scaner

Няма никакво значение има ли наоколо галактики, има или няма масов център - те не са част от условието на задачата. За да възприемеш по-лесно резултата, представи си го в 4-мерно пространство. Там координатните оси Х, по които мериш дължини, ще сключват ъгъл една с друга. Тогава във всяка отправна система дължината на влака неподвижен в другата ще бъде равна на проекцията му в тази отправна система. А проекциите са по-малки от дължините на самите отсечки. От друга страна дължината на проекцията измерена по този начин е единствената дължина, която отговаря на правилото за измерване на отсечки: дължината е равна на разстоянието между крайните точки на един (подвижен) обект, чиито координати са отчетени едновременно в дадена отправна система, приета за покой. И тук, като имаш пред вид относителността на едновременността (две едновременни събитиия в една система не са едновременни в подвижна спрямо нея), нещата трябва да си дойдат на мястото.

Да, така е. Забавянето на времето и скъсяването на разстоянията (по Лоренц) са свързани и вървят обикновено в комплект. В случая може да разглеждате София и Бургас като крайните точки на една отсечка, която се движи в системата на влака, и нейната дължина в тази системата ще бъде по-малка от тази в системата Земя.

Пак гледам, ръсят се непрекъснато заблуди, и то в голяма концентрация. Тук в това малко място има минимум две. Малко повече история. Електродинамииката и класическата физика се развиват сравнително независимо. Електродинамиката описва светлината чрез вълново уравнение, тоест като вълна. Много по-рано са били открити вълновите свойства на светлината, като дифракция и интерференция. Много малко учени (Нютон например) са се опитали да направят модел на светлината без тя да е изначално вълна, а само като вълново поведение на много частици. Нютон не е успял да се справи с тази задача, и школата на физиците, считащи светлината за вълна, взема връх. Но класическата физика познава само един тип вълнови процеси - процеси в някаква среда. Тя е неспособна да опише други такива явления без среда. Затова още в началото Декарт, после Хюйгенс, по-късно Френел и много други предполагат, че има някаква среда, която е носителят на светлината, трептенията на чиито частици формират светлинната вълна. Класическата физика не е могла да предположи друго. Пред нея са стояли две възможности: или да признае, че е непълна, че може да има вълни без среда които тя е неспособна да опише със средствата си, следователно принципите и са недостатъчни, и тя не може да опише света, или да допусне тази за момента хипотетична среда да съществува, и да опита да изучава свойствата и. По това време класическата физика е във възход, тя много точно описва света, няма как да се самоубие само заради светлината. Затова разработката на свойствата на средата става много важна задача. Това е жизнената връзка класическа физика->етер, и тя не може да бъде разкъсана, без класическата физика да се откаже от точност и пълнота (сега в момента имаме сходна ситуация: с тъмната материя). Тоест класическата физика се крепи на етера за да опише поведението на светлината, и тази връзка е неразривна. Виждаме, второто твърдение горе не е вярно. Сега по отношение на първото. Опитът на Майкелсън показва, че светлината се описва правилно от класическата физика, ако етерът е напълно увлекаем от материята която се движи през него. Просто казано, скоростта на етера спрямо материалният обект (атмосфера, телескоп, стъкло) е нула, следователно нямаме движение на етера, което да наруши изотропията на светлината в точката на наблюдение. Моделите за светлинна аберация (и наблюденията свързани с тях) показват, че аберацията се описва правилно от классическата физика при положение, че етерът не се увлича от материята, т.е. в точката на наблюдение скоростта на светлината трябва да има различни стойности, в зависимост от посоката на движение на наблюдателя спрямо етера. Точно за измерване на това движение е направен опитът на Майкелсън и Морли. Заключението от наблюдението на аберацията е, че класическата физика описва правилно техните резултати при предположение, че етерът е напълно неувлекаем. И опитът на Физо, който показва, че материята може да увлича частично етера, в зависимост от оптическата си плътност. Въздухът като най-малко оптически плътен не увлича етера, по-плътните материали като вода увличат повече. Тоест класическата физика би описвала коректно тези експерименти при предположението, че етерът е частично увлекаем от материята. Да, от казаното до тук класическата физика описва винаги правилно резултатите от всички оптически наблюдения, но на каква цена? На цената че допуска, че етерът може едновременно да е напълно увлекаем, напълно неувлекаем и частично увлекаем. Що за шизофрения? Такава противоречива среда не може да съществува по съвсем естествени причини. А по-горе видяхме, че класическата физика, лишена от етера, трябва да направи другата стъпка - да признае, че не е пълна, защото принципите и не позволяват такава пълнота - да опише вълнов процес без среда. Когато това се осъзнава, става ясно че трябва да се търси алтернатива, и малко по-късно се появяват почти едновременно две еднакви - на Айнщайн и на Поанкаре. За съжаление първата е публикувана първа, и тя става известна, наречена Специална Теория на Относителността. По казаното до тук виждаме, че твърдението, че светлината се подчинявала на законите на класическата физика също се оказва неверно. Казвате, но и това не е вярно. Малко по-късно по време от СТО, се поражда квантовата механика. По причина, че светлината не проявява само вълнови свойства, но и се държи като частица. Тоест светлината не е вълна като всяка друга: на нея вече видяхме, не и е нужна средда, и тя показва свойства каквито другите вълни описани до тогава не могат да притежават. Например енергията на класически описвана светлинна вълна в пространството плавно намалява с отдалечаване от източника, и в далека точка ние би трябвало да можем да отчетем произволно малка енергия от тази вълна. При светлината обаче това не е така: там на произволно разстояние от източника енергията може да бъде усвоена като цяла часст от светлинният квант, светлинният квант се поглъща изцяло или не се поглъща. Никоя класическа вълна няма такова свойство, при взаимодействие да се съберее от всякъде из пространството докъдето е стигнала мигновено, за да взаимодейства изцяло. Да не говоря за фотоефекта, който е невъзможно да се обясни с такава класическа вълна. Следователно, светлинната вълна принципно не се подчинява на класическата физика, и никакъв 'Галилеев смисъл' не може да се прилага върху нейната скорост. Забележките ми са свързани с прости и неверни съждения, които неизвестно защо се обявяват за правилни (религия?) и веднага се използват като аргументи за плъзгане по пързалката надолу... И повтарянето многократно на такива съждения вече стана рецидив.

Е, гроздето е кисело, вече видяхме веднъж такова бягство. С подобна безумна 'аргументация'... Научете се да приемате достойно пораженията.

Не, това е вторият вариант: намираш експеримент, който опровергава извод на СТО. Да, както казах по-горе, и според класическата физика при предположение, че етерът е напълно увлекаем. Това впрочем е била първата реакция на повечето физици тогава, докато не са осъзнали, че аберацията например не може да се обясни с напълно увлекаем етер, а тя е факт. И тогава вече етерът почва да залязва, а класическата физика е изправена пред нерешими проблеми. И от многото възможности, които резултатът на ММ подкрепя, изгрява една - СТО. На мястото на класическата физика. Етера по основна хипотеза е среда, чийто собствени трептения са електромагнитните вълни в частност светлината. Като такава среда тя изисква да притежава определени свойства, част от които са били проверяеми за експеримент, и един от тях е експеримента на ММ. Неговият резултат показва, че етерът не може да притежава свойствата които се очаква да притежава, с което той губи качествата си на обяснителен модел в класическата физика. А това вече поставя под съмнение и самото съществуване. Но физиката е за това: градиш модел, предсказваш свойства, проверяваш ги, правиш заключение за годността на модела. Етера е бил такккъв модел, и се е провалил. Резултатите от опитите са такива, че сочат че той не е реална среда. Но това са всеизвестни и елементарни неща, има ги по книгите в излишък, стига да се постараете да ги прочетете. Не се водят. Правилният термин е: потвърждават се. И интерпретацията няма нищо общо, забранено е да се намесва - важно е само отношението <резултат от опит> и <предсказание на СТО за условията на този опит>. Както виждате, тук няма никакво място за интерпретации, грешни или не. Ако щете намесете като интерпретация магиите на Магьосника от Оз, това с нищо не променя нито резултата от опита (променя може би причината, за която не става дума обаче), нито променя предсказанието на СТО. Опити, чиито резултати изискват някакви допълнителни предположения, интерпретации, не участват в този процес. След като етерът прониква в материята, той прониква и в атмосферата и се проявява като носител на светлината в нея. Физо е мерил увличане на светлината от въздуха, и е открил че въздухът на практика не увлича светлината, следователно не указва влияние на поведението на етера. Следователно, ние трябва да измерваме същият етерен вятър, както и в пространство без въздух. Не ви трябват реферати, трябват ви резултатите от вече проведени опити, за да ги приложите и да спрете истерията. Но, дори да допуснем някакво катастрофално влияние на въздуха върху светлината, резултатът от опита на ММ пак не противоречи на предсказанията на СТО за конкретната стмосфера. Можем да се откажем от този резултат по някакви други съображения, ок, един резултат по-малко, давайте напред. Останалите експерименти подкрепят също СТО, и те са при такива условия, че не можем да се откажем от тях. Но никакви грешни основи на СТО няма тук, защото опитът на ММ не определя постулата - той само може да го подкрепи или опровергае. Отговорът е елементарен. Принципът на Окам е приложим само за обяснения, които имат еднакви последствия, които са еднакво верни. В случая обаче СТО и класическата вфизика се изключват взаимно. Едното от обясненията е погрешно, в тази ситуация не може да се прилага бръсначът на Окам - това би означаваало, че ще изберем по-простото обяснение, независимо че то може да е невярното. Както вече казах неколкократно, когато обсъждате сравнение между експеримента и СТО не може да намесвате изобщо класическата физика, това води до логиеско противоречие. Омръзна ми да повтарям: всеки отделно взет експеримент може да бъде обяснен от много теории. Но реалността е една, и всички експерименти трябва да могат да се обяснят с единна теория. Класическата физика не може да обясни огромно количество факти в съвкупност. СТО обаче може да ги обясни всичките. Лоренцовите трансформации не са прищевка, те са необходимо зло, така да го наречем, резултатите на което са в съзвучие с опита и опровергават класическата физика. Вземете само наблюденията по забавяне на времето, в наши дни това е невъобразимо по разнообразие количество опити. Класическата физика твърди, че времето е абсолютно, това е нейният постулат - не може времето в различни отправни системи да тече различно. Цялото разнообразие от такива експерименти обаче опровергава този фундаментален постулат на класическата физика. Казано просто доказва че тя е неадекватна на реалността - когато един постулат на една теория пада, пада и тя. От там нататък може да си окачите това доказателство в рамка на стената, но нямате право да се оптвате да използвате класическата физика - освен в ситуации, в които гарантирано нейните предсказания няма да се отличават от тези на СТО (малко относителни скорости). Това трябва да сложи точка на въпросите ви: ама защо не класическата физика, защо не бръсначът на Окам. Точността. При високи относителни скорости предсказанията на класическата физика се отдалечават неконтролируемо от коректният отговор.

Забравяте контекста на експеримента. А той е бил - движението на етера. Тъй като етерът е прониквал навсякъде, съвсем уместно се е очаквало да се определи движението на етъра и под похлупака, защото той не е спирачка за етера. Още повече че той е бил атмосфера, а опитите на Физо показват, че атмосферата изобщо не преи на етера да си прави каквото си иска. От тук нататък резултатът може да се тълкува по много нначини: или че няма етер, тогава всичко е в шах, защото нямаме модел по който да обясним противоречиви резултати, или има етер ама се увлича напълно, в противоречие с резултатите на Физо и модела на светлинната аберация, и още куп възможности. Но, без да навлизаме в такива модели, ограничавайки се само от конкретният резултат, той е: светлината при опита на ММ запазва изотропията си, съответно не може да се използва за откриване на някакво движение.. И това очевадно подкрепя модела на СТО, както и да се въртите. Подкрепя и класическата физика, ако приемете че етера е неувлекаем. Подкрепя още куп други алтернативни модели. А вече благините, които дава СТО по отношение обяснението на още куп други неща я прави безалтернативен модел в момента. Да. Скорост на движение в празното пространство. Както камъните могат да се движат в празното пространство и да имат скорост, защо светлината да не може? Даже напротив, налага и се, щом няма етер който да е нейна среда за пренос.

Нека се върнем към това твърдение. Какъв му е проблемът? Проблемът му е, че показва, че вие не сте наясно какво е това "постулат". Основно свойство на физическият постулат - той не е следствие от никакъв експеримент. Постулатът е обобщение на всичкият наличен човешки опит. Може да е извършен един, сто, милион експеримента, постулатът не следва от никой от тях. По тази причина постулатът е абстракция. Правейки обобщението, ние неявно казвме следното: да, нашето твърдение се потвърждава от всички направени опити. Но като го превърнем в постулат, ние се доверяваме, че това твърдение ще бъде валидно за всички възможни експерименти - включително и за още неизвършените. Което веднага дава фалсифицируемост на постулата: допускаме възможност да се появи експеримент, който да го опровергае. От тук нататък експериментите могат само да потвърждават или опровергават постулата. Опитът на ММ с нищо не е по-различен от останалите експерименти - той потвърждава постулата на СТО. Но постулатът на СТО принципно не може да следва от този опит, поради абстрактният си характер. В този смисъл, дори опитът да е некоректен, на СТО шапката няма как да и се накриви, и цялата истерия в тази тема е излишна. От казаното следва, че цитираното от мен твърдение по-горе не може да бъде верно. Замислете се, много и сериозни пробойни в тезите ви...

Аз бих чел по-критично Мичиу Каку. Напоследък той се превърна в това, което начичаме популист, и често интерпретациите му са твърде произволни. Също така внимателно трябва да се чете и Майкъл Толбът, и Франк Капра. Те имат голям уклон към езотерични интерпретации, които се преплитат между сериозните теми. Като популярно четиво става. Колкото повече, толкова по-добре ще видите света от по-различни гледни точки и сам ще установите кои автори на къде бият.

Тебе ясвно не те сдържа да въвеждаш нови измерения. Ами първо помисли защо, каква е физиката зад тях, какви предимства дават? Пето измерение за пръв път е било въведено в уравненията на общата теория на относителността от Теодор Калуца през 1920 г. на принципа "да видим какво ще стане". Резултатът бил неочакван. Уравненията на теорията с това пето измерение се преструктурирали по удивителен начин - разделили се на две групи. Едната както и преди, отговаряла ясно за гравитацията, другата обаче имала симетрията и свойствата на уравненията на електродинамиката (уравненията на Максуел) в тензорен вид. Така само с това изкуствено добавяне на едно измерение се получава обединение на гравитация и електродинамика. Подходът силно заинтересувал физици и математици, и те започнали усилено да го изследват. Малко по-късно се намесил математикът Оскар Клайн, който дал по-издържан математически вариант. От тогава подобен род теории с допълнителни измерения се наричат теории на Калуца-Клайн, или съкратено КК-теории. Статията в Уикипедията по този въпрос е написана твърде специализирано, и трудно се проследява физиката в нея. Но интернет е голям, може сам да потърсите по-смилаема информация за теории на Калуца-Клайн. Този подход се оказал обещаващ: всяко ново добавено измерение вмъква в теорията нов тип симетрия, каквато се наблюдава в природата. Така се появява струнната теория - тя започвва с 26 измерения, включващи всички известни ни симетрии и закони за съхрнение. По-късно се оказало, че измеренията може да се съкратят на 11. Но перспективите и проблемите пред струнната теория са тема за друг разговор. От друга страна, СТО е теория, която е валидна само в четиримерно плоско псевдоевклидово пространство. Ако пространството престане да е плоско (в ситуация на силна или специфична гравитация), СТО престава да работи и трябва да се замени със ОТО.

Вие сега какво, с пространни писания се опитвате да оправдаете използването на логически грешки в мисленето, за да обосновете че СТО била 'грешна'? Ами критичното мислене се основава точно на това, да не допускате такива грешки независимо колко силни са желанията ви в обратна посока. А в случая не се справяте, желанията ви вземат връх, и се опитвате да оправдавате такива грешки. Но това е недопустимо. Изживял съм този път. Ама не става с празно философстване, а със събиране на всичките факти, с които е работил Айнщайн. Проблемът не е ММ. Той може и да не е знаел за него. Проблем е всичко натрупано до тогава в тази област, проблем е електронната теория на Лоренц, с която Айнщаййн е бил много добре запознат. Проблем са Лоренцовите трансформацции, които са естествени за електродинамиката, задължителни за прилагане в механиката (скъсяване на интервали време, и по този начин противоречащи на основите на класическата физика) и от никъде не следващи, което е недопустимо. Проблем са опитите за оптическа аберация и на Физо, които взаимно се изключват при моделите с които се обясняват. Айнщайн е предложил път, който да разреши всичките тези проблеми. Всеки от тези проблеми може самостоятелно да бъде обяснен чрез множество възможности. Но физиката се опитва да обясни цялостно нещата, и тук всички проблеми трябва да намерят общо обяснение, да се разрешат вкупом. В този момент никой не е знаел нищо за СТО. Разрешението на тези проблеми се оказва елементарно чрез СТО. Нова парадигма в науката, която обяснява всичките стари проблеми на куп, предсказва нови ефекти които могат да се наблюдават, и се потвърждава чрез всичките предсказани ефекти до сега. Това е равносилно на създавването на класическата механика, което е протекло по същият начин - чрез постулати, много мощен метод в науката. Мощта на СТО идва от това, че обяснява вкупом много неща на базата на малко приципи, и до сега не е намерено друго обяснение. Както вече казах, такива неща в науката се наричат гениално прозрение, или Божа намеса ако така ви харесва. Една парадигма в науката се променя по революционен път чрез скок, не по еволюционен, затова не може да проследите плавно промяната. Затова се използват аксиоми, които са липсвали в предната теория, и ролята на ученият е някак да ги измисли така, че хем да обобщават предишният натрупан материал, хем да остават аксиоми, т.е. да не се опровергават от опита. Може да успее, може да не успее, Айнщайн е успял. Гениално прозреие. Опита на ММ тук има общо само с първият постулат като потвърждение, няма допирни точки с вторият, независимо вие какво се опитвате да твърдите. Когато се опитвате да опровергавате СТО, нямате право, недопустимо е да ползвате законите на класическата механика. Защото, както по-горе, веднага ще се насадите на логически парадокс и нищо от 'доказаното' ви няма да има смисъл. Както е в момента. СТО може да се опровергае по два начина: или да откриете логическа грешка, следвайки пътя от аксиомите до резултатите и, което е невъзможно (математически доказано е, че тя е пълна теория, и такива грешки са невъзможни ако се следват правилата на логиката). Или да направите експеримент, чийто резултат да е несъвместим с нейните предсказания. Резултатът на ММ видяхме че я потвърждава (съвместим е с нея), Доплеровият ефект дето ни размахвате като нееднородност в реликтовото лъчение по никакъв начин не влиза в противоречие с нея (СТО обяснява доплеровият ефект чрез постулатите си), няма до момента експеримент (проведен с нужната степен на точност), който да я опровергае. Това разбира се не значи, че тя е напълно вярна, но опровержението ще настане само когато самото то се появи някак. До тогава сме принудени да я гледаме как се потвърждава. Друг начин за опровергаване на научни теории и Господ не е измислил. Затова, харесва ви или не СТО, или трябва да се примирите с нея, или да замълчите и да се занимавате с нещо друго, риболов например. До тук обективният факт беше, че до тази 'грешка' вие стигнахте, допускайки логическо противоречие. До колко един извод, получен в резултат на логическо прротиворечие, може да бъде приет за истина и да бъде обсъждан като такава? Обикновено такива противоречия се публикуват в забавните страници на научните списания, да се учат хората да не ги допускат в сериозната работа. Отново притъпявате критичното си мислене за сметка на емоции и предразсъдъци. Ама замислете се малко, стига кара на инерция и с предразсъдъци. Където ще да е проведен опита на ММ, във въздух, вода, стъкло, камъни, важен е резултатът който той дава - изотропия на скоростта на светлината спрямо измерителя, тоест пълно съгласие с предсказанията на СТО. Нищо, абсолютно нищичко в този резултат не опровергава СТО. Можете да имате забележки (както с въздуха), но това не прави резултатът да противоречи на СТО. От тогава са проведени огромно количество подобни експерименти и във вакуум, потвърждаващи също СТО, така че е добре да се примирите в тази посока, нямате шанс за успех. Но вие изглежда не знаете за тях. Ако етерът е съществувал, опитът е проведен в него - етерът е всепроникваща среда, етерен вятър трябва да има и в атмосферата, и евентуално в земната кора. Атмосферата като оптическа среда може да наложи влияние върху етерният вятър, което влияние да се отчете от известният коефициент на пречупване. Тук колкото и да си слагате капаци, не помага. Отказът от етер е следствие в СТО - след като тя успява да обясни всички ефекти, които до този момент се опитват да обяснят с етер, при това просто и елегантно, нуждата от такъв етер като светоносна (преносна) среда с кинематични свойства (способен да създава етерен вятър например, да се движи) отпада. Какво е светлината, как точно тя се разпространява в пространството и подобни въпроси поради които е въведен етера продължават да стоят. Нататък се появява квантовата механика, и тя отговаря на голяма част от тях като показва, че основната градивна чаастица на светлината не е вълна и няма нужда от среди за нейното разпространение. Но това е друга тема. Поуката от тази тема трбва да е следната: колкото и съблазнително е да използваме предразсъдъци и логически парадокси, за да се аргументираме за/срещу нещо, това е недопустимо и компрометира цялата идея с която сме се нагърбили. В нашият случай е компрометирана идеята за 'грешката на физиците', водеща до 'грешка в СТО'... Част от самокритичността в науката е да изявяваме, да правим публични и да заобикаляме именно подобни несъзнателно приемани предразсъдъци - като възможността за използване не на място на класическата физика по-горе.

Точно това е корена на проблема. Вие се опитвате да описвате поведението на светлинна вълна чрез законите на класическата физика. Подводният камък тук е, че класическата физика и СТО са несъвместими: ако тръгнете да описвате нещо с класическа физика, вие несъзнателно отхвърляте СТО и няма как да получите потвърждение за нея (изначално сте я приели за погрешна, това е предразсъдък, независимо че не го осъзнавате дори), както и обратното. Именно за това тук нямате право на такива разсъждения - следователно нямате право изобщо да намесвате относителна скорост, и да правите някакви заключения на нейна база. Този тип разсъждения се свежда до една добре позната и разпространена логическа грешка: petitio principii или кръгова аргументация. Казано по-просто, вие се опитвате да допуснете че нещо е вярно/грешно и да докажете че то е вярно/грешно. Намесвайки (съзнателно или не) класическата физика, (отрицанието на СТО) вие 'доказвате' че СТО не е коректна. Това е несъстоятелно разсъждение. Затова забравете горните разссъждения за относителни скорости: когато проверявате дали резултатът на опита на ММ е съвместим със СТО, трябва да се работи само с наличните факти и постулати на теорията: допускате че СТО е вярна, и търсите опровержение. Ако получите съвместимост (както в случая), не може да опровергаете СТО, но може да твърдите, че опитът я подкрепя (тя пак може някак да е грешна, но конкретно в тази ситуация имаме подкрепа, а за това говорим). И само толкова. Такива елементарни логически грешки като горната са просто недопустими. Естествено да сте до тук, нататък се иска друг багаж.

Я да видим тук каква каша е забъркана... Както може да се очаква, това са някакви пълни фантазии и измислици. Вторият постулат по никакъв начин не следва от резултатът на опита на Майкелсън, защото той не оценява скоростта на светлината. Колкото и справки да правите в литературата по този въпрос, нищо няма да намерите (освен от някой заблуден като вас, и точно толкова обосновано, т.е. никак) - добре е първо да се мисли, а в случая се мисли с някакви клишета и без факти. Няма начин Айнщайн да го е заимствал вторият постулат от тук, той все пак е бил доста по-умен от вас и от мен и би трябвало да му е било ясно това което казах. Колкото пъти да повтаряте тази лъжа, толкова пъти ще ви изобличавам за такива глупости. Ми засрамете се, СТО заслужава повечко усилия... Ето пак разбрал недоразрал, ама дай да охулим физиците, нали? Ма не става така. Етерът, към всичките свойства които се е очаквало да има, е имал още едно - той запълва цялото пространство, включително и пространството между молекулите, и етерният вятър по тази причина се очаква да го има и вътре в атмосферата, тъй като няма граница, която да го спре. А според вашият пример - и вътре в самолета, и там би създавал етерен вятър. Затова аналогията ви чрез самолета, с която се опитвате да осмивате опитът за измерване на вятър вътре в него е напълно неадекватна, и както всички виждаме, тя ви е подвела да си въобразите че физиците нещо са сбъркали. Ако обаче приемете тяхната концепция за етера (липсва ви четене, нали?), ще се види че вие сте този който не е разбрал нищичко, но за сметка на това му се приказва и обвинява физиците. Просто представата ви е напълно неадекватна. Нещата не опират до вярване, а до просто свързване на фактите. Излишното фантазиране трябва да се озаптява, то е вредно в случая. За измерването на скоростта на светлината извън атмосферата бих използвал следното стихче: Който за коефициента на пречупване не знае, той за мерене на скоростта на светлината да си трае... Вече сме го дискутирали неколкократно, щом сте неспособен да го вденете... Колкото за нещото 'доловено/измерено', защо трябва отново да показвате невежеството си, въпреки че вече ви го разтълкувах проблема? Как изобщо може да бъркате (евентуален) доплеров ефект с измерване движението на земята през космоса? Знам, много по-лесно е да се говорят измислици вместо да се прочете и научи нещо, но би трябвало всеки подобен водопад да се ограничава някак... Ама наистиа ли нямате никаква самокритичност и за това ни заливате с този порой несъстоятелни твърдения? Що за програмист сте, като елементарната ви логика и фактология куца неспасяемо? Нищо лично, просто коментирам фактите.

Ами опитах се. Колко пъти ви питах, какво вие разбирате под това понятие? Отговор никакъв, освен постоянно повтаряне на едни и същи безсмислени твърдения. Е какво искате, хората влагат в това понятие определен смисъл, който лично няколко пъти ви набивах в главата. За всички смисълът който вие влагате е неизвестен, никакъв, липсва смисъл. Но добрата новина тук е, че както показах за твърдението ви В:, това понятие няма никаква връзка с погрешните ви 'доказателства' и опити за разсъждения. Те продължават да са си толкова миш-маш, колкото си бяха с или без някой да разбере какво влагате в това понятие.

Ами сложете си очилата. Как точно логически следва това: Автоматичното заключение от този факт е, че скоростта на светлината е относителна. Нали за това е всичко - пръскате произволни съждения, и твърдите че следват, без те да следват от никъде. Основите на получаване на такива следствия се учат до пети клас, и би трябвало да сте способен да покажете как се стига до тях. Но нека позная - нищо няма да докажете, нали? И второто: А това на свой ред означава, че скоростта на светлината не може да е с във всички отправни системи, както постулира СТО. Наистина ли само с аксиоми можете да мислите? Не е ли твърде скучно? Цитирам ви и препратката която давате, да видите пълната липса на логика: А: скоростта на светлината в атмосферата остава изотропна докато земята се движи Б: скоростта на светлината е относителна спрямо оптическата среда В: скоростта на светлината не може да е с във всяка отправна система А: ок, това са фактите. Б: това е някакво твърдение без смисъл. "Относителността" в тази си форма едно че няма смисъл, две - не следва от А:, три - няма последствия от нея поради 'едно'. В: Това няма връзка с А: и с Б:. Каквото и да значи 'относителна' в Б:, то от поведението на светлината в една оптическа среда не може да се направи извод за поведението и в други отправни инерциални системи. По елементарната причина, че твърдението за величината с е за вакуум, не за оптическа среда. Схванахте ли сега колко произволно мешате разни твърдения без никаква логика? От този миш-маш по никакъв начин не следва, че СТО е погрешна, а следва че не можете да разсъждавате логически. И тъй като този миш-маш трябва да се изхвърли, остава по-простото - да се види, има ли някакво противоречие на резултатът от опита със СТО? Естествено че няма, защото и СТО предсказва, че скоростта на светлината трябва да е изотропна. В случая по случайност или не, опитът потвърждава СТО, и това е неговото значение.

Законите на логиката са еднакви навсякъде. За да бъдат част от това изкривяване, означава да не са познати. Каква точно логика се използва, зависи от обектите върху които се прилага - математически обекти, или съждения както в съдебната практика. Тук разчитаме, че човек е достатъчно интелигентен за да познава логиката. Иначе всичко се обезсмисля още в началото. Но освен логиката, важна е и обстоятелствеността върху която я прилагаш. Във вица ти точно това е същественото - програмистът прилага правилно логиката, но върху недоразбрано условие на задачата. И от там решението е друго, правилно за това условие, което той е интерполирал. В тази тема нещата са сходни. Основната закономерност е принципът на относителност: физическите закони са еднакви във всяка инерциална система, или както Младенов се изказва - еднакви за всяка гледна точка... Само че той бърка този закон с друг - че обстоятелствеността трябва да е еднаква за всяка гледна точка - щом за едната гледна точка времето се забавяло, така трябвало да е и за всяка друга. Тази подмяна на една постулирана закономерност със нещо друго води и до цялата трагедия за неразбиране на СТО. А натам е лесно: когато човек е лишен от самокритичност, за всяко свое убеждение, независимо как е стигнал до него, той започва един самоподдържащ се процес за търсене на потвърждения. Филтрирайки неудобните доказателства. Това е същият механизъм, който лежи в основата на вярата, и само критичността може да прекъсне този порочен кръг. Е, видяхме че такава напълно липсва, и за това се случва това, което се случва.

Не се ли замислихте, че за да оцените кое е глупост и кое не, трябва да имате съответният багаж на съответното място? А неспособноста да давате доказателства по темата еднозначно опровергава наличието на такъв багаж. Да не повтарям пак за кой ефект става дума... Пак сте нещо недоволен? Щом не можете да кажете нищо смислено по темата, защо просто не си замълчите?

Аз само постфактум констатирам нещата. Вместо да помислите как да докажете нещо по темата, вие се чудите как да станете жертва. Ами как, лесно се постига, нали? Стига да направите правилните стъпки, докато научните доказателства хич не са толкова лесни. Но всеки си избира пътя. :)

А тук вече точно се вписахте в модела на Дънинг-Крьогер.

Точнно това се случи - чух ви, и помолих многократно да докажете твърденията си. И тогава се случи целият този цирк - повторения до умопомрачаване, приказки тъпкани с измислици, без никакви доказателства. По този начин не казвате нищо по същество, което да си струва спор. Ако искате да ви чуят, докажете някое от твърденията си, щото като поток на съзнанието на всякакви конспиралници отдавна съм ги срещал в интернет. и в тази си форма те нямат общо с физика. Но, както се вижда, не ви стиска да докажете. По простата причина, че не можете. Е, това беше ясно от самото начало, защо се сърдите сега чак, и то на мене? Ако можехте да докажете, нямаше да изпадате до там, че да ползвате аргументи тип ad hominem. Това е от чисто безсилие

Не съм сигурен, че ефектът на Дънинг-Крьогер е коректно обяснение по темата. Този ефект е в сила когато човек няма допълнителен контрол върху знанието, което си въобразява че има. Докато при теорията на относителността не е така - там във всеки момент имаме логически подход за проверка, всяко следствие на СТО може да се провери чисто логически до изходните постулати, а те пък за това са постулати, защото не могат да бъдат оборени с логически средства. Тоест при теорията на относителността човек може на всеки етап да контролира заключенията до които може да достигне. А точно това не се случва, процеса се пресича като с магическа пръчка и започват предразсъдъците, нямащи нищо общо с логиката. Нещо като доброволен отказ от логическо мислене отвъд някаква граница.

Не става дума за убеждение срещу всички. Говоря за ясно отличим модел на поведение. Да се правиш на тапа умишлено, по-оправдано ли е от това да се правиш на тапа без да го съзнаваш?

Не за първи път се сблъсквам с този феномен, и винаги ми е било интересно следното: как у хора, които са видимо образовани и способни да разсъждават интелигентно, за някаква област от знанието изведнъж пред мисленето им пада непрозрачна пелена, и започват да се държат напълно алогично, очевадни факти да ги интерпретират през призмата на откровени насадени (от самите тях, или от безкритично възприемане на интернет) предразсъдъци, а не нормалната логика? При това не виждат предразсъдъка, макар че той унищожава цялата логическата постройка и не е възможно да остане незабелязан? На какво може да се дължи подобен род ограничения? Какво ограничава естественото съпротивление на подобен род поведение? Защо са толкова дълбоки такива предразсъдъци, че да заместят напълно логическото разсъждение?

Ами едно и също в тази форма, головодни твърдения, все едно стена ми говори. Да беше опитал с малко обосновки, аргументи, доказателства, та да разберем че сме в научен форум. А така, скучна белетристика някаква. Ти остави, че липсва каквато и да е обосновка, ами всичко гарнирано с откровено грешни твърдения, сериозно подплатени с предразссъдъци. Е какво очакваш всъщност в отговор, някой да ръкпляска ли?

Както и очаквах, гроздето е кисело. Още от начало беше яссно, че нищо от кухите твърдения по-горе не можеш да докажеш. Защо ти беше тоя театър, само да се излагаш? Още доста има да наваксваш с теорията на относителността, дори не си близко.

Разяснете тази връзка, да видим. А) Как тя следва от опита на Майкелсън. В) Как засяга СТО. Досега само повтаряте без никакви връзки и доказателства. Защо да се ловя? Това е някакво твърдение. Докажете го. Твърдението А) И това е някакво твърдение без никакви доказателства. Докажете и него. Твърдението В) Не, не го разбирам това. Твърдения снесени от нищото не ги рзазбирам. Докато не покажете физика в тях. Ако вие случайно ги разбирате, значи ще можете да ги докажете. Да видим.