scaner

Дайте по ред и едно по едно. Естествено, спътниците са били в покой на земята, спрямо ОС на земята. Добре. Изстрелват ги, ускоряват се там, отдалечават се, и излизат на орбита, където на практика пак са в покой спрямо ОС на земята около Лагранжовата точка L2 на системата слънце-земя-луна, където извършват измерванията си и където засичат анизотропията. Основно им действат две ускорения - за периодично коригиране на траекторията, защото позицията в L2 не е устойчива, и ускорението поради движението около слънцето. При първото ускорение не се правят измервания, второто е пренебрежимо за случая - на земната повърхност ускорението поради въртенето е по-голямо, но не оказва наблюдаеми ефекти. От друга страна анизотропията която те засичат се интерпретира като движение с постоянна скорост (около 400 км/с) спрямо CMB, така че никакво не-инерциално движение не може да даде такъв ефект - при тях скоростите се променят с времето. Така че спътниците не се намират в ускорено движение, когато измерват за анизотропията. За това и питам, какво имате пред вид. А Младенов няма какво да го чакаме - той си пее една и съща песен, независимо че е очевадно фалшив основния тон

Е кое е това не-инерциално движение, което води до диполната анизотропия? Защото спътниците дето мерят реликтовото лъчение са на практика в инерциална система, отклонението от която е пренебрежимо. Самата анизотропия се дефинира като движение с постоянна скорост, а сам казвате по-горе, че само ускорените движения са не-инерциални.. Корекцията на тази анизотропия може да стане ако изберем друга инерциална система, неподвижна с CMB.

Естествено че не може. Преместването по определение е вектор, приложен в началната точка на движение (отправна точка!) и завършващ в крайната (пак отправна точка, че и отправна система в която имаме посоката на вектора). Но, в главата на gmladenov "преместване" има очевидно някакъв друг, неизвестен и нему смисъл. Самото му твърдение че при това положение не можело да се говори за отправна точка ни показва колко неясни са му нещата, за да не забележи такова разбиващо противоречие Но и цялата му работа е такава, опитва да цитира Нютон без да схваща смисъла. Трагедия.

Нищо не ни пречи да изберем Светият Дух или Тройцата за абсолютна отправна система. Но за да го видиш това, ти трябва да се откажеш от греховете си и от власта на Сатаната. Иначе няма как да го видиш. Не са ли идентични? И чисто функционално, и двете са религия, нямаща общо с физиката. Сега знам, ще попитате "а вие защо вярвате така в СТО"? Разликата е, че вашето твърдение, както и религиозната му преформулировка под него, са неспособни да дадат количествени предсказания за физиката, докато СТО блестящо се справя с тази задача. Сега разбрахте ли че сте много далеко от физиката?

Не само насекоми, и жабите виждат единични фотони. Това има ли някаква връзка с валидността на горната формула? Основната формула, която свързва енергия, импулс и маса в СТО е следната: Ясно се вижда, че ако обекта е в покой (p = 0) имаме познатата формула и тя няма как да се отнася за фотон, защото той винаги има ненулев импулс. И виждаме другият краен случай, когато обекта няма маса (фотон), за него е валидна E = p.c. Така че добре е да се помни, че известната формула свързвща енергия и маса е вярна само за обекти в покой. А за насекомите и жабите е важна енергията Всичко следва ясно и логично в СТО, не е необходимо на човек да му хрумват хрумки - СТО е пълна теория.

Ами тя формулата по условие не е валидна за единичен фотон и според самата СТО, именно защото фотонът няма маса. За фотон е вярно E = p.c. Тъй че хем формулата е вярна, хем фотонът няма маса Трябва внимателно да се подбират книгите за четене...

Кое "напротив"? Я си припомнете какво гласи законът за запазване на импулса, да не спорим напразно. Импулсът е дефиниран в конкретна инерциална система. И законът за запазване е дефиниран в същата система. В тази система обектът за който дефинираме импулс или се движи, или не се движи, това определя и величината на импулса. Тук друг импулс обекта няма. Какво значи "да разглеждате импулса и в двете системи"? Импулса зависи от избраната система, защото скоростта на обекта зависи от това. Безсмислено е да разглеждате два импулса в две системи, защо не го разглеждате тогава и двеста? Когато говорим за импулс, говорим за конкретно състояние на обекта, за конкретна скорост, следователно за конкретно избрана отправна система, не две или повече. В друга система, в която обекта е в друго състояние, си е според законите и обстоятелствата там. Няма нужда да ги намесвате. Съществуват неограничено количество инерциалн системи, едно тяло по дефиниция ще има различен импулс в тези системи, винаги избираме системата за която обсъждаме - импулс и закони - знаем с каква скорост се движи тялото там, и знаем импулса. И че се запазва. В дадена инерциална система движението на обект се запазва докато не му подйства друга сила, и за импулса при това движение става дума. Няма смисъл да се намесва относителността на движението, тя няма никакво отношение - освен че определя относителната скорост, формираща импулса.

Да, двата импулса не са равни, защото масите на обектите не са равни. Но и никой физически закон не изисква това. Законът за запазване на импулса изисква импулсът на куршума спрямо системата на покой на планината (или импулсът на планината в системата на покой на импулса) да не се променя с времето И това ще е вярно, докато не им действа външна сила (на планината или куршума). Този закон е формулиран за конкретно избрана отправна система. А в случая нямаме физическо ограничение да изберем системата свързана с куршума в покой, и в нея да формулираме и закон за запазване на импулса на планината, и закон за запазване на енергията на планината. В тази инерциална система тези закони ще се спазват докато планината запазва двожението си, независимо дали по някое време куршумът няма да претърпи външна сила. Но двата импулса определени в две различни инерциални системи е безсмислено да бъдат сравнявани - всеки от тях е определен по отношение на различна избрана за покой система, затова са различни. Ние сме способни да определим импулс само в една инерциална система. Какъв ще бъде той в друга, в класическата физика определяме чрез Галилеевите трансформации. Така ненулевият импулс на куршума в системата на планината ще се превърне в нулев в системата на куршума. И това е съвсем естествена процедура, не противоречаща на никой физически закон.

Аз не виждам какъв е проблемът тук. Куршумът в инерциялната система, в която той е в покой, има скорост нула, и той запазва това си състояние според първият закон на Нютон. Тоест законът за запазване на импулса се спазва и в системата на куршума. В тази система планината ще има ненулев импулс, и той ще се запазва докато тя се движи равномерно и праволинейно без да и действа сила. Същият е проблемът с кинетичната енергия, и тя е относителна и в една система може да не е нула а в друга, за същият обект да е нула. Законът и за запазване на импулса, и за запазване на енергията е формулиран в инерциална система, и се спазва независио какъв е изборът на такава. Няма тук довод, който да разбива относителността - това са все потвърдени физически закони.

ITER NEWSLINE 180

Ситуацията е проста до безобразие... Раздува се сферата на светлинният фронт. Нека имаме следните данни: В момент t'1 фронтът стига в положителна посока X'1= 500, в отрицателна: X'1 = -500. В момент t'2 фронтът стига в положителна посока X'2 = 1000, в отрицателна: X'2 = -1000 Разтяга се симетрично, както е по закон. Сега нека вземем следната извадка за двете посоки на фронта: в положителна: в момент t'1 имаме X'1 = 500; в отрицателна: в момента t'2 имаме X'2 = -1000 (подчертал съм кои данни от горе влизат в тази извадка). Тези данни са верни, независимо че X1 =/= -X2 както ти неизвестно защо очакваш по-горе, и са в пълно съгласие и с вторият принцип. И двете точки са точки от светлинният фронт. Е, те това е смисълът на резултатите и от лоренцовите трансформации. Изискват още минимален мисловен напън - сметките за координатите, които в неподвижната система имат едновременно някакви стойности, в подвижната система за която ни интересува резултата имат тези стойности но в различни моменти от време, затова и t1 =/= t2, в съответствие и с горния пример. А се търси именно в тази система какво те имат, не в неподвижната. Pax Vobiscum!

Жалко. Четеш но не разбираш. Съжалявам, не мога да ти помогна.

Когато са върху сферата, но в различни моменти, естествено е координатата която съответства на по-ранен момент да е по-малка (по-близо до началото) от координатата съответстваща на по-късен момент, защото сферата се разширява. Всичко е поради относителността на едновременността, която те подлъгва. Затова и получените координати не са равни, независимо че са върху сферата. Съвсем естествено, нали? Второто уравнение на трансформациите точно това дава: X'1 =/= X'2 но и t'1 =/= t'1. Затова не може пряко да сравняваш координатите, трябва да ги приведеш в един момент време по прим системата - само тогава, едновременно, може да оцениш каква е формата на фронта. И в един момент те ще станат еднакви, както и показах (с точност до знака).

Естествено да не са равни. Ти ги смяташ в един и същи момент за неподвижната система, но това са величини в различни моменти в подвижната - все пак си попаднал в капана на относителната едновременност. Затова трябва да отчиташ и другото уравнение в лоренцовите трансформации както аз правя, и резултатът се получава перфектно. Не бързай толкова лесно да се отказваш И пак погледни какво съм направил, не си мислил достатъчно над него. Не мога да разбера, какво ви става че не се и опитвате да мислите?

Ето как трябва да изглеждат нещата. При лоренцови трансформации трябва винаги да уточняваме какви събития ще се трансформират, и коректно да се интерпретира крайният резултат. Нека в неподвижната система в момент T светлиният фронт в двете посоки достига до координати X1 = c.T, X2 = -c.T. Значи в задачата трябва да трансформираме следните събития: {t1,X1} = {T,c.T} и {t2,X2} = {T,-c.T} Въвеждаме съкращение, за да не пишем много нахалост: Ще ни трябват и двете уравнения за лоренцовите трансформации: За първото събитие заместваме и получаваме: За второто събитие заместваме и получаваме: Какъв е смисъла на този резултат? Смисъла е според правилата: в момент t'1 светлинният фронт е достигнал координата в подвижната система X'1, в момент t'2 другата му посока е достигнала координата X'2. Вглеждаме се във формулите, и с леки преобразувания виждаме, че: Тъй като момента T е произволен, толкова произволни са и моментите t'1,t'2, тоест във всеки момент T' по времето в подвижната система ще се спазва зависимостта: X' = +c.T' за фронта в едната посока и X' = -c.T' за фронта в другата посока. Тоест светлината ще се разпространява симетрично около началото на координатната система, и ако включим и другите оси, в подвижната система, нейният фронт ще оформи също сфера.

Изобщо не е елементарно. Елементарно е това което правиш и те довежда до противоречие. А правилното прилагане на формулата не може да доведе до противоречие. Има известна разлика, нали? Вънува ли те как се прави?

Тоест с по-прости думи, интересува те как става лоренцовото преобразуване на сферичният фронт в неподвижната система в някакъв в подвижната? Защото както е започнато, няма да свърши никаква работа.

Не разбрах, какво се оптвате да смятате?

Тоест радиусите в кавички той ще изчисли на база своите радиуси и движението на О2? Добре, и какво ще получи? Защото формата на вълновият фронт той е измерил (сфера), формата на вълновият фронт във подвижната система може да се получи коректно само чрез лоренцовите трансформации от тази сфера. А трети вълнов фронт тук няма. Така че какво ще се получи при горното изчисление?

Неподвижният наблюдател нищо не може да измери/види в подвижната система, той не може да измери два радиуса, защото това което той мери/вижда е само в неподвижната система, и там радиусите са еднакви. Той не вижда никаква друга светлинна сфера освен тази, която мери в собствената си система. Той би могъл от собствените си данни да получи визията в другата система чрез лоренцовите трансформации, и нищо повече. Във всяка отправна система светлинната сфера е в единствен екземпляр, тя е в единствен ексемпляр в цялата реалност. Не забравяй, отправните системи само описват света, те не дублират обектите в него - щом някаква отправна система описва един обект, то той ще е единствен според всички системи. А как ще бъде описан от всяка от тях, какви ще са му характеристикитре там, мисля че показах. Какво ще види наблюдателят в другата система при определена ситуация в нашата може да се сметне чрез лоренцовите трансформации. В случая лоренцовите трансформации трансформират скоростта на светлината от нашата система в същата величина в другата, така че сметките които приведох са достатъчни. Но това беше ясно и само от вторият постулат.

И според класическата физика, и според СТО, можем да разменим неподвижната и подвижната система. И това довежда до противоречие във вашите разсъждения При зададена скорост промяната на скоростта на масата с фиксирана величина ще изисква една и съща енергия независимо коя система разглеждаме в покой. Когато ускорените тела при добият голяма скорост спрямо съответната система, енергията нужна за промяна на скоростта им с малко ще се увеличи, във всяка от системите. Това коя система сме приели за неподвижна е чисто условна операция, просто сме им залепили етикет - това не променя физиката в тази система, законите и в двете са еднакви, и в случая поради симетрията на задачата и в двете количествено нещата ще се случват еднакво. Интересният проблем тук е свързан с твърдението, че има релативистско нарастване на инертността/масата. Това не е вярно - в СТО масата на един обект не се променя при промяна на скоростта му. Това е една дълга история, наследена от много опити за опростено преразказване пред масовата публика, свързано с изкривяване на самите понятия, и то от сериозни учени. Под "маса" в СТО се разбира само масата на покой на обект, а при система - само масата на системата когато центърът на масите и е в покой (в СТО "центъра на масите" се изразява чрез импулса, защото обектите могат и да нямат маси но да имат импулс, по жаргон се нарича пак център на масата). По тази причина и известното уравнение е вярно само за обект в покой. За повече информация за ориентация в кашата с масата силно ви препоръчвам тази книга: Л.Б. Окунь Масса. Энергия. Относительность Във връзка с т.н. релативистска маса възниква интересен казус. Един фотон няма маса на покой. Система от два фотона в едно и също направление също няма маса в покой. Но система от два фотона в противоположни направления имат ненулева маса в покой, центъра на масата/импулса на такава система е неподвижен и за нея е в сила горната формула, свързваща енергия и маса. Това лесно се вижда от базовите формули на СТО, свързващи маса, енергия и импулс.

А какъв е проблемът? Нека за наблюдател 1 си изберем едно произволно направление, характеризиращо се с ъглите в полярната система (fi,tita). От момента на светването светлината се разпространява от началото на отправната система по това направление със скорост C и за време T ще измине път R = C.T. И тъй като за това нямат значение стойностите на fi и tita, то светлинният фронт ще отстои от началото на отправната система на разстояние R по всяко направление, т.е. ще има форма на сфера с радиус R. Абсолютно същото разсъждение правим и за наблюдател 2. И там светлината се разпространява във всяка посока със скорост C от началото на отправната система, и за време T1 тя по тази посока ще измине път R1=C.T1, и фронтът образуван от светлинките по всички направления пак ще е сферичен. При това светлината която изследват 1 и 2 е една и съща :)

Колкото и да повтаряте една глупост, тя ще си остане такава. Още повече, че твърденията ви не се основават на никакви факти и доказателства. А и както вече ви показах, на всяка крачка "доказвате" на база допускане на логически противоречия, което обезсмисля всичко казано. Никой уважаващ себе си участник не би допуснал такова смешно положение. Това което твърдите че "не било вярно" е едно просто относително движение, каквото всеки може да установи в най-различни варианти, ако погледа небето с телескоп. СТО не твърди нищо за такова движение, нито пък Нютон. Това вече ви беше обяснено нееднократно. СТО безкомпромисно удовлетворятва този критерии. Нямате си и на идея колко добре се справя. Това че някакви заблудени не са наясно и халюцинират глупости, изобщо не и пречи. Няма как да и попречи. Ей тук в Уикипедията са събрани на куп най-модерните изследвания, търсещи отклонение от постулатите на СТО и търсещи preferred frame, с отрицателен успех независимо от колосалната точност която е достигната: Modern searches for Lorentz violation Както виждате, никой нормален човек не интерпретира диполната анизотропия на CMB като нарушение на СТО-принципите, просто защото тя не е такова нарушение. Само заблуден човек може да си въобрази такова нещо и с такава упоритост да го повтаря. Нпо това си е само ваш проблем. Нищо не посочвате. Измисляте си и фантазирате, без връзка с реалността.

Е нали точно това е въпросът - какъв е "Нютоновият смисъл" Нютон ясно се вижда какъв смисъл влага - ускорителните движения, въртенето, докато вие какъв смисъл влагате, си е мистерия.. Начел сте се с някакви жълти вестници за СТО, това е. Ако СТО беше отменила абсолютните движения, това можеше единствено да стане с постулат - крайъгълен камък, който да даде нова посока. Това означава "по условие" - постулат. Но такъв постулат няма, естествено,. Затова няколко пъти вече ви показах, вие критикувате не СТО, а кривата си представа за нея. И да, тази представа определено е грешна.

Като че ли падате от небето. Още в началото на тази страница ви го обясних, може би за трети път вече. Ама предразсъдъците ви не позволяват да схванете за какво става дума. Е, надявам се вече да сте го чули.