scaner

Аз мисля, че сегашният разговор е случайно и временно отклонение в темата, без някакво бъдещо развитие, просто стечение на обстоятелствата че е тук. Затова едва ли са нужни някакви действия.

Става дума за политиката в науката. Теоретически идеи, обръщащи изцяло нашите представи за света, са твърде революционни за такава награда. Предложението за награда се оценява от утвърдили се в съответната област учени. Но има разлика доколко си се утвърдил в областта на квантовите идеи и доколко си отворен за ново в тях, и до колко си се утвърдил в областта на класическата механика и идеите за пространство и време, и изведнъж да се наложи да промениш тотално представите си. Това не е насочено срещу самият Айнщайн, а срещу идеите му. В 1921 г. е имало квановомеханични идеи, все още за квантова механика е трудно да се говори. Липсва пълен поглед какво носят квантитв и далечните последици от тях (спомнете си, по-късно самият Айнщайн се изправя срещу това). Нещата се решават на парче, първо Планк и самата идея. после атома на Бор, сега фотоефекта - все 'локални' така да ги наречем открития, които имат своята теоретична завършеност и практическа аргументация и значение. С ТО е съвсем друго. Тя е завършена и цялостна теория, променя изцяло представите ни за пространството и времето. Пример. Представете си утвърден учен, работил 50 години в областта на механиката (Циолковски), и изведнъж ви твърдят, че това което знаете и всекидневно ползвате (и се потвърждава при вас!) е всъщност вярно само за един много частен случай? Че времето и пространството са свързани (от къде на къде?), че времето се забавяло при движение (нима?), дължините се скъсявали (ужас!), че едновременността на две събития е относителна (абсурд!), че колкото и да ускорявате една ракета тя не може да надхвърли произволно зададена скорост (от какъв зор...) и подобни реакции, които са съвсем естествени за хора които имат много знания в една ограничена област и не могат да излязат извън своята парадигма (Циолковски с подобни реакции е помпал сарказъм и подигравки към СТО, не аргументирана критика, а безсилие пред аргументите на теорията и опит за самосъхранение на своето его). А Циолковси е само модел за голяма маса учени по това време, много от които имат влияние и върху нобеловият комитет. За установеният консерватизъм в науката по онова време ТО е била направо катастрофа за светогледа, а малко хора са имали способността да минат през нея и да оцелеят след това. Да не говорим, че по това време вторият постулат на СТО, за скоростта на светлината, няма експериментално потвърждение а е само хипотеза (а за такива хипотези само, награда не дават). Общата теория на относителността пък е много трудно проверяема, на този етап има само едно потвърждение, приемано от много от учените за съмнително - отклонението на светлината от гравитационното поле на слънцето, заснето от Едингтън.

ТО е много по-голям принос в науката, даже не могат да се сравняват. Причината да не му дадат нобелова награда е по-скоро политическа - по това време много утвърдени учени са били противници на тази теория (до голяма степен някаква старческа рутина, закостенял консерватизъм се проявява), и мнението им е надделяло над Нобеловият комитет. В никакъв случай това не може да се използва за оценка на теорията, просто е изцепка на времето. Нищо метафизично няма в тая история, подходът ми е съвсем практически. Фен съм, защото тази теория се отличава на практика от всички подобни теории с изключителната простота на изходните си принципи и вътрешната си пълнота и непротиворечивост, естественият ход на логиката по който теорията разкрива тайните си. Терминът "пълна теория" е много неясен във физиката, повече подхожда за математиката. Във физиката теориите мога да ги илюстрирам чрез следната скала. В единият край са т.н. полезни, когато с малко и лесно проверими изходни предположения предсказват огромно количество връзки и резултати които се потвърждават, и безполезни, когато за всеки предсказван резултат/връзка се прави нова аксиома. ТО се намира на практика в единя край на тази скала, голяма част от останалите теории са някъде между нея и средата. Фен съм точно поради това - ТО не изисква авторитет който непрекъснато да уточнява кое и как, а всичко в нея всеки може сам да изведе и провери за логическа състоятелност (е, ако сам не си слага капаци, което учудващо е много разпространено действие, не знам защо, навремето старчески консерватизъм е разбираемо, сега може би прекалена вяра на глупостите в интернет?). ТО е толкова проста и логична, че е почти очевидно че и експериментите ще я потвърдят. Което и се случва с тези, които технически е възможно да се проведат. Такава теория си струва да се изучава като конструкция и резултат, защото изградените на нейният принцип теории биха били вероятни нови пробиви. Фен съм и на квантовата хромодинамика. Това е една много непълна теория, завоювала си едно малко поленце на практика в средата на нищото, която също се характеризира с голяма степен вътрешна логика. Слабите места там са мостовете, с които изкуствено се свързва с останалата физика, поне за сега.

Няма никакво значение, тя също е за теоретическа разработка. Самият фотоелектричен ефект е открит 40 години преди това от Столетов.

Какво му пречи? Нали отправните системи са равноправни, каквото може да се мери в една, може и в друга, защото почива на общи физически закономерности. Какво значи "виждане" в случая, и как се връзва с оценка на количествени величини, за каквито став дума?

Хиленето едва ли помага, обикновено точно в такава ситуация е знак за безпомощност. Но този изход беше отдавна прогнозиран. Ето, дадох ви една проста формула, която развенчава симетричността на вашата "гледна точка" (и многото сбъркани интернет-представи за СТО), и ето до къде я докарахме - мълчите и само хилене остава...

Айде, пак старите мантри на нов глас. СТО е основана на прости принципи, които тогава дори не са имали експериментален резултат (вторият постулат). Пък и детайлно ви анализирах къде бъркате. Само че не искате да си разширите кръгозора, какво да направя? Колкото за несъществуващите зависимости, странно, защо ли всички се потвърждават експериментално? Какво според вас означава "несъществуващ", защото се съмнявам че е близко до общоприетото значение... Една погрешна и многократно опровергана теза, колкото и да я повтаряте, няма да промени статуса си. Става скучно.

Ама избирайте си. До тук е симетрията. Какви ще са резултатите се определя не само от нея, а и какво точно се мери. А то е някакъв интервал между събития, и тук симетрия вече няма. Няма в СТО такова положение като "забавено време". Вие си го измисляте и се оплитате сам в него. как да ви помогна в това положение? В СТО се говори за интервали време, и те са различните. Самото време в чист вид се споменава в Лоренцовите трансформации, и там е доста сложно да се говори за някаква еднаквост/различност. Забравете "забавено време", свикнете с "удължен интервал" - хем са различни, хем второто има смисъл за разлика от първото. Работете с езика на СТО, а не с езика на интернет-невежите. Дадох ви една формула по-горе. Който и да изберете в покой, тя остава несиметрична. За наблюдателя А, независимо в покой или не, интервалът по нея (лявата част) ще бъде по-малък от интервалът за наблюдател В (десният интервал), независимо дали си го харесвате в покой или не. Това елементарно ви опровергава. И просто се опитайте реално да посмятате, не само да цитирате масови и погрешни представи. Ама не стават тези неща с рогата напред, де...

Какво значи "ще изглежда"? Тук става дума за директно измерване, отношението между дължината и измерителният еталон. какво си представяте под "изглежда"? Броят на камъните ще си е един и същи, но размера на камъните? Той е точно толкова под въпрос, колкото и самото разстояние. Как стигнахте до този извод? Защо се опитвате да го постулирате, вместо да го докажете? Многократното повтаряне на неверна теза не я прави по-вярна. Ако сега коригирате "виждане" с "измерване", за каквото се дискутира в СТО (там "виждане" е термин, който в крайна сметка пак трябва да се сведе до измерване), всичко ще си дойде на мястото. В едната система разстоянието е измерено като едно, в другата - като друго. За което всъщност става дума. Пак питам, защо спорим за очевадни неща? Защо от нищото твърдите неща, които не са верни? Поне някаква базова аргументация?

Тъй като физическите закони са еднакви във всички инерциални системи, някой може да си избере друга по-удобна за него отправна система, и да си измерва всичко спрямо нея. Тогава приравняването на резултатите между две отправни системи става чрез лоренцовите трансформации (няма друг начин за приравняване на резултатите), а следствието от тях е, че разстоянието София-Бургас за различните системи ще е различно. За това става дума тук. Това че разстоянието София-Бургас било неизменно независимо от избора на друга координатна система в която го наблюдаваме просто не е верно, това е някакъв неосъзнаван предразсъдък. Простото прилагане на теорията на относителността за случая ще ви покаже грешката. Трябва ли да спорим за очевадни неща?

Личи ви че не сте учили физика. Законът за обратният квадрат не е приложим за фотоните. Той е се ограничава само за големи колективи от фотони, в приближението на геометричната оптика, и всъщност описва поведението на усреднената плътност на фотоните в лъча. Всеки фотон обаче си пази енергията, защото няма физически процес който да го накара да се разсее само от разпространението. Затова, ако имате слаб източник на много голямо разстояние, наблюдението му минава в режим броене на фотони - идват си от него фотоните един по един, затова източникът започва да 'премигва'.

Удивително е как някакви градски легенди, свързани със СТО, имат толкова устойчив живот и тяхна жертва стават и хора, имащи самочувствието да познават теорията... Не, в СТО няма забавяне на времето. И релативистичните ефекти изобщо не са симетрични - симетрични са физическите закони, но конкретната обстоятелственост унищожава всяка симетрия. В СТО има скъсяване/удължаване на интервала време между две събития, измерван в различни отправни системи. Тази формула да ви изглежда симетрична? На мен не ми изглежда. Тя казва, че ако интервалът време в системата А е по-кратък от интервалът време (между същите събития!) в системата В, то интервалът време в системата В ще е по-дълъг от интервалът време в системата А. Схванахте ли симетричните закони как водят до несиметрия, когато се приложат конкретно? Разбира се, интервалът време между други две събития измерен в В може да се окаже по-кратък от този измерен в А. Но това ще бъдат други събития, и тук никакво противоречие няма. Къде е коренът на заблудата за симетричността? Коренът е порочната представа, че един часовник може да изостава (или избързва) спрямо друг и това да се установи някак в резултат на просто сравняване. В СТО правилото е часовници да се сравняват по показания само когато показанията им могат да се отчетат в една и съща пространствена точка едновременно. Проблемът тук е, че това отчитане може да се извърши само един път, тъй като два равномерно и праволинейно движещи се обекта се срещат само веднъж. По тази причина не може да се твърди за избързване/изоставане на един часовник спрямо друг - тази величина е безсмислена, защото не може да бъде определена. Може да се сравнява един часовник със система от други часовници. Затова в простите примери които се разглеждат от теорията, се използват повече часовници и понятието 'общо време' - мрежа от сверени и неподвижни часовници. По тази схема горната формула се извежда лесно: имате един часовник в системата А, който в системата В се движи и минава последователно край два часовника които са с общо време, като последователно се сравняват показанията на този часовник с първия и после с вторият часовник в системата В. Лесно се забелязва, че тук няма симетрия в обстоятелствеността - интервалът показван от един часовник се измерва чрез два други. Ако сега решите да извършите симетрично разглеждане - да сравнявате един часовник в системата В с два от А, няма проблем, просто събитията които ще отчетете са други. Нали? Обстоятелствеността разрушава привидната и заблуждаваща симетрия. Но мантрата "забавяне на времето" е най-объркващата Ако тук кажете спрямо какво е изостанал даден часовник (както видяхме, изоставане спрямо един часовник е недефинируема величина), всичко ще си дойде на мястото. Единият изостава спрямо една двойка часовници, другият - спрямо друга. Казано по-общо, подвижният изостава спрямо общото време в избраната за неподвижна система. Ако толкова ви е трудно да възприемете тези неща, опитайте по-визуален подход. Представете си двете отпавни системи и техните координатни мрежи, за простота XT и X'T', но така, че осите Т да не са паралелни, а да сключват някакъв ъгъл. Тогава всеки ще измерва различна проекция на интервала между двете събития върху собствената си времева ос. Също ще са различни проекциите и по оста Х, което ще доведе до скъсяване/удължаване на размери. Това е част от идеите в геометрията на Минковски. Тези мантри отдавна са се изтъркали, и трябва да се усетите за това.

Това са логическите грешки които makebulgar ги спомена по-горе. Несъстоятелности от типа 'не съм виждал, следователно не съществува' и подобни. Защо пак циклим около тях? Какво неизживяно е станало при тях? Мисля че горещото време не предразполага философските разсъждения...

Нали за това пиля непрекъснато? Не-съществуване на нещо или свойствата на физически обект не може/е безсмислено да се доказват, освен на математически обекти. И питам по повод вашата заявка, че сте били доказали нещо за за въсможност доказване на не-съществуване.

Смисълът да бъде хипотеза, да. Но да бъде основа на житейска философия, е много съмнителен, а именно за това питам. Ами докажете де. Докажете например че бог Зевс не съществува. Или че не съществува говорещият Котарак в Чизми. Доказва се самото съществуване, възможността си я има и без доказателства. Ей на, в Библията може да се окажат някои завоалирани факти за съществуване на Бог, няма как да изключите това, така че възможността си я има. Проблемът е със самото съществуване на Бог.

Не искам. Забравили сте. Ето тук. Смесвате 'съществуване' и 'доказателства за съществуване'. Доказателствата са следите, които свързват промени в нашият свят с обекта който ги е създал. Докогато следите които оставя обекта са неоткриваеми, съвсем естествено е той да има статус 'несъществуващ', докато не се промени ситуацията. Ако никога не се промени, ще имаме 'съществуващ' обект (каквото и да значи това), който реално не съществува, т.е. невалидна хипотеза за съществуване. По отношение на горният пример - ако елементарните частици бяха такива, че никога не се проявяват за да ги открият, тогава съществуват ли? Освен допускането което правя, споменавайки ги в този пример :). Нарочването за 'съществуване' преди да бъде установено е метафизическа догма, а вие май не си падахте по тях? Първо, какъв е смисълът да допускаме че нещо съществува, преди да докажем това съществуване? Т.е. преди да докажем, че то е отговорно за някакви последствия в нашият свят. Това е метафизична догма. И второ, това за което аз дискутирам с вас е свързано с много по-простият факт за логическа невъзможност за доказване на не-съществуване. Докато съществуване би могло да бъде доказано.

Аз говоря само за общите елементи между конвенционалното и (евентуално) цялата реалност. При това по един съвсем конвенционален проблем, доказателствата за съществуване и несъществуване. От както се заядох с вас, че доказването на 'не-съществуване' е логически несъстоятелно, не съм намесил никаква метафизика, именно за да ви е по-просто да ме разберете. А защо това не се случва, за мен е загадка. Само предполагам, някакви неосъзнати предразсъдъци че ако аз евентуално бих бил използвал, и т.н. Но искате от друг да доказва 'не-съществуване'. Следователно трябва да се поизцапате и вие, за да стигнем до някаква позиция, иначе въпросът ви се обезсмисля още на този етап (съвсем конвенционално). Както забелязвате, по въпроса с 'не-съществуване' и аз не намесвам никаква метафизика,. Всички догми, която тя би отнесла за случая, са общи с тези на конвенционалният възглед, което ме освобождава от излишни лупинги и ми дава възможност да се съсредоточа на логиката. Напълно логично, и аз така постъпвам. Но казусът с не-съществуването е чисто конвенционален логически казус, там е удобно да се започне доказателството с допускане на противното (че може и да има обекти от тип 'богове'), и да се стигне до логически парадокс, което аз демонстрирам (че са неизброими по съвсем прости причини, затова не може да се твърди че ги няма, т.е. че може да се доказва не-съществуване). Всичко това се случва независимо какъв и до колко сте привърженик на метафизиката. Иначе с казуса за 'съществуване', там е догма до догма мила моя майно льо, при положение че не може да се представи самият постулиран обект. Но това е съвсем друга бира, ако я бяхме подхванали, там щяхте да сте съвсем в правото си да ме критикувате и да настоявате да оповестя възгледите си и догмите на които лежат, за да говорим на един език. Докато тук чисто минаваме между капките.

Каквото се разбира по дефиниция. И е много плоска, теоретически безкрайно. Лъчението на лазерите до голяма степен се доближава до плоска вълна.

Четири възможности: обусловен/необусловен бог в конвенционална/цяла реалност. Да видим. Ние с вас спорим за съвсем друго нещо,в сравнение с това за което спорят потребителите. Спорим във връзка с Аполон, Шамаш, Митра, Йехова, Ра, Мардук, Перун, Варуна, Озирис, Дионис, Артемида, Ахура Мазда, Зевс. Ако те са необусловени богове в конвенционална реалност, тогава те не съществуват (по вашата дефиниция по-горе), и получавате исканото от вас доказателство (от където тръгна нашият спор). За всички останали случаи въпросът за доказателство за не-съществуване е безсмислен. Тъй като се дърпате да разсъждавате за цялостната реалност, за това предполагам, че сте задали въпроса търсейки за доказателства за не-съществуване изхождайки от ограничението за конвенционална реалност. Значи очаквате някой да ви даде доказателство за не-съществуване на обусловен бог? Пак нелепост. Остана да разгледаме ситуацията с обусловен/необусловен бог в цялата реалност. Говорейки за бог, вие имате някакъв (какъвто и да е, според избраните догми) критерий за различимост на различните съставни обекти на тази реалност - бог от кирка например. От тук нататък лесно прилагате механизма който предложих още в началото - списъчно изброяване на всички различни обекти, и при пълен списък установяване на липсите на споменатите богове - само това е доказателство за не-съществуване. Самото изброяване е принципно невъзможно - множеството обекти в цялата реалност е по-мощно от множеството обекти в конвенционалната реалност по дефиниция (независимо от избраните догми), а самото изброяване в конвенционалната реалност е принципно невъзможно. Така че стигаме до заключението - за всички възможни ситуации - че доказване на несъществуване е невъзможно Тоест такова доказателство не съществувва, и съответно искане за доказване на не-съществуване е логически несъстоятелно - въпрос, който не притежава отговор. Тук оставяме математиката настрана, там може да се доказва несъществуване на определени свойства на обекти, в зависимост от аксиомите които ги описват. С математически обекти можем например да пресмятаме за крайно време суми на редове с неограничен брой членове, за богове това не може да се приложи, там изброяването на неограничен брой обекти ще изисква неограничено време.

Длъжни ли сме да излизаме? Понятия като факти и доказателства са дефинирани в понятийният речник само за конвенционалната реалност, и вашият опит за въпрос относно "несъщвствуване" може да има смисъл евентуално само там, и отговорът вече ви го дадох. Дискутираме конкретна теза, а не общи метафизически вариации. Обсъждаме въпроса с несъществуването на богове, в която реалност той потенциално би имал смисъл и в която реалност са общоприети с еднакъв смисъл понятия като факти и доказателства. Моят отговор не зависи от реалността, стига в нея да могат да се разграничават - реални или измислени - обекти (а във всички метафизично и догматически построени реалности това е изпълнено, защото все пак основният герой там е човека с неговия начин на мислене). Никой не забранява да обсъждате въпроса в реалността, за която е ограничено мисленето ви, аз съм достатъчно гъвкав в това отношение. Например конвенционалната реалност, в нея моят подход е достатъчно очевиден, и въпросът ви там ясно не носи смисъл, което вече го споменахме още в началото. Ваше беше отклонението към някакви други реалности и метафизични догми.

Светлината има два типа скорости - фазова и групова. За плоска вълна в празно пространство тези скорости са еднакви. Но може да построите вълна със много специфична форма на фронта (тя вече не е плоска), за която двете скорости ще са различни. И в случая е точно това. В материя двете скорости могат да се различават на порядъци, като фазовата скорост да е по-голяма от известната константа. Твърдението за постоянството на скоростта на светлината се отнася за груповата и скорост, и то остава вярно и при горният експеримент.

Защо все се опитвате да ме ограничавате? Въпросът е напълно конкретен - съществува => доказателство => факт за съществуване, за несъществуването - същата процедура. В която и да е реалност.

Ами не ми слагайте думите в устата, а дискутирайте съдържанието им. Не налагам никакви граници на реалността, само дискутирам и използвам ограниченията в които работят понятия като 'доказвам съществуване' и 'факти', с които сме принудени да доказваме 'несъществуване'. Трябва ли да имам някакви особени възгледи по въпроса за да обсъждаме тези общоприети понятия? Ама ако за вас смисъла на 'доказване' се припокрива с общоприетото 'игнориране и шикалкавене', кажете си, за да не се мъчим в тази посока. Още това че го приемате за правилен, е вече догма. Но това вече го обсъждахме. Догма е че има и някаква Абсолютна Истина. Трябва ли да продължавам? Но това няма отношение към въпроса с доказването на несъществуване. Хайде да се съсредоточим, забележката от която тръгна в тази посока разговорът беше свързана с желанието ви да се докаже 'несъществуване', и аз ви показах несъстоятелността на такова искане. От тогава, освен че ми се вменява някакво несъобразяване с метафизика, имащо неопределено отношение с въпроса, нищо по същество твърдението ми няма.

Това забавяне е от взаимодействието с материята. Ако вкарате светлина в кутия между две огледала с дистанция между тях 10 метра и я накарате да се отрази между тях 10000 пъти преди да излезе, слетлината ще напусне кутията след повече време защото ще измине път от 100 километра. Вие обаче ще смятате скоростта на база физическият размер от 10 метра, и ще получите че в тази кутия тя се е движела 10000 пъти по-бавно от колкото във вакуум. Причината е по-дългият път, който тя е изминала в резултат на взаимодействието си. Това е причината в призма и който и да е друг материал да се движи по-бавно. Ами като започнете да четете отговорите, ще разберете отговаря ли някой или не.

Не. Фотонът не е електромагнитна вълна. Фотонът не е нито вълна, нито е частица, това са само двете крайности на скалата от възможности, в която фотонът може да заема състояние. И не се разпространява във всички посоки, а в определена посока. Още в началото ви казах, каква е посоката може да определите по отката на излъчващият атом. Сферичната вълна тук обърква нещата. Сферичната вълна се състои от много фотони. Изобщо, електромагнитната вълна във всичките си форми е колективно проявление на много фотони, не на един. Това са базови положения, и примерите трябва да се съобразяват с тях. Евентуално сферична би могла да бъде вълната на вероятностите фотонът да бъде регистриран някъде, но тази вълна също не е фотонът. Тук трябва да положите повече усилия.