scaner

Къде Айнщайн говори за среда като външно влияние? Ти сигурен ли си, че влагаш някакъв смисъл в тези писания? Защото не им личи.

Така както е формулирана симетрично задачата, нищо няма да намериш. Средното ще е нула.

Ами това е първият закон на Нютон. Защо го казваш тук?

Значи не знаеш и фантазираш. Това се искаше.

Къде от фактите идва заключение за откриване на собствено движение? При положение че се използва формула за Доплеров ефект, в която всичките кинематични величини са относителни? Спестил съм емоцията с "вярването" по-горе, нещата са много по-плачевни.

Това е интерпретация. Посочи в кой закон става дума за забрана за откриване на собствено движение.

Първо откриват че нещо се движи спрямо тази система, чак после идва тълкуването, и то може да е само на база относителни движения. На никой нормален човек няма и да му хрумне, че измервайки относителни скорости, хоп, ама това ми приличало на собствено движение. Това ще е последният вариант в дългата верига възможности за интерпретация, и до него пътят е отрязан. А това да се хвърлиш веднага на такова тълкуване показва много ниска летва за всякакви вярвания, което е многопосочен проблем не само в конкретният случай.

Ми покажи къде Айнщайн е сложил такова твърдение, стига с халюцинациите. Видяхме че на тях сте недостижими...

СТО не забранява откриване на собствено движение. Колко пъти вече ви хващам, че "разобличавате" само собствените си измислици без да познавате СТО? Ей за това говоря, човек толкова да не се усеща че не казва нищо по физиката а само халюцинации бори... Никакво затваряне на темата, едва сега става интересна.

Вие и логика? Тези две противоположности не могат да се съберат...

Колкото по-заблуден и невеж е човек, толкова повече си вярва. Ама истината тука е до там, нищо повече. Сляп сте и не виждате отправната система, в която работят спътниците и правят измерване. И няма надежда вече да я видите, със всяко повтаряне закостеняването се задълбочава и се превръща в рутинен предразсъдък. От там нататък е ясно. Ричард Файнман беше казал по повод двойните допускания, че те нямат място в науката, а само в религията. Например в католицизма, причастието като тяло Христово се превръща в хляб на вкус, и хлябът после отново се превръща в тяло Христово след като го погълнем Та и тука, хем се набеждава откриване на собствено движение, хем се прикрива отправната точка, че иначе съвсем нонсенс става, ама то и така се вижда от разбиращите. Такива логически грешки сред начинаещите критици на СТО с булдозери да ги рине човек

Не се крия. Ти пишеш изключително неразбрано и неаргументирано, непрекъснато вадиш твърдения които не следват от никъде и то в такова количество, че няма никакъв смисъл да се влиза в спор. Това е загуба на време, по-голяма загуба, отколкото да влеза за малко за да набия аргументирано нечие канче...

За да си скриете срама? А дано, ама надали... Темата е достатъчно поучителна какви постни и коварни грешки могат да се правят, когато не се разсъждава внимателно и се тича през просото с предразсъдъците напред, когато се изучават важни и тънки неща от нехигиенични източници, цели лекции могат да се изнасят по темата

Такава отправна система не същесвува. Това е все едно да кажеш, че светлината е отправна система. Така, сега има повече време да видим има ли грешка или няма, и ако има, кой пак е сгазил лука? Първо, какво значи CMB? Превежда се като "космически микровълнов фон", или "реликтово лъчение". Във връзка с горното заяждане, първо възниква въпроса: каква е разликата между космическия микровълнов фон (CMB) и светлината? Защото за хора, които гледат формата на думата, а не нейното съдържание, от тук извират проблемите и неразбирането. Светлината е електромагнитен феномен. Няма да навлизам в подробности, същественото за случая е, че светлината притежава скорост, която е векторна величина: има големинна и посока. Големината по закон (доказан) е фиксирана, посоката е определена от излъчвателя, и може да е произволна. Поради постоянната скорост на светлината, няма отправна система в която тя да е покой. Тоест, според СТО със светлината не може да бъде свързана отправна система. Какви са свойствата на реликтовият фон? Реликтовият фон представлява колектив от светлинни лъчи (ноже да се спрем на "фотони") които идват от всички посоки към дадена точка. За всеки от тези фотони скоростта е вектор, и скоростта на реликтовият фон ще бъде векторна сума от скоростите на всички фотони, минаващи през произволно малка област за малък интервал време. Лесно се вижда, че когато този брой фотони е голям (а той е), статистиката сочи, че тази векторна сума клони към НУЛА. Което значи, че и величината на самата сумарна скорост е НУЛА. Тоест реликтовият фон е напълно изотропен по скорости на съставящите го лъчи. Какво означава това? Когато един обект или система от обекти (както в случая) има скорост НУЛА спрямо една предварително избрана система (в която правим сумирането), то тази система се нарича система в покой. Съвсем естествено е за система в покой да може да се прикачи отправна система, която напълно ще съвпада с избраната за сумирането система. Това, че отправната система, която получаваме по този начин за реликтовият фон, е в покой със всяка друга отправна система/обект, е проблем - не може така. Но това само показва, че при толкова силна изотропия във вакуума на светлината, към него не може да се свърже отправна система. Но, можем да сумираме не скоростите на светлинните лъчи от реликтовият фон, а техните импулси. Тогава стигаме до резултата, който спътниците са получили количествено - тази векторна сума е ненулева (естествено, в отправната система на спътниците). Тоест реликтовият фон се движи със скорост около 400 км/с спрямо спътниците. При такова движение можем ли да прикачим отправна система към този реликтов фон? Можем, естествено, това ще е отправната система, в която импулсът на реликтовите фотони ще е изотропен, няма да има и анизотропия по енергията им (тя е пропорционална на импулса), и тази система ще се движи спрямо спътника с указаната скорост, и за това ни дава право начинът на изчисляването и (спътникът я определя чрез енергията експериментално, резултатът е същият). Естествено, ще е вярно и обратното, спътникът ще се движи спрямо тази система. Така че стигаме до крайният извод: за светлината не може да се прикачи отправна система, но за реликтовият фон може. Реликтовият фон може да бъде и в състояние на покой, за разлика от светлината - като се замисли човек над съдържанието на думите, а не само на тяхната форма. Е, кой сега е сгазил лука с гръмки но безпочвени изявления?

А сега с какво си се напушил? Между две изречения се губи смисъла.

Ама естествено. Вие сте света вода ненапита, само дето плуват в нея някакви боклуци под формата на абсолютна отправна система и е забатачена с предразсъдъци Любопитно ми е, при тоя плитък багаж, на какво разчитате като отваряте такива теми? Че ще си намерите някой на вашето мизерно ниво? Ми понякога късмета изневерява, и стават такива фалове както тука. Друг път по-кротко, и предварително си напишете домашното, че така е смешно направо... Само истерия и плач, и нелепо заучени фрази от интернет.

Айнщайн. Сериозно? какво пуши преди да сънуваш?

И кой го е доказал?

Ами да бяхте прочел целият FAQ дето съм дал линк, за да разберете какво има пред вид автора. Ама с четенето сте зле, във всички демонстрирани области... Само приказвате без да четете. Като вица за чукчата... Както се видя до тука, всичките ви надежди за отправна система спрямо вакуума сдадоха багажа.

Превели сте го по-горе: There clearly is a frame where the CMB is at rest ... Ясно е, че съществува (отправна) система, в която космическия фон е в покой .. Няма да се учудя, че почвате да се правите на тапа, при липса на полезни ходове.

Единственото което се разбра досега е, че си се загубил между скобите и главните букви...

Ще посочиш ли литература, където да личи че Айнщайн е казал това, а не палячовци като ... да са му сложили думите в устата в опит да се оплетат още повече?

Интернет нямаш ли? Излъчва спектър на абсолютно черно тяло. Затова там се работи с термини като температура. Личи си че едва ги сричаш нещата. Отправната система описва цялото пространство, и за нея "спрямо" и "вътре" по отношение на движение са синоними.

Ами трябва да си смените очилата. Отправната система е средство за различаване на места. Без нея не може да опишете преместване. Ама то не става с повтаряне на мантри. Така, така. Точно това очаквах, че ще захапете тази кукичка. Ами нали това твърди и СТО, и класическата физика - всяка инерциална система е равноправно да се счита в покой или подвижна. Е, сега включете мисленето, и помислете каква е системата на CMB, когато изберем системата на спътника като система в покой - което никой не може да забрани? Какво, и тази на CMB ли остава в покой? Значи две системи в покой, ама се движат с някаква взаимна скорост. Е бива ли такова оливане, а? Ако вие си мислите че CMB е в някакъв абсолютен покой, това си е ваша заблуда, прекаленото желание е взело връх над здравия разум . Пък ако прочетете цитирания от мене параграф до край, ще схванете че каквато и да е CMB системата, че колкото и да се тръшкате и да истерясвате тука, това не се отразява на верността на СТО. От където тръгнаха всичките ви проблеми. И както са тръгнали, май няма свършване. Естествено. Просто защото е отправна система, и относителното и движение е неизменно нейно свойство. И защото това движение елементарно може да се демонстрира с пример и на практика, стига да успеете да посочите такава система. Ако не можеше да се докаже такова движение, нямаше да го споменавам. Проблемът тук е, че май не сте дорасли да си зададете въпроса - спрямо какво все пак се движи и спрямо какво не се движи абсолютната система. Е, тогава ще си се въртите до посиняване. Но движението е тъмна мъгла за такива пишман критици като вас.

Мога ли да задам два уточняващи въпроса? 1) Защо трябва да разглеждаме вакуума като отправна система? Не ни ли стигат останалите? 2) Кое взаимодействие на материята с вакуума ще ни даде информация за скорост спрямо такава отправна система? Каква функционална нееднородност на вакуума ще ни послужи за отправна точка? Освен това, искам да уточня: все пак при СТО говорим за свойствата на абстракцията "инерциално движение", и не е коректно да се правят заключения от типа "ама след като има и неинерциални движения, то...". Прилича малко на онова "ама вие защо пък биете негрите". Когато говорим за СТО, обсъждаме само инерциалните движения. Неинерциалните са при ОТО, там също вакуумът не може да е отправна система. Нютон на времето е разсъждавал, че ускореното движение е спрямо абсолютното пространство. Дори е правил експерименти, въртейки вода във ведра. Но за да използваме това пространство за отправна система, ни трябва отправна точка, да определим скорост и т.н. все неща, за които ускорението не помага. Тоест от разсъжденията на Нютон стигаме до извода, че има движение спрямо абсолютното пространство, но не можем практически да определим свързана с него отправна система. И тук идва от нищото постулата за абсолютната отправна система - нищо че не можем да дефинираме такава отправна система, има такава, като постулат. Защо - защото имаме движение спрямо абсолютното пространство. Да, ама това движение се проявява само при ускорение, а при инерциално движение липсва. Получаваме една кръгова система дефиниции на "абсолютни" понятия, която е откъсната от действителността и не е приложима. И да завърша, проблемът не е може или не вакуума да служи за отправна система. СТО, както и класическата физика не забранява наличието на такива отправни системи, стига в тях физическите закони да са същите, както и в останалите. Дори да съществуваше абсолютната отправна система на Нютон, ако в нея се спазваха същите физични закони, СТО ще бъде вярна. Ето това не се разбира от пишман критиците на СТО. На база това, което знаем за вакуума сега, заключението е еднозначно - той не може да бъде отправна система. Това в бъдеще може да се промени, може да не се промени. Това не засяга верността на СТО. Такива мозъци си личат от далеч, споко.