scaner

Нищо подобно на Доплеров ефект няма движението във вакуума. Единствената наблюдаема причина при него е относителната скорост с източника. Аз вече ви писах двойка по Доплеров ефект, сега пак? За къде сте тръгнал така неподготвен? А движението през изотропен вакуум няма начин промени изотропията на скоростта на светлината в него. Промяна в тази скорост не е свързана с Доплеров ефект. Ами аз питам за да разбера нещо, но от безсмислието което бълвате и Баба Яга ще се спъне Така че сърдете се на себе си, пък и се погледнете в огледалото, там ясно си личи кой е с комплекси. Не е ли крайно време да научите някаква базова физика, вместо да плещите такива глупости по форумите, че да ви се смеят и гаргите?

Странно как ще измериш анизотропна скорост на светлината в изотропен вакуум. Това някоя врачка ли ви го предсказа, или сам си го измислихте? Какво общо има движението във вакуума и анизотропна скорост на светлината?

Защо не може? Ще нахвърлям една оценка, ако телекинезаторът (!?!) използва някакво лъчение за да премества обекта. Това което сме гледали като шоу в тази посока може да сведем до един примерен модел, на който да направим оценка. Нека този модел да бъде дървено трупче с маса 1 грам поставено върху дървена повърхност. Нека експериментаторът излъчва някакво лъчение (най-вероятно електромагнитно, защото отганизма му не произвежда друго. Отваряме справочниците и гледаме: коефициент на триене дърво-дърво 0.2 до 0.5. В доста голям диапазон подобни материали имат триене в тези граници, ще вземем благоприятният за магьосника вариант - коефициент 0.2. Това означава, че ако трупчето което ще се мести тежи 1 грам, за да помръдне (да преодолеем триенето) трябва да приложим сила 0.2 g.m/s^2. Каква трябва да бъде интензивността на лъчението? Налягането което осигурява подобно лъчение се смята по първата формула от тук: P = 2.I/c (при коефициент на отражение 1 и на пропускане 0). Това е силата върху единица площ, която ще приемем лоща на преместваният обект, 1 квадратен сантиметър. До тук имаме следното равенство: (да напомня: k = 0.2 N = 1 g (теглото) I - интензитета на лъчението което търсим c - скоростта на светлината, 300 000 000 м/с Преобразуваме в движение величините в килограм,метър,секунда за да получим величина според системата SI. За интензитета получаваме 300 милиона кандели (или ват на стерадиан) хич не е малка величина, за сравнение може да се види сравнение с достъпни земни източници тук. Това е и мощността във ватове насочена към площа на обекта, за разстояние от него 1 метър (грешка, това е пмощността в един стерадиан, трябва да махнем 4 порядъка за да е в площа на обекта, т.е. мощността ще е "само" 30000 кандели ) За справка, каква енергия под формата на топлина отделя човек в резултат на работата на организма си, като топлоотделяне: ето тук накрая. Виждаме, че метаболизма на човека произвежда максимум някакви си 650 вата. И това е енергията във всички посоки. Дори да се концентрира само в посоката на обекта, не може да достигне нужната стойност по-горе. Резултата показва, че телекинезаторът трябва да харчи много пъти над това, което е способен да произведе организма му. Едно че трябва видимо да почне да страда пред камерата още след първата секунда и да е труп след петата, две че такъв поток от енергия няма как да не повлияе на околните (в сравнителната таблица се видя сравнението с околни източници), трето такъв поток няма начин да не може да се регистрира от тези дето са я изследвали, а те не са намерили нищо. Но при всички случаи, остава първият, трупният аргумент...

Кретенчо, пак си измисляш твоя си Физика. Е, виждате ли сега как ви вкарах в ъгъла, лишен от всякакъв смислен физически аргумент? Тази работа не става само с халюциниране, трябва и някакво мислене да се приложи, а в случая такова напълно липсва. Я сега ни обяснете, как преградите спират вакуума, че ставал различен в различните обеми? Какво му е различното там, освен силното ви желание да е такъв? И най-важното, кой и кога е установил на практика тези глупости, че така напоително се опитвате да ги представите за някакви "аргументи"? Само питам, за да уточним дружно кой е кретена тук. Но отговор няма да има, както и до сега. Смислените отговори са несъвместими с този подход само на халюциниране.

На база какви физически закономерности са тези заключения? Защото нищо не може да ограничи и раздели вакуума, за него няма прегради, той е навсякъде. Преградите са само в умовете

Вярата на фактите и доказателствата е основно изискване на научният метод. А допускането на различни неща от установените е нещо нормално, но това не е свързано с вяра, поне не в религиозният смисъл. Да вярвате че има Бог и само да предполагате, е доста различно, нали? Но да предполагате че при някакви условия може да съществува някакъв факт, е нормално, поне до проверката на този факт. А вече ако проверката го опровергае, ама вие продължавате да настоявате, това вече е вярване

Браво! А първите опити за измерване на тази скорост бяха много груби, през 2002 г. от Копейкин и колеги, с точност едва 20%.

Естествено е под сегашната идеализация да има друга реалност. Важното е обаче да определим границите под които тя се проявява. И границите в момента са такива, че не може да става и дума за регрес към класическата физика, както си мечтаят някои. И над тези граници ние с чиста съвест можем да ползваме това което сме установили - СТО, ОТО, КМ и т.н., да разглеждаме примерни проблеми и как натрупаното до сега се справя, за да разбираме по-добре конструкцията на света. Което можем да правим в този форум. А вече като се установят границите, пак ще стане интересно. Защото резултатите над тези граници - сегашните - няма да се изхвърлят. Но тук не сме толкова професионален форум че да обсъждаме нещо сериозно във връзка с тези граници.

Шпага, ето я оригиналната статия. Като се прочете става ясно, че авторите модифицират вълновия фронт и мерят груповата скорост на така получената система. Самите те твърдят, че при плоска вълна скоростта на светлината е такава каквато я познаваме. Така че нека да продължим да изследваме вакуума с плоски светлинни вълни и да видим "движи" ли се или не. Че не се дижи е ясно, иначе нямаше да се потвърдят всичките следствия на СТО, както и експериментите потвърждаващи вторият принцип. Ама не знам откъде това желание с мислени фантазии да се "доказват" разни небивалици...

Светлината се движи в изотропен вакуум, значи се движи във всички посоки с еднаква скорост и твърдението не е верно. . Светлината пак се движи в изотропен вакуум. И пак с еднаква скорост във всички посоки. С такива умствени гимнастики нищо не може да докажете.

Кое го прави отделна среда? Коя характеристика на вагона или на вакуума? Защото вагона може да е открит, може да е само схематизиран с четири дирека по ъглите, това с нищо не променя експеримента и резултатите във вагона, и отношението между вагона и външният наблюдател. Така че кое прави вакуумите различни? Вакуумът не е въздух, поведението му е съвсем различно, вероятно това ви обърква. Точно този момент на произволно, с нищо необосновано предположение е капанът в който попадате. Ами отговорете на въпросите ми, иначе няма нищо за схващане - произволни необосновани твърдения.

Какво значение има това? Ако я виждаше, щеше ли да се промени изотропността на вакуума? Нямаше. Така че няма никакво значение. Все пак пространството е общо и за наблюдателя и за вагона. Както и да я наричаме, това е скорост в същият изотропен вакуум, и тя е изотропна - според вашата дефиниция, и не може да е с ± v. А е физическа, защото наблюдателя може да я измери.

Добре. От къде на къде? Тя пак се разпространява във вакуум, който е изотропна среда. Тъй като светлината се разпространява пак в изотропният вакуум, нейната скорост спрямо наблюдателя трябва да е изотропна по същата причина, поради която и във вагона, както следва от обясненията най-горе. Следователно тези съображения водещи до неизотропна във вакуума скорост не са верни. Какво повече може да се добави?

От къде следва това? От никъде. Защото противоречи на фактите. Ей за това говоря, измисляте си нещо което не е верно, и после с него "доказвате" следващото, което също не може да е верно. Вече бистрихме тази тема: като говорим за теорията на относителността, ще разсъждаваме на база нейните принципи. Или ще давате експеримент, който да ги опровергава. Проблемът ви е, че няма експеримент който да потвърждава вашето твърдение по-горе. Така че ще трябва да замълчите. Колко пъти трябва да настъпвате мотиката на кръговата аргументация? Не поумняхте ли още? Може би трябва да пие по-малко? Или друго лечение някакво. И тогава няма да му изглежда, а ще разчита само на факти. Хем няма увличане за вакуума, хем бил в покой. Точно както противоречивите качества на етера, които го елиминираха за светоносеща среда. Значи вакуумът не може да се използва за отправна система, защото няма качество "движение". С това трябваше да почнете.

Това което знаем почива на фактите. Ние не вярваме в него, уверени сме. И проблемът е, че няма факти, на база които да се направи разлика между различни видове вакуум. Поне в нашият случай, в квантовата теория на полето има различни вакууми, нормален, минимален, фалшив, и т.н. но това няма общо с нашия вакуум. Та и аз твърдя, че като няма факти, няма какво да се интерпретира, но някои хора това не ги спира, доизмислят си както им хрумне и продължават. Защото като направиш една лъжа, после трябва да направиш втора, за да оправдаеш първата, и така се повличат като черво. И пак ми свършиха пуканките за шоуто...

Това е твърде далече. В момента ни интересува дали вакуумът може да бъде отправна система, и то в съвсем близка област, само на милион километра от земята, където едни спътници са измервали реликтовото лъчение и са определили известна анизотропия в него. Та въпросът е, дали тази анизотропия е движение спрямо вакуума (както неизвестно защо твърди gmladenov) или просто е доплеров ефект, както всички твърдят. А за по-далечните места, в момента са далеко от темата ни, там може да е всякак, за там друг път.

Въпросът е, след като не знаем, то как се получава така, че някой приема собствените си халюцинации толкова насериозно, че изказва и категорични физически твърдения на тяхна основа? Че и опровергавал Айнщайн, представи sи лельо Пено...

Първо, не се заяждам, а само се опитвам да прецизирам спора, щото с това "движение спрямо вакуума" той е потънал в мистиката. Второ, ако една муха поставите някъде в слънчевата система (в нейният вакуум), тя също ще полети към слънцето и ще падне най-долу върху него. Няма причина да се рее, няма въздух който да я поддържа да се рее срещу гравитационната сила на слънцето. Освен ако не я засилиме в орбитална скорост. В лабораторията обема ни е ограничен за засилване до орбитална скорост, макар че може да се направи модификация, тръба под вакуум по екватора, там мухата ще си се рее ако е засилена подходящо.Така че аналогията тук ни води до пълна еднаквост на двата вакуума.

Нищо подобно не са. Те мерят енергия на лъчение. Калориметрични измервания. До ММ експериментите ги делят няколко вселени Иска ви се, ама не дават.

Това че е заграден от материя какво значение има? Вакуума е и вътре в атома, между ядрото и електронния слой, между атомите и молекулите е все вакуум, вътре в протона е празно, три кварка се щурат там, ама и те без размер.... Така че не можем да говорим за някаква прекъснатост. И тъй като материята не оказв действие на вакуума, той може да си тече през нея, тя да е напълно прозрачна за него, стига вакуума да притежава такова свойство "да тече", което изобщо не е ясно от никъде. За да се увлича, трябва да взаимодейства. Кое е взаимодействието между вакуума и материята? В класическата физика вакуума е празно пространство (очевидно няма никакво взаимодйствиие), в квантовата физика вакуумът е състояние на полето без кванти, пак няма взаимодействия между "състояние без кванти" и квантите. Така че как? Ей това са въпроси, на които първо трябва да се отговори, преди да се фантазират няакви халюцинации, и после с тях да се "аргументират" глупости - само защото Нютон в някакъв контекст бил споменал "абсолютно движение" спрямо абсолютно пространство. Вакуум и пространство просто е безсмислено да се отъждествяват, ама на...

Аз нищо не ща, gmladenov иска да измерва движение спрямо него, за да сътворява някаква абсолютна отправна система, каквото и да значи това. А сега изведнъж се спъна, не можело то така, трябвало да бъде умит и свободен вакуума, иначе се дърпал и не давал да се определя таквоа движение Тоест настава пълна каша и не и се види края.

И кои са тези различни закони? Специално за вакуума?

Какво ги различава? И извън лабораторията има материя, и в лабораторията има материя. По кой физичен параметър двата вакуума са различни, за да продължаваме по-нататък? Каква е разликата? Колко пъти да питам? Не става само с кухи заявления, трябват и аргументи. А такива очевидно липсват напълно. Ами кухите фантазии не са аргументи, не бъркайте.

И в космоса има гравитация. Знаете ли, че гравитационният потенциал на слънцето на морско равнище върху земята е по-голям от потенциала на земното гравитационно поле в същата точка? Разликата е, че градиента на земното поле е много по-голям, а това е силата която усещаме. Но във всички важни закони участва потенциала. Така че, в космоса гравитацията би имала (евентуално) много по-голямо влияние. Въпросът е - на кой параметър на вакуума това се отразява. Тук не става дума че така ни се струва, имаме си фантазьор който може да замени всички ни, става дума какви са фактите. А тях или ги знаем, или не ги знаем, няма "струва ми се". Нито пък номера с неоткритите закони - все пак обсъждаме на база това което знаем, а неоткрит закон номер 1, неоткрит закон номер 2 и т.н. оставяме за в бъдеще

Кои измеряеми физически свойства на вакуума са различни в земни условия и в космоса?