scaner

Всички тези факти са взети под внимание - както че скоростта е изотропна, така и че е във въздух, който по поведение на светлината в случая не се отличава от вакуум. А това че не сте ги намерили някъде в литературата, вероятно е защото малко сте чели. Но и не е необходимо, трябва само да знаете да прилагате известните до тогава закони, както са направили физиците. Хайде стига циклене по този въпрос, не може да става и дума за грешка. Не. Резултатът се нарича "отрицателен", защото не е потвърдил очакванията. Тая игра на думи няма до никъде да ви доведе. Вече за СТО да, резултатът е положителен - изотропност във въздуха е еквивалентна на изотропност във вакуума, при това тя се съхранява във най-различни отправни системи, т.е. тази изотропност доказва невъзможността да се открие движение спряммо вакуума, и единствената възможност остава да се обяви, че скоростта на светлината не зависи от движението на източиците Тази изотропност показва, че анизотропията в реликтовото лъчение не е свързана с движение спрямо вакуума - иначе опита на ММ трябвае да даде около 400 км/с анизотропия. Вече обсъждахме, тук няма грешки. А че няма грешки говорят и резултатите от по-късните експерименти във вакуум. Железна теория, както и да я погледнете Разбира се. Теория, която на всякъде се потвърждава от експеримента, не може да е погрешна. Още повече че вие не показахте никакво противоречие на теорията с експеримента, а само с вашите представи. Простото логическо заключение тук може да е само едно - вашите представи са грешни. Не, не може и според класическата физика. Липсва методиката, по която това може да стане, и то по принципни причини. Не е достатъчно да твърдите, че имало абсолютна отправна система, трябва да покажете наистина ли я има - иначе това е безсмисленно твърдение, не е дори постулат. Затова и тази идея на Нютон преждевременно си е умряла без никаква поддръжка - физиците са видяли, че природата не дава, и са се отказали. Но вие не ги знаете тези неща, и давай, през просото... Естествено, откриваемо е и движението на земята около слънцето, и спрямо сириус, и спрямо каквото и да се сетите. По какво откритото движение от спътниците се отличава от движението спрямо произволна друга отправна система? По нищо. Има ли някаква връка с "движение спрямо вакуум"? Няма. Е за какво е тази истерия тогава? Толкова пъти го повторихме, не слушате а само вещаете. Но вие май пак залитате, че Доплеровият ефект е свързн с различна скорост на светлината? Двойка тогава. Тук забелязвате ли противоречието? Всякаква светлина се движи изотропно през пространството, сао реликтовото лъчение проявява различна температура. Само с неговата светлина ли може да се определи лъчение спрямо вакуума, и от къде на къде? Принципно нищо не пречи да се открие и "от вътре", само по-големият околен шум. Но това не е двивжение спрямо вакуум, а спрямо определена отправна система с определени свойства. Както движението спряо всичко останало. Каква е връзката с вакуума? Винаги трябва да се дефинира за какво движение става дума. Естествено че го премахва, след като е невъзможно да се открие движението спрямо вакуума. Вие забравихте каква е идеята на Галилеевия кораб - не да се излезе на палубата и да се гледат околни движещи се предмети, а вътре в трюма, дето нищо не смущава взора ви, да проведете експеримент който да открие движението. А вътре, естествено, няма реликтово движение, както и всяка друга светлина от подвижни източници. Така че забравете за откриваемо движение. Защо при такава некомпетентност приказвате толкова излишно количество приказки?

Не е коректно да сумирате така разстоянията. В система на външен наблюдател светлината движейки се само в една посока ще измине разстояние от координата Х1 до координата Х2 независимо има или няма глобусче, независимо то дали се движи или не. Когато обсъждаме скорости на светлината винаги е важно реалното разстояие.

Относно увличането на светлината - замислете се, какво всъщност се случвва? Опитът на Физо, колкото и да не е точен, показва следното: колкото коефициентът на пречупване на материала е по-висок, толкова по-слабо той увлича светлината. Въздухът, който е с коефициент на пречупване почти 1, увлича светлината по-силно, отколкото водата, която е с по-голям коефициент на пречупване, много по-силно дори от плътният флинт. Обикновено по-големият коефициент на пречупване съответства на по-плътен материал, материал който по-силно пречупва светлината, по-силно взаимодейства със светлината. Вакуумът, който има коефициент на пречупване 1 (не пречупва светлината, не взаимодейства с нея), по тази логика трябва най-силно да увлича свеълината, нали така? И наистина, експериментите от типа на ММ, направени във вакуум, показват изключително добра изотропия на светлината. По вашата логика това трябва да е пълно увличане от вакуума? Вие сте търсач на "физически смисъл", замислете се: значи колкото по-малка е плътността на средата, толкова по тази логика тя трябва да взаимодейства по-силно със светлината, да я увлича по-силно, и накраая липсата на среда която да взаимодейства със светлина (вакуума) да я увлича най-силно? Има ли физическа логика тук? Как светлината ще се увлича по-силно, когато взаимодейства по-слабо, и ще се увлича най-силно когато изобщо не взаимодейства? Няма логика, разбира се. Което само показва, че разсъжденията на тема "увличане на светлината" са дълбоко погрешни - светлината има съвсем различно поведение от това, което едно материално увличане предполага. Понятието "увличане" тук ще има коренно различен смисъл от общоупотребимото, и за това не е приложимо, затова е отпаднало исторически. Навремето терминът "увличане" е бил въведен с цел не да се описва увличане на светлината, а да се описва увличане на средата, която пренася светлината. И именно опитите на Физо, и по-късно по-точният опит на Майкелсн показват че подобно увличане е нелогично, и това е била смъртната присъда и на етера, и на разглеждането на светлината с подобни поведения. Защото такава връзка липсва. Погледнете резултатът от опита на ММ - пълна изотропия на скоростта на светлинатаа. Тя е еднаква във всички посоки. Ако беше относителна, щеше да има някаква величина v такава, че сскоростта на светлината да е анизотропна - в една посока c+v, в друга c-v. Само че точно този експеримент ни доказва, че скоростта на светлината не е относителна. И този факт, и нелогичното "увличане" по-горе, принуждават физиците да измислят СТО за да обяснят света по-коректно. Скоростта на звука тук е изключително подвеждаща аналогия. Докато звукът изисква материална среда за пренос (частиците на тази среда трептят, това трептене се предава в различни области и това е звука), светлината не изисква такава среда (била е търсена, етерът, и знаете историята). Докато средата на звука притежава качеството "движение" и лежи в основата на относителността на скорост на звука, вакуумът (и да го наречете "среда", все тая) не притежава такова качество. Не може да се определи принципно движение спрямо вакуума, нито движение на вакуума спрямо материално тяло. От тук "относителност" на скоростта на светлината не може да се дефинира по принцип, и това е прекият резултат от опита на ММ. Затова не трябва да се сравняват по поведение скоростта на светлината и тази на звука, съвсем различни явления с различно поведение са. Аналогията звук-зветлина е изключително подвеждата, и когато човек е изградил мисленето си на база предразсъдъци, това е капан за ума. Както обясних по-горе, връзката между "изотропна" и "относителна" скорост е взаимоизключваща - когато сскоростта е изотропна, тя не е относсителна, и обратното. Сега, защо не се разбирате сдруги физици. Основното е, че не ги слушате - когато те обясняват и обосновават нещо, то минава край ушите ви и заминава в нищото, а вие си изпълнявате заучената програма. Слушайте, осмисляйте чуждите аргументи, съпоставяйте ги със своите, питайте за пояснения ако нещо не разбирате, така по-добре пред вас ще се очертае картината, отколкото да се пазите от нея и да я пропускате край себе си... Водете спора на база аргументите, а не вещайте заучените неща. Както виждате, в заученото от вас има много пропуски, вие сте си попълнили празнините с някакви ваши си съображения, но пътят не е този. Какво за външен наблюдател? Искате да кажете, наблюдател, спрямо който земята се движи, който седи някъде край нея и наблюдава? Светлината която той наблюдава в атмосферата, ще бъде светлина в неговата отправна система. За да изчислим каква ще е тя, трябва да приложим закона за събиране на скорости. Но кой закон - на класическата физика или на СТО? Опитът до тук сочи, че класическата физика е неприложима за скоростта на светлината. Следователно прилагате формулатат за наслагване на скорости според СТО и получавате - да, скоростта на светлината в атмосферата ще е по-малка от константата която знаем, може да я кръстите относителна (защото там ще е анизотропна, поради еднопосочно движение на атмосферата), но тя няма да надхвърля всеизвестната константа, т.е. не е "относителна скорост" в смисъла на класическата механика. Той още Физо показва такава относителност, демонстрирайки анизотропията породена от частичното увличане.

Вие така и не разбрахте. "Скоростта на светлината е еднаква за всички" е следствие, не е постулат. Постулат е "скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника". И това се потвърждава в експериментите. А след като и двата постулата се потвърждават, следствията им, включая и споменатото по-горе, ще са верни в рамките на точността с която се потвърждават постулатите. А тя вече е много висока, като елиминира всички досега налични алтернативи..

Да, знаем го този факт. Знаем също, че същият много по-точен резултат имаме и във вакуум, т.е. резултатът от опита на ММ е изцяло нулев, в рамките на достигнатата точност. Аз няколко пъти ви повтарях, резултатът във въздух и резултатът във вакуум са свързани с коефициента на пречупване, така че опитът е съвсем коректен. Но и без този коефициент СТО се потвърждава безусловно от опитите тип ММ. А опитите които ви споменах потвърждават втория постулат и с подвижни източици, и в различни отправнии системи, както си му е редът за да няма излишни съмнения. Няма несъответствия с опита на ММ, не тръгвайте по лъжливата логическа верига с неверни предпоставки. Всичко се преразглежда, и във вакуум имаме невероятна горна граница на анизотропия под 13 см/секунда. Тоест и да има някакви нарушения, те са под това ограничение, което определя грешката на измерването. Това е много по-добър резултат от този, който е залегнал в стандарта за дължина. А тук в тази тема вие се опитвате да изкарате вашите предразсъдъци като "факти" срещу СТО. Ми нямаа как да се получи, защото съвсем очевидно противоречат на фактите.

Ами дадох ви малка извадка от четири опита, които са едни от основните доказателства на вторият постулат. Това са исторически първите опити по споменатите в тях методики, след тях има много, има и по други методики по-малко разппространени, до наши дни непрекъснато се търсят всякакви нарушения на лоренцовата инвариантност, за сега без никакъв успех. Тоест засега няма опити които да противоречат на двата постулата на СТО, още не са достигнати границите и. За грешка в СТО може да се говори само когато се случи експеримент с добра точност, който да и противоречи. За сега няма такива.

Не, не знаем предварително с никаква сигурност, че скоростта на светлината във въздух е изотропна. Никой никога преди това не я е мерил с такава цел и точност. Според законите на класическата физика се е очаквало в най-общият случай скоростта на светлината да е анизотропна - да зависи от скоростта на орбиталното движение на земята, +-30 км/с, което се очаквало и от моделът за светлинна аберация тогава. Точно с тази цел са провеждани всякакви експерименти през целият 19-ти век. Липсата на тази анизотропия в случая се нарича "нулев резултат". Този факт е бил никому неизвестен Престанете с измислиците. Именно защото не сте наяссно с фактологията във физикатаа, 99% от разсъжденията ви се основават на измислици, на предразссъдъци. Това не е полезно никому, най-вече на вас. Опита си е много точен. За да са объркали по отношенние на СТО, трябва нещо в резултатът да и проотиворечи. А няма такова нещо, така че за грешка не може да се говори.

Добре, да поразсъждаваме над това твърдение. Ако една теория се базира на грешни заключения, тя ще дава следствия, несъвместими с експериментите. С това всички трябва да са съгласни. Но СТО дава следствия които се потвърждават от опита в най-различни ситуации, с много голяма точност. Следователно, тя не лежи на грешни заключения. Следователно заключенията които смятате за грешни не са такива, или по-вероятното, не лежат в основата на СТО. Разбира се, многократно в темата показах тези свойства на "грешните заключения". И всъщност излиза, че вие не сте разбрали каквво са направили физиците на времето, а напразно ги обвинявате за собствените си представи какво били направили...

Какво му е грешното на опита на ММ? Колко пъти ще се мятате като риба на сухо с лъжите си? Нищо не сте способен да покажете, затова само потоци от предразсъдъци. Един единствеен факт в този опит, който да противоречи на СТО, не може да дадете. Ама бил грешенн, хахаха Грешна ви е логиката, дето я няма. Ами разбрахте ли в какъв контекст го казах? Че не съществува забавяне, както вие си го представяте. Но времето е относително, подвижни часовици се забавят и това е експериментален факт. Значи имате объркани представи, не желаете да се съобразите с фактите и повтаряте едни и същи заблуди. Мравка да бяхте, би трябвало да се поучите, някакъв рефлекс да си изградите, но вие не. Вие с един се оправете, ама не можете и толкова. Пък сте тръгнали да приказвате за останалите, дето дори не ги знаете

Тези неща не се изключват взаимно. Много физически процеси се възприемат основно като абстракция. Тук и във всички подобни случаи е вярно обратното твърдение - СТО е верна защото се потвърждава експериментално, затова тя е адекватен модел на действителността - което е целта на физиката. Може,, естествено, разликате между тези начини е доколко са адекватни на действителността. В нашето съвремие няма модел, по-добър от СТО (като изключим ОТО). Но всичко опира до проверка с експеримента, не лежи на някакви объркани представи какво трябвало да е според класическата физикаа, нали? Така че не поучавай батковците, ако ще вдяваш, вдявай, иначе си изпуснал влака...

Не, не е така, поне не и според физиката. Прилагането на сила осигурява ускорение на тялото. Скоростта зависи от времето, в което е приложено това ускорение. Тоест можем с малка сила но продължително действаща да осигурим по-голяма скорост от гигантска сила, но краткодействаща.

Ми така де, няма смисъл тук да лицемерничим и да наричаме черното бяло, никой няма полза от това. Лек ден и на вас.

Да, не сте разбрал. Още Нютон е обяснил защо галактиките се въртят макар че по негово време не са знаели за съществуването им.

За деменцията посъветвах ли ви? Дадох четири експеримента, с авторите им, и списанията където са публикувани. Всеки заинтересован човек трябва да може да ги намери по тази информация. А така, както сте тръгнали, ще искате и да ви ги сдъвкам подходящо. Четене му е майката, а при вас то липсва напълно - фантазирате на поразия с предразсъдъците си. Изобщо не е задължително, това е проблем на ограничените ви вероятно инженерни представи що е наука и как трябвало да работи. Щом имате доказателство - имате факт. Както и да се въртите, тоя факт ще го има и ще ви боде очите. Това че не бил преди 1905 г. не го прави неверен. А след като е верен, верна е и СТО, защото тя разчита на него. Нищо не разбирате от физика. Примерът е също неразрешим от класическата физика, поради безсмисленото понятие "движение спрямо оптическата среда" вакуум. Не напразно в класическата физика са измислили етера, защото евентуално движение спрямо него има физически смисъл. Ама етера се е оказал безполезен, защото всички експерименти сочат, че "движение спрямо вакуума" не съществува. А вие си го измисляте, и на база тази измишльотина "решавате" задачи. Не е ли глупав този подход? И не са ли глупави такива задачи? И не е ли глупаво тръшкането ви да не приемете експерименталните факти? Не е проблем на СТО, ваш собствен си е. Любопитно, защо всяко ваше недомислие приписвате на СТО? Ами в орбитата около слънцето е вакуум, там вторият постулат е в сила и никакви "движения спрямо оптична средса" няма да се наблюдават. Опита се свежда до това, което дава Айнщайн в най-простата му форма, и става демонстрация за относителността на времената. Нали от там тръгнахме? Вие май след две изречения губите нишката на мисълта си, в началото тръгнахте да усложнявате опита с въздух като оптична среда, сега пак във вакуум го връщате. Ами махнете ефекта който въздуха внася, и лесно виждаме резултатите на СТО в пълното и величие - това от където тръгнахме

Не, това е проблем на вашата изключително несъстоятелна представа за науката.

Тази задача вече я разглеждаме, и на нея пролича цялото ви невежество. Опитайте да включитер мисленето. Вторият постулат, който се използва в задачата, е формулиран само за вакуум. Следователно, влаковете и гарите, за които се разсъждава в задачата, трябва да се намират във вакуум. Понятие "движение спрямо вакуум" във физиката няма. Наричайки вакуума оптическа среда, вие си вкарвате невероятен автогол като се опитвате да разглеждате някаква среда спрямо която може да се дефинира движение - нещо недопустимо за вакуума, и от там нататък разсъжденията ви отиват на кино. Следователно вие сте измислили някакво условие, несъвместимо с вторият постулат, оплел сте се като патка в кълчища и само ни демонстрирате колко неясно е всичко свързано със СТО за вас. Няма смисъл да циклите и да се излагате. Ако толкова ви вълнува с някаква допълнителна среда, решете първо задачата в чист вид във вакуум, без среда, и после въведете като корекция действието на средата. Това по никакъв начин няма да промени резултата във вакуум, за който е задачата. Защото при вакуум имаме само един случай - докато не дефинирате "движение спрямо вакуума", а вие сте неспособен за това, и не само вие.. Всичко останало са неизживени предразсъдъци. Чрез тях вие ставате жертва на обстоятелствата. Но основният извод от темата е - липсва логическо мислене, има подмяна на мислене с клишета и предразсъдъци. Това не са знания по физика. Позорно е постулат, който е доказан експериментално, да твърдите че противоречал на физически факти. До такова безумие ли паднахте? Виждате ли липсата на логика в изказванията си?

Грешна интерпретация е само когато противоречи на действителността. Вторият пстулат се потвърждава, така че нещо са ви сбъркани понятията. Много зле сте с цялата физика. Няма спасение за вас

Законите на Нютон са постулати. Постулатите не следват от никаква известна теория, следователно те не са свързани с никакво обяснение, още по-малко "физическо". Физиката в постулатите идва от там, че те са факти от физическият свят, които опитът потвърждава без иключение. Вторият постулат не прави изключение. Май ви трябва някакво лекарство срещу деменция... Показах ви няколко експеримента, които доказват че вторият постулат е верен. Ако той противоречи на нещо, това е само на вашите глупави предразсъдъци. На нищо друго, както се видя кристално ясно и от тази тема.

Няма значение. Това е напълно допустима интерпретация. Е, сега успокоихте ли се с физичните основи на СТО? В случая имаме вакуум, а той не е оптическа среда. А "относително спрямо вакуума" няма физически смисъл дори в класическата физика, така че губите в напъните си.

Вторият постулат на СТО има точно толкова физически смисъл, както и трите постулата на Нютон в класическата физика. И вие вече се изложихте, отричайки ги толкова безхаберно Вече на всички е ясно, че под "физически смисъл" в главата ви е някаква бъркотия.

И класическата механика няма физически основи в смисъла, който вие влагате в това - и тя цялата е изтъкана от постулати без физически механизъм. Странно защо не се захванете с чичо ви Нютон, който все пак поне от малко може би разбирате, а се опитвате да оправдавате незнанието си с Айнщайн, дето дори не го разбирате. Опитайте, и ще видите че дори класическата физика не ви е по силите. От всичко това само се вижда, че нямате и идея какво означава "физически основи", а само спамите тук. В случая ви питам - разбрахте ли какъв математически израз дава Максуел за скоростта на светлината, за който най-очебийната интерпретация е, че тя винаги е фиксирана константа, и от който най-вероятно е получил просветление Айнщайн? Или и с това не успяхте да се справите. Май не сте се справили, а? Е на какво всъщност се дължат кухите претенции, с които твърдите за грешки в СТО?

Това е поредният психотерапевтичен опит за успокоение за това, че другите хора разбират повече за физиката, отколкото вие... Грешали били, ама друг път. Намерихте ли в статията на Максуел израза за скоростта на светлината, който е подтикнал Айнщайн за вторият постулат?

Мда, изключително тежък случай. Хем няма никаква подготовка, хем и с претенции...

Значи не търсите както трябва. Провайте след 35-та страница, малко по-надолу. Пак разсъждения с клишета. Кой ви е учил, инженерното възпитание ли е причина, или по-отрано е формирано това мислене? Само се интересувам. Бъдете по-критичен към заключенията си, поне малко логика използвайте. Вие от небето ли падате? Нали д сега ви набивах в главата, че е гениална хрумка, която се потвърждава от факти? Сега само ви насочвам към бледа следа, която при достатъчно фантазия може да се приеме за идея за вторият постулат - т.е. че на Айнщайн му е хрумнала, виждайки вече познато нещо. Но вие не четете, и това е непоправимо.

Вторият постулат е закон. Всички закони свързват измеряеми величини. Величините могат да бъдат измерени само в система, в която има неподвижни еталони за време и дължина. Когато имате такава система, както щете наричайте системата, физическите закони и вторият постулат се отнасят за нея. Вие сте неподвижен в системата, тя има всички свойства на стационарна (не че нещо зависи от това, това е само етикет, който се лепва със психотерапевтична цел ) Ако щете си я наричайте стационарна, ако щете наричайте си я движеща се спрямо луната или каквото ви хрумне, по физическите закони (и вторият постулат) тя се държи като стационарна. Относителността на едновременността е феномен, който засяга две стационарни системи, които са взаимоподвижни Едновременността се оценява в едната, нарочена за стационарна, по нейните часовници. Паралелно се оценява и в другата, нарочена също за стационарна, с нейните си също неподвижни часовници. И се сравняват резултатите. Стационарността и подвижността са само етикети, които не променят нищо, винаги физическите закони се прилагат върху данни, определени в система етикетирана като стационарна. Приемете че вторият постулат е верен само за стационарно избраните инерциални системи, като си имате едно на ум че всяка инерциална система може да и се лепне етикет "стационарна". Това би трябвало да разреши психическите ви мъки. Не подценявайте равнопоставеността.