scaner

Всъщност имам друго пред вид. В крайна сметка този квант трябва да може да пренася енергия и импулс, докато квантуваното пространство и време сами по себе си нямат пряка връзка с енергия/импулс. Някакъв нов поглед върху материята трябва да се отвори тук...

Ами конкретно това в статията не е вярно. Връзката е време на живот <--> радиус на взаимодействие. Колкото по-голямо време на живот - толкова по-голямо разстояние ще покрие взаимодействието (време по скоростта на светлината макс). Енергията е основна характеристика на материята - нулева енергия е еквивалентно на липса на материята. От друга страна, гравитоните (по аналогия с фотоните) вероятно би трябвало да изграждат гравитационните вълни, а те, както и електромагнитните, пренасят енергия, след като въздействат на детекторите. Засега проблемът с гравитоните се основава на несъвместимостта на квантовата механика и ОТО. Според квантовата механика всяко поле задължително трябва да се квантува, и гравитацията разглеждана като поле не търпи изключения. Но според ОТО гравитацията не е поле, а проява на геометрията. И тук сме изправени пред следният казус, какъв е смисъла на "квант на геометрията"? Надявам се близкото бъдеще да ни покаже :)

Пак някой чел, ама нищо не прочел... Критиката на абсолютното пространство и време на Нютон започват веднага след издаване на "Началата", от Лайбниц и Хюйгенс. Но смъртоносният удар върху абсолютното пространство на практика нанася Ойлер, с трудовете си по механика от периода 1730-1740 г. Неговата интерпретация на динамиката и кинематиката е това, което използва физиката днес - и прекрасно се справя без никакви абсолютности Повече в линка по-долу. Не е вярно само за неграмотниците. Ето тук накратко се преразказва Нютоновата философия и настроенията срещу нея навремето: ОТ АБСОЛЮТНОГО ВРЕМЕНИ И ПРОСТРАНСТВА И. НЬЮТОНА К БИОЛОГИЧЕСКОМУ ВРЕМЕНИ-ПРОСТРАНСТВУ В.И. ВЕРНАДСКОГО Но как отличить абсолютное движение от относительного? Этот вопрос имеет самое непосредственное отношение к абсолютному и относительному времени и пространству. Ньютон разбирает этот вопрос и несмотря на трудность для нашего понимания и недосказанность его построений (вполне простительную из-за малого накопленного к тому времени количества фактов), уяснить это различие можно. Уже говорилось, что относительное – просто. Нельзя решить, что относительно чего ускорилось или движется, если мы берем две механические системы, или тела, как тогда говорилось. Здесь существуют неточные времена и пространства, или, по Ньютону – не пропорциональные. Например, год никогда точно нельзя разделить на дни и т.п. Прямолинейное движение есть движение относительное. Что относительно чего движется – не имеет значения для формул движения. Что находится в покое, зависит от выбора системы отсчета. (Галилеевский принцип относительности). Поэтому скорости можно складывать и вычитать, принимая одно тело за движущееся, другое – за покоящееся. При этом важно, следует запомнить: в случае равномерного или ускоренного прямолинейного движения все части тела ведут себя как одна часть. То есть подразумевается, что у тела нет никакой внутренней структуры, или она есть, но никакого влияния на характер движения не имеет. Например, планета, обладающая каким-то строением, по отношению к движению по небесной орбите ведет себя как целое и неразделимое тело. Но вот уже с движением вращательным все не так просто. Если вращается шар, то появляются отличия между движением его центра, оси и других мест. Ньютон и утверждает, что вращательное движение приближается к абсолютному, не может иметь таких же характеристик, как движение прямолинейное. Как пример абсолютного движения или движения приближающегося по своим характеристикам к абсолютному, он приводит свой знаменитый пример с ведерком. Если к ведру, наполненному водой, привязать веревку и закрутить ее, а потом поднять, то веревка начнет раскручиваться, а вода поднимется вдоль стенок сосуда вверх. Причиной поднятия будет круговое движение. Вот оно – не относительное, существует само по себе, ни к чему не относится. Ньютон считает, что для проверки, для различения в общем виде абсолютного и относительного движения нужно приложить к телу силу. Если положение только этого данного тела среди других изменилось, значит, его движение – абсолютно. Соответсвенно, если только данное тело при применении силы осталось в покое, не изменилось, то перед нами абсолбютный покой. Подчертал съм основните положения, които така и не схванахте. Праволинейното и равномерно движение е относително. Ускореното движение е абсолютно; Откриваемо е относителното движение, защото се наблюдава отношението с други тела. И анизотропията на реликтовото лъчение е свързаната с това, естествено. Любопитна клинична картина - при толкова повторения на едно и също, да не се схване простата истина? Да се фантазира вместо да се чете? Трагедия...

А, не всеки постъпва така, повечето хора са нормални все пак.

Non limitus hominus dolboёbicus. Особено когато мисленето се основава само на предразсъдъци и парадокси

sutor, ne supra crepidam

Не мисля, за ОТО са нужни доста повече знания, а както видяхме, те и за СТО са огромен дефицит. Виж, с предразсъдъци и презумпции могат да отстрелят всичко. Друг е въпррос, че това не е част от реалноста Аз не знам, не е ли скучно човек да живее толкова ограничено...

Лекарите са на практика единодушни, че веганството при деца, когато още се изгражда мозъкът и психиката им, е престъпление. В по-зряла възраст ограничваването само до растителна храна води до лишаване на отганизма от полезни витамини, например В12, от лесно усвояеми минерали като калций, желязо, растителните храни предлагат по-трудно усвояемите им форми. За компенсирането на подобни проблеми трябва да се вземат хранителни добавки. Но храненето с хранителни добавки не е естествено хранене. Всичко може да се яде, стига да не се прекалява. Залитането в която и да е посока е вредно, в краткосрочен или дългосрочен план, все едно.

"Ако Господ искаше всички да сме вегани, защо е направил кравите от месо?"

Всичко се казва, ама някой трябва да си пресили мързела и да чете: Gravitational Waves and Gamma-Rays from a Binary Neutron Star Merger: GW170817 and GRB 170817A Айнщай ви бил виновен, смях

Да бе да, нещо опровергава, ама това нещо не е СТО, а наличието на нещо в главата на определени хора. До тука липсва грам доказателства за такова опровержение. А да се повтарят безпочвени глупости, дали това опровергава СТО? Безпочвено тръшкане, с което само доказвате безсилието си. Като не можете нищо смислено да кажете по темата, що се мъчите да го повтаряте?

Тези кърпички имат увеличена адхезионна способност към определен тип промишлени оцветители. Те улавят и задържат молекулите на боята, които се отделят в пералнята. Принципът е сравнително прост, за да се "пресече" боята и да се утаи върху кърпичката, трябва да е налична силно алкална среда. Кърпичките са обработвани с обезводнен натриев карбонат, това е нещо близко до содата за хляб, но изпечено при висока температура така, че бавно се разтваря във водата и действа по време на цялото пране. Алкалната среда, създавана в близост до кърпичката, спомага боята да се утаи и абсорбира на нея.

Както обикновено, не сте в час. Снимките на спътниците не показват анизотропия в скоростта на светлината Ей, всеки се хванал да коментира неща дето не разбира...

Нищо не разбрахте до тук? Ми хубаво :) И тук нищо не разбрахте? Браво :) Мда, аргументация та дрънка. Някъде казваха, че подобни оправдания не се считат за аргументи. Или вие си мислите друго? Това не оправдава глупостта, че материалната тепсия е пространство. Както и да се въртите, да подклаждам ли още огъня под чевермето?

Слънцето е модел на първичната плазма, който показва че тя има взаимоподвижни части, за които вече ми омръзна да повтарям. А вселената не е обект, щом искате да включва и пространството. няма смисъл да настоявате тук. Има разлика, друг проблем е че не я долавяте. Независимо от това, тази терминология показва че вселената не може да е обект. Ами когато човек се сблъска с такова елементарно неразбиране, какво му остава? Ми на цялата вселена е, обаче усреднена и филтрирана така, че да остане само диполната съставна. Махнати са всички квадруполи, октуполи и прочие висши мултиполи, които съставят картината за която аз обяснявам. Тепсията е материална, пространството не е. Значи тепсията не може да е самото пространство, а само съществува в него. Ей от такова неразграничаване се раждат после трагедиите с тръшкането, когато се зацикля на повтаряне на една и съща грешка.

И Слънцето е изцяло плазма. Не схванахте елементарната аналогия която ви дадох? Е какво да направя при това положение? Вселената не е обект по дефиниция, не си измисляйте. "Съдържа" не е коректно, правилното е "включва". Тогава вече става съвсем очевадно, че тя не може да бъде обект, нали? По-горе бях казал поговорката за коня, който може да се заведе до реката, но не може да се накара да пие. Вие сте в същата конска ситуация. Аз споменах за тази снимка, че е усреднена в много голям мащаб. Проблемът е, че спътниците мерят отделните точки на снимката, а тези точки са източници които имат и собствено движение. Първо четете какво казвам, после се тръшкайте. Трябва ли да се повтарям? Тепсията не е пространството, нищо не и пречи да се движи в него, стига да притежава качество "движение". Така както са се опитвали да определят накъде духа етерният вятър при етера, който също по идея запълва цялото пространство, същото е и при тепсията. Най-простият отговор е: спрямо топчето тепсията ще се движи натам, накъдето сочи вектора на нейната скорост спрямо това топче. Но това при положение че тя има качество "движение". Мислете по-сериозно преди да задавате толкова прости въпроси.

Вселената не е обект, защото не отговаряна определението за такъв. Тя включва всичките обекти и техните взаимодействия. Плазмата, от друга страна, също може да се разглежда на различни нива съставена от обекти - от атомите, до по-голенми клъстери или облаци, които имат различно поведение един спрямо друг. Интегралното измерване на такъв клъстер или облак го идентифицира като отделен обект, със собствени характеристики като средна температура, средна плътност, средна скорост (която е обект на интерес на спътниците в нашият случай). Обратно, пространството съдържа вселената. Всички нейни части се движат в пространството. Поне в Нютоновата теория е така. Хипотетично, цялата вселена се движи в пространството, след като всички нейни части се движат там. Ако схванахте по-горе написаното за отделните облаци или клъстери плазма, ще схванете и за какво движение на източниците става дума. Всеки облак е източник, който спътникът успява да измери, няма един източник а много. И те са естествено в относително движение, плазмата не може да е статична, подобна е картината и върху слънцето ни. Тоталната анизотропия се вижда от друга снимка, не от тази която аз предложих. Тя е резултат от грубо казано осредняването на всички източници по всички посоки. А аз на картинката ви показах, че дори и в една и съща посока има близки източници с различна температура, която ако също я тълкуваме като доплеров ефект, демонстрира всякакво движение на източниците към/от спътника. Разбира се, няма нужда да прибягваме до тази картинка, тя е санмо патерица, за да се разбере, че по принцип плазмата се движи в малки и големи мащаби по природа и това движение задължително присъства, и няма никакъв проблем да му се дефинира скорост и т.н., и така стигаме до това което мери спътника. Ей на, погледнете слънцето, уж статична картинка, после се вгледайте по-внимателно и ще забележите всякакви протуберанси и други облаци плазма които да се движат един спрямо друг, едни да излизат нагоре, други да се спускат надолу, трети да се вихрят напречно. И това е при една сравнително нискотемпературна плазма, за разлика от началната вселена, където хаоса е бил много по-голям. Ако може да отбележите точка върху тепсията (т.е. ако тя притежава качества, които да дефинират движение), може да опънете рулетка от топчето и да мерите промяна в разстоянието до тази точка. Тогава тепсията се движи спрямо топчето, по Дефиниция. Рулетка, опъната от наблюдател на тепсията до топчето, също ще показва променливо разстояние - топчето се движи спрямо тепсията. Това движение е относително. Но ако не можете да отбележите характерна точка на тепсията, понятие като движение или покой на самата тепсия губят смисъл. Тепсията следователно няма да притежава качество "движение" и не може да се говори нито за нейно движение, нито за нейн покой. Вакуумът е такава среда, с такива свойства, независимо колко прилагателни му прикачим. Но това сме го дъвкали многократно и нямаше нужда да го повтарям отново.

А аз много съжалявам, че навремето физиците не са успяли да подредят историята така, както вие си я представяте. Очевидно това е някакво голямо неуважение към техните бъдещи поколения :) И ей на, сега ви създават проблеми с грешки, дето не можете да им намерите... Но вие опитвайте, някой може да се смили над вашите очаквания... Нали знаете, луд умора нема.

Има една африканска поговорка: можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие. Случва се, понякога психиатрите не могат да помогнат на пациентите си, и те горките си остават със същите халюцинации: за грешки на Айнщайн, за абсолютно движение, за собствено движение и величие... Навремето за борба с това са използвали доста нехуманни средства, като електрошокове или лоботомия, но сегашният по-хуманен подход оставя такива пациенти вечно да си страдат и да се жалват по форумите...Е, срещат се и лоши хора, готови да набият канчето на такъв хахо, но обикновено се постига обратният ефект - хахото става по-голям хахо.

А, споко, изобщо няма нишки тук. Тя самата тема е само за избиване на комплекси и споделяне на предразсъдъци създадена. Друго с тези предразсъдъци не се случва тук. 1) да, относително движение (както е по условие), или относителен покой. Но самото топче, търкаляйки се, ще има и абсолютно (ускорително от въртенето си) движение; 2) нямаме абсолютен покой, но можем да имаме относителен, ако тепсията е необятна и няма знаци по които да засечем относително движение; 3) както е формулирана задачата, нямаме достатъчно материал за да изследваме първия принцип на относителността, и тоя въпрос ще остане без отговор Колкото до движението с ускорение, това движение е откриваемо. Но при така дефинираната вселена ще имаме проблем с принципа на еквивалентност - няма от къде да се вземе еквивалентното според ОТО гравитационно поле, с което да можем да заменим това ускорение.

Не сте в състояние да ме оценявате, след всичките глупости до тук. Както са казали древните, "обущарю, не гледай по-високо от обувките!".

Нютон никъде не е свързал абсолютната неподвижност с преместване. Факт. А че нищо не сте разбрали от неговите трудове, е друг факт. И вие нещо се затръшкахте. Няма да мине обаче.

Нужда има, и то голяма. Преди да преборите предразсъдъците си, няма как да прогледнете за други каши. Виждам че от доста време вече не използвате смислени аргументи. Да, вярно, от къде ли ще се вземат? От изкривеното разбиране за "абсолютен покой"? Или от сбърканата представа за "собствено движение"? Остава само защитната реакция, че другите са ви виновни за нещо... Извинете за нахалството, че продължавам да си предлагам услугите, но това е поради чисто користни подбуди - за да не пуснкате грамофона отново. Това само ще ви загуби от времето предназначено за по-полезни работи.

Ами проблемът с разбирането на движението си е ваш, не мой. "Абсолютен", "неподвжен" в нейният смисъл означава "неизменен", а движението на системата е кинетично - неизменният етер се е движел като цяло правейки етерен вятър. Ама надали ще го разберете, щото не сте чели "жълтата литература" дето ги пишат физиците тези неща. Това е положението - помогни си сам. Но мисля че няма да имате никакъв успех - сбърканите предразсъдъци свързани с абсолютното движение са се набили твърде дълбоко в съзнанието ви, съдейки по непрекъснатата истерия около тях. Както казват хората, трябва да се чете, иначе ето на, виждате как мисленето мухлясва и престава да мърда. Ма като не разбирате за какво абсолютно движение става дума...

Смисълът на "абсолютен покой" е "неизменен, частите на който не са в относително движение". Нещо като аналогия на идеално твърдото тяло в класическата физика, но запълващо цялото пространство. Не става дума за покой като противоположност на преместване, и никой никога не е свързвал абсолютният поской с някакво изместване, дори Нютон. Защото изобщо липсва дефиниция спрямо какво би могло да е преместването, което го няма, което обезсмисля самата идея за покой по отношение на кинематично движение. Вие досега не го разбрахте това. В този смисъл системата на етера е просто една от многото системи, в които Нютоновите закони са в сила, а "абсолютният покой" характеризира качествата на тази конкретна материя. Това е идеята на Френеловият етер. Нещо повече, такъв етер независимо че е в "абсолютен покой", може да бъде подвижен спрямо обектите, в частност земята, и ефекта от тази подвижност са наричали "етерен вятър". Ето още един факт, че Нютоновият "абсолютен покой" не сте го разбрали както е замислен. Скоростта на светлината в класическата физика не е физически закон, и както всяка друга скорост се очаква да бъде различна в различните отправни системи. Проблемът на този подход е, че в другите отправни системи, в които скоростта на светлината не е C, уравненията на Максуел трябва да се модифицират. Опитите за такива модификации обаче винаги водели до плачевни резултати, несъвместими дори с наблюденията от края на 19-ти век. Това е и една от причините за краха на лоренцовате електронна теория - за да се компенсират тези проблеми, трябвало непрекъснато да се променя теорията. Една от малкото по-успешни промени в електромагнетизма е балистическата теория на Ритц от 1908 г. Тя въвежда минимална корекция на максуеловите уравнения, такава, че чак през 60-те години са направени експерименти които да опровергаят и нея. Айнщайн обаче разбира, че след като Лармор доказва инвариантността на максуеловите уравнения към Лоренцовите трансформации, то електродинамиката не трябва да се пипа, а трябва да се промени механиката и кинематиката. И резултатът е СТО. При всички случаи, "абсолютността" на етера като отправна система след опита на ММ е претърпяла неуспех. Веднага възникнали варианти с увлекаем етер (а това означава, че той вече не е "неподвижен" т.е. абсолютен в началния смисъл, частите му имат относително движение). Теорията на Лоренц опитала с разни хватки (скъсяване, локално време) да задържи нещата, знаем че не е успяла. Но теорията на Лоренц дава зелена светлина на вторият постулат на СТО - след като етерът става напълно ненаблюдаем, скоростта на светлината става константа, просто поради лоренцовите трансформации които използва Лоренц. Айнщайн само взема този резултат за базов. Тоест, в исторически план абсолютна отправна система никогаа не е съществувала реално в работеща теория. Затова няма защо да се връщате към този исторически период. В момента на създаване на СТО тази система вече се е доказала като контрапродуктивна и пречеща на развитието на физиката. Съвсем естествено е Айнщайн да не я ползва. Опитът на Лоренц го е научил. Собствено движение всеки обект може да открие, наблюдавайки другите обекти. Това собствено движение е относително. И не става дума за него в случая, не такива наблюдения визира Айнщайн. Собственото движение, което се очаква да е неоткриваемо, се разкрива с идеята на Галилеевият кораб - да установите движение без да гледате навън, само правейки експерименти вътре в изолираният кораб. Тоест анализирайки физическите закони, да откриете някаква несиметрия, зависеща някак от движението на целят кораб. Или казано още по-просто, да откриете нарушение на първият постулат на Нютон, или разширеният на Айнщайн. В тези експерименти наблюденията на спътниците не вършат работа, защото те наблюдават движение на външни обекти. Не знам защо не успявате да разберете тази тънка разлика и вдигате такава истерия - спътниците та спътниците. Те нямат нищо общо със собствено движение, по условието на задачата включваща това движение. Стига сте настъпвали тая мотика. Просто подреждам кашата която оставяте след себе си с неразбраната абсолютност на Нютон.