scaner

Той е започнал вече, и само трябва да отгатнем коя езотерична школа поддържа. Можем да въведем и движение спрямо долното копче от шлифера на Бог по същата логика, колко му е Ето до къде може да доведе непознаването на основите на физиката.

Пак си личи, че нямате идея какво е абсолютно движение в Нютонов смисъл. Според Нютон, абсолютна отправна система е система, свързана неподвижно с абсолютното пространство, и абсолютното движение е движение спрямо това абсолютно пространство, а "спрямо" означава че има и отправна точка в тази отправна система, абсолютната отправна система не може да прави изключение. Просто казано, движение по отношение абсолютното пространство. В този смисъл абсолютното движение е частен случай на относителното, то е относително движение спрямо една определена отправна система, нарочена за абсолютна. И само толкова. Затова изучавайте относителното движение, има шанс да научите и нещо за абсолютното. В обратната посока това не работи. В този смисъл, дори да допуснем движение спрямо вакуума, то по необходимост е относително - имаме и движение на вакуума спрямо наблюдател. Но опитите сочат, че такова движение няма. За да има кинематично движение, трябва да има промяна в някакво разстояние, за да построите такова разстояние което да се променя, не може да се разминете без отправна точка. Това е според физиката на Нютон. Няма кинематично движение без скорост, т.е. без промяна на разстояние. А според вашите фантазии, може да е всякак. Но това вече няма общо с физика.

Това е физиката. Вие какво сте си въобразили? Някава езотерика, екстрасенщина? Ограничете се с физиката, другите пътща не водят към добро. Скоростта винаги е спрямо нещо, тяие понятие касаещо относутелното движение. Дори абсолютната скотост е по отношение на абсолютното пространство, т.е. е относителнн по същността си. Но като не ги знаете тези неща, губите. Разбира се. Още повече, че това е по дефиниция. Движението винаги променя параметри, които са по отношение на друг обект, т.е. всички са относителни. Дори абсолютното движение. И абсолютното движение е спрямо нещо, спрямо абсолютното пространство. Не го ли знаехте? Трагедия Ама как ще го знаете, като сте чул за абсолютно движение само някакви градски легенди и слухове? Коректно е да се говори за "движение спрямо пространството", а за това няма как да не трябва отправна точка. "Движение в ространството" е безсмислено, докато не се укаже отправна точка. Абсолютно всяко движение може да се опише в отправна система, защото изисква определяне на разстояния, промените им, интервали време и промените в тези интервали. Всичко това автоматично въвежда отправна система. Така е построена физиката на движението. Не е нужно да си измисляш отправна система, достатъчно е да се огледаш. За сега, отправната система на спътниците върши идеална работа, всичко се движи в нея. Не, не го разбирате . Баластът, с който сте запълнили липсващите познания по основите на физиката, не води до разбиране, а само до заблуди.

Не, от тези измервания получаваме скоростта на нещото, в случая вакуума (при некоректното допускане че може да въздейства) спрямо спътниците. Принципът на измерване дава само такъв резултат. Това произлиза от характера на измерваната от спътника величина - относителна скорост. Вие ако гласовете ви в главата приказват друго, интерпретирайте си с тяхно съгласие - но това не е физика. Скорост спрямо какво? Спрямо какво определя скорост доплеровият ефект, освен ако не е спрямо източника? Демеек скоростта на източнника спрямо наблюдателя? Това е без излишни интерпретации, само според технологията на измерване и физиката, от която идват формулите които дават резултата. В тези формули не се говори за друга скорост освен за относителна. Да уточня - тези неуспешни опити са заапочнати още от класическата физика. СТО възниква едва когато точността на тези опити е повишена дотоплкова, че да покаже че вакуумът не притежава качество движение. Ми нали спорехте че резултата от ММ бил изотропия на скоростта на светлината? Е, изотропия във всички случаи (и по-късните измервания във вакуум) показва само едно - всякакво движение на среда отсъства. 400 км/с са сериозна скорост, и няма как да ги пропусне някой при толккова точни експерименти, чиято точност достига сантиметри в секунда. И сега хоп, изведнъж - не, реликтовото лъчение бипо показвало скорост спрямо среда. Спрямо среда, ама друг път - след като вече е доказано, че няма такова движение спрямо среда, ще си гризете дръвцето и щете нещете ще се съобразявате с физиката. Явно физиката не е за вас. Значи, спътниците откриват нещо друго, не това движение "спрямо вакуум". Просто защото вече много други експерименти показват, че такова движение няма. Кое му е погрешно на допускането? Цялата класическа физика? Само защото Нютон в един религиозен текст споменава един единствен път за движение, различно от относителносто, трябва да се откажем от цялата работеща физика, която по-късно, очевидно в момент на покаяние от това залитане, той е построил? Как го докарвате това бълнуване? Относителнното движение идва от очевидният факт, че ако Пенчо се приближава към Гошо, то и Гошо се приближава към Пенчо. Това е неотменим факт, и не може да има грешка тук, защото това е всекидневно доказван факт. Не е ли по-дхуманно спрямо цялата околна публика просто да се гръмнете и да не създавате такъв безсмислен шум? Защото се видя, че не сте схванали основите на физиката, а сега изобщо нямате и шанс за промяна в тази посока.

Каквито и разлики да измерваме, те са по отношение на приетата за неподвижна апаратура. Тоест нещо де движи спрямо нея, това е резултатът от доплеровит ефект. В конкреният лучай резултатът сочи, че има една отправна система, подвижна спрямо спътника, в която реликтовото лъчение не търпи анизотропия. Ползвал е равномерно разпределение, ама то не се вписва в твоите представи И в момента наблюденията сочат, че в голям мащаб пространството не е изкривено, а е с голяма точност плоско.

Айнщайн ползва най-рзлични модели в зависимост от конкретните задачи които решава. Напримеер материя в краен обем води до решението на Шварцшилд, модели с равномерно разпределение на материята описват космологията. Там няма никакви особени точки, за да се измислят превилигировани отправни системи. Ето това е най-важният модел, лежащ в основата на съвременната космология. Фридман е изхождал от изотропно рапределение на материята, и стига до разширяващата се вселена, основа на Големият взрив.

Не, лапландец, по дефиницията на измерването, ние откриваме че Нещо се движи спрямо спътника. Дали и спътника се движи спрямо нещо, вече е интерпретация, на база други физически закономерности.

Лапландец, скучно е така, да опровергавам неясни дори за автора тези... Опитай се да научиш нещо от досегашния разговор. Ако не, има учебници за четене, там има много да наваксваш - ще ти запълни цялото налично време, като гледам.

Е колко пъти да повтарям? Спътника измерва данни според неподвижен спрямо него детектор, т.е. данните са за движение относно този детектор, движение относно спътника. Движението на този детектор относно наблюдаваното може да се получи като заключение в резултат на относителността на движението - нещо което и ти и Младенов не допускате. Е като не допускате, как решихте че спътникът се движи спрямо нещо? Никак. Ама за сметка на това опищяхте околността. ОТО описва и НЕ-инерциални системи, а ние говорим за инерциални тук. Освен това ОТО също не позволява някаква единствена превилигирована система, независимо че работи със енергийни разпределения. Всяка отправна система може да сис нарочиш за превилигирована, от това не се променят физическите закони. тя и СТО това прави, всяка приета за стационарна система става превилигирована в някакво отношение.

Модели много, нито един от серииозните не спекулира с "движение спрямо вакуум", защото това понятие няма смисъл - доказано е експериментално, че вакуумът няма "движение" - за справка всички експерименти по мерене на анизотропия в скоростта на светлината. Така че спри да се тръшкаш и промени насоката на мислите си към по-плодотворно състояние. А несериозни модели с лопата да ги ринеш, както видяхме, просто има хора дето не познават и основите на класическата физика но се опитват да проповядват, че СТО е погрешна. Фактите са важни, а фактите потвърждават всестранно СТО.

Допусканията са напълно произволни, това е проблема. Ако направиш други допускания, ще получиш друг резултат, което показва че тази система е нежизнеспособна. А нямаш факти на които да основеш допусканията си. И става манджа с грозде. Този въпрос е лесен, винаги скорост спрямо наблюдателя, защото той е този, който я измерва. Но проблемът е, че "център" на космоса няма, и методиката ти пропада. Скоростта при доплерефект е винаги скорост на източник спрямо апаратурата, която я мери - защото за да я измери, трябва система от неподвижни часовници ии метрични еталони, а наблюдателят е точно в това състояние спрямо тази система, той е неподвижен спрямо тази апаратура, т.е. скоростта е спрямо него. Това е по дефиниция още, няма място за умуване. Но тези въпроси са излишни, в цялата физика, и класическа и СТО и ОТО се работи с относителни движения - движение на един обект относно друг. Дори единият обект да е неподвижен в някаква "абсолютна система", движението спрямо него е относително по дефиницията си. И тук вече имат проблеми хората, дето не знаят основите и са си наумили глупости да пропагандират. Но има си институции, които могат да окажат помощ в тази посока...

Факта е ясен - измерена е средна скорост, с каквато спътниците се движат спрямо отправвна система, в която реликтовото лъчение няма анизотропия. Това среди, вакууми и прочие простотии, тук даже не се участват. Младенов допуска и една още по-коварна грешка, за която се смилих да го рзкатавам. Вакуума не е пространството, за което Нютон е измислил аабсолютната отправна система и абсолютното движение. Затова дори да се установи някакво движение относно вакуума, нищо в схемата на СТО не се променя, никакви абсолютни скорости, никакви подобни глупости.. Така че Младенов да си ближе там раните и да учи класическа физика, за да разбере СТО. Именно става дума за афакти. А фактите еднозначно говорят, че въвв вакуум скоростта на светлината е изотропна, т.е. никакво движение относно вакуум не може да се регистрира (с невероятна точност!), и в сила е вторият принцип на СТО. Приеми фактите, не си измисляй глупости. И после разсъждавай. Можеш ли така?

Тука има милион допускания, които няма как да се случат. Как "моментно" ще измериш нещо с мащабуите на космоса, което е динамично? Защо правиш толкова приемания, като те могат да бъдат и обратно на пожеланото? Става дума за факти. При фактите няма приемания. Ти несъзнателно говориш за скорост спрямо масовия център на Космосса. А той по дефиниция няма масов център. От тук всичко се порутва.

Нали знаеш какво преечи на калпавата ракета?

Ти теоретически обясни как се определя, практиката после ще прилагаме.

Не, не е доказано това. Средата "Етерия" е измислица без никакви експериментални факти. Болно бълнуване, както бих се изразил. Какво и пречи да си съществува на същият принцип както космическият прах, камъни и астероиди, които свободно си се разхождат в пространството, със спецификите на електромагнитното поле, от което тя произхожда? Гравитация, разширяване и каквото се сетиш ще и действа така, както и на другите подобни обекти. Не е нужна патерицата "среда" за да се мисли в съзвучие с фактите.

И как на практика се определя това Генерално разпределение на Мас/Енергия, и какво общо има някакво разпределение (в динамика) с някаква ИОС? Защо не отговаряш на конкретните въпроси, а бягаш всячески от конкретен отговор? Аз знам.

Лапландец, само тази глупост от многото ще коментирам. ИОС са инструменти, които описват целият свят. Ако в него има светлина, щат не щат ще я опишат, защото това им е работата. Съществуването и проявлението на светлината не зависят от това, с какви отправни системи ги описваме. В случая се интересуваме от свойствата, които светлината проявява при описание с такива системи, а те коректно се описват от модела СТО. Тук мърдане няма, ако нещо друго ти се мержелее, намали пиенето или промени нещо друго. В този смисъл, ИОС е удобен инструмент, който може да бъде разширяван - или с малки ускорения (в рамките на самата СТО), прилагайки Лоренцов бъст, или с ОТО, която включва и всякакви неинерциални системи. Но важното е, че ти слагаш както обикновено каруцата пред коня - светлината се описва по определен начин в такава система, не се дефинира само в нея. И изобщо, всичките ти "доказателства" срещу СТО се базират нна вопиюща безпросветност относно това какво твърди СТО.

Дефинирай "ОС Космос", преди да се впускаш в пледоарии без смисъл.

Лапландец, не ми се анализират толкова глупоости на куп, ще ти кажа най-главното - ако постулатите на СТО са верни (а те за сега се потвърждават железно), дори да има някаква "превилигирована система" (каквото и да значи това), това с нищо не боде СТО. Съвсем друг е въпросът какъв е смисъла на тази "превилигированост", след като се съхранява първият постулат. Но това не засяга основите на СТО, както ти непрекъснато се заблуждаваш.

Глупости. Глупости на квадрат. Естествено че има отправна система - на спътника, приет за неподвижен. Отправната точка е самият спътник. Класическата физика разглежда нещата по същият начин. И в СТО, както и в класическата физика, отправната система в случая е тази на спътника, избран за неподвижен. Но очевидно знанията ви са никакви, за да имате проблеми с обяснението. Тук не може никой да ви помогне.

Вие какво, очаквате спътниците да правят абсолютно измерване на скорост? Е как да стане това? Спомням си навремето Янчо Василев като ни преподаваше теория на измерване, как класифицираше методите: Преко измерване - при което търсената величина се получава непосредствено; Косвено измерване - търсената величина се получава на основание преки измервания на дрруги величини, функционално свързани с нея; Съвкупно измерване - едновременно измерване на няколко еднотипни величини, при което исканото значение се получава решавайки система уравнения, получени при различни съчетания на тези величини; Съвместно измерване - едновременно измерване на две или повече различни величини за определяне на зависимост между тях; Еднократно измерване - измерване осъществено само един път; Многократно измерване - измерване на база няколко последовтелни еднократни измервания; Статично измерване - измерване на величина, считана според задачата за непроменяща се във времето; Динамично измерване - измерване на променяща се величина; Абсолютно измерване - измерване основано на пряко измерване на една или няколко основни величини и/или използване на знанието на зададени константи; Относително измерване - измерване на отношението на величина към еднотипна величина играеща роля на еталон, или измерване изменението на величина по отношение друга стойност, приета за изходна; Какво измерване са извършили спътниците? Те са мерили енергия на лъчение. Калориметричните измерения от този тип са едни от малкото във физиката, които могат да бъдат абсолютни - пряко измерване на измерената величина. Тоест измерването на енергията на лъчението е абсолютно измерване. Но, в случая обсъждаме не енергията, а функционално свързана с тази енергия величина - скорост като причина за Доплерово изместване по даден модел. По горната класификация определянето на тази скорост е косвено измерване. Това до тук го давам само за обща култура, за да се разбере, че дори определянето на Нютоновата "абсолютна скорост" не е абсолютно измерване, а може да е всяко от изброеният тип, най-често относително (скорости не могат да се определят абсолютно) или косвено. Тоест въпросът е не какъв е типа на измерването извършен от спътниците, а какъв е типът на величината, която е измерена от тях. Величината е скорост - това е промяна на разстояние за единица време. В случая със спътниците абсолютната величина на разстоянието не е важна - важна е само промяната. Важно е също, че лъчението си има източник, стоящ някъде там, на другият край на това разстояние. Спътниците са измервали интегралната енергия в тесен ъглов диапазон, поради което те са измервали интегралната енергия на достатъчно голяма област от първичната плазма. Приведено чрез доплеровият ефект като скорост, разликата в температурите на две противоположни спрямо спътника области може да се интерпретира като движение на тези области спрямо спътника, или обратното - движение на спътника спрямо тях, а скоростта за която става дума е относителна скорост. Основа за тази интерпретация ни дава факта, че величината скорост в доплеровият ефект е относителна величина, защото формулата за Доплеров ефект съдържа само относителни величини - и няма как да се получат чрез нея други. В крайна сметка величините които измерва спътникът са според неговата отправна система, затова получената скорост е коректно да се нарича скорост на източник спрямо спътника. И нищо повече Можем да отдадем уважение на източника, като много по-голям от спътника, и да говорим за движение на спътника спрямо източника, но това не променя фактите - скоростта спътник/източник е относителна, движението е относително. Ми всяко движение е във вакуум, в крайна сметка. Но това не е достатъчно за да говорим за движение спрямо вакуум, т.е. за съществуване на отправна система на вакуума. Съответно е безсмислено да се говори за скорост спрямо такава отправна система, която е изсмукана от пръстите, без грам факти. Но вие пак запуснахте латерната.. Класическата физика не описва абсолютно движение. Никъде в никоя формула няма описано абсолютно движение, всички движения в нея са относителни. Ако някога бяхте учили сериозно класическа физика, щяхте да знаете това. Ако бяхте се запознали с основите на СТО - статията на Айнщайн от 1905 г., щяхте да знаете и някоко елементарни неща, които да пресекат тази истерия, в която сте изпаднал сега. А те са: - Айнщайн приема, че за една инерциална система са валидни всички закони на класическата физика. Ако в нея имаше "абсолютна скорост", тя би трябвало да участва и в СТО. Ама не участва, защото дори в основният труд на Нютон тя не участва. - Първият принцип на относителност само е разширен. Това не засяга никакви абсолютни движения - ако Нютон ги е мислел някак да се проявяват, ще се проявяват и сега; - Вторият принцип замества абсолютното време на Нютон с друго твърдение. Факт е, че времето не е абсолютно. Така че ако абсолютното движение е рзчитало на абсолютното време, фактите го пращат в задгробният живот. И няма какво да ни плачете тука за него. Какъв е изводът? Ако абсолютното движение е свързано с абсолютното време, то такова движение не съществува, и е напълно безсмисленно да се вайкате за него - няма го. Иначе цялата класическа физика едно към едно влиза в теорията на относителността. СТО не се мъчи да забранява някакви абсолютни движения, не и е това работата. Така че си подредете мислите, СТО нищо не иска да прави по друг начин на класическата физика. Просто в класическата физика, както е формулирана в Принципите, няма място за абсолютни движения, самият Нютон не е оставил такова - затова всички жалби към него, не тука. Всички величини, участващи във физическите закономерности там, са относителнои. Ако абсолютната скорост участва някак, тя ще участва като относителна величиа - защото е относителна, скорост по отношенние на отправна система, именувана "абсолютна". Изучете тази физика най-сетне, стига сте плакали тук за нея. Ами коментарите са ваши интерпретации на реалността. И както се вижда, тези интерпретации имат проблем - нямат досег с истината. Така че нищо не е ясно от тях, освен че имате идея фикс някаква, а идеите фикс не са от компетенцията на научните форуми като този.

Да, с болно философстване как биха ти се стрували на тебе нещата. Прозира напушване с нещо, което държи много дълго време. И аз искам! А как стигна до тези потресаващи изводи? Или сам не знаеш, ама някак не ти е комфортно, а? Факт - отправните системи са равноправни. Няма нито едно изключение до сега. Така че ходи на психотерапевт, да разберете заедно какво не ти е таман с реалността, че ти се струва крива някак. Когато само на един човек от общността му се привиждат плашещто елементарни грешки, които другите не забелязват, имаме две възможни състояния - или да е гений, което би проличало веднага и другите биха го оценили, или е сериозен медицински проблем. Няма други възможности. Първата възможност очевидно не се реализира.

А ние трябва ли за енти път да констатираме, че "грешките" на Айнщайн са не според някакъв експеримент или вътрешна логика, а според някакви много по-сбъркани представи? Не, няма смисъл. Съвсем естествено представите на Айнщайн да са грешни спрямо някква друга аксиоматика (например класическата), но това не значи че не описват правилно реалността - грешката е на този, който върви така с рогата напред и не мисли. За да говориш за грешки, трябва да докажеш че представите ти са верни. А е видно че не можеш, защото това е само празно философстване без никаква почва. С празни приказки само спамиш тука.

Така е. И там остава единственото споменаване за "истинско" движение в целият му труд - някаква висяща философска идея, без количествена връзка с останалата физика. От там нататък цялата физика, която той изгражда, описва количествено относителното движение. А при относителното движение, законите на което описва Нютон, абсолютната отправна система е подвижна спрямо останалите, просто защото е отправна система - дадох ви примера с Пенчо и Гошо по-горе. Но вие не правите разлика между относителното движение, описвано от физиката, и фикцията "истинско движение" на Нютон, която не е описана от никаква наука - и следователно, няма как спътниците да са измерили нещо в тази неясна посока, защото доплеровият ефект се описва количествено само с относителни движения. Това че не правите раззлика между една фикция и описаното във физиката е вашата трагедия. Става и наша, че трябва да слушааме непрекъснато циклене по въпроса... "Истинското" движение си остава фикция на Нютон, така както негова фикция си остават доказателствата за съществуване на Бог и "същества населяващи слънцето", описани в писмата му до Ричард Бентли през 1692 г. Тези доказателства за съществуване на Бог съвсем сериозно са публикувани в General Scholium, официална притурка към Принципите. Така че по-кротко със "истинското движение". А Айнщайн прави обобщение на една цяла епоха, и то остава вярно и до днес. По-горе ви демонстрирах, че дори да допуснем че вакуума има свойства на оптична среда, резултатът се свежда единствено до относителна скорост наблюдател-източник. Но това беше при неправомерно допускане от моя страна за да се демонстрира несъстоятелността му , то няма никакви основания за съществуване - доплеровият ефект работи количествено само с относителни движения, и само относителни скорости могат да се измерят с него.