scaner

Благодаря за насоката към тази книга. Първият поглед към началото и съдържанието подсказват, че ще е полезна. Ще инвестирам достатъчно време за нея. Тъкмо привърших "Мисленето" на Даниел Канеман, и тази по удивителен начин се съчетава с изводите и постановките в последната.

Естествено че е по-различно. Агресивността с късмета първи да развием съществен интелект.

Възможно е, възможно е. Ако знаех всичко, както се казва, нямаше да съм тук. Ама щом все пак съм тук, продължава да ми е интересно как могат да се примиряват такива взаимоизключващи се идеи в един мироглед... Аз, да си призная, не го мога това, пък и не ми се налага. Затова и ми е интересно.

Говорим за различни неща. Библията е сборник от разкази, които могат да се кажат верни в един или друг исторически контекст, но не могат да дадат кохерентна картина в причинно-следствената връзка, в кочто са изложени - чрез присъствието на Бог. Може да е имало потоп, може да е имало човек Ной, може и да е построил кораб на връх на планина. Но цялостната история се дъни. Примерът ми с генетиката - пречупено през притчата за Ной, всички (сухоземни) животински видове, включая човека, трябва да имат в миналото си период на изключително ниско генно многообразие, и то по едно и също време. Фактите опровергават това. Вероятният геоложки потоп е някъде към 10-20 хиляди години назад (по Библията около 4000 години). Човека в генетично отношение е имал проблем около 100000 години назад, скоро четох за изследвания показващи че човешкото генетично разнообразие се основава на около 600 индивида тогава. Другите видове нямат такива минимуми, хептен пък по същото време. Един генетик, вярващ в християнския Бог, някак трябва да преглътне това противоречие и да го примири със съвестта си, за да продължи да е вярващ.

Не става дума дали най-простото обяснение е вярно или невярно - за това има други средства, чрез които се установява. Тръгването от най-простото обяснение е смисълът на принципът на Окам - подхождай без предразсъдъци. Предразсъдъците са нагласи, за които нямаш рационална основа. В този смисъл, тръгването напред с рогата "има Бог" е предразсъдък и е контрапродуктивно в науката. Атеизмът от тази гледна точка е естествения подход към науката. Атеизмът, преразказан чрез бръзначът на Окам, твърди: Бог не е причина, докато не се окаже причина. Сигурността на Хокинг идва от дълбокото му познаване на науката, в която такава причина няма място.

Бях решил да не участвам повече в тази тема, защото се превърна на развален телефон, но ще направя последно изключение... Добре, защо с такъв подход? Как цитати от авторитети могат да бъдат възприети за някакви аргументи в науката? Преди Шрьодингер, сега Айнщайн. Освен за събиране на лайкове, за което средата е благодатна, какво друго се постига с това? Обикновено това се квалифицира като логическа грешка, Argumentum ad verecundiam. Ами ето, аз пък мога да отвърна с контра цитат, доста по-пресен от този на Айнщайн, и то от авторитет от същата величина: Стивън Хокинг: "Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не направлява нашите съдби. Това ме води до дълбокото схващане, че вероятно няма небе и няма отвъден живот. Ние имаме само този живот да оценим великия замисъл на Вселената, за което аз съм изключително благодарен." Е, кой цитат е по-тежък и продуктивен? Кой става за боздуган в дискусията? Айнщайн не е епископ. Нито е бил религиозен историк. В никакъв случай той не е бил свързан с практикуването на теология като избор в живота. Така че, колкото и брилянтен да е като физик, той не е философ (всъщност е лош философ), още по-малко теолог. Каква тежест има изказване на учен извън областта, в която той разбира нещата? Каква тежест би имало мнението му за прелетният режим на къдроглавия пеликан? Доколко мнението му трябва да се приема за "експертно"? Ей такива въпроси възникват дори при бръснещ полет над подобни цитати... Основен въпрос: тябва ли да приемаме цитатът от Айнщайн буквално? Айнщайн е учен. Ако думите му бяха отворени за интерпретации, тогава вече не говорим за учен. И това предварително обрича на неуспех интерпретациите. Ще си дам труда да направя анализ на твърдениято на Айнщайн от няколко гледни точки, възможно без или с минимални интерпретации. Въпреки съмненията за експертност в изказването... Първи вариант. Това твърдение съдържа връзка между религия и наука. Най-прост вариант, едно директно тълкувание на това твърдение може да се основе на твърдението, че науката не би напреднала забележително без религия. Това е така, защото вдъхновението и мотивацията за научни изследвания се дължи на стремежите да се търси истината и да се разбере по-голямата картина, до която водят религиозните дискусии. Виждаме как отрицателните ефекти на тъмното минало са вдъхновили мислители и учени да излязат отвъд границите и да положат усилия да обяснят необяснимата реалност, чрез разбирането на логическите концепции, особено на физическите. Тоест религията като пречка става двигател за нещо по-плодотворно. Докато “Религията без наука е сляпа” е доста по-очевидно, то обяснява, че религията трябва да се състои и от логически и физически атрибути, които биха укрепили хипотезата или претенциите в религията. В религията не трябва да се вярва напълно, ако науката опровергава някаква част. Науката може да действа и като лост за опровергаване или доказване на религиозните си убеждения, като дава много по-голяма яснота или прозрение на ума, тъй като иначе той може да бъде замъглен (и е) от емоционални мисли, което усложнява обосновката и преценката. Втори вариант. Цитатите по-долу са от статията Einstein: Science and Religion, публикувана 1954. За целта е добре да определим какво трябва да се разбира под наука и религия в изказването, за да не излизаме извън контекста (извинявам се за преводът ако не е достатъчно гладък, толкова са ми знанията за езика...). Или съкратено казано, според Айнщайн науката и религията са хармонични, защото имат различни, но допълващи се задачи: науката ни помага да разберем физическата структура на Вселената, докато религията се занимава с човешки ценности, морал и значения, и поставя целите пред науката. Ако се придържаме стриктно към тези определения, двете части на дискутираното твърдение на Айнщайн придобиват доста разбираема директна форма: а) Науката, която не се ръководи от желанието да се подобри света (за хората), е спънка. б) Желанието да се подобри света без да се признае и използва науката е безцелно. Но, виждаме че религията не е това което твърди Айнщайн. Неговото твърдение се приближава много повече до някаква философска доктрина, отколкото до религията във формите в които я познаваме. Например, религията прави изявления за истината, с което излиза извън горната дефиниция (и тази дефиниция става изолиран частен случай...). И тук е мястото да се види контекста, в който е използван дискутираният цитат. Ще разширя малко това, което предложи по-горе Gravity.. Тук обаче навлизаме в нови води, дали Айнщайн няма пред вид под "вяра" "доверие в опита"? Да вярваш че може да постигнеш нещо май няма много общо (ако изобщо има) с "религия" и богове. Който мисли, че използването на научният подход е религия, да си вдигне ръката... Бих предложил и трети вариант на анализа, в който да си дойдем на думата, че не съм съгласен с Айнщайн. От неговото определение за наука и религия произтича, че религията е единственият двигател на науката, само тя е тази която поставя целите пред нея. Но това очевидно не е така, има други двигатели, които са първични и действат и без нужда и наличие на религията - това са любопитството и необходимостта. Нито някаква религиозна цел е довела до усвояване на огъня, нито до създаването на копието и лъка, или редовното къпане, или колелото. Според мен Айнщайн греши, като твърди, че "стремежът към истината и разбирането. , , извира от сферата на религията", че религията поставя целите. Може би тук той възприема религията като форма на дълбоко любопитство за вселената? Но той със сигурност не разглежда религията така, както повечето хора я разбират. Не беше ли по-ясно да каже, че някои хора са ненаситно любопитни да откриват неща? Защо трябваше да види това любопитство като форма на „религия“? Никога няма да разберем. Но това е, което довежда до постоянно объркване относно убежденията на Айнщайн, и тълкуването на споменатата фраза. Методът на пробите и грешките, експериментирането за да получиш по-добър резултат, за колко от това е причина и двигател религията? Да предлагам ли четвърта версия на анализа? ... И на края нещо за Дорис. Истината за която става дума в предният ми пост е, че науката и религията са взаимоизключващи се. Това че те се допълват за да дадат кохерентност на нашата ежедневна представа за обкръжаващият ни свят не може да прикрие фактът, че те са взаимоизключващи се дейности. За да не задълбавам в обяснения, един прост пример: денят и ноща се допълват за да представят цялостно денонощието. Но денят изключва нощ, както и ноща изключва ден: когато имаме ден, това не е и не може да е нощ. Доброто и злото се допълват и не могат едно без друго, но злото изключва доброто, то е негово отрицание. Науката и религията нямат обща територия, в това тношение между тях има война - който загуби някаква територия, другият я придобива. Това е свръхелементарна логическа връзка, съществуваща и между науката и религията, и отричането и е изопачаване на истината, за която ме питаше. Която истина трябва да се защитава. Елементарна логика, нали? Да вярваш в приказката за Ноевия ковчег и да се занимаваш например с генетика, на практика са изключващи се дейности, които човек трябва да полага усилия за да примирява и съвместява това в своя светоглед. Има такива хора, правят го. Това обаче не е за пример за подражание.

Представям си го така:  Винаги са ми били интересни причините, водещи до подобни изказвания извън контекста на коментираното...

.

Когато истината се изкривява, някой трябва да я защити, нали?

Ами защото вярата в богове и науката са си несъвместими, из основи. Силата на науката е скептицизмът и съмнението, това е отрова за вярващият. Не напразно в миналото са горили на клада инакомислещите. Съвременните вярващи на практика са се предали, те са различна порода от някогашните. Както каза Gravity, те се опитват да примирят в себе си две изключващи се дейности. И приказките че тези дейности са съвместими са за успокояване на съвестта..

Ами много съжалявам тогава. Може би затова не разбирате и доста други неща, свързани с вашите резултати. Просто е, само малко усилия трябват. Производният ток I3 ще бъде по-малък от I2, защото реакцията на разряд е по-бавна, вложеното количество електричество от I2 ще се връща по-дълго време. Това е както при всеки акумулатор: зареждате го за два часа и после го консумирате 10. Загубите ви ще се минимизират когато целият вложен заряд от I2 се върне обратно в разтвора за да дейонизира йоните, а това е експонециално забавящ се процес и вие със сигурност не изчаквате края му. Не само изчисленията са слабо място при едно измерване. Измерването на помощните величини - ток, напрежения, са основното слабо място. Пак си задайте въпроса, от къде се вземат тези електрони при този слаб ток и напрежение които мерите? Това е основният въпрос тук. Без електрони няма отделяне на газ, а електроните идват от вън от токоизточника. Значи има нещо силно съмнително в резултатите, нали? И къде е грешката? Омръзна ми вече все един и същи въпрос...

Дискутирането ви не беше по същество, а беше емоционално отхвърляне. След като признах че са грешни, аз ги поправих и оценката е смазваща за вашата методика на експеримент. И точно бягството от това ми е интересният психологичен ефект от тази тема. Това звучи абсолютно некомпетентно. Имам чувството, че теоретичната ви подготовка е изключително повърхностна. Ако този теоретичен модел бил отдавна опроверган, посочете от кого и в какво му е грешката. Ама така само на празни желания, наука не се строи. Идеята за очен лекар не е лоша. Само се замислете, или има някъде скрит ток от нищото, или много по-вероятнно, има скрит ток който не отчитате коректно. Други варианти няма, но първият изисква много сериозна обосновка Законите на Фарадей са приложими там, където протича електричен ток - за кратко или за по-дълго. При вас протича ток, значи законите са приложими и при вас. Тоест те налагат върху вашият експеримент своите ограничения, и това е сериозен проблем при тълкуване на резултатите ви. Не може да избягате от законите на природата, в случая законите на Фарадей. Елементарно, чрез количеството свободни електрни които се активират за осъществяване на йонните преходи. Фарадей е вездесъщ :) При всички споменати от вас електролизи е валидно това правило, и принципът е сходен, само електроните са с различен произход. Запомнете - закона на Фарадей се свежда до простото: давате на йона един електрон, и неутрализирате една валентност. При водорода веднага получавате неутрален атом. Произходът на електрона не е важен. Ако е ток, то количествено се описва чрез силата на тока (това е количеството вложени електрони в секунда), ако е друг процес, се описва чрез механизма на генерация на нужните електрони. Но важното е - един електрон = една валентност. Много газ сте получили - значи много електрони сте вложили, независимо че хабер си нямате как се е случило.

Вие сериозно ли? Толкова ли сте заслепен от връзване на жички?

Нима не разбрахте този елементарен баланс? Май трябва да се постараете повече. Твърдите, че аз съм искал да омаловажа достиженията ви... С такова поведение, каквото демонстрирате, вие сте няколко обиколки пред мен в това начинание. Почнете от начало. Опитайте бааавно да прочетете няколко пъти това неравенство, прочетете аргументите които доведоха до него, намалете емоцията с няколко порядъка и повишете за сметка на това вниманието си, надявам се че може и да проумеете този очеваден баланс. Пък ако не го проумеете, минуса си е за вас. Естествено че можете да пишете уравнения, само дето нямат никакъв смисъл. След като токът I3 е по причина I2, той не може да е по-голям от I2. Ако отворите някой учебник, такъв ток е с добро приближение експоненциално намаляващ, количеството електричество (доставено от тока I2) се връща много по-бавно, и това е смисъла на моето уравнение. Дори цялото количество електричество да се върне мигновено (доппускаме, макар да няма такава реакция) то не е повече от предаденото с тока I2. Така че имаме равенството I3 <= I2 (като равенството е хипотетичният случай на мигновено разреждане). Резултат от всичко това е, че неравенството което сте написали е погрешно, без смисъл, глупост. Както виждате, не можете да пишете уравнения като мене :) В тях все пак трябва да има и смисъл, нали? Така както и в експерименталната работа трябва да има и смисъл. Каквито и контролери да сложите, импулсът идеализирано може да се представи чрез два полупериода, и балансът на тока в тези полупериоди говори за наличието на загуби. Всичките контролери определят времевите и амплитудни характеристики на импулсите, плочите и електролита определят времевите характеристики на зареждане и разреждане, всичко това интегрално е влязло в баланса който ви написах, подробностите само могат да увеличат или намалят загубите ви, но не и да ги премахнат. Както виждате от баланса, те са принципни. Ама трябва малко да си вдигнете нивото. Да, дефект казвам. И намалете главнните букви, за да се чувате сам. Нали точно за това говорим: вашите изчисления, базиращи се на съмнителна методика на измерване, противоречат на теорията. И за това имаме две положения: или теоретическата оценка е погрешна, или вашите резултати са компроментирани. Теоретичната оценка се базира на елементарни съображения: работите с ток, това е поток електрони, няма от къде да се вземат електрони ако няма ток. Никой не е опровергал законите на Фарадей, колкото и да ви се ще, изчисленията които приведох не можете да опровергаете също (колкото и да твърдите че имало грешка, само показването на такава грешка е аргумент). Остава значи съмнението във вашите измервания. Проблемът тук е, че вие сте в положението на барон Мюнхаузен, трябва сам да си помогнете... Но да давате съмнителни резултати като аргумент че теорията не е вярна - моля, това е абсолютно несериозно. Да, аз поправих грешката. И резултатът пак е твърде трагичен за вашите претенции. А това че не искате да дискутирате предполагаема от вас грешка, така кардинално подлагаща на съмнение вашите претенции, мисля че е въпрос на възможности... Или аз съм сгрешил, или вие. Е, моето може да се провери. Но вие не искате. Не можете? Страх от резултата? Останалите възможности, както казах, сами работят за омаловажаване на постиженията ви.

Да, на патенти не вярвам. Срещнал съм толкова много некоректни патенти, че ако вярвах в тях трябва да основа някаква религия, поне пари да падат. Запознайте се с историята на Мехран Кеше, не напразно ми хрумна аналогията. Той също беше уважаван в определени кръгове. Значи законите на Фарадей, според вас, са плод на учебник писан от селска дскалица? Те са мухлясали постулати които съвременната наука е оборила? Чувате ли се какви ги говорите? Аз мисля че тайкава нагласа прекрасно обяснява всичките ви постижения. Не се ли усещате, че с това подлагате познанията си по електрохимия на силно съмнение? Май не се усещате. Точно това му е великото на Фарадей, че без да е чувал за титаново-легирани електроди, само на база чаша солена вода и две жици е извел закони, на които се крепи цялата модерна индустрия разчитаща на електрохимия, без никой да го е опровергал (по простата причина, че електрони от никъде не се срещат в природата). Вашите резултати изобщо не са достатъчни за опровергаването му, ако това си мислите. При такива резултати, и при толкова сериозен природен закон, първата мисъл е да се търси грешка. Но аз не виждам такава сериозна нагласа у вас, вие търсите само наградата. Е, ще си поговорим по същият въпрос пак след няколко години. И помнете, положението ви няма да се е променило. Имате някакъв проблем с моята аритметика? Какъв? Освен че резултатът не ви харесва по неясна причина? Покажете какъв ви е проблемът, и ще изясним нещата. Но вече забелязах, от такава конкретика вие бягате. Защо, вие сам не можете да направите такива сметки? Не е добре това за работата ви :)

Забелязвам, вие всячески избягвате да дискутирате по същество моите изчисления. Защо ли? Ако те са верни, някъде имате грешка, и многото думи няма как да я омаловажат и скрият, напротив. Ако изчисленията ми са грешни, показването на тази грешка веднага би вдигнало акциите ви тук. Това е лесният вариант. Защо тогава избирате трудният, на оценки без кръчмар, пропаганда и зариване на главата в пясъка? Хвалбите не са доказателства.

Вижте, аз ви направих баланс на база консумираният ток, и получих число доста над вашето като теоретичен минимум (никой още не е отрекъл законите на Фарадей за електролизата, нали?). Тъй като предполагаме, че нямате втори скрит източник, който тайно да доставя електрони които да превърнат йоните в атоми, а с наличните електрони (ток, мощност) не може да се получи по-ниска от теоретичната оценка, това за всеки експериментатор е червена лампа за проблем в методологията на отчитане. Ама силна червена лампа, мигаща и виеща. Не знам как започвате да разлагате вода при 0.5 волта, но дори да вземем това напрежение, теоретичният предел пак е над 1 Wh/L SOH. Ако си мислите че сте под него, спешно трябва да искате нобелова награда...

Така така. Хайде сега да поразсъждаваме и количествено, а не само емоционално. Вие пускате ток на клетката I. Според казаното по-горе, този ток отива за две неща: I2 за да зареди вашият галваничен елемент, и I1 който отива директно за рзложение на водата. Значи имаме по условие I = I1 + I2. Следователно, през единият полупериод на вашият импулс вие произвеждате газ с ток I1 < I. През вторият полупериод електрохимичният елемент, произведен от вашият ток I1, започва да действа във ваша полза. Но при него процесът е по-бавен от процеса на зареждане, следователно токът който той дава е I3 < I2. Тоест за целият период на вашият импулс вие работите с ток I1 + I3 < I1+I2 = I, т.е. имате ненулева загуба. Разбира се, тук трябва да се отчитат и времената през които действат съответните тоци, но това няма да наруши горното неравенство (погледнете го от към количество електричество, тогава неравенството става кристално ясно). Така че това както и да го наричате, е дефект. Дефектът би се неутрализирал в голяма степен, ако дадете достатъчно време на електрохимичният елемент да се разреди напълно, за да върне всичко което сте му дали. Но тогава скоростта на добивът ви драстично ще намалее. Така че забравете допълнително производство на газ. Това са напразни надежди, ще се изложите ако го кажете пред сериозен човек занимаващ се в дадената област.

Това вече и аз ви го казах. При това такъв галваничен елемент може да се формира и от други протичащи химически реакции, което би обяснило излизането на мехурчетата достатъчо дълго време без ток. Но такъв паралелен процес е в графата загуби. За свръхнапрежението не съм споменавал изобщо, защото то води до повишаване на напрежението на клетката и съответно допълнителни загуби по мощност. Взел съм в сметките си само теоретичната величина 1.23 волта, която не зависи от типа на електродите и разтвора, и е по-ниска от изброените от вас стойности. Всичко от електродите и разтвора е над нея и е загуба, а аз изчислявам теоретическият минимум без загуби. Ако сложите 2 волта на клетката, и топлинните загуби, и концентрационната поляризация, резултатът ще излезе над 6-7 Wh/L Но ми е интересно къде видяхте грешка в сметките които изложих.

Тази история с д-р Омаса много ми прилича на тази с иранецът Мехран Кеше. И той обещаваше всьо и вся, и той демонстрираше бутилки и чудеса, генератори на свободна енергия, и той си завъди армия от последователи, дето чрез електролиза утаяваха парниковите газове в огромни количества като някаква нова форма на материята, и мажеше с нея какво ли не (нещо като пекилер, за правене на "нанопокрития"),.. Дано не съм лош пророк.

А, сега на свенлива мома ли ще се правите? Каква грешка виждате? Това че резултатът не съвпада с очакваните от вас, не означава грешка, а много сериозен проблем. Сметки със почти същият резултат, получени по няколко различни начина има много в мрежата, трябва да сте запознат (аз тръгнах от закона на Фарадей, други тръгват от енергията на горене на водорода, трети тръгват от енергията за разложение на водата, резултатите ни са много сходни, няма причина да са различни). Колкото до енергията за която питате, вече ви отговорих по-горе: това е химическа реакция, подхранена от основният ток и протичаща при изключването му (тя си протича винаги, просто не я забелязвате). Ако направите химически аналлиз на газовете отделени при нея, ще видите че най-вероятно са обратно на основната реакция - на катода се отделя кислород, на анода - водород.. Но в крайна сметка може да е всякак, зависи от условията. Това идва да покаже, че верочтно нещо с електродите ви не е наред. При всички положения, трябва вие да отговорите на този въпрос, а не да го игнорирате и да очаквате от мен помощ (дадох ви я, мислете). Да се отделя газ без да тече ток е проблем на цялаата ви схема - става нещо което не контролирате, вероятно има и други липси на контрол. Не могат от никъде да дойдат електрони и да ви редуцират йоните, нали? Или си мислите че могат? Значи проблемът е чисто терминологичен. Обикновено всички смеси водород-кислород при подпалване пукат, исторически по тази причина е дошло и името "гърмящ газ". Това за обемното съотношение 2:1 е някаква мода. Най-силно пука стехиометричната смес, защото няма нужда за доставка на допълнителен кислород (което ще разлее процеса във времето и намали удоволствието :) Нещо сигурно по този повод, а не слухове? Каква е разликата? Доколкото схванах, SOH и MOH имат еднаква стехиометрия. Какво ги различава? Но не ми описвайте разлики по свойствата, а причината за тях. Очаквам с интерес да коментирате защо вашите резултати са толкова под теоретичната граница на процеса.

Неръждавейката е ясна работа, но за електродите от благородни метали, някой явно ви е пробутал менте. Пробвано с платинов електрод, вечен е направо за подобна работа. Разбира се скъпичък е, но въпросите тук са съвсем други. Ама моля ви се, дерзайте. Аз само гледам нещата в исторически ракурс. И Юл Браун имаше патенти за удивителният си газ, и отдавна вече тези патенти не ограничават ползването, но нещата са в почти същата точка дето са замръзнали преди 30 години. Т.е. много приказки, малко резултати. Тая история с MOH,SOH и каквото и да е удивително ми прилича на историята с HHO. Ама направо няма разлика.

Хелият е този който трудно се удържа. Водородът далеч по-бавно минава през стени, проблемът при него е дълготрайното съхранение. Изглежда конструкцията ви е неудачна, щом в мензурата не достига нищо. Една стъклена мензура може много дълго време да съхранява водорода, загубите идват основно от обратното му разтваряне във водата, както всеки друг газ при контакт с нея. Нещата не са толкова сложни Някакъв конструктивен проблем имате. Но дали ще го пазите сам, или смесен с други газове (там SOH, MOH), дълготрайното му съхранение е проблем. Така е, хабер си нямам. Каква е разликата според вас, освен в имената? Газът няма структура, за да разчитате на нея. По какво друго могат да се различават две газови смеси, всяка съдържаща стехиометрично количество от два газа? Гърмящият газ навремето също се е получавал с електролиза, по какво се различава от вашето SOI? С интерес бих чул вашите обяснения. По-конкретно? Възможно е в бързината да съм допуснал грешка. Но като гледам, тя изобщо не е във ваша полза. По-долу са точните изчисления. За токът например имам пред вид следното. Ако вие пускате 1 ампер на импулси с коефициент на запълване 0.5, то този един ампер тече само през половината секунда, и мощността която той осигурява е само половината мощност, която би била ако токът течеше цялата секунда. Т.е. ако при тези условия сте получили мощност 0.4 Wh, то за една секунда тя ще бъде 0.8 Wh, защото тези 0.4 Wh се отнасят само за половината време, половин час (и съответно написаното h е подвеждащо). Да, аз съм сбъркал в моите изчисления, но сега ще видим вие къде сте. Тръгваме от едно справочно число, електрохимическият еквивалент на водорода: 0.0376 g/A.h За публиката: това означава, че при ток 1 ампер в продължение на 1 час се отделя 0.0376 грама водород. За толкова атома се осигиряват електрони за редукция от 1 ампер. Но същият ток, разлагайки водата отделя и кислород на другият електрод, в тегловно съотношение 8:1, т.е. същият ток ще отдели за същото време 0.3008 g кислород или този ток за този час ще разложи 0.0376+0.3008 = 0.3384 g вода или ще поучим ~0.34 g SOH. Трябва да оценим това количество в литри. Прилагаме законът на Авогадро - 1 грам мол газ при нормални условия (температура и налягане) има обем 22.4 литра. Един грам мол SOH е 18 грама, така че имаме следната пропорция: 18 g -> 22.4 L 0.34 g -> Х литра X = 0.42 L газ сме получили от 1 A.h Напрежението на разложението на водата е 1.23 волта. Така че ние можем да пропуснем този 1 А при 1.23 волта минимум, и ще получим че при енергия 1.23 Wh сме получили 0.42 L SOH (можем произволно да дигаме напрежението при фиксирания ток, само се отдлечаваме от минимума по мощност но при същото количество). Моята грешка беше че взех това число за гранична оценка. Но, сега ще я поправим като довършим изчисленията. Стигнахме следната пропорция, с която ще оценим енергията за литър: 0.42 L -> от 1.23 Wh 1 L -> X Wh X = 1.23/0.42 = 2.93 Wh Или теоретическата долна граница е 2.93 Wh/L SOH. Поправете ме ако греша. Какво сте получавали и мерили вие като 0.38-0.4 Wh/L (7 пъти по-малък ток, седем пъти по-малко електрони, седем пъти по-малко редуцирани йони при вашите числа?), остава загадка. Получили сте 7 пъти повече енергия от нищото? Докопали сте се до енергията на вакуума? Леле... Интересно е да ни обясните.

Може ли аз да отговоря? Опитите с електролиза бяха откровение за мен преди мнооого време, когато прогарях с киселина всички килими в къщата :) Електролизата съвсем не е толкова прост процес - бодваш два електрода, пускаш ток и всичко става като по учебник. Напротив, още с бодването на електродите започват много процеси. Например, два различни електрода, и дори два еднакви но различно обработени или почистени, образуват галваничен елемент. Такъв елемент може да бъде даден накъсо чрез захранването на електролизьора, и да протича собствена реакция на разтваряне на електродите му. Друга възможност, най-честата, икоято в допълнение причинява и загуби, е създаване на акумулатор. Не можен, напротив, съвсем прост. Ако единият електрод например е меден, и се ползва за анод, върху него при протичане на ток започват да се образуват минимални количества съединения на едновалентната мед. При протичане на тока тези съединения достигат някакво насищане, зависещо от много фактори. При спиране на тока тези съединения стават своеобразен електро на галваничен елемент, едновалентната мед отдава един електрон за да стане двувалентна, и този електрон отива за неутрализация на един водороден йон. Токът генериран от такава реакция е в обратна посока на тока прилаган на електролизьора, може лесно да се установи с директно измерване. В зависимост от количеството образувано вещество зависи и заряда на така полученият "акумулатор". Напрежението което дава също зависи от много фактори. Медта тук е само за пример. В зависимост от електрода - желязо, манган, особено олово, в зависимост от електролита, произведеният "акумулатор" може да има най-различни свойства и продължителност на действие. С достатъчни по площ медни плочи и алкален електролит от такъва "акумулатор" съм палил за кратко лампа от едновремешните джобни фенерчета. Реакцията върху електродите с отделяне на водород може да продължава и часове, ако достатъчно дълго е "зареждан" такъв акумулатор. Този ефект може да се избегне с електроди от благородни метали: злато, платина и сплавите и. Но пък може да се наблюдава с учебна цел с живачен електрод. Там е съпроводена с още химически реакции, водород в началото не се отделя изобщо а се отделя натрий върху електрода, и едва в последствие натриевата амалгама, като достигне определена концентрация, започва с водата да отделя водород, независимо има ли ток. Отделянето може да продължи и дни., особено ако водата е под стайна температура. Лошото на тази реакция е, че тя яде от полезния ток и причинва загуби, които никой не иска. Никой после няма да чака с часове за да се възвърбат тези загуби. При такива ситуации трябва да се върнете към основите - щом няма ток, няма електрони които да редуцират йоните. И ако има такава редукция без да сте пуснали ток, то токът се генерира от вътрешен източник, и само трябва да тръгнете по следата. И да имате хубави електрохимични справочници. Най-простият пример за горното е оловният акумулатор, той работи на същият принцип. Само дето конструкцията му е оптимизирана за други цели. Не вярвайте на всички патенти. От много време може да се патентова всичко, без наличие на прототип и доказателства. Толкова патенти за вечен двигател има, че свят ще ви се завие. Един от начините за подобряване на ефективността е повишаване на температурата на електролита. Допълнително, самото пропускане на силен ток загрява. Сметнете, 1 волт на 5 ампера, това са пет вата вкарвани непрекъснато, пет джаула за секунда, топлината ще е значителна още повече за по-малки вани, и трябва някак да се разсее. От това няма мърдане, и ако при вас не се загряват тези малки джвъчки от картинката, то ощността е малка и сте далеч от споменатите от вас постижения.

Абе забелязах. Но желаещи безплатен обяд винаги ще се намерят, и то по много...