scaner

Е най-сетне просветление! Ами нали и аз точно това повтарям от началото? Че определяме движението спрямо отправната система на източниците (които са материални), и това не е и не е свързано по никакъв начин с "движение спрямо вакуума? С постоянна скорост спрямо какво? Ако пак ми изтърсите "вакуум", кой, кога и как е определил верността на такова твърдение? Виж, "постоянна скорост в системата на наблюдателя" е верно твърдение, потвърдено е от опитите на ММ във вакуум и огромно количество подобни експерименти. Но това е и вторият постулат Ако наричаме вакуума оптическа среда, то по тези експерименти той се държи така, като че ли е неподвижен спрямо всичко. Което обезсмисля качеството му "движение" и "спрямо него". Да, спрямо точката на излъчване е коректно (още по-коректно е че точката на излъчване се движи в нашата отправна система). И никога не трябва да се забравя този смисъл. Наистина питам, за какво друго да си губя времето? Но до тук не сме се придвижили никак. Проблемът е, че при толкова питане отговор за "движение спрямо вакуум" няма. А вие го използвате едва ли не като факт.

Къде в СТО има въведена такава дефиниция? Посочете литература? Няма такава, защото проблемът е разискван и останал нерешен още в класическата физика. В класическата физика проблемът също стои. Нютон е постулирал отправна система спрямо пространството, не спрямо вакуума. Ама тая работа не става с постулат, който няма нито едно практическо потвърждение, и за цялата история на науката никога не е бил потвърждаван. Затова тихомълком са се отказали от него, опитали са да го заменят с етера, и там не са прокопсали. Така че не се оправдавайте с класическата физика, проблемът е че представите ви не съответстват дори на нея. А вие само на представи се борите срещу СТО. Затова сте толкова лесен. Лъчите спрямо какво се движат с постоянна скорост? Не подменяйте интуитивно този въпрос, "движение във вакуума" не е същото както "движение спрямо вакуума", и скоростта с която светлината се движи във вакуума не е скорост спрямо вакуума, а ясно определена скорост относно измервателната апаратура на наблюдателя, т.е. материален обект. Скорост на светлината винаги се дефинира спрямо материален обект. Ако искате да я дефинирате спрямо вакуума, намерете начин да свържете отправна система с него, а не с някакъв материален обект, който се правите че не виждате. И не, според класическата физика няма да се измери синьо отместване. Синьо отместване ще се измери когато се отдалечавате от източник (пак материален обект), а не поради движение в пространството - има малка но съществерна разлика, нали? Движение "спрямо светлинните вълни" би имало ако установявате различна скорост на тези вълни в различни посоки (и вашето ускорение променя тази разлика), а такъв резултат липсва. При тази липса да продължавате да го дъвчете, е просто предразсъдък. Чак когато установите движение спрямо вакуума, може да го наричате оптическа среда и да разсъждавате на база законите, известни за движение спрямо такава среда. А предполагайки такова движение за да го докажете, е кръгова аргументация, което правите. Спътниците не измерват различна скорост, а енергетични разлики. Къде до тук се появиха факти за движение спрямо вакуум, та да ги видя че са реални? Защо налагате вашата силно ограничена интерпретация на реалната ситуация, след като няма никакви условия за това? Реална ситуация ще имаме когато реално установите движение спрямо вакуума, а не тенденциозно да интерпретирате едно относително движение спрямо система материални обекти като такова. Колко още ще се въртите в кръг?

Ами "казването" не е инструмент във физиката, а в едни по-приказвателни области, с които явно си я сбъркал. Тук се искат други качества, лапландец.

Ми търсенето не става с безпочвено фантазиране. Други са начините. Безпочвеното фантазиране по успеваемост е по-зле и стрелба в тъмното...

Не, не се знае такова нещо. Тук ви е заблудата. Всяко движение по дефиниция е относително: ако А се движи относно В, то В се движи относно А, и това лежи в основата и на любимата ви класическа механика. Следователно, ако спътниците се движат относно източниците на лъчението, то и източниците на лъчението се движат относно спътниците. И никъде тук не става дума за движение спрямо вакуум. По същият начин, със същият абсолютно същият успех спътниците могат да открият и движението си спрямо Луната (демек нейното движение спрямо спътниците). Но на кой би му хрумнакло да нарича това "движение спрямо вакуума" ? Но точно подчертаното, спътниците не правят - те не измерват скорост на светлината, нито разликите и в различни посоки. Очевидно нямате представа какво правят спътниците, но държите на движение спрямо вакуума? Казах ли вече нещо за предразсъдъците? Е бива ли толкова време мисълта ви да стои вкаменена на едно място?

Ми няма "и какво от това". Или работиш с материалите, които ти дава природата без да се отплесваш в глупости тип "ама ако нямаше закон за съхранение на енергията как щяхме само да си живеем", или те отсвирват. А като работиш с предоставеното ти от природата, ще те напъва и по-малко да употребяваш без смисъл главни букви... Ето виж го gmladenov, неспособен е да асимилира реалността, и затова си измисля "факти". Е не е това пътят. По-точно е път, но в неприятна посока...

Ми това е еквивалентно на движение спрямо конкретно избрана отправна система, колкото и голяма част от вселената да се вземе за нея. Навремето така са се опитали да определят отправна система спрямо "неподвижните звезди", но никой не е изпадал до глупостта да свързва тази система с някакво абсолютно движение, или движение спрямо вакуума - по простата причина, че липсва всякаква подобна връзка.

Това е експриментален факт, затова. Природата ни налага да се съобразяваме с него, когато градим моделите си. Това ще стане факт, чак когато докажете връзка с диполната анизотропия и движение спрямо вакуум. Иначе това по нищо няма да се отличава от движение спрямо произволна друга система. Хайде да видим как ще докажете че една неравномерност в топлинното излъчване на различни области на вселената е движение спрямо вакуума. А не примерно че в посоката на по-топлата част се намира вулвата на вселената, дето извира гореща материя Примерно, възможности много, съсредоточете се на връзката с вакуума. Само забележка, доказване означава да приведете аргументи които еднозначно да отделят доказваната теза от многото възможности. Е? Няма да можете, естествено, никой не е успял щото дори намек в тази посока няма. Нито сте първият, нито сте последният който се е заблудил с тези предразсъдъци. Проблемът е какво ви държи закотвен за тях?

Ама чудесно бе! Хайде, почвай да определяш динамика на вакуума, средни стойности (на какво>) във вакуума. Усппех! Досега никой не се е справил с тази практическа задача, ти оставаш кандидат за нобеловата.

Бройте го както искате. Важното е, че тази "среда" се отличава от останалите по факта, че не може да се дефинира движение спрямо нея. По простата причина, че няма особена точка, в която да закрепите отправна система, която да отчита промяна в местоположението ви спрямо вакуума. Ако си въобразите обаче такава система (въпреки че е принципно невъзможна) както правите, вие изпадате в дълбоко логическо противоречие, от което вечче над 900 коментара не можете да се измъкнете. Разрешението тук е следното - или да изнамерите експеримент, доказващ движение спрямо вакуум (реликтовото лъчение видяхме че и за цяр не става в случая), или да си признаете противоречието, да се откажете от този възел връзващ мисленето ви, и да продължим напред. Няма друг път за да прозрете истината.

Коментарът на Gravity е свързан с разсъждения за състава и структурата на черните дупки, а така както са поднесени обясненията ви, не следват от някаква известна теория, противоречат и на ОТО. До колкото разбирам това са оценки на база равномерно класическо разпределение на материята в черна дупка, а то няма как да е такова. ОТО задава специфична геометрия вътре в черната дупка, задължаваща всеки материален обект да достигне за крайно време до центъра. Струпване на толкова материя само в центъра противоречи на известната квантова механика (какъвто е смисъла и на приведеният по-горе цитат), но не ни дава право да разглеждаме материята в състояние, в каквото тя би била извън черната дупка.

Шпага, с този подход на вещаеща радиоточка няма как да се стигне до разбиране. Взаимоизключващи са разбирането и вещаенето. Както виждаш, аргументацията му се свежда основно до предразсъдъци. например спътниците показват движение спрямо вакуума, нищо че не знам защо трябва да е точно спрямо вакуума За СТО трябва много по-широк поглед, върху цялата картинка, а не само върху един недоразбран експеримент.

Как зависи?

Ми проблемът е, че нямате факти, а само предразсъдъци. Разликата е огромна, жалко че не я забелязвате. Какви факти имате, че анизотропията на реликтовото лъчение е свързана с движение спрямо вакуума? Никакви. Но пък многократно ги озвучавате

Всички тези факти са взети под внимание - както че скоростта е изотропна, така и че е във въздух, който по поведение на светлината в случая не се отличава от вакуум. А това че не сте ги намерили някъде в литературата, вероятно е защото малко сте чели. Но и не е необходимо, трябва само да знаете да прилагате известните до тогава закони, както са направили физиците. Хайде стига циклене по този въпрос, не може да става и дума за грешка. Не. Резултатът се нарича "отрицателен", защото не е потвърдил очакванията. Тая игра на думи няма до никъде да ви доведе. Вече за СТО да, резултатът е положителен - изотропност във въздуха е еквивалентна на изотропност във вакуума, при това тя се съхранява във най-различни отправни системи, т.е. тази изотропност доказва невъзможността да се открие движение спряммо вакуума, и единствената възможност остава да се обяви, че скоростта на светлината не зависи от движението на източиците Тази изотропност показва, че анизотропията в реликтовото лъчение не е свързана с движение спрямо вакуума - иначе опита на ММ трябвае да даде около 400 км/с анизотропия. Вече обсъждахме, тук няма грешки. А че няма грешки говорят и резултатите от по-късните експерименти във вакуум. Железна теория, както и да я погледнете Разбира се. Теория, която на всякъде се потвърждава от експеримента, не може да е погрешна. Още повече че вие не показахте никакво противоречие на теорията с експеримента, а само с вашите представи. Простото логическо заключение тук може да е само едно - вашите представи са грешни. Не, не може и според класическата физика. Липсва методиката, по която това може да стане, и то по принципни причини. Не е достатъчно да твърдите, че имало абсолютна отправна система, трябва да покажете наистина ли я има - иначе това е безсмисленно твърдение, не е дори постулат. Затова и тази идея на Нютон преждевременно си е умряла без никаква поддръжка - физиците са видяли, че природата не дава, и са се отказали. Но вие не ги знаете тези неща, и давай, през просото... Естествено, откриваемо е и движението на земята около слънцето, и спрямо сириус, и спрямо каквото и да се сетите. По какво откритото движение от спътниците се отличава от движението спрямо произволна друга отправна система? По нищо. Има ли някаква връка с "движение спрямо вакуум"? Няма. Е за какво е тази истерия тогава? Толкова пъти го повторихме, не слушате а само вещаете. Но вие май пак залитате, че Доплеровият ефект е свързн с различна скорост на светлината? Двойка тогава. Тук забелязвате ли противоречието? Всякаква светлина се движи изотропно през пространството, сао реликтовото лъчение проявява различна температура. Само с неговата светлина ли може да се определи лъчение спрямо вакуума, и от къде на къде? Принципно нищо не пречи да се открие и "от вътре", само по-големият околен шум. Но това не е двивжение спрямо вакуум, а спрямо определена отправна система с определени свойства. Както движението спряо всичко останало. Каква е връзката с вакуума? Винаги трябва да се дефинира за какво движение става дума. Естествено че го премахва, след като е невъзможно да се открие движението спрямо вакуума. Вие забравихте каква е идеята на Галилеевия кораб - не да се излезе на палубата и да се гледат околни движещи се предмети, а вътре в трюма, дето нищо не смущава взора ви, да проведете експеримент който да открие движението. А вътре, естествено, няма реликтово движение, както и всяка друга светлина от подвижни източници. Така че забравете за откриваемо движение. Защо при такава некомпетентност приказвате толкова излишно количество приказки?

Не е коректно да сумирате така разстоянията. В система на външен наблюдател светлината движейки се само в една посока ще измине разстояние от координата Х1 до координата Х2 независимо има или няма глобусче, независимо то дали се движи или не. Когато обсъждаме скорости на светлината винаги е важно реалното разстояие.

Относно увличането на светлината - замислете се, какво всъщност се случвва? Опитът на Физо, колкото и да не е точен, показва следното: колкото коефициентът на пречупване на материала е по-висок, толкова по-слабо той увлича светлината. Въздухът, който е с коефициент на пречупване почти 1, увлича светлината по-силно, отколкото водата, която е с по-голям коефициент на пречупване, много по-силно дори от плътният флинт. Обикновено по-големият коефициент на пречупване съответства на по-плътен материал, материал който по-силно пречупва светлината, по-силно взаимодейства със светлината. Вакуумът, който има коефициент на пречупване 1 (не пречупва светлината, не взаимодейства с нея), по тази логика трябва най-силно да увлича свеълината, нали така? И наистина, експериментите от типа на ММ, направени във вакуум, показват изключително добра изотропия на светлината. По вашата логика това трябва да е пълно увличане от вакуума? Вие сте търсач на "физически смисъл", замислете се: значи колкото по-малка е плътността на средата, толкова по тази логика тя трябва да взаимодейства по-силно със светлината, да я увлича по-силно, и накраая липсата на среда която да взаимодейства със светлина (вакуума) да я увлича най-силно? Има ли физическа логика тук? Как светлината ще се увлича по-силно, когато взаимодейства по-слабо, и ще се увлича най-силно когато изобщо не взаимодейства? Няма логика, разбира се. Което само показва, че разсъжденията на тема "увличане на светлината" са дълбоко погрешни - светлината има съвсем различно поведение от това, което едно материално увличане предполага. Понятието "увличане" тук ще има коренно различен смисъл от общоупотребимото, и за това не е приложимо, затова е отпаднало исторически. Навремето терминът "увличане" е бил въведен с цел не да се описва увличане на светлината, а да се описва увличане на средата, която пренася светлината. И именно опитите на Физо, и по-късно по-точният опит на Майкелсн показват че подобно увличане е нелогично, и това е била смъртната присъда и на етера, и на разглеждането на светлината с подобни поведения. Защото такава връзка липсва. Погледнете резултатът от опита на ММ - пълна изотропия на скоростта на светлинатаа. Тя е еднаква във всички посоки. Ако беше относителна, щеше да има някаква величина v такава, че сскоростта на светлината да е анизотропна - в една посока c+v, в друга c-v. Само че точно този експеримент ни доказва, че скоростта на светлината не е относителна. И този факт, и нелогичното "увличане" по-горе, принуждават физиците да измислят СТО за да обяснят света по-коректно. Скоростта на звука тук е изключително подвеждаща аналогия. Докато звукът изисква материална среда за пренос (частиците на тази среда трептят, това трептене се предава в различни области и това е звука), светлината не изисква такава среда (била е търсена, етерът, и знаете историята). Докато средата на звука притежава качеството "движение" и лежи в основата на относителността на скорост на звука, вакуумът (и да го наречете "среда", все тая) не притежава такова качество. Не може да се определи принципно движение спрямо вакуума, нито движение на вакуума спрямо материално тяло. От тук "относителност" на скоростта на светлината не може да се дефинира по принцип, и това е прекият резултат от опита на ММ. Затова не трябва да се сравняват по поведение скоростта на светлината и тази на звука, съвсем различни явления с различно поведение са. Аналогията звук-зветлина е изключително подвеждата, и когато човек е изградил мисленето си на база предразсъдъци, това е капан за ума. Както обясних по-горе, връзката между "изотропна" и "относителна" скорост е взаимоизключваща - когато сскоростта е изотропна, тя не е относсителна, и обратното. Сега, защо не се разбирате сдруги физици. Основното е, че не ги слушате - когато те обясняват и обосновават нещо, то минава край ушите ви и заминава в нищото, а вие си изпълнявате заучената програма. Слушайте, осмисляйте чуждите аргументи, съпоставяйте ги със своите, питайте за пояснения ако нещо не разбирате, така по-добре пред вас ще се очертае картината, отколкото да се пазите от нея и да я пропускате край себе си... Водете спора на база аргументите, а не вещайте заучените неща. Както виждате, в заученото от вас има много пропуски, вие сте си попълнили празнините с някакви ваши си съображения, но пътят не е този. Какво за външен наблюдател? Искате да кажете, наблюдател, спрямо който земята се движи, който седи някъде край нея и наблюдава? Светлината която той наблюдава в атмосферата, ще бъде светлина в неговата отправна система. За да изчислим каква ще е тя, трябва да приложим закона за събиране на скорости. Но кой закон - на класическата физика или на СТО? Опитът до тук сочи, че класическата физика е неприложима за скоростта на светлината. Следователно прилагате формулатат за наслагване на скорости според СТО и получавате - да, скоростта на светлината в атмосферата ще е по-малка от константата която знаем, може да я кръстите относителна (защото там ще е анизотропна, поради еднопосочно движение на атмосферата), но тя няма да надхвърля всеизвестната константа, т.е. не е "относителна скорост" в смисъла на класическата механика. Той още Физо показва такава относителност, демонстрирайки анизотропията породена от частичното увличане.

Вие така и не разбрахте. "Скоростта на светлината е еднаква за всички" е следствие, не е постулат. Постулат е "скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника". И това се потвърждава в експериментите. А след като и двата постулата се потвърждават, следствията им, включая и споменатото по-горе, ще са верни в рамките на точността с която се потвърждават постулатите. А тя вече е много висока, като елиминира всички досега налични алтернативи..

Да, знаем го този факт. Знаем също, че същият много по-точен резултат имаме и във вакуум, т.е. резултатът от опита на ММ е изцяло нулев, в рамките на достигнатата точност. Аз няколко пъти ви повтарях, резултатът във въздух и резултатът във вакуум са свързани с коефициента на пречупване, така че опитът е съвсем коректен. Но и без този коефициент СТО се потвърждава безусловно от опитите тип ММ. А опитите които ви споменах потвърждават втория постулат и с подвижни източици, и в различни отправнии системи, както си му е редът за да няма излишни съмнения. Няма несъответствия с опита на ММ, не тръгвайте по лъжливата логическа верига с неверни предпоставки. Всичко се преразглежда, и във вакуум имаме невероятна горна граница на анизотропия под 13 см/секунда. Тоест и да има някакви нарушения, те са под това ограничение, което определя грешката на измерването. Това е много по-добър резултат от този, който е залегнал в стандарта за дължина. А тук в тази тема вие се опитвате да изкарате вашите предразсъдъци като "факти" срещу СТО. Ми нямаа как да се получи, защото съвсем очевидно противоречат на фактите.

Ами дадох ви малка извадка от четири опита, които са едни от основните доказателства на вторият постулат. Това са исторически първите опити по споменатите в тях методики, след тях има много, има и по други методики по-малко разппространени, до наши дни непрекъснато се търсят всякакви нарушения на лоренцовата инвариантност, за сега без никакъв успех. Тоест засега няма опити които да противоречат на двата постулата на СТО, още не са достигнати границите и. За грешка в СТО може да се говори само когато се случи експеримент с добра точност, който да и противоречи. За сега няма такива.

Не, не знаем предварително с никаква сигурност, че скоростта на светлината във въздух е изотропна. Никой никога преди това не я е мерил с такава цел и точност. Според законите на класическата физика се е очаквало в най-общият случай скоростта на светлината да е анизотропна - да зависи от скоростта на орбиталното движение на земята, +-30 км/с, което се очаквало и от моделът за светлинна аберация тогава. Точно с тази цел са провеждани всякакви експерименти през целият 19-ти век. Липсата на тази анизотропия в случая се нарича "нулев резултат". Този факт е бил никому неизвестен Престанете с измислиците. Именно защото не сте наяссно с фактологията във физикатаа, 99% от разсъжденията ви се основават на измислици, на предразссъдъци. Това не е полезно никому, най-вече на вас. Опита си е много точен. За да са объркали по отношенние на СТО, трябва нещо в резултатът да и проотиворечи. А няма такова нещо, така че за грешка не може да се говори.

Добре, да поразсъждаваме над това твърдение. Ако една теория се базира на грешни заключения, тя ще дава следствия, несъвместими с експериментите. С това всички трябва да са съгласни. Но СТО дава следствия които се потвърждават от опита в най-различни ситуации, с много голяма точност. Следователно, тя не лежи на грешни заключения. Следователно заключенията които смятате за грешни не са такива, или по-вероятното, не лежат в основата на СТО. Разбира се, многократно в темата показах тези свойства на "грешните заключения". И всъщност излиза, че вие не сте разбрали каквво са направили физиците на времето, а напразно ги обвинявате за собствените си представи какво били направили...

Какво му е грешното на опита на ММ? Колко пъти ще се мятате като риба на сухо с лъжите си? Нищо не сте способен да покажете, затова само потоци от предразсъдъци. Един единствеен факт в този опит, който да противоречи на СТО, не може да дадете. Ама бил грешенн, хахаха Грешна ви е логиката, дето я няма. Ами разбрахте ли в какъв контекст го казах? Че не съществува забавяне, както вие си го представяте. Но времето е относително, подвижни часовици се забавят и това е експериментален факт. Значи имате объркани представи, не желаете да се съобразите с фактите и повтаряте едни и същи заблуди. Мравка да бяхте, би трябвало да се поучите, някакъв рефлекс да си изградите, но вие не. Вие с един се оправете, ама не можете и толкова. Пък сте тръгнали да приказвате за останалите, дето дори не ги знаете

Тези неща не се изключват взаимно. Много физически процеси се възприемат основно като абстракция. Тук и във всички подобни случаи е вярно обратното твърдение - СТО е верна защото се потвърждава експериментално, затова тя е адекватен модел на действителността - което е целта на физиката. Може,, естествено, разликате между тези начини е доколко са адекватни на действителността. В нашето съвремие няма модел, по-добър от СТО (като изключим ОТО). Но всичко опира до проверка с експеримента, не лежи на някакви объркани представи какво трябвало да е според класическата физикаа, нали? Така че не поучавай батковците, ако ще вдяваш, вдявай, иначе си изпуснал влака...

Не, не е така, поне не и според физиката. Прилагането на сила осигурява ускорение на тялото. Скоростта зависи от времето, в което е приложено това ускорение. Тоест можем с малка сила но продължително действаща да осигурим по-голяма скорост от гигантска сила, но краткодействаща.