scaner

Ами аз вече казах, това е изборът на еталоните ни за разстояние и време, с които работим. Ако бяхме избрали за еталон за дължина една педя, то скоростта на светлината щеше да е около 1 500 000 000 педи в секунда. Ако изберем за единица време друга мярка, скоростта на светлината ще е друга. Няма друга причина за конкретният числов израз. Иначе самото наличие на крайна и фиксирана скорост на светлината се определя от геометрията на нашето пространство-време, както показва теорията на относителността. Просто такава ни е природно "крива" вселената.

Само да добавя, една идея за експериментиране. Може да си направите лифтер и само с един електрод, другият заземен. Ще трябва малко по-високо напрежение, но и такава конструкция е способна на коронен разряд (в природата се среща като огньовете на свети Елм) по острите ръбове, със съпътстващият йонен вятър. Разрядът може да бъде облекчен и чрез леко влажен въздух, намалява нужното напрежение. Сега, при такава конструкция силата на йонният поток е по-малка, но по-леки лифтери могат да се издигнат.

Йонният поток е при истински кондензатор. А в любителските конструкции преобладава йонният вятър. Хич не е лесно да изградиш метална конструкция в която да няма остри върхове и ръбове, на които да се проявяват при високи напрежения коронни разряди. Много труд, проектиране и шлайфане са нужни, на практика никой не се церемони толкова. Йонен вятър е обяснението в случая.

Чакайте малко. Ако под "асиметричен кондензатор" имате пред вид масово разпространената конструкция във форма "паралелепипед" без дъна (най-често триъгълен), с която са пълни клипчетата на тубата, това не е кондензатор, освен по името с което са го нарекли авторите. На практика това е метална конструкция с много остри ръбове (най-често фолиото от което са направени "плочите"). Тази конструкция се движи изцяло под действие на йонният вятър, а той не зависи от поляритета. Но тук няма нищо неизввестно, и такава конструкция е неспособна да работи във вакуум. Следователно тя не демонстрира никакъв "електрогравитационен ефект", и няма смисъл да обсъждаме поведениеето и под променливо напрежение - то също ще генерира йонен вятър. Понякога се срещат и конструкции, които повече приличат на кондензатор. Повечето конструкции се държат съвсем почтено - при смяна на поляритета демонстрират смяна на посоката на силата, както е и в оригиналният Бифийлд-Браун ефект. Но съм виждал и деформирани конструкции, които насочват йонният поток винаги в една и съща посока, така че задават едно направление на реактивната струя. Така че уточнете каква конструкция сте наблюдавали, тя е един от изброените типове. Вие какво очаквате да бъде поведението на везната, когато реактивната сила е малка и недостатъчна за да компенсира теглото на лифтера (което се случва при малки токове, съответно напрежения)?

Вие сериозно ли? Хайде помислете. Дали няма доказателствеа за теорията, или вие не знаете тези доказателства? Ама не тръгвайте така, аз не знам, значи няма. Това е да си сложите капаци за реалността. Какъв е смисъла тогава да проповядвате каквато и да е религия? Добре де, дайте поне едно проверяемо доказателство. Да видим :) Хайде да видим, ако тръгнем да вярваме. Защо трябва да вярваме че светът е създаден от еврейският бог? Защо не от Летящото Спагетено Чудовище? Принципна разлика никаква, нали? А защо да не вярваме, че светът не е създаван, а само си минава естествено от едно състояние в друго, както показва науката? Науката поне показва някакви доказателства, за разлика от религията, която разчита само на вяра - а верите могат да се изключват взаимно безпроблемно, което не носи никакъв познавателен смисъл. Ми ето ви, вярата в Спагетеното Чудовище :) Там е работата, че всички "свидетелства" на една религия са нагласяване на факти и интерпретации с предварително зададена цел, а не обобщение на наблюдението на света. Не ви ли се струва, че това определение за "разум" сочи някакво болестно състояние?

А какво трябва да допусна още? И защо? От къде на вас примерно ви хрумна, че има друга причина? Когато човек само умува над някакъв проблем, той е длъжен да се съобразява с ограниченията установени от науката до този момент, и без необходимост да не вкарва обяснения, от които няма нужда (принцип на Окам). 99% от показващите лифтерният ефект по тубата не правят количествена връзка между получената подемна сила и подемната сила, която може да създаде полученият при техните условия йонен вятър и йонен поток, те просто не знаят как се прави това. От къде тогава трябва дори да се появи съмнение, че има още нещо, и аз не го отчитам? Останалият 1%, дето се занимава в сериозни лаборатории и може да определи има ли още нещо което да допринася към ефекта, не открива нищо. Е, питам аз., от къде вие сте сигурен че аз не отчитам други възможности? Ей статията която ви дадох, там са оценили количествено подемната сила на база йонен поток, и са провели експерименти които добре се съгласуват с това. Така се прави, а не да се настоява за несъществуващи ефекти, само защото много ни пасва някаква идея. Това е ирационален подход на самозаблуда най-малкото, който няма да доведе до нищо смислено. Ток протича във всички диелектрици, в една или друга степен, няма идеален изолатор, дори вакуумът не е такъв. Отваряте справочника и търсите специфичното съпротивление на нужният ви диелектрик. При това в повечето случаи токът расте с напрежението почти по законът на Ом, докато не достигнете електрически пробив. Но при напрежения близки под пробива, токът е еквивалентен на тока във въздуха или маслото. Само дето няма йонен поток, който да създава реактивната сила. Затова такива лифтери стоят като пън. Така че самият ток не е причината. Още повече, че става дума за изключително малки токове, дори при кондензатор във въздуха токовете са от единици до десетки микроампери. Ако токът имаше някакво значение, защо не опитате с по-силни токове, например през меден проводник (можете да си го правите асиметричен колкото искате), няколко стотин или килоампера? Защото дори такива токове не създават никаква пропулсия. Величината на токът допринася за известните процеси на йонна генерация, с които се описва подемната сила на лифтера чрез известните закони.. Импулсно или променливо напрежение с нищо не би допринесло. Какъвто максимален ток ще протече с импулсно напрежение, такъв бихте постигнали и с постоянно, Напротив, при такова напрежение имате страничен ефект на електромагнитна индукция, когато протича ток, дори малък. Полученото магнитно поле би взаимодействало със земното и ще доведе до треперене на кондензатора, което би скрило основният ефект ако го има. Затова подходът ви не е правилен: първо трябва да се докаже и то експериментално, че изобщо има ефект (на пропулсия във вакуум на цялата конструкция), после може да го ошумявате с променливо напрежение, с цел евентуално да го увеличите. Защото ако няма ефект (както сочат експериментите), каквото ще да правите, нищо няма да постигнете. По простата причина че нула по нещо си (колкото и да я "усилвате") винаги остава НУЛА. Затова на този етап опити и умствени гимнастики с импулсно напрежение са напълно безсмислени и непродуктивни.

Щом като пространство-времето в което живеем има такава геометрия, която изисква крайна и постоянна стойност на скоростта на светлината, то самото число зависи от избраните от нас мерки за дължина и време. Така сме ги избрали, че се получава числото което знаем. Ами считайте, че фотонът се създава движещ се с тази скорост. Така няма да има процес на ускоряване, защото фотонът във вакуум не може да се движи с други скорости. Ако разгледаме облакът от виртуални електрон-позитрони двойки около всяка заредена частица, включително и електронът, то в такъв облак фотонът може да се движи с по-ниска скорост поради специфичната среда, с която там е запълнен вакуумът. Тогава "ускоряването" му ще е свързано с напускането на такъв облак. Това лесно се определя практически, ако определите посоката на откат, по която тръгва атомът, излъчил фотон.

Така. Сега е важно да си припомним хронологията, свързана с тези два ефекта. Целенасочени изследвания на електрогравитационният кондензатор започват някъде в края на 80-те години на миналия век, търпят максимум в началото около 2000-та година и малко след нея, и към наши дни проучването търпи спад. Основната причина - ефектът не се проявява във вакуум, където е основното му приложение като задвижваща сила. EM drive ot друга страна започва с първите екземпляри в 2001 г., когато изследванията с електрогравитационни кондензатори вече имат бум, нараства лавинообразно до 2017 г., и сега отново залязва - причината е все същата, няма възпроизводим ефект във вакуум. Сега само направете връзката: ако електрогравитационните кондензатори проявяваха дори само 1/1000 от подемната сила, която вие споменахте, никой нямаше да се излага и да падне толкова ниско, че да се занимава с ЕМ драйв, нали? С това само искам да ви покажа, че електрогравитационните кондензатори, въпрекии приятните възможност които биха проявили, са пълен провал, и по тази причина не съществуват на практика (кондензатори има, но не са електрогравитационни). Това е доказано от всичките които са загубили време практически да изследват проблема, а не само да пишат по форуми. Точно това казах. Защото, смисълът на един лифтер от който се очаква да задвижва каквото и да било в космоса (в частност и НЛО) е, да работи във вакуум. Ако той работи в среда, там се случват все познати процеси, които не могат да задвижат НЛО по принцип. Схванахте ли, не наличието на диелектрик (вакуумът също е такъв) е в основата на движението, следователно самоят кондензатор също е излишен, достатъчно е да се предизвикат йонните процеси, които създава неговото електростатично поле с материята. Няма материал - няма йони, няма задвижване, виждаме го на примера с вакуума. Следователно опираме до прости процеси в материална среда. Какви са тези процеси? Основният от тях е йонният поток, създаван от протичащият в тази материална среда слаб ток. Дадох ви линк към една статия, там този йонен поток е определен теоретично. Какво е особеното на този йонен поток? Той просто казано създава реактивна сила. Карайки кондензатора да се премества в една посока, йонният поток се мести в другата посока. На този принцип лежи движението на кондензатора. Ако вие затворите такъв кондензатор в кутия, и ако той натиска кутията в едната посока, йонният поток ще я натиска в обратната с точно същият по величина сумарен импулс. Напълно ви разбирам, вие не виждате вторият поток, игнорирате го в разсъжденията си и ни представяте тезата, че такъв кондензатор ще задвижи кутията, дори тя да е във вакуум. Но раввновесието на силите от двата потока няма да помръдне кутията. Работи законът за съхранение на импулса (във вашата конструкция няма нищо, което дори в предположение би довело до неговото нарушаване). Какво е значението на типа на диелектрика? С въздухх видяхме, йонният поток. В масло, там се случват същите процеси: протичането на микротокове ще създаде този йонен поток, и той ще има същото поведение: ще задвижва лифтера в маслото, но няма да може да задвижи кутията в която е лифтера. Маслото има и още бонуси. Неговото йонизационно напрежение е различно от това на въздуха, така че ако имате късмет да разполагате с подходящото масло, напрежението с което работите може силно да се намали. И най-важното, маслото има много по-висок коефициент на диелектрична проницаемост. Кондензатор с такива параметри много по-ефективно ще събира в себе си цялото електричното поле, което ще доведе до по-силен йонен поток и по-голяма подемна сила на лифтера в маслото. Не напоследно място трябва да се отбележи, че маслото е течност, която е практически несвиваема (за рзлика от въздуха), което ще доведе до по-голяма ефективност при предаване на реактивната сила от йонният поток на самият лифтер. Но, пак да напомня, всичко това се отнася до поведението на лифтер потопен в масло. Цялостната конструкция няма да се движи във вакуум, поради съблюдаване на простият закон за съхранение на импулса. И последното приложение на такъв род кондензатори - твърдотелен диелектрик. При такъв диелектрик могат да протекат няколко процеса. Най-очевидният, протичане на ток с процеси на разлагане на диелектрика, ще доведе до газови струи, чиято реактивна сила ще задвижи кондензатора в една или друга посока, в зависимост от обстоятелствата, дори и във вакуум. Чистата ситуация обаче, протичане на микроток в твърдотелен диелектрик (без да го пържите по този начин), в общият случай не е свързана с генерация на йонен поток, и съответно задвижване във вакуум. Може да опитате с такъв кондензатор например от ецнато медно покритие в гетинакс (двустранен, за печатни платки), тази констркция поставена във вакуум (диелектрикът е материален, така че всички условия са изпълнени) няма да помръдне. Опитвано е вече, само ви информирам. Няма да помръдне, защото тук не се произвежда йонен поток, който създава реактивната сила. Удбно място да разясня какво е йонният вятър и с какво се яде при тези кондензатори. Йонният вятър има много различни форми, и съответно се генерира по различен начин. Йоният вятър се създава когато в някаква среда (най-често газ) имаме конструкция с остри върхове или ръбове. Тогава при прилагане на високо напрежение на такава конструкция, около тези ръбове и върхове се създават много силни нееднородности на електричното поле, които довеждат до генерация на коронен разряд. Коронният разряд е перфектен генератор на йонен поток, който в случая се нарича йонен вятър. Тук трябва да се прави разлика между йонният поток, създаван от протичането на ток между плочите на кондензатор, за който говорих по-горе, и йонният вятър. Това са два различни процеса, които могат да си пречат, могат и да си помагат. При коректна конструкция на лифтер създателят му се стреми да няма остри върхове и ръбове, за да избегне йонният вятът. Но ако погледнете лифтерите които са публикувани в тубата, много над 90% са правени само да летят, и те са с форми които стимулират йонният вятър. Затова при едни и същи конструкции, в звисимост от дребни детайли хората докладват за много голям диапазон от подемни сили - експериментът им просто не е чист. Йонният вятър лесно може да се визуализира с тютюнев дим, който се пуска около острите детайли на лифтера, веднага се вижда движението на йонният вятър. Същият експеримент приложен за основният йонен поток (между плочите на кондензатора) ще визуализира коренно различно поведение. Това ако искате да експериментирате. При други диелектрици, като масло, йонният вятър има по-малка роля. Там основната част на електричното поле е вкарано вътре в кондензатора (диелектрика е с висока диелектрична проницаемост), и за остри ръбове и подобни не остава ресурс. Изолирането на кондензатора с диелектрик не е панацея. При високи напрежения електричното поле излиза и през диелектрика и продължава да йонизира околният въздух. И самите проводници които доставят високото напрежение също не трябва да се подценяват като генератори на йонен вятър. Важното което трябва да се помни, че подобни лифтери не могат да се задвижват в никаква конструкция във вакуум, и че са негодни за НЛО, както и да го въртите.

О, изобщо не съм си и помислял да обиждам. Съвременният образ на изобретателят на вечни двигатели се създава от средствата за масова информация, и най-чести негови атрибути са "инженери" и "учени". Нали не мислите, че и сериозните учени не са учили нужните неща? Масово разпространени в гугъл клишета са "инженер изобрети вечен двигател", "учени и инженери създадоха машина, която не иска гориво", "наш инженер създаде вечен двигател", ей сега попадам на "Бразилски инженери създадоха генератор на енергия с КПД 5000%"... Думата "инженер" в тези случай е нарицателно за човек, който разбира от машинни части, в най-общият случай. Дали е завършил инженерство или не, няма значение, така се е утвърдила тази типизация. Аз я използвам в абсолютно същият масов контекст. Ако с нещо съм обидил, моля да бъда извинен, погрешно съм разбран.

Целта би имала смисъл, ако има възможности за постигането и. Но от всичко това дето изложихте става ясно, че вие разчитате на някакво взаимодействие между материята и електромагнитното поле, при което се надявате (неизвестно защо), че ще се наруши един основен закон - законът за съхранение на импулса. Този подход по нищо не се отличава от одисеята с вечните двигатели - някой инженер предполага, че ако закрепи едно винтче не така а иначе, и вечният двигател ще тръгне да работи. Причината да не тръгне не е във винтчето, а много по-дълбока. Както е дълбока и причината поради която се задвижва кондензатора и по същата причина няма да се задвижи кутията в която е той - това е горният закон. Появата на силата и задвижването на кондензатора не противоречи на този закон, поведението на кондензатора в кутията също не може да му противоречи. А това поведение е такова, че кутията няма да се движи като цяло. Пренебрегвайки всичко това, от тук нататък вие се впускате да фантазирате на голо поле, без никакви ограничения които налага реалността. Но това не може да доведе до нищо смислено. Това е адски непродуктивен подход - надявайки се че някакъв много добре проверен физически закон изведнъж ще се наруши (при това в една съвсем ординарна конфигурация), да градите някакви планове и цели. Колкото и мощност да бъхтите във вашият диелектрик, никога до сега не е установявано нарушение на споменатият закон. Примерът с барон Мюнхаузен е алегория за този закон, за да схваанете колко е комична ситуацията. Спрете се, няма смисъл да обсъждате много или малка мощност и каква е нужна, обсъждайте има или няма изобщо причина да имате очакваното движение. Ако има такава причина, всичко друго се свежда до оптимизация. А в слиучая нещата се свеждат до това че няма причина за живот на вашата идея. Единственият шанс за подобна идея е да извадите реален резултат от експеримент, че споменатият закон се нарушава. Вие, естествено, нямате такъв резултат, и до този момент никой не може да се похвали че има. Ако сравняваме шансовете в подобен експеримент да се намери някакво положително доказателство за нарушение на споменатият закон, то спрямо 2000-ната година те са намаляли драстично. Тогава споменатите процеси бяха доста неясни за мнозинство експериментатори (и съответно даващи надежди), от тогава доста разочарование се натрупва. Това разбира се не е аргумент прави или не са тези експериментатори. Просто и преди шансът законът за съхранение на импулса да бъде опроверган бяха нищожни, сега са още по-малки. Помислете за тази аналогия между вашият концепт и концептът за вечният двигател. Поучително би било.

Ами аз от началото наблягам, че имаме взаимодействие на електростатично поле с веществото. Влага се енергия във веществото, генерира се сила между въздуха и конструкцията, тази сила оказва действие на кондензатора и противодействие на въздуха. Действието е равно на противодействието, и барон Мюнхаузен не може сам да се повдигне, дърпайки се за косата. Тогава, от какъв зор тръгвате да спекулирате с някакви възможости за нарушение на закона на запазване на момента на импулса, та очаквате кутията с въздух, поместена във вакуум, да се самозадвижи? Добре проучените закони на електромагнетизма и физиката не позволяват това. Следователно, или трябва да се търси изключително експериментално ефект, който пряко да нарушава тези закони (гарантирана Нобелова награда), или се търси нов, никога не срещан досега ефект свързан с изкуствена гравитация (също гарантирана Нобелова награда). Но да си седим тук и да се надприказваме, че видиш ли, резултатът от горният експеримент бил вече ясен на някого, това са глупости. И в двата случая резултатът няма как да ви е ясен, както твърдите. Във вашият подход няма абсолютно нищо ново - той също е форма на взаимодействието на електромагнитното поле с веществото, описвано много добре с уравненията на Максуел. По никакъв начин вашият подход не променя нещо в основният принцип - действието е равно на противодействието. Не разбирам какво очаквате тогава? Помислете малко, почетете какво се случва. Запознайте се с т.н. EM drive. Замислете се: ако вашият ефект беше толкова очевиден, че може да се демонстрира с проста вакуумна камера, защо хората са тръгнали да изследват (безуспешно също) един ефект, който е много пъти по-слаб от вашият? Всеки гледа да грабне Нобеловата награда, мислите ли че с лека ръка биха се отказали от ефекта на Бифийлд-Браун, ако даваше някаква надежда? P.S. Сетих се онзи учен, дето демонстрира въртенето на везна с кондензатора на едното рамо, Стоян Съргойчев. Но демонстрацията беше във въздух, с обещанието много скоро да го демонстрира във вакуум. Скоро, скоро, това беше някъде 2010 г.

Какъв неутралитет искате да запазя? Освен че липсващ резултат не е резултат, до доказване на противното? Вярата в резултат, който не е доказан, е религиозен акт. Ако ще говорим за наука, дайте да не стигаме до там. Това е положението: докажете че резултатът е такъв, и ще го обсъдим. До тогава сме в областта на фантастиката, без никаква почва под краката. Положение, което е абсолютно несериозно.

Не, не зная такъв експеримент във вакуум. Именно за това искам да ме убедите, че такъв е извършен и резултатите са каквито предполагате. Науката е консервативна конструкция, новите резултати в нея винаги са приемани с подозрение в началото, докато не се потвърдят. Така че моето поведение на отхвърляне е напълно обяснимо.

Щом ви е ясен резултатът, може ли да ни убедите в него? Някой който го е проверил, публикация, проверки, да разберем заслужават ли доверие условията при които е проведен експеримента, и т.н.? Защото това че ви е ясен резултатът съвсем не означава че той на практика е истина.

Ами изпробвайте, кого чакате? Като се получат положителни резултати, може да се похвалите на света. До тогава това остава една идея без научна основа, чисто предположение - точно както и посещенията на извънземните. Още повече че нямате предположение за причината, което всъщност би могло да се дискутира. Пък ако не се получат положителни резултати, няма да сте последният на който се случва така. Но преди да пробвате, какъв е смисъла да обсъждаме възможни резултати? Възможностите трябва да бъдат намалявани, а празните приказки около тях - ограничавани.

Всичко това са предположения. Вие обсъждате предполагаем резултат от някаква хипотеза. Все едно обсъждаме колко добре би било да се закваси морето, и как това ще реши всякакви продоволствени проблеми, ще попаднем в светлото бъдеще, и т.н. Да, има такива експерименти, дето се върти в кръг като описаната от вас конструкция, но все във въздух, не вакуумна камера. Не помня вече кой го беше предложил, имам спомен за българин живеещ някъде в Щатите беше, и филмче беше заснел. По-късно може и да се сетя кой беше.

В какво греша? Твърдението че "въздухът е диелектрик" в случая не е обяснение на причината на ефекта, защото и вакуумът е равностоен диелектрик - в електромагнитно отношение кондензатор с вакуум между плочите се проявява както и кондензатор с въздух между плочите. По-горе ви дадох обяснение. Вашият чертеж ще стане верен ако нарисувате допълнително и една противоположна стрелка на вашият чертеж, която ще изобрази откатното движение на въздуха, отнасящо равностойно количество импулс колкото и самият лифтер. И в резултат няма да има причина за движение на цялата конструкция, по всички закони на физиката. А очаквани неизвестни ефекти, като електрогравитацията, трябва да се проявяват и във вакуум, но не би.. Не ме карайте сам да правя експеримент. Лесно мога да проверя в литературата, че няма потвърден експеримент с положителен резултат. Доста по-способни в ръцете от мен хора са го проверили. Споменатият Jonathan Campbel от НАСА е достатъчен авторитет в случая - експериментът във вакуум е опровергал личните му патенти за движител, нямаме основание да се съмняваме в коректността на резултата. Човекът очевидно е честен, въпреки че претърпява загуби. И от тогава до сега не се съобщава да е подобрил с нещо този резултат. В подобни експерименти, някакво начално трепкане на жиците (разклащащо целият кондензатор) може да има по много причини - взаимодействие на токовият импулс с магнитното поле на земята, с метални елементи от камерата, да не изброявам още причини. Но сила (постоянна при това) не се наблюдава.

Чакайте малко, недейте така. Това не е вярно. Нали за това говорим, каква е ролята на диелектрика? Вакуумът също е диелектрик, при това с диелектрична проницаемост практически равна на тази на въздуха. Един кондензатор има същите капацитивни свойства както с въздух между плочите, така и с вакуум. Ролята на диелектрика е, че ако неговите молекули се поляризират, това би спомогнало електрическото поле да се съсредоточи в обема между плочите на кондензатора, което би повишило количеството заряди, които могат да се натрупват на плочите му, т.е. ще повиши неговият капацитет. Нищо летящо няма до тук, нали? Затва в нашият случай ролята на въздуха в отличие от вакуума е в друго. Въздухът се състои от молекули, които при високо напрежение могат да се йонизират, докато вакуумът няма такова свойство. Във вакуумът при високо напрежение може да протича само електронен ток. Тоест стигаме до основната разлика, която обяснява "пропулсионната сила" - наличието на йонизирани молекули при виско напрежение. При високи напрежения протичат няколко процеса. Единият е протичане на слаб ток между електродите, водещ до йонизация и молекулно състезание (много добре е разгледан теоретично например в тази работа), и на него се базира чистият ефект на Бифийлд-Браун. Друг съществен процес е йонният вятър, генериран от тихи коронни разряди по острите ръбове на конструкцията. Има и други ефекти. В зависимост от изпълнението йонният вятър може да е по-силен или по-слаб от основният ефект, както и да действа в неговата или в противоположна посока. Затова при много експериментатори се появяват съмнения, че ефектът на Бифийлд-Браун не бил изучен. Много добре е изучен, просто трудно се проявява в чисто състояние. Както и да е, всички тези ефекти се свеждат до едно - предаване на реактивна сила между излъчените от протичащият в кондензатора ток йони и въздухът. Такъв процес, ако се извършва в затворена кутия, няма как да доведе до нейното движение - силата придавана на кутията нагоре се уравновесява от реактивната сила, предавана и надолу чрез въздуха. Да се разчита че такава кутия ще се движи е все едно да се разчита, че барон Мюнхаузен може да се изтегли сам за косата от блатото. Другият вариант, причината за пропулсивната сила да е електрогравитация, не би трябвало да зависи от въздуха, и трябва да се проявява и във вакуум. Това е единствената надежда да се получи някакво движение, с кутия или без. Един много запален учен, Jonathan Campbel от НАСА, е проучвал този въпрос. Самият той в периода 2000-2001 г. е заявил няколко патента в тази насока. През 2008 г. обаче експериментира с достатъчно добър вакуум (10 на -7 тора) и напрежение до 50 киловолта - ефектът е нулев. И други са опитвали, със същият успех. Съжалявам, но това твърдение няма никаква реална основа. Нито напрежението само по себе си, нито диелектрикът са причина за проявяващата се сила. Силата се проявява по причина промените, които настъпват в диелектрика под въздействие на напрежението (и протичащият ток). По-горе това беше изяснено. Прилагането на AC е с доста неясен резултат - проявяват се бързо редуващи се потоци от йони в противоположни направления, едва ли това е продуктивно. Рзбира се, може да се разчита на някакъв дъгов разряд, но това принципно нищо няма да промени в по-добра посока. Твърдият диелектрик събира електрическото поле в кондензатора, при което силно намалява способността на полето да създава външни йони (йоните в самият диелектрик при движението си не създават откатна сила). При това положение чистият Бифийлд-Браун ефект намалява силно. Остава ефекта на йонният вятър, от особеностите на конструкцията като остри ръбове и т.н. Това няма да промени принципно нещата - един такъв "движител", затворен в кутия, няма да я помръдне. А във вакуум пък хич.

Хвърлих бегъл поглед на статията. В нея е описан на практика широко известният ефектът на "йонен вятър", който се създава при тих коронен разряд на заредени до високо напрежение обекти във среда от газ (в случая въздух). Това е отдавна известният ефект на Бифилд-Браун. На практика във вакуум този ефект отсъства (при не добре направени експерименти във вакуум, при високо напрежение остри ръбове от проверяваният образец се разпрашват, и така се симулира фалшив ефект). Затова и проверките във вакуум на този ефект са толкова противоречиви - хем го има, хем го няма, хем силно се отличава от всякакви теоретически предсказания. А в тази статия измерванията се правят на въздух, така че никакви изненади не могат да се очакват. Но това няма нищо общо с някаква електрогравитация. В статията веднага се хвърлят на обяснения с "квантов вакуум", "откат от празното пространство", без да имат някакви сигурни експериментални основания че във вакуум такъв ефект изобщо съществува. Ей на, същата истерия беше наскоро с EM-drive, мъчиха, мъчиха, и колкото по-добри експерименти правеха, толкова ефекта бягаше и ставаше по-слаб. Спекулации са това. И да отбележа, както ефекта във вакуум става безумн слаб, няма как да се използва във НЛО за каквото и да е задвижване.

На мен не ми стана ясно на какъв физически принцип лежи създаването на пропулсионна сила при прилагане на DC напрежение върху кондензатор?

Правите едновременно няколко грешки. Първо, 2013 година не имунизира експериментаторите от грешки. Напротив, цялата разработена технология дава възможност да се правят грешки по начини, невъобразими за 1851 г.. Анализът който ви направих безапелационно сочи това. Второ, не се позовавайте на статистиката. Статистиката еднозначно сочи, че експериментът в тази статия е погрешен. Ако 100 опита за мерена на една величина показват стойност 5 с отклонение 0.1, и изведнъж се изтъпанчи някой със стойност 10, ясно ви е какви са възможностите. Или той да бърка, и да е нужно повторение на измерването, или измерваният обект (водата в нашият случай) да си е променила силно свойствата в годините след последното измерване. Опитайте да оцените вероятностите за двата варианта, и после продължете с вярата си в цитираният експеримент Трето, ако вие се постараете да проведете коректно един експеримент, и получите близки резултати до това което камара други експериментатори са получили преди вас (е, някакво уточнение в някой знак), това няма да ви направи по-известен. Но да опитате да опровергаете Айнщайн, това е несъизмерим стимул. Той лежи в причината един некоректен експеримент (както вече обясних) да бъде публикуван. Така все някой ще научи за съществуването ви. Дали ще прилагаме Галилеевите трансформации, или апарата на СТО, решава единствено природата, чрез резултатите от експеримента. Тези резултати - и на Физо, и на плеядата учени които са получили сходни резултати, и дори въпросната статия - еднозначно сочат, че прилагането на Галилеевите трансформации дава некоректен резултат. Това е величината FSn както я обозначих по-горе, и тя се отхвърля от експерименталните данни. От друга страна, резултатът предсказан от СТО е много близо до експерименталните данни, те могат да се считат за негово потвърждение. Въпросът ви: природата или СТО - е некоректен. Природата не изключва СТО, а казва, че тя е правата. Факт. Ако се научите да задавате парвилни въпроси, ще ви е много по-лесно да разберете отговорите които получавате. Изводът: не трябва да се ползват Галилеевите трансформации (особено при скорости близки до тази на светлината), защото те не могат да предскажат коректно резултатът. СТО е моделът, който трябва да се ползва за описание на законите на природата. Горният пример само показва, че вие изобщо не сте в течение какво правят физиците, а говорите по някаква непонятна инерция. Величината FSr както я обозначих, е изведена на база въздействието на оптическата среда в СТО. Забележете, точно този резултат е много по-близо до резултатът от експеримента, отколкото FSn, резултатът предсказан с Галилеевите трансформации. Любопитно е защо си затваряте очите пред фактите и продължавате да отричате неща, които физиците отдавна са направили. Свикнете с мисълта: "физиците са се усетили, ама аз не съм схванал...". Вече споменах за предразсъдъците, нали? Четете, при вашето състояние трябва много да четете за да наваксате. Това вече не знам какво е, проява на неграмотност, или самозаблуда? Имате един милион теории. Всяка от тях може да предскаже различна скйорост на светлината. Ей на, СТО предсказва (за вашият пример, аквариум движещ се с 0.5c), скорост на светлината 0.9c. Класическата физика - 1.25c. Само една от тези възможнио скорости може да бъде резултатът от измерването. И в нашият случай това не е резултатът предсказан от класическата физика. Резултатите на опита на Физо са пирон в ковчега на Галилеевите трансформации. Така че това за двете скорости на светлината в една отправна система си го сложете в рамка, и като ви засърби да опровергавате СТО, го препрочитайте внимателно, докато ви мине. Не ви ли омръзна да изказвате твърдения, към които СТО няма нищо общо? Наблюдател в аквариума ще определи скорост на светлината c/n и никакво забавяне на времето. А скоростта на светлината за външният стационарен наблюдател в случая ще бъде c по условието на задачата. Това което пропускате е в конкретният случай е, каква ще е скоростта на светлината за външният наблюдател, ако аквариумът се движи. Дали времето в аквариума се забавя или не, си е проблем за наблюдателя в аквариума, и няма нищо общо за обяснение на наблюдаваното от стационарният наблюдател - това е още един аспект, който не сте разбрали от СТО. И както видяхме, експериментът показва, че за стационарният наблюдател светлината не може да достигне 1.25.с независимо как се движи аквариума. Експерименти, факти, проумейте защо не може да ползвате Галилеевите трансформации. Не е голяма философия. Какви факти ви се привиждат, след като резултатите от експеримента отхвърлят тази интерпретация като невярна? Фактите са, както вече казах няколко пъти, че предсказанията, които дава класическата физика под формата на FSn, не се потвърждават. Следователно тя не може да опише коректно нещата в случая и не трябва да се използва. Казано просто, за такива скорости класическата физика тя не е вярна. Трябва да се използва СТО. Това са фактите. А вие си измисляте някакви фантазии, и ги кръщавате "факти". Но това е положението, реалността е жестока и някак трябва да свикнете да се примирявате с нея. Забравете за Галилеевите трансформации при такива скорости.

За да не съм голословен, ще ви направя един много кратък и повърхностен анализ на статията, която дадохте за пример. В него се виждат сериозните проблеми в нея от пръв поглед. Като имате този поглед, надявам се сам да видите и проблемите от втори поглед Абстракт: в него са дадени на кратко резултати. До колко са верни, на този етап не може да се прецени. Експериментална постановка: нормална, схемата се ползва във всички експерименти свързани с увличането по Физо, няма специфични особености. Методика: мътен момент е определянето на скоростта на водата, измервайки дебитът. Разчита се на някаква преводна формула. В статията на студентите, която дадох, те правят калибрационна крива, за да проверят преходният си коефициент между дебит и скорост. Тук се разчита само на формула.Това може да е проблем. Теоретична постановка: на стр. 305 (стр. 9 от файла) са приложени основните теоретични изходни положения. Ще въведа малко по-различни имена, за да ги различавам в последствие (в реда, в който са дефинирани в страницата): FSn - отместване на ивиците според класическата физика (Нютоновата теория); FSr - отместване на ивиците според теорията на относителността; FSd - отместване на ивиците според "теорията на Доплер". Опс! Теория на Доплер? Лампата светва, но за това по-нататък. Какво е характерно за резултатите по-горе? Според дадените формули на споменатата страница, имаме следните съотношения: FSn : FSr : FSd = n^2 : n^2.(1-1/n^2) : 1 От друга страна, според стойностите дадени в абстракта (и на още няколко места в статията), имаме отношението: FSn : FSr : FSd = 0.0784 : 0.0151 : 0.0441 За да се ориентираме в тези резултати, ни е нужен коефициентът на пречупване на водата, който е ползван в статията. За да го оценим, ще използваме част от тези съотношения: FSn : FSd = n^2 : 1 = 0.0784 : 0.0441 или n^2/1 = 0.0784/0.0441 = 1.777 откъдето n = 1.33 Коефициентът на пречупване който получихме с много добро приближение съвпада с коефициента на пречупване на водата от справочниците, така че тук няма място за съмнение в публикуваните числа. Сега да проверим останалата част от резултата - дали величината, дадена като резултат (отклонение на ивиците) според специалната теория на относителността е вярна? Използваме полученият коефициент на пречупване в съотношенията (x е очакваното отклонение според теорията на относителността при зададеният коефициент на пречупване): FSn : FSr = n^2 : n^2.(1-1/n^2) = 0.0784 : x След елементарна сметка се получава x = 0.034, докато в абстракта и в цялата статия (включая графиката) се използва x = 0.0151 - стойност повече от два пъти по-малка от току-що изчислената. Ако нанесем новата величина на графиката, то тя уверено започва да минава през експерименталните данни. Тази стойност (0.0151) е спомената на няколко места в статията, така че не може да става дума за типографска грешка. Дали авторите умишлено са фалшифицирали тази стойност, опитвайки се да я отдалечат от резултатите и да оправдаят свои представи какво би трябвало да се получи, или нещо са сбъркали? Склонен съм към второто предположение, пред вид последващият анализ. НО, това е ясен сигнал, че статията трябва да се чете с нужната доза съмнение. Да продължим с "Доплеровата теория", която възникна от небитието. Авторите се позовават на литература [10], която също се оказва пак тяхна статия. Тази статия може да се намери на адрес http://lamp.ictp.it/index.php/aphysrev/article/view/417/188 и е поучително да бъде прочетена. В нея авторите извеждат величината на FSn (според Нютоновата теория) коректно, величината FSr (според релативизма) коректно, и накрая величината FSd. И тук удрят в греда... Какво се случва в тръбата на Физо? Имаме светлина, която се разпространява във водата, и вода, която се движи относно тръбата. Поведението на светлината може да бъде оценено с различни параметри. Единият е фазовата разлика, която се получава по причина, че скоростта на светлината във водна среда се влияе както от параметрите на средата, така и от преносната скорост на оптичната среда - това е величината, вече оценена като FSr. От друга страна, може да се определи евентуален доплеров ефект, по причина че предното стъкло на тръбата може да се разглежда като подвижен наблюдател спрямо водната среда (доплеров ефект в среда, в която се движи както наблюдателя - предното стъкло, изходно, така и източника - задното, входно). Определяйки доплеровият ефект, ние можем да определим евентуална промяна на честотата на източника (входното стъкло) измервана от наблюдателя (изходното стъкло). И ако не ни мързи (авторите са тръгнали по този път), на база това изменение по друг начин да определим отместването на фазата, което обаче трябва да съвпада по величина с другото изчисление, което вече проведохме - FSr, защото става дума за един и същи процес на движение на светлината. Но не съвпада. На вас за втори поглед оставям да определите къде в изчислението авторите са допуснали грешка (просто е, още в началото са изтървали коефициента на пречупване), а тук ще изкажа няколко основни положения, които допълнително потвърждават наличието на тази грешка: 1) и входното, и изходното стъклосе движат спрямо средата (водата) с една и съща скорост. Класическата формула за Доплеров ефект в среда определя, че при това положение наблюдателят няма да наблюдава честотно отместване, т.е. Доплеров ефект няма. Оценката чрез методите на специалната теория на относителността трябва да даде същият резултат. Но резултатът който са получили авторите няма нищо общо; 2) Авторите са получили резултат за FSd, който не зависи от коефициента на пречупване на средата, т.е. от характеристиките на средата. Това означава, че резултатът ще е еднакъв независимо от оптическите свойствата на средата която се движи в интерферометъра, дали е вода, мляко или въздух, което противоречи на експерименталните данни на самият Физо (и останалите), който е установил конкретно зависимостта от коефициента на пречупване (за различни среди). Нещо повече, тази формула би трябвало да е валидна и за липса на среда (за вакуум), независимо че там скоростта v няма смисъл поради своят произвол; 3) Ако имаше доплеров ефект, честотата на светлината, напускаща изходното огледало на тръбата, щеше да е различна от честотата на източника. Двете изходни огледала на двете тръби, които насочват светлината към интерференционната картина, ще излъчват два снопа с различни честоти. При това положение няма да може да се наблюдава интерференционна картина, поради промяната на фазовите разлики от двата лъча с времето. Самият факт че такава интерференция се наблюдава показва, че няма Доплеров ефект, и че FSd е просто грешка в изчисленията на авторите. Затова и по-горе предположих, че те неумишлено са се въвели в заблуждение. Ако някой професионалист им беше рецензирал тази статия и показал тези неуредици, нямаше да я има тази която в момента обсъждаме. Всичко това сочи нова причина за недоверие в интерпретацията на резултата в статията. Да се върнем на основната статия. Като изключим FSd от разглеждането по горните причини, остават два потенциални обясняващи резултатите ефекта - FSn и FSr. FSn предсказва доста по-голямо очаквано отклонение, и стои доста далеко от експерименталните данни, т.е. класическата физика не може да обясни резултата. От друга страна, FSr = 0.034 е доста по-близо до измереното 0.0419. Тогава малката разлика от около 0.007 (влизаща в дисперсията на данните) лесно би могла да се обясни най-вероятно от малка систематична грешка, основана на пресмятането на скоростта на водата от измереният дебит, без да има допълнителна калибрация. Разбира се, може да има и други не толкова очевидни източници на систематична грешка, но това е за втория поглед. Но като за анализ от пръв поглед толкова. Сега ясно ли ви е, че не всичко което хвърчи, става за ядене? И че подобни статии, показващи силно различаващи се резултати от сериозно натрупаните данни, не заслужават доверие докато не се докаже противното? И трябва да се четат много внимателно.

Един познат дядко на времето така казваше: чадо, запомни - истината е само една, но правдите са много.

Ама вие сериозно ли? Не помните ли българската поговорка, "Една птичка пролет не прави"? Така не се прави наука. Разбира се за науката, физиката, всеки различен резултат е интересен. Но преди да се приеме за сериозно обсъждане, трябва да бъде потвърден. Потвърден от независими екипи. Защото шанса за грешка, методична грешка, систематична грешка в самата опитна постановка, в методиката на измерване, трябва да бъде изключен. Затова хората публикуват в рецензирани списания - не да им е гадно на читателите, че трябва да плащат за достъп, а защото статиите се преглеждат от рецензенти, хора които разбират от конкретната материя и могат по-лесно от останалите (например вас), да видят проблемите. Защото иначе интернет голям, всеки може да публикува всичко (както и става), и как тогава ще разберете дали не ви лъжат (или авторите дали не се лъжат сами)? При Майкелсън е същото, първият му резултат е посрещнат със съмнение, открили са му дори теоретическа грешка в оценките. Но после той многократно е повторил, и други са повторили. С Физо е същото В момента имаме много просто средство да проверим дали авторите на споменатата статия заслужават доверие. Има огромна маса експерименти на база опита на Физо. Дадох ви линк, може да се заровите по специализираните списания, пък и Гугъл е голям. Какво е странното с посочената от вас статияя? Огромното болшинство резултати сочат добро съвпадение с даните на самият Физо и с предказанието на СТО, само един единствен експеримент - вашият (е, не е единствен, има и други кандидати за слава, които дават несъвпадащи данни дори с показаната от вас статия, което е същата диагноза...), се различава много съществено. Дори неизкушен във физиката човек, на база простата логика, трябва да му светне лампата, че нещо не е наред тук. Вашата защо не светва? Не казвам че статията е погрешна. Естествено, има някаква ненулева вероятност всички да са заблудени, само авторите на вашата статия да виждат нещата ясно. Само че в науката резултатите трябва да водят до консенсус, а не до такъв хаотичен разнобой. Друг път можем да си поговорим за псевдонауката. Сега ще ви дам друга статия, също от нашето съвремие и от предната година на вашата, която пък опровергава вашата: Fizeau’s “aether-drag” experiment in the undergraduate laboratory, Thierry Lahaye, Pierre Labastie, Renaud Mathevet, 2012 Например, обърнете внимание на фигура 6 на страница 6, на която са основните резултати за вода. И си задайте въпроса, след като на практика всички проверяващи този експеримент получават сходни на тези данни, доколко може да се вярва на данните от вашата статия? Дали за една година параметрите на водата толкова силно са се променили? Но, както казах, когато предразсъдъците се превърнат в убеждения, вече е късно за промяна...

Всъщност формулата на Физо е първо приближение при малки скорости от формулата на СТО за наслагване на скорости. И реално това и е смисъла: според схемата на Физо се наслагват скоростта на светлината в средата и скоростта на преместване на средата. Удивително е, че Физо е получил първото количествено потвърждение на СТО почти 55 години преди нейното създаване :) Този опит проверява дали скоростта на светлината може да зависи от скоростта на наблюдателя спрямо някаква хипотетична среда. Докато при опита на Майкелсън някои възражения са, че наблюдателя е "неподвижен спрямо някаква хипотетична среда, тук наблюдателят се движи, докато източникът е неподвижен. Търси се ефект подобен на доплеровият ефект когато наблюдателя се движи през средата. Тоест, етера дори да е увлечен напълно на земната повърхност, експериментът трябва да даде резултат ако скоростта на светлината е относителна. Но резултатът не показва наличие на такава проява (на среда или относителност на скоростта).. Айнщайн не е разчитал на споменатите експерименти. Има предположение че може и да не е знаел за опита на Майкелсън. Той чисто умозрително е построил теория, която да няма недостатъците на електромагнитната теория на Лоренц, най-напредналата тогава теория базирана на етера, и да не си противоречи с всички натрупани исторически данни и измервания. Всички потвърждения на теорията му идват в последствие. Но пък с какъв размах :) Експериментът на Физо е повтарян също многократно, в най-различни варианти. Няма празно място по него. Всичките резултати до сега с добра точност покриват обяснението на този експериент с релативистската формула за наслагване на скорости. Което пък опровергава относителността на скоростта на светлината. Това си е ваш проблем. Би трябвало да може да използвате логиката, че, първо, никой не е успял да докаже практически (и теоретически!) че това е грешка, и второ, че всички следствия основани на тази грешка, се потвърждават винаги от практиката. Логическият извод тук може да бъде само един: тази грешка е сгрешена, т.е. не е грешка. Но, както казах, проблемът дали вярвате на експерименталните резултати, не е на СТО. Обикновено човек първо избира убежденията и вярванията си, и после търси обосновка за тях. Така че се замислете, защо нямате потвърждения за тази "грешка", а само куп голи съмнения (отдавна развеяни от куп допълнителни експерименти, но филтърът ви не позволява да ги припознаете :) ). Едно просто обяснение е, че сте от грешната страна.