scaner

Едно е дефиницията, друго е дали дефинираният обект съществува. Ето, дефиницията на триъгълният четириъгълник е проста - триъгълник с четири ъгъла. Но по-нататък е проблема. Същото е с обективната действителност. Ние сме дефинирали какво означава това понятие, но дали то отразява реалност? От това се поражда и солипсизма. Това истина ли е? Как може да се провери подчертаното? И ако не може да се провери (я колко пъти вече сме в консенсус за това), т.е. не знаете дали съществува, това конвенционална истина ли е или се превръща в абсолютна? Не се ли получава пълна каша с такъв произволен подход?

Е, недейте така. Ето, не ви вярвам, цъкам в Гугъл, и нищо. Това не е аргументация. Защо съзнанието не позволява такава позиция? С какво тя е по-неестествена от която и да е друга, която то позволява? Особено от гледна точка на солипсиста? Неловкото чувество не е аргумент който да забранява такава позиция. Някои ще се чувстват неловко, други комфортно, недоволни от нещо има винаги. Какво означава неловко за солипсиста, който няма друг избор? Това до тук е разписан проблемът който обсъждаме: не можем да определим дали съществува обективна действителност. Плюс интерференция с философски въпроси за истина и логика, които нямат отношение към въпроса. Очевидно имате проблем с определението на "обективна действителност". Ами опитайте няколко варианта, защото в сегашната ситуация вие се оправдавате че не знаете какво е това. За какво тогава спорим изобщо? Ето, вземете най-простия, 'тактилен' пример: обективната среда е това, което въздейства върху нашите сензори независимо от участието на съзнанието ни, създавайки дразнение до мозъка, които служат за регистрация на това въздействие. Другият вариант, на солипсиста е, че това дразнене до мозъка е вътрешен процес, аналогичен по характеристики с горния но предизвикан без допълнително участие (фиктивна 'обективна действителност'). Направете разделение, ако вече не сте го направили, и градете определението нататък. Какво значение тук има 'обективна истина' в смисъла по-горе, след като поведението и ще е неотличимо (спомнете си, няма експеримент който... и т.н., а логиката джурка информация от наблюдение). Сега е моментът да си отговорите на тези въпроси. Почнете с по-простият: "съществувам ли", и какво означава това? Ако не съществувам, мога ли да се питам каквото и да било, и да отговарям? И т.н. прости стъпки. Например, щом съществувам (ако е такъв отговора), явно логиката на съществуването ми е присъща изначално и я познавам и разбирам, и т.н. Но на този етап от разговора ни при такива въпроси трябва вече да сте наясно с отговорите им. Тоест да сте направили съответният избор.

Няма никакви обиди. Просто уточнявам ситуацията и въпроса си. Защо се обиждате, след като сме в консенсус, че не можем да знаем в случая съществува или не обективната действителност? След като и двамата не можем да знаем, липсва знание, и аз познавам тази липса. Добре, а аз колко пъти ви отговорих, че този закон няма смисъл при солипсизма? Ако не ви е ясно нещо по аргументацията ми, можехте да поискате уточнение. Но щом не сте го разбрал, ще ви го кажа в още по-проста форма. Вашият логически закон, както и всеки друг, указва връзка между определени качества и артефакти. В нашият случай основният въпрос е: дали тези артефакти съществуват обективно, или са плод само на съзнанието на солипсиста, а не дали връзката която указва закона е вярна или не? Вашият закон не може да даде отговор на този въпрос, а точно около него се върти целият разговор. Затова, да сме наясно, и този логически закон, и всички останали, не могат да докажат каквото и да било по отношение въпроса - има ли някакво противоречие в позицията на солипсиста. От тук следва, че вашето твърдение по-горе не е плод на логика, а емоционален израз. Чисто субективно заключение, прищявка ако щете. Ако сте избрали солипсизма, защо се опитвате да търсите противоречия в него, след като единственият подход тук е правенето на избор, който вече сте направили? Пък и оставам с впечатлението, че не сте го избирал, аз самият само дадох пример в който вие участвахте, за изясняване на отделни аспекти. Причината да го правя е за удобство. Още повече че при солипсизма АЗ и околната среда са неравностойни, първото е мислещото, второто е представата, продуктът на мисълта. При солипсизма всички науки иззследват обективния АЗ директно, или индиректно, изследвайки измислената от него обективна действителност :) Пак не сте ме разбрали. Експериментите не могат да демонстрират обективността на външна от АЗ-ът действителност. За самият АЗ няма съмнение в обективното му съществуване, поне от гледна точка на самият АЗ. Да демонстрира на кого? На самият АЗ нужна ли му е такава демонстрация? А при солипсизма няма други. Докато деомонстрацията на обективността на околната среда се прави за самият АЗ, това не идва като автоматично знание. Така че не се нервирайте толкова, виждате колко неясноти има.

Ничия душа не искам да вадя, просто искам да се внесе някакъв смисъл в разсъжденията за да се разбере за какво става дума от физична гледна точка. Иначе много прилича на някаква схоластика, намърдват се произволни неща в разсъжденията, вадят се несвързани с тях заключения, и т.н... Дори не е близко и до философия.

Аз не питам за вашето знание, защото знам че го нямате. След като нямате, ви остава само да вярвате, и съвсем логично е да сте на позицията на солипсизма. Но вие сте избрали другата страна, и питам по каква причина за такъв избор. В случая и рекурсия няма да свърши работа, защото съждението което дадох е абсурдно в основата си. "Моят АЗ само си представя че е АЗ, но не е?" За околната среда няма рекурсия, там изборът е прост - или приемаме че я има или приемаме че я няма, среден път няма.

Опитвам се да внеса някаква точност. Скоростта е физическа величина, тя е ясно дефинирана - някакво преместване за фиксиран период единица време. Затова в случая, щом говорим за скорост, трябва да определим - къде е преместването, свързано с празното пространство? Ако не можем да определим това, скоростта губи смисъл, а безсмислени величини във физиката нямат място. Щом казвате скорост 0 - обяснете, кое разстпяние свързано с празното пространство не се променя за да имаме такава скорост. Иначе цялата приказка губи изобщо смисъл, и вълновият характер на светлината не може да има допирни точки с нея. Бих бил доволен ако направите и следващата стъпка: разсъждения, които обсъждат параметри които липсват, нямат смисъл :) Тогава вече стъпваме на основи, по-близки до физиката.

Познаваемостта на това, коетто сме нарекли "обективна действтелност", независимо дали е фикция или реалност. Нищо особено не ме смущава. Съмнението за мен е степен на вярата. Когато има съмнение, вярата не е пълна. До тук разглеждахме двете крайни ситуации на вярата: липса, поради наличие на доказателство за обективността, или пълна вяра, поради липса на такова доказателство, ситуацията в която сме всички ние. В тази скала обаче няма място за съмнение, точно поради пълната липса на дори навеждащи доказателства. Какво от вярата бихте заместили със съмнение тогава и по каква причина? Затова не намесвам съмнението. Това ми припомня един въпрос който зададох: защо вие вярвате, че съществува обективна действителност? "Мисля, следователно съшествувам". Доста точна сентенция. И усещам. А след като съществувам, съм обективен, поне за себе си, общо взето по определение. От друга страна, не виждам смисълът АЗ-ът ми да не е обективен. Т.е. не ми е ясно какво трябва да означава това. Моят АЗ само си представя че е АЗ, но не е? или как? Тази рекурсия май води до задънена улица.

Пряко. Ние ще изучаваме качествата на околната среда, която ще бъде продукт на съзнанието. Експериментът има проблем само с доказването на нейната обективност, не с нейните свойства.

О, пълно е с такива награди. Да вземем самият Айнщайн, нобелова награда през 1921 г. "За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектричния ефект"

Първо трябва да вложим смисъл в това твърдение. А смисъл в случая се влага, като се покаже методологията: как на практика ще установим неподвижност между обект и празното пространство? Кой физически параметър ще ни бъде критерий за такава неподвижност? И какво изобщо означава 'неподвижност' в случая? А ако сме инат и не приемаме това, а разглеждаме (от някакво удобство) обратната ситуация, източникът е неподвижен а приемника се движи? Принципът на относителност гласи, че двете ситуации са напълно равностойни и взаимозаменяеми, което значи че светлината може да се разглежда като вълна и в двата. Такива малки промени в часовниците могат да се установят само с атомни часовници, а атомните часовници през шейсетте години са тежали солидно и не са били желан товар за полет до луната, не че някой изобщо му е хрумвало да пробва. Но практически проверки са правени на земята, първият такъв експеримент е експериментът на Хафеле-Кийтинг.

Добре, ако разбирането ви съвпада с моето, защо се опитвате да прилагате логически хватки, за да вкарате солипсизма в някакво противоречие? Би трябвало да разбирате, че това е невъзможно. От тук се пораждат моите съмнение. Аз настоявам за ограничение не само за практически експеримент, а и за логическите разсъждения. Затова повтарям пакета в цялост. ???? Чудесно, това е дефиницията. Сега остава да докажете, че такова чудо наистина съществува на практика, а не е само симулация на съзнание. За това е целият спор. Ако би била реалност (т.е. съществуваща), дали е познаваема или не и доколко, би проличало при нейното изучаване. Ако не е реалност а измислица на съзнанието, дали е познаваема или не пак би проличало при нейното изучаване. Този отговор не е чисто религиозна аксиома (за разлика въпроса във връзка със самото съществуване на обективната действителност), а аксиома която може да намери практическа подкрепа. Т.е. по въпроса с познаваемостта може да се подходи научно, за разлика с подхода към обективната действителност.

Така, разбирате ли тук грешката си? За да се изведе този закон, е нужна статистика - много хора. За солипсиста много хора не съществуват, съществува само той - по причината че обективен свят в неговата реалност няма. Следователно, този закон няма отношение към света на солипсиста. Логика. Освен това, не наричайте това твърдение логически закон. Все едно законите на Нютон да наричате логически закони - само внася объркване. В никакъв случай не се опитвам да опровергая нещо. Опитвам се да ви покажа, че важите твърдения са точно толкова недоказуеми, както и твърденията на солипсиста. Коя страна ще приемете за истина, е само въпрос на вяра. Науката тук с нищо не може да помогне. Солипсистът е такъв пример - той ще посочи себе си, просто няма на кого да се хвали Солипсистът за това е солипсист, защото вярва в своята теза. А защо вярва, вече обсъждахме - защото няма как тя да бъде опровергана, което отваря вратата за вярване. Това би трябвало да отговори на критериите на логиката, за които настоявате. Освен това, при солипсизма главният герой-солипсист може да не вярва че е такъв. Ето, вие пълноправно можете да заемете позицията на солипсист, който обаче вярва в грешната теза.Тогава аз, например, ще съм само част от филма който ви прожектира вашето съзнание, т.е. вие спорите, без да го осъзнавате, със самият себе си Можете ли да докажете противното в конкретната ситуация? Тоест, солипсизмът има двояк смисъл - като идеология, с последователи (само един), и като реално положение на нещата - светът е такъв, фиктивен. Вече наблюдателят на този свят може да вярва че е сам - солипсист, може да вярва в обективността на света. Но не може да се направи информиран избор между двете тези. Така че не е нужно да се посочва човек който да вярва че е солипсист - той може просто да бъде заблуден, както и този който се счита за 'обективист'. Тоест това не е аргумент който може да разреши проблема.

И обратното е в пълна сила - вярващите в съществуването на обективен свят също не могат да променят убежденията си дори според законите на логиката. Още повече че логиката не дава никакво разделение по обсъжданият въпрос...

А, недейте така. Няма такъв логически закон. Доколкото разбирам, това е някаква аксиома от будизма. Този закон няма сила при солипсиста. За солипсиста всички психолози и цялата психиатрия е измама на съзнанието, нищо от това не съществува обективно, следователно и самият закон е безсмислен. Още повече че положението на солипсиста директно опровергава този закон. Не разбирате солипсизма още в основата му. До тук не разбрах, вие как повярвахте в противоположната теза, че светът съществувал обективно. Отговорете си на този въпрос, и тогава ще ви стане ясно, че това ви твърдение не е вярно. Кое е "научно доказаното", след като вече стигнахме до консенсус, че няма нито експеримент, нито логическа възможност за някакво доказателство за съществуването на обективната действителност? След като вие сте повярвал в едната посока, защо ми отнемате възможността аз да повярвам в другата? :) Всичко за самозалъгването мога да обърна към вас. Със същите аргументи, доколкото това са аргументи изобщо...

Нито има дозасилване, нито има въртене на електрона, нито има орбити по които се върти. Ако махнем всичко това, което по принцип липсва според квантовата механика, нещата стават по-прости (не че са по-представими), Електронът има състояние. Това състояние се характеризира с енергия. Енергията може да се променя, без електронът да прави някакви пространствени скокове. Ако ви е трудно да го осмислите, може и с такава схема: електронът се движи, намира се в състояние с някаква енергия. Това движение може да се промени, и той да започне да се движи в състояние с друга енергия. Без да има скокове и чудесии. Излишната енергия, от която той се освобождава, се излъчва като порция в пространството. Това е фотонът. И обратно, енергията която той получава, променя движението му поради промяна на енергетичното му състояние. Според квантовата механика няма орбити, по които електронът се върти около атома. Електронът няма проследимо положение в пространството. По тази причина няма въртене около атома. Високото и ниското ниво се различават само по величината на енергията в състоянието, не по пространствено положение. Затова няма причина от дозасилване или спиране, нито на електрона, нито на фотона. Но вие се опитвате да си изградите някаква представа чрез понятията на класическата физика. Проблемът е че такава представа не може да има, защото тези понятия са неадекватни за описанието на електрона и фотона, както вече сте се уверили. Ето на, разполагате с нови данни, че фотонът се ражда движещ се с фиксирана скорост. Надграждайте от тук.

Чакайте малко, избързвате с демонстрациите и ги приемате като показателни за нещо, като аргументи. Не е така. Първо, логически закон, който да твърди, че не може да има жив солипсист, няма. Логическите закони се прилагат върху някаква изходна позиция и водят до някакъв резултат. Както вече стана дума, един и същи закон, приложен върху различни изходни позиции, ще доведе до различни резултати. Второ, по тази причина за да докажете че жив солипсист не може да има, вие правите някакво допускане, стъпвате на някаква изходна позиция. Какво е това допускане? Защото ако направим друго допускане, че жив солипсист има, по-нататък прилагайки логическите закони, не влизаме в никакво противоречие, което означава, че това допускане се съгласува с логиката. А въпросът дали има или няма жив солипсист, вече неколкократно стигнахме до единодушие, че не може да бъде разрешен експериментално, и е въпрос на пряко допускане. От тук съмнението ми, че вашето логическо доказателство е некоректно. Затова не се разбираме. Не се хващам за думата его, вие ми я натрапвате. Тезата на солипсиста е проста - същвствувам АЗ във формата на съзнание, обективен свят не съществува. При тази изходна позиция всяко предположение, което води до противоречие с тези постулати, води до лигически несъстоятелни заключения. И не може да се използва в логическата верига на логическите закони. Вече предложих, ако под его разбирате единствената съществуваща същност, съзнанието, да ги приемем за синоними и да не се връщаме на този въпрос. Не твърдя че съм солипсист, а че разбирам тази позиция. Хванах се за спора именно поради твърдението ви, че не може да има живи солипсисти - това е предубеждение, което не идва от никъде и не може да бъде обосновано по никакъв - експериментален или логически - начин. Любопитно ми е как това убеждение е намерило у вас почва за развитие :) Как сте сигурен че съм убеден? Убеждението е субективна характеристика, вие си имате едни убеждения, аз в най-общият случай други. И ще повторя обосновката си. Здравата скептична позиция, лежаща в основата на науките е, че едно нещо не се приема за истина, докато не се докаже за такава (за разлика от религиите например). Защото приемайки например Бог за съществуващ, много лесно изпадате в petitio principii на база това приемане да потвърждавате с всичко, че Бог съществува. И обратното. По тази логика, докато не се докаже че околната среда съществува обективно, не е коректно да се приема това твърдение за вярно, от чисто научна гледна точка. Може да го приемете като хипотеза, да я развиете, с надежда да получите нейно косвено потвърждение. Но въпросът е, че принципно не може да има такова потвърждение, вие не може да излезете отвъд усещанията си. Затова, съвсем логично е да не сте убеден както и аз, че околната среда съществува. Убеждението се гради на база поне някакви доказателства, колкото и частични да са те. А такива няма и не може да има в случая. Тогава? Така по-ясно ли е? На какво се гради вашето убеждение тогава?

Длъжен съм да оспоря ли ? Вие май изобщо не внимавате. Все едно си водите монолог. Ами имате две възможности: 1) Да оспорите, да покажете такъв експеримент и така да ме опровергаете; 2) Да не оспорвате, при което има два варианта: а) съгласявате се с мен, и се отказвате от твърденията си че логиката може с нещо да помогне, и приключваме; б) не се съгласявате с мен, но тогава виси въпросът защо продължавате да спорите, след като нямате аргументи за да подкрепите тезата си.

Не познавам, но по съвсем друга причина. Ако аз съм солипсист, други солипсисти няма, по принцип. Други хора няма. Обективен свят няма. Няма как да познавам други, нали? Това във филма, който ми прожектира съзнанието, не са познанства с мен. Мен там ме няма. Логическите закони, сами по себе си, ако не се прилагат върху някакви предпоставки, нямат никакъв смисъл и няма никаква полза от тях. Всичко е скрито в предпоставките - с едни и същи логически закони, приложени върху различни ситуации, може да получите взаимоизключващи се неща. Същото е в случая със солипсиста. Ако застанете на неговата позиция, прилагайки логическите закони, стигате до едно. Ако застанете на противоположната позиция (да я наречем обективистска), прилагайки същите логически закони, ще получите съвсем други резултати. Затова не се разбираме, защото вие не съумявате да се справите с тези логически закони върху слипсистската позиция. Вие твърдите, че прилагайки логическите закони върхи обективистската позиция, се получават противоречия със солипсистската позиция. Ми ще се получават, защото по този начин вие негласно приемате солиипсистската позиция за погрешна, и логическте закони няма къде да ходят, ако не затвърдят това заключение. Но това е погрешен, едностранен подход. Не работят така нещата. Затова и твърдя, ако внимавате, ще се убедите, че солипсистската позиция е логически непробиваема. 1. Лично аз нищо не твърдя за егото. Напротив, няма как да е обективо, то е характеристика на субекта, на АЗ-а. Ако за вас его е синоним на АЗ-ът, може, но е нужно това уточнение. Субектът е този който съществува обективно. При солипсизма съществва само един субект и нищо друго. 2. Да, ако знаете експеримент който да опровергава това твърдение, споделете го. 3. Не, като солипсист твърдя, че не съществува (или убеден съм, както ви харесва). За солипсиста всички други, които мислят каквото и да било, са само негова илюзия. Не сте ме разбрали - не съм защитавал позиция, че околната среда съществува обективно. За един солипсист това е нонсенс. Вече дискутирахме, дали ще приемете солипсизма или обективизма, е въпрос на лична прищявка, ако така го наречем - няма обективни критерии, които да ни подтикват в едната или другата посока. Поглеждайки научно чрез принципът на Окам, обективизмът е излишната хипотеза за обяснение на нещо, за което има напълно достатъчно средства за обяснение

Е дайте някакви аргументи за тази несъстоятелност, за да не се въртим в кръг. Защото до сега няма материал за разбиране, особено логически. Теглите го само на емоционални пристрастия. За солипсистът терминът "психически здрав чиовек" има съвсем друго значение: той е единственият съществуващ, и на тази база не може да се оценява с термини като психически здрав/болен/нормален/ненормален, за такава оценка е нужна статистика която в случая липсва. За него вие сте просто участник във филма, с цялата ваша аргументация, и от тази страна логиката му е желязно подкована Така че струва ми се, че не сте запознат. Нямате обща дефиниция със солипсиста за "психически здрав човек". Но и това е аргументация основаваща се на дефиниции, не на логиката.

Не, това че нещо е независимо от субекта, не означава че е непознаваемо, а означава че субектът не му е създател. Познаваемостта е друга бира. С това определение настава голямо объркване. Добре, вярата е реална, ето, аз вярвам че съм прав, сега в момента, чувствам го и това за мен е реалност. Но тя не е обективна - вие, обратно, не вярвате че аз съм прав. Ако беше обективна, резултатът и щеше да е един и същ и за двамата, докато тук резултатът зависи изключително от субекта. Реалност и обективност са различни неща. За солипсиста околната среда е реална дотолкова, доколкото преживяването му осъществено от съзнанието, измислило околната среда, е пълно. За него тя е реална, но не е обективна. Изобщо, дори физиката ни казва, че реалността не е обективна. Двама наблюдатели, движещи се с различна но голяма скорост, ще имат различна реалност, въпреки че светът за тях е един и считан за обективен (свързано е с относителността на едновременността). Щом вече имаме различни представи, това е добра стъпка за разбиране на представата на солипсиста :) Не подценявайте солипсизма, той не може толкова евтино да бъде опроверган логически. От към логиката той е железен: да, АЗ съществувам, но аз съм единственият обект. Всичко друго е плод на моето съзнание, филм който то създава и ми прожектира.. Материята и нейните свойства също са измислени от него и то ми ги дава като фиктивен резултат в усещането, стимулирайки различни участъци на мозъка. Това което можем да познаваме се състои в изучаване на този филм/сън, като при това процесът се ръководи от самото съзнание, което го създава. Общо взето това е здрава логическа конструкция, без пукнатини. Тя е по-желязна и от религиозната вяра - при религиозната вяра допускаме че има обективна реалност, и тази реалност може да ни цака чрез някое неочаквано откритие на науката, при солипсизма сме изключили тази опасност. Вярата е едно фундаментално качество на мозъка, което лежи в основата на човека като вид. Не става дума за религиозна вяра, а за вяра например в повторяемост на събитията - ако си в джунглата и не вярваш, че шумът в храстите може да е вероятно предизвикан от гладният лъв, както се е случвало и друг път, бързо ще отпаднеш от еволюционната пътека. В крайна сметка и науката лежи на вярата - най-малкото един човек не може да провери всички натрупани до този момент факти, той приема голяма част от тях на вяра. А без да стъпите на тази вяра, не можете да продължите в познанието. Така че вярата има пряко отношение към познанието. В това отношение в момента на пазара има една добра книжка, "Вярващият мозък" на Майкъл Шърмър, препоръчаха ми я и аз също горещо я препоръчвам.

Околната среда или съществува, или не съществува, няма трети вариант. Затова точки 1) и 2) са ок. Точка 3) е техен вариант - ти вярваш, но не си съвсем сигурен.. Сляпата вяра, без никакво съмнениее, е изключение, само единият край на верският спектър. В останалата част на спектъра вярата се допълва в една или друга степен от съмнение. Но пък съмнението в чиста форма липсва, защото то изисква преддмет, вяра в която да се съмняваме. Съмнението е атрибут на вярата в такава класификация. Затовва остават само първите две точки. Но, вярата и неверието са субективни характеристики. Те не съществуват без субекта, нямат собствено битие, затова не мога да ги нарека "обективни". Съмнението също. Това за уточнението на терминологията. В тълковният Уики-речник намираме: обективен - Който съответства на предметите, който съществува извън и независимо от нас. Затова основният философски въпрос на времето е бил кое е първично - материята или съзнанието, а не техните качества. Това е друга форма на въпросите 1-2.

Ако сме хипотезата за солипсизма, като сте умрял всичко свършва - няма свят. В този случай повечето възможности съвпадат и в противната хипотеза, да има обективна реалност - тогава пак ще ви е все едно, отговорите на въпросите няма да имат отношение към вас. При всички случаи смисълът на отговорите е докато сте жив, или докато има някой друг жив (не-солипсистката ситуация). И аз това казвам - съмнението е субективен елемент. А не се съмнява този, който знае. Ако знаете че златото е по-тежко от памука, дали ще продължавате да се съмнявате в това? Там става друго, за вероятности за предстоящи събития. Докато когато събитията се случат, вероятностите се реализират в сигурност. Не е задължитело. Субективността е свързана с мнението на субекта, такова мнение имаме и при солипсиста, там всичко е субективност защото тя е единствената обективност :) Съзнанието на солипсиста е единственият реален обект, който разказва реалност. Егото също е продукт на съзнанието при солипсиста. Всичко е измислено , дали имате или нямате его, дали проявявате или не алтруизъм (и кога), всичко. Това е идеята на солипсизма. Затова няма причина да се усъмнявам в нищо. Не и причина, която може да се обоснове експериментално или логически. Както с практически всички неща в нашият живот, така и със солипсизма, подхождаме по ирационален начин - първо си избираме някаква идеология и светоглед, после почваме да търсим аргументи с които да обосновем този избор. Огледайте се, с всичко е така. И после е адски трудно в някакъв аспект да минеш отвъд получената разделителна линия.

Защо да не е смислено? Съмнението показва, че ви липсва някаква информация за реалността, и вие изказвате някаква интерпретация каква според вас е реалността в даден аспект, а това е субективен елемент. Ако сте наясно с реалността, няма да има място за съмнение. Съмнението е несигурност, също субективен елемент. В реалността няма несигурност. Ако знаехте със сигурност, че околната среда съществува, нямаше да има място за съмнение. Но вашето знание е непълно като субективна характеристика, на вас като субект. В случая пък сме в крайност - вие напълно сте лишени от знание дали съществува околната среда. Съмнението в случая е само безпочвено подозрение Как да не е субективен елемент това?

Е, ние не знаем какво означава което и да е определение, преди самите ние да му придадем смисъл. Същото е и с "обективната реалност", не вдигайте толкова бързо белият байряк тук. Въпросът ви за света не е коректен. Ако сте привърженик на съществуването на обективвната реалност, въпросът трябва да бъде "Какъв е бил светът преди да се родя и ще бъде след като умра". Запървата част на въпроса може да апрочетете в историческите книги, за втората да поработите по прогностиката. При варианта със солипсизма обаче този въпрос няма смисъл. Умиращите хора при него са продукт на съзнанието, смъртта и раждането не се отнасят за солипсиста. Нищо не му пречи ако всичко му омръзне да смени филма с друг. Възможно е ако вие сте този солипсист, след смъртта ви да няма нищо, тъй като всички ние сме плод на съзнанието ви. Ако варианта със солипсизма е реалност, то отговорите на всички въпроси е "нищо". А докато сте жив, столът е това което решава съзнанието ви.

Нека подходим апофатично, максимално широко и отворено: обективен критерий е критерият който не е субективен. Т.е. не зависи от нашите желания, представи и възможности.Т.е. в една хипотетична апроксимация, дори човекът като субект да изчезне, критерият да обозначава някаква реалност. Това само определя вашето място в спектъра от възможностите за възприемане на този въпрос. И солипсистите също имат място в този спектър. Не, това не е самостоятелен вариант. Това е субективна интерпретация на един от възможните варианти които дадох по-горе. Съмнението е субективният елемент тук. Дали се съмнявате за нещо или не, то може да не зависи от тези съмнения, от тях зависи само вашето възприемане. Според солипсизма, съмнението е опит на вашето съзнание да се самоизлъже, че не то създава всички сетивни усещания и на тяхна база създава някакви убеждения във вас. От друга страна, това съзнанието да започне да се самозалъгва, не е добро състояние...