scaner

От къде следва това? От никъде. Защото противоречи на фактите. Ей за това говоря, измисляте си нещо което не е верно, и после с него "доказвате" следващото, което също не може да е верно. Вече бистрихме тази тема: като говорим за теорията на относителността, ще разсъждаваме на база нейните принципи. Или ще давате експеримент, който да ги опровергава. Проблемът ви е, че няма експеримент който да потвърждава вашето твърдение по-горе. Така че ще трябва да замълчите. Колко пъти трябва да настъпвате мотиката на кръговата аргументация? Не поумняхте ли още? Може би трябва да пие по-малко? Или друго лечение някакво. И тогава няма да му изглежда, а ще разчита само на факти. Хем няма увличане за вакуума, хем бил в покой. Точно както противоречивите качества на етера, които го елиминираха за светоносеща среда. Значи вакуумът не може да се използва за отправна система, защото няма качество "движение". С това трябваше да почнете.

Това което знаем почива на фактите. Ние не вярваме в него, уверени сме. И проблемът е, че няма факти, на база които да се направи разлика между различни видове вакуум. Поне в нашият случай, в квантовата теория на полето има различни вакууми, нормален, минимален, фалшив, и т.н. но това няма общо с нашия вакуум. Та и аз твърдя, че като няма факти, няма какво да се интерпретира, но някои хора това не ги спира, доизмислят си както им хрумне и продължават. Защото като направиш една лъжа, после трябва да направиш втора, за да оправдаеш първата, и така се повличат като черво. И пак ми свършиха пуканките за шоуто...

Това е твърде далече. В момента ни интересува дали вакуумът може да бъде отправна система, и то в съвсем близка област, само на милион километра от земята, където едни спътници са измервали реликтовото лъчение и са определили известна анизотропия в него. Та въпросът е, дали тази анизотропия е движение спрямо вакуума (както неизвестно защо твърди gmladenov) или просто е доплеров ефект, както всички твърдят. А за по-далечните места, в момента са далеко от темата ни, там може да е всякак, за там друг път.

Въпросът е, след като не знаем, то как се получава така, че някой приема собствените си халюцинации толкова насериозно, че изказва и категорични физически твърдения на тяхна основа? Че и опровергавал Айнщайн, представи sи лельо Пено...

Първо, не се заяждам, а само се опитвам да прецизирам спора, щото с това "движение спрямо вакуума" той е потънал в мистиката. Второ, ако една муха поставите някъде в слънчевата система (в нейният вакуум), тя също ще полети към слънцето и ще падне най-долу върху него. Няма причина да се рее, няма въздух който да я поддържа да се рее срещу гравитационната сила на слънцето. Освен ако не я засилиме в орбитална скорост. В лабораторията обема ни е ограничен за засилване до орбитална скорост, макар че може да се направи модификация, тръба под вакуум по екватора, там мухата ще си се рее ако е засилена подходящо.Така че аналогията тук ни води до пълна еднаквост на двата вакуума.

Нищо подобно не са. Те мерят енергия на лъчение. Калориметрични измервания. До ММ експериментите ги делят няколко вселени Иска ви се, ама не дават.

Това че е заграден от материя какво значение има? Вакуума е и вътре в атома, между ядрото и електронния слой, между атомите и молекулите е все вакуум, вътре в протона е празно, три кварка се щурат там, ама и те без размер.... Така че не можем да говорим за някаква прекъснатост. И тъй като материята не оказв действие на вакуума, той може да си тече през нея, тя да е напълно прозрачна за него, стига вакуума да притежава такова свойство "да тече", което изобщо не е ясно от никъде. За да се увлича, трябва да взаимодейства. Кое е взаимодействието между вакуума и материята? В класическата физика вакуума е празно пространство (очевидно няма никакво взаимодйствиие), в квантовата физика вакуумът е състояние на полето без кванти, пак няма взаимодействия между "състояние без кванти" и квантите. Така че как? Ей това са въпроси, на които първо трябва да се отговори, преди да се фантазират няакви халюцинации, и после с тях да се "аргументират" глупости - само защото Нютон в някакъв контекст бил споменал "абсолютно движение" спрямо абсолютно пространство. Вакуум и пространство просто е безсмислено да се отъждествяват, ама на...

Аз нищо не ща, gmladenov иска да измерва движение спрямо него, за да сътворява някаква абсолютна отправна система, каквото и да значи това. А сега изведнъж се спъна, не можело то така, трябвало да бъде умит и свободен вакуума, иначе се дърпал и не давал да се определя таквоа движение Тоест настава пълна каша и не и се види края.

И кои са тези различни закони? Специално за вакуума?

Какво ги различава? И извън лабораторията има материя, и в лабораторията има материя. По кой физичен параметър двата вакуума са различни, за да продължаваме по-нататък? Каква е разликата? Колко пъти да питам? Не става само с кухи заявления, трябват и аргументи. А такива очевидно липсват напълно. Ами кухите фантазии не са аргументи, не бъркайте.

И в космоса има гравитация. Знаете ли, че гравитационният потенциал на слънцето на морско равнище върху земята е по-голям от потенциала на земното гравитационно поле в същата точка? Разликата е, че градиента на земното поле е много по-голям, а това е силата която усещаме. Но във всички важни закони участва потенциала. Така че, в космоса гравитацията би имала (евентуално) много по-голямо влияние. Въпросът е - на кой параметър на вакуума това се отразява. Тук не става дума че така ни се струва, имаме си фантазьор който може да замени всички ни, става дума какви са фактите. А тях или ги знаем, или не ги знаем, няма "струва ми се". Нито пък номера с неоткритите закони - все пак обсъждаме на база това което знаем, а неоткрит закон номер 1, неоткрит закон номер 2 и т.н. оставяме за в бъдеще

Кои измеряеми физически свойства на вакуума са различни в земни условия и в космоса?

Най-общо казано - зависи. За човек, който е в точката на силната гравитация, ще измерва същата константа за скоростта на светлината както и без гравитация, защото в тази точка времето върви съответно по-бавно. Същата скорост ще измери човек, който пада свободно в хомогенно гравитационно поле - в неговата отправна система законите са както в инерциална система. Разлика в скоростта на светлината ще установи човек, който пуска светлина през гравитационно поле, но той самият е извън, или в слабо поле. Тогава светлината прекосяваща полето ще се движи средно по-бавно, и това се нарича ефект на Шапиро. Но в тази тема не разглеждаме влияние на гравитацията, за простота считаме че е пренебрежимо слаба.

По какво вакуума в затвореният съд се различава от вакуума извън него? Ако покажете тази характеристика, тя може да ви послужи да определите качеството "движение" за вакуума, и следователно "движение спрямо вакуума". Ама като гледам, нещо не ви се отдава, само на празни приказки го карате. Аз не го разбирам, ама вие пък хептен, както се вижда Това е съвсем друга ситуация. Водата има качество "движение", което ние лесно можем да установим и да направим горното заключение. А с вакуума ядец Не може изобщо да се говори за аналогия в случая.

Вакумът на всякъде е вакуум. Нали беше отправна система, какво му пречи на лабораторният вакуум да е отправна система? Нима стените на лабораторията му пречат? А? Спират го да е "неподвижен"?!? А как стигаш до извода че е неподвижен? Щото те сърби носа, или да? Правим си вакуум в лабораторията и определяме движението си спрямо него. Сега ще почнеш да се усещаш, пиле шарено, в каква кал си нагазил без никой да те бута натам И Нютон няма да ти помогне, само ще те дърпа в дълбокото.

Не случайно Майкелсън и Морли са провеждали опита си през всички сезони, и чак като се е извъртяла година, са публикували резултатите си. Защото може, по случайност, в началото на опита да се е падна;а такава ситуация, че земята да е в покой със светоносната среда и да липсва очакваният ефект. Тогава, след 6 месеца по орбитата си около слънцето земята трябва да се движи с обратна посока с цели 60 км/с спрямо същата среда, и тя ще бъде открита по ефекта и върху светлината. Така опитът трябва да бъде продължителен, като се очаква минималната девиация на скоростта на светлината да е 30 км/с, максималната 60 км/с. Резултатите ги знаем. Затова по-късно всички подобни експерименти са провеждани за голям интервал време, обхващащ поне половин година. Но всеки който е запознат с тези опити това трябва да го знае. Глупави реторични въпроси в случая задават само невежите.

Движението на земята около слънцето е абсолютно, защото се извършва с ускорение. Още Нютон го е класифицирал като такова, няма мърдане. Лятото земята лети към Сириус, зимата сменя отправната посока и лети в противоположна посока. Според Нютон това движение е абсолютно, спрямо абсолютното пространство. Но доживяхме gmladenow да се отрече от идеалите си и да твърди, че всички измервания правени върху земята са в състояние неподвижно с вакуума. Не че в термина "неподвижно с вакуума" има някакъв смисъл, за него това няма значение - не може да се работи със смислени понятия и да се толерират подобни парадокси и недоразумения. Важното е, че някакво лекарство е прието, и вакуумът вече не е отправна система.

Охо, докарахме го до амнезия, а? Цитирам те от тук: "...Всички тези опити ... без изключение ... са проведени в покой спрямо оптичесаката среда, независимо дали тя е вакуум или нещо друго. " А тези опити са провеждани и зиме, и лете, и все във вакуум. Значи си казал това което сега отричаш - че независимо от движението на земята тези опити са в покой спрямо вакуума. Е, плачевната кончина на абсолютната отправна система То беше цирк, беше истерия, после стана мелодрама и завърши като трагедия Знам я тая амнезия, като ви сгащи някой в ъгъла почвате да се правите на луди. Не ми минават тея номера.

Хахаха, такава простотия не бях чувал. Значи лятото земята при движението си около слънцето се движи по посока на Сириус, зимата се отдалечава от него. Ама според тебе била в покой спрямо вакуума и в двата случая? Ей това исках да чуя - че всяко тяло е в покой спрямо вакуума, поради което той изобщо не може да бъде отправна система. Който сам се опровергае, най-добре се опровергава, народа го е казал

Ето, пак продължава спама. Споко, всички знаем че гък смислена реч по темата не можеш да кажеш, не се напъвай да проявяваш безсмислена активност

Малко повече подробности за съвременната модификация на опитите на Майкелсън и Морли. Целият клас подобни опити се наричат експерименти с резонатор, и от името някак убягва идеята на оригиналният опит. Ето схемата на оригиналният опит: Какво е характерно за нея? Това са двете огледала, от горе и в дясно. Светлинният лъч минава през делителното огледало в средата, отклонява се половината нагоре, другата половина продължава надясно. После отразените лъчи отново се събират върху делителното огледало, и се очаква поради движението на етера ии някаква привилегирована отправна система или среда, тези лъчи събрани отново на делителното огледало, вече да са с някаква фазова разлика (поради различната скорост на светлината към всяко огледало, т.е. поради различният оптически път) и да се наблюдава интерференция. Веднага възниква въпроса: какво би станало, ако успеем да зациклим няколко пъти светлината между делителното огледало и да речем горното? Тогава фазовата разлика между лъчите от двете посоки ще нарасне, ще нарасне толкова пъти колкото пъти повторим отражението. Което веднага ще повиши точността на експеримента, няма да се взираме с труд, а можем да мащабираме по желание. Така възниква идеята с оптическият резонатор. Заместваме горното и дясното огледало с оптически резонатор. В такъв резонатор броят отражения може да бъде неограничен, така че това не ограничава точността на експеримента. Многократното отражение в резонатора се извършва с някаква честота, зависеща от размерите му и от скоростта на светлината в него. Фазовата разлика която очакваме в класическият експеримент тук се генерира от разликата в честотите на двата резонатора. А разлика в честоти се мери много по-лесно отколкото изместване на интерференчни линии. Остава да се осигури непрекъсната осцилация на резонатора, т.е. загубите му да бъдат поддържани от външна енергия, и това се прави с лазер, който напомпва резонатора. Нужно е да има обратна връзка, за да не въздейства лазера на собствената честота на резонатора и да влезе в някакъв странен мод. От тук и точността на експеримента се ограничава от стабилността, която може да се осигури за стабилизиране на лазерите и обратната връзка. Тези резонатори, естествено са във дълбок вакуум, цялата установка има възможност за 360 градуса въртене във всички посоки, за да се изследват направленията в цялото пространство, и резултатите са с потресаваща точност - няма анизотропия на светлината във вакуум! Вече става дума за анизотропия под милиметър за секунда в скоростта на светлината. Ето тук повече подробности, с една непълна таблица от скорошни експерименти.

Мда съвсем очаквано беше пълната липса на смислена аргументация да избие на Ad Hominem... Неминуемо. Всички дето залитат по абсолютни фантазии изкукват рано или късно, тука твърде рано... Мога да патентовам тая прогноза, експериментално е доказана Не знам дали няма нещо генетично в цялата история.

Факт е, че целите Начала на Нютон количествено използват само орносителното движение. Но вие още не сте стигнали до там, поради непрекъснатите халюцинации. И за това не може да разберете, че скоростите на двете ракети във вашият пример спрямо това "абсолютно пространство" могат да са само числа, равностойни на числата които тези скорости ще имат и във всяка друга отправна система, и на физическите закони няма да им пука колко в една система едната ракета била по-бърза отколкото в друга система. Голям праз, както казал Нютон, и забравил за абсолютното равномерно движение. Напълно сте лишен от смислени аргументи, това се вижда. Пак почнахте да танцувате в кръг като палячо. Ми продавайте поне билети... А аз отивам да си взема още пуканки.

Нищо не знаете. "Колко си бърз" е винаги спрямо отправна система. Дори да има абсолютна, това ще е скоростта относно нея. Но никой не пречи да си харедсате друга отправна система (поради практическата невъзможжност да намерите абсолютната :) Така че "колко си бърз" има отговор спрямо всяка отправна система. И не е проблем да се определи. Когато си в относително движение важи същото. Отправни системи бол, която си харесате. Ако ви е толкова ограничено въображението, може да си изберете и едната ракета за такава отправна система. Но това е само ваш проблем, никой не ви ограничава. Защо? Ако имаме две коли, това че те се движат относително ведна спрямо друга на никой не пречи да разглежда и относителното им движение спрямо земята. Даже така се прави масово. И в тази отправна система се определя кой е по-бърз. Всичко е до избора на отправната система, както на земята, така и в космоса. Даже в космоса има повече възможности. А това че не намирате смисъл е само поради някакви ограничения в търсенето му... Точно така. Ако в целия свят има само две тела, няма да има CMB (тоест третата отправна точка) и нещата си идват на мястото. А така, мислете, и може да разберете класическата физика и защо е безполезна абсолютната отправна система

Това е съвсем друга бира. Тук става дума за движение с ускорение. При това движение не е нужна отправна система, то е абсолютно и в класическата физика, и в СТО. Вие май съвсем изпуснахте нишката на темата?