scaner

А, примери с лопата да ги ринеш. Аз бих ви дал оригиналната статия, в която той е публикувал работата си, много поучително четиво: A dynamical theory of the electromagnetic field. (1865). Там има и за скоростта на светлината. Но ако ви е трудно, всеки съвременен учебник по същата тема ще свърши работа, а и обозначенята ще са ви по-познати. Само трябва да потърсите.

Какво изобщо значи в сслучая "избор"? Да посочите някакво съществуващо състояние? Или да "прескочите" от едната в другата система? При посочване не може да поссочите обратната ситуация, т.е. движещата се система изведнъж да стане стационарна. А при "прескачане", вие като наблюдател който може да измерва сте винаги в система която е стационярна. По този начин нищо не можете да определите в подвижната система без да пресмятате, не можете с измерване. И това което ще определите с пресмятане се е какво ще се измери в другата система, ако "прескочите" в нея, т.е. сте там и тя е стационарно избрана. Така че постулатът (и всички закони всъщност) са формулирани за стационарна система. За всички нестационарни системи се прилагат лоренцовите трансформации - какво ще гласи постулата там трябва да сметнете.

Всеки учебник по електродинамика. Размърдайте малко сивото вещество, положете смислен труд. Вие търсите, аз ви насочвам. Няма да върша цялата работа. Пък и така ще научите много полезни неща, които трябваше да знаете преди да оборвате Айнщайн Тоест опитът ви ще има и педагодгическа стойност.

Пак да повторя - за две взаимоподвижни системи понятието едновременно не е дефинирано, защото няма единна система за отчитане на времето. А такава система няма, защото едновременността е относителна. И след като няма таакова понятие, няма смисъл да се повтаряте. Това са елементарни положения, и дайте да не слизаме до манталитета на детска градина с безогледно повтаряне на грешни тези. Ако толкова не сте наясно, хванете прочетете статията на Айнщайн от 1905 г., там той много ясно определя какво е едновременност и защо тя има смисъл само по отношение на отправната система, в която часовниците са в покой.

И аз какво отговарям вижте.

Няма такова нещо. Понятието едновременност има смисъл само в еддна отправна ссистема, не за две. За да има смисъл за две, двете трябва да имат общо време, общ набор синхронни часовници и за двете, а такъв според СТО не може да съществува. Няма такова нещо като едновременно в покой и в същото време в движение за друг, бв това няма физически смисъл. Или едното, или другото, но не в един и същи момент. Ако се спрете за малко и да помислите, ще забележите колко много неща от СТО сте разбрали погрешно. Има ли смисъл да продължаваме?

Сега какво, и електродинаамиката на Максуел ли се оказа гениална хрумка? Да, така е, макар че има и опити които навеждат към нея Не само това, покрай електродинамиката е станал прародител и на векторното диференциално изчисление. Отворете кой да е учебник по електродинамика и вижте израза за скоростта на светлината, който се получава в нея. Той не зависи от преносна скорост, и това е една от идеите, подбутнали Айнщайн.

Електродинамиката на Максуел, с всичките опити на които се крепи. Но не е нужно да има изобщо такива опити, нужно е да се сети някой, че това разрешава всички проблеми. Глупаво е още да се въртите като муха без глава по този въпрос, той няма смисъл по отношение на научните теории.

Подчертаното е безсмислица - каквото и да било нещо не може едовременно да е неподвижно или движещо се. А вторият постулат не е това което стте написали, а съвсем друго твърдение. Това дето сте написали е само достатъчно очевидно следствие от двата постулата.

Вторият постулат е конкретно и ясно формулирано твърение, доказано експериментално, докато на Лапландеца дори не се разбира какво твърди - нещо като "съзвездието Голямата мечка е определящо растежа на трепетликите, но така ми се струва" Тоест твърдение, което няма начин да доведе до никакви проверими следствия, за разлика случая със СТО. Това за разлика от втория постулат няма общо с физика. В краяна крайщата Лапландеца настоява че дава физическо обяснение. Вие за какво протестирате, след като сам сте забелязали че такова няма в думите му?

Вторият постулат е само първото твърдение. И експериментите които съм споменал потвърждават този постулат. Второто твърдение е следствие от първият и вторият постулат. Ако първият и вторият постулат са верни (а те са много сериозно потвърдени), то и второто твърдение като тяхно следствие ще е вярно. Но то е вярно само когато отправната система се разглежда като стационарна - с неподвижни еталони за скорост и дължина, на база които се определя тази скорост. И разбира се, само във вакуум. Когато една отправна система е подвижна по отношение на друга, приета за стационарна, тогава под "скорост на светлината" в разговора се разбира само скоростта в стационарната система, не в подвижната. По отношение на неподвижен обект в подвижната светлината може да се движи с най-различна скорост, както е според класическият закон за събиране на скорости.

Не, аз нищо не разбрах. Ти пак фантазираш на някакви теми, без да предлагаш нищо конкретно като връзка между гравитацията и скоростта на светлината - едва ли не, щом и двете са части от нашия свят, няма начин да не са дълбоко свързани и това да решава всички проблеми... Като онзи циганин, дето все повтарял: абе ако може някак да се закваси моретоо, колко лапане на корем ще има за моите чавета... Къде ти е физическата основа?

Не Шпага, няма нищо екстраординарно и тревожно тук - нормално състояние в човешкото развитие. От както маймуната е вдигнала камъка за да си счупи ореха, човешкият мозък се развива под влияние на обкръжаващата ни действителност. Тя много добре се вписва в механистичният модел, така че мозъкът ни много добре се приспособява към този модел, усвоява го дотолкова, че не само може да борави с околните предмети, но и да гради планове за бъдещето, да планира и да предсказва резултати от този механистичен модел. От друга страна мозъкът не търпи неопределеност, той изисква пълната картина на окръжаващият ни свят, и ако няма нужната информация си я допълва сам - я с Бог, я с извънземни. Интуицията търси отговори в така попълнената схема, и тези отговори са "обясненията" на нещата. Всичко се развива добре, докато възможностите на човека не нарастват дотолкова, че той да се сблъска с явления, които механистичният модел не може да обясни. А той не може, защото интуицията на база която се вземат бързи решения и която представя "обясненията", не е пригодена да мисли в новите познавателни рамки, остават неопределености които трябва да се попълнят с информация противоречаща на механистическия модел, тоест непригодна за обяснение по правилата, по които е свикнала да работи интуицията. От там възникват проблемите на хората със СТО, с квантовата механика, с модела на вселената. Очевидно в тази ситуация не може да се разчита на интуицията, тоест на "обясненията" в досегашната им форма, трябва следователно да се промени и механизма за прогнозиране. Екстрасенсите опитаха и се провалиха, за сега най-добре работят математическите модели, факт. От друга страна, човешкият мозък е ограничен по обем, той не може да обхване всичко. Тоест холистичния модел на познанието, колкото и да е пожелателен, е неприложим. За сметка на това мозъкът ни е добре пригоден да съставя модели на ограничени области от действителността. Примери са класическата механика, термодинамиката, теорията на относителността, квантовата механика, квантовата електродинамика, квантовата хромодинамика и т.н. Това са области, които имат сравнително слабо пресекаеми граници с другите, могат да се развиват независимо от тях, което опростява силно самият модел, и за това е силно привлекателен метод за науката. Мен особено ме впечатлява квантовата хромодинамика, която като че ли е в средата на нищото, а се справя изключително добре в своята област. До тук добре, но какво се случва когато трябва да се създават модели в граничната област на два съществуващи до сега и добре представящи се модели? Ами проблем. Всеки от моделите е създаван без да се взема пред вид другият, защото наличните ни данни не са сочели някакви връзки когатпо са майсторени моделите. Но когато наличните данни се прецизират и се налага да се работи на границата, възникват проблемите с взаимното противоречие на вече изградените модели. В случая ти си дала пример с квантовата механика и СТО. Но не са само те, на практика винаги в граничната област се получават такива проблеми (дори при класическата физика и СТО, класическа физика и квантова механика също), и тогава трябва да се мисли нов модел. Проблемът с новият модел обаче не е лесен - той трябва асимптотично да преминава във всеки от сблъскващите се досегашни противници в неговата област на приближение - т.е. да предсказва това, което предсказва и старият модел, а в граничната област предсказанията му да се потвърждават с експериментите. Тук методът на дедукция, прилаган върхи узвестното, на практика не работи, трябва гениална хрумка, и упорито се работи в тази посока - квантова гравитация, примкова гравитация, струнната теория са все хрумвания, които се опитват да бъдат разработени до предсказващ модел. Вероятно ще пресечем поредното ограничение, наложено ни върху интуицията от механистичният модел - ще се променят и понятията за и качествата на самото пространство и време, ще отпаднат такива принципи като причинността, геометрията може да се материализира и квантува (каквото и да значи това в досегашните ни понятия), да не гадая повече сега... Тоест опитът ни сочи, че такива колизии е имало, има, и няма начин да няма и в бъдеще, стига човечеството да не загуби желание да гради по-добри модели. Това не е катастрофа, а нормално състояние по пътя на развитието. Колко време ще отиде за разрешаване на такива колизии е божа работа, зависи от все по-нарастващата сложност на проблема, от способбността ни да осигурим достатъчно точни наблюдения, от наличието на достатъчно вникнали в проблема хора и от тяхната гениалност разбира се. Вероятно това време расте експоненциално на база тези параметри, или дори по-бързо, което би било неприятно... И да се тревожи човек, и да не се тревожи, това няма да се отрази на естественият ход на събитията, така че тревогата не е параметър в този проблем. Така че си вземи пуканки и се наслаждавай на развитието на нещата, без да се тревожиш толкова. Всичко ще се оправи, като му дойде времето!

Само малко уточнение. тези наблюдения са извършени след създаването на специалната теория на относителността от де Ситер през 1913 г. Така че постижението на Айнщайн си е хрумка отвсякъде, може би само елсктродинамиката подухва в негова посока. Но това е най-естественият път на нещата: хрмува ти идея, проверяваш я, става ли или не. Ако не става, мислиш още, хрумва ти друго решение, пак проверяваш. Айнщайн точно по този път е вървял. Няма нищо за учудване тука, така се случват нещата. Вече на който не му е ясно, си е негов проблем. Но защо трябва да тормози другите хора?

Мда, гроздето било кисело Аз вярвам в експеримента. А вие вярвате в глупости. Това е разликата във вярванията ни. Но продължавайте...

Това не е задължително, по принцип. Важното е, че те доказват верността на вторият постулат Така че щете не щете, трябва някак да го преглътнете, това е реалността. Именно. И вашият поглед е неуместен - действителността му противоречи, зацикля в неуместни опити за представи. Така че това не е оправдание, а сигнал че трябва да си подредите начина на мислене.

След като статиите потвърждават гениалното предположение на Айнщайн, значи то е вярно. Това е важното, а не последователността. Човекът е умен, сетил се е. Създал е много последователна теория. Дали е верна - потвърдено е по-късно. Много теории са построени по този начин, да не кажа всички - класическата механика, квантовата механика...Е, светът пропаднал от това Айде по-сериозно, ставате скучен с това циклене. Разликата между гениалнните научни хрумки и екстрасенсите е, че първите се потвърждават. И това е единственият критерии за правилност в науката, не някаква истерия ама защо не преди, а след... Детинщини са това, малка грамотност и информираност - измислили сте си някакви объркани представи и се жалвате, ама защо не са верни. Ами не са.

Абе какви визии, какви пет лева, какви торби с цимент за общоприетата дефиниция за кинетиччна енергия? Айде влез в час де.

Колко силно си ритнал топката . Ами Gravity само показва в какъв капан сте попаднал, без да го осъзнавате. Дефинирате скорост чрез кинетична енергия, а кинетична енергия се дефинира чрез скорост. Тоест сте се нахендрили на кръгова аргументация. Демек въртите се в логическо противоречие, което обезсмисля цялото ви обяснение към Шпага

Ами дадох ви четири статии, които го доказват. Следователно гениалната хрумка става истина, защото единственият съдник - експериментът - се произнася в нейна защит. Какъв е проблемът да се разбере това? Освен ако никога не сте проявявали творческо мислене, тогава да, съчувствам ви, и е ясно в какво се препъвате. Ама чак толкова да не сте творили, не мога да повярвам... Творчеството не е следване на логическата пътека: ако А е 5, и В е 6, следователно А+В=11, ура, сътворихме сума! Не, това е занаятчийство, творчеството е нещо по-различно, и гениалните хрумвания ви вдигат на следващото стъпало на стълбата. А дали е верно или не - експеримент. След като имаме експерименти, които са факти и доказват вторият постулат, значи съвсем коректно твърдя, че той е факт. Това че Айнщайн се е сетил че това му решава всичките въпроси, е гениално хрумване. И двете не си противоречат, а се допълват в една стройна и непротиворечива теория, която експериментът потвърждава. Какво му е сложнното? Не мисля, че в инженерното образование толкова ви лоботомират, чер не може да схванете тази проста верига. Не е факт. Но когато биде потвърдена с експеримент, става истина. И това е факт. Статиите които ви цитирах. Защо се въртите в кръг като обезглавена кокошка? Защо търсите някаква причинно-следствена връзка, която не е нужна по принцип? Хрумва ви нещо, доказвате го експериментално, значи е вярно, значи теорията изградена на тази хрумка е добра. И продължавате да си я проверявате непрекъснато, за всеки случай. Така се прави. Това се нарича индукция. Другият метод, дедуктивният, да видите нещо в природата, да го разчоплите, да изведете абстракция и да я въздигнете като постулат, също работи. Но е работел когато нещата са били прости, и моделът на природата е бил механистичен. Сега вече е непосилна работа да се свърши нещо по него, и за това се използват двата едновременно - хрумва ви нещо, и после чоплите в съответната посока. Айнщайн това е направил. Какво се лутате? Няма "ако", нямате основания да въртите никаква логика тук.

Ами усещате ли проблемът тук? Светлината Е еднаква като факт, и по този начин вие произнасяте невярно твърдения, но настоявайки че е вярно. Това е противоречие, вътре във вас, и е добре да разберете защо така стигате до под кривата круша да отричате реалността. Усещате ли, проблеът е, че вашите методи да си представите нещата напълно не работят за неща, с които интуицията ви никога не се е сблъсквала. Как да го кажа, демонстрирате елементарна закостенялост и се опитвате на бялото да кажете черно. Нужен ви е друг поглед. О не, действителността само прилича на механистична, при доста големи мащаби и при много малки скорости. Но на практика няма нищо общо освен че механистичният модел е някакво приближение. Ами погледнете квантовата механика. Не само вие, много по-светли умове от вашият са се опитвали да изградят някаква представа, механизъм, защо едно нещо като фотон или електрон или протон може да се държи като че ли е хем вълна, хем частица. И не са успяли. Така че инженерното образование в случая само налага една допълнителна ограда върху мисленето, пречи, ограничава го, вместо да му позволи да приеме фактите и да създаде полезни модели. В случая е нужна по-голяма дисциплина в мисленето, по-голям самоконтрол кога се плъзгате по общоприети предразсъдъци, които са далеч от истината. Тя Е отражение на действитеелността. Единственият критерии дали една теория описва правилно действителността е фактът, че нейните следствия безотказно се потвърждаават от експеримента, и СТО тук е направо първенец. А вашите представи, че трбвало да дава и механизми някакви, не са част от този критерии, това са си някакви ваши иззмислици и очаквания, които нямат общо с действителността. Във абсолютно всяка теория има факти, които не могат да се обяснят от теорията, има твърдения които не са следствие от тази теория, не могат да се докажат с нейните средства. Това е доказано твърдение, следва от теоремата на Гьодел. Така че е излишно да се тръшкате, че за нещо не можете да си го представите. Ми такъв е живота. Колко пъти ще водим подобни разговори по псевдофилософски въпроси?

На някои хора им трябва винаги някакво механистично обяснение за да си представят нещата, не могат да разсъждават абстрактно както се прави в науката. В случая липсата на такова обяснение спъва човека, замразява неговото развитие в зоната на здрача, митовете и предразсъдъците, докато приемането на факта че скоростта на светлината е такава каквато е - постоянна, независимо че не знаем защо е такава, ни позволява да продължим напред и да изградим новата парадигма. Е, кой как може...

Значи нямате физическо обяснение за постоянството на скоростта на светлината. Защото тези неясни философски разсъждения са приложими както и за обосноваване на непостоянство на скорост на светлината, така и за "обяснение" на заквасването на киселото мляко.

Ами не е достатъчно да се каже, а трябва и да се докаже. Само че няма как да го докажете, след като експеримента го е потвърдил Обяснение на база класическата физика е логическо противоречие, и дори няма смисъл човек да се вдълбочава да го разбере. Така по-ясно ли е? Естествено че се въртим в кръг, докато мислите само с шаблони и предразсъдъци.

Пак не четете. Интуицията както може да подведе - в повечето случаи - така и може да даде логически смислено решение. Каквото и решение да даде, ваажното е то да отговаря на условията: да обяснява наличният материал, да бъде проверимо. А вече и като бъде проверено, всичко е наред. Но много допълнителни характеристики има преди това, по начина по който наличнният материал се обяснява може да се съди доколко идеята е перспективна. Ако положите малко труд, ще схванете как от всякъде се вижда, че идеята на Айнщайн е била най-добрият кандидат, и е натрупала много привърженици и преди да се появи реално независимо потвърждение. Такива теории се отличават с вътрешна красота, и този критерии играе не малка роля, защото подпомага контрола върху основите. На този етап на науката няма, затова и се нарича постулат. Ако намерите такова обяснение, и то се потвърди - нобеловата награда ще ви е гарантирана. Но до тогава имаме постулат, който е лишен от обяснение по дефиниция. Иначе си търсете, не боли, то тов е и целта. Но може да приемете обяснението на Минковски - скоростта на светлината е основна характеристика на псевдоевклидовото пространство-време, и тя е такава защото пространство-времето е такова каквото е. Т.е. постоянството на скоростта на светлината се обяснява с друг постулат, тя вече има исканото от вас физическо обяснение Впрочем формулировката на СТО на база геометрията на Минковски в момента е базова точка за изграждане на теорията, и това обяснение съвсем не е лишено от смисъл. Запитайте се, защо вярвате в постулатите на класическата механика, като и те са хрумка на Нютон? Всички въпроси които задавате или ще ви хрумнат да задавате, първо си ги формулирайте зз класическата физика. Ще ви подейства доста отрезвяващо, и силно ще намалят шума тук. Това е основна характеристика на постулата - абстрактното обобщение. Абстракции не съществуват, така че ви остава само вярата, само дето не е религиозна . И експерименталното потвърждение, естествено. СТО е точно толкова религия, колкото и всяка друга (т.е. всички) теории, основани на постулати. Например класическата физика. Явно много ви е ограничен светогледа на тема постулати, почетете повече, тук не е място да ви изнасям лекции.