scaner

Вие сериозно? А стига бе Тези работи ги четете там, дето и другите опровержения на Айнщан, нали? Добре.

Какво значи "погрешна"? Айнщайн е предложил математически модел, какъвто е и всяка теория във физиката. А един модел, колкото и абсурден да ти се струва, щом се потвърждава масово от наблюденията, най-вероятно е верен и трябва да се справиш с това си чувство за абсурдност и погрешност :)

Нервността и вътрешният подтик да отговорите преди да сте осмислил, ви играе лоша шега. Не ми цитирайти азбучни истини, прочетете внимателно какво съм ви написал, има една запетая която еуфорията ви е пропуснала. А тя определя целият смисъл - в СТО еднаквостта на скоростта на светлината не се приема като следствие от експеримента на Майкелсън и Морли, да ви го кажа по различен начин. Английските текстове си ги четете по-задълбочено, защото още доста трябва да ги проработвате. Ако го наречете просто "гениална хрумка на Айнщайн", ще бъдете най-близо до истината. Той, както и всеки друг основен закон във физиката, се постулира. Така например законите на Нютон, както ги знаем, не следват от други закони, те са негови гениални хрумки, постулати (F=m.a например). От тях могат да се изведат друго следствия, които ако по някаква причина приемем за постулати, да доведат до законите на Нютон (например за минималното действие), и т.н. пинг-понг. А от къде му е хрумнало, Айнщайн го загатва на различни места. Идеята му е удивително проста. Натрупаните до негово време експерименти показват, че нещо не е наред - или в електродинамиката, която описва поведението на светлината, или в класическата механика, която описва поведението на другите обекти, които взаимодействат със светлината и с чиято помощ се правят измерванията и еталоните с които се правят тези измервания. Затова пред него стои дилема: или да коригира електродинамиката така, че да се стикова с поведението на светлината каквото се очаква от класическата механика, или да промени класическата механика така, че при големи скорости а движение да бъде по-адекватна в поведението на светлината и електродинамиката. Уравненията на Максуел са му любима тема, той е добре запознат с тях, запознат е и с много опитни резултати свързани с електромагнетизма и оптиката, и вижда, че според него тези уравнения работят перфектно и не трябва да бъдат пипани. Това означава да бъде променена класическата механика. От електродинамиката се взема основното - константата, нарочена за скорост на светлината там, и просто се деклаарира качеството и на константа на всеослушание. А принципът на относителност се разширява и за светлината - с това всичките неугледно противоречащи си резултати за аберация, увличане на Физо, Майкелсън и Морли и т.н. стават напълно естествени. Това е, възможно минималната промяна, всичко друго е просто строго развиване на тези идеи с помоща на математиката и логиката (с още няколко много базови допускания, стояли винаги във физиката, като хомогенност и изотропност на пространството и др., но те вече са неявно вградени и в електромагнетизма). Точно така. Без значение е, и целият този истеричен шум, който вдигнахте с тази тема, как грешно били изтълкувани резултатите и следователно СТО била погрешна (тук даже се губи логическата връзка), какво се оказа - че няма смисъл. Добре че си признавате. Ама защо повтаряте неверни неща с такава упоритост? За да говорите за всички наблюдатели, опитът трябва да дава дани поне за няколко. За кои няколко наблюдателя се измерва скоростта на светлината в опита на Майкелсън и Морли, че стигате до такива заключения? Охладете си малко главата със студена вода, тук хаосът в предположенията не помага. Спомнете си каква е целта на опита - да определи абсолютното движение спрямо светоносната среда, и какъв е резултатът - не може да се определи такова движение. Това е постигнал опитът, и това пряко има отношение само към първият принцип на СТО - този на относителността. Всякакви други тълкувания са опити да се търси някаква конспирация и под вола теле. Опитът не мери скорост на светлината, днес тя може да е 300000 км/с, след три месеца Иили а друг наблюдател) да е 310000 км/с, опитът мери само че в даденият момент тя се движи с еднаква скорост в различни посоки, а не дали е еднаква за различни наблюдатели. Ма почвате все по-често и сериозно да се излагате, а има толкова много литература, която би ви помогнала. Бихте ли първо обяснили какво означава "движение спрямо вакуума на пространството" и как се установява такова движение? За да можем да изтълкуваме в тази светлина резултатите от опита, да видим следва ли това което предлагате като следствие. Майкелсън и Морли са опитвали да определят движение спрямо светоносната среда, описали са какво се очаква и какво се мери, и не са успели. А вие твърдите някакви заклинания с помоща на термини, в които няма никакъв физически (и всякакъв) смисъл. Мислите ли че това е нормално? Във физиката така не се прави. Или нервичките сдават? Ами всичко е много просто. Забравете за опита на Майкелсън и Морли - да речем, че не се е състоял, нали твърдяхте че нямало значение дали Айнщайн го знаел. Приемете гениалното хрумване на Айнщайн, свързано с основите на електромагнетизма. СТО ще бъде абсолютно същата като конструкция. А малко по-късно и като експериментални доказателства. Вие само за опита на Майкелсън и Морли ли сте чували, свързан със СТО? Малко по-голям хоризонт в знанията? Нали по-горе твърдяхте, че няма значение дали Айнщайн е знаел за този опит? Е като няма, и ако не е знаел, за какво са тези изцепки? Малко повече логика, няма смисъл да се обиждаме щото веднага попадате на губещата страна... Разбира се, има и смехурковци, които наистина не разбират какво са постигнали Майкелсън и Морли, и тълкуват първосигнално този опит като потвърждение на вторият постулат. Вие формирате непразно множество от хора с такива свойства - в резултат на което по цитираната логика аз разбирам каквото е нужно Но опитът нито е мерил скоростта на светлината, нито е провеждан за няколко наблюдателя, че да се твърдят такива измислени последствия от него. Наистина ли бъркате създаването на постулати с някакво "повеляване"? Ами изучете базовите понятия, после спорете за глупости. Как предпочитате нататъшната дискусия - продуктивна или саркастична?

Ще трябва да посмятате доста повече. Когато е напреки движението, върху него не оказват влияние релативистичните ефекти, като скъсяването на разстоянието между отражателните плочи, и в това е хитростта и удобството на демонстрацията му. Когато го пуснете срещу движението, първият ефект който се вижда от пръв поглед е, че двата му полупериода не са еднакви: в единият полупериод светлината догонва едната плоча, която се отдалечава и за това той е по-дълъг от другият полупериод, когато първата отражателна плоча пресреща светлината движеща се в обратна посока. От друга страна, в тази геометрия трябва да се отчита скъсяване разстоянието между плочите. Ако обаче работим с целият период (сумата от двата), то се получава същата формула за скъсяване на интервалът време, отчетен с него.

Мисля че вече разбирам произхода на объркването ви. Забележете, никой не тълкува, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели, като следствие от опита на Майкелсън и Морли, дълбоко не разбирате смисъла и значенето на този опит. Той се е появил във връзка с теории, в които има етер. резултатът му, в светлината на тези теории показва, че етерърт изисква да има определени свойства. Доста неочаквани, но толкова. Значението на този експеримент е, че посява съмнение в тези теории и "спонсорира" по този начин пътя за нови търсения. Но той по никакъв начин не лежи в основата на СТО. Идеята на Айнщайн за постоянното С идва от уравненията на Максуел, където то е заложено изначално, и с него уравненията удивително добре се справят. В този смисъл, дори опитът на Майкелсън и Морли да е погрешен, зле изпълнен, зле изтълкуван или дори фалшифициран (има конспиралници дето и в това вярват), значението му е, че посява съмнението и с това допринася теорията на относителността да бъде изградена, а малко по-късно безапелативно потвърдена. Понякога и такъв подход помага за да се преодолее скептицизма. Не че в случая е тази ситуацията, но това би трябвало да ви помогне да се успокоите. Затова престанете с тази истерия и зацикляне, тя няма да прикрие непознаването на обстоятелствата и детайлите.

Тези твърдения просто не са достатъчни, а второто е и погрешно. Какво имам пред вид? Ако във въздуха попадне светлина със скорост 5с в произволна посока, нещо пречи ли и да се движи с такава скорост? Т.е. да се удовлетворява първото условие? Очевидно не и пречи. Второ, изотропността в мехура се променя за наблюдателя спрямо който се движи този мехур, дори и според класическата физика. В неговата отправна система светлината изминава диаметъра на мехура по и против движението му в ссистемата на този наблюдател за различнно време (един и същи диаметър), елементарен факт следващ и от Галилеевите трансформации. Дефиницията ви съвсем произволно свързва изотропността на среда с общите физически закони, достатъчно е че се променя обстоятелствеността за да се нарушава изотропността, но за нашият случай това няма значение, казусът е съвсем друг. Важното от примера който дадох е, че скоростта на светлината в мехура се определя и от скоростта на светлината, влизаща в мехура (а това може да се определя от скоростта на преносната среда, която се е търсила в експеримента на Майкелсън-Морли, или от други причини както е в теорията на Ритц). За да стане картината пълна, е нужно да се отговори: какво оределя величината на скоростта на светлината във въздуха? Хайде, проявете малко знания по електродинамика. И така и не схванахте: скоростта на светлината като всяка скорост е относителна - промяна на разстояние за време по отношение избран репер, но има и допълнително качество - абсолютност - величината и не зависи от репера, за разлика от посоката която остава относителна. Не си надявайте на шията безпоезни предефиниции, с нищо не помагат, само дърпат надолу. Както и да я наречете тази скорост, от наименованието и с нищо не зависят нещата, които тук се обсъждат. Само си отвличате вниманието и силите.

Ами аз се аргументирах, че измерванията по проблема във въздуха и в космоса са свързани и то така, че не възникват никакви проблеми, и това е моето разбиране на проблема. Но вие не се аргументирате по никакъв начин защо това не ви удовлетворява от физична гледна точка, т.е. не опровергавате моето разбиране, а просто зацикляте на неаргументирано обвинение че не съм бил разбирал. Е, това пред никой няма да мине.

Анатемосването е по една много проста причина - за да оспорвате СТО, трябва поне да дорастете до нейната логика. Иначе нищо не правите, и това е очевидно за околните. Вие така и не схванахте разликата между оптическа и преносна среда. Опитът се опитва да определи поведението на преносната среда, извършвайки измервания в оптическата среда - въздух. По всички закони скоростите на светлината в двете среди са свързани с коефициент за пропорционалност равен на коефициента на пречупване на оптическата среда, който пък се оказва на практика 1, т.е. каквото се мери във въздуха, такава е скоростта в преносната среда. Тази единица ви пречи да разберете, че експериментът е съвсем коректен. Аз това няколко пъти вече ви обяснявам, дали не искате и да го разбера вместо вас??? Безсмислено е да спорим в тая посока, щом не разбирате обясненията. Какъвто и да е преходният коефициент за скоростта между оптическата и преносната среда, ако в едната се отчете промяна, тя ще бъде ненулева и за другата среда. А промяна няма, това е резултатът. И запомнете, че експериментът на Майкелсън и Морли не измерва скорост на светлината, а само нейна промяна. Измерването на скорост е на порядък по-сложен експеримент.

Аз мисля, че сегашният разговор е случайно и временно отклонение в темата, без някакво бъдещо развитие, просто стечение на обстоятелствата че е тук. Затова едва ли са нужни някакви действия.

Става дума за политиката в науката. Теоретически идеи, обръщащи изцяло нашите представи за света, са твърде революционни за такава награда. Предложението за награда се оценява от утвърдили се в съответната област учени. Но има разлика доколко си се утвърдил в областта на квантовите идеи и доколко си отворен за ново в тях, и до колко си се утвърдил в областта на класическата механика и идеите за пространство и време, и изведнъж да се наложи да промениш тотално представите си. Това не е насочено срещу самият Айнщайн, а срещу идеите му. В 1921 г. е имало квановомеханични идеи, все още за квантова механика е трудно да се говори. Липсва пълен поглед какво носят квантитв и далечните последици от тях (спомнете си, по-късно самият Айнщайн се изправя срещу това). Нещата се решават на парче, първо Планк и самата идея. после атома на Бор, сега фотоефекта - все 'локални' така да ги наречем открития, които имат своята теоретична завършеност и практическа аргументация и значение. С ТО е съвсем друго. Тя е завършена и цялостна теория, променя изцяло представите ни за пространството и времето. Пример. Представете си утвърден учен, работил 50 години в областта на механиката (Циолковски), и изведнъж ви твърдят, че това което знаете и всекидневно ползвате (и се потвърждава при вас!) е всъщност вярно само за един много частен случай? Че времето и пространството са свързани (от къде на къде?), че времето се забавяло при движение (нима?), дължините се скъсявали (ужас!), че едновременността на две събития е относителна (абсурд!), че колкото и да ускорявате една ракета тя не може да надхвърли произволно зададена скорост (от какъв зор...) и подобни реакции, които са съвсем естествени за хора които имат много знания в една ограничена област и не могат да излязат извън своята парадигма (Циолковски с подобни реакции е помпал сарказъм и подигравки към СТО, не аргументирана критика, а безсилие пред аргументите на теорията и опит за самосъхранение на своето его). А Циолковси е само модел за голяма маса учени по това време, много от които имат влияние и върху нобеловият комитет. За установеният консерватизъм в науката по онова време ТО е била направо катастрофа за светогледа, а малко хора са имали способността да минат през нея и да оцелеят след това. Да не говорим, че по това време вторият постулат на СТО, за скоростта на светлината, няма експериментално потвърждение а е само хипотеза (а за такива хипотези само, награда не дават). Общата теория на относителността пък е много трудно проверяема, на този етап има само едно потвърждение, приемано от много от учените за съмнително - отклонението на светлината от гравитационното поле на слънцето, заснето от Едингтън.

ТО е много по-голям принос в науката, даже не могат да се сравняват. Причината да не му дадат нобелова награда е по-скоро политическа - по това време много утвърдени учени са били противници на тази теория (до голяма степен някаква старческа рутина, закостенял консерватизъм се проявява), и мнението им е надделяло над Нобеловият комитет. В никакъв случай това не може да се използва за оценка на теорията, просто е изцепка на времето. Нищо метафизично няма в тая история, подходът ми е съвсем практически. Фен съм, защото тази теория се отличава на практика от всички подобни теории с изключителната простота на изходните си принципи и вътрешната си пълнота и непротиворечивост, естественият ход на логиката по който теорията разкрива тайните си. Терминът "пълна теория" е много неясен във физиката, повече подхожда за математиката. Във физиката теориите мога да ги илюстрирам чрез следната скала. В единият край са т.н. полезни, когато с малко и лесно проверими изходни предположения предсказват огромно количество връзки и резултати които се потвърждават, и безполезни, когато за всеки предсказван резултат/връзка се прави нова аксиома. ТО се намира на практика в единя край на тази скала, голяма част от останалите теории са някъде между нея и средата. Фен съм точно поради това - ТО не изисква авторитет който непрекъснато да уточнява кое и как, а всичко в нея всеки може сам да изведе и провери за логическа състоятелност (е, ако сам не си слага капаци, което учудващо е много разпространено действие, не знам защо, навремето старчески консерватизъм е разбираемо, сега може би прекалена вяра на глупостите в интернет?). ТО е толкова проста и логична, че е почти очевидно че и експериментите ще я потвърдят. Което и се случва с тези, които технически е възможно да се проведат. Такава теория си струва да се изучава като конструкция и резултат, защото изградените на нейният принцип теории биха били вероятни нови пробиви. Фен съм и на квантовата хромодинамика. Това е една много непълна теория, завоювала си едно малко поленце на практика в средата на нищото, която също се характеризира с голяма степен вътрешна логика. Слабите места там са мостовете, с които изкуствено се свързва с останалата физика, поне за сега.

Няма никакво значение, тя също е за теоретическа разработка. Самият фотоелектричен ефект е открит 40 години преди това от Столетов.

Какво му пречи? Нали отправните системи са равноправни, каквото може да се мери в една, може и в друга, защото почива на общи физически закономерности. Какво значи "виждане" в случая, и как се връзва с оценка на количествени величини, за каквито став дума?

Хиленето едва ли помага, обикновено точно в такава ситуация е знак за безпомощност. Но този изход беше отдавна прогнозиран. Ето, дадох ви една проста формула, която развенчава симетричността на вашата "гледна точка" (и многото сбъркани интернет-представи за СТО), и ето до къде я докарахме - мълчите и само хилене остава...

Айде, пак старите мантри на нов глас. СТО е основана на прости принципи, които тогава дори не са имали експериментален резултат (вторият постулат). Пък и детайлно ви анализирах къде бъркате. Само че не искате да си разширите кръгозора, какво да направя? Колкото за несъществуващите зависимости, странно, защо ли всички се потвърждават експериментално? Какво според вас означава "несъществуващ", защото се съмнявам че е близко до общоприетото значение... Една погрешна и многократно опровергана теза, колкото и да я повтаряте, няма да промени статуса си. Става скучно.

Ама избирайте си. До тук е симетрията. Какви ще са резултатите се определя не само от нея, а и какво точно се мери. А то е някакъв интервал между събития, и тук симетрия вече няма. Няма в СТО такова положение като "забавено време". Вие си го измисляте и се оплитате сам в него. как да ви помогна в това положение? В СТО се говори за интервали време, и те са различните. Самото време в чист вид се споменава в Лоренцовите трансформации, и там е доста сложно да се говори за някаква еднаквост/различност. Забравете "забавено време", свикнете с "удължен интервал" - хем са различни, хем второто има смисъл за разлика от първото. Работете с езика на СТО, а не с езика на интернет-невежите. Дадох ви една формула по-горе. Който и да изберете в покой, тя остава несиметрична. За наблюдателя А, независимо в покой или не, интервалът по нея (лявата част) ще бъде по-малък от интервалът за наблюдател В (десният интервал), независимо дали си го харесвате в покой или не. Това елементарно ви опровергава. И просто се опитайте реално да посмятате, не само да цитирате масови и погрешни представи. Ама не стават тези неща с рогата напред, де...

Какво значи "ще изглежда"? Тук става дума за директно измерване, отношението между дължината и измерителният еталон. какво си представяте под "изглежда"? Броят на камъните ще си е един и същи, но размера на камъните? Той е точно толкова под въпрос, колкото и самото разстояние. Как стигнахте до този извод? Защо се опитвате да го постулирате, вместо да го докажете? Многократното повтаряне на неверна теза не я прави по-вярна. Ако сега коригирате "виждане" с "измерване", за каквото се дискутира в СТО (там "виждане" е термин, който в крайна сметка пак трябва да се сведе до измерване), всичко ще си дойде на мястото. В едната система разстоянието е измерено като едно, в другата - като друго. За което всъщност става дума. Пак питам, защо спорим за очевадни неща? Защо от нищото твърдите неща, които не са верни? Поне някаква базова аргументация?

Тъй като физическите закони са еднакви във всички инерциални системи, някой може да си избере друга по-удобна за него отправна система, и да си измерва всичко спрямо нея. Тогава приравняването на резултатите между две отправни системи става чрез лоренцовите трансформации (няма друг начин за приравняване на резултатите), а следствието от тях е, че разстоянието София-Бургас за различните системи ще е различно. За това става дума тук. Това че разстоянието София-Бургас било неизменно независимо от избора на друга координатна система в която го наблюдаваме просто не е верно, това е някакъв неосъзнаван предразсъдък. Простото прилагане на теорията на относителността за случая ще ви покаже грешката. Трябва ли да спорим за очевадни неща?

Личи ви че не сте учили физика. Законът за обратният квадрат не е приложим за фотоните. Той е се ограничава само за големи колективи от фотони, в приближението на геометричната оптика, и всъщност описва поведението на усреднената плътност на фотоните в лъча. Всеки фотон обаче си пази енергията, защото няма физически процес който да го накара да се разсее само от разпространението. Затова, ако имате слаб източник на много голямо разстояние, наблюдението му минава в режим броене на фотони - идват си от него фотоните един по един, затова източникът започва да 'премигва'.

Удивително е как някакви градски легенди, свързани със СТО, имат толкова устойчив живот и тяхна жертва стават и хора, имащи самочувствието да познават теорията... Не, в СТО няма забавяне на времето. И релативистичните ефекти изобщо не са симетрични - симетрични са физическите закони, но конкретната обстоятелственост унищожава всяка симетрия. В СТО има скъсяване/удължаване на интервала време между две събития, измерван в различни отправни системи. Тази формула да ви изглежда симетрична? На мен не ми изглежда. Тя казва, че ако интервалът време в системата А е по-кратък от интервалът време (между същите събития!) в системата В, то интервалът време в системата В ще е по-дълъг от интервалът време в системата А. Схванахте ли симетричните закони как водят до несиметрия, когато се приложат конкретно? Разбира се, интервалът време между други две събития измерен в В може да се окаже по-кратък от този измерен в А. Но това ще бъдат други събития, и тук никакво противоречие няма. Къде е коренът на заблудата за симетричността? Коренът е порочната представа, че един часовник може да изостава (или избързва) спрямо друг и това да се установи някак в резултат на просто сравняване. В СТО правилото е часовници да се сравняват по показания само когато показанията им могат да се отчетат в една и съща пространствена точка едновременно. Проблемът тук е, че това отчитане може да се извърши само един път, тъй като два равномерно и праволинейно движещи се обекта се срещат само веднъж. По тази причина не може да се твърди за избързване/изоставане на един часовник спрямо друг - тази величина е безсмислена, защото не може да бъде определена. Може да се сравнява един часовник със система от други часовници. Затова в простите примери които се разглеждат от теорията, се използват повече часовници и понятието 'общо време' - мрежа от сверени и неподвижни часовници. По тази схема горната формула се извежда лесно: имате един часовник в системата А, който в системата В се движи и минава последователно край два часовника които са с общо време, като последователно се сравняват показанията на този часовник с първия и после с вторият часовник в системата В. Лесно се забелязва, че тук няма симетрия в обстоятелствеността - интервалът показван от един часовник се измерва чрез два други. Ако сега решите да извършите симетрично разглеждане - да сравнявате един часовник в системата В с два от А, няма проблем, просто събитията които ще отчетете са други. Нали? Обстоятелствеността разрушава привидната и заблуждаваща симетрия. Но мантрата "забавяне на времето" е най-объркващата Ако тук кажете спрямо какво е изостанал даден часовник (както видяхме, изоставане спрямо един часовник е недефинируема величина), всичко ще си дойде на мястото. Единият изостава спрямо една двойка часовници, другият - спрямо друга. Казано по-общо, подвижният изостава спрямо общото време в избраната за неподвижна система. Ако толкова ви е трудно да възприемете тези неща, опитайте по-визуален подход. Представете си двете отпавни системи и техните координатни мрежи, за простота XT и X'T', но така, че осите Т да не са паралелни, а да сключват някакъв ъгъл. Тогава всеки ще измерва различна проекция на интервала между двете събития върху собствената си времева ос. Също ще са различни проекциите и по оста Х, което ще доведе до скъсяване/удължаване на размери. Това е част от идеите в геометрията на Минковски. Тези мантри отдавна са се изтъркали, и трябва да се усетите за това.

Това са логическите грешки които makebulgar ги спомена по-горе. Несъстоятелности от типа 'не съм виждал, следователно не съществува' и подобни. Защо пак циклим около тях? Какво неизживяно е станало при тях? Мисля че горещото време не предразполага философските разсъждения...

Нали за това пиля непрекъснато? Не-съществуване на нещо или свойствата на физически обект не може/е безсмислено да се доказват, освен на математически обекти. И питам по повод вашата заявка, че сте били доказали нещо за за въсможност доказване на не-съществуване.

Смисълът да бъде хипотеза, да. Но да бъде основа на житейска философия, е много съмнителен, а именно за това питам. Ами докажете де. Докажете например че бог Зевс не съществува. Или че не съществува говорещият Котарак в Чизми. Доказва се самото съществуване, възможността си я има и без доказателства. Ей на, в Библията може да се окажат някои завоалирани факти за съществуване на Бог, няма как да изключите това, така че възможността си я има. Проблемът е със самото съществуване на Бог.

Не искам. Забравили сте. Ето тук. Смесвате 'съществуване' и 'доказателства за съществуване'. Доказателствата са следите, които свързват промени в нашият свят с обекта който ги е създал. Докогато следите които оставя обекта са неоткриваеми, съвсем естествено е той да има статус 'несъществуващ', докато не се промени ситуацията. Ако никога не се промени, ще имаме 'съществуващ' обект (каквото и да значи това), който реално не съществува, т.е. невалидна хипотеза за съществуване. По отношение на горният пример - ако елементарните частици бяха такива, че никога не се проявяват за да ги открият, тогава съществуват ли? Освен допускането което правя, споменавайки ги в този пример :). Нарочването за 'съществуване' преди да бъде установено е метафизическа догма, а вие май не си падахте по тях? Първо, какъв е смисълът да допускаме че нещо съществува, преди да докажем това съществуване? Т.е. преди да докажем, че то е отговорно за някакви последствия в нашият свят. Това е метафизична догма. И второ, това за което аз дискутирам с вас е свързано с много по-простият факт за логическа невъзможност за доказване на не-съществуване. Докато съществуване би могло да бъде доказано.

Аз говоря само за общите елементи между конвенционалното и (евентуално) цялата реалност. При това по един съвсем конвенционален проблем, доказателствата за съществуване и несъществуване. От както се заядох с вас, че доказването на 'не-съществуване' е логически несъстоятелно, не съм намесил никаква метафизика, именно за да ви е по-просто да ме разберете. А защо това не се случва, за мен е загадка. Само предполагам, някакви неосъзнати предразсъдъци че ако аз евентуално бих бил използвал, и т.н. Но искате от друг да доказва 'не-съществуване'. Следователно трябва да се поизцапате и вие, за да стигнем до някаква позиция, иначе въпросът ви се обезсмисля още на този етап (съвсем конвенционално). Както забелязвате, по въпроса с 'не-съществуване' и аз не намесвам никаква метафизика,. Всички догми, която тя би отнесла за случая, са общи с тези на конвенционалният възглед, което ме освобождава от излишни лупинги и ми дава възможност да се съсредоточа на логиката. Напълно логично, и аз така постъпвам. Но казусът с не-съществуването е чисто конвенционален логически казус, там е удобно да се започне доказателството с допускане на противното (че може и да има обекти от тип 'богове'), и да се стигне до логически парадокс, което аз демонстрирам (че са неизброими по съвсем прости причини, затова не може да се твърди че ги няма, т.е. че може да се доказва не-съществуване). Всичко това се случва независимо какъв и до колко сте привърженик на метафизиката. Иначе с казуса за 'съществуване', там е догма до догма мила моя майно льо, при положение че не може да се представи самият постулиран обект. Но това е съвсем друга бира, ако я бяхме подхванали, там щяхте да сте съвсем в правото си да ме критикувате и да настоявате да оповестя възгледите си и догмите на които лежат, за да говорим на един език. Докато тук чисто минаваме между капките.