
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16712 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
655
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Защото Младено повтаря, че условието забранява резултата получен чрез лоренцовите трансформации, а аз му показвам че ни, абсолютно нищо няма за такава забрана в условието. Няколко пъти наблягам, за да се съсредоточи човека, щото той иначе не чете. Тук става дума за различни събития. Светването на крушката е различно събитие от сверяването на часовниците, и аз само потвърждавам че последователността им в подвижната система е такава, срещу която неизвестно защо протестира Младенов. Толкова ли неясно съм се изразил, че възникват такива въпроси? Пак го погледнах, според мене си е съвсем наред... Просто трябва да се помнят и съобразяват много различни обстоятелства, за да се вижда цялата картинка...
-
Шпага, опитай се да си го изясниш в повече подробности. Така се разместват във времето отдалечени пространствено събития. При това толкова отдалечени, че времето за което светлината - т.е. под формата на някаква причина - изминава това разстояние е по-голямо от колкото времевата раззлика между събитията. Това обезсмисля всякакви причино-следствени схеми, в които да участват такива събития.
-
Не е така. Имаме общо "сега" само в една пространствена точка. Във всички останали часовниците на двете системи се различават. Точно това е проблемът - моментът на синхронизация не е граница минало-бъдеще и за двете системи. В този момент часовниците на стационарната, показващи еднакво показание навсякъде, контактуват с часовници от подвижната система със всякакво показания - и нейно минало, и нейно бъдеще. Но това е нейното минало и бъдеще, по нейната времева скала, не по тази на стационарната система. Какъв е проблемът? Никакъв. Можеш да си го представиш и така: разделянето на "миналло-бъдеще" за подвижната система не съвпада с това разделяне в стационарната,. Разделянето "минало-бъдеще" в една система включва всички моменти в другата, казано по-грубо. Но това не е "връщане назад във времето", защото времето в стационарната система върви само напред, и там няма връщане. Същото е и за времето в подвижната система. Изобщо този начин за сравняване на "нашето време" с "тяхното време" много лесно може да доведе до объркване и не е коректен - единственото сравняване на моменти е в една пространствена точка. СТО не прескача никакви бариери. Тя само казва, че "сега" в различните отправни системи е различно, съдържа различна съвкупност от едновременни събития, от набора случващи се събития. И във всяка система времето тече равномерно и еднопосочно. Това че в твоята система се е случило събитие, което по времевата скала в подвижната система не се е случило - или обратното - не е прескачане на бариери, нито връщане на времето. Като разбереш тези неща, ще си доста по-близо до истината. Тук много може да помогне геометрията на Минковски. И не трябва да бъркаш случването на събитията със "знаене" за тяхното случване. Ти не знаеш бъдещите събития в другата система, просто защото те са много далеко и нямаш информация че те се случват дори сега в твоята система Опитай се да бъдеш малко самокритичен. Огромно количество хора са минали по твоят път, и очевадно са разбрали за какво става дума и никой не обсъжда сериозно това като проблем. Така че тръгни от правилната позиция - че това вероятно е само твой проблем, и опитай да разбереш кое как и да го решиш. В огромного мнозинство случи този подход е печеливш и помага. В резултат на усилията ти или ще откриеш невиждано досега противоречие, или по-вероятното, ще разбереш как работят нещата. Но това само да пишеш без да мислиш и да слушаш няма да свърши никаква работа. И аз съм минал по подобен път, гарантирам че работи.
-
Пак почваш с глупостите. Обратно, всички сегашни събития в стационарната система се разпределят като минали и бъдещи в подвижната. Но само случилите се сега. И всичко това е защото подвижната система намята на реалността специфична мрежа (спрямо стационарната) за отчитане на времето. А спецификата на тази мрежа идва от принудата, че скоростта на светлината е константа - което е доказано и пряко и чрез следствията си. Няма "преди да се е случило". Във времевата система на подвижният наблюдател то не се е случило. Неговото бъдеще е различно от нашето. Всяка отправна система има собствена реалност, състояща се от съвкупността на едновременните събития. Но това не води до противоречия. Геометрията на Минковски добре илюстрира това. Пространство-времето е абсолютно. Събитията са фиксирани точки в него. Щом ги има в една система, те са предопределени за всички. Всяка система си избира начин за отчитане на времето и пространството, "разрязвайки" пространство-времето с плоскост определена от нейната относителна скорост. Тази плостост е "сега", на друга отправна система плоскостта сключва ъгъл с тази и съответно нейното "сега" включва други събития. Но пак повтарям, щом в една система някакво събитие се е случило, то е предопределено да се случи във всяка друга, в бъдещ (или минал) момент по нейното летоброене. Така е по-визуално, като за програмисти. Та, къде са противоречията? Времето тече различно и преди синхронизирането на часовниците. Синхронизирането само променя началото на отчитане. И тъй като двете времена са несъпоставими, "бъдеще" за едната система" няма общо с "бъдеще" на другата, а връзката е много по-сложна - лоренцовите трансформации. Бъдеще и минало разграничаваш в системата имаща общо време - в случая разглеждаме стационарната. Там бъдещето не се е случило. Ако като стационарна разглеждаме подвижната - там бъдещето не се е случило. Некоректно замесваш "бъдеще" между двете системи. Дадох ти пример - сега, в стационарната система, на различни координати Х имаме различни показания на часовниците на подвижната система - според стационарната система в подвижната имаме едновременно минало, сега и бъдеще на различни места - доколото може да се говори с тези понятия на база разсинхронизирана система от часовници. Но смисълът на "бъдеще" се определя по синхронни часовници, и в стационарната система то не е настъпило. Това не са интуитивно понятни въпроси, и както си тръгнал да "громиш" без да мислиш, нищо няма да разбереш. А като не разбираш, дали разгромяваш? Не, разбира се И въпросът е - защо да не може сегашни събития в една система да са бъдещи в другата? ? Защо пак с предразсъдъците напред? Тц. В момента t=0 ние виждаме само събитията които са нашето "сега". В момента t'=0 на подвижната система там се наблюдават само събитията които с нейното "сега". Тези две "сега" са различни, и се различават само по събития които не са свързани с причинно-следствена връзка. До какво противоречие според тебе води това, освен тъпото "не може да бъде щото така"?
-
Лоренцовите трансформации, както и Галилеевите, покриват целият времеви диапазон. Сyбитията които са се случили, се отразяват от различните отправни системи, с помоща на различни координатни и времеви системи. Това че две взаимоподвижни системи са сверили часовниците си в една точка не означава, че и за двете времето в другите точки е едновременно същото. Същото е само за приетата за стационарна система. В момента t=0 по стационарната система, подвижната система в точката x=x'=0 има показание на часовника там t'=0. Но, какво ще бъде показанието на часовника на подвижната система в координатата x=+10 в същият момент t=0? t' няма да е нула вече, заместваш ввъв формулата и получава. Какво ще е показанието на кооедината x=1000? Съвсем друго. Какво ще е показанието на координата X=-1000? Пак съвсем друго, при това и отрицателно. Тоест в момента t=0 когато се случва зададеното събитие, имаме координата по оста Х, на която часовник от подвижната система t' ще покаже момента на светване на лампата в подвижната система. И всичко това сега, в момента на сверяване t=0. Момента на сверяване не означава общ момент за подвижната система. Не можеш да твърдиш - това се случва в бъдещето на другата система, защото нямаш общо време с нея. По твоята ос Х на стационарната система отчиташ едновременно различни показания на различно разположените часовници в подвижната система. Едно от тях е мястото на лампата. Но това не е предвиждане в бъдещето - всичко това се случва сега. Сега в стационарната система наблюдаваш всички времеви моменти от подвижната. Това са елементарни неща, но докато не ги схванеш, ще ти изникват непрекъснато парадокси - защото се плъзгаш само по формата, а не вникваш във същността. Относителността на едновременността го обяснява добре. Имаш две едновременни събития в стационарната система - сверяването и светването. В подвижната система те няма да са едновременни.
-
Нещо не разбирам. Каква е тази безразмерна V? Една круша, или един кон? От много време чакам да се осъзнаеш в каква яма си попаднал, ама капаците ти пречат.
-
Това не следва от условието. Кога точно светва крушката се получава не с такова тъпо тъпчене на едно място, а с прилагане на законите, както си направил по-горе. Проумей го, решението не противоречи нито на условието на задачата, нито на някое друго общо физическо ограничение. Единственият проблем е, че ти не искаш да приемеш реалността. И в момента t=0, и в моментите t < 0 съществуват събития свързани с крушката. Тя създава непрекъсната верига от събития във времето, което се нарича накратко просто съществуване, в геометрията на Минковски се нарича мирова линия. В момента t1=-50 крушката е на координата X1 - събитието (t1,X1), в момента t2=0 крушката е на координати X2 - събитието (t2,x2), и така нататък, във всеки момент е на някаква координата, и това са все събития. Кое точно от тези събития ще съвпадне със светването се определя чрез трансформациите. Тц. Събитието се е случило преди t=0. Не знам каква е тая хигиена на мислене, която да позволява такова тълкуване - "събитие се появява със задна дата"... Събитието си има "щампа" - момента в който се е случило, и тази "щампа" не може да бъде променена в последствие. Научи смисъла на основните понятия, по-лесно ще ти е да разбереш нещата. Правилно, в момента t=0 то вече се е случило. И нищо в условието не влиза в противоречие с това. Всички виждаме, че ти не познаваш условието на задачата която сам си измислил. Трагедия... Колко още ще се въртиш? Какъв абсурд търсиш в едно ясно условие, в което няма абсурди?
-
Много ми е любопитно как успяваш да не схванеш смисъл на толкова елементарен текст, който ти сам си написал? Условието е, че крушката светва в момента t' = 1 за подвижната система. Нищо няма в условието кога светва крушката в стационарната система. Абсолютно нищо. Ти обаче неизвестно защо налагаш условието валидно само в подвижната система, и върху стационарната - и по този начин въвеждаш противоречие в задачата, от което после се оплакваш. Събитието в стационарната система се случва преди синхронизацията, а интерпретацията "появява се със задна дата" показва нищожна култура по физика. Е, какво очакваш при това положение?
-
Четем внимателно условието: След една секунда ( t1’ = 1), в движещата се отправна система светва крушка, Да е дадено тук в условието някакво ограничение, че в стационарната система това събитие се случва след синхронизиране на часовниците? Не, такова ограничение няма. Как тогава ти хрумна, че има някакво противоречие? Предразссъдъците убиват мисленето, запоми! Времето върви само напред и в двата случая. А две събития могат да бъдат разменени във времето без последствия, ако не са свързани с причинно-следствена връзка - т.е. ако са на достатъчно голямо разстояние. Просто е, само човек трябва да почне да мисли. Повече хигиена в мисленето трябва, да се измете наличният боклук под форма на безполезни предразсъдъци.
-
Не те знам що за програмист си, но логиката определено ти е изключително зле. Не познаваш основите и, някакъв зле разбран автоматизъм те води в нея, имаш чувство че я знаеш без да я разбираш. Логиката е съвкупност от няколко елемента. Първият това са логическите правила. В общият случай те са неизменни, могат при консенсус да се приемат нови правила или променят старите, както е в някои области на математиката, но това не е нашият случай. Вторият елемент това е обстоятелствеността, върху която се прилагат логическите правила. Това са обектите над които се работи, в нашият случай това са събитията. И третият елемент това са физическите ограничения, които се налагат при прилагането на правилата. Например че максималната скорост е скоростта на светлината, че причината винаги е преди следствието, и т.н. В нашият случай имаме събития, които се описват в отправна система. Логическите правила ги анализират, определят причини и следствия, процеси които предизвикват тези събития и които са предизвикани от тях, спазвайки наложените ограничения. Всичко това не идва от небето или от условия на задачи, а е само следствие от конфигурацията на събитията, от описваната реалност. Ти не знаеш какво някой друг в друга отправна система си е наумил, имаш само обективността дадена чрез събитията. В системата на гарата имаш подредба: първо лявата стена стига светлината, после дясната. Първо умира сина при лявата стена, тя се взривява, после се взривява дясната стена. Това са логически следствия които имаме в тази система, и в тях няма логическо противоречие. А това че имало отправна система на влак, в който част от събитията били едновремени, това ти е бонус в познанието, това не променя нищо в логическата разстановка на събитията и техните следствия в системата на гарата. Същото е в системата на влака - никой не го е еня какво става в някаква друга система - във влака има събития в определена конфигурация, от която произтичат определени логически последствия за тази система. Логическите връзки са следствие от реалността, въплътена в случая от конфигурацията на събитията. Ти обаче не успяваш да създадеш модел на действителността, която трябва да опишеш, а само повтаряш някакви безпоочвени мантри - доказал си бил нещо, макар че няма никакво доказателство а само твърдения. Затова и се чудя, що за програмист можеш да бъдеш при тая ситуация? Занаятчия може би, codemonkey, но не и аналитик.
-
Точно затова предлагах по-евтиният и достъпен интерференционен експеримент. Проблемът с Дамянов е, че резултатите му нямат независимо потвърждение. Всеки който работи в тая насока получава различни скорости по величина, в различни посоки. Още от времето на Стефан Маринов е така. Дали такива единични експерименти опровергават нещо? Спомням си навремето, когато правех лабораторно упражнение по измерване на земното ускорение. Колкото и да се стараех, резултатът ми се получаваше в интервала 11-13 m/s^2, далеко от вярното 9.8. Опровергал ли съм с измерването си казионната наука? Кой и защо би ме признал?
-
Идеята която ти предложи Gravity е следната. В момента на срещата на пътуващият близнак с трети (неподвижен спрямо теб) наблюдател се сравняват часовниците им. В същият момент ти сравняваш часовниците си на твоето място със прелитащият съответно часовник от системата на близнака. Имаме две събития, ти правиш отчитане, и третият наблюдател в същият момент прави отчитане - двете събития са едновременни. Следователно, тези събития в системата на подвижният близнак няма да са едновременни: отчитането състояло се в твоята точка ще е в друг момент спрямо отчитането състояло се в точката на подвижният близнак. И по сметките в твоята система интервалът който са отчели двата подвижни часовника, с които се сравняваш, е по-малък от интервала който отчита часовника на подвижния близнак, докато се мести от точката в която си ти до точката в която е твоят трети наблюдател. Ако часовниците и в двете системи вървяха синхронно, и в двете системи събитията на отчитане щяха да са едновременни, и интервалите съответно щяха да са еднакви. Но относителността на едновременността въвежда тази разлика във времената. Сега може да обърнеш разглеждането, твоята система да се движи спрямо системата на близнака. Всичко ще е същото, само събитията по които се прави сравнението ще бъдат различни. В системата на близнака ще имаш две едновременни събития, в твоята няма да са едновременни. Тези събития очевидно не съвпадат със събитията в първата задача, т.е. имаме две оценки на база две различни групи събития. На база всяка група, подвижният часовник ще се забавя. Но тук няма противоречие, защото групите събития са различни.
-
Логическите връзки не се транслират - транслират се само събития. Логическите връзки са следствие от мястото на тези събития в пространството и времето - и следователно, ще бъдат различни в двете системи. Това е закон, тука няма шикалкавене. Това са фактите, и с тръшкане и истерия няма да се променят. А вече ако ти не успяваш да направиш логическите връзки между зададените събития, и почват да ти се губят, не е проблем на СТО.
-
Тук пропускаш къде точно се случва събитието със сина - до лявата стена. Това определя еднозначно конфигурацията на събитията в системата на влака. На база тази конфигурация са следствията - твърденията които съм ти цитирал - те са следствие от конфигурацията на събитията, не са зададени по условие. От тази конфигурация на събитията в системата на влака пряко следва еднозначно конфигурацията на събитията в системата на гарата. И там, в резултат на тази конфигурация, вече може да направиш следствие - кога ще е жив там, кога не. Това също са следствия от конфигурацията на събитията в системата на влака, валидни само в тази система. Точно така. Конфигурацията на събитията в системата на гарата е друга, други ще са и следствията от нея. Следствията са плод на конфигурацията, те не се пренасят автоматично. А какво точно ще са следствията, вече смятахме. Това е следствие валидно в системата на влака. И там не се реализира, т.е. нямаме противоречие. В системата на гарата следствието е друго (неравенство), и при него също не достигаме до противоречие. В нито една система няма някаква неопределеност, защото всички събития се транслират еднозначно между тях. А вече от събитията си правиш следствията и условията. Ако правиш ясна разлика между условието на задачата - конфигурацията на събитията които се случват (и които се транслират), и следствията от това условие във всяка система (които са продукт от конфигурацията на събитията там), виждаш че няма никакви противоречия. Те идват само когато пряко пренесеш някакви очаквания, без нужната транслация. Абсолютно всички "парадокси" в СТО се основават на такава грешка.
-
Лъчът се дели на две със светоделителна пластинка. Това е полу-прозрачно огледало, с тънък нанесен слой така, че да пропуска половината светлина, и да отразява другата. Ако слоят е метален, работи в широк честотен диапазон, ако е диелектричен може да е само за определена дължина на вълната, зависи от нуждите. Ако ви е проблем да закупите, за вашите цели става и обикновено стъкло - то отразява около 4%, и пропуска останалото, така че ако сложите подходящ неутрален филтър на преминалата светлина, може да изравните интензивностите им (изравняване така и така трябва да има, за да се получи контрастна интерференция после). Все пак стъклото е добре да не е взето от улицата, а да е оптическо плоско, за да не работи като крива леща в далечината например. Вярно е че има вибрации, затова ви трябва по-стабилна маса. Но това не са нерешими проблеми. На вас не ви трябва дългосрочна експозиция, а само да установите за кратко статичната интерференчна картина (и да я фотографирате за последващо измерване). После завъртате цялата постановка, и пак. Лабораторните маси ви трябват ако искате да правите холографска снимка с дълга експозиция. По формулата може да пресметнете какво рамо на кабела ви трябва за да имате сигурно отместване на фазата за дадена очаквана скорост, и това ще ви даде нужната точност. Вече ако очаквате малки скорости, ще трябва стабилна маса, защото картината ще се измества малко. Опитът на Майкелсън и Морли не е компрометиран, той е изключително прецизен. Проблемът там е, че много хора не разбират какво дава той всъщност, както и как трябва да се обработва статистиката от натрупаните му данни. При вас се очаква по-сериозна разлика в интерференцията, вече е съвсем друг въпроса кой как ще интерпретира нулева разлика, ако такава се получи. А нещата клонят натам - Физо е засякъл само скоростта на своята вода, никакви други причини нещо да влияе на скоростта на светлината в двете му рамена на опита... А това е сериозен проблем в случая - защо вие се надявате да измерите нещо, а той не е успял? Но само давам идея защо според мен интерференционният експеримент е по-достъпен. Така е, но директното измерване на скоростта на светлината е много по-сложен и тънък експеримент от едно интерференчно измерване. При интерферометричното измерване се мери само разлика в скоростите на светлината, не самата скорост. Затова са минали почти 100 години от опитите на Майкелсън и Морли, и приемането на скоростта на светлината като участник в еталона за дължина през 1983 г., което е свързано с прякото мерене на таззи скорост 70-те и 80-те години на миналия век. Едва тогава възможностите са позволили това да се случи точно. и интересно е също да погледнете как е измервана тази скорост, защото това са данни в насоката в която търсите - защо скоростта на светлината е приета за константа в резултат на тези измервания, защо не е намерена очаквана разлика в различни направления, хората вече са решавали тази задача. Има и куп експерименти, специално измерващи анизотропията на светлината във вакуум, които с точност под сантиметри за секунда показват, че тя е еднаква в различните направления. Само нахвърлям срещу какви резултати сте изправени.
-
Синът умира в един момент, по условие - когато светлината достигне лявата стена. А вагонът в системата на гарата анихилира на части - природен закон, колкото и да риташ срещу това. И всяко друго допускане те вкарва в локвата от противоречия, в която сам се вкарваш. Това шоу дето го правиш, вече го гледаме от много време. Точно за това говорим, и доказваме че логически противоречия няма, ако се следват закономерностите, идващи от постулатите на теорията. Всичко друго, естествено, че те вкарва в капана, но това си го праввиш ти, пренебрегвайки законите. Съвсем естествено е да се нахакваш в тая ситуация на противоречия, с товва всички сме съгласни. Но защо си го причиняваш? Но следвайки закономерностите, противоречия няма никакви.
-
Тук няма никакви логически противоречия. Според законите на СТО, в отправната система на гарата вагонът няма да анихилира едновременно, а по части - започва да се разрушава от лявата стена, и след известно време това разрушение стига до дясната стена. Това в случая е природен закон. При това, този начин на разрушение не пречи да се реализират останалите събития, свързани със светлината и дясната стена на влака. Противоречието идва от предразсъдъка, че като кажеш "бум" в системата на влака, това ще се случи в един момент и в системата на гарата. Е няма, точно това предположение противоречи на физическите закони и ти бие шута. Но настоявайки на това противоречие, защо се учудваш че нагазваш дори в градинката на Аристотеловата логика? Колко пъти вече казах, че мисленето с щампи и предразсъдъци е самоубийство за самото мислене?
-
Здравейте! Прегледах написаната от вас статия. Амбициозна задача сте си поставили. Но веднага ми възникна един въпрос. Ако очаквате да се измери някаква скорост от порядъка на споменатите, 300-600 км/с, защо просто не повторите оригиналният експеримент на Физо? Той има достатъчна чувствителност, след като е успял да отчете движение на водата при себе си от порядъка на няколко метра в секунда. Не е нужно да използвате вода, достатъчно е една сгъвка от кабела за който смятате, и трябва да получите съвсем осезаема фазова разлика на входа между преминалия и влизащият лъч, която да регистрирате с много по-евтина апаратура, както е направил сам Физо. В случая интерферометричният метод ще бъде много по-чувствителен от метода на директно измерване, който сте описали. И главно по-евтин и достъпен. Би трябвало самият Физо да е усетил наличието на етер със скорост стотици километри в секунда, Той многократно е повтарял експеримента си. Това би надхвърлило многократно резултатите получени с вода, Влиянието на такава скорост с порядъци надхвърля влиянието на скоростта на самата вода (при неговият експеримент) и не може да се счита за грешка или шум. Показателното обаче е, че няма такива данни.
-
Транслацията позволява, когато в едната система имаш две събития, и в другата да разглеждаш две. Това че ти не успяваш да го проумееш, дали е проблем на СТО? Защото теорията няма проблеми в случая, а само ти имаш.
-
Ако светлината не може да достигне до едната стена, няма да има едното от събитията (и в двете системи) за които се пуйчиш в тая задача, и въпросът с относителността на едновременността става безсмислен по условие Аман от аматьори, дето искат да бутат теории които не схващат какво казват...
-
Това не е вярно, и няма ограничение от физическите закони в тази посока. Единственото ограничение е да не се нарушават причинно-следствените връзки, което се спазва автоматично. А СТО е вярна, защото и постулатите и следствията и се потвърждават от експеримента, за разлика от класическата физика.
-
Изобщо не става ясно. Но това си е записал на грамофонната плоча, и сега не може да го смени.
-
Не, не виждат това. И двамата виждат, че смъртта на сина настъпва в момента t‘ляво = t'. Що си толкова задръстен? Латерните са по-умни, спират понякога...
-
И според наблюдателя във влака, и според гаровия, синът на Иван Грозни е убит в момента, когато светлината достига лявата стена. Никакво противоречие няма - и за двамата е жив, преди светлината да стигне дясната стена. Ти май почна съвсем произволни неща да твърдиш, като те сгащят в ъгъла Ми като нямаш печеливш ход, така е. Ти си си въобразил някакви глупости, и само тях си мелеш, без връзка с реалността.
-
Това да не е чалга, че да се води по модата?