scaner

Това не е взаимодействие между гама-фотоните. Горното се случва само в поле на ядро, т.е. само когато гама-фотоните взимодействат по подходящ начин с ядрото или тежка частица, с облака виртуални частици около тях. Друго взаимодействие между тях не е наблюдавано. Хайде, стига си проповядвал тоя сбъркан измишлизъм, наречен "хипотезата" Това е белетристика, преразказ по картинка, няма общо с физика.

Военноморските сили на САЩ освободиха танкера "Сентрал парк" край бреговете на Йемен, пленен от хутите. Американският крайцер "Мейсън" се е приближил до танкера и е поискал от похитителите да се предадат. Те се опитали да напуснат кораба с лодка, но били заловени от американците, съобщава Централното командване на въоръжените сили на САЩ. След това от Йемен са изстреляни ракети по корабите. По данни на американците ракетите са паднали във водата. https://t.me/stranaua/133168

Включи мисленето. Разглеждай двата часовника в точка А като взаимоподвижни, не неподвижни. Тъй като ускорението на тръгване няма някаква роля, за неукрепнали умове е по-просто. Изчезват всякакви смущаващи представи как са синхронизирани в покой, после ускорени и неясно какво си. Нали става дума за инерциални системи, там ускорения няма - часовниците се движат с постоянна скорост. Освен в случая часовника, който се връща пак в точка А. Изчисленията на Айнщайн засягат точно този случай - взаимоподвижни часовници винаги. По-просто е за разбиране. Това че няма физическа причина вече за пети път го повтаряме. Причината, както ти обясних, е съвсем друга - конструктивна. Светът така е устроен, че верността на постулата на Айнщайн е едно от неговите проявления. И тази конструкция е причината часовниците да вървят с различна скорост, както показват изчисленията. Толкова ли е сложно? Кое не разбра от всичко това? Че нямало физическа причина? Айнщайн само е забелязал това свойство на света, и е извадил следствия от него. Той е само регистратор - щом това условие се изпълнява, следователно онова следствие идва от него. Но ти си твърде ограничен за да схванеш тези базови неща, щом циклиш толкова безпросветно. В теб логиката е подменена с някакви религиозни боклуци, и ги виждаш навсякъде, съответно всичко си обясняваш с тях. Откажи се, няма да го разбереш. Вече съм напълно сигурен, това надхвърля възможностите ти. Само ще се задавиш да гъргориш извиненя за неспособността си. Повелил бил Айнщайн, заповядал бил... Боже, прибери си вересиите...

Там става дума за взаимонеподвижни часовници. И цялата схема там е как да се сверят таккива раздалечени часовници.

Разбира се. В мислените експерименти като споменатият говорим за идеализирани часовници, с еднаква конструкция, и почиващи на еднакви принципи (не влияещи се от относителното движение, например излъчване на цезиеви атоми). Между такива часовници няма разлика (освен в началното показание), те са синхронни. Какъв е проблемът? Така де. Какво те притеснява в казаното от Айнщайн? Моите разсъждения са само по калпавите ти интерпретации на тема синхронизация, нищо друго. И не е нужно да цитираш Айнщайн. Достатъчно е да видиш как е достигнал до този извод от постулатите си, и да проучиш този път. Това ще ти донесе много повече полза от сляпото цитиране.

Хайде прочети цялата статия и ми кажи, каква е процедурата по синхронизация и къде е описано че има такава? Първо, коректният превод е "синхронни часовници". Потърси внимателно какво има пред вид Айнщайн под това понятие, защото ако единият изостава, както е в примера, те не могат да са синхронни. Така че тук има особеност в смисъла Изобщо, включи мисленето: говорим за инерциални системи. Два подвижни часовника при този случай могат да се срещнат само в един момент (в началото на траекториите им), което не е достатъчно за синхронизация, а само за сверяване. Понял? Айнщайн трябва да се чете много внимателно и с разбиране, не става с търсачка да му се вадят цитатите, така само очевидно се излагаш. Ще ти подскажа: тъй като часовниците са по условие с еднаква конструкция и на базата на един и същи тип процес, това ни гарантира, че в своята система всеки от тях ще задава стандартен темп, и това е смисълът на "синхронизирани" и синхронни. Но те никога не са били в достатъчен контакт, за да се синхронизират механично. Не ми излизай повече с такива постни цитати.

Не е това началното условие, даже напротив. Началното условие е, че всеки от тях върви със скорост, определена на базата еднотипен процес за всяка система, т.е. имаме стандарт. А това че часовниците в една точка си уеднаквяват показанията е сверяване, не синхронизация. След сверяването всеки си се движи със своята си скорост, която при съпоставяне с другият часовник дава това което дава - единият изостава. Синхроонизация между часовниците няма, защото са в различни системи и по закон не могат да вървят синхронно. Ти съвсем изперка като защитаваш незащитимото. Не си измисляй, а попрочети малко по въпроса.

Абе набий си в главата - няма физическа промяна. Това че единият часовник изначално ходи с друга скорост не е промяна, това е начално условие. Вземаш два различни часовника, и ги поставяш на масата пред тебе. След известно време единият ще избърза, без да си оказал никакво въздействие. Как става тоя номер без физическа промяна? Да, ще кажеш, единият не ходи верно. Но в случаят на Айнщайн всеки ходи верно но в своята система, но отношението им между системите показва различен ход. Конструктивна причина Айде пак - набивай си в главата, ако не можеш да запомниш от пръв път - няма физическа промяна в тая картинка.

Постулатите на Айнщайн с думи изказват твърдение за конструкцията на света - той е такъв, че скоростта на светлината е еди каква си. Следователно, конструкцията на света е причината часовниците да се забавят. Конструктивна причина, не физическа. Изобщо, много ти е ограничено виждането какво е това "причина", само на физически причини. Светът е голям, има много видове причини. Ето кратка извадка според ИИ: Причините могат да бъдат класифицирани в различни категории в зависимост от природата или характера им. Ето някои общи видове причини: Физически причини: Това са причини, свързани с физически явления, събития или обекти. Например, земетресение може да бъде физическа причина за разрушение на сграда. Конструктивни причини: Тези причини се свързват с начина, по който нещата са изградени или оформени. Например, дизайнът на моста може да бъде конструктивна причина за неговата издръжливост. Човешки действия: Действията и поведението на хората могат да бъдат причина за множество събития. Например, човешка грешка при управление на машина може да доведе до пътен инцидент. Естествени явления: Това включва причини, породени от природата, като например наводнения, урагани или горски пожари. Технологични причини: Свързани с технологични процеси и иновации. Например, въвеждането на нови технологии може да бъде причина за промени в производствените процеси. Социални причини: Тези причини са свързани с обществените и социалните взаимодействия. Например, социални промени могат да бъдат причина за политически събития. Като изключим леко припокриване в списъка, аз бих добавил и онтологични причини - причини свързани с общ произход. Това е причина сплетените частици да имат общи свойства, например. В нашият случай роля играят конструктивните причини - светът е с такава конструкция, че е вярно твърдението на Айнщайн за скоростта на светлината, и следователно по тази причина часовниците изостават. Ти още не вдяваш от къде се вземат постулатите, и целият механизъм който стои зад тях. Жалко...

Не е точно така. В КМ имаме уравнението на Шрьодингер, което описва еволюцията на вълновата функция във времето (съответно уравнението на Клайн-Гордин и Дирак в релативистският вариант). Което позволява проследяване на еволюционни процеси, свързани с вероятността. Но там има други проблеми, еволюцията на вероятността я разсейва в пространството, и след време резултатът силно се влошава. Има си начини това да се управлява, но се усложняват нещата. Затова там се набляга на стационарни състояния, игнорирайки еволюцията. В КМ нещата са сложни по начало - там скорост не се определя чрез място и момент, защото мястото търпи неопределеност. От тук, нямаме и понятието траектория. Може да проследяваме обаче областта с максимална вероятност за намиране на частица в пространство-времето, и това е някаква аналогия с траектория. По тези причини тук не се ползват ОС, ЛТ, координати и други понятия с които СТО работи. Но се ползват енергията и импулса и законите свързани с тях, които СТО дава (на това се крепи и уравнението на Клайн-Гордон).

Шпага, в приказките до тук не става дума за това движение. Става дума за относителното движение, при което се сравняват два часовника, които извършват това движение. Така че става дума за различни скорости. Ние говорим за 3-мерният вектор на скоростта, докато споменатото от теб движение със скоростта на светлината е свързано с 4-мерната скорост на обектите - демек със съвсем друга величина. Това че и двете характеризират движение, не става дума за едни и същи величини. При тримерната скорост имаме и състояние на покой (при четиримерната скорост такова нямаме), и то е важна характеристика на часовниците в дискусията. Тензорът на енергията/импулса определя метричният тензор. Кривината се определя от същият метричен тензор, и може да я има, може да е нула. Тук по-важни за поведението на материята са геодезичните линии, не кривината. А вече метричният тензор определя свойствата на пространството и как материята и енергията (които го променят) да се движат в него. Разликата с хамилтонианът е, че той не променя свойствата на пространство-времето и от там не внася допълнително ограничение в движението на материята и енергията.

Защо трябва да е в движение, щом мери време? Не може ли да си мери време и без да е в движение? И най-вече, движение спрямо какво? Ей на, в класическата физика времето не зависи от обектите, значи дали са в движение или не, няма значение. И пространството няма отношение. Дори в класическата физика изразът "скорост спрямо пространството" е безсмислен, защото не може да бъде определен. Там приказките за абсолютното пространство не помагат, защото тези му свойства са постулирани но не са наблюдаеми В СТО е на практика същото - часовникът си мери и без да се движи, особеностите се отразяват само при относителното движение и то с големи скорости. Ако имаш пред вид другото движение на часовника, ходът на стрелката му например, там е друго. Скоростта на това движение е по конвенция, един оборот на стрелката за минута например. Тоест часовникът не мери тази скорост, тя му е заложена конструктивно.

Не е по-добре. Първо, Младенов търси "физически" причини. И второ, именно геометрическите причини са тези, които довеждат до изоставане на часовниците в СТО или неизоставането им в класическата физика. Причини все пак има, доколкото изобщо можем да си служим с тази терминология. Постулатите формулират някакво твърдение, отразяващо някакво проявление на светът около нас. Зад това проявление стоят някакви причини, има нещо неизвестно, което се проявява по начинът, по който твърди постулатът. В класическата физика постулатът визира абсолютността на времето, т.е. неявно визира независимостта на времето и пространството. Една от причините за това е геометрията, която се ползва. Сигурно има някаква причина геометрията да е евклидова там (ако постулатът беше верен), която ние не знаем. И тъй нататък, причина на причината, верига която не познаваме - на всеки етап имаме причина водеща в крайна сметка до постулатът. При Айнщайн е същото - имаме причина за това, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. Минковски показва, че тази причина е геометрията, макар че и двата постулата са равностойни. А каква е причината за наличие на такава геометрия? Пак поредица от неизвестни причини, които не знаем. Но тези причини ще засягат скоростта на светлината и геометрията по начина, по който ние установяваме в резултат информацията от постулата. Всичко това е проявление на нещо, което все още не познаваме, и това нещо е причина за това, което показва използването на постулатът. То е скритият "механизъм", действащ на база физична или онтологична връзка. На този етап ние познаваме негово проявление, и го използваме за да си обясняваме околният свят.

Къде съм казал, че е доплеров ефект? Казал съм, че това е ефект в резултат отношението на относително движение на двете системи, така както и Доплеровият ефект. Някъде по-горе споменах, че еталоните на двете системи (включая тези за време) няма да се отнасят еднакво, поради ограничението идващо от постулатът за светлината - и в двете системи те трябва да измерват една и съща скорост. Това разрешава всичките ти проблеми. Сега го повтарям за втори път. Да видим, след колко повторения ще се замислиш. Вложи малко мисъл, стига безсмислено циклене. Просто е.

Естествено. Даже имаме по-прост ефект, Доплеровият, при който движещите се цезиеви атоми излъчват съвсем различна светлина в неподвижната система. Забавянето на часовниците е допълнителен ефект отгоре над Доплеровия. Така както Доплеровият ефект не е причинен от някакво въздействие и взаимодействие върху цезиевите ато,ми, а е резултат само от отношението на взаимно движение на двете системи, така и разликата в хода на часовниците има същият "механизъм".

Тя и класическата физика прелива от постулати. Ама мери с двоен аршин - там не им се обръща внимание, но в СТО са някаква вяра. А разликата между двете е само в един от множеството постулати. Това лутане само показва че има фундаментално неразбиране изобщо какво е физика и с какво се яде... Има някакви детински представи, и СТО явно не ги покрива. И вместо да порастне, заседнал е да се тръшка.

Скоростта си спрямо какво? Часовникът сам по себе си не притежава скорост. Така че няма как да си мери скоростта която не притежава.

Тук наблягат на аксиомите в математиката. Потруди се още, да намериш какво е положението във физиката. Докато в математиката може почти произволно твърдение да въведеш като аксиома и да изградиш схема отгоре, във физиката това твърдение трябва да е проверимо и съответно верно. Физиката работи с друга материя, за разлика от математиката. Очевидната "истина" е положение, което няма опровержение и е верно във всички проявления - до този момент. Като махнеш подвеждащата дума "истина" в случая, според абдуктивната логика постулатът е най-вероятното състояние, на формулирана чрез него проява на реалността. А "истина" е подвеждаща, защото като се опровергае постулатът, твърдението се превръща в не-истина. Що за истина е това, което може да се окаже лъжа? Затова в науката строго не се говори за истини. На жаргон може, но трябва предварително да е ясно за какво става дума. Става дума за верно твърдение без предварителни условия. Това твърдение до сега не е опровергано, и е верно при всички опити за проверка. Има всики качества за физически постулат. Именно - не са абсолютни истини. А дали хората са се объркали, показва експериментът - това е единственият критерии във физиката. Няма друг. Проверяваш, и ако не можеш да опровергаеш - ползваш. Ако опровергаеш - хвърляш и търсиш друг. Това е непрекъснат процес, и сега върви. Постулатите може да ги разглеждаш като формулировка на конкретно проявление на всичко което не знаем. Ако знаем проявлението на това което не знаем, можем да го използваме като знание и да надграждаме. Но зад постулатът стои цялата неизвестност на битието, която създава обстановката, изразена чрез постулата. И науката в своето развитие само премества тази граница "надолу", правейки част от неизвестното известно, и съответно обяснявайки смисъла на част или целият постулат с новите знания. Примерно, както може да построиш къща върху бетонна плоча, без да знаеш какво има надолу. Пробваш плочата, здрава - "постулат". Ако пропадне къщата, правиш проучване и корекции, смъквайки се надолу и стабилизирайки основата на къщата на друг "постулат". И така до безкрай. Да бе, нали за това непрекъснато се правят проверки на следствията на теорията и на нейните постулати - за да знаем има ли нещо не наред, какво не е наред и как да се продължи нататък. Не си мисли, че си единственият който открива топлата вода в това отношение И по-добре е да ползваш труда на тези хора, а не само да си чоплиш носа и безплодно да се съмняваш, щото нещо някъде те сърбяло. Обещавам ти, като бъде открита грешка в постулата на Айнщайн, пръв да научиш. Но до тогава този постулат трябва да се експлоатира, както и всичко останало в науката - чрез теорията, създадена на негова база.

А какво очакваш да правим? Нямаш скорост спрямо репер, който го няма Елементарно, шуте!

А какво казвам, схвана ли? Че ако има репер, едно, ако няма репер е друго. Ама с тая чугунена глава няма как да ти се получи. Освен да звучиш на кухо

Сравнително коректно предава положението.

За тези фенове реперът ще се движи към тях със съответната скорост, и съответните последствия. Скоростта е отношение между обекта и репера - за една гледна точка се движи обектът спрямо репера, за друга обратно. Затова и говорим за относителност Който не вдява от относителността, може да се опитва да скача от прозорците, но резултатът е предварително известен. Спрямо друг репер скоростта на обекта е друга. Значи вече има две скорости? Спрямо трети - трета. Всички скорости ли са притежание на обекта, и коя от тях е неговата скорост?

Какъв е проблемът? Ако нямаш репер, нямаш и скорост. Макар да имаш обекта.

Дай да подредим нещата. Бог или природата в случая е някаква даденост, в която ние опитваме да се ориентираме. И именно поради нашите ограничения (които и с Бог и без Бог ще ги има в някаква степен) процесът на получаване на познания е итеративен, не е мигновен. Колкото до опасността от някакво самоубийство в случая, дай да не преувеличаваме. Човек няма засищане, както е казал Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече". Ако биологическите процеси в мозъка ни бяха по-бързи и по-ефективни, процесът на познанието също щеше да е по-бърз. И никакво отчаяние не се вижда на хоризонта - скоростта на познанието не определя времева граница, в която то да се развива. Колкото до Айнщайн, именно взаимните връзки са относителността - всичките ни наблюдения включват отношение между обекти, т.е. тяхна свързаност. Например, скоростта не е изключителна характеристика на даден обект, а е отношение между обекта и репера спрямо който той се движи. Без такава връзка няма отношение, няма съответно и величината "скорост".

Няма нова или стара наука, има нови или стари идеи, продукт на науката. В горният случай, науката намира границите в нашите представи. Тя няма граници.