scaner

Схемата на разширяващата се взелена във времето е следната: Оста на времето е от ляво на дясно, големият взрив се е случил в точката най- в ляво, ние се намираме в положението най-вдясно в "конуса". Инфлационното разширение се извършва веднага след големият взрив, и на практика вселената получава размера си, който сравнително слабо се променя в бъдеще до настоящият момент. Веднага след края на разширението (в ляво) е изобразена област, в която вселената не е прозрачна това е високотемпературната плазма, първите по оценка около 300000 години. След нея има област, в която няма нищо изобразено, "тъмните векове", това е периодът на изстиване, преди да се появят първите звезди и галактики. Общо взето наблюденията ни стигат до там, защото по-нататък няма какво да се види. От тогава, както е показано схематично, вселената не се е изменила съществено, галактиките не са се "разредили" кой-знае колко. Разреждането е станало поради физическите процеси на остаряване и разпадане или обединяване на звездните образувания, което също е изобразено на картинката. Не всички галактики са на една възраст, процесът на формирането им продължава и до наши дни, вече много по-бавно.

Спектърът на реликтовото лъчение е величина, която ни казва разни неща за процеса, не е доказателство за големият взрив. Доказателство за него е самото реликтово лъчение. Спектърът ни показва, че някога материята и лъчението са били в термодинамично равновесие, а за да бъдат в такова цялата материя трябва да е била много компактна, за да може да си взаимодействат нейните отдалечени части за да се получи такова равновесие. И после тези части трябва да са се раздалечили на местата които сега наблюдаваме. Тоест характеристиките на спектъра ни води към идеята за инфлацията. Температура има само материята. Т.е. общите понятия "космос" или "празно пространство" тук нямат място, космосът е само организация, която органозация нищо не прави във физичен план , а празното пространство не създава излъчване, шум. Но ако реликтовото лъчение беше термичен шум от материалните обекти, то нямаше да има еднаква температура от всички посоки, както е на практика. Защото в различните области материята ще бъде в различно термодинамично равновесие, поради различни процеси, шумът задължително ще има различна температура от различните посоки, спектърът и нямаше да пасне толкова мазно с теоретичният както в линка който дадох по-горе.. А разликата в температурата на реликтовото лъчение от различни посоки е под 0.1%. А и самите наблюдения на лъението от спътниците показват, че то идва равномерно и от области, където няма видима материя или прах.

Малки взривове, където и да ги разхвърляш, могат да дадат равномерно разпределение на фона на лъчението (по интензитет), но не могат да дадат спектър като на абсолютно черно тяло. Бъркаш интензитет и спектър. Освен това пространствено разделени взривове не могат да създадат термично равновесие (каквото се наблюдава) между раздалечени области (дори един взрив пространствене може да създаде подобна една област), което е основната причина за да се разглежда инфлацията. Спектъра на водорода е силно дискретен. По никакъв начин той не може да симулира спектъра на реликтовото лъчение: от една страна, термичният спектър е непрекъснат, от друга страна, основната честота при реликтовото лъчение е много далече от всякакви честоти генерирани от водорода. Точно тук се заблуждаваш. Независимо че някъде имало водород и той правел нещо, измереният от спектрометъра FIRAS - детектор на COBE, спектър е изключително близко до спектъра на абсолютно черно тяло, представа си нямаш колко близо е. Ето илюстрация на теоретичният спектър, и измерванията с техните грешки: Картинката е от ТУК, там има линк към публикацията от която тя е и където са основните резултати за CMB. Забележи сега на картинката: вертикалните чертички, изобразяващи грешката (отклонението от теоретичната крива на спектъра) са увеличени 400 пъти! както пише под картинката в линка и в статията, за да могат да се видят. Никакъв водород не може да създаде толкова точен спектър на абсолютно черно тяло. Иска ти се да има отклонения, но са само в сънищата ти. Това е сравнително елементарна физика, защо трябва да се разтягат и влачат непрекъснато във времето и по темите подобни заблуждения? Само за да се "оправдае" една напълно несъстоятелна сбъркана измислица?

Под локалност имам пред вид най-общият смисъл на термина - че ако измерваш някаква интензивност на лъчението идваща от запад, няма да имаш такава интензивност от изток, север или юг. Докато в нашият случай с много висока точност интензивността на лъчението от всички посоки е съвсем еднаква. Подчертавам, всички посоки.

В крайна сметка ще се окаже, че различните измервания измерват леко различни неща. Има един пример, който на времето много ме впечатли: много точни измервания на скоростта на светлината в оптичният диапазон и в радиовълновият даваха съществено различни резултати за тази скорост. В края на крайщата причина се оказа самата методика на измерване. Та и тука така, хъбъловата константа има различна величина в различни моменти от историята на вселената, зависи какви обекти (колко отдалечени) избираш за измерването и. От сравнително близките обекти, на разстояние до 5 милиарда светлинни години (z < 0.14), се получава величина около 73.20, по реликтовото лъчение (мисия Планк) - около 66-67. Казват, че основната причина е ускоряването на разширението на вселената.

Реликтовото лъчение идва на практика равномерно от всички посоки, произходът му не може да е от такъв локален обект, независимо колко голям би бил той.

Този процес не може да обясни спектъра на реликтовото лъчение като спектър на абсолютно черно тяло. Така че отпада. Не всичко което лети се яде :)

Да, това е акреционият диск, но за разлика от другите обекти при черните дупки той има специфични особености, по които се различаваа.. Причината е силната гравитация, която изкривява пътя на светлинните лъчи. По тази причина можем да видим самият акреционен диск дори когато сме в неговата равнина, т.е. когато от другите обекти той би изглеждал като някаква линия (в проекция). Поради изкривяването на лъчите при черна дупка ще се вижда следната картинка: Вижда се как задната (отдалечена от наблюдателя) страна на акреционният диск се повдига над равнината на гледане, поради изкривяването на пътя на светлината за лъчите, минаващи над черната дупка, също така се вижда акреционният диск от долу, долната част, по същата причина. Допълнителни характерни елементи са по-голямата яркост в единия край на акреционният диск и по-малката в другия, което се наблюдава на снимката от телескопа, причината за тях е много бързото въртене на диска. Това са все елементи, характерни само при черни дупки.

Всъщност зависи как изчезва Луната. Ако само се пръсне на парченца, почти нищо няма да се промени. Но ако Луната се отдалечава, въртенето на земята ще се забави, денонощието ще се удължи. По подобие на ефекта на балерината, като си разпери ръцете и въртенето се забавя - по закона за запазване на момента на импулса.

Формулата на 1-хлорпропан: CH2Cl-CH2-CH3 Формулата на хлор-метан: CH3Cl При смес от двете вещества са възможни следните синтези по Вюрц: CH2Cl-CH2-CH3 + CH3Cl + 2Na = 2NaCl + CH3-CH2-CH2-CH3 (бутан) 2CH2Cl-CH2-CH3 + 2Na = 2NaCl + CH3-CH2-CH2-CH2-CH2-CH3 (хексан) 2CH3Cl + 2Na = 2NaCl + CH3-CH3 (етан)

Хехе, ти не си наясно какво е координата на събитие, доказал бил. Вервай си.

СТО е логиически непротиворечива и експериментално адекватна теория. Няма място за никакво съмнение на този етап. Само неграмотник който нищо не разбира, може да се съмнява - защото не познава нещата. Като тебе. Може да се съмнява и човек, който перфектно познава нещата, но ти не си такъв. Не си формулирал смислено условие, с което да се съгласявам, а и няма нужда. Задачата е ясна - две едновременни събития, резултатът е ясен - неедновременни в подвижната система, пътят е ясен - ЛТ, след като говорим за СТО. Не е ясно от къде ще вземеш акъл да схванеш тая работа, но това са си твои проблеми. Дерзай.

Защото е така по условие - две раздалечени събития са зададени да са едновременни. В подвижната система не са едновременни, както вече ти го демонстрирах. Но с малоумието ти не ми се спори.

Никакъв анализ не може да промени координатите на събитието в една отправна система. След като бомбата през 1923 г. избухва на покрива на "Света Неделя", завинаги координатите на събитието "взрив" ще останат 1923 г., мястото - покрива на църква "Света Неделя". Не може да ги преместиш нито към Централна гара, нито към Драгалевци. И да си съдереш зад.ика от анализи, това не може да се промени. Объркал си се, не мога да ти помогна.

Не можеш да променяш нищо в координатите на събитията. Природен закон. Набий си го някъде.

Не е анализ, твоя халюцинация е. Не мога да отговаррям за твоите проблеми

Тая работа не става с такива кухи твърдения, нали се сещаш? Или не се сещаш Все едно, това че нещо не го разбираш, няма нищо общо с доносчета или недоносчета. Има общо само с диагноза Колко пъти да повтарям: това е безсмислена и невъзможна операция, която съответно не може да даде смислен резултат. Координатата Х на едно събитие не може да бъде променена ни с напъни, ни с анализи, с нищо. Като се случи едно събитие на километър от паметника на Попа, то завинаги в бъдеще ще остане случило се на същото място, на същата координата. Както схващаш, представите ти за координати са абсолютно неадекватни. От там и цялата изляла се простотия в тая тема Лапландец, пий си редовно лекарствата, че виждаш до къде изпадаш.

Не разбирам какво искаш да кажеш. Какво значи "случване на събития в тази двойка"? По каква причина ще си измисляш събития с други координати от зададените? Какво общо има това с двете зададени по условие събития дадени в задачата? Защо винаги се опитваш да подмениш задачата с нещо друго, нямащо нищо общо с нея, нито дори близост по решение? Щото решението на оригиналната задача показва колко си неадекватен

Събитие не може да си променя координатата. Не схвана ли? Затова Х не е координата. И още 200 пъти да се повториш, няма да стане координата

Така както описваш свойствата на това Х - НЕ, НЕ УЧАСТВА. То не е координата. И български ли не разбираш, че питаш 50 пъти?

Що не четеш? Нямаш свобода да задаваш координатата на събитието, т.е. действието да избираш Х клонящо някак към нула е недопустимо.

Както обясних, от това твое Х не идват никакви разлики на практика, защото то не е величина, която участва в ЛТ. Това си е твоята поредна заблуда.

Вече ти отговорих - така както си го определил, Х има значение само на точност с която определяш мястото/момента на събитието. Ако Х = 3 метра, точността на координатите на събитието ще бъде: пространствената точност ще е +- 3 метра, времевата точност ще е +- 10 наносекунди. Т.е. ако истинската координата е x=190 m, t=16000 сек, с указаната по-горе точност координатите ще бъдат определени на x=190+-3 метра, t=16000+- 10^-8 сек. В лоренцовите трансформации съответно ще участват координатата x=190, t=16000. Онова твое Х няма място тук. Схвана ли?

Повтарям, единствената моменталност свързана със събитие, е неговата продължителност, равна на нула, без никакво отношение към други отправни системи. Това че имаш близо до събитието детектор, на разстояние Х клонящо към нула, само подобрява практическата точност на определяне на момента. Естествено, за никакви безкрайни скорости не може и дума да стане, поредната ти заблуда За нашият случай ние считаме, че тази точност е неограничена, т.е. това Х е равно на нула. Но това не е координатата на събитието, не е величината която участва в лоренцовите трансформации, това е само параметър определящ точност. Координатите, които участват в ЛТ неотклонно сочат, че за разглежданата задача ще имаме неедновременност на събитията в подвижната система. А дали ти може да схванеш това, си е твой проблем. С такава объркана терминология в главата ти, няма как да стане.

Едно събитие се случва във всички системи, тук понятието "моментално" няма никакъв мисъл. Освен това няма никаква причина при случване на събитието Х и Х1 (каквото и да значат тези обозначения) да са нули - те могат да са абсолютно всякакви. Поредното малоумие. Ще ни демонстрираш ли още неадекватни твърдения?