scaner

Ами трябва да си смените очилата. Отправната система е средство за различаване на места. Без нея не може да опишете преместване. Ама то не става с повтаряне на мантри. Така, така. Точно това очаквах, че ще захапете тази кукичка. Ами нали това твърди и СТО, и класическата физика - всяка инерциална система е равноправно да се счита в покой или подвижна. Е, сега включете мисленето, и помислете каква е системата на CMB, когато изберем системата на спътника като система в покой - което никой не може да забрани? Какво, и тази на CMB ли остава в покой? Значи две системи в покой, ама се движат с някаква взаимна скорост. Е бива ли такова оливане, а? Ако вие си мислите че CMB е в някакъв абсолютен покой, това си е ваша заблуда, прекаленото желание е взело връх над здравия разум . Пък ако прочетете цитирания от мене параграф до край, ще схванете че каквато и да е CMB системата, че колкото и да се тръшкате и да истерясвате тука, това не се отразява на верността на СТО. От където тръгнаха всичките ви проблеми. И както са тръгнали, май няма свършване. Естествено. Просто защото е отправна система, и относителното и движение е неизменно нейно свойство. И защото това движение елементарно може да се демонстрира с пример и на практика, стига да успеете да посочите такава система. Ако не можеше да се докаже такова движение, нямаше да го споменавам. Проблемът тук е, че май не сте дорасли да си зададете въпроса - спрямо какво все пак се движи и спрямо какво не се движи абсолютната система. Е, тогава ще си се въртите до посиняване. Но движението е тъмна мъгла за такива пишман критици като вас.

Мога ли да задам два уточняващи въпроса? 1) Защо трябва да разглеждаме вакуума като отправна система? Не ни ли стигат останалите? 2) Кое взаимодействие на материята с вакуума ще ни даде информация за скорост спрямо такава отправна система? Каква функционална нееднородност на вакуума ще ни послужи за отправна точка? Освен това, искам да уточня: все пак при СТО говорим за свойствата на абстракцията "инерциално движение", и не е коректно да се правят заключения от типа "ама след като има и неинерциални движения, то...". Прилича малко на онова "ама вие защо пък биете негрите". Когато говорим за СТО, обсъждаме само инерциалните движения. Неинерциалните са при ОТО, там също вакуумът не може да е отправна система. Нютон на времето е разсъждавал, че ускореното движение е спрямо абсолютното пространство. Дори е правил експерименти, въртейки вода във ведра. Но за да използваме това пространство за отправна система, ни трябва отправна точка, да определим скорост и т.н. все неща, за които ускорението не помага. Тоест от разсъжденията на Нютон стигаме до извода, че има движение спрямо абсолютното пространство, но не можем практически да определим свързана с него отправна система. И тук идва от нищото постулата за абсолютната отправна система - нищо че не можем да дефинираме такава отправна система, има такава, като постулат. Защо - защото имаме движение спрямо абсолютното пространство. Да, ама това движение се проявява само при ускорение, а при инерциално движение липсва. Получаваме една кръгова система дефиниции на "абсолютни" понятия, която е откъсната от действителността и не е приложима. И да завърша, проблемът не е може или не вакуума да служи за отправна система. СТО, както и класическата физика не забранява наличието на такива отправни системи, стига в тях физическите закони да са същите, както и в останалите. Дори да съществуваше абсолютната отправна система на Нютон, ако в нея се спазваха същите физични закони, СТО ще бъде вярна. Ето това не се разбира от пишман критиците на СТО. На база това, което знаем за вакуума сега, заключението е еднозначно - той не може да бъде отправна система. Това в бъдеще може да се промени, може да не се промени. Това не засяга верността на СТО. Такива мозъци си личат от далеч, споко.

От тук http://www.astro.ubc.ca/people/scott/faq_basic.html Frequently Asked Questions How come we can tell what motion we have with respect to the CMB? Doesn't this mean there's an absolute frame of reference? The theory of special relativity is based on the principle that there are no preferred reference frames. In other words, the whole of Einstein's theory rests on the assumption that physics works the same irrespective of what speed and direction you have. So the fact that there is a frame of reference in which there is no motion through the CMB would appear to violate special relativity! However, the crucial assumption of Einstein's theory is not that there are no special frames, but that there are no special frames where the laws of physics are different. There clearly is a frame where the CMB is at rest, and so this is, in some sense, the rest frame of the Universe. But for doing any physics experiment, any other frame is as good as this one. So the only difference is that in the CMB rest frame you measure no velocity with respect to the CMB photons, but that does not imply any fundamental difference in the laws of physics.

Ами разбира се, тук от земята сме се специализирали на това. С телескоп можем да открием собственото ни движение спрямо Lunata, около слънцето, спрямо центъра на галактиката и къде ли не. Никой не се изненадва на това. Защо да не можем да открием движение на земята спрямо осреднения космически фон? Същата физика, същите относителни движения, без да се нарушават известните закони

Шпага, в цитираният от тебе отрязък замени думата "абсолютна" за скорост с думата "относителна". Всичко си остава вярно. Тоест по това определение не може да разграничиш по свойства абсолютно и относително движение. Трябва ти още разграничители, а такива няма, Нютон не е дал. Не е достатъчно да сложиш определение пред някаква величина, трябва и да опишеш количествено как тя се вписва в обкръжаващият ни свят, за да можем да я измерим. Нютон не е въвел физичен смисъл в понятието "абсолютно пространство" и "абсолютен покой", само е дал незавършена философска концепция. За разлика от "абсолютното време", което е описал като математическа абстракция на равномерният ход на времето с което сме свикнали. Това време може да бъде измерено, то задава хода на процесите и участва в цялата динамика на света, който наблюдаваме. Но "абсолютната отправна система" и "абсолютният покой" не са свързани с наблюдаеми ефекти по дефиниция. Следователно, такива неща не са наблюдаеми в нашият свят. Може да има всякакви среди запълващи пространството, може да се определят всякакви скорости спрямо тях, това няма нищо общо с "абсолютна скорост" и "собствено движение", защото няма връзка с движение или покой спрямо "абсолютно пространство", а спрямо някаква материална среда. А пространството не е такава материална среда, поне не е в класическата физика. Как си представяш избор на точка от пространството и проследяване на нейното поведение? Ако си избереш отправна система, може да кажеш - избирам точката, която е на 3 сантиметра наляво от началото на отправната система по Х, и на 5 сантиметра нагоре по Y. Чудесно, и ти и аз можем да определим поведението на тази точка, ако аз се движа спрямо тебе, тази точка в моята отправна система ще се движи, мога да изчисля и проследя движението и. НО, това е при отправна система. Ако нямаме отправна система, може да ми посочиш като точка някаква птица, материален обект. И аз мога да проследя същъят материален обект, указващ същата точка, от пространството. Но ако няма материален обект или отправна система, който да индивидуализира точката, какво правим? Ти ми сочиш - ей онази точка, харесвам си я, ще си свържа с нея отправна система. Коя точно точка, питам аз. Тази точка според тебе движи ли се или не (на gmladenow дерта му е точно това, да определи абсолютна система ннякак си с такива произволни избори), изобщо къде е? Тъй като не може да определиш тази точка обективно, движи ли се или не, и аз не мога, изборът тук не е консенсусен, не можем да изградим някаква единна отправна система с която да имаме общи координатни трансформации. Това е защото пространството няма характерни точки. В геометрията има различни подходи. Например, координатен и безкоординатен. При координатният подход ти може да изучаваш свойствата на формите, при безкоординатният подход може да изучаваш свойствата на вътрешна свързаност, на топологията. Топологията е хубава наука, но за физиката са важни количествените връзки, които се основават на координатният подход. В някои версии на квантовата гравитация се опитват да развиват топологичният подход, защото координатният не работи в началният момент на големият взрив, но това е съвсем различна работа от тази дискусия тук. Така че във физиката сме принудени да използваме отправни системи. А който не ги вижда или не ги разбира, да си учи уроците преди да се излага тук.

Не, в случая неинерциалността е нищожна и не оказва никакво влияние на измерваната величина. Ускорението на спътниците може да оцениш като гравитационно поле, което да внася някакво допълнително червено отместване. Но това поле ще е толкова слабо, че няма да се отрази на измерваният резултат, може числено да се докаже. Въпросът е съвсем друг. Дори спътниците да измерват някакво движение на кой тъпак ще му хрумне, че това трябва да се нарича абсолютно движение? А не просто собственото движение на спътниците спрямо източниците на лъчението което те измерват, или обратното, което е най-естествената хипотеза? Освен на силно ограничен ум, който няма възможности за избор... Трябва да е много болен един мозък, за да му се привижда навсякъде "вакуумът като отправна система". Не знам, и друг път сме имали среща с подобни субекти, защо си го причиняват?

Глупости. всякоизмерване изисква отправна система. Няма начин иначе. Пълни глупости. Болно бълнуване. Мда, невежеството може да достигне неподозирани върхове. Човек колкото повече не знае, толкова повече компенсира с халюцинации, после иди го учи... Невъзможно е.

Наистина ми е любопитно, има ли четящи тук (освен ясно кой), които да смятат, че абсолютният покой в смисъла на неподвижност спрямо абсолютното пространство на Нютон, изключва относително движение спрямо други обекти? Не за пръв път се сблъсквам с подобен начин на мислене, но все си мислех, че при сегашните възможности за обучение и получаване на информация такива представи вървят на доизживяване...

Жалко че нямате потенциала да вникнете в обясненията ми как и спрямо какво се движи абсолютната отправна система на Нютон. Нещо, което сам той обяснява. Но който си може, може, а който не може, обяснява колко била грешна СТО...

Аман от дръвници, дето непрекъснато опровергават собствените си халюцинации, наричайки ги неизвестно защо "СТО"...

Трима са малко. Седем е точното число О, свещена простота...

Сериозно? Въх... Всяка точка която си харесате, ще има координати във вашата отправна система. Вие обаче си нямате идея, тази отправна система неподвижна ли е спрямо това "абсолютно" пространство, или се движи. Не само си нямате идея, но и нямате принципно и физически експеримент, който да определи това. По тази причина прилагателното "абсолютно" пред пространството е абсолютно излишно - няма никакво значение как наричате пространството, защото изборът на точка няма отношение към това прилагателно. Вие избирате точка в своята отправна система. Просто няма как да избегнете координатната система на вашата отправна система (в която сте покой и с която сте в относително движение с други обекти) при избора на точки. Вашата отправна система оразмерява пространството и тя ви дава възможност да укажете конкретният си избор. Но, забележете, тази точка е само във вашата отправна система. Да де, нали това обясних как става - нищо общо с абсолютното пространство. Етерът поне е материална среда със свойства, които можете експериментално да проследите, и по анизотропията на светлината във вашата отправна система да определите точка неподвижна с етера и да определите нейната скорост и посока на движение. За абсолютното пространство не може да направите това - Нютон е забравил да даде критерии как физически се проявява абсолютното пространство, как физически се проявява абсолютната отправна система. Това е основната разлика между материалната среда на Лоренц и абсолютното пространство на Нютон - коренно различни същности са. Но вие явно не сте дорасли за да ги различасвате. Ако имахте малко по-обширен поглед върху физиката, щяхте да видите, че абсолютното пространство и абсолютната отправна система нямат абсолютно никакво приложение във физиката. Те не могат практически да се използват, не можете нищо да опишете с абсолютната система защото не можете да я построите - по причина, че Нютон си е спестил важната информация по какво се различава практически тази система. Затова е странно защо се опитвате да вършите този безсмислен труд, навсякъде да въвеждате отправна система, която не може да ви свърши никаква работа... Щяхте да се водите, ако знаехте какво са направили. Че нито Нютон, нито Лоренц са написали и една формула на основа абсолютно пространство и отправна система. . А така, чули недочули, дайте навсякъде абсолютни системи да разхвърляме, това да не е манджа с мерудия? Използването на абсолютна система само показва опит да се скрие невежество, показва че не можете да прилагате елементарната физика, която прекрасно - и винаги - се справя с обикновените отправни системи и относителното движение. Сагата със спътниците яссно демонстрира това. Нито един физически проблем не може да решите с абсолютна отправна система. Ами аз ви дадох дори нагледен пример, и го повторих многократно, и с него доказах твърдението си, а вие само празни приказки наливате. Това че толкова много време вие дори не сте схванали за какво става дума, говори сам по себе си, какво остава да стигнете до проблема с абсолютното пространство... Вие явно се хващате само за звученето на думите, а не за физическият смисъл зад тях. Е, никой не може да ви помогне тогава.

Ами точно това е основният проблем. Как ще изберете произволна точка и как ще следите за нейното поведение. Забележете, не на нейното поведение спрямо вашата отправна система (където тя по дефиниция ще е неподвижна), а спрямо пространството? При хомогенно пространство, каквото го постулира класическата физика на Нютон, това е невъзможно. А и не е нужно в случая. Пак бързате. В бързината допускате некоректни твърдения, и после се опитвате да работите с тях като аргументи. Не става така. Защото ако не може да изберете такава точка, нищо не получавате. Пък и формулата която сте написали, е валидна просто в системата, в която спътника е неподвижен (и със съответните координатни трансформации може да получите резултатите в произволна друга система), така че не ви трябва "произволна точка в пространството". Просто принцип на Окам.

Безсмислено твърдение. Този спътник се движи спрямо едни отправни системи и е в покой спрямо други, независимо че не сте посочил коя оптправна система ни интересува - светът е пълен с отправни системи, в които всяко тяло може да се опише в покой, включително и спътника. Това че отправната система не е нарисувана явно не означава, че я няма, Наличието на възможност да се измерва време и разстояние са условие за наличие на отправна система. Самата възмоност спътникът да изследва само определена малка област от пространството, възможността му да избира направление, възможността да систематизира последователно измерените проби чрез тяхното местоположение, вече в играта имаме координати и отправна система. ВИнаги е така. В случая по-горе имаме отправна система, свързана с екрана, спрямо която картинката на спътника е в покой. И това не е "според СТО", а според класическата физика. Всички измервания, които той прави, са в система, в която той е в покой ("неговата" система), защото измерителната му апаратура е неподвижна в тази система. Той се движи според някаква друга система, например земята, или "СтарТрек". Неговите инструменти не показват движение, и няма как да покажат такова - първият постулат се спазва и в неговата инерциална система, доколкото е инерциална. Интерпретирайки резултатите от спътника чрез доплеров ефект, единственото което можем да получим е инфорация за движението на източнника спрямо спътника при излъчването на детектираното лъчение. За доплеровият ефект няма времеви лимит назад преди колко време може да бъде излъчено лъчението, за да бъде регистрирано. И целта му е да регистрира лъчение излъчено преди 13.8 млрд. години, т.е. поведението на източника на лъчение тогава. Изотропията не е достатъчна за отправна система, напротив, противопоказна е. Ако вакуумът показва винаги изотропия на светлината, то това е доказателство за вторият постулат на СТО, т.е. от данните по измерване на поведението на светлината не е възможно да се извлече някаква скорост на движение спрямо вакуума - изотропията означава симетрична скорост в различни посоки). Трябва да притежава вакуума качество "движение", за да може да установим практически, че някакъв обект е неподвижен в неговата отправна система - но това означава, че скоросстта на светлината в него не може да е изотропна, а трябва да е анизотропна - и величината на анизотропията ще ни показва скоростта, с която се движи вакуума, т.е. отправната система на вакуума. Етерът е притежавал такова качество по замисъл, но резултатите от експериментите са го лишили от него. Сега е възможно да съществува среда, по подобие на етера, но която да не притежава такова качество. Добри кандидати са вакуумът, полето на Хигс и др. Сега експериментите показват, че при тази доказана изотропия на светлината, вакуумът, ако го разглеждаме като отправна система, той е неподвижен спрямо всеки материален обект. Което ни води до противоречие, няма как да е отправна система, неподвижна спрямо всеки от два взаимоподвижни обекти например. Затова не може да е отправна система - по-удачно е да използваме отделна класическа отправна система, свързана неподвижо с всяко отправно тяло. Ако правим разлика на "движение във вакуум", което не е проблемно защото не навлиза в подробности, и движение "спрямо вакуум", което е проблемното, то всичко е наред. Първото не навлиза в количествени връзки, второто се опитва според формулировката си, но е неспособно според съдържанието си. Стига с този вакуум. След като експериментите показват че не може да играе роля на отправна система, защо циклите повече? Защо трябва да повтарям, че СТО включва изцяло класическата физика в рамките на инерциалната системма, без никаква необходимост от вакуум и абсолюттни отправни системи. Като няма необходимост, защо трябва да се внасят такива неопределени "инструменти"? А в случая няма какво да описваме, спътникът е неподвижен в удобно избраната система, в която целият свят се движи и може да бъде измерен и описан. Имаме движение на източика, което в случая се интерпретира като доплеров ефект.

Абсолютната система, както и всяка друга отправна система, е абстрактна конструкция която описва относитеното движение - абсолютната система описва относително движение спрямо абсолютното пространство, което движение си има име - "абсолютно движение". Тези системи са взаимоподвижни, защото обектите които са в покой спрямо тях, са взаимоподвижни, по причина че материята съществува само в движение. Светлината е специфичен обект, който се описва в тези отправни системи. Тя има свойства, независещи от тези системи, с каквито я е надарила природата. Отправните системи само могат да опишат тези свойства, те не ги задават, свойствата принадлежат на описваният материален обект. Това не е моя физика, а просто физиката.

Вие сега какво, ще се хващате за буквата, или ще гледате смисъла? Какъв етерен вятър са търсили на Лоренцовият етер, ако той е "неподвижен"? Не съм го измислил аз този етерен вятър. Да, смисълът на "абсолютен" на Лоренц не е смисълът "абсолютен" на Нютон. Лоренц вкарва определен физичен смисъл в картинката, докато абсолютността на Нютон е само философско построение, не придобило физически смисъл и реалност. Каква полза от абссолютната отправна система на Нютон, след като тя по необходимост е подвижна по отношение на останалите материаални обекти? Още не сте стигнали да се замисляте върху това, личи ви. Колко седмици вече тъпчете безплодно на това място.... Ако не виждате смисъла във физиката, няма смисъл да се опитвате да бутате СТО.

Майкеелсън и Морли са търсили етерен вятър на Лоренцовият етер. Така че дефиницията му за стационарност не е това което си представяте, а нещо друго. Поясних какво. Забележете, "етерен вятър" като понятие възниква много преди СТО, още в модела на Стокс се говори за него. Относитеността на движението е най-естественото следствие в класическата физика. И "абсолютната отправна система" на Лоренц няма как да е абсолютна. Всяка концепция, основана на относителнно движение, може да се обърне. Дадох ви елементарният пример с Пенчо, неподвижен в абсолютната отправна система, и Гошо, който се движи спрямо нея. Разстоянието между тях се променя, значи в отправната система на Гошо по дефиниция абсолютната отправна система се движи. По дефиниция, толкова ли е трудно да го проумеете? Е, същото е с движението етер-земя. Тук абсолютността няма този смисъл - неподвижно с абсолютното пространство - както мисли Нютон. Целият етер като единна маса може да се движи относно абсолютното пространство, това с нищо не може да промени физическата картина и само експеримент би показал каква е ситуацията (а такъв експеримент е невъзможен защото не е ясно какво е това абсолютно пространство). Това че Лоренц нарекъл такава отправна система "абсолютна" не я прави абсолютна в смисъла на Нютон. Не се хващайте за думите, ами разберете смисъла и процесите. Книгата на Едмунд Уитъкър "История на теориите на етера и еектричеството", не помня годината, може би 1911, прекрасен обзор на цялата история и на всичките качества на етера, кой кога и как ги въвел и защо не се получило. Всичко за което говорим е базово разгледано там. Но, първо - основите на класическата физика, относителното движение - всичко в етерните теории се крепи на него. Нищо от абссолютното пространство и абсолютната система на Нютон не се използва. То не се използва и във физиката изобщо, не знам какво ви е прихванало като идея фикс. Приемете го като постулат, който няма нито едно практическо потвърждение, и за това не е жизнеспособен. Това е истината за него.

Движението е относително. Движението на етера спрямо земята се нарича "етерен вятър", сигурно сте го чували. Така както движението на всяка среда спрямо обект има поведението на вятъра при въздуха. Може за различни среди да се нарича по друг начин, но идеята е относително движение. Кой спрямо кой се движи се избира от удобство.

Напротив, има. Не случайно е търсено движението на този етер спрямо земята. Стационарен не означава неподвжен в абсолютната отправна система, а че различните му области не са в относително движение. Като ммодела на твърдото тяло, при което всички части се местят заедно. Но няма качество движеие - държи се като че ли е ннеподвижен около всеки обект, независимо в каква посока се движи. Експериментите по-горе. Защо спорите за глупости?

Ами докажете че може да се използва за това, и тогава го ползвайте. А сега, все едно като допуснете че закона за запазване на енергията не се спазва, ще си направите отоплителен план за зимата с печалба. Не ви ли звучи малко неестествено да се фантазира така? Още повече че има експерименти които забраняват такива волности - изброил съм ги. Целите Принципи ина Нютон са построени на база относитело движение и "спрямо" Казах ви, СТО нищо ново не внася тук, Айнщайн внася цялата класическа механика като валидна в инерциалната система. Внимавайте какво дискутираме, не е нужно да пускате грамофона нерекъснато. Етъра по дефиниция е имал свойството "движение" и е определял скоростта на светлината. Вакуумът не проявява свойство "движение" и затова не може да е отправна система. И според СТО, етер може да съществува, но експериментите го лишават от качеството "движение". Айнщайн е написал цяла статия за такъв етер през 1922 г. май беше, във връзка с едно изказване на конференция.

Крайно време е да прочетете Принципите на Нютон. До 83 страница той развива някакви общо философски идеи за абсолютно пространство и абссолютно време. От 83 страница до края той развива количествено известната ни класическа физика, без да намесва абсолютното пространство и движение, само използвайки постулата за абсолютното математическо време. Никакво моделиране на никакви движения чрез абсолютното пространство няма в тази физика, която се ползва от цял свят след Нютон. А моделът на СТО идеално пасва на наблюдението - което не показва абсолютни движения и пространства. Самият Нютон въвежда равноправните отправни системи чрез принципа на относистелност, който заема от Галилей. Сърдете се на него. СТО нищо ново не е внесла. Забравете абсолютното движение, до неговото експериментално доказване. Ми няма никаква забрана. Няма божествена забрана и да се нарушава закона за съхранение на енергията, импулса. Ама на, спазват се експериментално потвърдено е. Но да предполагате че има движение спрямо вакуума за да докажете че има такова движение, както знаем, е най-глупавото логическо противоречие в което може да изпадне човек. Затова се съобразявайте с наблюдеенията. А аз ви изброих няколко статии, посветени точно на този въпрос - оказва ли вакуума влияние върху светлината. Отговорът е еднозначен - не оказва, поне с грешка до 10 см/с . Така че забравете какво е философствал Нютон - не се потвърждава с опита и нямаме право да го използваме и за кисело зеле.

Ами както ти харесва. Например библейската притча, Господ щракнал с пръсти и казал "Да бъде светлина!", и светлината бид'е, сега я виждаме като реликтово лъчение Ако не ти харесва, замисли се от къде може да се вземе светлина, зачети се, полезни действия.

Според Нютон изглежда може. Това е постулат, за абсолютната отправна система. Сега разбираш ли, защо никой не се занимава с абсолютното пространство след Нютон? Че това е една недооформена философска идея без практическа основа и приложение?

Това е само един от моделите. Има модел на Френел, модел на Стокс, тук се говори за модел на Лоренц, на още куп хора, в тях етера си има специифично поведение и качества и няма как да бъде абсолютна отправна система. По простата причина, че той е материална среда със свое поведение, която не е в твърда връзка с абсолютното пространство. За целите на отправната система няма разлика. Но конкретно за вакуума, той не е нито преносна среда (не задава скоростта на светлината), нито оптическа (не въздействва върху нея). Просто вакуумът няма качества за отправна система. Липсва му мястото в което можете да забиете гвоздей, с който да отбележите началото на координатната система.

И класическата физика не признава вакуума за отправна система. Вакуумът няма никакви характеристики на отправна системаа и не може да бъде такава. Отправна система може да има само свързана с материя, и то не със всяка нейна форма. Или с абсолютното пространство, каквото и да значи това. Защото Нютон говори и за "относително пространство" (relative space), и изгражда цялата физика количествено за него. Така че ако ще мерим количествени резултати, вакуумът не върши работа за отправна система - докато не се докаже, че притежава нужните материални качества за такава. А вие предполагайки тези качества без никаква основа, влизате в petitio principii. Който и учебник да отворите по класическа физика, никъде не се разглежда отправна система свързана с вакуума. Така я е създал Нютон. За да я разглеждате, първо трябва да докажете е може да бъде изградена. А само с предположения това не може да стане. Етерът никога не е бил абсолютна отправна система,. Той просто е бил по предположение някаква форма на материята, запълваща цялото пространство. Първичната хипотеза е била, че той е неподвижен в пространството (но не и неподвижен спрямо абсолютното пространство, него никой не е използвал след Нютон, а частите му са взаимонеподвижни). Но по-нататък рулетката се завърта, и той не само че не е неподвижен и се увлича, ами придобива взаимоизключващи се свойства. Но разликата му с вакуума е била, че той е преносна среда за светлината, не оптическа. Като преносна среда той е задавал нейната скорост, останалите среди през които етерът тече само са я променяли в зависимост от оптическите си свойства. По тази причинаа етерът е имал възможност да бъде подвижен спрямо вакуума, и това е търсел опитът на ММ.