scaner

Ами дадох ви малка извадка от четири опита, които са едни от основните доказателства на вторият постулат. Това са исторически първите опити по споменатите в тях методики, след тях има много, има и по други методики по-малко разппространени, до наши дни непрекъснато се търсят всякакви нарушения на лоренцовата инвариантност, за сега без никакъв успех. Тоест засега няма опити които да противоречат на двата постулата на СТО, още не са достигнати границите и. За грешка в СТО може да се говори само когато се случи експеримент с добра точност, който да и противоречи. За сега няма такива.

Не, не знаем предварително с никаква сигурност, че скоростта на светлината във въздух е изотропна. Никой никога преди това не я е мерил с такава цел и точност. Според законите на класическата физика се е очаквало в най-общият случай скоростта на светлината да е анизотропна - да зависи от скоростта на орбиталното движение на земята, +-30 км/с, което се очаквало и от моделът за светлинна аберация тогава. Точно с тази цел са провеждани всякакви експерименти през целият 19-ти век. Липсата на тази анизотропия в случая се нарича "нулев резултат". Този факт е бил никому неизвестен Престанете с измислиците. Именно защото не сте наяссно с фактологията във физикатаа, 99% от разсъжденията ви се основават на измислици, на предразссъдъци. Това не е полезно никому, най-вече на вас. Опита си е много точен. За да са объркали по отношенние на СТО, трябва нещо в резултатът да и проотиворечи. А няма такова нещо, така че за грешка не може да се говори.

Добре, да поразсъждаваме над това твърдение. Ако една теория се базира на грешни заключения, тя ще дава следствия, несъвместими с експериментите. С това всички трябва да са съгласни. Но СТО дава следствия които се потвърждават от опита в най-различни ситуации, с много голяма точност. Следователно, тя не лежи на грешни заключения. Следователно заключенията които смятате за грешни не са такива, или по-вероятното, не лежат в основата на СТО. Разбира се, многократно в темата показах тези свойства на "грешните заключения". И всъщност излиза, че вие не сте разбрали каквво са направили физиците на времето, а напразно ги обвинявате за собствените си представи какво били направили...

Какво му е грешното на опита на ММ? Колко пъти ще се мятате като риба на сухо с лъжите си? Нищо не сте способен да покажете, затова само потоци от предразсъдъци. Един единствеен факт в този опит, който да противоречи на СТО, не може да дадете. Ама бил грешенн, хахаха Грешна ви е логиката, дето я няма. Ами разбрахте ли в какъв контекст го казах? Че не съществува забавяне, както вие си го представяте. Но времето е относително, подвижни часовици се забавят и това е експериментален факт. Значи имате объркани представи, не желаете да се съобразите с фактите и повтаряте едни и същи заблуди. Мравка да бяхте, би трябвало да се поучите, някакъв рефлекс да си изградите, но вие не. Вие с един се оправете, ама не можете и толкова. Пък сте тръгнали да приказвате за останалите, дето дори не ги знаете

Тези неща не се изключват взаимно. Много физически процеси се възприемат основно като абстракция. Тук и във всички подобни случаи е вярно обратното твърдение - СТО е верна защото се потвърждава експериментално, затова тя е адекватен модел на действителността - което е целта на физиката. Може,, естествено, разликате между тези начини е доколко са адекватни на действителността. В нашето съвремие няма модел, по-добър от СТО (като изключим ОТО). Но всичко опира до проверка с експеримента, не лежи на някакви объркани представи какво трябвало да е според класическата физикаа, нали? Така че не поучавай батковците, ако ще вдяваш, вдявай, иначе си изпуснал влака...

Не, не е така, поне не и според физиката. Прилагането на сила осигурява ускорение на тялото. Скоростта зависи от времето, в което е приложено това ускорение. Тоест можем с малка сила но продължително действаща да осигурим по-голяма скорост от гигантска сила, но краткодействаща.

Ми така де, няма смисъл тук да лицемерничим и да наричаме черното бяло, никой няма полза от това. Лек ден и на вас.

Да, не сте разбрал. Още Нютон е обяснил защо галактиките се въртят макар че по негово време не са знаели за съществуването им.

За деменцията посъветвах ли ви? Дадох четири експеримента, с авторите им, и списанията където са публикувани. Всеки заинтересован човек трябва да може да ги намери по тази информация. А така, както сте тръгнали, ще искате и да ви ги сдъвкам подходящо. Четене му е майката, а при вас то липсва напълно - фантазирате на поразия с предразсъдъците си. Изобщо не е задължително, това е проблем на ограничените ви вероятно инженерни представи що е наука и как трябвало да работи. Щом имате доказателство - имате факт. Както и да се въртите, тоя факт ще го има и ще ви боде очите. Това че не бил преди 1905 г. не го прави неверен. А след като е верен, верна е и СТО, защото тя разчита на него. Нищо не разбирате от физика. Примерът е също неразрешим от класическата физика, поради безсмисленото понятие "движение спрямо оптическата среда" вакуум. Не напразно в класическата физика са измислили етера, защото евентуално движение спрямо него има физически смисъл. Ама етера се е оказал безполезен, защото всички експерименти сочат, че "движение спрямо вакуума" не съществува. А вие си го измисляте, и на база тази измишльотина "решавате" задачи. Не е ли глупав този подход? И не са ли глупави такива задачи? И не е ли глупаво тръшкането ви да не приемете експерименталните факти? Не е проблем на СТО, ваш собствен си е. Любопитно, защо всяко ваше недомислие приписвате на СТО? Ами в орбитата около слънцето е вакуум, там вторият постулат е в сила и никакви "движения спрямо оптична средса" няма да се наблюдават. Опита се свежда до това, което дава Айнщайн в най-простата му форма, и става демонстрация за относителността на времената. Нали от там тръгнахме? Вие май след две изречения губите нишката на мисълта си, в началото тръгнахте да усложнявате опита с въздух като оптична среда, сега пак във вакуум го връщате. Ами махнете ефекта който въздуха внася, и лесно виждаме резултатите на СТО в пълното и величие - това от където тръгнахме

Не, това е проблем на вашата изключително несъстоятелна представа за науката.

Тази задача вече я разглеждаме, и на нея пролича цялото ви невежество. Опитайте да включитер мисленето. Вторият постулат, който се използва в задачата, е формулиран само за вакуум. Следователно, влаковете и гарите, за които се разсъждава в задачата, трябва да се намират във вакуум. Понятие "движение спрямо вакуум" във физиката няма. Наричайки вакуума оптическа среда, вие си вкарвате невероятен автогол като се опитвате да разглеждате някаква среда спрямо която може да се дефинира движение - нещо недопустимо за вакуума, и от там нататък разсъжденията ви отиват на кино. Следователно вие сте измислили някакво условие, несъвместимо с вторият постулат, оплел сте се като патка в кълчища и само ни демонстрирате колко неясно е всичко свързано със СТО за вас. Няма смисъл да циклите и да се излагате. Ако толкова ви вълнува с някаква допълнителна среда, решете първо задачата в чист вид във вакуум, без среда, и после въведете като корекция действието на средата. Това по никакъв начин няма да промени резултата във вакуум, за който е задачата. Защото при вакуум имаме само един случай - докато не дефинирате "движение спрямо вакуума", а вие сте неспособен за това, и не само вие.. Всичко останало са неизживени предразсъдъци. Чрез тях вие ставате жертва на обстоятелствата. Но основният извод от темата е - липсва логическо мислене, има подмяна на мислене с клишета и предразсъдъци. Това не са знания по физика. Позорно е постулат, който е доказан експериментално, да твърдите че противоречал на физически факти. До такова безумие ли паднахте? Виждате ли липсата на логика в изказванията си?

Грешна интерпретация е само когато противоречи на действителността. Вторият пстулат се потвърждава, така че нещо са ви сбъркани понятията. Много зле сте с цялата физика. Няма спасение за вас

Законите на Нютон са постулати. Постулатите не следват от никаква известна теория, следователно те не са свързани с никакво обяснение, още по-малко "физическо". Физиката в постулатите идва от там, че те са факти от физическият свят, които опитът потвърждава без иключение. Вторият постулат не прави изключение. Май ви трябва някакво лекарство срещу деменция... Показах ви няколко експеримента, които доказват че вторият постулат е верен. Ако той противоречи на нещо, това е само на вашите глупави предразсъдъци. На нищо друго, както се видя кристално ясно и от тази тема.

Няма значение. Това е напълно допустима интерпретация. Е, сега успокоихте ли се с физичните основи на СТО? В случая имаме вакуум, а той не е оптическа среда. А "относително спрямо вакуума" няма физически смисъл дори в класическата физика, така че губите в напъните си.

Вторият постулат на СТО има точно толкова физически смисъл, както и трите постулата на Нютон в класическата физика. И вие вече се изложихте, отричайки ги толкова безхаберно Вече на всички е ясно, че под "физически смисъл" в главата ви е някаква бъркотия.

И класическата механика няма физически основи в смисъла, който вие влагате в това - и тя цялата е изтъкана от постулати без физически механизъм. Странно защо не се захванете с чичо ви Нютон, който все пак поне от малко може би разбирате, а се опитвате да оправдавате незнанието си с Айнщайн, дето дори не го разбирате. Опитайте, и ще видите че дори класическата физика не ви е по силите. От всичко това само се вижда, че нямате и идея какво означава "физически основи", а само спамите тук. В случая ви питам - разбрахте ли какъв математически израз дава Максуел за скоростта на светлината, за който най-очебийната интерпретация е, че тя винаги е фиксирана константа, и от който най-вероятно е получил просветление Айнщайн? Или и с това не успяхте да се справите. Май не сте се справили, а? Е на какво всъщност се дължат кухите претенции, с които твърдите за грешки в СТО?

Това е поредният психотерапевтичен опит за успокоение за това, че другите хора разбират повече за физиката, отколкото вие... Грешали били, ама друг път. Намерихте ли в статията на Максуел израза за скоростта на светлината, който е подтикнал Айнщайн за вторият постулат?

Мда, изключително тежък случай. Хем няма никаква подготовка, хем и с претенции...

Значи не търсите както трябва. Провайте след 35-та страница, малко по-надолу. Пак разсъждения с клишета. Кой ви е учил, инженерното възпитание ли е причина, или по-отрано е формирано това мислене? Само се интересувам. Бъдете по-критичен към заключенията си, поне малко логика използвайте. Вие от небето ли падате? Нали д сега ви набивах в главата, че е гениална хрумка, която се потвърждава от факти? Сега само ви насочвам към бледа следа, която при достатъчно фантазия може да се приеме за идея за вторият постулат - т.е. че на Айнщайн му е хрумнала, виждайки вече познато нещо. Но вие не четете, и това е непоправимо.

Вторият постулат е закон. Всички закони свързват измеряеми величини. Величините могат да бъдат измерени само в система, в която има неподвижни еталони за време и дължина. Когато имате такава система, както щете наричайте системата, физическите закони и вторият постулат се отнасят за нея. Вие сте неподвижен в системата, тя има всички свойства на стационарна (не че нещо зависи от това, това е само етикет, който се лепва със психотерапевтична цел ) Ако щете си я наричайте стационарна, ако щете наричайте си я движеща се спрямо луната или каквото ви хрумне, по физическите закони (и вторият постулат) тя се държи като стационарна. Относителността на едновременността е феномен, който засяга две стационарни системи, които са взаимоподвижни Едновременността се оценява в едната, нарочена за стационарна, по нейните часовници. Паралелно се оценява и в другата, нарочена също за стационарна, с нейните си също неподвижни часовници. И се сравняват резултатите. Стационарността и подвижността са само етикети, които не променят нищо, винаги физическите закони се прилагат върху данни, определени в система етикетирана като стационарна. Приемете че вторият постулат е верен само за стационарно избраните инерциални системи, като си имате едно на ум че всяка инерциална система може да и се лепне етикет "стационарна". Това би трябвало да разреши психическите ви мъки. Не подценявайте равнопоставеността.

Не четете, а само си търсите оправдание. Това е причина за всичките ви проблеми. Е, не може само на готово. Примерът е там, става дума за скоростта на светлината, само няколко страници се заемат от нея. потърсете го.

А, примери с лопата да ги ринеш. Аз бих ви дал оригиналната статия, в която той е публикувал работата си, много поучително четиво: A dynamical theory of the electromagnetic field. (1865). Там има и за скоростта на светлината. Но ако ви е трудно, всеки съвременен учебник по същата тема ще свърши работа, а и обозначенята ще са ви по-познати. Само трябва да потърсите.

Какво изобщо значи в сслучая "избор"? Да посочите някакво съществуващо състояние? Или да "прескочите" от едната в другата система? При посочване не може да поссочите обратната ситуация, т.е. движещата се система изведнъж да стане стационарна. А при "прескачане", вие като наблюдател който може да измерва сте винаги в система която е стационярна. По този начин нищо не можете да определите в подвижната система без да пресмятате, не можете с измерване. И това което ще определите с пресмятане се е какво ще се измери в другата система, ако "прескочите" в нея, т.е. сте там и тя е стационарно избрана. Така че постулатът (и всички закони всъщност) са формулирани за стационарна система. За всички нестационарни системи се прилагат лоренцовите трансформации - какво ще гласи постулата там трябва да сметнете.

Всеки учебник по електродинамика. Размърдайте малко сивото вещество, положете смислен труд. Вие търсите, аз ви насочвам. Няма да върша цялата работа. Пък и така ще научите много полезни неща, които трябваше да знаете преди да оборвате Айнщайн Тоест опитът ви ще има и педагодгическа стойност.

Пак да повторя - за две взаимоподвижни системи понятието едновременно не е дефинирано, защото няма единна система за отчитане на времето. А такава система няма, защото едновременността е относителна. И след като няма таакова понятие, няма смисъл да се повтаряте. Това са елементарни положения, и дайте да не слизаме до манталитета на детска градина с безогледно повтаряне на грешни тези. Ако толкова не сте наясно, хванете прочетете статията на Айнщайн от 1905 г., там той много ясно определя какво е едновременност и защо тя има смисъл само по отношение на отправната система, в която часовниците са в покой.