scaner

Точно това казвам: естествено е да има неща, които не можем да обясним с наличната към момента информация. Въпросът е защо трябва да се бърза да се дава какво да е обяснение тогава? Всичкият опит до сега ни сочи, че прибягването до прибързани ирационални обяснения се проваля с времето. Защо трябва да си го причиняваме тогава? Психиката и тя бива изучавана, ще си дойдат отговорите и без да се прибързва неоправдано Колкото за сънищата, тук може да помогне статистиката: от всякакви възможни сънища, все някои ще са близо до истината, а някои може и да са много близо до нея. Важна е стойността на вероятността. Както при тотото, все някой се случва да уцелва . Обикновено залитането към ирационалното в случая е свързано с некоректното смятане на тези вероятности... Например на човек с депресивни наклонности, на който непрекъснато му се привиждат апокалиптични събития, много е вероятно някаква катастрофа да се доближи до сънуваното от него. Пък ако не от него, на някой друг подобен тип. Има и вариант терорист да копира идеята от вече публикувано такова "предсказание". Варианти безброй. Бог като причина в сериозните класации на причините се слага някъде далеко след извънземните... Количеството не прави качество. Хокинг беше експерт по въпросите на Вселената може би колкото всички вярващи вкупом, така че неговото мнение не е за пренебрегване, независимо от броят вярващи. Под "егоизъм" имах пред вид и склонността на хората да гонят религиозни обещания, свързани с лично облагодетелстване (вечен живот, рай и т.н.) вместо да оценяват нещата от към страната на логиката. Това е много често срещана човешка черта, разбира се. Богът на вярващите не може да бъде отнет. Само колебаещите се имат възможност да преосмислят целите на живота си и да изберат по-благосклонният за тях вариант. Спокойно.

От къде тук се пръква ЕМП? После, какво значи "затваряне на полева характеристика"? ЕМП се описва от уравненята на Максуел, а в микро мащаби - от уравненията на КТП. Там няма затваряния никакви. От тук просто следва, че ЕМП не е електромагнитно поле. А като не е, дайте количественото му описание, за да може да се предсказва поведението му, а не да се разчита на вас всеки път да си го нагласявате как ви е удобно. Махнете кавичките при "зрънце" и не разчитайте на читателя да си представи нещо познато му от макросвета, а обяснете от къде се взема и каква стабилност има на фона на вашият хаотичен вакуум (по-долу вашите обяснения). Каква причина има да се формират такива неща? Какво значи "пълнеж фотони"? Ако са фотони от ЕМП, те се описват от уравненията на Максуел (или на Клайн-Гордън при вторично квантуване), и нямат свойство да образуват пълнеж, а се разбягват моментално. Само ако имат маса, могат да не се разбягват (но тогава нямат общо с ЕМП). Опишете количествено причината защо не се разбягват тези фотони. И както сте го написали - те нямат никакво значение за понятието неподвижен етер - твърдението ви съдържа същото количество логика (0) и без тях. Ами дайте количествена методика за да видим тези следствия, не ни ги описвайте епистоларно, без никаква логика (завъртане, закачване, прищипване..). Какви следствия, какви пет лева? В тази си форма хипотезата ви ходи с един прикачен "гуру", който да свежда на публиката какво тя предсказва. Какво общо има това с научна хипотеза? Не се оправдавайте че не можете и други можели да го направят - докато никой не го е направил, няма хипотеза и няма следствия, колкото и хубаво да я сънувате. Запомнете го това. И се замислете - от къде тук се появи времето? Преди се дърпахте, че на това равнище не можело да има време и координати, сега обърнахте палачинката. Ето за това се иска независим от прикаченото "гуру" механизъм към хипотезата ви, за да се види наистина какво дава като следствие, а не да зависи от прищевките на "гуруто". Ако имаме тук време, вашата хиптеза става несъвместима със СТО, както вече сме обсъждали, и няма смисъл да продължаваме нататък. Тази хаотична картина няма нищо общо със стояща вълна. Тук няма прегради, които да ограничават движението на вълната. Веднъж създадена, няма кой да я спре да не си отиде. Така описаният модел описва непрекъсната генерация на ЕМП в най-хаотични посоки, т.е. неизчерпаем и прогресивно работещ източник на енергия - вашата подложка ще генерира все повече и повече енергия с времето. Схванахте ли на къде бия? Значи пак не е ЕМП? А като не е ЕМП, опишете (не вашите обяснения) какво е. Сега си припомнете горното. Как от хаотичен процес, при който се генерират ЕМП с хаотична дължина на вълната и посоката и при който хаотично и случайно има кратни с дължината на вълната фотони (каквото и да значи това), какво значение има това на общият фон на не кратни дължини, в които кратните изчезват? Какви фронтове, какви пет лева? Имате някакво честотно поле от енергия, в случая то ще си остане също толкова хаотично, каквото е било в началото. И както казах в началото, забравете за ЕМП, измислете друго име и опишете количествено що е то. От този хаос "вещеви" не могат да произлезнат. И няма никаква логическа връзка да им приписвате "появяват се вълнови характеристики на вещевите". Това е някакво пожелание, но не е следствие. Схващате ли, че всичко е само ваше желание, но логически следствия няма? И така ще продължава, докато хипотезата ви се предлага само с прикачен "гуру" към нея, който единствен да е лицензиран да прави тълкувания Та, да се върнем на моите въпроси: що е "собствен център на вълна" и що е "затворена вълна"? Но не се обърквайте с епистоларно обяснение, нужно е просто количествено: вълната е доста ясен физичен обект.

Разбира се, че не за всичко имам рационално обяснение. Което просто значи, че някои обяснения не ги знам. Но защо тогава трябва да настоявам за обяснение на всяка цена, и съответно да затъвам в ирационалното блато? Когато за нещо няма рационално обяснение, означава че все още няма такова обяснение. Логиката мисля че е достатъчно прозрачна. Тази стратегия никога не може да сбърка. Последното е прибързано твърдение. Ще обясня защо. В Библията има апокалиптични сюжети, които предричат доста неприятен край преди запознаството. Тоест, за да опознаете нещо, трябва да сте напълно сигурен в един позитивен финал, който да даде времето и средствата за познаване. Ако обаче утре ни цапне астероид от вселенска величина, то за човечеството Бог/Вселената ще останат непознати, значи непознаваеми. Библията е категорична, че непознаваемостта важи за хората на тази планета. Никъде не писано за други хора на друга планета и за това приемаме, че се отнася първо до нас. Може и да е общовалидно, но нека не се захласваме в излишни хипотези. Нека не подценяваме събитията - Черни лебеди, които са в състояние да прецакат принципите ни. Сега помислете върху следната хипотеза - ако има Бог и той държи да остане непознаваем (абстракция в понятността) с неговите възможности преспокойно може да си позволи този лукс. Тогава всичките ни принципи отиват по дяволите. Подсещам Ви и за Вавилонската кула Не виждам прибързаност в твърдението ми. Принципите не работят с "ако". Един принцип или се опровергава, или се потвърждава, няма "ако". Ак принципът няма опровержение, то той се счита с голяма вероятност за верен (никога 100% обаче), и колкото повече се потвърждава, толкова повече тази вероятност расте. Ако обаче дори веднъж принципът бива опроверган, то той на 100% не е верен. В случая с Бог - криещ се или не съществуващ, принципът на атеизма (няма смисъл да се съобразяваме с неща, които не променят причинно-следственият сценарий на нашият свят) е в пълна сила. Единствено проявата на Бог би могла да опровергае този принцип, който за сега работи коректно. Който се плаши от бога и се бори да си завоюва място в рая, моля, да си вярва. Обикновено хората не се водят от логиката, а до голяма степен от всякакви форми на егоизъм (в случая това не е отрицателна черта, а форма на себесъхранение в този динамичен свят). Ако принципът бъде опроверган - значи е грешен, ще си посипем косите с пепел и ще се покаем дружно, всички неверници. :) Но за сега опитът ни сочи, че докато един принцип е верен, успешно могат да се експлоатират неговите следствия за всякакви ползи. Да се оставя питомното и да се гони дивото не е добра практическа философия. По друг начин казано, трябва да има сериоззни основания за да се изоставя един принцип, не само вяра в предположения. Ще почна да се повтарям вече...

Какво значение има историческият аспект пред настоящето? Преди историческият аспект правото е било на по-силния, сега в настоящето е съвсем друго. Само в някои държави и то по стара традиция, се кълнат в Библията. В съвременните секуларни държави това не се практикува, и историческата тенденция е ясна. Няма непреодолим проблем с това, Не става дума за връзка. И моята костеурка е свързана с мен, но разум хич в нея. Дадох пример с групата, в която разумът е много по-малко от този на съставящите я човеци. Общността на всички хора на земята на практика не проявява разум - ако проявяваше, нямаше да се съсипва така планетата и климата. В по-голям космически мащаб да не говорим - в рамките на слънчевата система проявления на разум липсва напълно, в рамките на вселената - съвсем. А ако разумът няма проявления, той липсва, не може да стои консервиран. Така че онтологичните връзки на нещата помежду си не разпространяват свойства, в частност разум. Добре, за да не зацикляме, нека формулирам нещата според както настоявате: разумът принадлежи на вселената (каквото и да значи това), но вселената не е разумна - тя не проявява качества на разумност. Което смислово означава, че тя няма разум. Принадлежност на онтологичен принцип не е достатъчна за да твърдим за наличие на свойство. Примерът беше в друга насока, не към разум: ако вие притежавате лакирани нокти, вие (като цяло, не само ноктите) лакирана ли сте? Та така, и вселената "притежава" разумни хора, което не я прави разумна в никакъв аспект. Това, че не знаем нещо, не означава и че го има. А това за Бог е проблем на твърдящите. Да дадат доказателства, тогава е друго. Но само легенди не са достатъчни. Вярата не е достатъчна. Ако тръгнем с вярата напред за всяко потенциално възможно нещо, ще се разсипе неимоверно количество обществен ресурс и енергия. Което уверено ще ни върне в пещерната епоха. Скептицизма е това, което крепи съвременното общество в устойчиво състояние :) Тогава какво? Тя вече е произвела, ние сме живият пример. Но разговорът беше дали тя притежава разум в някакъв аспект. Ами не притежава. Ами материален Бог има още по-големи проблеми да бъде вкарам в нужната абстракция. Не може хем той да бъде всичко, хем да е във всичко. Простата логика го изключва. Ако той е и звездите, то очевидно звездите не са в нас. И не е въпрос на тълкувания. Да не говорим, че материален Бог ще бъде познаваем, защото опитът ни сочи, че материалното е познаваемо. И абстракцията почва да се пука по шевовете...Да не забравяме, вие кандисахте на материален Бог, след като и Вселената стана кандидат за Творец. Макар че при такава теза Бог става напълно излишен. Но тук затъваме в безогледна схоластика. Кои открития ви навеждат на сериозни мисли, че вселената може да мисли абстрактно? Да не би да бъркате нещо друго със Вселената? :)

В литературата за вълни изчерпателно се обяснява що е то вълна. И тъй като там няма такива понятия, аз питам какво представляват - т.е. да се даде тяхното математическо описание, за да се приобщи към литературата за вълни, доколкото има изобщо нещо общо с тях. Защото докато няма такова, описаните обекти не са вълни по никакъв начин. А така, без нищо, само с нахвърляна куха наукоподобна терминология - нищо не се постига. И не може да се постигне.

Точно така. Но тук въпросът топологически се преобразува до по-простото: доколко за напълно непознато нещо можем да твърдим, че съществува? Колкото до познаваемостта, опитът ни сочи, че нещата са познаваеми. Това е издигнато до ниво на принцип. А принципите се отхвърлят само когато има изключения от тях, каквито в случая няма.

Аз разсъждавам върху твърдение на Аби по-горе. Тъй като няма други данни за Бог, това е най-вероятното. До голяма степен. В случая ни интересува отношението на нейната реаалност към реалността на Бог, което вселената печели по точки с голяма преднина. Освен ако не твърдиш, че си привърженик на солипсизма, за който и аз, и вселената сме амо плод на твоят ум, не притежаващи реалност в общоприетият смисъл... Но и тогава Бог ще бъде със същата реалност както и вселената, никаква. Иначе можеш да пипнеш някаква част от вселената, намираща се около теб, и да потвърдиш нейната реалност.

Е аз нали питам във връзка с хипотеззата ви? Ако не можете да дадете пример от физиката за вълна с център, за затворена вълна, защо използвате понятието "вълна"? Вълна е обект, описван от вълновото уравнение, то не описва такива вълни. Не само че заблуждавате четящите ви, но никакъв смисъл не внасяте с това в обясненията си. Какво е "център" при положение, че той е геометрически обект, а вие не въвеждате отправна система свързана с вашата решетка? Характеристика импулс? В какви единици е бил този импулс? Метри, секунди, те ги е нямало още. Има сила? Както я описвате, тя като че ли има собствено съществуване, извън вашата решетка? Кой я създава, върху какво се прилага? Само не ми говорете че това е импулс за време, защото време нямате. Накъде е насочена такава сила? Резултатът от действието на сила зависи от времето, за което се прилага (ха, ама то няма време още :) И как силата води до поява на частици с маса? Нали за това става дума? Какво означава "затваряне на трептене"? Да не питам повече. Чисто базови понятия са кухи, без смисъл. До сега видяхме някакви поредици от думи, набедени за "обяснения", които нямат причинно-следствена връзка с "непрестанното образуване", не са следствие от такъв процес. С малко редакторска намеса тези поредици думи могат да "докажат" каквото решите че трябва да "доказват". За живота пък няма дори допирни точки - виждате как са нещата в природата и почвате да нагласявате "обяснения" за това. Със същият успех може да обясните и обратната ситуация :) Но в това няма особен смисъл.

Съвременната философия доста е отдалечена от квантовата механика, и всеки изкуствено създаден мелез между тях ще бъде с чисто търговско изражение. Ако искате източни, ако искате извънземни, стига да се продава. Пък вярващи ("купувачи") ще има винаги и за това, както и в абстракцията Бог.

Станал е. Просто сменете ракурса. Оръдията на труда принадлежат на хората, не на крокодилите. Точно ракурса сменям. Погледнете от към него. Работникът (той е човек, нали?) произвежда чук. После още един. После още двеста. В крайна сметка нито един не става негова принадлежност - нито физически, нито юридически. Пък и юридическата принадлежност не пренася качества: собственика на пясъчна кариера ни най-малко не става повече "песъчлив" от това, както и произвелият чук да има нещо "по-чуково". Пак сменете ракурса. Човекът принадлежи ли на Вселената? И тук съм го сменил. Ето така. Човекът е част и от група, отношение на принадлежност. Но за разлика от човека, който проявява разум, групата го прави рядко и силно ограничено. Ефект на тълпата, казват. Пък не ми се мисли като разширим това до Вселената като цяло. Опитвате да съкратите "принадлежност на принадлежност" само като "принадлежност", при това с неясно дефиниран трансфер на качества от директно притежаващият към притежаващият го.. Само когато е удобно да се разграничи. Примерно България е част от Европа, а Европа е част от Света. Сега Вие за удобство изберете да сте българин, европеец или гражданин на света...Според ситуацията можете да разделяте или обединявате. Това, че аз обединявам за нуждите на тезата ми не е погрешно. Важи и за Вас да отделяте. Разбира се, че само когато е удобно, но не и когато не е допустимо. А за нашият случай не е. Същият пример с клавиатурата. Просто аналогията трябва да се простира до границите си, а не извън тях, защото може да се превърне във фарс. Не сте права. Бог като абстракция съдържа само абстрактни черти, които не са "всичко". По самата абстракция Бог не е материален, така че само с този отскок вече не съдържа много неща. Да не продължавам. Пък и не целият Бог е в нас, иначе щяхме да притежваме (по вашата версия за принадлежност по-горе) всички негови качества да създаваме вселени и каквото ни хрумне (пък само сме били създадени по подобие...). Това пак е нелогичен произвол на абстракцията, но на нея и е простено, тя носи всичко (и моят пример за четириъгълен триъгълник го носи безропотно). Тук кривваме към софистиката. Безспорно отговаря. Но вселената е реалност, пък Бог е само абстракция. Абсолютно несравняеми са. Пък и не бих се съгласил че християните нямат проблем, ако отнемете авторството божие над творението... Опитайте, допитайте се... Припомням изказването си: Може ли Вселената (като цяло!) да мисли абстрактно, да създава, разбира и използва абстрактни концепции, да анализира, да прави обобщения, да използва натрупани знания? Доколко може качествата, които проявява някаква силно ограничена част от Вселената (човека), да се приписват на Вселената като цяло? Всичко това са основни проявления на разума. И да не задълбаем пак, че частта била цялото. Само да попитам: какво божествено има в правото и законодателството например, че би възникнал проблем?

Преди атомът да бъде открит, е имало много всякакви "измислици". Просто една от идеите (на Левкип) е имала щастието да се появи преди проведените експерименти да я докажат. При това идеята само частично се потвърждава, ситуация която се среш=ща и днес при повечето гадателки :) Това не означава, че ако някаква идея някога е измислена, тя е вярна. Това с пълна сила се отнася и до идеята за Бог. Може много да се измисля, това ни на йота не доближава идеята до реалността. Измислянето не е пътят на доказването. Именно с обективността на знанията има сериозен проблем идеята за Бог. Тя е чисто субективна, както казахте, абстракция. Квантовата механика е уникална с това, че тя е опровергала всичките човешки измислици, приложени върху нея. Тя ни показва, че не всички абстракции, съчинени от човешкият мозък, имат място в реалността. Но каквото и да дойде от към квантовата механика, то няма как да се засече с абстракцията-Бог, освен ако тази абстракция не се адаптира (но и тя не е достатъчно конкретна за такова засичане). Което пък ще е регрес, тъй като Бог не се променя, според някои. Най-многото което може да се очаква, е възникване на поредната религия.

Да. Той става негова принадлежност. Не съм казал, че е станал негова принадлежност. Така както разумът е принадлежност на човек, а не на Вселената. Клавиатурата на бюрото ми е очевидна част от вселената. Но не мисля, че тя е Вселената. Някак твърде дребна ми се вижда, пък и не се държи като вселена. Например няма атрибутът "разум" :) Виждате ли, не трябва частта да се отъждествява с цялото. Няма нужда се формулира така ако Вселената "няма начало" Ако Вселената няма начало, би отпаднала нуждата от абстракцията за Бог като Творец. Тя не би била подвластна на Него. Така вие отхвърляте вярванията на доста хора... Разумът си е разум. И лакът на ноктите ви притежава качество да се разтваря бързо в ацетон, но мисля че вие нямате това качество. Тук правим неуместна аналогия между несвързани по качества обекти. Разумът можем да изучим чрез проявленията му, не ни е нужно да знаем как работи. Та въпросът е: демострира ли вселената проявленията на разума? Аз ги изброих в своя пост в началото. Хм, тук може да възникне спор: те дали са науки, щом се занимават само с една чиста абстракция? Защото мястото на психологията, която би свързала това с изучаване начина на мислене, вече е заето.

Мисля че бъркате "непознато" и "непознаваемо". "Непознато означава нещо да не го знаем, да не познаваме конкретна ситуация, което обаче не изключва възможността в бъдеще да го узнаем. Непознаваем означава, че нямаме принципна възможност да узнаем нещо, нямаме - и няма да имаме никога! - нужните инструменти. Опитът ни сочи за сега, че светът е познаваем, и с достатъчно усилия и време загадките падат една по една. Това естествено води до ситуацията, че знанието никога не е пълно (а и би станало скучно и безсмислено да се живее, ако знанието стане пълно). Понятието за Бог не е самият Бог, и то не означава, че измисляйки това понятие, магически се сдобиваме с цялата информация, или с някакъв канал за достъп до нея. Само си мислим, че би-могло да има такава ситуация. Но от представи до реалност стъпката е огромна. Какво отношение имат вашите въпроси, касаещи възможни наши ограничения, с абстракцият Бог? Щото се получава малко като онова, "ама вие защо биете негрите"... Да не искате да кажете: ама аз мога да си измисля нещо, което да се справя по-добре от вас? Щото лесно е да се измисли и движение със скорост по-голяма от светлината, но някак реалността не ще да се подчинява на такива измислици... И, разбира се, основателният въпрос: след като критикувате наблюденията на слънччевата светлина като "не в реално време", бихте ли предложили алтернатива? Нещо по-добро и по-ефективно? Пример за някой който се справя по-добре от нас, на който известните физически закони не го ограничават Ама да не е измислен и абстракция...

Мога да го оспоря. Преди да е имало разумни същества, бил ли е разумът атрибут на вселената? Или той е само продукт от развитието на вселената? Т.е. възникнал на някакъв етап (и изчезващ на друг), така както възникват кристалите след изпарение на водата (без да ги е имало преди това)? Така както чукът е продукт от дейността на човека, без човекът да е чук? Чукът атрибут ли е на човека, който го е произвел? Лакът на ноктите ви бил ли е ваш атрибут, преди да се появи там? Може ли това да е основание да се казва за вселената като цяло, че е разумна в някакъв смисъл (вашето предишно твърдение)? Вселената (като цяло) ли е носител на разумът, за да е неин атрибут? Защото иначе, само част от Вселената не е Вселената. А аз виждам. Въпросът свързан с темата може да се формулира така: кой е създал вселената, която е творецът на всичко останало. Защото е безсмислено да твърдим, че вселената е създала вселената... Абстракцията "бог" възниква не като синоним на вселената, а като контрапункт, нещо притежаващо свободна воля, различно от нея. Такава воля във вселената може ли да локализирате? Отъждествяването на Творецът със Вселената (творението!) е уверена стъпка на пътеката на атеизма

Чакайте малко. Твърди гама лъчи сами по себе си не могат да създадат двойка електрон и позитрон. Това го забраняват законите на физика, в частност законът за съхранение на импулса. И разбира се, такива процеси само от гама фотони никога не са наблюдавани. Наблюдавани са други процеси - когато един гама-фотон се сблъсква с тежка частица, адрон, например с протон. Тогава, ако фотонът има достатъчно енергия, той може да създаде - но само в близост на протона - двойка реални електрон и позитрон. Обяснението е просто - те биват избивани от облака виртуални двойки, обкръжаващ протона. Протонът нужен, за да отнесе излишният импулс и да се спазят физическите закони. Същият процес, но с много по-малка вероятност, се осъществава и от два гама фотона - ако те имат достатъчна енергия, могат да избият виртуална двойка и тя да стане реална. Ролята на протона тук е незаобиколима. Това, отнесено към вашите измислици, води до порочен кръг: за да се образуват масови частици, вече трябва да има масови частици... Ама при вас те няма от къде да се вземат изначално. Въпреки това, вие не отговаряте на въпросите ми: 1. Как точно следва, от флуктуация и суперпозиция? Опишете количествените връзки, които според вас довеждат до нужното следствие. Защото така както е написано, може чистосърдечно да се твърди и че НЕ следва. 2. Какво означава "собствен център" на вълна, и каква е разликата от "несобствен център"? Къде в литературата за вълните се описва подобен параметър? 3. Какво означава "затваряне" на вълна? Дайте пример за естествено затворени вълни. 4. Каква причина удържа вълна "затворена" (каквото и да означава това), ако това не е естествено състояние на вълна? Вие долавяте ли някакъв смисъл тук, защото аз не долавям. Не ми отговорихте за "собствен център на вълна", а се опитвате да удавите липсващите си отговири с нова поредица безсмислици: "линия съвпадаща с пулсация", "бримка ток" (кой тече, каква е причината да има бримки а не без бримки), пространствената крива до колко е самостоятелен обект а не проекция на нечие (чие?) поведение, импулсът сам ли се пренася? Какво значи "крива" в конкретният случай? Забелязвате ли, липсва ви действащото лице в целият театър. Описвате какви трябва да са сенките които то хвърля, за да напаснете нещо. Но сенките зависят от реалното "осветление", дали то допуска такива сенки? Ето тук количествените връзки могат да пролеят малко светлина. Но такива връзки изобщо не са замислени в измислицата ви. .. Структура от какво? Какво удържа сфазирането на вашите частици във времето, та то не се разсейва хаотично (и импулсът не изчезва)? Какво означава "геометричен център" без средства за описване на геометрия (вие нямахте координатни системи, свързани с вакуума, нали)? Защо трябва да има "затваряне", и какво общо има тук понятието вълна, което не притежава нито център, нито затваряне? Трябва ли да продължавам да ви опровергавам безсмислиците тук? Бяхте се кротнали, сега пак ви прихвана да цапате форума...

Така е, понятието е абстрактно, но едва ли някой в тази тема се интересува от абстрактни богове. Доколкото разбирам, в темата се интересуваме от конкретният бог, който е сътворил вселената, живота и всичко останало. Когато вече имаме конкретика, въпросът с непознаваемостта отслабва. Вярващите са разпознали този бог и са го извлекли от абстракцията, това различаване от останалите вече е познание. Дали има или няма непознаваемост, е вече въпрос на проучване, не на предварителни твърдения. Но това е за вярващите. Останалите имаме проблем с това. Защото не е задължитело абстрактните понятия да имат съответствие с реалността. Понятието "Четириъгълен триъгълник" също е абстрактно в този смисъл, но множеството от такива обекти е празно - такива обекти не съществуват в нашият свят. И въпросът свързан с тази тема е, дали множеството, свързано с абстрактното понятие "Бог, който е сътворил вселената", също не е празно. Тъй като нямаме никаква реална информация дали то е непразно (освен вяра, което за случая не може да има значение), целият въпрос с бог който е сътворил вселената става безсмислен - поне докато не се обади такъв бог. Разбираме стойността, такава вяра носи вътрешно успокоение и поддържа психическото здраве при среща с някои страхове. Но в един научен форум не му е мястото за насаждане на такива успокоения. Затова ви се струва, че тук не ви разбират. Дайте алтернатива - какво "друго". Друго не знем за сега. Но въпросът е защо причината трябва да е бог? Не мислите ли, че с напредването на науката и изясняване на причините за нещата понятието бог използвано в такъв контекст ще продължи да се обезсмисля? Не е ли по-добре да се мисли и работи по въпроса каква е причината за нещо, а не да се дава накъсо в мисленето и да се набеждава бог или св. Илия с колесницата, дето правил гръмотевиците и хвърлял светкавиците? Според мен това води само до маргинализация на вярата в очите на останалите. По-нагоре хвърлихте бомбата, че и вселената е разумна в някакъв смисъл. В какъв? Може ли Вселената (като цяло!) да мисли абстрактно, да създава, разбира и използва абстрактни концепции, да анализира, да прави обобщения, да използва натрупани знания? Доколко може качествата, които проявява някаква силно ограничена част от Вселената (човека), да се приписват на Вселената като цяло? Ако вашите нокти са покрити с червен лак, вие (като цяло!) лакирана ли сте в червено? Нямат голяма сила такива ню-ейдж обобщения, че Вселената имала разум в някаква си степен...

Тук е необходимо едно важно уточнение: има звуци и мелодии, които не предизвикват удоволствое, а може дори да предизвикат болка. В светлината на това уточнение можем да разглеждаме цялостно човешкият организъм като "филтър", на входа на който се подава музика и звуци, а многото му изходи с различна сила управляват синтеза на различни хормони. Например кортизол, свързан със страх, тревога, стрес, ендорфини, въздействащи на центъра на удоволствието, адреналин и др. Как точно става филтрацията не е от значение, важен е резултатът. В случая музиката, която спомага за повишен синтез на ендорфини, ние сме нарекли хубава музика (чисто условно). Тъй като хората не са направени по калъп, хубава музика за едни може да не е толкова хубава за други - "филтрите" се различават.

1. Как точно следва? Опишете количествените връзки, които според вас довеждат до нужното следствие. Защото така както е написано, може чистосърдечно да се твърди и че НЕ следва. 2. Какво означава "собствен център" на вълна, и каква е разликата от "несобствен център"? Къде в литературата за вълните се описва подобен параметър? 3. Какво означава "затваряне" на вълна? Дайте пример за естествено затворени вълни. 4. Каква причина удържа вълна "затворена" (каквото и да означава това), ако това не е естествено състояние на вълна? Водихме вече такъв разговор, и още няма отговор на тези и подобни въпроси. Система от два разлитащи се фотона има маса. По вашите представи това е вещеви обект. Но той не може да имитира локални структури. Информацията на полето (по вашите представи) пак си е там , но нещо не се получават частиците, на които се надявате, нито реално, нито като имитация. Не че има някаква причина изобщо да се появят. Ако не зависи от времето и мястото (както е набедена), значи въпреки всичко е и константа, от където носи и името си? Или коефициент който е константа, не е константа според вас?

В това няма нищо учудващо. Емото регистрира резултата, но не подхожда научно търсейки причината, а "дава накъсо" към езотерични обяснения... Когато водата кристализира в лед, най-важният фактор, който оказва влияние на структурата на кристала-резултат, е концентрацията и разпределението на кристалните зародиши. Роля на такива зародиши може да изиграят вече възникнали микрокристалчета, някакво замърсяване, мехурчета въздух, при преохладена вода - остри ръбове, звукови вълни, сътресения... Когато нагряваме вода на котлон, имаме процес на образуване на мехурчета, и въздухът разтворен във водата постепенно излиза. Затова при замръзване мехурчетата не играят ролята на зародишоформиране. Имаме много малко потенциални зародиши, което е добро условие за израстване на едри сравнително самостоятелни кристали.. При нагряване с микровълнова се случват съвсем други процеси. Там нагряването е в целият обем, няма условия да се появи кипене (и кавитация), и разтвореният въздух на практика не напуска водата. В това лесно може да се уверите, ако загреете една водна чаша вода в микровълнова при мощност 800 вата за около минута и 40-50 секунди (при по-слаба мощност повече време). И след това веднага сипете в нея лъжица пясък, сол, захар или кафе -водата започва бурно да кипи за кратко, защото острите ръбове на прахта са места където се зараждат мехурчетата от разтвореният въздух. Тоест в нашият пример при нагряване с микровълнова разтвореният въздух не напуска водата, както е при варенето на котлон. Така че когато такава вода замръзва, потенциално имаме много по-голяма вероятност да се оформят много микромехурчета газ, които да бъдат зародиши за кристалите лед. В крайна сметка се получава много по-дребно кристална структура на леда. Което не е свързано с някаква жива или мъртва вода. При бобените растения причини също могат да се намерят. При варене на котлон имаме една повърхност с доста висока температура, по която ако водата е варовита, се създават условия за отделяне на калциевият кабонат, и водата леко се пречиства. При нагряване с микровълнова такива условия няма, с всичките последствия после за боба.

Подкрепям. Модераторската Анима трябва да си знае мястото и да не се намесва когато не трябва. Защото е модераторска. Та кои правила?

Няма нищо за объркване, точно това е идеята за полето на Хигс.

Само няколко забележки, не се занимавам с история... Мисля че вие сте жертва на тъй наречената "фалшива корелация". Какво е фалшива корелация? Например, следните две твърдения: "в София хората дишат въздух", и "в Ню Йорк хората дишат въздух" да се заключи, че София е тъждествена с Ню Йорк... Първо, от това че (може би) Теофан е заимствал от арабски източници, станали известни в Европа през 14 век съвсем не означава, че те не са били известни на Теофан. Нямате доказателства отхвърлящи тази теза, нали? Второ, това не означава, че арабските източници и Теофан не ползват някакъв общ неизвестен за нас източник. И за това нямате доказателства, нали? Изгубени източници бол... И трето, все пак Теофан и арабските източнници описват една и съща фактология, това че си приличат не би трябвало да е толкова стресиращо. Това че се различават в детайли - също, писани са от различни хора. Ако искате да докажете фалшификация, трябва да намерите документи против горните твърдения - всичките. Но в тях не съм споменал още много възможности :)

Още едно малко уточнение по отношение на масата. В съвременната физика е основно уравнението, което съм цитирал по-горе - връзката между енергия, импулс и маса. По него масата се свързва с енергията и импулса, а когато обекта е в покой - само с енергията. Ролята на полето на Хигс в произхода на масата на частиците се свежда до следното. Тези частици, които взаимодействат с това поле, придобиват енергия от взаимодействието (един вид потенциална енергия), и тази енергия определя тяхната маса на покой. Различните елементарни частици взаимодействат различно с това поле, затова и масата им е различна. Фотоните не взаимодействат с него, затова те нямат маса на покой. Тоест взаимодействието с полето на Хигс може да се разглежда като един от източниците на енергия, участваща в споменатото уравнение и формираща масата. Останалите типове енергия, които има една система, внасят допълнителен принос в нейната маса (в плюс или минус). Затова и масата не произхожда само от полето на Хигс.

Полето на Хигс единствено е отговорно само за маса на покой на елементарните частици. Не всяка маса е от него, дадох пример за система ("обект") от два фотона която има маса, без съставящите елементарни частици да имат такава. В общият случай масата е свързана с енергията и импулса. Масата на покой, която дава полето на Хигс, не зависи от някакво движение, скорост или ускорение. Масата на самите кванти произхожда от полетона Хигс. Масата на електрона като квант е фиксирана, докато масата на система от електрони може да не е точно сумата от масите на самите електрони, поради енергията на връзката. За пример, докато масата на електрона може да характеризираме с дискретен спектър (взаимодействието с полето на Хигс дава такива маси), масата на система от електрони е с непрекъснат спектър. Причината за промяна в скоростта тук е взаимодействието на фотоните със средата. В такива ситуации е налична и т.н. енергия на взаимодействие, отчитането на която може да доведе до т.н. ефективна маса. Подобен е случаят и при електроните, дори има такива ситуации, при които ефективната маса на електроните може да бъде отрицателна - като им се придаде сила в някаква посока, те се ускоряват срещу нея. Но това не е собствената маса на покой, която при фотоните винаги е нула, това е артефакт на взаимодействието.

Същият въпрос може да се насочи към стандартният еталон: какъв е смисъла на еталона, когато не му е приложено ускорение или гравитация? Ами няма смисъл такъв въпрос. "Проявата" на масата в ускорителни движения е само една частна особеност на масата. Тя участва като фундаментална характеристика на елементарните частици, така както и зарядът. Сега под маса се разбира това, което някога се обозначаваше като маса на покой. Забележете, никакви ускорения и никаква гравитация не се намесват. Фотоните са кванти на полето. В този смисъл те не са "направени от поле", защото те са състояние на самото поле. Така както и останалите елементарни частици, електронът, кварките, хигс-бозонът и т.н. (и те са "полеви структури" в смисъла който влагате в това). Като такива масата е характеристика присъща на самото поле, при това зависи от състоянието му. Но не трябва да се забравя какво се разбира под маса - някогашната маса на покой. Това е масата на една система (системата може да се състои и само от един квант), чийто център на масата е неподвижен (какво се разбира под център на масите за система, състояща се от обекти притежаващи енергия, но не и маса, може да се види тук). Електромагнитното поле, ограничено в неподвижен резонатор има такова качество, и то има маса, съответстваща на енергията която притежава. Фотоните обаче при определени ситуации не притежават това качество: центърът на масата на един фотон се движи с него, той не може да бъде неподвижен (фотонът не съществува в покой), по тази причина фотонът не притежава маса, независимо че притежава енергия. Това му състояние е частен случай, който се описва от формулата на Айнщайн и се вижда, че частица която няма маса има задължително импулс (винаги е в движение), и винаги енергия. А частиците, които винаги са в движение (незвисимо от наблюдателят) задължително трябва да се движат със скоростта на светлината - само тогава е изпълнено това условие. Има ситуация, в която система от фотони притежава маса, въпреки че съставящите я фотони да нямат маса. Например система от два еднакви фотона, които се движат в противоположни посоки. Такава система има неподвижен център на масата (импулсът и във формулата е нулев), има ненулева енергия, и замествайки по формулата виждаме, че тя има маса. Но това е само една илюстрация, че масата в съвременната физика не е адитивна величина. Това понятие 'маса' не изисква нови дефиниции, достатъчна е горната формула.