scaner

Е да де. Но по условие ти винаги можеш да приемеш и другата система за неподвижна - и хоп, симетрия. Ама четете по-внимателнно. Не предполагайте какво може би казвам, и екстраполирайки някакви ваши разбирания, а все пак прочетете какво точно казвам. А аз обяснявам, че ако приемем една система за неподвижна, интервалът който се измерва е , а ако приемем другата система за неподвижна интервалът е , което както и да го мъчи човек, не е симетрично. Асиметрията идва от това, че посочените интервали не са вътрешно свойство на отправната система (тогава може да настоявате за симетрия някаква), а зависят от поведението на обект в нея. Обектът в случая не се движи в едната отправна система, и се движи в другата, и това състоянние не се променя от избора коя система да разглеждаме в покой: обекта ще е в покой спрямо системата S1 и ако приемем S1 в покой, и ако приемем S2 в покой (тук по условие). Само за това интервалите горе са различни в различните отправни системи, и тази разлика не зависи от това коя от тях приемаме в покой - важно е в коя обекта е в покой, а това вече е асиметрия в самата задача по условие. И във всички задачи свързани със СТО има такава асиметрия. Има я и в класическата физика, но там не е толкова очебийна. А формулите се пишат сравнително лесно. Отивате на сайта на CodeCogs https://www.codecogs.com/latex/eqneditor.php и там има интерактивен редактор за формули на LaTeX. Пишете си формулата със средствата на редактора или на ръка, той ви я визуализира, и после имате две възможности: или да си получите формулата като GIF картинка, да я вмъкнете тук в текста като картинка, или да си конструирате URL на основа следният текст: http://latex.codecogs.com/ png.latex? (без интервала преди png, че иначе не ми дава да го напиша тук) и към него долепвате текста на формулата както стои в редактора. Полученото го задавате като адрес на външна картинка вмъквайки го така в текста на форума. И става. Условието е, в цялата формула и целия текст който сглобите да няма интервали, иначе може да стане мазало тук (а редакторът понякога слага интервали). Вземете с браузера адреса на някоя от формулите дето съм ги сложил горе като картинки, и го разгледайте в текстов редактор. Там ясно се вижда водещият адрес и самата формула. Ако откопирате формулата в LaTeX рекатора, тя трябва да се визуализира. А може и целият адрес който сте получили да поставите в редактора, часта на формулата ще се визуализира. И така е по-удобно поне за мен.

Здравейте! Ако съм се изразил, че "две инерциални системи могат да се срещнат само веднъх", то е явно неточно, нещо съм бързал да обяснявам друго Отправната система (инерциалната в частност) описва цялото пространство, Тя теоретически може да има еталони за време и метър във всяка точка на пространството, за да отчете събитие и да може да се строи закономерности. В този смисъл две отправни системи всяка от които заема цялото пространство, са винаги "в контакт", така да се каже. Винаги и навсякъде часовници, неподвижни в едната, могат да прелитат край часовнници неподвижни в другата, и по този начин да се сравняват показанията им. Ако системата от неподвижни часовници (и еталони дължина) е построена по определени правила, то ние можем да предсказваме какви ще са показанията на прелитащите по-горе един край друг часовници чрез лоренцовите трансформации. И тук например точно на такова моделиране разчитаме, за да изясняваме някои тънкости, а не на полева работа със замеряне с часовници... За "срещането само веднъж" съм имал пред вид, че неподвижен в едната система обект (часовник, космонавт) може да се срещне само веднъж с друг предварително набелязан и неподвижен в другата система обект, и само веднъж при тази среща може да се сравняват моменти и протекли интервали време непосредствено, без да са ни нужни допълнителни изчисления. Например на това лежи "парадокса на близнаците" - ако имаме само една среща на двамата близнака, няма как да определим при срещата им някакво противоречие, защото тя се е състояла само веднъж и то в момента нула... Затова за да достигнем до евентуално противоречие там ни е нужна втора среща, тогава можем да оценим и сравним вече интервали време, възрастта им на единия по отношение на друия. И за това при парадокса на близнаците единият трябва да смени инерциалната си система, за да може да се срещне още веднъж с близнака си. Отчитайки тази смяна по правилата, по които смятаме тук, не се получават никакви парадокси, както и се очаква. Та да се върна на въпроса ви. Ако не сте чели оригиналният труд на Айнщайн от 1905 г. "Към електродинамиката на движещите се тела", прочетете го (намира се в мрежата и на български). Прочетете го поне до главата, в която той започва да извежда лоренцовите трансформации. В много сбита форма (и предполагайки, че пише за хора които разбират, затова съкращава междинни резултати), Айнщайн поставя основите на това което той нарича "общо време". Това е система от неподвижни и сверени часовници, разпръсната в пространството, чрез която във всяка точка може да бъде отчетен момент на случване на събитие. Там той описва и процедура с която да се сверяват тези часовници. Тъй като, ако ги сверим в една точка и после почнем да ги превозваме (с каруца, влак, ракета, каквото и да е), тези часовници вече се движат спрямо отправната система която се стремим да обзаведем с тях, и съответно вече не вървят точно според неподвижните часовници (относителността на едновременността идва тук), т.е. като ги поставим там за където сме ги планирали, вече не можем да им вярваме и ядец. Затова Айнщайн предлага процедура със светлинни сигнали, която да гарантира свереността на часовниците: разнасяме ги както можем, и после ги сверяваме на място. Така можем да градим разширяваща се мрежа неподвижни часовници, с която потенцииално да опишем произволно отдалечени събития. Същата процедура трябва да протече и във всяка друга отправна система, която гради собствена система за общо време. Остава един проблем: изборът на еталон във всяка отправна система. Този избор трябва да почива на еднаквите физически закони във всяка система. Изобщо, прочетете началото на статията но внимателно, много неща от основите са споделени там. По-нататък Айнщайн започва да гради на тяхна основа. Затова във вашият пример и Айнщайн, и Нютон си разполагат сами часовниците. Майстор Хюйгенс остава без работа - той може даработи като подизпълнител, произвеждайки часовниците, но няма работа по тяхното сверяване Сверяването има смисъл само когато тези часовници са взаимонеподвижни, и само тогава те вършат работа отчитайки време, защото теоретически остават винаги синхронни и сверени. Ако нямаме синхронни и сверени часовници, не можем да въведем понятието "момент", и напрактика не можем да изградим физика. И когато на края всяка система си изгради общо време, ясно се вижда относителността на едновременността: часовниците, които в едната система вървят синхронно и са сверени, при директно съпоставяне с часовниците, които в другата система вървят синхронно и са сверени) показват разлики, които зависят от координатата, от разстоянието спрямо точката в която два часовника от двете системи в даден момент са синхронизирани с общо показание.

За кой ли път трябва да повторя, че това не е вярно. В СТО няма понятие "времето се забавя", а "интервалите време се скъсяват (или удължават)". Всеизвестната на всички формула е следната: където: е интервалът време между две събития протичащи на обект, който в приетата за неподвижна отправна система S1 е неподвижен, е интервалът време между същите две събития върху същият обект, който в приетата за неподвижна отправна система S2 се движи. Забележете, и двете величини са определени при условие че съответната отправната система е приета за неподвижна, т.е. установени са чрез съответната за системата група неподвижни и сверени часовници. Още тук имаме една крещяща асиметрия, която идва от обстоятелствеността на задачата и няма начин да се избегне. Тази формула можем да я препишем и по следният начин: което показва, че измереният в системата S1 интервал е удължeн спрямо измереният в системата S2 интервал, независимо че S1 се движи спрямо S2 (при съответният изборр на гледната точка). Важното в случая е, че отношение на размера на интервала в случая има поведението на обекта с който се случват събтията към избраната отправна система (обекта се движи или е неподвижен в нея), а не изборът на отправната система с която описваме какво се случва, дали е неподвижна или не. Ако обекта е неподвижен в едната система, то той се движи в другата, което е една очевидна асиметрия, която красиво изяснява защо резултатът е асиметричен

Ами не ме слушате и за това не се разбираме. Въпросът е много по-особен. Ще опитам да го обясня по-нагледно. Нека двете ракети са на разстояние L в системата на ракетата 1. В тази система всички часовници са синхронни и винаги имат еднакви показания. Нека разгледаме два от тях: Т1, който се намира в точката в която е ракета 1, и Т2, който се намира в точката в която е ракета 2 в даден момент по тази система (на разстояние L както е по условие). Можем без ограничение на общността да твърдим, че коато Т1=0, то и Т2=0, т.е. тези часовници ще отчитат избран за начален момент. Сега нека в системата на ракета 2 разгледаме също два часовника, Т'1 и Т'2. Тези часовници в тази система винаги са синхронни и сверени, т.е. могат едновременно да покажат показание 0. Нека те са така подбрани по място, че в някакъв момент по тази система да имаме следната ситуация: часовникът Т1, който в тази система се движи, прелита и моментно съвпада по място с Т'1, и в този момент часовника Т2 от системата на ракета 1 прелита и моментно съвпада с Т'2. Когато часовниците съвпадат моментно (намират се безкрайно близо) ние можем директно да сравняваме показанията им, без никакви изчисления. Видяхме по-горе, че часовницитте Т1 и Т2 в систематат 1 винаги имат еднакви показания, т.е. когато показанието им стане 0 ще имаме две едновременни събития. Тези едновременни събития обаче няма да са едновременни в системата на ракета 2: Ако там имаме Т1 = Т'1 (поради опит за сверяване между двете системи), то ще имаме Т2 =/= Т'2. Или обратното, ако сверим Т2 = Т'2, то ще имаме Т1 =/= Т'1. Тоест ще иаме сверени часивници само в една от всички възможни точки - или в точката където е ракета 1, или в точката където е ракета 2. Във всички останали точки часовниците няма да са сверени. Имаме два основни варианта: А) да сверим часовнницитте Т1 = Т1' = 0 според времето на първата система (бордният часовник на ракета 1), тогава часовника Т2 = 0, но Т'2 - бордният часовник на ракета 2, няма да е нула. В) да сверим часовниците Т2 = Т'2 = 0 по времето на втората система (бордният часовник на ракета 2), тогава ще имаме Т'1 = 0, но Т1 =/= 0, т.е. бордният часовник на ракета 1 няма да е нула. И в двата случая бордният часовник на ракета 1 няма да съвпада с бордният часовник на ракета 2. Има и трети вариант: С) да сверим часовницитте така, че когато ракета 1 се срещне с ракета 2 (в бъдещ момент) часовниците им да съвпадат. Това е най-сложният вариант, защото когато ракетите са раздалечени както е по условие, никоя двойка часовници между двете системи няма да има еднакви показания, и ще ни бъде адски неудобно да оценяваме каквото и да било. Затова този вариант го оставям само като екзотика. Та, да се върнем на вариант А) и В). Въпросът ми от който тръгна това изясняване беше, кой от вариантите да изберем, защото това ще доведе до различни количествени различия: едният път избираме сверяване по системата в която часовницитет T1,T2 са на разстояние L, вторият път по системата в която часовниците T'1, T'2 са на разстояние L'=/= L. И двата случая представляват наложена ни от обстоятелствата асиметрия, която не можем да заобиколим. А такива приказки, "момент в който да пуснем хронометрите" в случая нямат смисъл, защото такъв момент общо за двете системи няма.

Не, не показват. Ще опитам да ви обясня, но се съмнявам в крайният резултат: Значи, нека в едната система едната ракета се намира на координата Х=0, а другата ракета - на кордината Х=L. В тази система всички часовници са синхронни и сверени по условие: часовникът в точка Х=0 ще има едно и също показание с часовника в Х=L във всеки момент. Тоест можем да формираме едновременни събития в точките 0 и L с помоща на показанията на тези часовници. В системата на другата ракета обаче имаме следната ситуация: тези часовници, в нея на координати X'=0 и X'=L' (L' се получава чрез лоренцовите трансформации, колко е в момента няма значение, важно е че не е нула) имаме два часовника синхронни в другата система, но поради относителността на едновременността несинхронни в тази система (на втората ракета). Несинхронността означава, че в един и същи момент по времето на втората система посочените часовници (сверени в първата) показват различни резултати. Когато имаме два часовника, които задължително във втората система показват различни резултати, то ние може да изберем (произволното) начало на отчитане на времето такова, че единият от тях да има съвпадение с показанието на общото време на втората система (t=0). Но вторият няма да има такова показание. По тази причина в двете системи всички часовници не могат да показват едно и също време, принципно. Може само часовниците в една точка да бъдат сверени моментно с едно и също показание. Какво ще показват останалите часовници, се получава чрез лоренцовите трансформации. И както се видя, има значение по кое време (на коя от системите) сверяваме този часовник: дали по времето на едната или по времето на другата система, защото едновременните събития ще бъдат на различна дистанция (L за едната система и L'. за другата), което ще повлече количествени различия. Представете си времевите оси на двете системи като сключващи ъгъл. Тогава те имат само една обща точка на пресичане, и само в нея може да имате еднакви показания на часовниците. .Всички останали раздалечени от тази точка, ще са различни. Не са идентични, това е проблемът. Имаме само ситуация, в която само два часовника (по един от всяка система) имат еднакви показания в един начален момент. За останалите часовници доста трябва да поработите за да си изясните картинката. Но, вашата представа за идентични времена е предразсъдък от класическата физика, и естествено да води до противоречия като се ползва в СТО. Да, личи ви че сте забъркали бетона. И сте го наляли на много неподходящо място, вдигнал ви е високо центъра на тежестта...

Значи както видя, сметките ги направих в отправната система на този трети наблюдател. В случая имаме "скорост на приближаване/раздалечаване" между два обекта, което не е скорост на обект и не попада под ограничения (всеки от обектите се движи с подсветлинна скорост в тази отправна система, т.е. спазва законите). Това е както например скоростта на светлинното зайче, тя може да е много по-голяма от тази на светлината, но не е скорост на един обект. А вече с каква скорост единият ще се движи според отправната система на другия, това се решава като направиш лоренцова трансформация на движението в тази трета система към системата на един от корабите, в която той е неподвижен. И тогава всичко лесно се смята със закона за "събиране" на скорости според СТО:

Това според отправната система на коя ракета е? Защото може да е дадено само за едната. какво ще бъде разстоянието за другата, е следствие от това, получава се чрез лоренцовите трансформации, и числото изобщо няма да е същото. Или несъзнателно си мислите нещата от някаква трета отправна система, и ги пренасяте 1 към 1 за всяка от ракетите (това е подход чрез законите на класическата физика, който в случая е ясно че ще доведе до парадокс). Уточнете за коя система е зададено разстоянието, иначе още тук си вкарвате автогола с парадоксите. По времето на коя от отправните системи е синхронизирано времето? Това също има значение, и както забелязвате, автоматично вкарва обстоятелствена асиметрия, колкото и да имате непоносимост към такава :) Без да уточните горните неща, задачата няма смисъл и ще доведе естествено до парадокси. Не по вина на СТО, а поради куцото условие.

Недоспал, защо не се наспиш? Това в рамките на шегата :) Така както си формулирал проблема, значи имаме някаква трета отправна система в която описваме движението на корабите. Щом и двата тръгват "едновременно", тази едновременност има смисъл само в такава отправна система, не във отправната система на всеки от корабите. В такава система поведението на корабите се описва със законите на класическата физика, надявам се че си учил? Ускорителното движение няма никакво значение, стига да е еднакво и симетрично приложено на всеки от корабите. Колкото за това, с каква скорост ще се разминат двата кораба? В тази трета система е лесно. За единица време T единият изминава път S=v.T. Вторият ще измине също такъв път. Тоест за единица време пътят който ще изминат двата кораба ще бъде S=2.T.V. Скоростта, с която се променя този път (скоростта на разминаване) ще бъде този път разделен за периода за който е изминат, т.е. V' = S/T = 2.V, за нашият случай 180% скоростта на светлината. Ако вместо два кораба вземеш два светлинни импулса, движещи се в противоположни посоки, ще се получи че те се раздалечават (в разглежданата отправна система) със скорост два пъти по-голяма от тази на светлината. Т.е. с такава скорост се разширява сферата на светлинна вълна, излъчена от точка във всички посоки.

Целта не е да се променя някакво разстояние. Целта на задачата е да се изчислят координатите на зададени събития в друга координатна система. Промяната на разстоянията е следствие, тя може да я има, може да я няма, зависи каква е обстоятелствеността. Имате ли представа за координатна ротация? Представете си следният случай. Имате две взаимонеподвижни координатни системи, едната е XYZ, другата е X'Y'Z'. Представете си, че тези координатни системи са така разположени, че осите Z и Z' са паралелни, а равнините XY и X'Y' съвпадат, но осите X и X' (а съответно и Y, Y') сключват някакъв ненулев ъгъл. Нека в така конструираната координатна система XYZ е зададена отсечка, чийто крайни точки имат координати (X1,Y1,Z1) и (X2,Y2,Z2).. Търсят се в задачата какви са координатите на същата отсечка в коордиатната система X'Y'Z', тоест координатите (X'1,Y'1,Z'1) и (X'2,Y'2,Z'2). Това се нарича координатна трансформация на въртене. Като я направите и получите резултата, част от него ще бъде, че проекциите на отсечката по осите X,Y,Z са различни (променени) върху осите X'.Y',Z'. Никой не е целял да промени тези проекции, тази промяна е част от процедурата. И колкото и да са симетрични двете системи, операцията е несиметрична - тя използва данните от едната за да ги поучи в другата. Може разбира се да проведе операцията и в обратна посока, ако това ви удовлетворява като симетрия, но тази възможност я има и в СТО. Това по-горе беше евклидова координатна ротация, координатна трансформация на въртене, или просто координатна трансформация (въртенето идва от специфичното разположение на координатните системи, ако беше друго, трансформацията можеше да е и на транслация). Целта е ясна: да получим координатите на същата отсечка в друга отправна система, а покрай това да получим и нейните проекции. Абсолютно същото е положението и с лоренцовите трансформации. Там целта също е да получим координатите на зададени събития в друга координатна система, за да можем да оценим поведението на обектите в тази друга отправна система (на звездата в нашият случай). При тази трансформация също - по необходимост - се променят проекциите на всякакви четиримерни отсечки. Ние обаче разглеждаме тези проекции разделно - като интервали време и като пространствени отсечки (а в опростяването на движението само по оста Х - и директно като разстояния между точките). Никой не е целял нарочно да променя разстоянията, те са част от естествената процедура която ни се налага да направим за да решим задачата. И тъй като няма абсолютно никаква забрана това да се прави - напротив, задължително е да извършим трансформацията, защото координатите ни трябват за да решим задачата - да наричате това "нелепа грешка" е признак на незнание какво трябва да се прави, как се решават задачи и за какво се използват координатните трансформации. Абсолютно същото е и при използване на Галилеевите трансформации. Просто не ви е направило впечатление че и те много често се ползват, защото при тях проекциите на отсечките в резултат на трансформациите не се променят. Е, при лоренцовите се променят, но там където се налага да се прилагат Галилееви трансформации в класическата физика, на същите места се налага да се правят лоренцови трансформации в СТО. И резултатът ще е такъв, какъвто го получиих. Затова прекратете с истерията за "нелепата грешка", защото просто не сте наясно с материала. По-горе ви изложих материала последователно, проста геометрична трансформация, Галилеева трансформация, лоренцова трансформация, за да ви светне, че се налага те да бъдат извършени за да се реши конкретна задача. И това което се получава чрез тях не е "нелепа грешка" а правилният ход, защото те така работят. Не ме препращайте при физик, аз съм такъв, това се учи още в началният курс по теория на относителността и на негова база се правят огромно количество задачки, за да се усвои и разбере най-вече подходът на СТО (разбира се, математическият апарат е доста по-сложен, тук се занимаваме с безумно упростени примери). Този подход дава възможност да може да се решават всякакви задачи свързани с тази теория, което ви демонстрирах по-горе. Ще трябва да го преглътнете някак.

Пак не сте наясно. Никой не твърди и не използва "кой се движи и кой не". Задачата се решава като се има пред вид отправните системи, през които преминават близнаците, и това е "асиметрията" вградена в задачата. Това "кой се движел" са мантри само за невежи, това не е методиката на СТО. Каква асиметрия е това? В системата на ракетата разстоянието е дадено по условие, значи трябва да го получим в другата система. Ако токова ви сърби, продължете от полученото разстояние в системата на звездата да получите обратно разстоянието в системата на ракетата - ще получите това което е дадено по условие. Можете да си чукате в главата тази "асиметря" до пълно посиняване, това е част от решението на задачата която няма как да се избегне. Другото е да се правите на екстрасенс както опитахте, но резултата го видяхме, това само ви удави в противоречията. Умните хора не правят така, решават задачите по зададените правила - и получават коректен отговор като мене.

Отправните системи са симетрични само по отношение еднаквостта на физическите закони в тях. Всияко останало е ваша дълбока заблуда, идваща от зле разбрани жълти книжки. А в момента наблюдаваме и фиксация, от която не можете да излезете. Така и не схванахте простотата и симетричността на моето решение. Вие формулирахте задачата и очакваното решение в системата на ракетата, когато я приемем в покой. Аз пресметнах решението в системата на звездата, когато я приемем в покой. Пълна симетрия, но вие сте сляп за нея, защото истерията ви е прекратила процеса на мислене. И моето решение показа точно очакваният резултат.

Никой не изисква "симетрично решение", каквото и да означава това. Решението последователно следва зададеините условия и получава исканият резултат на практика по единственият правилен път. Сега, вие ако завиждате, продължавайте да се тръшкате. Оплаквания от парадоксалното лутане - към арменския поп. Истинското решение не опира до парадокси, както е и моето. Къде видяхте асиметрии, с тея капаци? В СТО, ако един обект в една система е 50 метра а в другата, в която се движи е 20, това асиметрия ли е? Изкуствено въведена, или съвсем естествена, следваща от условието на задачата? Не мислите ли че доста са ви се изкривили възприятията с тези призраци на "асиметрия"? Всички "асиметрии" в СТО са следствие на естествената обстоятелственост на задачата. Никой не може да си позволи да ги въвежда изкуствено, само трябва да се следва задачата. Точно както и при "парадокса на близнаците" - там съвсем естествено следва асиметрията от условието, а "парадоксалността" е поради тъпо разсъждение от класическата физика. Всеки който не вижда естествената асиметричност там не става за физик изобщо. Нямате никакъв шанс със СТО, послушайте ме, опитайте с риболов или шев и кройка, много по-големи успехи може да постигнете. Айде не се излагайте повече с това хленчене. Видя се, нито сте способен да решите адачата, нито нещо смислено може да кажете срещу моето решение - само дето не пасвало на сбърканите ви "симетрични" представи за теория, която изобщо не държи на симетрия.

Мисля, че ако махнете поне левия капак, може и да видите какво е положението. А така, насадили сте се на противоречия, и искате всички да се насадят като вас? Е няма как да стане. Търсете помощ, вие сте я закъсали с тея противоречия. Мене не ме мислете, Моето решение е проверено, съвпада и в двете отправни системи и е перфектено - то това е и критерият за правилност, нали? Вие да му мислите с тая каша от противоречия и произволни допускания. Аз само мога да си взема още пуканки за сеира.... Колкото до смеенето, не ви се разминава по никакъв начин, не съм спирал Но мисля че съпротивата ви вече изтъпя напълно. Не е тоя начина, с тръшкане и истерия. Махнете поне единия капак. Иначе отказа от мислене ще ви стане навик...

Ама посочете грешката де. Що за грешка е, като довежда до верен отговор, който не можете да опровергаете по друг начин, а само чрез повтаряне на твърдения без никакво покритие? Как я мислите тази работа? Значи вие не сте способен да решите задачата,, оплитате се в противоречия, и този който дава коректен отговор имал грешка? Я си помислете, в правилният свят ли се намирате? Имате само две възможности: или да опровергаете решението ми (без психотерапевтични опити са внушение ) или да си замълчите. Да се въртите като пумпал с неподкрепени от нищо възгласи "има грешка", няма смисъл. Тук не е състезание моята дума срещу вашата, а моето решение срещу вашето. Моето не води до противоречие, което е най-простият критерии че решението може и да е правилно, за разлика от вашето, което категорично не е. Ако искате нещо да добавите, трябва да се издигнете на по-високо стъпало от простото отричане.

Ох, пак ли? Кръгови аргументи имате, когато допуснете грешка и доказвате че теорията е грешна. Това вие го правите непрекъснато. Аз само демонстрирам логическата непротиворечивост на СТО - тръгвам от някакво зададено положение и не успявам да я вкарам в противоречие, колкото и да опитвам Мисля че ви се изчерпа аргументацията отново...

Самите лоренцови трансформации внасят асиметрия. Чисто математически, ако решите да преобразувате една величина от система А в система В така: Y = k.X то в обратна посока преобразуването, от система В в система А изглежда така: X = Y/k Ето ви асиметрии на всяка крачка, и никой не е декларирал че такива няма, напротив, пълно е. Симетрията е само по физическите закони и дотук.

Ами любопитно ми е как стигнахте до този извод, а не че вие сте нацвъкали грешки, които водят до противоречието? Аз ви демонстрирах решеннието на СТО, и то не води до противоречие. Ама вие съвсем през просото се юрнахте... С малката разлика, че вие се нахендрихте на парадокс, а аз получих непротиворечиво - правилно! - решение. Бъдете изчерпателен. Следвам точно законите на СТО, като кон с капаци, без да се опитвам да изкрънкам или спестя нещо. И получавам верен отговор. Което само означава едно - вашите представи за СТО, включващи някаква симетрия/асиметрия, са непълни. Както видяхме, не е така както вие си го представяте, нали? Иначе нямаше да стигате до противоречия. Затова казвам, трябва много да се чете по СТО, само повърхностното запознанствоо е силно недостатъчно. Тя е антиинтуитивна теория, и докато не изкорените напъните си да съкратите нещата ползвайки тук-там класическата физика, нямате шанс. А вие сте още далеко от тази стъпка. Не ви обиждам, просто констатация. Според СТО решихме задачата разглеждайки системите като равноправни - и според едната, и според другата в покой, и аз получих верно решение. Какво още му трябва на човек? Имате ннякакъв проблем с тази симетрия/асиметрия. Върнете се в началото: отправните системи са равноправни само по физическите закони. По останалите неща, обстоятелствеността води до асиметрия. Най-простият пример: ракетата се движи в едната система, в другата е неподвижна - съответно участва по различен начин в уравненията. Това не е ли асиметрия? Да, асиметрия е. Звездата също допринася и нататък е лавина.

Ами бъркате, стигайки до противоречия. А моето решение е точно без противоречия. Е, кой бърка?

Това пък как ви хрумна? Защо да е грешка? Разстоянието се формира от координатите на две точки в някакви моменти от време. Има ли забрана тези точно координати да бъдат трансформирани чрез лоренцовите трансформации, за да се устанновят координатите им в другата система. Не, естествено. А разликата на координатите в другата система съвсем естествено е разстоянието между тези точки в другата система. Не, не го транслирам, а го ротирам. Лоренцовите трансформации са трансформации на въртене в пространство-времето. Защо аз да търся? Вие сте изпаднали в положение на безпомощност, вие търсете помощ. Аз ви показах как нещата се смятат с математическият апарат на СТО, при което получих правилен непротиворечив отговор. Вие нещо сте се замъчили да не приемете правилният отговор, а да търсите някакъв водещ за противоречие. Бихте ли обяснили защо го правите?

Ами покажете точно къде е грешката и как е правилното, да видим. А така, празни приказки както обикновено.

Много рано се отказвате. Малко повечко усилия може да доведат до успех, ама толкова малко - няма.

Броиме го и в двете. Но в двете разстоянието е различно. Нали се скъсява или удължава? Е, какво е в конкретният случай се получава чрез сметките. Повтаряйте си: имаме някаква конфигурация от обекти. Във всяка координатна система те има отпеделени координати, които се свеждат до дължини и интервали време. Тези дължини и интервали време са различни в различните системи, и връзката между всеки две такива системи се осъществява чрез лоренцовите трансформации. Наблегнете на връзката. Връзката свързва две зависими величини, ако знаем едната чрез връзката можем да изчислим другата. А вие във вашата задача въпреки връзката се опитвате да постулирате и двете. И се получава парадокса. Със петото измерение, си се матирайте колкото искате.

Началният момент може да е един и същи само в една пространствена точка, например в условното начало. Във всички останали точки часовниците на двете системи ще се различават. И по тази причина няма за тях понятието "общо време", не съществува и понятието "момент". Момент има само за синхронните часовници. Всяка система си има собствено "общо време", и пресмятането между тях става само с лоренцовите трансформации.

Добре де, аз колко пъти трябва да повторя? Не се променя от избора движещ се/в покой, променя се от момента в който го отчиташ. Две раздалечаващи се точки разстоянието зависи от момента на отчитане, нали? А момента при горният избор не е един и същ - в едната ситуация - по условие - имате едновременни събития които определят това разстояние (в съответният момент в системата на ракетата, по условие), при дригия избор тези събития се оказват неедновременни - и трябва да отчетете допълнително времевата разлика между тях. Например, едно е да отчетете мястото на двете точки едновременно и да извадите координатите им, друго е еднтта точка да отчетете в един момент, а втората - в друг момент, по-късно. Тогава разстоянието ще е различно, и това е в основата на задачата. Всичко това става лесно с лоренцовата трансформация, защото тя е за това. И с нея получавате, че двете събития са на разстяние 23 светлинни години в системата на звездата. Нищо не ви пречи да си разглеждате и разстояние 10 светлинни години от нея. Само че в момента когато това разстояние е толкова в системата на звездата, събитието "начало на броене на парите" вече отдавна се е случило в тая система, пропуснал сте по-голямата част от времето, останали са ви някакви 4.8 години, а вие се залъгвате че това е цялото време от събитието "начало на броене" в системата на звездата. Това ви е грешката. Няма смисъл да зацикляте още на нея. Дал съм ви сметки, мислете по тях.

Да, това е вярно. Но проблемът тук е друг. Вие имате някаква конфигурация на обекти в простраянството и времето. В нашият случай, в момент t=0 един обект е на коорфината Х=5, друг е на координата Х=10 (примерно). Имате много отправни системи, които описват тази конфигурация чрез своите си координатни системи. В някаква друга система тази конфигурация ще бъде примерно за първия обект Х=16, за втория = Х=18, по причина че там координатната система има друго начало, и че тя се движи и дистанцията между двата обекта в случая на СТО се е скъсила. Тези координати, 16 и 18 вие получавате от зададените 5 и 10 прилагайки координатната трансформация която свързва двете системи (а в случая на СТО това са лоренцовите трансформации). Т.е. вие не може да си сложите числата 16,18 произволно като условие, те са резултат от числата 5 и 10 плюс съответното взаимно движение на отправните системи. Същият е случаят със нашата задача: като зададете конфигурацията в системата на ракетата, вие сте я задали за всички отправни системи, и там тя се получава като числа чрез лоренцовите трансформации. рабрахте ли? Ами това ви е грешката. Разстояние между подвижни точки се мери в зададен момент от време. В друг момент ще получите друго разстояние, естествено. Ако в системата на ракетата този момент е зададен, то за системата на звездата той е следствие от лоренцовите трансформации, и се налага да се смята щото едновременността е относителна. И смятайки, получавате, че там ви се налага да определяте разстоянието в друг момент, и разстоянието става 23 години. Вие интуитивно прилагате класическата физика, че в момента в който в системата на ракетата имате някакво разстояние, то в системата на звездата е същия момент и значи разстоянието е същото. Ами не е, както показват и сметките. Вече казах, СТО е антиинтуитивна теория, осланянето на интуицията подвежда. Ами мислете, дал съм ви сметките. Няма нищо покрито и "според мене". Какъв е проблемът в две различни взаимоподвижни системи в различни моменти да отчетем различни разстояния? Никакъв, нали?