scaner

Именно за това е нужна статистиката. И това което казвам разчита на статистиката, за да отличи квантовата от класическата величина на корелацията.

Хубаво, една частица. Теорията предсказва корелация 0.66, измерваме за конкретната частица 0.60. Верна ли е корелацията или не, и какво означава тази стойност, доказва ли наличие на сплетена двойка или как?

Разбира се, но защо трябва да се използват такива сплетени двойки? Не е ли по-удобно д се растеризира изображението което се кове от принтера (то всъщност е в електронен вид) и да се прави с конвенционален предавател където и да било? Просто, евтино, сигурно.

За да се установи величината на корелация, винаги е нужна статистика. При единични случаи закономерностите могат да са лъжливи, известният от психологията "закон за малките числа" при субективната статистика :)

Квантовата механика изисква доста подготовка, усилие и специфичен начин на мислене, защото законите там се различават от ежедневните. Спокойно, не сте се провалили, това е масово състояние при пръв сблъсък с нея. Вече ако човек е настоятелен, постепенно свиква. Самият Ричард Файнма шеговито е казал: "Мисля, че спокойно мога да кажа, че никой не разбира квантовата механика.". А ние тук си имаме дежурни спорове по стари теми, на които познаваме контекста, и по тази причина те могат да са абсолютно непонятни за външни хора...

Получателят, гледайки своите данни, нищо не разбира, те са напълно хаотични. Така както са напълно хаотични и данните на "предаващият". Единствено в съпоставянето им, в корелацията между тези данни, може да се намери смисъл. Аз и преди давах този довод, и сега ще го дам. Разликата между квантовата и класическата физика се проявява във величината на корелацията (при непаралелни спинове), а е по причина неопределеността на състоянието в квантовата механика. Класическите частици си носят величината на спинна и я проявяват при измерваането, и се подчиняват на класическата статистика и съответно се получава величината на корелация, която трябва да се очаква според класическата физика. Квантовите частици не носят величината на спина, те я придобиват при измерването. По тази причина те се подчиняват на квантовата статистика, която дава различен резултат. Сега си представи: измерваме едната частица, и имаме някакво действие от разстояние, което определя величината на спина при другата частица. И след това я измерваме другата. Какво имаме: чисто класическа ситуация, същата както при частицата която си носи спина в класическата механика, за това състояние е приложима класическата статистика и получаваме величина за корелацията, съответстваща на класическата физика. Но ядец, резултатът е корелация, подчиняваща се на квантовата механика, както показват резултатите. Затова действието на разстояние, колкото и да е привлекателно, е несериозно. Квантовата механика е нелокална теория, тя може да е нелокална и без действие от разстояние, което пасва на нашата ситуация.

Вече имаше твма в която дъвкахме този казус. не, не разбираме че нещо се предава, това е неудачен опит за класическо обяснение. Следователно, не получаваме информация (а и да получаваме, не сме я предали ние/другата страна, и това не е свръхсветлинен предавател). Промяната от състояние А в състояние В (както си го мислим че изглежда класически) дали е аналогична на промяната от неопределено състояние в състояние В (каквото се случва на практика), и дали може да лежи в основата на предаване на информация? И така нататък.

Пак не сме точнни, но в такъв популярен преразказ нещата няма как да са точни. Има еди квантов закон, който казва, че не можем да дублираме състояието на една частица (no cloning theorem). Което, в крайна сметка означава, че ако ние се телепортираме по квантовият механизъм, няма да сме двама напълно еднакви. Частицата, от която се взема състоянието, придобива ново (в общият случай случайно), т.е. ако ти се телепортираш по този начин, първоначалното ти АЗ ще загине и ще се разпадне. От друга страна, не е задължително частицата на която предаваме новото състояние, някак да съхрани старото върху друга частица (поне аз не знам за такава възможност). Тоест в случая не става дума за размяна на състояния, а за еднопосочно действие - състоянието на частица А на земята се прехвърля върху частица В на луната например (като комуникацията между земята и луната е със скорост по-бавна от тази на светлината, може да е толкова бавна, колкото по-дълго успяваме да съхраним квантовото състояние. Защото то има тенденция да се разпада, поради околният шум причинен от другите кванти, с които сплетената двойка-преносител може случайно да взимодейства и да се разруши. Това в момента е и основният проблем пред квантовите компютри, малкото време на живот на кубитите, техните битове, по същата причина. Трансферът на данни е очевиден, състоянието е форма на данни, при това не от елементарният вид, с който сме свикнали при обикновените компютри тип има-няма.. Засега се телепортират само единични частици, най-вече фотони, защото лесно се пренася състояние върху тях. По-сложните комплекси очакват експоненциално нарастване на трудностите.

Сплитането е квантов процес, той няма аналог в окръжаващият ни свят. Досега в обясненията използвахме класически поятия, но в пълнота само квантовата механика може да опише свойствата на сплетената двойка, и те се проявяват при квантови процеси. Иначе, за идеята за телепортацията. Елементарните частици нямат индивидуалност. Това означава, че два електрона тук и на Марс са напълно неразличими, освен по динамическите си характеристики. Не може някак да си нарочите един електрон и да проследявате само неговото поведение, няма начин. Всичките динамически характеристики, които има един електрон, формират неговото състояние. Реално две еднотипни елементарни частици се различават само по това си състояние. Процесът на квантова телепортация прави това - той прехвърля състоянието на една частица върху друга, която е на друго място, при което втората става идентична с първата (а първата в този процес си променя състоянието). Това е напълно еквивалентно с телепортацията на частица - все едно двете са си разменили местата,без реално да се премествт в пространството. Ако по някакъв начин успеете да телепортирате по този начин не една, а цял комплекс от частици, нпример съставящите един часовник, на новото място ще се създаде идеално копие на този часовник, което илюстрира телепортацията по-добре. А това пренасяне на състояние всъщност е частен случай на пренасяне на информация.

Значи, основни принципи на меренето на спин. Вземаш една частица, пускаш я през ориентирано в някаква посока магнитно поле. Мери се проекцията на спина по това направление, т.е. спина ще има някаква стойност плюс посока по направлението или обратно. Тази частица с вероятност 50% може да се окаже със спин нагоре, със същата вероятност със спин надолу. Ако повториш със същата частица и по същият начин ориентирано поле, тя ще запази стойността която е имала на спина от предното измерване. Ако обаче за полследващо измерване смениш посоката на полето с перпендикулярна, отново с вероятност 50% ще получиш една или друга стойност. Ако посоката не е точно перпендикулярна а друг ъгъл, вероятността е функция на този ъгъл, може да се сметне. До тук не става дума за сплетени частици. Но така ще се държи и всяка от сплетените частици при този, дето я мери. Особеното на сплетените частици е, че между резултатите от техните измервания има корелация - сумата им е нула. И главната особеност - след като веднъж си измерил сплетената двойка, при повторно измерване всяка частица ще се държи самостоятелно по схемата както описах по-горе (например, ако смениш полето на перпендикулярно и повторно измериш всяка от двете частици, вече сумата от резултатите им няма да е нула, защото те вече не са сплетени). В цялата история интересното идва, когато единият измерва едната частица с поле насочено на горе, а другият измерва другата частица с поел сключващо някакъв ъгъл с първото, например 60 градуса. Тогава корелацията в резултатите от измерването няма да е толкова проста, векторите на спиновете не са противоположни и сумарно не се нулират. Но тогава величината на корелация между стойностите на двете частици може да бъде изчислена от теорията, и тик е интересното: класическата механика дава една корелация, квантовата механика дава леко различна. И по тази разлика може да се провери дали квантовата механика е коректна наука. И тя се оказва коректна. Ако и сега са объркващи нещата, добре е да се почете повече, в уикипедията (само че на английски, не на български) са добре изложени.

Спинът (или поляризацията при фотоните) има определена проекция по дадено направление. Запазване на условията означава да запазваш при измерване посоката на магнитното поле, с което определяш спина. Ако магнитното ти поле има посока отдолу нагоре, то спин +1 е насочен отдолу нагоре, -1 е насочен отгоре надолу. Ако магнитното поле е насочено от ляво надясно, спин -1 ще има посока от дясно наляво, това е идеята. Така че преди измерване и двамата измерващи избирате посока на магнитното поле, с което ще измервате. Тук разглеждаме най-простата ситуация, когато и двамата сте избрали една и съща посока, например поле отдолу нагоре (може да изберете различни посоки, тогава вече става интересно с корелацията между измерените от двамата спинове, но това е по-сложно...). Еднакви условия означава, че след като веднъж си измерил частицата при зададена посока на полето, ако повториш измерването върху същата частица със същото поле, ще получиш същата стойност на спина. Ако смениш посоката на полето, от вертикално на хоризонтално, ще получиш друга стойност на спина. Самите условия не гарантират изхода от първото мерене. С еднаква вероятност измерената частица може да има спин +1 или -1, тук цари пълна случайност. Закономерността е, че другата частица след измерване при тези условия ще има обратен спин. Но тъй като не можеш да контролираш резултата от първото измерване, не можеш чрез това измерване да предадеш информация. Всъщност една добра аналогия за измерване, когато и двете полета са с една и съща посока, се дава чрез примера с ръкавиците. Вземаш комплект ръкавици, слагаш лявата в една кутия, дясната в друга кутия, размесваш кутиите добре, и пращаш едната на Марс. Това са ти двете частици на сплетената двойка. В момента в който едната кутия бъде отворена (измерена), е ясно какво има в другата. Но не управляваш коя кутия да бъде отворена. И това с ръкавиците, независимо че се случва мигновено определянетона другата ръкавица :), не е предаване на информация. Примерът не е съвсем адекватен, той покрива само част от свойствата на сплетената двойка в случая, но демонстрира защо не се предава така информация.

Предаване със скоростта на светлината е напълно възможно, и радиото и телевизията почиват на такъв принцип - електромагнитните вълни се движат със скоростта на светлината. Не е възможно предаване с по-голяма скорост, разчитайки на мигновеността при манипулиране на двойката.

Просто въведох индекс 1, за да обознача нова двойка от частици А1 и В1. С прости думи, зависи как искаш да предаваш информация. Ако разчиташ мигновено, със свръх-светлинна скорост, променяйки едното и в приемника да се промени другото, забрави. Ти не можеш целенасочено да задаваш стойности при измерването: може случайно да измери А като +1 или -1, и този който мери В ще получи допълнителната стойност, която за него също ще бъде случайна. Информация се предава, ако можеш да сравниш двете стойности. Това означава ти по друг канал (по стандартен начин, със скорост под тази на светлината) да пратиш на получателя при В стойността която ти си измерил, и той, съпоставяйки я с измереното от него, да реши дали двойката е сплетена. Сега, разбира се, това още не е предаване на информация. Предаване става, когато твоя частица със определено избрано от тебе състояние сплетеш с едната от частиците в двойката. Тогава резултатът след сравняването на двете измерени състояния може да се използва за създаване на нова частица при този, на когото пращаш съобщението, която да носи характеристиките на твоята с известни характеристики. Този процес се нарича квантова телепортация, и при него информацията, както виждаш, се предава със скорост под тази на светлината. Както се вижда, процесът е доста сложен и объркано звучи. Какъв смисъл има тогава? Смисъла е в свойствата на сплетената двойка. Тя позволява само едно измерване. Ако ти си организираш канал за предаване на информация като горния, и някой подслушва информацията, то той, за да подслушва, трябва да прави някакво измерване. Това измерване ще рзруши сплетеността, и няма да може да се предава информация, канала спира да работи. Тоест със сплетени двойки правиш канал, който да не може да се подслушва. Това лежи пък в основата на квантовата криптография. Това са нещата съвсем повърхностно, така да се каже.

Нека да го кажем по-строго. Идеята е, че ако за А премериш спин +1, то когато измериш В (и двойката е сплетена), се очаква да получиш резултат -1 (сумарният спин изначално е бил нула, и сумата не се променя). Тоест резултатът е, че двете стойности корелират с коефициент на корелация 100%. Но след като А вече има измерен спин, при следващо измерване при същите условия тя пак ще покаже спин +1, а В: -1. Може да получиш нова сплетена двойка, А1В1. И ако случайно измериш А1 със спин -1, то за В1 се очаква резултат +1. Въпросът е, че не определяш какво ще се получи при измерването на първият елемент (А) - с равна вероятност то ще бъде +1 или -1. Тогава вторият елемент от двойката ще трябва да покаже обратен спин на първия. Това не е механизъм, който можеш да управляваш, например да предаваш информация чрез него. не, не е това. Както вече споменах, преди измерването А и В са в неопределено състояние, нито 1, нито 0 (това се нарича сплетена двойка). Измерването ги поставя в определено състояние, и ни дава какво е то. След измерването вече те не са в неопределено състояние, нямат свойствата на началната двойка, тя вече не е сплетена.

Да, могат. Тогава експериментът е най-чист. Могат да се произвеждат единични двойки. Зависи какъв смисъл влагаш под "постоянно измерване". Всяка двойка след измерването си разрушава сплетеното състояние. Идеята на сплетеното състояние е, че преди измерването двете частици нямат определен спин, определена е само сумата от спиновете, например нула. След измерването тази неопределеност изчезва. Но постоянно може да мериш нови двойки, и да натрупваш статистика (в случая статистиката се основава на корелацията между спиновете на двете частици). Зависи. Като лабораторна установка изглежда примерно така (има всякакви варианти): (от тук: https://www.researchgate.net/figure/Detailed-picture-of-the-optics-comprising-the-portable-entangled-photon-source_fig9_251970951) Но може да се поуплътни и да стане доста по-компактно. Как двойка да замества кристала в процесора?

За калибриран консуматор нещата са малко сложни. Може да ползвате активно съпротивление с някаква точност/сертифицирано, такива лесно ще се намерят, но това няма да тества реакцията на електромера на фазови размествания, каквито някои консуматори създават. Според мен, добре е да си нарочите някакъв консуматор, и да сравнявате измерванията на електромера с измерване от калибрирани уреди, Тогава ще ви трябва някакъв калибриран ватметър. Погледнете например това: https://emsyst.com/pdf/Broshure_EE-120A_500V_ColorBulg.pdf Това обаче може да се окаже скъпа покупка, затова ако вече разполагате с някакви измервателни уреди, може да си ги сертифицирате, например тук.

Всъщност религията е използвана за управление и подчинение на големи маси хора. Сега за това се разработват други средства, например Фейсбук. Той в това отношение обхваща и атеисти :)

Благодаря за насоката към тази книга. Първият поглед към началото и съдържанието подсказват, че ще е полезна. Ще инвестирам достатъчно време за нея. Тъкмо привърших "Мисленето" на Даниел Канеман, и тази по удивителен начин се съчетава с изводите и постановките в последната.

Естествено че е по-различно. Агресивността с късмета първи да развием съществен интелект.

Възможно е, възможно е. Ако знаех всичко, както се казва, нямаше да съм тук. Ама щом все пак съм тук, продължава да ми е интересно как могат да се примиряват такива взаимоизключващи се идеи в един мироглед... Аз, да си призная, не го мога това, пък и не ми се налага. Затова и ми е интересно.

Говорим за различни неща. Библията е сборник от разкази, които могат да се кажат верни в един или друг исторически контекст, но не могат да дадат кохерентна картина в причинно-следствената връзка, в кочто са изложени - чрез присъствието на Бог. Може да е имало потоп, може да е имало човек Ной, може и да е построил кораб на връх на планина. Но цялостната история се дъни. Примерът ми с генетиката - пречупено през притчата за Ной, всички (сухоземни) животински видове, включая човека, трябва да имат в миналото си период на изключително ниско генно многообразие, и то по едно и също време. Фактите опровергават това. Вероятният геоложки потоп е някъде към 10-20 хиляди години назад (по Библията около 4000 години). Човека в генетично отношение е имал проблем около 100000 години назад, скоро четох за изследвания показващи че човешкото генетично разнообразие се основава на около 600 индивида тогава. Другите видове нямат такива минимуми, хептен пък по същото време. Един генетик, вярващ в християнския Бог, някак трябва да преглътне това противоречие и да го примири със съвестта си, за да продължи да е вярващ.

Не става дума дали най-простото обяснение е вярно или невярно - за това има други средства, чрез които се установява. Тръгването от най-простото обяснение е смисълът на принципът на Окам - подхождай без предразсъдъци. Предразсъдъците са нагласи, за които нямаш рационална основа. В този смисъл, тръгването напред с рогата "има Бог" е предразсъдък и е контрапродуктивно в науката. Атеизмът от тази гледна точка е естествения подход към науката. Атеизмът, преразказан чрез бръзначът на Окам, твърди: Бог не е причина, докато не се окаже причина. Сигурността на Хокинг идва от дълбокото му познаване на науката, в която такава причина няма място.

Бях решил да не участвам повече в тази тема, защото се превърна на развален телефон, но ще направя последно изключение... Добре, защо с такъв подход? Как цитати от авторитети могат да бъдат възприети за някакви аргументи в науката? Преди Шрьодингер, сега Айнщайн. Освен за събиране на лайкове, за което средата е благодатна, какво друго се постига с това? Обикновено това се квалифицира като логическа грешка, Argumentum ad verecundiam. Ами ето, аз пък мога да отвърна с контра цитат, доста по-пресен от този на Айнщайн, и то от авторитет от същата величина: Стивън Хокинг: "Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не направлява нашите съдби. Това ме води до дълбокото схващане, че вероятно няма небе и няма отвъден живот. Ние имаме само този живот да оценим великия замисъл на Вселената, за което аз съм изключително благодарен." Е, кой цитат е по-тежък и продуктивен? Кой става за боздуган в дискусията? Айнщайн не е епископ. Нито е бил религиозен историк. В никакъв случай той не е бил свързан с практикуването на теология като избор в живота. Така че, колкото и брилянтен да е като физик, той не е философ (всъщност е лош философ), още по-малко теолог. Каква тежест има изказване на учен извън областта, в която той разбира нещата? Каква тежест би имало мнението му за прелетният режим на къдроглавия пеликан? Доколко мнението му трябва да се приема за "експертно"? Ей такива въпроси възникват дори при бръснещ полет над подобни цитати... Основен въпрос: тябва ли да приемаме цитатът от Айнщайн буквално? Айнщайн е учен. Ако думите му бяха отворени за интерпретации, тогава вече не говорим за учен. И това предварително обрича на неуспех интерпретациите. Ще си дам труда да направя анализ на твърдениято на Айнщайн от няколко гледни точки, възможно без или с минимални интерпретации. Въпреки съмненията за експертност в изказването... Първи вариант. Това твърдение съдържа връзка между религия и наука. Най-прост вариант, едно директно тълкувание на това твърдение може да се основе на твърдението, че науката не би напреднала забележително без религия. Това е така, защото вдъхновението и мотивацията за научни изследвания се дължи на стремежите да се търси истината и да се разбере по-голямата картина, до която водят религиозните дискусии. Виждаме как отрицателните ефекти на тъмното минало са вдъхновили мислители и учени да излязат отвъд границите и да положат усилия да обяснят необяснимата реалност, чрез разбирането на логическите концепции, особено на физическите. Тоест религията като пречка става двигател за нещо по-плодотворно. Докато “Религията без наука е сляпа” е доста по-очевидно, то обяснява, че религията трябва да се състои и от логически и физически атрибути, които биха укрепили хипотезата или претенциите в религията. В религията не трябва да се вярва напълно, ако науката опровергава някаква част. Науката може да действа и като лост за опровергаване или доказване на религиозните си убеждения, като дава много по-голяма яснота или прозрение на ума, тъй като иначе той може да бъде замъглен (и е) от емоционални мисли, което усложнява обосновката и преценката. Втори вариант. Цитатите по-долу са от статията Einstein: Science and Religion, публикувана 1954. За целта е добре да определим какво трябва да се разбира под наука и религия в изказването, за да не излизаме извън контекста (извинявам се за преводът ако не е достатъчно гладък, толкова са ми знанията за езика...). Или съкратено казано, според Айнщайн науката и религията са хармонични, защото имат различни, но допълващи се задачи: науката ни помага да разберем физическата структура на Вселената, докато религията се занимава с човешки ценности, морал и значения, и поставя целите пред науката. Ако се придържаме стриктно към тези определения, двете части на дискутираното твърдение на Айнщайн придобиват доста разбираема директна форма: а) Науката, която не се ръководи от желанието да се подобри света (за хората), е спънка. б) Желанието да се подобри света без да се признае и използва науката е безцелно. Но, виждаме че религията не е това което твърди Айнщайн. Неговото твърдение се приближава много повече до някаква философска доктрина, отколкото до религията във формите в които я познаваме. Например, религията прави изявления за истината, с което излиза извън горната дефиниция (и тази дефиниция става изолиран частен случай...). И тук е мястото да се види контекста, в който е използван дискутираният цитат. Ще разширя малко това, което предложи по-горе Gravity.. Тук обаче навлизаме в нови води, дали Айнщайн няма пред вид под "вяра" "доверие в опита"? Да вярваш че може да постигнеш нещо май няма много общо (ако изобщо има) с "религия" и богове. Който мисли, че използването на научният подход е религия, да си вдигне ръката... Бих предложил и трети вариант на анализа, в който да си дойдем на думата, че не съм съгласен с Айнщайн. От неговото определение за наука и религия произтича, че религията е единственият двигател на науката, само тя е тази която поставя целите пред нея. Но това очевидно не е така, има други двигатели, които са първични и действат и без нужда и наличие на религията - това са любопитството и необходимостта. Нито някаква религиозна цел е довела до усвояване на огъня, нито до създаването на копието и лъка, или редовното къпане, или колелото. Според мен Айнщайн греши, като твърди, че "стремежът към истината и разбирането. , , извира от сферата на религията", че религията поставя целите. Може би тук той възприема религията като форма на дълбоко любопитство за вселената? Но той със сигурност не разглежда религията така, както повечето хора я разбират. Не беше ли по-ясно да каже, че някои хора са ненаситно любопитни да откриват неща? Защо трябваше да види това любопитство като форма на „религия“? Никога няма да разберем. Но това е, което довежда до постоянно объркване относно убежденията на Айнщайн, и тълкуването на споменатата фраза. Методът на пробите и грешките, експериментирането за да получиш по-добър резултат, за колко от това е причина и двигател религията? Да предлагам ли четвърта версия на анализа? ... И на края нещо за Дорис. Истината за която става дума в предният ми пост е, че науката и религията са взаимоизключващи се. Това че те се допълват за да дадат кохерентност на нашата ежедневна представа за обкръжаващият ни свят не може да прикрие фактът, че те са взаимоизключващи се дейности. За да не задълбавам в обяснения, един прост пример: денят и ноща се допълват за да представят цялостно денонощието. Но денят изключва нощ, както и ноща изключва ден: когато имаме ден, това не е и не може да е нощ. Доброто и злото се допълват и не могат едно без друго, но злото изключва доброто, то е негово отрицание. Науката и религията нямат обща територия, в това тношение между тях има война - който загуби някаква територия, другият я придобива. Това е свръхелементарна логическа връзка, съществуваща и между науката и религията, и отричането и е изопачаване на истината, за която ме питаше. Която истина трябва да се защитава. Елементарна логика, нали? Да вярваш в приказката за Ноевия ковчег и да се занимаваш например с генетика, на практика са изключващи се дейности, които човек трябва да полага усилия за да примирява и съвместява това в своя светоглед. Има такива хора, правят го. Това обаче не е за пример за подражание.

Представям си го така:  Винаги са ми били интересни причините, водещи до подобни изказвания извън контекста на коментираното...

.