scaner
-
Брой отговори
15972 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
608
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Когато истината се изкривява, някой трябва да я защити, нали?
-
Ами защото вярата в богове и науката са си несъвместими, из основи. Силата на науката е скептицизмът и съмнението, това е отрова за вярващият. Не напразно в миналото са горили на клада инакомислещите. Съвременните вярващи на практика са се предали, те са различна порода от някогашните. Както каза Gravity, те се опитват да примирят в себе си две изключващи се дейности. И приказките че тези дейности са съвместими са за успокояване на съвестта..
-
Ами много съжалявам тогава. Може би затова не разбирате и доста други неща, свързани с вашите резултати. Просто е, само малко усилия трябват. Производният ток I3 ще бъде по-малък от I2, защото реакцията на разряд е по-бавна, вложеното количество електричество от I2 ще се връща по-дълго време. Това е както при всеки акумулатор: зареждате го за два часа и после го консумирате 10. Загубите ви ще се минимизират когато целият вложен заряд от I2 се върне обратно в разтвора за да дейонизира йоните, а това е експонециално забавящ се процес и вие със сигурност не изчаквате края му. Не само изчисленията са слабо място при едно измерване. Измерването на помощните величини - ток, напрежения, са основното слабо място. Пак си задайте въпроса, от къде се вземат тези електрони при този слаб ток и напрежение които мерите? Това е основният въпрос тук. Без електрони няма отделяне на газ, а електроните идват от вън от токоизточника. Значи има нещо силно съмнително в резултатите, нали? И къде е грешката? Омръзна ми вече все един и същи въпрос...
-
Дискутирането ви не беше по същество, а беше емоционално отхвърляне. След като признах че са грешни, аз ги поправих и оценката е смазваща за вашата методика на експеримент. И точно бягството от това ми е интересният психологичен ефект от тази тема. Това звучи абсолютно некомпетентно. Имам чувството, че теоретичната ви подготовка е изключително повърхностна. Ако този теоретичен модел бил отдавна опроверган, посочете от кого и в какво му е грешката. Ама така само на празни желания, наука не се строи. Идеята за очен лекар не е лоша. Само се замислете, или има някъде скрит ток от нищото, или много по-вероятнно, има скрит ток който не отчитате коректно. Други варианти няма, но първият изисква много сериозна обосновка Законите на Фарадей са приложими там, където протича електричен ток - за кратко или за по-дълго. При вас протича ток, значи законите са приложими и при вас. Тоест те налагат върху вашият експеримент своите ограничения, и това е сериозен проблем при тълкуване на резултатите ви. Не може да избягате от законите на природата, в случая законите на Фарадей. Елементарно, чрез количеството свободни електрни които се активират за осъществяване на йонните преходи. Фарадей е вездесъщ :) При всички споменати от вас електролизи е валидно това правило, и принципът е сходен, само електроните са с различен произход. Запомнете - закона на Фарадей се свежда до простото: давате на йона един електрон, и неутрализирате една валентност. При водорода веднага получавате неутрален атом. Произходът на електрона не е важен. Ако е ток, то количествено се описва чрез силата на тока (това е количеството вложени електрони в секунда), ако е друг процес, се описва чрез механизма на генерация на нужните електрони. Но важното е - един електрон = една валентност. Много газ сте получили - значи много електрони сте вложили, независимо че хабер си нямате как се е случило.
-
Вие сериозно ли? Толкова ли сте заслепен от връзване на жички?
-
Нима не разбрахте този елементарен баланс? Май трябва да се постараете повече. Твърдите, че аз съм искал да омаловажа достиженията ви... С такова поведение, каквото демонстрирате, вие сте няколко обиколки пред мен в това начинание. Почнете от начало. Опитайте бааавно да прочетете няколко пъти това неравенство, прочетете аргументите които доведоха до него, намалете емоцията с няколко порядъка и повишете за сметка на това вниманието си, надявам се че може и да проумеете този очеваден баланс. Пък ако не го проумеете, минуса си е за вас. Естествено че можете да пишете уравнения, само дето нямат никакъв смисъл. След като токът I3 е по причина I2, той не може да е по-голям от I2. Ако отворите някой учебник, такъв ток е с добро приближение експоненциално намаляващ, количеството електричество (доставено от тока I2) се връща много по-бавно, и това е смисъла на моето уравнение. Дори цялото количество електричество да се върне мигновено (доппускаме, макар да няма такава реакция) то не е повече от предаденото с тока I2. Така че имаме равенството I3 <= I2 (като равенството е хипотетичният случай на мигновено разреждане). Резултат от всичко това е, че неравенството което сте написали е погрешно, без смисъл, глупост. Както виждате, не можете да пишете уравнения като мене :) В тях все пак трябва да има и смисъл, нали? Така както и в експерименталната работа трябва да има и смисъл. Каквито и контролери да сложите, импулсът идеализирано може да се представи чрез два полупериода, и балансът на тока в тези полупериоди говори за наличието на загуби. Всичките контролери определят времевите и амплитудни характеристики на импулсите, плочите и електролита определят времевите характеристики на зареждане и разреждане, всичко това интегрално е влязло в баланса който ви написах, подробностите само могат да увеличат или намалят загубите ви, но не и да ги премахнат. Както виждате от баланса, те са принципни. Ама трябва малко да си вдигнете нивото. Да, дефект казвам. И намалете главнните букви, за да се чувате сам. Нали точно за това говорим: вашите изчисления, базиращи се на съмнителна методика на измерване, противоречат на теорията. И за това имаме две положения: или теоретическата оценка е погрешна, или вашите резултати са компроментирани. Теоретичната оценка се базира на елементарни съображения: работите с ток, това е поток електрони, няма от къде да се вземат електрони ако няма ток. Никой не е опровергал законите на Фарадей, колкото и да ви се ще, изчисленията които приведох не можете да опровергаете също (колкото и да твърдите че имало грешка, само показването на такава грешка е аргумент). Остава значи съмнението във вашите измервания. Проблемът тук е, че вие сте в положението на барон Мюнхаузен, трябва сам да си помогнете... Но да давате съмнителни резултати като аргумент че теорията не е вярна - моля, това е абсолютно несериозно. Да, аз поправих грешката. И резултатът пак е твърде трагичен за вашите претенции. А това че не искате да дискутирате предполагаема от вас грешка, така кардинално подлагаща на съмнение вашите претенции, мисля че е въпрос на възможности... Или аз съм сгрешил, или вие. Е, моето може да се провери. Но вие не искате. Не можете? Страх от резултата? Останалите възможности, както казах, сами работят за омаловажаване на постиженията ви.
-
Да, на патенти не вярвам. Срещнал съм толкова много некоректни патенти, че ако вярвах в тях трябва да основа някаква религия, поне пари да падат. Запознайте се с историята на Мехран Кеше, не напразно ми хрумна аналогията. Той също беше уважаван в определени кръгове. Значи законите на Фарадей, според вас, са плод на учебник писан от селска дскалица? Те са мухлясали постулати които съвременната наука е оборила? Чувате ли се какви ги говорите? Аз мисля че тайкава нагласа прекрасно обяснява всичките ви постижения. Не се ли усещате, че с това подлагате познанията си по електрохимия на силно съмнение? Май не се усещате. Точно това му е великото на Фарадей, че без да е чувал за титаново-легирани електроди, само на база чаша солена вода и две жици е извел закони, на които се крепи цялата модерна индустрия разчитаща на електрохимия, без никой да го е опровергал (по простата причина, че електрони от никъде не се срещат в природата). Вашите резултати изобщо не са достатъчни за опровергаването му, ако това си мислите. При такива резултати, и при толкова сериозен природен закон, първата мисъл е да се търси грешка. Но аз не виждам такава сериозна нагласа у вас, вие търсите само наградата. Е, ще си поговорим по същият въпрос пак след няколко години. И помнете, положението ви няма да се е променило. Имате някакъв проблем с моята аритметика? Какъв? Освен че резултатът не ви харесва по неясна причина? Покажете какъв ви е проблемът, и ще изясним нещата. Но вече забелязах, от такава конкретика вие бягате. Защо, вие сам не можете да направите такива сметки? Не е добре това за работата ви :)
-
Забелязвам, вие всячески избягвате да дискутирате по същество моите изчисления. Защо ли? Ако те са верни, някъде имате грешка, и многото думи няма как да я омаловажат и скрият, напротив. Ако изчисленията ми са грешни, показването на тази грешка веднага би вдигнало акциите ви тук. Това е лесният вариант. Защо тогава избирате трудният, на оценки без кръчмар, пропаганда и зариване на главата в пясъка? Хвалбите не са доказателства.
-
Вижте, аз ви направих баланс на база консумираният ток, и получих число доста над вашето като теоретичен минимум (никой още не е отрекъл законите на Фарадей за електролизата, нали?). Тъй като предполагаме, че нямате втори скрит източник, който тайно да доставя електрони които да превърнат йоните в атоми, а с наличните електрони (ток, мощност) не може да се получи по-ниска от теоретичната оценка, това за всеки експериментатор е червена лампа за проблем в методологията на отчитане. Ама силна червена лампа, мигаща и виеща. Не знам как започвате да разлагате вода при 0.5 волта, но дори да вземем това напрежение, теоретичният предел пак е над 1 Wh/L SOH. Ако си мислите че сте под него, спешно трябва да искате нобелова награда...
-
Така така. Хайде сега да поразсъждаваме и количествено, а не само емоционално. Вие пускате ток на клетката I. Според казаното по-горе, този ток отива за две неща: I2 за да зареди вашият галваничен елемент, и I1 който отива директно за рзложение на водата. Значи имаме по условие I = I1 + I2. Следователно, през единият полупериод на вашият импулс вие произвеждате газ с ток I1 < I. През вторият полупериод електрохимичният елемент, произведен от вашият ток I1, започва да действа във ваша полза. Но при него процесът е по-бавен от процеса на зареждане, следователно токът който той дава е I3 < I2. Тоест за целият период на вашият импулс вие работите с ток I1 + I3 < I1+I2 = I, т.е. имате ненулева загуба. Разбира се, тук трябва да се отчитат и времената през които действат съответните тоци, но това няма да наруши горното неравенство (погледнете го от към количество електричество, тогава неравенството става кристално ясно). Така че това както и да го наричате, е дефект. Дефектът би се неутрализирал в голяма степен, ако дадете достатъчно време на електрохимичният елемент да се разреди напълно, за да върне всичко което сте му дали. Но тогава скоростта на добивът ви драстично ще намалее. Така че забравете допълнително производство на газ. Това са напразни надежди, ще се изложите ако го кажете пред сериозен човек занимаващ се в дадената област.
-
Това вече и аз ви го казах. При това такъв галваничен елемент може да се формира и от други протичащи химически реакции, което би обяснило излизането на мехурчетата достатъчо дълго време без ток. Но такъв паралелен процес е в графата загуби. За свръхнапрежението не съм споменавал изобщо, защото то води до повишаване на напрежението на клетката и съответно допълнителни загуби по мощност. Взел съм в сметките си само теоретичната величина 1.23 волта, която не зависи от типа на електродите и разтвора, и е по-ниска от изброените от вас стойности. Всичко от електродите и разтвора е над нея и е загуба, а аз изчислявам теоретическият минимум без загуби. Ако сложите 2 волта на клетката, и топлинните загуби, и концентрационната поляризация, резултатът ще излезе над 6-7 Wh/L Но ми е интересно къде видяхте грешка в сметките които изложих.
-
Тази история с д-р Омаса много ми прилича на тази с иранецът Мехран Кеше. И той обещаваше всьо и вся, и той демонстрираше бутилки и чудеса, генератори на свободна енергия, и той си завъди армия от последователи, дето чрез електролиза утаяваха парниковите газове в огромни количества като някаква нова форма на материята, и мажеше с нея какво ли не (нещо като пекилер, за правене на "нанопокрития"),.. Дано не съм лош пророк.
-
А, сега на свенлива мома ли ще се правите? Каква грешка виждате? Това че резултатът не съвпада с очакваните от вас, не означава грешка, а много сериозен проблем. Сметки със почти същият резултат, получени по няколко различни начина има много в мрежата, трябва да сте запознат (аз тръгнах от закона на Фарадей, други тръгват от енергията на горене на водорода, трети тръгват от енергията за разложение на водата, резултатите ни са много сходни, няма причина да са различни). Колкото до енергията за която питате, вече ви отговорих по-горе: това е химическа реакция, подхранена от основният ток и протичаща при изключването му (тя си протича винаги, просто не я забелязвате). Ако направите химически аналлиз на газовете отделени при нея, ще видите че най-вероятно са обратно на основната реакция - на катода се отделя кислород, на анода - водород.. Но в крайна сметка може да е всякак, зависи от условията. Това идва да покаже, че верочтно нещо с електродите ви не е наред. При всички положения, трябва вие да отговорите на този въпрос, а не да го игнорирате и да очаквате от мен помощ (дадох ви я, мислете). Да се отделя газ без да тече ток е проблем на цялаата ви схема - става нещо което не контролирате, вероятно има и други липси на контрол. Не могат от никъде да дойдат електрони и да ви редуцират йоните, нали? Или си мислите че могат? Значи проблемът е чисто терминологичен. Обикновено всички смеси водород-кислород при подпалване пукат, исторически по тази причина е дошло и името "гърмящ газ". Това за обемното съотношение 2:1 е някаква мода. Най-силно пука стехиометричната смес, защото няма нужда за доставка на допълнителен кислород (което ще разлее процеса във времето и намали удоволствието :) Нещо сигурно по този повод, а не слухове? Каква е разликата? Доколкото схванах, SOH и MOH имат еднаква стехиометрия. Какво ги различава? Но не ми описвайте разлики по свойствата, а причината за тях. Очаквам с интерес да коментирате защо вашите резултати са толкова под теоретичната граница на процеса.
-
Неръждавейката е ясна работа, но за електродите от благородни метали, някой явно ви е пробутал менте. Пробвано с платинов електрод, вечен е направо за подобна работа. Разбира се скъпичък е, но въпросите тук са съвсем други. Ама моля ви се, дерзайте. Аз само гледам нещата в исторически ракурс. И Юл Браун имаше патенти за удивителният си газ, и отдавна вече тези патенти не ограничават ползването, но нещата са в почти същата точка дето са замръзнали преди 30 години. Т.е. много приказки, малко резултати. Тая история с MOH,SOH и каквото и да е удивително ми прилича на историята с HHO. Ама направо няма разлика.
-
Хелият е този който трудно се удържа. Водородът далеч по-бавно минава през стени, проблемът при него е дълготрайното съхранение. Изглежда конструкцията ви е неудачна, щом в мензурата не достига нищо. Една стъклена мензура може много дълго време да съхранява водорода, загубите идват основно от обратното му разтваряне във водата, както всеки друг газ при контакт с нея. Нещата не са толкова сложни Някакъв конструктивен проблем имате. Но дали ще го пазите сам, или смесен с други газове (там SOH, MOH), дълготрайното му съхранение е проблем. Така е, хабер си нямам. Каква е разликата според вас, освен в имената? Газът няма структура, за да разчитате на нея. По какво друго могат да се различават две газови смеси, всяка съдържаща стехиометрично количество от два газа? Гърмящият газ навремето също се е получавал с електролиза, по какво се различава от вашето SOI? С интерес бих чул вашите обяснения. По-конкретно? Възможно е в бързината да съм допуснал грешка. Но като гледам, тя изобщо не е във ваша полза. По-долу са точните изчисления. За токът например имам пред вид следното. Ако вие пускате 1 ампер на импулси с коефициент на запълване 0.5, то този един ампер тече само през половината секунда, и мощността която той осигурява е само половината мощност, която би била ако токът течеше цялата секунда. Т.е. ако при тези условия сте получили мощност 0.4 Wh, то за една секунда тя ще бъде 0.8 Wh, защото тези 0.4 Wh се отнасят само за половината време, половин час (и съответно написаното h е подвеждащо). Да, аз съм сбъркал в моите изчисления, но сега ще видим вие къде сте. Тръгваме от едно справочно число, електрохимическият еквивалент на водорода: 0.0376 g/A.h За публиката: това означава, че при ток 1 ампер в продължение на 1 час се отделя 0.0376 грама водород. За толкова атома се осигиряват електрони за редукция от 1 ампер. Но същият ток, разлагайки водата отделя и кислород на другият електрод, в тегловно съотношение 8:1, т.е. същият ток ще отдели за същото време 0.3008 g кислород или този ток за този час ще разложи 0.0376+0.3008 = 0.3384 g вода или ще поучим ~0.34 g SOH. Трябва да оценим това количество в литри. Прилагаме законът на Авогадро - 1 грам мол газ при нормални условия (температура и налягане) има обем 22.4 литра. Един грам мол SOH е 18 грама, така че имаме следната пропорция: 18 g -> 22.4 L 0.34 g -> Х литра X = 0.42 L газ сме получили от 1 A.h Напрежението на разложението на водата е 1.23 волта. Така че ние можем да пропуснем този 1 А при 1.23 волта минимум, и ще получим че при енергия 1.23 Wh сме получили 0.42 L SOH (можем произволно да дигаме напрежението при фиксирания ток, само се отдлечаваме от минимума по мощност но при същото количество). Моята грешка беше че взех това число за гранична оценка. Но, сега ще я поправим като довършим изчисленията. Стигнахме следната пропорция, с която ще оценим енергията за литър: 0.42 L -> от 1.23 Wh 1 L -> X Wh X = 1.23/0.42 = 2.93 Wh Или теоретическата долна граница е 2.93 Wh/L SOH. Поправете ме ако греша. Какво сте получавали и мерили вие като 0.38-0.4 Wh/L (7 пъти по-малък ток, седем пъти по-малко електрони, седем пъти по-малко редуцирани йони при вашите числа?), остава загадка. Получили сте 7 пъти повече енергия от нищото? Докопали сте се до енергията на вакуума? Леле... Интересно е да ни обясните.
-
Може ли аз да отговоря? Опитите с електролиза бяха откровение за мен преди мнооого време, когато прогарях с киселина всички килими в къщата :) Електролизата съвсем не е толкова прост процес - бодваш два електрода, пускаш ток и всичко става като по учебник. Напротив, още с бодването на електродите започват много процеси. Например, два различни електрода, и дори два еднакви но различно обработени или почистени, образуват галваничен елемент. Такъв елемент може да бъде даден накъсо чрез захранването на електролизьора, и да протича собствена реакция на разтваряне на електродите му. Друга възможност, най-честата, икоято в допълнение причинява и загуби, е създаване на акумулатор. Не можен, напротив, съвсем прост. Ако единият електрод например е меден, и се ползва за анод, върху него при протичане на ток започват да се образуват минимални количества съединения на едновалентната мед. При протичане на тока тези съединения достигат някакво насищане, зависещо от много фактори. При спиране на тока тези съединения стават своеобразен електро на галваничен елемент, едновалентната мед отдава един електрон за да стане двувалентна, и този електрон отива за неутрализация на един водороден йон. Токът генериран от такава реакция е в обратна посока на тока прилаган на електролизьора, може лесно да се установи с директно измерване. В зависимост от количеството образувано вещество зависи и заряда на така полученият "акумулатор". Напрежението което дава също зависи от много фактори. Медта тук е само за пример. В зависимост от електрода - желязо, манган, особено олово, в зависимост от електролита, произведеният "акумулатор" може да има най-различни свойства и продължителност на действие. С достатъчни по площ медни плочи и алкален електролит от такъва "акумулатор" съм палил за кратко лампа от едновремешните джобни фенерчета. Реакцията върху електродите с отделяне на водород може да продължава и часове, ако достатъчно дълго е "зареждан" такъв акумулатор. Този ефект може да се избегне с електроди от благородни метали: злато, платина и сплавите и. Но пък може да се наблюдава с учебна цел с живачен електрод. Там е съпроводена с още химически реакции, водород в началото не се отделя изобщо а се отделя натрий върху електрода, и едва в последствие натриевата амалгама, като достигне определена концентрация, започва с водата да отделя водород, независимо има ли ток. Отделянето може да продължи и дни., особено ако водата е под стайна температура. Лошото на тази реакция е, че тя яде от полезния ток и причинва загуби, които никой не иска. Никой после няма да чака с часове за да се възвърбат тези загуби. При такива ситуации трябва да се върнете към основите - щом няма ток, няма електрони които да редуцират йоните. И ако има такава редукция без да сте пуснали ток, то токът се генерира от вътрешен източник, и само трябва да тръгнете по следата. И да имате хубави електрохимични справочници. Най-простият пример за горното е оловният акумулатор, той работи на същият принцип. Само дето конструкцията му е оптимизирана за други цели. Не вярвайте на всички патенти. От много време може да се патентова всичко, без наличие на прототип и доказателства. Толкова патенти за вечен двигател има, че свят ще ви се завие. Един от начините за подобряване на ефективността е повишаване на температурата на електролита. Допълнително, самото пропускане на силен ток загрява. Сметнете, 1 волт на 5 ампера, това са пет вата вкарвани непрекъснато, пет джаула за секунда, топлината ще е значителна още повече за по-малки вани, и трябва някак да се разсее. От това няма мърдане, и ако при вас не се загряват тези малки джвъчки от картинката, то ощността е малка и сте далеч от споменатите от вас постижения.
-
Абе забелязах. Но желаещи безплатен обяд винаги ще се намерят, и то по много...
-
Както и да го погледнеш, при всички случаи трябва да се плати енергията на връзката, по един или друг начин.
-
Е, дали киловатите ще ги даваш директно, или с част от тях ще наливаш топлина и ще отчиташ само останалото, има ли значение? Тя топлина така и така си я има, електролита е съпротивление и харчи мощност да се грее, разликата между теоретическото 33 квт и 35 квт които споменаваме е това греене. Мисля че ако загреем парата до температура на разложение на водата, никаква мощност няма да отиде за електролизата, и ще постигнем абсолютен рекорд
-
По-прост въпрос - от къде се взема самото число 12 kWh/kg, след като техният споменат резултат - 0.4 Wh/L (SOH) е еквивалентно на около 33kWh/kg H2. Така че споменатите резултати взаимно се изключват. Някаква голяма емпирика със произволни заключения се забелязва... Да не би видението за светлото бъдеще да е замъглило мисленето в тъмното настояще?
-
Последната фраза на филма "Адвокат на дявола" може би може да отговори...
-
Да започнем от това... При електролиза, за да се превърне един водороден йон в атом, той трябва да получи един електрон не от нищото, а от протичащият ток. Без да получи този електрон, водородът не може да се отдели като газ. Следователно, когато спре токът, електролизата прекъсва. Това че процесите в клетката продължават - водородните атоми се групират в молекули, молекулите се консолидират в мехурчета, и чак тогава ги виждаме да излизат, е процес който наистина може да отнеме време. Но това не е електролиза. Прекъсването на тока има два аспекта - положителен, премахва се неутралният водород около електродите, което облекчава достъпът до токоносителите до електрода и премахва свръх-напрежението, и отрицателен - ефективният ток намалява и процесът се удължава във времето (а това означава, че всякакви сметнати мощности и производителности трябва да се коригират с коефициента на запълване на импулсите). Така че заключението, което правите, че производството на газ продължава и без ток, не е верно. По простата причина, че без ток липсват електроните, нужни за това производство. Естествено, въможно е да използвате някакакъв консуматив за електроди, които разтравяйки се във вода да продължават да отделят водород и когато няма ток, но това е изключително скъпа алтернатива. Това е практическо постижение, използва се в индустрията масово. Теоретичната граница е 33.2 KWh/kg H2. Тя не може да се достигне и със специални мерки, но силно може да се доближи отгоре. О, поздравления тогава! 9Wh/L SOH е невероятно трудно да се постигне, дори при експерименти от начинаещи без никакви познания. Споменатите по-горе 50 KWh/kg водород са еквивалентни само на 0.62 Wh/L SOH (може лесно да си го преизчислите). Два боднати пирона в разтвор от натриева основа няма как да ви дадат по-лош начален резултат от 1Wh/L. Другото твърдение, че 0.4 Wh/L е "около 10 пъти по-икономично от най-добрите показатели в света за момента" също няма как да е вярно. Най-добрите показатели са около 0.45 Wh/L (в строго лабораторни и икономически неинтересни условия). Както показах, индустриално показателите са около 0.6 Wh/L, а в индустрията се гони цена на целия процес, което обикновено е малко за сметка други показатели, като този. 0.4 не е около 10 пъти по-икономично от 0.6, вижда се че сте склонни да работите с произволни числа. Както и да е, да се върнем на величината която споменавате. Теоретичната долна граница на производство на стехиометрична смес при разлагане на водата е 0.41 Wh/L. Така че вие няма как да сте паднали под нея, нито да сте се доближили толкова. Но ако вземем пред вид, че вие накъсвате тока, тогава вашият процес се удължава във времето(ефективният ток и мощност намаляват), така че този 0.4Wh означава по-голямо число за час, ако токът не прекъсваше и запълваше и неработещите интервали. И тогава всичко си идва в нормата. Нещото наречено MOH не мога да го коментирам, защото не е ясно какво е. По някои твърдения ("Маса на MOH Gas - 18 g/mol (9 пъти по-тежък от водорода). ") може да се извади изводът, че това е класическата стехиометрична смес наречена гърмящ газ (и по-горе SOH). На каква физична база двете се различава не става ясно (изредените свойства за смеси с еднакъв състав влизт в противоречие една с друга). Но този въпрос може да го пропуснем за сега.
-
Така си е. Но това е контролируема ситуация. Докато като те оставят пред лицето на Създателя, няма как да се пазариш
-
Субективният фактор го има винаги и навсякъде. В случая говоря за субективният фактор, повлиян от наличието на вяра в/срещу Бог, и по него правя сравнение и разделение. Колкото до активността в темата, съгласен съм, затова и използвах това положение за да разгранича вярващи от невярващи. Напротив, темата е интересна защото показва ярки моменти на проявление на вярата, съзнавана или неосъзната. Това е любопитен материал и за атеисти. В края на краищата атеистите живеят сред верующите и е добре да могат да прогнозират реакциите им и кога може да се разчита на тях. Самият момент вярващ да повдигне такава тема предизвиква определени размисли. За мен личен кошмар би било да ме лекува вярващ лекар, който като достигне нивото си на компетентност да остави лечението в божиите ръце... А нивото на компетентност на обкръжаващите ни лекари напоследък е с тенденция надолу, по ред обективни причини, и е лотария на какво ще попаднеш, поне според личният ми опит...
-
Мисля че тук бъркате. Ако ученият вярва че няма Бог, тогава при попадане на доказателство за съществуването му той ще го отхвърли. Както в първият случай. И виждаме, че причината е вярата, общото и в двата случая, което е лошо за ученият и е съвсем по темата. Но тук е мястото да сложим най-важният, третият вариант, за учен който не вярва. Той няма причина да бъде субективен, независимо какво доказателство дойде на него не му пречи вярата и не я намесва в решенията си, защото просто у него тя липсва (по условието на третият вариант). Това са атеистите. Изводът според мен е, че на техните резултати повече може да им се вярва. Изобщо, вярата изисква активност, вярващият хаби време и енергия за да спазва препоръките и ограниченията на вярата си, да се самоубеждава че е прав, брани я от конкурентните религии, опитващи се да му вземат територията, мисли за нея, отделя ресурс. Липсата на вяра, обратно, не изисква никава активност и ресурс в съответната посока, защото липсва организационна причина за такава. Тя освобождава ресурси.
