scaner

Сериозно? Въх... Всяка точка която си харесате, ще има координати във вашата отправна система. Вие обаче си нямате идея, тази отправна система неподвижна ли е спрямо това "абсолютно" пространство, или се движи. Не само си нямате идея, но и нямате принципно и физически експеримент, който да определи това. По тази причина прилагателното "абсолютно" пред пространството е абсолютно излишно - няма никакво значение как наричате пространството, защото изборът на точка няма отношение към това прилагателно. Вие избирате точка в своята отправна система. Просто няма как да избегнете координатната система на вашата отправна система (в която сте покой и с която сте в относително движение с други обекти) при избора на точки. Вашата отправна система оразмерява пространството и тя ви дава възможност да укажете конкретният си избор. Но, забележете, тази точка е само във вашата отправна система. Да де, нали това обясних как става - нищо общо с абсолютното пространство. Етерът поне е материална среда със свойства, които можете експериментално да проследите, и по анизотропията на светлината във вашата отправна система да определите точка неподвижна с етера и да определите нейната скорост и посока на движение. За абсолютното пространство не може да направите това - Нютон е забравил да даде критерии как физически се проявява абсолютното пространство, как физически се проявява абсолютната отправна система. Това е основната разлика между материалната среда на Лоренц и абсолютното пространство на Нютон - коренно различни същности са. Но вие явно не сте дорасли за да ги различасвате. Ако имахте малко по-обширен поглед върху физиката, щяхте да видите, че абсолютното пространство и абсолютната отправна система нямат абсолютно никакво приложение във физиката. Те не могат практически да се използват, не можете нищо да опишете с абсолютната система защото не можете да я построите - по причина, че Нютон си е спестил важната информация по какво се различава практически тази система. Затова е странно защо се опитвате да вършите този безсмислен труд, навсякъде да въвеждате отправна система, която не може да ви свърши никаква работа... Щяхте да се водите, ако знаехте какво са направили. Че нито Нютон, нито Лоренц са написали и една формула на основа абсолютно пространство и отправна система. . А така, чули недочули, дайте навсякъде абсолютни системи да разхвърляме, това да не е манджа с мерудия? Използването на абсолютна система само показва опит да се скрие невежество, показва че не можете да прилагате елементарната физика, която прекрасно - и винаги - се справя с обикновените отправни системи и относителното движение. Сагата със спътниците яссно демонстрира това. Нито един физически проблем не може да решите с абсолютна отправна система. Ами аз ви дадох дори нагледен пример, и го повторих многократно, и с него доказах твърдението си, а вие само празни приказки наливате. Това че толкова много време вие дори не сте схванали за какво става дума, говори сам по себе си, какво остава да стигнете до проблема с абсолютното пространство... Вие явно се хващате само за звученето на думите, а не за физическият смисъл зад тях. Е, никой не може да ви помогне тогава.

Ами точно това е основният проблем. Как ще изберете произволна точка и как ще следите за нейното поведение. Забележете, не на нейното поведение спрямо вашата отправна система (където тя по дефиниция ще е неподвижна), а спрямо пространството? При хомогенно пространство, каквото го постулира класическата физика на Нютон, това е невъзможно. А и не е нужно в случая. Пак бързате. В бързината допускате некоректни твърдения, и после се опитвате да работите с тях като аргументи. Не става така. Защото ако не може да изберете такава точка, нищо не получавате. Пък и формулата която сте написали, е валидна просто в системата, в която спътника е неподвижен (и със съответните координатни трансформации може да получите резултатите в произволна друга система), така че не ви трябва "произволна точка в пространството". Просто принцип на Окам.

Безсмислено твърдение. Този спътник се движи спрямо едни отправни системи и е в покой спрямо други, независимо че не сте посочил коя оптправна система ни интересува - светът е пълен с отправни системи, в които всяко тяло може да се опише в покой, включително и спътника. Това че отправната система не е нарисувана явно не означава, че я няма, Наличието на възможност да се измерва време и разстояние са условие за наличие на отправна система. Самата възмоност спътникът да изследва само определена малка област от пространството, възможността му да избира направление, възможността да систематизира последователно измерените проби чрез тяхното местоположение, вече в играта имаме координати и отправна система. ВИнаги е така. В случая по-горе имаме отправна система, свързана с екрана, спрямо която картинката на спътника е в покой. И това не е "според СТО", а според класическата физика. Всички измервания, които той прави, са в система, в която той е в покой ("неговата" система), защото измерителната му апаратура е неподвижна в тази система. Той се движи според някаква друга система, например земята, или "СтарТрек". Неговите инструменти не показват движение, и няма как да покажат такова - първият постулат се спазва и в неговата инерциална система, доколкото е инерциална. Интерпретирайки резултатите от спътника чрез доплеров ефект, единственото което можем да получим е инфорация за движението на източнника спрямо спътника при излъчването на детектираното лъчение. За доплеровият ефект няма времеви лимит назад преди колко време може да бъде излъчено лъчението, за да бъде регистрирано. И целта му е да регистрира лъчение излъчено преди 13.8 млрд. години, т.е. поведението на източника на лъчение тогава. Изотропията не е достатъчна за отправна система, напротив, противопоказна е. Ако вакуумът показва винаги изотропия на светлината, то това е доказателство за вторият постулат на СТО, т.е. от данните по измерване на поведението на светлината не е възможно да се извлече някаква скорост на движение спрямо вакуума - изотропията означава симетрична скорост в различни посоки). Трябва да притежава вакуума качество "движение", за да може да установим практически, че някакъв обект е неподвижен в неговата отправна система - но това означава, че скоросстта на светлината в него не може да е изотропна, а трябва да е анизотропна - и величината на анизотропията ще ни показва скоростта, с която се движи вакуума, т.е. отправната система на вакуума. Етерът е притежавал такова качество по замисъл, но резултатите от експериментите са го лишили от него. Сега е възможно да съществува среда, по подобие на етера, но която да не притежава такова качество. Добри кандидати са вакуумът, полето на Хигс и др. Сега експериментите показват, че при тази доказана изотропия на светлината, вакуумът, ако го разглеждаме като отправна система, той е неподвижен спрямо всеки материален обект. Което ни води до противоречие, няма как да е отправна система, неподвижна спрямо всеки от два взаимоподвижни обекти например. Затова не може да е отправна система - по-удачно е да използваме отделна класическа отправна система, свързана неподвижо с всяко отправно тяло. Ако правим разлика на "движение във вакуум", което не е проблемно защото не навлиза в подробности, и движение "спрямо вакуум", което е проблемното, то всичко е наред. Първото не навлиза в количествени връзки, второто се опитва според формулировката си, но е неспособно според съдържанието си. Стига с този вакуум. След като експериментите показват че не може да играе роля на отправна система, защо циклите повече? Защо трябва да повтарям, че СТО включва изцяло класическата физика в рамките на инерциалната системма, без никаква необходимост от вакуум и абсолюттни отправни системи. Като няма необходимост, защо трябва да се внасят такива неопределени "инструменти"? А в случая няма какво да описваме, спътникът е неподвижен в удобно избраната система, в която целият свят се движи и може да бъде измерен и описан. Имаме движение на източика, което в случая се интерпретира като доплеров ефект.

Абсолютната система, както и всяка друга отправна система, е абстрактна конструкция която описва относитеното движение - абсолютната система описва относително движение спрямо абсолютното пространство, което движение си има име - "абсолютно движение". Тези системи са взаимоподвижни, защото обектите които са в покой спрямо тях, са взаимоподвижни, по причина че материята съществува само в движение. Светлината е специфичен обект, който се описва в тези отправни системи. Тя има свойства, независещи от тези системи, с каквито я е надарила природата. Отправните системи само могат да опишат тези свойства, те не ги задават, свойствата принадлежат на описваният материален обект. Това не е моя физика, а просто физиката.

Вие сега какво, ще се хващате за буквата, или ще гледате смисъла? Какъв етерен вятър са търсили на Лоренцовият етер, ако той е "неподвижен"? Не съм го измислил аз този етерен вятър. Да, смисълът на "абсолютен" на Лоренц не е смисълът "абсолютен" на Нютон. Лоренц вкарва определен физичен смисъл в картинката, докато абсолютността на Нютон е само философско построение, не придобило физически смисъл и реалност. Каква полза от абссолютната отправна система на Нютон, след като тя по необходимост е подвижна по отношение на останалите материаални обекти? Още не сте стигнали да се замисляте върху това, личи ви. Колко седмици вече тъпчете безплодно на това място.... Ако не виждате смисъла във физиката, няма смисъл да се опитвате да бутате СТО.

Майкеелсън и Морли са търсили етерен вятър на Лоренцовият етер. Така че дефиницията му за стационарност не е това което си представяте, а нещо друго. Поясних какво. Забележете, "етерен вятър" като понятие възниква много преди СТО, още в модела на Стокс се говори за него. Относитеността на движението е най-естественото следствие в класическата физика. И "абсолютната отправна система" на Лоренц няма как да е абсолютна. Всяка концепция, основана на относителнно движение, може да се обърне. Дадох ви елементарният пример с Пенчо, неподвижен в абсолютната отправна система, и Гошо, който се движи спрямо нея. Разстоянието между тях се променя, значи в отправната система на Гошо по дефиниция абсолютната отправна система се движи. По дефиниция, толкова ли е трудно да го проумеете? Е, същото е с движението етер-земя. Тук абсолютността няма този смисъл - неподвижно с абсолютното пространство - както мисли Нютон. Целият етер като единна маса може да се движи относно абсолютното пространство, това с нищо не може да промени физическата картина и само експеримент би показал каква е ситуацията (а такъв експеримент е невъзможен защото не е ясно какво е това абсолютно пространство). Това че Лоренц нарекъл такава отправна система "абсолютна" не я прави абсолютна в смисъла на Нютон. Не се хващайте за думите, ами разберете смисъла и процесите. Книгата на Едмунд Уитъкър "История на теориите на етера и еектричеството", не помня годината, може би 1911, прекрасен обзор на цялата история и на всичките качества на етера, кой кога и как ги въвел и защо не се получило. Всичко за което говорим е базово разгледано там. Но, първо - основите на класическата физика, относителното движение - всичко в етерните теории се крепи на него. Нищо от абссолютното пространство и абсолютната система на Нютон не се използва. То не се използва и във физиката изобщо, не знам какво ви е прихванало като идея фикс. Приемете го като постулат, който няма нито едно практическо потвърждение, и за това не е жизнеспособен. Това е истината за него.

Движението е относително. Движението на етера спрямо земята се нарича "етерен вятър", сигурно сте го чували. Така както движението на всяка среда спрямо обект има поведението на вятъра при въздуха. Може за различни среди да се нарича по друг начин, но идеята е относително движение. Кой спрямо кой се движи се избира от удобство.

Напротив, има. Не случайно е търсено движението на този етер спрямо земята. Стационарен не означава неподвжен в абсолютната отправна система, а че различните му области не са в относително движение. Като ммодела на твърдото тяло, при което всички части се местят заедно. Но няма качество движеие - държи се като че ли е ннеподвижен около всеки обект, независимо в каква посока се движи. Експериментите по-горе. Защо спорите за глупости?

Ами докажете че може да се използва за това, и тогава го ползвайте. А сега, все едно като допуснете че закона за запазване на енергията не се спазва, ще си направите отоплителен план за зимата с печалба. Не ви ли звучи малко неестествено да се фантазира така? Още повече че има експерименти които забраняват такива волности - изброил съм ги. Целите Принципи ина Нютон са построени на база относитело движение и "спрямо" Казах ви, СТО нищо ново не внася тук, Айнщайн внася цялата класическа механика като валидна в инерциалната система. Внимавайте какво дискутираме, не е нужно да пускате грамофона нерекъснато. Етъра по дефиниция е имал свойството "движение" и е определял скоростта на светлината. Вакуумът не проявява свойство "движение" и затова не може да е отправна система. И според СТО, етер може да съществува, но експериментите го лишават от качеството "движение". Айнщайн е написал цяла статия за такъв етер през 1922 г. май беше, във връзка с едно изказване на конференция.

Крайно време е да прочетете Принципите на Нютон. До 83 страница той развива някакви общо философски идеи за абсолютно пространство и абссолютно време. От 83 страница до края той развива количествено известната ни класическа физика, без да намесва абсолютното пространство и движение, само използвайки постулата за абсолютното математическо време. Никакво моделиране на никакви движения чрез абсолютното пространство няма в тази физика, която се ползва от цял свят след Нютон. А моделът на СТО идеално пасва на наблюдението - което не показва абсолютни движения и пространства. Самият Нютон въвежда равноправните отправни системи чрез принципа на относистелност, който заема от Галилей. Сърдете се на него. СТО нищо ново не е внесла. Забравете абсолютното движение, до неговото експериментално доказване. Ми няма никаква забрана. Няма божествена забрана и да се нарушава закона за съхранение на енергията, импулса. Ама на, спазват се експериментално потвърдено е. Но да предполагате че има движение спрямо вакуума за да докажете че има такова движение, както знаем, е най-глупавото логическо противоречие в което може да изпадне човек. Затова се съобразявайте с наблюдеенията. А аз ви изброих няколко статии, посветени точно на този въпрос - оказва ли вакуума влияние върху светлината. Отговорът е еднозначен - не оказва, поне с грешка до 10 см/с . Така че забравете какво е философствал Нютон - не се потвърждава с опита и нямаме право да го използваме и за кисело зеле.

Ами както ти харесва. Например библейската притча, Господ щракнал с пръсти и казал "Да бъде светлина!", и светлината бид'е, сега я виждаме като реликтово лъчение Ако не ти харесва, замисли се от къде може да се вземе светлина, зачети се, полезни действия.

Според Нютон изглежда може. Това е постулат, за абсолютната отправна система. Сега разбираш ли, защо никой не се занимава с абсолютното пространство след Нютон? Че това е една недооформена философска идея без практическа основа и приложение?

Това е само един от моделите. Има модел на Френел, модел на Стокс, тук се говори за модел на Лоренц, на още куп хора, в тях етера си има специифично поведение и качества и няма как да бъде абсолютна отправна система. По простата причина, че той е материална среда със свое поведение, която не е в твърда връзка с абсолютното пространство. За целите на отправната система няма разлика. Но конкретно за вакуума, той не е нито преносна среда (не задава скоростта на светлината), нито оптическа (не въздействва върху нея). Просто вакуумът няма качества за отправна система. Липсва му мястото в което можете да забиете гвоздей, с който да отбележите началото на координатната система.

И класическата физика не признава вакуума за отправна система. Вакуумът няма никакви характеристики на отправна системаа и не може да бъде такава. Отправна система може да има само свързана с материя, и то не със всяка нейна форма. Или с абсолютното пространство, каквото и да значи това. Защото Нютон говори и за "относително пространство" (relative space), и изгражда цялата физика количествено за него. Така че ако ще мерим количествени резултати, вакуумът не върши работа за отправна система - докато не се докаже, че притежава нужните материални качества за такава. А вие предполагайки тези качества без никаква основа, влизате в petitio principii. Който и учебник да отворите по класическа физика, никъде не се разглежда отправна система свързана с вакуума. Така я е създал Нютон. За да я разглеждате, първо трябва да докажете е може да бъде изградена. А само с предположения това не може да стане. Етерът никога не е бил абсолютна отправна система,. Той просто е бил по предположение някаква форма на материята, запълваща цялото пространство. Първичната хипотеза е била, че той е неподвижен в пространството (но не и неподвижен спрямо абсолютното пространство, него никой не е използвал след Нютон, а частите му са взаимонеподвижни). Но по-нататък рулетката се завърта, и той не само че не е неподвижен и се увлича, ами придобива взаимоизключващи се свойства. Но разликата му с вакуума е била, че той е преносна среда за светлината, не оптическа. Като преносна среда той е задавал нейната скорост, останалите среди през които етерът тече само са я променяли в зависимост от оптическите си свойства. По тази причинаа етерът е имал възможност да бъде подвижен спрямо вакуума, и това е търсел опитът на ММ.

Напротив, това е есенцията от поведението ви до сега. Прото не е нужно да се повтарям в подробности. Чисто класически модел следвам - нали класическата физика е валидна в системата на спътника? Защо все ми приписвате измислени действия? Това е, защото, както казах, не вниквате в моите аргументи, зает сте да повтаряте вашите.

Няма такова допускане на СТО. Пак разобличавате обърканите си представи. Дори формулировката ви куца - "движение в космоса" СТО не може да си позволи да формулира, защото класическата физика която тя наследява, не допуска такава неяснота. Винаги има движение спрямо нещо, друг е въпросът какво е то. За Нютон това е било абсолютното пространство, спътниците нямат нищо общо с него.. Първият постулат на СТО: законите на физиката имат еднаква форма във всички инерциални системи. Това с "неоткривамото движение" има отношение само за формата на физическите закони. А в случая този постулат не се нарушава по никакъв начин. Още повече, че много повече и много по-точни експерименти са извършени за търсене на такова движение (списъкът по-горе) и не са намерили абсолютно нищо. Така че измерването на спътника открива нещо дриго, не противоречи на СТО по никакъв начин. Затова и повтарям - мислете, слушайте какво ви се обяснява и мислете в посока за/против тези аргументи, а не се дръжте като кон с капаци, повтаряйки едно и съо без смисъл. Няма смисъл, фактите ви опровергават безусловно. И да застанете с гръб към тях, те си остават факти. Абсолютно. И за разлика от вас аз се аргументирам с факти, а не с халюцинации, повтаряни без замисляне. За какво не се замисляте: - че спътниците мерят относителна скорост спрямо източника на лъчението (това е доплеровият ефект); - че спътниците не мерят скоростта на светлината; - че скоростта която определят спътниците няма никакво основание да се нарече "скорост през космоса" - това е опит за някаква белетристика; - че знаейки резултатите във въздух, елементарно можем да елиминираме неговото влияние, изчислявайки резултатите във вакуума (косвено измерване); - че практически всички революцинни открития са били в началото гениални хрумвания, които после са били разработени до стройни модели, технологии и устройства; - че с това си истерично поведение само задръствате темата със спам; и още много неща, дето няма да му стигне на интернета мястото да ги побере.

На мен ми е любопитно, още колко време ще му трябва на факта, че спътниците не измерват скорост на светлината и няма как да се обоснове вашето "заключение", да достигне до центровете, които вършат мисловната дейност? Вече повече от две седмици пътува... Дали може да се замислите, че дори да приемем вакуума като среда (само за демонстрация), то във формулата за доплеровият ефект която сам написахте, скоростта на светлината е константа? Е като е константа, как стигнахте до такива безумни халюцинации като подчертаното по-горе в цитата? Пробемът ви, както вече казах и преди е, че само спорите, без да слушате какво ви обясняват другите, без да прочетете главите от физиката към които ви препращат и които не познавате, без да осмислите слабите места на аргументитее ви, които ви показват.. Ми със всички ще е така, мога спокойно да предскажа бъдещето. Любопитно ми е, толкова ли е трудно да се приложат елементарни познания по оптика и да се използва коефициента на пречупване, за да се елиминира ролята на въздуха? Сигурен съм, че и другите физици си задават същите въпроси по отношение на вас. И те, и аз виждаме само едно лутане без никакъв опит за разбиране - само повтаряне "има грешка, има грешка...", без опит да се разбере че грешка няма. А нещата са толкова прости и очевидни... Ето тук малък списък от статии, които доказват изотропията на скоростта на светлината с достатъчна точност, че да се отхвърли вакуумът като някаква среда, влияеща на скоростта на светлината: Turner and Hill, Physical Review 134 (1964), B252. (резултатът им ограничава анизотропията на скоростта на светлината под 10 м/с); Isaak et al., Physics Bulletin 21 (1970), pg 255. (резултатът им ограничава анизотропията под 3 м/с) Krisher et al., Physical Review D, 42, No. 2, pg 731–734, (1990). (ползват водородни мазери, анизотропията е под 100 м/с) Cialdea, Lett. Nuovo Cimento 4 (1972), pg 821 (ползват лазери, анизотропията е под 0.9 м/с) T.W. Cole, “Astronomical Tests for the Presence of an Ether”, (Monthly Notices of the Royal Astronomical Society) (1976), 175 93P-96P. (ползва VLBI интерферометъра за наблюдения в рамките на слънчевата система, анизотропия под 70 м/с) (този експеримент директно отхвърля диполната анизотропия на реликтовото лъчение като следствие от някаква среда и абсолютно движение); Ragulsky, “Determination of light velocity dependence on direction of propagation”, Physical Letters A, 235 (1997), pg 125. (определя праг на анизотропията под 0.13 м/с) Всичко това еднозначно показва, че вакуумът не може да бъде среда, която да влияе на скоростта на светлината. Трябва да си измислите друга интерпретация за диполната анизотропия на реликтовото лъчение, защото тя е свързана само с реликтовото лъчение (а не със светлината изобщо, както сочат и горните експерименти) и очевадно засяга само него и неговите източници.

Да бе да, той е значим факт и за съществуването на сините еднорози, както и за царството на Феята на зъбчетата. А най-вече е факт, че за хора напълно невежи в някаква област вярата в собствената им правота се превръща в кауза за самосъхранение, независимо от количеството произнесени глупости.

Абсолютното движение не се описва от класическата физика. В нито една формула, на база които се основават измерванията на физически величини, не фигурира абсолютна скорост. Следователно, такава скорост принципно не може да бъде измерена. А на който толкова му се струва, че била измерена, трябва да потърси съответното лечение докато не е станало късно.

Отново латерната зацикли. Всяка скорост е свързана с промяна на разстояие до материален обект/състема, и винаги трябва да може да се укаже този обект. Космосът не е такъв обект (и в нашият случай не е източик на лъчение), и празните приказки "скорост на движение през космоса" не носят смисъл. А по-нататъшните разсъждения на база лишеното от смисъл нямат общо дори с наука,та а са само психиатричен феномен. Но някои глави са закостенели непоправимо в още начален стадии и ни приемат, ни предават.

Спътниците при доплеров ефект измерват движението на източника спрямо тях. Велико ваше просветление е, че източик на реликтовото лъчение е първичната плазма преди 13.8 млрд. години. Направо открихте топлата вода и киселото мляко, и отворихте очите на науката за този факт

Не, цитирате Схолията, която е само нещо като независима философска притурка. В Принципията не става дума за абсолютни движения. Нютоновата физика не обсъжда количествено никакви абсолютности, поради което никакви абсолютности не могат да бъдат извлечени като количествени величини от формулите на тази физика. В резултат, и това което мерят спътниците принципно няма начин да има връзка с някаква абсолютност - в доплеровият ефект участва само относителна скорост. Няма смисъл да разправяте празни приказки. Защото това е невменяемостта.

Смях в залата. Как разбрахте какво движение измерват спътниците бе? Като сте неграмотен че доплеровият ефект разчита само на относителнно движение? Някакъв глас ли ви ашепва? Говорите пълни глупости, и после лъжете и хората. Ей това най-го мразя - сам не знае колко е неграмотен по основни въпроси, тръгнал другите да учи.

Ами втълпено ми е, защото физиката която Нютон е създал, не съдържа абсолютни места и абсолютни движения. Колкото и да се тръшкате, това е факт. Вие и идея си нямате какво е абсолютно място и абсолютно движение, ама само те са ви в главата Да бе да. Цял огромен труд е написал, дето обяснява колко е относително това преместване. Никъде в принципите не се говори за нищо абсолютно. Ама за който идея си няма от физика, няма да има и идея що е то преместване. Ми отворете принципите, вижте преместването като векторна разлика, и опитайте да включите мисленето си с какво се характеризират тези вектори, дето участват там. Ще се изненадате как се появяват координатите и отправната система. Пък ако не го разберете, няма и да се изненадате, ама на кой му пука? Не, просто прилагам правилата които дава класическата физика и които СТО по необходимост наследява. Няма как абсолютното движение на материален обект да не е относително, след като е промяна по отношение на останалите обекти. Движението е винаги промяна между материални обекти. Координатите на тялото се отчитат спрямо началото на отправната система, което обикновено е свързано с неподвижна материална точка (отправно тяло). Глупостите идват от неразбирането ви на базови неща. Всяко преместване има начало и край. Или едното, или другото по необходимост може да стане отправна точка за отправна система. Пък за да определите скорост, това преместване трябва и да го оразмерите, и нещата стават съвсем дебели. Запомнете, винаги когато имате кинематическо движение, може да се въведе отправна система. И със или без такава система, това движение е относително, защото обектът се премества по отношение на останалите материални обекти във вселената. Е, има и друг тип движение, за които не се изискват горните ограничения от класическата физика, но не говорим изобщо за тях тук. Разбирате ли как се опитвате да протестирате срещу неща, дето изобщо не разбирате? Никакъв шанс нямате в тази посока. Опитайте да се образовате с базовата класическа физика, и да разберете какво Нютон е написал, а не какви са вашите объркани измислици на тази тема. То лутане бива, бива, ама нищо да не вдявате толкова време, не е нормално.

И бърканните яйца приличат на такава среда. Ама трябва ли да ги мислим толкова, само защото приличат?