scaner

Това е старо и отдавна обяснено. Лазерният импулс има сложна форма, преди да се появи началният определящ фронт на който реагират детекторите, пред него има достатъчно високо ниво на шумовете, което е достатъчно да запусне импулс в цезиевите пари, намиращи се в неустойчиво инверсно състояние. И този импулс се разпространява в парите преди още основният фронт на лазернният импулс да е влязъл в тях. Както казват самите експериментатори, от камерата с цезиевите пари излиза импулс преди даже лазерният импулс да е влязъл там. Детекторите на импулса реагират по много по-високо ниво от фронта, съответно реагират по-късно от началото на процеса. Начинът за оценка на скоростта по момента на влизане на основният импулс съответно не е коректен, от там и фиктивните скорости надвишаващи скоростта на светлината.

Това не са мои представи. Аз само преразказвам какво следва от базовите закони на класическата физика - анизотропна скорост на светлината във вакуум, от там по твоята формула - анизотропна скорост на светлината в атмосферата. Това е директно следствие от закона за събиране на скоростите и никакви басейни тука не работят. За да работят басейните, трябва да докажеш подходящо взаимодействие на вакуума с материята което да потвърди тези басейнови представи. Такова засега няма. Ако има "увличане", то трябва да е резултат на някакво физическо взаимодействие. Единствен Френел е предложил модел за подобно взаимодействие и увличане при етера. А това че сега сме установили че скоростта на светлината не се променя означава само, че идеите и теорията на Френел в това отношение е несъстоятелна.

Пак никаква логика не показваш, бива ли така. Ето ти още един урок тогава. Както казваш в примера, скоростта на светлината се определя в стъклото като 2*c/3. Но, изотропна ли е тя? Изотропна оптическа среда имаме когато коефициентът на пречупване е еднакъв във всички посоки: Изотропия Изотропная среда — такая область пространства, физические свойства которой (электрические, оптические и др.) не зависят от направления. Например, показатель преломления оптически изотропной среды одинаков во всех направлениях. В показаната от тебе формула обаче има два параметъра: коефициента на пречупване (2/3), който приемаме за еднакъв във всички направления, за да е иотропна средата, и скоростта на светлината във вакуум c. Значи, за да бъде крайният измерен резултат изотропен във всички направления, трябва да се случат едновременно две неща: да имаме изотропна среда (в случая стъклото, въздуха) и скоростта на светлината във вакуум също да е изотропна. Ако обаче се спазваше Нютоновият закон за събиране на скорости, тя нямаше да е изотропна, и резултат за скоростта в средата също няма да е изотропен. Но резултатът от опита на ММ показва че скоростта на светлината във вакуума Е изотропна - по горната формула и причина. Коефициентът на пречупване не е способен да прикрие това свойство на скоростта на светлината. Затова физиците нищо не са пренебрегнали и не са се объркали, няма смисъл да се чудиш. Ти си този който не схваща елементарните положения.

Позволи ми и аз да се намеся. Ето, разполагаме с формулите на Френел. Приложете ги върху теоретичната обосновка, която Майкесън е направил. НО, приложете коректната формула на Френел, такава, че при коефициент на пречупване - вакуум - да липсва всякакво увличане, и да се получи формулата на Найкелсън по-горе. Не би трябвало да ви представлява трудност. Във въздуха, в който е правен експеримента, коефициента на пречупване е от порядъка на 1.0004. Пресмятаме по формулатана Френел какво ще бъде увличането, т.е. с колко скоростта на светлината ще бъде по-малка/по-голяма от сумата c+v (това е смисълът на увличането), и получаваме 240 m/s при предполагаема скорост v=300 km/s. Тоест ролята на коефициента на пречупване при опитът на Майкелсън и Морли се свежда до това, че те трябва да изчисляват delta(t) не със константата c=300000 km/s както правят, а с константа c'=(300000 +- 0.24) km/s в знаменателя. Мислите ли че тази незначителна поправка ще внесе някаква измерима разлика върху измереният от Майкелсън резултат? Не, няма, тази корекция влияе много под 0.001% на крайния резултат. Заместете числата и ще видите. Тоест експериментът е позволявал, ако е имало етер, той да бъде открит с добра точност, а тва че е проведен във въздух не променя очакваният резултат. Тогава? Други аргументи срещу този експеримент? Готов съм да ги обсъдя. Самата формула на Френел показва, че колкото по-голям е коефициента на пречупване, толкова повече светлината се увлича, и толкова скоростта v на движението трябва да намалява влиянието си върху крайният резултат. По идея при пълно увличане на етера скоростта на светлината във всички посоки на средата трябва да е еднаква - да имаме изотропия, това е смисълът на пълно увлечен, вече неподвижен относно обекта етер - и да изчезне напълно влиянието на скоростта v. Тоест увеличавайки коефициента на пречупване, трябва да намалява чувствителността на опита от типа на ММ към влиянието на скоростта v, изчезвайки напълно при пълно увличане (Дамянов поради грешка в сметките си получава обратното, но това е негов провал). В този смисъл резултатът от опита на ММ показва, че интерпретацията на Френел чрез етер не е верна - имаме като факт пълно увличане (при хипотеза на етера) дори при нищожен коефициент на пречуване (въздух), което противоречи на тълкуванието на френеловата формула изобщо като увличане. И именно за това коренно противоречие се счита, че опитът на ММ е последният пирон в ковчега на етера, защото опровергава последната държаща се негова теория. И тогава СТО става единственият източник на формуа, съвпадаща с тази на Френел и следваща от сумирането на скоростите, потвърдене експериментално и от Физо. Това е пътят на логиката.

Това че движението е първично и неунищожимо, че е атрибут на материята, че материята съществува движейки се, са все философски концепции, възникнали именно наблюдавайки промяна на положението на един обект по отношение на друг. Така че независимият обект стои скрит, пакетиран, пронумерован и прошнурован, в тези философски заключения.

Погледни пак дефиницията за "движение". Да виждаш някъде нужда от инерциална система? Няма. Не си измисляш ограничения които не внасят смисъл. Какво значение има на кой действа ускоряващата сила? В не-инерциална система има още куп природни сили, които са много по-мощни от прилаганите сили, и променят кардинално физиката на силите там. Предложих ти да не навлизаме в това тресавище, не ми се обясняват учебникарски неща. Съсредоточи се на дефиницията на движението: слънцето мени положението си в отправната система на земята, спрямо забитата в земята пръчка която следи сянката му - и това е движение та дрънка. Не ти е проблемът релативизма. Проблемът ти е дефиницията на понятието "движение", която те задължава да правиш тези неща, независимо харесва ли ти или не. Няма мърдане тука, още чичко Нютон те е прецакал С диполната анизотропия е същото - щом става дума за движение, трябва да посочиш референта, иначе движение ще гледаш само през криви макарони. Така че или се напъваш да си намериш отправният обект (предлагах ти голям избор), или изобщо не става дума за движение. Точка. Спазвай дефинициите, те са за това, особено такива базови.

Обяснението тук е просто. Айнщайн опростява формулата за събиране на скоростите v и c/n само за малки v, такива, за които членовете съдържащи v/c << 1 (и по-високи степени) могат да бъдат пренебрегнати. Затова допълнителното събираемо изчезва. Всъщност има още много събираеми, които изчезват по същата причина, но никой не си играе да ги изписва, по същата причина. Те се получават ако коректно се разложи формулата за събиране на скорости вТейлъров ред по степените на v. Гледната точка на Френел е ясна - класическата физика го изисква, а увличането на етера ще доведе до минимално отклонение от това изискване. Така написана формулата на Френел показва само скоростта на увличане в средата, но самата начална скорост на светлината c също участва като зависима от v (като c+v или c-v), за което писах преди. Ако цялата лаборатория се движи спрямо етера, а флуидът е в покой спрямо лабораторията (вашето оптично влакно), тогава скоростта на светлината във флуида ще се променя по две причини - галилеевото сумиране на скорости (c+v,c-v) и допълнително увличането по Френел v(1-1/n^2) Гледната точка на Айнщайн също води до промяна на скоростта на светлината във флуида, но почива на постулата че константата c (скорост на светлината в лабораторната система) не зависи от скоростта на движение на флуида. Скоростта на светлината в средата/флуид (вие сте го написали) обаче ще се определя като релативистска сума на v и c/n, тоест в състояние на покой и равномерно движение на средата ще зависи от нейната скорост спрямо отправната система на лабораторията. Тоест изменя се скоростта на светлината във флуида, не константата спрямо лабораторната система. Съответно няма противоречие с принципа на относителност, защото формулата за събиране на скорости е негово следствие. И ако искаме да се изравним с гледната точка на Френел, при покоящ се флуид в лабораторната система, гледната точка на Айнщайн дава като резултат за скоростта на светлината известната константа. Така че хубаво, искате експериментално решение, опитайте, макар че в случая не е валидна поговорката че за опит пари не вземат :) За интерферометричен експеримент не мисля че вече мога да давам експертизи. За последен път съм участвал в правене на интерферометър за мерене на разстояния преди над 30 години :)

Младенов, ти съвсем изперка и почна да търсиш под вола теле. За какво ти е инерциално движение? Само ти си знаеш... Motion In physics, motion is the change in the position of an object over time. Немският вариант: Als Bewegung im physikalischen Sinne versteht man die Änderung des Ortes eines Massenpunktes oder eines physikalischen Körpers mit der Zeit. И двата варианта, буквално означават: движение е промяна на позицията на обект (или материална точка) във времето. Както виждаш, без значение дали е ускорено или не движение, трябва да имаш промяна на мястото на обекта, за да твърдиш че имаме движение, че се движи. А мястото му се определя по отношение на друг, независим обект. Без значение дали е инерциален или не. И тук цъфва със страшна сила относителността като фундаментално качество на кинематичното движение. Само доказвайки промяна в мястото, може да твърдиш - за ускорено движението ли става дума или за ефект на гравитацията. Но твърдейки че имаш движение - моля, още по условие си в относително движение А абсолютностността е друга бира, далечно следствие по веригата, просто допълнително качество. Но тя има смисъл само когато покажеш че става дума за движение, а не за гравитация. В твоят приимер, щом твърдиш, че става дума за движение, значи то е относително движение - независимо че не можеш да го обосновеш (поради присъща ограниченост на самото условие) - условието те стяга и те души в мъртвата си хватка, без възможност за лавиране Виждаш ползата да познаваш определенията, наместо въздухарски да си измисляш халюцинации... Така че си учи навреме уроците. Ще знаеш и какво се случва след разширението на газовете, макар че вече ти го описвах.

От къде си се натъпкал с толкова щампи, да се чуди и мае човек... Подвижна дори не ни трябва в случая. В избраната за стационарна система описваме подвижни обекти, самолетите. А всяка система в която има неподвижна система метри и часовници е стационарна, независимо дали е инерциална или не. Ей го примера с геоцентричната система, независимо че е неинерциална, улавя колкото трябва движението на слънцето Улавя и че реактивните самолети и ракети се движат в нея. За относителността на движението трябва съвсем малко Важно е само да можеш да установиш промяна на някой от параметрите описващи място. "Стационарна" означава "приета за неподвижна", с цел по-привично и интуитивно да осъзнаваме измерителният процес. Всяка система може да влезе в тая роля. Но ти имаш някакви ограничени представи, и за това се въртиш като пумпал... То за това не схващаш елементарни положения, свързани със СТО. Но тук няма как да ти се помогне. А с ускорение ли се движат? Коя е тази сила и механизъм, който ще им го осигурява? Това да не ти е мандра? Научи елементарните уроци.

Не четеш каквото трябва. Тръгни от началото: Брауново движение е топлинното движение на микрочастици от твърдо вещество (прашинки), намиращи се в течна или газообразна среда. Та в какво се състои течното или газообразното състояние на вакуума? Освен тъп си и неадекватен, така ли? Мъка, мъкааааа.... Аз не го изчислявам. Аз само показвам, че скоростта на този център е константа. За да изчисля центъра и да ти кажа каква точно е стойността на тази константа, ще ми трябва наистина отправна система, но в случая не върша това - затова и не ми трябва и не ползвам. Изчисленията ми са верни за всяка отправна система, и с тях доказвам че имам една под ръка. Още Нютон е казал: допускаме че има поне една инерциална система, в която са верни трите закона. Така е тръгнала класическата механика. И аз така, допуснах че има, използвах нейните закони без да я конкретизирам и доказах количествена зависимост. Щото съм хитър Може да използваш и следният по-нестандартен подход. Неинерциалното движение е абсолютно, защото не може да бъде анулирано чрез избор на инерциална система. Тоест това е движение спрямо всяка инерциална система. Ако нямаш инерциални системи (по някаква причина), нямаш и неинерциално движение. Тоест аз разчитам че има поне една инерциална система, следващо от самото условие на задачата ти. И работата е втасала. Но, ти не разбра главният капан на цялата история. Не ми трябва инерциална система, за да покажа относителността на движението. Защото всяка върши работа. Дори както си ги наредил самолетите на картинката, те са в относителен покой. Което е форма на относителното движение. Слабо, Младенов, много слабо...

Зависи за какво се изисква такава система. Но ако настояваш че съм използвал конкретна инерциална система, посочи коя е , ще се откажа от нея и ще използвам друга. Но пък ако не можеш да покажеш такава, за какво се бориш? Вакуум, Младенов, вакуум. Там няма брауново движение. Ако не си проумял досега, използвал съм единствено законът за запазване на импулса на газовата система от чичко ти Нютон. Но вероятно няма и да проумееш, както е тръгнало. Не, би свършила работа и друга всякаква система. Например един също така ускоряващ се самолет, но в противна посока, или напреки, всякак. Просто за да излезеш от взаимният покой, с който си почнал задачата (и който също е характеристика на относителнност на движението ). Със същият резултат би свършил работа и газовият облак, незаввисимо как му се движи центъра на масата - той е в относителнно движение спрямо самолета. Но в горният случай, без да използвам конкретна инерциална система, доказах че има такава под ръка, и тя върши работа. Сгърчил съм те в ъгъла, трябва ли още да те обработвам?

Тц. Не е задължително., макар че всяка частица от газа може да играе тази роля - изхвърлена от самолета, тя няма ускорение, движи се равномерно и праволинейно между ударите с другите частици, т.е. за това време ще ми свърши нужната работа. В случая обаче използвам свойствата, които имат всички инерциални системи по определение. Във всяка от тях са валидни посочените формули, и без допълнителна конкретизация (величините които използвам нямат конкретни стойности) получавам свойството което ще има центъра на масата на газа. За целта не е нужна конкретна инерциална система, а само нейният мислен модел защото физическите закони са еднакви във всички, съществуващи и несъществуващи. По този начин доказвам, че центъра на масите задължително е инерциална система, и мога да го ползвам за други практически нужди, т.е. за самолетите. Но както казах, и само един атом от газа ще свърши същата работа. Една инерциална система има и следната дефиниция: инерциална система е системата, в която са валидни трите основни закона на Нютон в най-простата им форма. Тоест наблюдавайки законите мога да изведа свойствата на системата. А в газа имам достатъчно обекти, с които да определям законите.

Ти си този, който халюцинираш няколко часа. Да ти повтарям ли причината за това невежество? По линка горе, за центъра на масите, имаме формулата: Диференцираме и двете страни по времето. Получаваме скоростта с която се движи центъра на масите: M - масата на газовият облак; P = const - сумарният импулс на газовият облак по всички частици, равен на полученият от ракетата; V - скоростта на центъра на масата. Както виждаш, константа - значи се движи равномерно и праволинейно, инерциална система, може да е избрана за стационарна та дрънка. В линка хората са ти го казали: Често за изследване на кинематиката на ансамбли от частици се използва т.нар. координатна система на центъра на масите, чието начало е в центъра на масите и е неподвижно по дефиниция (скоростта му на движение е 0). И в така избраната система ракетата се движи относителнно и ускорително, което беше ясно още преди да си измислил примера. Виждаш ли като не четеш колко си смешен, а?

Движат се - по дефиниция, поради запазването на импулса им като цяло. P = m.V = const -> V = const Център на масите

Няма смисъл да потъваш в подробности. Съсредоточи се на глобалната картинка - изхвърленият газ не губи импулса си и по тази причина центъра на масата му е инерциална система. Както казах, независимо как се въртят в него отделните молекули и части. Центътр на масите

Околната среда се вписва чрез вискозитета си, който стои в знаменателя на формулата, и играе роля на съпротивлението, което завихря и създава турбуленцията. Вакуумът има нулев вискозитет. И тъй като вакуумът по тази причина не указва никакво съпротивление на излизащият въздух, неговите молекули се движат праволинейно и равномерно, освен ако не се сблъскат. Но тъй като излизат под високо налягане, те се пръскат на всички страни с минимални сблъсъци. Но това няма никакво значение, защото по законите на Нютон във вакуум центъра на масата на газовият облак трябва да се движи строго равномерно и праволинейно, независимо от взаимодействието на молекулите в него. Което, както казах, обезсмисля всичките ти възражения из корен. Ами има я, центъра на масата на изхвърленият газ. Той отнася импулс равен на този, който е придобила ракетата. И тъй като импулсът му е константа поради закона за запазване на импулса валиден за газовият облак като цяло, центъра на масата му при постоянен импулс се движи с постоянна скорост - или можем да го считаме в покой, според всички закони. Ей ти я стационарната система. Но дори да не е стационарна, тя по необходимост ще се движи без ускорение и ще е в относително движение с ракетата. Всички варианти са в твоя загуба

Младенов, не ми се спори с диреци. ЦЪК НО, дори да нямам инерциално движение, имам обекти които са в относително движение - ракетата и газовете. Шах и мат, както се кавза. А на теб ти убягва, че човекът който е дефинирал такива абсолютности, е изпаднал в принципна невъзможност да ги вкара в някоя от формулите на физиката, която с толкова труд е направил. Те са останали само като религиозна идея, без никакъв смисъл в тях, затова и никой не ги взема на сериозно, само такива като тебе, дето са пропуснали основните уроци но се пишат ербап Той Нютон е вярвал и в Господ, значи ли това че всички трябва да го следваме и в това? Трябва да се мисли, преди да се приказва, а най-вече да се гледа експеримента, който мълчи като пън за абсолютности. Ако беше толкова просто, нямаше да се роди СТО. Тя не от добро се е излюпила .

Турбуленцията се получава поради взаимодействието на изхвърлените газове и атмосферата, над определени скорости, когато имаме голямо число на Рейнолдс, тогава излизащият поток въздух не е ламинарен. В космоса това число е нула безкрайност по дефиниция, там няма турбуленция. Но ако имаш атмосфера, въпросът за относителнното движение вече е решен Ех, Младенов, що не си седнеш на буквите и да си попълниш липсите, че с такива решетести знания няма как да уловиш СТО, непрекъснато ти се изплъзва по дупките, даже в областите в които съвпада напълно с нютоновата физика. Нютон във всичко влага относителност. Още първият му принцип вгражда и принципа за относителност на Галилей, и цялата му физика е изградена на това. Но ти явно си го пропуснал и него, вече няколко пъти стана дума за този пропуск. Още когато почна да халюцинираш за абсолютни скорости.

Ти май забрави досегашните уроци. Подвижен център на масата, спрямо кое е подвижен? Усещаш ли се? Центърът на масата има поведение на обект, движещ се равномерно и праволинейно, за отправната система свързана с него са валидни законите на инерциалното движение, т.е. няма проблем да го разглеждаме в покой и да описваме света от това състояние. Значи става за стационарна система, въпреки воплите ти. Но, дори да се абстрахираме от това, за нашите цели е съвсем достатъчно, че този център на масите се движи спрямо ракетата и решава проблемите с относителното движение, защото ракетата ще се движи спрямо него също За какво протестираш?

Защо продължаваш да спориш? Могат, естествено... Изгорелите газове принципно не се различават по реактивното действие от всяка друга материална система - дали ще изхвърляш газ или павета, ще получаваш ускорение от реактивната сила. Изхвърлените обекти отнасят импулс. Можеш да ги разглеждаш като материална система, в която импулсът се отнася от центъра на масата, както обича да обяснява и чичко Нютон, ако са много, както молекулите в газа. Тоест знаейки този импулс, с този център на масата можеш да свържеш инерциална отправна система и да описваш всякакви движения. Но и това не ни е нужно, достатъчно е да си избереш коя да е молекула, ракетата ще се движи спрямо нея, и обратното. Просто имаш повече от един обекта, които са взаимоподвижни поради това, че имат даже различни типове движение - изхвърленият газ има инерциално движение, ракетата - съответно неинерциално. Неинерциалното движение е промяна във всички инерциални системи, в случая може да изградиш много такива. Откажи се, относителността на движението е основно свойство. Това че нещо не знаеш обикновено се нарича невежество и не препятства физическите закони да си действат :)

Първо, не говоря за "гравитация на борда", щото гравитацията е навсякъде, не само на борда. Второ, според ОТО гравитацията не е поле, а характеристика на пространството. Може да има гравитация без източник, например гравитационните вълни, а може и самото пространство да си е криво изначално, симулирайки гравитацията. Но да не залитаме толкова надалеко, в случая задачата с N ускорени самолета се свежда до един, и този пример го разгледахме - за да се ускори, трябва взаимодействие с друг обект, а появили се такъв, имаме вече относително движение, забравяме за гравитации. Младенов сам залитна към гравитацията, и реших автогола да му го експлоатирам до край

Изгорелите газове могат да се движат как си искат, но когато ракетата ги изхвърля, за да получи импулс, те се движат в обратна посока, отнасяйки сумарно същият импулс. Реактивен двигател Реактивен двигател е вид двигател, при който чрез механичната енергия на турбина или химичното изгаряне на гориво се създава бързо движеща се струя от флуид за да създаде тласък/тяга съобразно законите за движение на Нютон. Къде си блеял в училище?

Самолетите така както си ги нарисувал на картинката, не се движаат. Те са в относителен покой, в една инерциална система. Картиннката добре го изразява. Пак не ти става примера Както си ги изобразил, връщаме се в ситуацията на един обект във вселенаатаа, който видя, че е те води до задънена улица. Е точно по това познаваме, че не се движат. Ти май не си разбрал какъв е смисъла на принципа на еквивалентността? Той гласи в случая: или самолетите се движат ускорително, или се намират в относителен покой в гравитационно поле. Така че точно гравитацията на борда премахва ускорителните движения Хем са в покой един спрямо друг, хем са в покой в гравитационно оле. Никаквво движение и в двата случая. Принципът на еквивалентност разширява законите, описващи относителните инерциалните движения, и върху ненинерциалните. Премахва съвсем всяка "абсолютност" на движението за която ти обясняваш по-горе. Затова и се нарича "разщирен (общ) принцип на относителност". Абе чети бе, човек! Equivalence principle Цитат от Айнщайн: We arrive at a very satisfactory interpretation of this law of experience, if we assume that the systems K and K' are physically exactly equivalent, that is, if we assume that we may just as well regard the system K as being in a space free from gravitational fields, if we then regard K as uniformly accelerated. This assumption of exact physical equivalence makes it impossible for us to speak of the absolute acceleration of the system of reference, just as the usual theory of relativity forbids us to talk of the absolute velocity of a system; and it makes the equal falling of all bodies in a gravitational field seem a matter of course. На български звучи горе долу така: Стигаме до много задоволително тълкуване на този експериментален закон, ако приемем, че системите K и K 'са физически точно еквивалентни, тоест ако приемем, че можем да считаме системата в K пространство свободно от гравитационните полета, и можем да считаме K за равномерно ускорена. Това предположение за точна физическа еквивалентност прави невъзможно да говорим за абсолютното ускорение на референтната система, точно както обичайната теория на относителността ни забранява да говорим за абсолютната скорост на системата; и прави свободното падане на всички тела в гравитационно поле да изглежда съвсем естествено. Или това ОТО: Общ принцип на относителността: Законите на физиката са еднакви за всички наблюдатели (ускоряващи се или не). Значи, аз си пазя принципа за еквивалентност като едно тайно оръжие за по-нататъшната дискусия, а ти, моля ти се, да ми го вземеш и сам да се гръмнеш така, бива ли?

Не си ме разбрал правилно, щото бързаш както обикновено, заслепен. А те обърква неразбирането на терминологията в случая. Движението е относително, защото всеки два обекта могат да влязат в отношение на взаимоподвижност/покой, без изключение - всеки от тях е в движение/покой относно другият, двустранно. Това е и за инерциални системи, и за неинерциални. В тази посока терминът "абсолютност" няма смисъл, тази относителност няма отрицание, тя е всеобхватна. Можеш обаче и в друг контекст да въведеш относителност и абсолютност. Това е по отношение на физическите закони в отправните системи, противопоставящи понятията движение и покой. В инерциалните отправни системи физическите закони са такива, че чрез подходящ избор на инерциална система можеш да превърнеш движението в покой. При неинерциалните системи обаче това не може да стане, и движенията които лежат в основата на такива системи, по тази причина се наричат абсолютни - в смисъл тези движения са неунищожими чрез избор на каквато и да е инерциална отправна система, едно неинерциално движение е такова спрямо всички инерциални системи, без изключение. Тази абсолютност по никакъв начин не отменя базовата относителност на движението обяснена по-горе. Така че като говорим за относителност, е добре да схващаш по контекста, за коя става дума. Ха сега премисли това което съм ти го цитирал горе. Не разбирам що се правиш на тапа и се смееш като пача на показан пръст, вместо да си изградиш цялостна картинка на това, дето го повтаряме 50 пъти вече?

Ти май си много по-тъп, отколкото се правиш. Снощи разговорът беше за причината за ускорението на ракетата - ускорение без някой да ти приложи сила няма. А движението е спрямо всички останали. При казуса с едно тяло във вселената ускорения няма, движения няма, безсмислен е въпросът спрямо кое е движението. А с ракетата, прочети в учебника кой я кара да се движи. Ще е доста стресиращо, при сегашните ти знания :)