трябва време за да достигне до приемника. За това време приемникът, който при излъчване е имал същата моментна скорост както източника, ще си промени скоростта спрямо същата инерциална система и реално ще улови светлина излъчена от източник със скорост различна от неговата, т.е. ще имаме спектрално изместване в тази светлина. При втората ситуация обаче, моментната скорост на източника и детектора остават пстоянни, защото се определят от скоростта на точката на ринга, където те са. С каквато моментна скорост се е въртял източникът когато излъчва светлината, с такава моментна скорост ще се върти и приемника в момента на приемане. И няма да има доплеров ефект. А лапландеца да си избере по-як клон.

И за външен наблюдател, няма и не може да има доплеров ефект. Експериментален факт, при ефекта на Саняк двата светлинни лъча изостават на константна фаза при постоянна ъглова скорост. Тва е положението, опитваш се да спориш с реалността, ама реалността ти го таковата... Очевадно нещо мнооого дълбоко в разбиранията ти липсва, от там изперкваш във всички твърдения. Ще трябва някак да се спасяваш сам

лапландец, първо се излекувай от халюцинациите че нещо се движи, после сам ще си отговориш.

Уловката е, че във въртяща се отправна система въобще не могат да се синхронизират часовниците. И в това се крие разрешението на ефекта според СТО. Това е малко сложна история и не ми се навлизаше в нея. Иначе как се обяснява ефекта и защо не се синхронизират часовниците, тука: http://www.physicsinsights.org/sagnac_1.html

Погледни схемата на Малоум. Там всички обекти са неподвижни спрямо диска. И тази схема обсъждаме, ама явни ти още не си разбрал. С тая скорост на мислене като на костенурка, няма и да схванеш.

Защото източникът и наблюдателят не се движат един спрямо друг. Но това го повторих десет пъти, а ти още не го схвана. Жалка история, нали?

За всеки обект, неподвижен в системата на ринга, тази скорост е нула. А ние в случая разглеждаме само такива обекти - и излъчвателя, и детектора.

В системата свързана неподвижно с ринга, този вектор е НУЛА.

Нищо не си разяснил, просто щото не си схванал нищо. Няма мое въртене, аз съм неподвижен с ринга. Ма очевадно колкото и да ти го повтарям, няма начин да стигне. А както и Младенов ти обясни, доплеров ефект няма по съвсем очевадни причини. Не струваш, лапландец.

Ми не са подвижни обектите един спрямо друг, ако бяха подвижни, ще се променя ъгъл или разстояние с времето, в случая няма такава промяна. Никой не забранява и да поливаме с кафе детектора, ама и това няма нищо общо със експеримента на Саняк. така че влез в час, стига да се освестиш. Та питах, на какво си, на гъби или на пушек? Щото нормален човек няма да му се привиждат такива глупости, а друго обяснение няма :)

.

Точно защото дискутираме принципно експериментът на Саняк, там няма такива произволни фантазирания - там светлината се движи по периферията на кръга. Ма като те свия натясно, веднага почваш да клинчиш и да се гърчиш. Видя се колко си въздух под налягане, няма нужда да се оправдаваш повече.

Е като няма, за какво се пънеш с тъпизми тогава? Няма никакви "излъчва перпендикул. на моментната си скорост фотони". При Саняк светлината се движи по периферията на ринга. Детектор и приемник са неподвижно закрепени върху ринга, не се местят един спрямо друг, няма никакъв доплеров ефект, защото моментната им скорост спрямо ринга е НУЛА. Такъв ефект ще има ако имаш детектор който не се върти с ринга, ама случая не е такъв. Не си наясно за какво става дума тука, ма се пениш да коментираш? Лекувай се, че си архи зле.

Е как да няма такава система? Мацваш с тебеширче някаква точка на ринга, и прекарваш през нея диаметъра, ползваш го за ос Х. Избираш си произволно друга точка. Тя мести ли се някак спрямо тази ос Х? Не спрямо нещо друго, а конкретно спрямо тая отправна система? Демек сядаш до мацнатата с тебешира точка, как се движат другите спрямо тебе? какви амплитуди, какви осцилации, с какво си се натряскал че виждаш такива халюцинации? На гъбки ли си или на пушек? Ми първо си излекувай това виене на свят, дето виждаш осцилации, после ми ела тука на пангара :) Тва е положението, щом не можеш да схванеш толкова елементарни неща, си аут. Въздух под налягане. Няма доплеров ефект, и със свещ да го търсиш, в случая го няма. Именно защото нямаш подвижен източник спрямо детектора. Самият ефект на Саняк показва (експериментален факт), че двата лъча се разминават с фиксирана фаза. Ако имаше доплеров ефект, ще имаме интерференция на два лъча с различни честоти, следователно фазата трябва да е функция на времето. Така че и тука се дъниш. Ама да беше само това, а то пълно мазало.

Абе малоумнико, накъде се движи целия ринг в системата в която е неподвижен? В тази система всичко друго се движи, но ринга не. Баси капаците си си нахлузил. Повтаряй си: всяка от светлините се излъчва от една точка, обикаля ринга (независимо движи ли се той спрямо нещо или не) и се детектира в същата точка след обиколката. Пътят който изминава, равен ли е на обиколката на ринга или не? Това е задача за детската градина, а ти се пънеш като нещастник тука вече толкова време... Жалка история. Защо спамиш тука като си толкова немощен?

Ами живота е суров и труден, не всички числа в него са кръгли числа Важно е пътя да е коректен. Изобщо, има една много дълбока мисъл от Лао Дзъ: Цел не е целта, а пътят

Как това ще се отрази на величината на пътя на светлината, движеща се в две противоположни посоки по окръжността? Никак, никаква разлика между двата лъча. Тази твоя гравитация, този твой гравипотенциал, действа по еднакъв начин на двете светлини, обикалящи окръжността. Така че той не може да е причина за промяна на пътя им по тази окръжност. Причината за тези ускорения няма отношение към въпроса който разглеждаме, научи се да се съсредоточаваш на главното и да не блееш настрана. Съсредоточи се на издънката си: няма никаква физическа причина двете светлини да изминават различни пътища по обиколката на ринга в различните посоки Това ти набивам в кухото канче от десет коментара насам.