scaner

Отношението към еволюцията и оставянето на потомство на споменатите качества е доста условно (ако естественият подбор имаше такова отсяващо значение в даденият случай, нямаше да мръднем от теокрация). Всички хора притежават този механизъм. Мозъкът е развил тези качества, спомагащи вярата, по естествен път - по-добре да си мислиш че шумът в храстите е от хищник, отколкото да сбъркаш и да станеш на закуска. От друга страна обаче, скептиците са тези, които са се усъмнили във всесилието на хищниците и са спомогнали за повеждане на успешна борба с тях, т.е. са забили важният крайъгълен камък в оцеляването. Интересното е, че при тях работи на практика същият механизъм на вярата, само е количествено по-различен. В този смисъл науката и вярата до голяма степен са близнаци в основата си. На практика разликата между шизофренията и генислността е изключително тънка. Изобщо, книгата е много интересна, и авторът демонстрира как вярата се оказва инструмент за вътрешно ползване от мозъка, продукт на различни дисбаланси, и без необходимост от обективно подхранване за нейният обект. Любопитното е (и в цитатът който дадох, се намеква бегло), че механизмът за оценка на решенията като верни не се влияе от съдържанието на тези съждения, т.е. е еднакъв и за религиозни, и за научни твърдения. Разликата в типовете мислене се състои в друго, в по-голямата критичност и по-стегнат механизъм за откриване и котрол на грешки, който сработва при научното мислене (както демонстрира авторът, особености на допаминовият механизъм за награждаване). Това е механизмът, който отделя до голяма степен лудостта от нормалността - дали си способен да правиш много асоциации, обвързани например с параноичен смисъл, или пак си способен да правиш много асоциации, отсявайки голяма част от тях (работещ филтър за грешките), и оставяйки носещите някаква полза. И тук въпросът е, доколко това бързо и естествено постигане при вярата е в противоречие със строгата наука, където трябват много проверки преди да се приеме нещо за истина. Оцеляването в случая не стои на дневен ред.

В книгата "Вярващият мозък" на Майкъл Шърмър срещнах интересен пасаж, изцяло в светлината на тази тема. Груб превод, с някои пояснения: ...През 2007 г. невробиолозите Сам Харис, Самир Шет и Марк Коен с помоща на техника за ядреномагнитен резонанс сканират мозъка на 14 възрастни хора. Експеримента се провежда в центъра за картиране на мозъка при Калифорнийският университет в Лос Анжелис. На участниците в експеримента е предложен списък твърдения, специално разработени с такава цел, че те да изглеждат очевидно верни, очевидно неверни или неопределени в даден момент. Като отговор участниците трябвало да натискат бутони, указвайки вяра, неверие или неувереност. Например математика: вярно - (2+6+8)=16, невярно - 62 се дели точно на 9, неопределено - 1.2 на степен 57 = 32608.5153, и т.н. от други области, факти, етика... В резултат учените направили четири важни открития: 1. При оценката на твърденията времето за реакция съществено се различавало. Реакциите на верните (вяра) твърдения била съществено по-бърза, отколкото на неверните (неверие) и неопределените (неувереност), но не се проявила разлика в реакцията на неверните и неопределените твърдения. 2. Съпоставянето на реакциите на верните (вяра) и неверните (неверие) твърдения показало пик на невронната активност, асоциирана с вярата, във вентромедиалната префронтална кора - участък на мозъка свързан с представите за себе си, с вземането на решения и обучението в контекста на поощрението. 3. Съпоставянето на реакциите на неверните (неверие) и верните (вяра) твърдения показало ръст на активността на мозъка в предната островна част на мозъка, асоциираща се с реакции на негативните дразнители, с възприемането на болка и отвращение. 4. Съпоставянето на реакциите на неопределените твърдения с реакциите на верните и неверните изявило усилена невронна активност в предната поясна кора, която участва в откриването на грешки и отстраняването на конфликти. Какво ни казват тези резултати за вярата и мозъка? "Появили са се няколко психологически изследвания в поддръжка на предположението на (холандският философ от 17 век Бенедикт) Спиноза, съгласно което простото разбиране на някакво твърдение влече след себе си мълчаливото му признаване за вярно, докато неверието изисква последващ процес на отрицание - отбелязали в отчета си Харис и колегите му. Разбирането на твърдението е аналогично на възприемането на обекта във физическото пространство: изглежда, ние възприемаме нещата като реалност до тогава, докато не бъде доказано обратното." По тази причина участниците в експеримента са оценявали верните твърдения като правдоподобни по-бързо, отколкото като неправдоподобни или неопределени. После, доколкото мозъкът обработва неверните или неопределените твърдения в участъци, свързани с болка или отвращение, особено при оценка на вкусове и миризми, това изследване придава ново обяснение на използваният израз, че някакво твърдение е минало "тест на вкус" или "тест на мирис". Когато чуеш израза "кучешко изпражнение" може да го познаеш по миризмата... Касателно невронните корелатори на вярата и скептицизма, то вентромедиалната префронтална кора служи като инструмент за връзка на когнитивната фактическа оценка от по-висок порядък с асоциаии и емоционални реакции от по-нисък порядък, и това се случва при оценката на твърденията от всички типове. По този начин оценката на нравствено-етични твърдения демонстрира патерн на невронна активност, сходен с такъв при оценка на математически или фактически твърдения. Хора с увреждания в този участък на мозъка трудно могат да почувстват емоционални разлики между добри и лоши решения, ето защо те са подложени на конфабулация - смесване на истинни и лъжливи спомени, реалности и фантазии. Това изследване говори в поддръжка на предположението, което аз наричам хипотеза на Спиноза: вярата се постига бързо и естествено, скептицизмът - бавно и неестествено, и болшинството хора демонстрират нетърпимост към неопределеността (доизграждат смисъл в едната или другата посока). Научният принцип, според който някакво твърдение се счита за неверно, докато не бъде доказано обратното, противоречи на естествената за нас склонност да приемаме за истина всичко, което можем бързо да схванем (да си представим). По този начин ние трябва да поощряваме скептицизма и неверието, да поддържаме този, който е готов да промени мнението си, независимо на новите доказателства. Вместо това болшинството социални институти, особено в сферата на религията, политиката и икономиката поощрява вярата в религиозните, партийните или идеологическите доктрини, наказва тези, които оспорват авторитета на лидерите и не поощрява неувереността и особено скептицизма. Последният подчертан пасаж ясно демонстрира конфликтът между вярата на ученият и научният подход който той би трябвало да следва. Иначе за можене, много неща могат, ама трябва ли?

Не точно. Пък и кое му е абсурдното, след като не се забранява от законите на физиката? Обект на собствен ход не може да настигне и изпревари светлината и в такава ситуация. Но обект, който изначално има по-висока скорост, ще има поведението каквото е описано в статията дадена от Малоум. А такива обекти могат да бъдат понякога само реализираните двойки виртуални частици. Подобна е ситуацията и в електродинамиката. Там в някаква среда, колкото и да ускоряваш частиците, те не могат да надхвърлят скоростта на светлината в тази среда. Но външни частици, движещи се с по-голяма от тази скорост, при попадане в такава среда изпитват нещо като съпротивление и излъчват, лъчение на Черенков, забавяйки се. Е, тук лъчението на Черенков е с еквивалент излъчването от черна дупка. Гравитацията се създава от разпределението на енергията и импулса на материята. Вакуумът като среда с отрицателно налягане е способен да създава отблъскваща сила на гравитацията, която на големи разстояния се идентифицира като "тъмна енергия" - механизъм зад който се приема че стои ускореното разширение на вселената. Независимо че силата е на отблъскване, това пак е гравитация. И това заключение не следва от никъде. Още повече че не е ясно, кое в случая е "масово" и кое "безмасово".

Не е оксиморон. В науката под "вакуум" се разбира определено състояние на материята. Някога, да, можело и да мине за оксиморон, сега - не. А обсъждаме сегашните изводи на науката.

Да, такива трябва да са били "историческите факти". Руснаците от чист алтруизъм поели върху себе си вината на Гьобелс с тая декларация... Колко му е, а? И лесно щяхме да повярваме на такава опорна точка, ако не бяхме се сблъсквали с техният манталитет. Ама който е верующ, няма спасение за него...

Пак дежурните Александър Матросовци се хвърлиха веднага да защитават - какво...и защо? Мдам, водка без мезе не вървяла...

Сериозно? А правите ли разлика между "вакуум" и "вакуум + гравитация"? Ако във "вакуум" (без гравитация) скоростта на светлината е лимит, който не може да бъде надхвърлен от нищо, то при "вакуум + гравитация" величината на този лимит е по-малка, и нищо не забранява някакъв обект да я надхвърли (т.е. да се движи над тази скорост, но под скоростта на светлината във "вакуум" без гравитация). Затова аналогията в случая е съществена.

Има една авария, която стои на трето място след Чернобил и Фукушима: "Кыштымская авария" Малко повече информация за тази арвария: Под грифом «секретно». «Уральский Чернобыль» и другие трагедии, о которых молчали в СССР

Изгледах минисериала "Чернобил". Силно съм впечатлен.

Романе, много си строг с човека, той не знае на кой свят се намира, явно е в някакъв културен шок и се прехласва пред всичко...

Просто измерителен уред. Дели фотоните на два потока: измерени с поляризация паралелно на оста на поляризатора (преминали) и с напречна поляризация, ако е погълнат и не е минал. Това са най-простите поляризатори, преминава фотон/поглъща се фотон. Има и други варианти, например единия фотон минава наляво ако е с една поляризация, минава надясно ако е с друга. Така по-лесно се прави статистиката, от другата страна при измерването трябва да е наопаки съвпадението. Не е това. Моментите на взаимодействие на фотоните с детектора нямат значение за сплетената двойка, те може да съвпадат (изключение) или да са различни, в една или друга последователност. За да кажем, че сме измерили сплетена двойка, трябва измерените поляризации на двата фотона да са в определена зависимост, да има корелация между тях. Т.е. както по-горе, ако единият е минал през поляризатора, другият да не минава. Или ако двата поляризатора са кръстосани, и двата фотона да минават или да не минават - независимо колко е интервалът между двете измервания на всеки от тях. Несплетени фотони също има вероятност да имат същата корелация, всеки от тях има вероятност 50% да мине през поляризатора, затова за два случайни, несплетени фотона, имаме 25% вероятност да минат и двата. Но при поток от сплетени тази вероятност е 100%. Има един режим на работа, режим на единични фотони, той е когато времево два фотона не се засичат в рамките на времето определено от бързодействие на уредите които ги засичат, при съвременните уреди това стига до стотици и хиляди фотони в секунда, така че не е голям проблем. Разбира се, при нормална интензивност на потоците от десетки порядъци фотони в секунда при обработката на резултатите за корелация трябват по-сложни времеви обработки. Сплетените се характеризират с определено съотношение на поляризацията, и ако поляризаторите са ориентирани както трябва, ще минават на 100% и двата, или да се поглъщат на 100% и двата. Ако завъртиш единия поляризатор, отиваш в комплементарното състояние, когато единия сплетен фотон мине, другият няма да мине, и обратно. Броят на сплетените се определя от броят на падащите, след измерване те вече не са сплетени. Поляризаторите определят само начина на смятане на корелацията: дали минал-минал = 100%, или минал/глътнат = 100%. Вече, ако поляризаторите не са паралелни или взаимоперпендикулярни, а сключват някакъв ъгъл, 100-те процента стават друго число.

Не е нужно да се вярва, може да се провери. В лаборатория съм го демонстрирал с поток горещ въздух. Ама в лаборатория на малки разстояние толкова може. Тук разстоянията са достатъчно големи. Никой не е отменил температурните градиенти, особено над водни басейни и за комплекса при границата вода/суша. Никой не е отменил топлинните лещи, които се образуват при такива градиенти. Следователно, дори за малоумните е ясно, че рефракцията може да участва като сериозно обяснение за представената снимка. А вече за който не му е ясно, е, то си е до обща интелигентност тая работа...

Еми като не може друго, да се смее, това му е останало. Иначе нали се сещаш, Бойко Борисов, Айнщайн, лоши хора навсякъде.. То и ние се смяхме, докато беше весело :)

https://beyondrange.files.wordpress.com/2016/08/generate_a_panorama_-_2016-07-24_02-28-50.png Преди да се пениш, научи повече за рефракцията. Това за отражението, както може би можеш да се сетиш, са само твои предразсъдъци

Ти прочете ли следващото ми изречение? Не си. Е, това е пряка демонстрация на ограниченост в мисленето. Търсиш думички които пасват на предубежденията ти, а цялостната идея минава край ушите ти. Щеше да е пълна сфера, ако имаше достатъчно вода за да покрие стърчащата суша. Ама с толкова малко вода, колкото е покрила - покрила. Останалото е суша. Как се изхитряш да задаваш толкова глупави въпроси? Погледни се колко приказки изписа около това си неразбиране, каква малоумщина изля. Айде не се излагай повече, че вече не е смешно, а е тъжно...

накрая си се спрял на важният въпрос. В случая измерване е взаимодействието на фотоните с поляризатора. Тези дето са минали поляризатора, са се оказали измерени с подходяща поляризация. Тези дето не са го минали, са измерени с друга поляризация. Може да работиш и с едните, и с другите. Вторите са малко неудобни за използване втора ръка, защото се поглъщат от поляризатора, но с пълна сила участват в определянето на корелацията в сплетена двойка (тук в сплетената двойка се очаква след измерване двата фотона да са с взаимно напречни поляризации, така че при паралелни поляризатори единия ще мине, другия не - затова и понякога поляризаторите се слагат напречни, за да може ако единия мине, и другия да мине, така е по-очевидна корелацията). При спина на електроните е подобно, измерването е взаимодействие, след което електрона се оказва със спин +1/2 или -1/2. Тук нито единия от тях не напуска играта, но това измерване е достатъчно за определяне на корелацията. измерването на двете частици не е задължително да е едновременно, макар да се очаква (и е потвърдено) че интервалът между измерванията не влияе на корелацията.

А, това го бях пропуснал. Ма елементарно бе, Уотсън. Основният път на светлинните лъчи на тая снимка е над водна повърхност. Там се създават прекрасни условия за вертикален температурен градиент във въздуха, което води до променлив коефициент на пречупване. Просто казано, образува се леща, и светлинните лъчи не вървят по права линия, при което може да се виждат обекти и под хоризонта в далечина, особено в слънчев ден, когато има пряко нагряване на водната повърхност и прилежащите слоеве въздух.. Явлението се нарича рефракция.

Абе тъпак, колко пъти да ти повтарям за съпротивлението на въздуха? Ти в бургаското ПМГ къде си блял? Какви задължителни ускорения за птица, запознай се малко с аеродинамиката преди да се излагаш още. То бива ограничени мозъци, ама толкова не бива. Къде съм казал такова нещо? Това само показва, че ни четеш, ни разбираш прочетеното. Е, после защо имало плоскоземци :) Няколко пъти повторих, задължително има и втора сила която да уравновесява тежестта, за да бъде обекта в покой. И тази сила се нарича гравитация. Ма чети с внимание и мисъл, иначе що се хабиш да отговаряш? Ми не виждаш какво ти пиша некоклкократно, как си сигурен че виждаш и другите неща? Не е тук място да обсъждаме екзистенциалните ти проблеми. Толкова са ти смачкани представите за света, истински живот било това. Ега ти живота значи... Плоскоземците са по-първосигнални и по-лесно се управляват, затова се пръкват там дето е 'истинският живот'. Плоска е повърхността на световния океан, и по една единствена причина - гравитацията. Ако не беше плоска, там където водата е на гърбица над околната вода, тя ще се стече и ще изравни повърхността. Но 'плоско' тук е в малък мащаб. При сферична земя, тъй като гравитацията е центростремителна сила, повърхността на световният океан става част от сфера - поради същите физически закони. Но, повърхността на световният океан няма общо с формата на дъното му, което си е вдлъбнато за да задържа водата (ако беше изпъкнало, нямаше да е дъно а планина). Сега си светнат за това :) . Ма елементарна интелигентност се иска за да се схванат тези неща, за тях не е виновен нито Бойко Борисов, нито богатите, нито бедните... В едър план и сферична земя да земеш, ще ти изглежда плоска. От там идва заблудата на плоскоземците, че приемат първосигнално каквото видят, а не мислят. Ти кажи, след като на небето звездите се въртят около два центъра, къде да наврем идеята за плоската земя?

Няма да е плоска. Тогава земята ще е двумерна, и при това не в това пространство.

И като са ви разказвали толкова, вие какво сте вдянал? И защо сега не го проверите, вече е супер евтино едно подобно пътешествие до южното полукълбо, Австралия, Тасмания, Нова Зеландия, по избор. Достатъчно е 24 часа да прекараш там, за да схванеш какво е движението на звездите по тамошното небе, и наличието на втори център на въртене. Това е напълно достатъчно време, ако и мисленето ти е в ред, да схванеш колко е глупава идеята за плоската земя. Но ако мисленето не е наред, никой не може да помогне... За два сезона трябва да схванете доста по-големи особености, свързани с движението на земята около слънцето. Но плоскоземието отива на кино и само след едно денонощие, наблюдавайки и южното небе. Правилно сте отбелязали. Ами това е основният проблем на плоскоземците. И това отличава науката от техните сбъркани представи. Мда, та да се върнем на думата и на проблемите от битието значи :) :) Как Бойко Борисов или Нютон или Айнщайн са ви е попречили да мислите логично? От написаното до тук става се вижда, че нито Нютон, нито Айнщайн са ви ясни. В тази връзка следва че и Бойко Борисов ви е мъгла. Не сте ли се замисляли за причината целият свят да ви изглежда да е срещу вас, а само вие да се мислите за единствен борец за истина?

Значи картинката става още по-тъжна... Противоречия до тук се наблюдават само във вашият светоглед. Причината - нещо сте разбрали, много не сте разбрали, и въпреки това се опитвате да критикувате и да защитавате някакво мнение, което според вас трябва да истина. Ми не става така. Пак да повторя: при наличие само на една сила, била тя кръстена и сила на тежестта, едно тяло не може да е в покой, а в състояние на ускорително движение. Това трябва да сте го научили в бургаското ПМГ. И проблемът за сегашният сбъркан светоглед очевидно е че тези знания ви се губят. След като имаме сила на тежест и обектите са в покой, задължително има и втора сила, която уравновесява първата. Хората са я кръстили гравитация. Когато пуснете едно тяло да пада свободно, т.е. няма опора, съответно реакция на опората, т.е. няма сила на тежестта, то почва да се движи с ускорение към земната повърхност. Е, силата която е причина за това ускорение, е същата, гравитация. Ако не вярвате че има такава сила, скачайте от високо и анализирайте движението си, накрая ще получите убедително доказателство за нея. Така че и на плоската, и на вдлъбнатата, и на сферичната земя, гравитацията никой не е отменял, тя е наблюдаем факт. Но някои хора са слепи за да схванат елементарни неща. Е, проблемът е основно техен. Както виждам, имате големи екзистенциални проблеми, богатите ви пречат и т.н., явно не ви е до наука. Що и се репчите тогава? Какъв ви е проблемът с цунамито? Не сте ли виждали вълни от вятър? А вълни, които се образуват например ако ударите с нещо по дъното на пълна с вода тенджера? И същите условия, повторени от земен трус по дъното на морето? Или някак не можете да направите пряката връзка между двете? Ами напънете се, не е толкова трудно. Може ли да се опитате да мислите по-последователно и да излагате тези, в които има смисъл? Защото в този хаос смисъл на практика липсва. Водата е и твърдо тяло, когато замръзне. Кой ще ни пречи да я разглеждаме тогава така? Щяла някъде да се излее? Ми тя се е изляла, и се намира там където потенциалната и енергия е минимална. Какво се пропуквало? Защо дъното на световният океан било вдлъбнатина? По същата причина, по която на плоската земя има планини. Когато по някаква (очевидно неизвестна за вас) причина имаме неравности в някакъв релеф, ако тези неравности бъдат запълнени с вода (а гравитацията е това, което ще накара водата да се задържи там а не да се качи по върховете), то тази неравност ще формира дъно. При голям водоем, като океан, тази вдлъбнатина става дъно на Световвния океан. В бургаското ПМГ не са ли ви обяснили? Срамота за учителите там, да пропуснат такива неща... :) Както е казал един уважаван от мене човек, с който не съм във всичко съгласен, "битието определя съзнанието". Очевидно сте притиснат от някакви социални и икономически проблеми, за да стигнете до такова черногледство. Но сега тук дискутираме вашите объркани и пещерни представи за науката и в частност физиката.

За да не пада световният океан, значи му действат две уравновесяващи се сили. Това в нашият случай са силата на гравитацията и силата на реакцията на опората от земната кора, която спира падането. Както се казва, елементарно, Уотсън Ако земята е сферична, силата на гравитацията е насочена към центъра, и движението на телата към центъра се спира от твърдостта на земната кора. Ако ви е трудно да си го представите, намокрете едно стъклено топче, стъклото спира водата да навлиза навътре в топчето, колкото и да се натиска водата да влезе. Ако обаче земята беше плоска, тогава да, гравитацията щеше да е супер избирателна. Проблем, нали? Но причината е само сбърканата идеология в случая Колкото до птицата, има една наука, дето описва поведението на телата при наличие на съпротивление на въздуха, аеродинамика се нарича, и тя обяснява кои сили се уравновесяват, за да не падат птиците. Но с "мухаха" няма да ги разберете, трябват други усилия за тая работа. Както виждате, мнението ви за гравитация е само някакво сбъркано мнение, нищо не струва и няма дори фактологическа основа за него. Всяко тяло подложено на единствена сила, трябва да се движи с ускорение и след време да получи огромни скорости. Това е елементарен физически закон, установен още от Нютон, учи се в средният курс и елементарно се проверява, но вие явно сте над тези неща, след като измислиците ви не го допускат. Затова във физиката тежестта е силата на реакцията на опората, която уравновесява гравитацията за да не се движат телата. Гравитацията е втората, задължителна сила в картинката. Колкото до това, че по-голямата тежест (маса е правилното, различни неща са) падала по-бързо, още Галилей е проверявал това и е доказал че не е верно. В настояще време това се демонстрира и в училищни условия, с перо и тежко топче, но във вакуумна тръба - за да се елиминира съпротивлението на въздуха, което е сила която влияе на формата, не на тежестта на телата. Може да се заинтересувате да го проверите ако не вярвате на другите, а не да се самозаблуждавате с измислици и да заблуждавате другите. Хубавото на науката е, че човек дори и да зубри неща, може да провери доколко са истина или лъжа. И аз съм минал по тоя път, затова съм надраснал вашите ограничени представи за науката. Как това дали знаете или не знаете кой съм (не, не знаете, а се заблуждавате както за всичко останало до тук) може да оправдае въпиющата агресивна необразованост, която демонстрирате? Държите се, като че ли някой учен ви е изял киселото мляко с вилица, и му имате зъб... Говоря в множествено число от уважение (на 'вие'), в това да виждате шизофрения е някакъв проблем във вашето възпитание и светоглед. Изглежда, северните ширини не са здравословни за манталитета на някои българи...

Ама вие сериозно ли? Ще вземете да убиете вярата ми във възможността хората да се учат наблюдавайки околната среда... От километър се вижда, че нямате никаква идея за какво говорите, и на филм не сте виждали звездното небе от южното полукълбо. Какво се опитвате да постигнете, пробутвайки толкова ефтини и глупави измислици? Аз поне съвсем скоро бях там, и лично наблюдавах нощното небе, защото в южното полукълбо има много интересни звезди, които от тук не се виждат. Та, за ваше сведение, там също има полюс, център, около който обикалят звездите (как ви хрумна тая нелепост за "филмовата лента? някой ви е излъгал, или се оправдавате за нещо?). Този полюс е съвсем близо до звездата Сигма от съзвездието Октант. Верно, тя е много слаба, трябва бинокъл, 5.5 звездна величина, но и там звездите си обикалят около нея точно така, както в северното полукълбо обикалят около Полярната звезда. Ако сложите фотоапарат на дълга експозиция, ще получите същите траектории на звездите, както и около Полярната звезда. Това че не сте го виждали, че не сте способен да го възприемете и поради куп други възможни проблеми не отменя този факт. Питайте някой който е бил там, или си вземете билет да се уверите лично. Та, възниква интересният въпрос: как наличието на два полюса, около които обикалят едни и същи звезди (лесно може да се убедите, отбележете си Сириус, Бетелгейзе, Ригел и каквото се сетите от по-екваториалните съзвездия, които се виждат и от северното полукълбо). Аз не съм чул смислено обяснение, обикновено плоскоземците се правят на тапа не разбрали, или нямало такова нещо. Да, ама не! Има и е факт. По пътя по който сте тръгнали, губите пълна обективност за всичко...

А проверихте ли преди това дали вие не сте далтонист в това отношение? Вие сигурен ли сте, че сте разбрали какво точно ви казват? Или само сте зацепили това което ви е харесало? Ми водата и във въздух става на сфера. Вгледайте се внимателно как се формират и как падат капките от чешмата, и каква форма придобиват. Липсата на сили освен повърхностното напрежение е формиращият сферата елемент На водата в чашата, дето не е сфера, и действат още луп сили, силата на гравитацията и реакцията на опората, които формират формата на водата. Това май сте го пропуснал? Или не ви е харесало на идеологията която защитавате? Аз лично съм учил, и веднага ми става ясно че вие идея си нямате какво се прави в университет, съответно никога не сте посещавали такъв (освен като през музей) и за всичките ви изказани впечатления някой подло ви е изманипулирал - най-простото обяснение. Има и по-сложни. Хич няма да ви е лесно, защото първо трябва да разберете какво е това 'физика'. А като ви чета, това е задача неизпълнима за вас. Вие под 'физика' разбирате вашите предразсъдъци за нея. Тук сте прав. Абсурди дал господ, и примерът от тук: абсурдно е човек който хал хабер си няма от физика, да я критикува. Щом толкова лесно сте се прецакал, това показва много нисък праг на самокритичност. Не сте сам, среща се понякога...

Ето ТУК е събран списък статии, доказващи един или друг аспект на теорията на относителността. Атомният часивник е много отдавна, има доста по-точни и разнообразни експерименти.