scaner

Разбира се че няма. Защото въпросът в случая е вярна ли е СТО, опровергава ли я нещо. Вие явно пак бъркате резултат и причина. Хайде, потърсете си тази пуста затрупана нейде логика, и помислете: резултатът от опита, независимо каква е причината (ако той не е достатчъчен за да стане ясна тази причина, трябват и други опити, самата причина в случая е итерпретация, фантазиране), опровергава ли с нещо СТО? Не, не я опровергава. Дали има пълно увличане или не, е интерпретация. Ние в момента сме на ниво фактите, забраввихте ли. Фактите какви са? - Физо дава емпирична формула (резултат от неговите наблюдения), според която етерът (ако го има) се увлича частично от среда, и тази формула зависи от коефициента на пречупване на тази среда. Формулата се основава на факти; - Майкелсън получава резултат, че на земята скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. Ако интерпретираме това в светлината на етера, то резултатът сочи, че атмосферата увлича напълно етерът напълно (ако го има).; Интерпретациите на база етер при двата експериментаа си противоречат - според формулата на Физо, при използван в нея коефициент на пречупване на въздуха, атмосферата изобщо не трябва да увлича етера, и - ако има етер - би трябвало да даде това което очаква Майкелсън, установяване на движението спрямо него. Майкелсън на практика провежда опитът на Физо, но със подвижна среда земната атмосфера. И това противоречие започва сериозно да говори срещу самото съществуване на етера, на база на което са опитите за обяснение на двата експеримента (и на третия, със звездната аберация, който пък съвсем ги отсвирва интерпретациите на база етер). Това противоречие в интерпретациите е вече сериозно - и води до отказването от етера. Всичко това обаче, отнесеноо към СТО, с нищо не я опровергава. Тя има обяснение за всичките наблюдения - и на Майкелсън, и на Физо, и на аберацията, следователно те могат да се считат за нейни потвърждения. Сателитните мисии само показват усреднено движение по отношение източнниците на светлината - Доплеров ефект. СТО описва свойствата на Допплеровият ефект, и резултатът от сателитните мисии потвърждаватова предсказание на СТО. Как стигнахте до извода, че според сателитните мисии константността на скоростта на светлината (второто твърдение) се опровергавала? Коя мисия, и как измерва тази скорост и получава резултати, на които градите някакви заключения? Тук съвсем юрбулишката тръгнахте в разсъжденията... Нещо сте се объркали. Къде ви е логиката? Второто, както видяхме, не влиза по никакъв начин в противоречие и с опита на Майкелсън - СТО предсказва че разликата в скоростта на светлината в двете посоки ще е нула, и опитът дава точно този резултат. Тук пак сте изтървали някъде логиката. Както споменах по-горе в дискусията, вашите заключения нямат - и не могат да имат - логическа основа, след като бъркате следствието с причината. Следствието е фактът, причинатта е хипотеза, чието обяснение в случая изисква получааване на други факти, друг тип експерименти. Но вие приемате желаното за действително и ето - СТО била погрешна. И забележете, сателитните мисии не са провеждани в атмосферата. Виждате ли какво се получава? Опитвате се да изкривите фактите с алогични интерпретации, само и само за да докажете някаква относсителност на скоростта на светлината. Ми няма такива факти, факт. Както вече споменах, изводите ви почиват на емоционална основа, не на логика. До тук няма нито един експеримент, който да опровергава теорията на относителнността. Проблемът в интерпретациите е проблем на оссновните положения на които се градят тези интерпретации, в случая - наличието на етер. Но това не е проблем на СТО. Хайде по-сериозно, рассъждавате объркано като ограничен философ, не като прогамист. Стегнете се, не срамете програмистите - имам много приятни впечатления от хора, които са програмисти не само на думи..

Вие я намесихте и си я влачите от тогава. Разликите са, че ако измерим по някакъв начин величината на скоростта на светлината във всички посоки равна на Х, то скоростта на светлината спрямо етера във всички посоки ще бъде 1.0003*Х, и обратното. Корекция с коефициентът на пречупване на атмосферата. Ако измерим в едната посока скорост X, а в другата Y, това ще значи че спрямо етера скоростта на светлината в едната посока ще е 1.0003*Х, в другата - 1.0003*Y, и следователно ние ще се движи спрямо етера (търсеното абсолютно движение) със скорост 1.0003*(X-Y) ~= X-Y. Тоест, ако измерим някаква разлика, тя на практика е търсената скорост. Ако измерим нула (както е при Майкелсън), значи не се движим спрямо етера. Това са разликите между двете тълкувания. Атмосферата налага да се умножава с коефициент много близък до единица. Като се има пред вид, че точността на измерването на самата скорост е с порядъци по-малка, закръгляването на този коефициент до 1 не променя търсеният резултат. Както са направили Майкелсън и Морли.

НЕ. Няма такова базово допускане в СТО. Основният постулат - вторият - гласи, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника. Това че тази скорост е константа за всички инерциални системи е следствие, от прилагането на първият и вторият постулати. Освежете си знанията. И не се нарича инвариантна, защото като константа инвариантността/абсолютността се подразбира. Инвариантни може да са законите, защото те подлежат на промени при преход между отправните системи, и за тях инвариантността е допълнително свойство. Константите са си консттанти по дефиниция. Всичко това до известна степен е така - да, Нютон е въвел абсолютното пространство и е споменал за абсолютна отправна система, свързана с него. Но не е определил как се изгражда такава система. Защото при хомогенно и изотропно пространство абсолютна система не може да се изгради по пътя, по който се изграждат нормалните отправни системи. Затова на практика след Нютон никой не се ползва от това понятие, защото в него не е налят физически смисъл. Споменава се само хипотетично. Едва по-късно, когато се налага идеята за етера, се създава идеята за абсолютна система прим - отправна система, свързана с етера така, че етерът да е неподвижен с нея. Тук вече можем да изградим такава система, защото имаме свойство - движение, което може (евентуално) да бъде измерено чрез скорост спрямо този етер. Абсолютното пространство няма такова свойство. Така че когато говорим за абсолютна отправна система, разбираме неподвижният етер. В предният си коментар обсъдих кашата между инвариантна скорост (няма такова понятие в СТО) и абсолютна скорост. Тази каша във физиката е избягната елегантно, като се говори за скорост на светлината спрямо етера (вашата абсолютна скорост, но с вложен физически смисъл). Забележете, ако скоростта на светлината е константа, тя е същата константа и във вашата абсолютна система. След като скоростта на светлината съвпада със скоростта в абсолютната система, защо да не я наричаме абсолютна? Това е много по-естествено от "инвариантна", още повече че константите по природа са абсолютни? Всеки експеримент се тълкува в светлината на целта, с която е направен: постигната ли е тя, доколко, защо да или не, и т.н. В случаят целта е била да се установи движение спрямо етера, нарочен за абсолютна отправна система. Резултатът сочи, че целта не е постигната - такова движение не е установено. Всяко друго тълкувание се отдалечава от целта на експеримента. Забележете, причините поради които е достигнат резултатът такъв какъвто е не са тълкувание на резултатът. Човек не трябва много да фантазира на тема тълкувания, когато няма нужда от такова фантазиране :) О, това е грешка. И няма никакви допирни точки със вторият постулат на СТО. За да твърдите, че движещ се наблюдател измерва нещо, трябва да докажете че той е движещ се. Опитът на Майкелсън е направен точно с такава цел - и не може да установи движение. Затова такива заключения са прибързани и некоректни. Точно това е смисълът на принципът на относителност, който се подкрепя от опита - състоянието на покой в инерциална система е неотличимо от състоянието на движение чрез физическите закони. Първо докажете, че наблюдателят е движещ се, и чак тогава разсъждавайте какво би наблюдавал той. Тоест, първо опровергайте принципът на относителност. Пак забравихте коефициентът на пречупване, макар че ви казах да запомните формулата като важна. Бива ли? Чрез този коефициент лесно ще определите от скорост в оптическата среда каква е скоростта в преносната среда, и обратно. Естествено че опитът е проведен в движение, ако преностната среда (етера в случая) е в движение. Това какво е състоянието спрямо оптическата среда няма значение - имаме подвижна оптическа среда спрямо преносната среда, и всичко си идва на мястото. Поставяте си сам изкуствени капаци, и се отдалечавате от физическият смисъл. Като си припомните за коефициента на пречупване, ще видите че атмосферата няма никакво значение. Осен това вие разбирате тълкуването превратно (а после мене ме обвинявате). Резултатът от опита ни дава факт. Опитите за бистрене на причината на този факт, както вие залитате, не го променят. Дали причината е атмосфера (глупости), извънземни или СТО, резултатът е - не може да се измери търсеното движение. Това в случая потвърждава предсказанието на СТО. Да не би да си мислите, че като сте измислили някакво друго обяснение за опита на Майкелсън. това прави СТО погрешна? Айде по-сериозно, моля ви... Схванахте ли сега кой се опитва да хитрува с тълкувания?

Да, руснаците мога да ги разбера, живял съм между тях. Те освен голия патриотизъм, че са най-великата страна, че имат най-страшните оръжия, че при тях виреят най-големите комари и че техните микросхеми са най-големите микросхеми в света, друго си нямат. Ама тукашните им съчувстващи не мога нещо да ги разбера...

Изглежда няма да получа отговори на въпросите ми. Но това е обяснимо, логически смислени отговори на тези въпроси не може да има. Отговорите са емоционални, защото това е било желаното да се "докаже". Защо? Да се вгледаме в двете твърдения: абсолютна скорост на светлината: стойността на тази скорост е с само в абсолютната отправна система на етъра/космоса инвариантна скорост на светлината: стойността на тази скорост е с във всяка отправна система Второто казва, че "инвариантна" е скоростта на светлината във всяка отправна система. Но абсолютната отправна система е също отправна система, следователно и в нея скоростта на светлината трябва да е "инвариантна". Тоест, с какъвто и експеримент да определяме тази скорост, винаги ще определяме инвариантна скорост на светлината (според това разделение). Характеристиката "абсолютна" в случая не е взаимоизключваща се с "инвариантна" (по горното разделение) а допълнителна, и светлината ще я притежава само в абсолютната отправна система. Но опитът на Майкелсън ни показва, че не можем да определим тази система, т.е. тази характеристика е безсмислена. Това показва че цялото това разделение и противопоставяне на характеристики няма смисъл. "Абсолютна" се свежда до просто прилагателно без физически смисъл. Това става ясно и по по-прост начин. Отваряте тълковният речник, и установявате, че за константа понятията абсолютност и инвариантност са синоними.... А като са синоними, горното разделение губи смисъл. Това обаче не ни отклонява от основната тема и въпрос: на база какви факти или противоречия стигнахте до извода, че специалната теория на относителността е погрешна? Ще съм любопитен да видя логиката в такъв извод. Освен ако и за този въпрос няма отговор.

Количеството не променя качеството на изказаното, не прави от глупостите истина. Седнали двама, повече от час се опитват да кажат нещо и така и не се вместиха във времето. Професионализъм нула, да не кажа отрицателен. Клоунада. Нищо лошо че стават все повече, лошото е ако тръгват по същият път, ще е много тъжно...

Мдам, да сме спокойни, скоро няма да има газова криза. От подобни филмчета се вижда, че много руснаци са се включили със собствен принос...

Както спомена по-горе и Гравити, това не е стандартна терминологияя. Стандартната терминология е следната. След като се създава теорията на Максуел с константата за скорост на светлината в нея, възниква идеята че тези уравнения на Максуел ще бъдат верни само в една единствена отправна система - тази на етера (макар Максуел не използва идеята за етера при формулиране на уравненията си). В частност, в тази система скоростта на светлината трябва да е посочената константа c. Идеята на теорията на относителността е, че тези закони ще бъдат еднакви във всяка инерациална система. Тоест, физическите закони ще бъдат инвариантни, не скоростта на светлината. Това за инвариантността на скоростта на светлината си го е добавил някой автор за някакво пояснение, но не е общоприета терминология. Горната класификация е объркана и по следната причина. Представете си, че измерим величината на скоростта на светлината, и тя се окаже c (както е и на практика). Абсолютна или инвариантна е тази величина? Тя има свойствата на абсолютна - измерването ще ни укаже, че ние се намираме в абсолютната отправна система в момента на измерването; или ще ни покаже, че е инвариантна? Споменатата класификация не разрешава този проблем, поради което е безпредметна. И още нещо, свързано с опита на Майкелсън и Морли. Този опит не измерва величината на скоростта на светлината, т.е.. той не може да реши дали тя е абсолютна или не. Той се опитва да измери движение спрямо етера, който по представите тогава се намирал неподвижно в абсолютна отправна система (в тази, в която са единствено верни законите на Максуел в простата форма, която той дава). Нулевият резултат който се получава, независимо че земята сменя инерциалните си системи при движението около слънцето само показва, че движението спрямо абсолютна отправна система не може да бъде измерено. Тоест, потвърждава се разширеният принцип на относителността, че физическите закони (включително и електромагнитните) са иннвариантни във всяка инерциална система. А не че се правела някаква разлика между абсолютна и инвариантна скорост на светлината (това са глупостии и е невъзможно поради противоречието по-горе в това разделение). Как заключаваме че скоростта на светлината не е абсолютна? След като поведението и съвпада както в абсолютна отправна система? Да повторя горния си въпрос, как заключаваме че скоростта на светлината е инвариантна, след като тя има поведението на абсолютна? И след като ни разясните това, кое му е грешното на това заключение?

Факт е, че специалната теорияя на относителността стъпва на положението, че скоростта на светлината е абсолютна. Факт е, че това означава, че скоростта на ссветлината в двете посоки на интерферометъра трябва да е еднаква. Оспорвате ли някой от тези факти? Никаква интерпретация няма тук, единствен неотклонен извод. Става дума, че следствието от теорията е факт в тази си форма, при така положените основи на теорията. Или ви се изплъзва простата логика тук? И да се върнем на моят въпрос. След като експериментът на Майкелсън не опровергава специалната теория на относителнността, по какви чудни пътища вие решихте че тя е погрешна? Няма значение има или няма други обяснения. Независимо възможно ли е или не да има други обяснения, на база какви факти или противоречия стигнахте до безумният извод, че специалната теория е погрешна? Това обсъждаме в момента. Съсредоточете се.

Виждам че се лутате в тъмното, затова ще извадя простите и очевидни факти наяве. Фактите са следните. Опитът на Майкелсън и Морли показва, че скоростта на светлината в двете посоки в интерферометъра е еднаква, фазовата разлика е нула. Няма значение каква е възможната причина, това е факт 1. От друга страна, специалната теория на относителността изказва същото твърдение - скоростта на светлината в двете посоки на интерферометъра трябва да е еднаква (това там е базово твърдение, идва от постулата за скоростта на светлината, като абсолютна константа). Това е факт 2. Виждаме че факт 1 е в пълно съзвучие с факт 2 - резултатът от експеримента съвпада с предсказанието на теорията. Казано по-просто, експериментът потвърждава теорията, в никакъв случай не я опровергава. Ако я опровергаваше, щяхте да имате някакъв шанс... Вие сте програмист, така че поне малко трябва да разбирате от логика, сега ще видим дали е така. Обяснете сега на уважаваната общественост пътят на вашата логика, по който от наличните факти стигнахте до извода че специалната теория на относителността не е верна? Или няма никаква логика тук? А?

Тя работата в случая не опира до инат, а до познания. Като нямате смислени аргументи за вашата теза, остава инатът. А това, както вече казх, е глупаво поведение. В това сме съгласни, нали?

Това е глупаво поведение.

Мда, така е. Имам чувството че не четете това което са ви отговорили, включая което отговорих и аз. Това вече ви го обяснявах... Определете първо какво очаквате под "относителна скорост" и какво под "абсолютна", и отговорът сам ще цъфне пред вас. Скоростта на каквото и да е, в частност и на светлината, е относителна величина. Скоростта се мери като се определя поведението на един обект относно друг, позиция в момент T1, позиция в момент T2 (позицията е относителна величина, относно репера), отношение между разликите на двете позиции за интервала Т2-Т1. Отношение на величини които се определят относително някакъв отправен обект, ясно? Скоростта е относителна по самият смисъл на понятието. По величината обаче, зависи. Ако величината на тази скорост не зависи от обекта спрямо който се измерва, тя е абсолютна. Ако зависи, както щете я наречете, но не е абсолютна. Както виждате, скоростта на светлината може да е едновременно и относителна и абсолютна, по отношение на различни отношения с обкръжаващата ни действителност. Няма значение атмосфера или космос имате. Тук резултатът от експеримента ни дава информация за поведението на етера. Теоретично, етерът трябва да прониква във всички тела, защото светлината може да се разпространява в тях (няма значение въздух, вода, стъкло, етерът е средата по която се движи светлината, въздухът водата и стъклото само оказват съответното оптично съпротивление, изразено с коефициент на поглъщане и пречупване). Затова примерът ви не е адекватен - във вашият пример външният въздух няма контакт с вътрешният, докато при етерът има. Какво казва за етерът резултатът от експериментът на Майкелсън и Морли? Вариант 1: Може да имаме етер, но твърдите тела го увличат, и той започва да се движи в пространството със скоростта на увличащите го тела. Тогава разликата между скоростта на светлината в такъв етер на земната повърхност в две противоположни посоки ще бъде 0, какъвто е и резултатът от опита. Това е т.н. напълно увлекаем етер. Вариант 2: имаме етер, но той не определя поведението на светлината, не е среда за нейното разпространение, носи някакви други качества, гравитацията например. Тогава резултатът от опита ни показва, че поведението на скоростта на светлината като абсолютна е особено качество на пространство-времето, което ни води директно в устата на специалната теория на относителността. Вариант 3: нямаме етер, поведението на светлината е особено качество на пространство-времето, и се плъзгаме във Вариант 2. Други варианти няма. За противниците на специалната теория на относителността най-привлекателен е Вариант 1 - напълно увлекаем етер. Само че има няколко малки спънки тук. Първо, има други експерименти, на Физо, който показва, че етерът показва поведение на частична, не пълна увлекаемост - има малка разлика между скоростите на светлината в двете посоки в течности, не е без хич. НО, има още един експеримент, със звездната аберация. При намесването на етер тя може да се обясни само с хипотезата за напълно НЕувлекаемият етер. Т.е. не може едновременно чрез етер да се обясни и звездната аберация, и резултатът на Физо и резултатът на Майкелсън. Остава решението тук Вариант 2 или Вариант 3 - без светоносен етер, но задължително със специалната теория на относителността. Както виждате, тази теория се намесва по необходимост за да се справим с наличните експериментални данни, и за това няма как тя да е грешна, поне на този начален етап. Като гледам в текста който сте написали на английски, пишете че сте прочели обзорният труд на Едмунд Уитъкър за етера и всичко това трябва да ви е ясно.

Няма нищо, Шпага. Така и така е време за море и почивка.

Не. Идеята е, че дори и да допуснем че тя е нула (тъй като е изключително малка и пренебрежима в някои ситуации), то гравитацията би имала еди какви си свойства.

Шпага, анализът на свойствата на едно уравнение и следствията от него в различни ситуации малко се различават от "допускане на невъзможното". и другио еквилибристики. Както и да е...

По формулата която дадох, основният параметър е скоростта на светлината във вакуум (във въздух е производна от нея, чрез коефициента на пречупване). Ако има етер, тя ще съвпада със скоростта на светлината в етер. Ако няма, ще бъде онази абсолютна константа, която нещо не ви харесва.

Оптическата среда в идеята на опита на Майкелсън е етерът. Атмосферата влияе чрез своят коефициент на пречупване, като променя скоростта на светлината в етера по формулата СКОРОСТ ВЪВ ВЪЗДУХА = СКОРОСТ В ЕТЕР / КОЕФИЦИЕНТ НА ПРЕЧУПВАНЕ (омръзна ми да повтарям този базов закон на оптиката, запомнете го). Тоест скоростта на светлината в някаква среда се определя от скоростта на светлината извън тази среда и влиянието на коефициента на пречупване на средата, в случая въздуха. Погледнете по-горе. Двете скорости са свързани с коефициент на пропорционалност, който е известен: 1.000293. Мерейки едната скорост, индиректно измерваме и другата. Индиректно, по споменатата формула. Така както във физиката се мерят още куп величини. И тъкй като коефициентът на пропорциоалност между двете скорости е с много голяма точност ЕДИНИЦА, на практика мерим каквото търсим. Само че като го мериш, мериш лъчението точка по точка от конкретна посока, от източниците в тази посока, и по доплеровият ефект определяш тяхното движение. Отправната система, свързана с усредненото движение на източниците на това лъчение по нищо не се отличаваа в принцип от отправната система, свързана с осреднения център на "неподвижните звезди", каквато се е ползвала преди повече от столетие. Това е просто една конкретно избрана отправна система, и нищо повече. Една от безбройното възможно множество, с някои плюсове и минуси. Специалната теория на относителността не забранява човек да определи движение (директно или индиректно) на някакъв избран обект и да си избере отправна система, свързана с този обект и да се сравнява с нея. И в случая нищо не се забранява от нея. В случая даже нямаме обект, а сме избрали усреднено поведение на много обекти. Теорията само твърди, че физическите закони във всяка инерциална система са еднакви и в най-простата си форма, а към какво ще прикачите такава отправна система, е въпрос на личен избор.

Лапсус, разбира "космологична константа".

Мисля че анализирах детайлно всеки от въпросите. Какво съм прескочил?

Коя е оптическата среда при светлината? Опитът на Майкелсън показва, че очакваната среда "етер" няма вличние върху светлината. И тази скорост ще бъде c'=c/n. Когато имате различни величини c, очаква се да се измерят и различни величини на скоростта на светлината в атмосферата, нали? Отрицателният резултат на това очакване ни показва еднозначно, че наречената от вас "космическа" скорост на светлината е константа. Но оставете този опит на историята. Вземете една негова съвременна версия, например Ragulsky, “Determination of light velocity dependence on direction of propagation”, Phys. Lett. A, 235 (1997), pg 125. Това е един от хилядите съвременни експерименти, които потвърждават много по-точно това, което са търсели Майкелсън и Морли. Специалната теория на относителността твърди, че физическите закони във всяка инерциална отправна система са еднакви, поради което чрез тяхното локално изучаване не може да се диференцира състоянието на покой от състоянието на инерциално движение. Микровълновото лъчение не е физически закон, то е обстоятелство. Така както е обстоятелство движеща се кола, спрямо която вие установявате че се движите (илитя спрямо вас). Самото понятие "движениие спрямо космоса" няма смисъл докато не се укаже отправна точка, спрямо която е това движение. При едно хомогенно и изотропно космическо пространство, каквото откриваме, такава точка не може да се покаже. Затова и реликтовото движение ни показва, че земята се движи спрямо неговият източник (просто доплеров ефект), но това определено не е движение спрямо пространството. "Движение през комоса" земята извършва и докато обикаля слънцето, какво странно има в това, че да привличаме и реликтовото лъчение за доказателство?

Не е вярно. Разлика ще има, ако има етер с очакваните свойства. Абсолютност/неабсолютност в случая са етикети без значение, експериментът ни показва какво е независимо как ние си го представяме. В случая експериментът е потвърдил модела за скорост на светлината, която винаги е костанта, т.е. по правилата може да се нарече абсолютна. Но важни са резултатите, не объркващата терминология с която ги затрупваме :) Оставете физиците на времето, живеем вече в 21-ви век. Скоростта на светлината е измервана с огромна точност, естествено във вакуум, последните резултати показват разминаване на нейните стойности за различни посоки с по-малко от 10 см/с грешка. Не напразно тази скорост е положена в основата на еталона за метър, именно защото експерименталните резултати още в края на 70-те години на миналия век са показали, че тя е абсолютна скорост по величиа. Което пък ни доказва, че резултатите и на Майкелсън и Морли са верни. Няма нищо за признаване, защото няма грешка. Аз ви показах как коефициента на пречупване на въздуха би променил космическата скорост на светлината. Този коефициент е 1.000293. Очевидно е, че неговото пренебрегване във формулите на Майкелсън с нищо няма да промени резултатът, защото грешката от измерването е била няколко порядъка над неговото влияние. Затова никой не споменава "atmosphere". Но няма защо сега да спорим, след като и съвременните измервания потвърждават резултатът на Майкелсън и Морли. Една физическа теория няма доказателства, тя има само потвърждения. За да докажете нещо с експерименти, трябва да извършите всички възможни експерименти при всички възможни условия, което е невъзможно. Теорията може да има само потвърждения. В случая опитът на Майкелсън и Морли е потввърждение на теорията на относитеността, защото дава резултат в съгласие с нея. Но този резултат не е свързан със скоростта на светлината - опитът е така конструиран, че тойй не измерва тази скорост. Опитът на Майкелсън и Морли е свързан с първият постулат на тази теория, с принципът на относителността. Той показва, че и с електромагнитни измервания не може да се различи исъстоянието на инерциално движение на една отправна система от състоянието на покой. Теорията на относителността не е създадена да обясни отрицателният резултат конкретно на този опит. До момента на създаването и са се натрупали много несъответствия, електромагнитната теория на Лоренц води до ефекти като скъсяване и забавяне на времето, до трансформациите на Лоренц, които са несъвместими с класическата физика. Известните ефекти на аберация, опитът на Физо и други са неща, които не могат да се обяснят с теорията на етера във формата в която е тя в края на 19-ти век. Затова специалната теория на относителността се явява едно елегантно излизане от тези проблеми, само с цената на два прости постулата. А тяхната правилност е доказвана експериментално многократно във времето до наши дни.

От коя скорост на наблюдателя? Скорост спрямо какво? Всяка скорост си има референция, нали? Звуковите вълни винаги се движат и по посока на наблюдателя, така че това условие, "двжение на наблюдател срещу звуковите вълни", не е достатъчно за описание на ситуацията. Още нещо има в случая, което пропускате (и което явно при светлината го няма). Скорост спрямо какво? Защо пък не? Понятието "скорост", в частност и при светлината, е понятие на отношение, по начина си на дефиниране и измерване. Величината на една скорост обаче може да има специфично поведение, което се описва от физиката. Скоростта на светлината, в частност, не променя стойността си спрямо апаратурата, която я мери, и това е експериментален факт. Двете неща не са свързани, и не си пречат. Не е достатъчно само да го твърдите. Трябва и да го докажете.

Не е точно така. Хайде да видим. Каква е идеята в измерването на Майкелсън и Морли? Идеята е, че земята се движи през море от етер, който е носителят на светлината. И ако имаме някакво абсолютно движение в този етер на земята, скоростта на светлината трябва да има анизотропия, да е различна по посока на движението на земята в етера и в обратна посока. Това всичкото,, разбира се във вакуум. Какво би се случило в атмосфера? Ако скоростта на светлината в двете споменати посоки е c1 и c2, то във въздух с коефициент на пречупване n скоростите ще се сведат до съответно c1'=c1/n, c2'=c2/n. Тоест, двете измерени скорости във въздух пак се очаква да са различни, и ще трябва да доведат до измерване на фазова разлика, каквато опитът не е намерил (и те ще бъдат еднакви ако c1=c2, т.е. ако космическата скорост на светлината също е константа). Нещо подобно ни показва и опитът на Физо - дори във вода, и то при доста малка скорост, имаме измерима разлика в скоростта на светлината в двете противоположни посоки - какво остава за въздух, който увлича много по-малко светлината. По-късно опитът е бил проведен и във вакуумна тръба, а сега вече е модифициран и се провежда с колосална точност. Не, теорията на относителността е базирана на идеята, че скоростта на светлината не зависи от движението на източника - втори постулат на тази теория. В нея наблюдателят не се движи, той е неподвижен в своята отправна система, в която мери каквото и да е на светлината. Честно казано, физиците и тогава не са яли доматите с колците. Усещали са се за много неща. Освен това, опитът на Майкелсън и Морли не е единствената подкрепа на теорията, нейните следствия са многократно проверявани в най-различни ситуации. Това е изключително добра основа за да се счита теорията за вярна.

Казаното от Гравити трябва да се разбира в друг смисъл. В уравненията за гравитацията на Айнщайн участва от едната страна смес от гравитационната константа и тензора на кривината, изразен чрез метриката на пространство-времето. Идеята е, че ако няма зададено разпределение на енергия-импулс (едната страна на уравнението е нула), ненулева гравитационна константа трябва да се уравновесява с някакъв ненулев тензор на кривината, с някаква метрика показваща някаква гравитация (за да е нула и другата страна на уравнението). Ако обаче в тези уравнения допуснем и гравитационната константа да е нула, то тензорът на кривината (пак без материя) трябва да е нулев (това Гравити обозначава с Ricci), при това неговият родител, Riemann, да има ненулеви компоненти, което също е някакъв намек на гравитация. Тоест идеята е, че има подобни решения на уравненията на Айнщайн, а не, че константата може да е различна и не константа.