scaner

Във всяка отправна система движението е откриваемо, по дефиниция. В случая е същото - имаме отправна система, свързана с изотропността на реликтовия фон, и движението в нея е откриваемо. Никой физичен закон не забранява това. Съвсем друго е движението, което не е откриваемо, то е свързано с първият принцип на относителността. И в класическата физика това движение също е неоткриваемо по закон, и този закон е един от основните в тази физика. А спътниците нямат никакво отношение към него. Не разбирам, защо толкова упорито свързвате две несъвместими неща - откриваемото по всички закони движение на спътниците според наблюдение на материално лъчение (ми гледайте през прозорците на влака, принципно неотличимо е), и някакво неясно и за вас "неоткриваемо движение"? Инерциалното движение е само относително, и това идва като постулат още от Нютон от 18-ти век. И никой не го е опровергал досега, напротив. Това че си мислите нещо за грешка, както вече многократно уточнихме, е от неразбиране на нещата.

Плазмата на ранната вселена не е един обект, така както и самата вселена не е един обект. Може да свържете отправната система с някаква нейна част, останалите ще са в движение спрямо нея. СТО няма никакъв проблем с нея, отправна система свързана с нея по нищо не се различава по свойства от отправна система свързна с "неподвижните звезди", както са предлагали още от 18-ти век, както и отправна система свързна със слънцето, никоя от тях не е преференциална. Тя е точно толкова уникална и специална както и отправната система свързана с нашето слънце, то също е единствено. Движението в тази отправна система е точно толкова относително, колкото и във всяка друга инерциална система, и със същите физически закони. Това не противоречи на СТО по никакъв начин. Плазмата като материална среда би могла да стане за отправна система, за разлика от пространството което няма как да става. Затова не може да се прави никаква прилика с "отправна система свързана с вакуума" или пространството. Представете си, лети един астероид, с някаква уникална форма и маса, няма друг във вселената като него. Свързвате с него отправна система. След като астероидът е единствен във вселената, това някаква превилигирована отправна система ли е? Не. Е, същото е и с всяка друга "единствена" отправна система, ако ще да е свързана и с шлифера на Господ Бог.. Не разбирам защо толкова трябва да се дъвче реликтовото лъчение.

Не, не е вярвал.

Пак включихте програмата с тръшкането... Е, така хептен нямате полза.

Е, сега, не е ли по-честно да си признаете че не разбирате какво ви се обяснява? Прочетете повече що е това плазма и какво поведение има, после ще видим.

Факт е спектъра на лъчението, а това значи че то произлиза от източник в термодиннамично равновесие, тука няма мърдане. Няма смисъл да се дърпате повече.

Движи се хаотично, в алък и в голям мащаб, наляво-надясно, към нас или от нас, всякак - както всяка плазма.Фактите ги виждате на картинката - различната температура може да се интерпретира като различна честота на светлината, т.е. доплеров ефект, едни области се движат към нас, други се отдалечават.

Щом имаме излъчване, имаме и източник на това излъчване, тука мърдане няма. Специално реликтовото лъчение има спектър на абсолютно черно тяло, което се получава само когато е излъчено от материя намираща се в термодинамично равновесие - само тогава има смисъл понятието "температура", което мерят спътниците. А при термодинамично равновесие лъчението многократно е влизало във взаимодействие с тази материя тип поглъщане/излъчване (според теорията за големият взрив - над 300000 години). Така че имаме факт за наличие на източник - уникалният спектър на лъчението. Пък и иначе не може да говорим за Доплеров ефект.

Първоначаалната плазма в някакъв покой ли е била? Така ли си я представяте? Тогава трябва още да четете що е това плазма. Плазмата представлява най-общо газ нагрят до много висока температура. Такъв газ не може да е в покой, непрекъснато има движение, вихри, в по-алък или по-голям мащаб. Спътникът улавя част от картинката, и измерването му определя интегралното движение на тази част. Тя може да се движи как си иска, или към спътника, или в обратна посока. За това говори и картинката с температурата на различните области: Както сам виждате, до топлите области има съвсем близо и студени участъци, това може да се интерпретира и като движения на различни части от плазмата към/от спътниците.

Източникът е съвсем реален. Лъчението не може да възникне от нищото, и това почива на факти. И спътниците измерват поведението на лъчението от този източник. Ами стига толкова повтаряне, докажете че това е собственото движение на спътниците. Без пак да се оплитате в парадокси. Абсолютно произволно слагате етикет "собствено движение", след като е ясно - от схемата на изчисление - че това е Доплеров ефект, а той мери само относителна скорост с източник.

Нищо не пречи плазмата да е източник, и тя е щото няма кой друг. Всеки плазмен облак, колкото и да е голям, може да формулира център на масата, и движението да се определя спрямо него, когато измерването е интегрално за целият облак (както прави спътника). Каквото и да е, това е система от източници, спрямо която спътникът мери интегрално средна температура, която се превръшща в средна скорост по Доплер. Няма мърдане тук, и нищо измислено няма. Как мислите се определят характеристиките на слънцето, след като видима е само плазмата на повърхността му? Дори хората ловят доплеров ефект поради въртенето на тая плазма. С източниците на реликтовото лъчение е същото, щом са източници на наблюдаваната светлина. СТО не забранява спътниците да уловят и измерят движението на източнците на реликтово лъчение. Така че съвсем успешно се опитваме. Величината 371 км/с спрямо този фон е изчислена на база СТО. Абсолютно нищо общо няма някаква неоткриваемост с анизотропността на това лъчение. Не знам защо ги смесвате непрекъснато тези неща.

Анизотропията се дължи на това, че източниците в една посока спрямо спътника се движат спрямо него с малко по-различна скорост от източниците в обратната му посока, което води до разлика в честотите, при доплеровата интерпретация. Във всяка посока имаме малка част от видимата вселена, и говорим за нейното движение, и снимката демонстрира това движение превърнато в температурни разлики. Пак питам, това движение има ли всички качества на относително движение?

Спрямо всичко материално, спрямо което може да се определи "движение".

Айде малко по-сериозно. Какво значи "движение спрямо реликтовото лъчение", било то цялото или не? Аз твърдя за движение на спътниците спрямо отделни източници на това лъчение, както естествено и движение на тези източници спрямо спътниците. Разликата е много съществена. Кое отличава това движение от относителното?

Кое не е вярно? Видях, че в една посока има както синьо, така и червено, т.е. температурите дори в една посока на отделните части се различават. Ако изтълкуваме това като Доплер (както тълкуваме осредненото лъчение), това означава, че спътникът се движи по посока на някакви части, и се отдалечава от други в същото направление. Тук нямаме никакъв проблем да наречем това движение относително, нали? Или че тези плазмени облаци едните се приближават към спътника, другите се отдалечават? Е, как ще се измени относителният характер на това движение, ако разгледаме и останалите плазмени облаци? Никак, разбира се. Важното е, че движението по своят характер в случая е относително. Ниаккви основания няма да му се лепват други прилагателни.

Но това не е анизотропия в скоростта на светлината, за каквато мечтае Младенов. А това е основното направление, в което той копае, фантазирайки си всякакви небивали свойства на вакуума. Спътниците изобщо не мерят скоростта на светлината. Има много други експерименти, които я мерят и доказват, че вторият постулат се спазва безпрекословни. Поради което целият този спор относителен/абсолютен/зелен вакуум е безпредметен.

Не става дума за това. Спътникът улавя фоново лъчение от конкретно направление, от първичната плазма в много малък пространствен ъгъл. Няма проблем да определиш движение на този плазмен облак, да го наречем, срямо спътника. Изобщо не става дума за неопределеното "движение на вселената спрямо нещо". Въвеждането на абсолютна отправна система тук е неоправдано - такава система с нищо няма да се отличава от всяка друга инерциална система. Ще бъде преференциална дотолкова, доколкото е преференциална и отправна система свързана със слънцето например. Тоест никак. При слънцето също имаме анизотропия, даже много по-крещяща - то ще е само от едната страна на спътника и няма да го има от другата, ще очертава много по-ясно някакво направление в пространството. Но това не е достатъчно да го наречем абсолютна система (още повече, преди да дефинирате наблюдаемите свойства на такава система, за да сме сигурни като кръщаваме нещо на нейно име , а Младенов се пази всякак да ги дефинира, поради невъзможност разбира се).

Спътниците не откриват анизотропия в скоростта на светлината, а в температурата на обекти. А тук е важно именно анизотропията в скоростта на светлината.

Може, тук вече имаме нееднородност, промяна. Но тя е свързана именно с наличието на материя, т.е. отправна система с такова пространство в известна степен е еквивалентна на отправна система свързана с тази материя. Проблемът е, че това да се променя кривината на пространството не е достатъчно. За отправна система ни е нужно нещо по-стабилно, достатъчно статично, например някакъв минимум (или максимум) в потенциала на полето. Но от друга страна, такива екстремуми в полето винаги са свързани с неговите източници (освен при гравитационните вълни), така че се връщаме на утъпканата пътека - отправна система свързана с материята. :)

Защо? След като всички характеристики на това движение на източниците спрямо спътниците са характеристики на относително движение? Тук ви пречи интуицията. Тя се опитва да намесва някакви предшестващи причини на движението, вместо да се съсредоточи на характера на самото движение. Дали движението е абсолютно или относително не зависи от неговите причини, а само от неговите свойства. Същият проблем, но в по-малка степен се случва и когато разглеждаме относителното движение на кола спрямо земята и обратно, земята спрямо колата. Но това не е проблем на физиката а само на собствени предразсъдъци, и с опеределени усилия може да се преодолее.

Топлината е термодинамична величина, характерна за веществото, не за вакуума. Във вакуума не се пренася по дефиниция.

Тази тема е по съвсем други въпроси, дайте да не я съсипваме така. Топлината не се пренася във вакуум. Най-просто казано, нагретите тела излъчват електромагнитна енергия в пространството. Когато тази енергия попадне върху по-студено тяло, то поглъща част от нея. Тази енергия извършва работа като предизвиква допълнително трептене на молекулите в това тяло, и това е еквивалентно на допълнително количество топлина. Самата топлина не е енергия, която да се предава.

Ами именно защото нямате отправни точки във вакуума, затова не може да е отправна система. "А що пък да не го заквасим вакуума като киселото мляко?" Вече съвсем на случайни разсъждения и стрелба в тъмното го ударихте Учете си уроците за да не задавате такива глупави реторични въпроси.

Уточнили сте, ама каква полза от такова бълнуване? Сметки без кръчмар, жалки опити да прикриете незнанието си. Преносна среда A transmission medium is something that can mediate the propagation of signals for the purposes of telecommunication. Signals are typically imposed on a wave of some kind suitable for the chosen medium. For example, data can modulate sound and a transmission medium for sounds may be air, but solids and liquids may also act as the transmission medium. Vacuum or air constitutes a good transmission medium for electromagnetic waves such as light and radio waves. Майтапи, како Гинке

Нютон сега се обръща в гроба... Спри се бе, излагаш се, нищо няма да постигнеш по този път. Те гаргите вече почнаха да ти се смеят, сега ще почнат и хлебарките.