scaner

Грешна интерпретация е само когато противоречи на действителността. Вторият пстулат се потвърждава, така че нещо са ви сбъркани понятията. Много зле сте с цялата физика. Няма спасение за вас

Законите на Нютон са постулати. Постулатите не следват от никаква известна теория, следователно те не са свързани с никакво обяснение, още по-малко "физическо". Физиката в постулатите идва от там, че те са факти от физическият свят, които опитът потвърждава без иключение. Вторият постулат не прави изключение. Май ви трябва някакво лекарство срещу деменция... Показах ви няколко експеримента, които доказват че вторият постулат е верен. Ако той противоречи на нещо, това е само на вашите глупави предразсъдъци. На нищо друго, както се видя кристално ясно и от тази тема.

Няма значение. Това е напълно допустима интерпретация. Е, сега успокоихте ли се с физичните основи на СТО? В случая имаме вакуум, а той не е оптическа среда. А "относително спрямо вакуума" няма физически смисъл дори в класическата физика, така че губите в напъните си.

Вторият постулат на СТО има точно толкова физически смисъл, както и трите постулата на Нютон в класическата физика. И вие вече се изложихте, отричайки ги толкова безхаберно Вече на всички е ясно, че под "физически смисъл" в главата ви е някаква бъркотия.

И класическата механика няма физически основи в смисъла, който вие влагате в това - и тя цялата е изтъкана от постулати без физически механизъм. Странно защо не се захванете с чичо ви Нютон, който все пак поне от малко може би разбирате, а се опитвате да оправдавате незнанието си с Айнщайн, дето дори не го разбирате. Опитайте, и ще видите че дори класическата физика не ви е по силите. От всичко това само се вижда, че нямате и идея какво означава "физически основи", а само спамите тук. В случая ви питам - разбрахте ли какъв математически израз дава Максуел за скоростта на светлината, за който най-очебийната интерпретация е, че тя винаги е фиксирана константа, и от който най-вероятно е получил просветление Айнщайн? Или и с това не успяхте да се справите. Май не сте се справили, а? Е на какво всъщност се дължат кухите претенции, с които твърдите за грешки в СТО?

Това е поредният психотерапевтичен опит за успокоение за това, че другите хора разбират повече за физиката, отколкото вие... Грешали били, ама друг път. Намерихте ли в статията на Максуел израза за скоростта на светлината, който е подтикнал Айнщайн за вторият постулат?

Мда, изключително тежък случай. Хем няма никаква подготовка, хем и с претенции...

Значи не търсите както трябва. Провайте след 35-та страница, малко по-надолу. Пак разсъждения с клишета. Кой ви е учил, инженерното възпитание ли е причина, или по-отрано е формирано това мислене? Само се интересувам. Бъдете по-критичен към заключенията си, поне малко логика използвайте. Вие от небето ли падате? Нали д сега ви набивах в главата, че е гениална хрумка, която се потвърждава от факти? Сега само ви насочвам към бледа следа, която при достатъчно фантазия може да се приеме за идея за вторият постулат - т.е. че на Айнщайн му е хрумнала, виждайки вече познато нещо. Но вие не четете, и това е непоправимо.

Вторият постулат е закон. Всички закони свързват измеряеми величини. Величините могат да бъдат измерени само в система, в която има неподвижни еталони за време и дължина. Когато имате такава система, както щете наричайте системата, физическите закони и вторият постулат се отнасят за нея. Вие сте неподвижен в системата, тя има всички свойства на стационарна (не че нещо зависи от това, това е само етикет, който се лепва със психотерапевтична цел ) Ако щете си я наричайте стационарна, ако щете наричайте си я движеща се спрямо луната или каквото ви хрумне, по физическите закони (и вторият постулат) тя се държи като стационарна. Относителността на едновременността е феномен, който засяга две стационарни системи, които са взаимоподвижни Едновременността се оценява в едната, нарочена за стационарна, по нейните часовници. Паралелно се оценява и в другата, нарочена също за стационарна, с нейните си също неподвижни часовници. И се сравняват резултатите. Стационарността и подвижността са само етикети, които не променят нищо, винаги физическите закони се прилагат върху данни, определени в система етикетирана като стационарна. Приемете че вторият постулат е верен само за стационарно избраните инерциални системи, като си имате едно на ум че всяка инерциална система може да и се лепне етикет "стационарна". Това би трябвало да разреши психическите ви мъки. Не подценявайте равнопоставеността.

Не четете, а само си търсите оправдание. Това е причина за всичките ви проблеми. Е, не може само на готово. Примерът е там, става дума за скоростта на светлината, само няколко страници се заемат от нея. потърсете го.

А, примери с лопата да ги ринеш. Аз бих ви дал оригиналната статия, в която той е публикувал работата си, много поучително четиво: A dynamical theory of the electromagnetic field. (1865). Там има и за скоростта на светлината. Но ако ви е трудно, всеки съвременен учебник по същата тема ще свърши работа, а и обозначенята ще са ви по-познати. Само трябва да потърсите.

Какво изобщо значи в сслучая "избор"? Да посочите някакво съществуващо състояние? Или да "прескочите" от едната в другата система? При посочване не може да поссочите обратната ситуация, т.е. движещата се система изведнъж да стане стационарна. А при "прескачане", вие като наблюдател който може да измерва сте винаги в система която е стационярна. По този начин нищо не можете да определите в подвижната система без да пресмятате, не можете с измерване. И това което ще определите с пресмятане се е какво ще се измери в другата система, ако "прескочите" в нея, т.е. сте там и тя е стационарно избрана. Така че постулатът (и всички закони всъщност) са формулирани за стационарна система. За всички нестационарни системи се прилагат лоренцовите трансформации - какво ще гласи постулата там трябва да сметнете.

Всеки учебник по електродинамика. Размърдайте малко сивото вещество, положете смислен труд. Вие търсите, аз ви насочвам. Няма да върша цялата работа. Пък и така ще научите много полезни неща, които трябваше да знаете преди да оборвате Айнщайн Тоест опитът ви ще има и педагодгическа стойност.

Пак да повторя - за две взаимоподвижни системи понятието едновременно не е дефинирано, защото няма единна система за отчитане на времето. А такава система няма, защото едновременността е относителна. И след като няма таакова понятие, няма смисъл да се повтаряте. Това са елементарни положения, и дайте да не слизаме до манталитета на детска градина с безогледно повтаряне на грешни тези. Ако толкова не сте наясно, хванете прочетете статията на Айнщайн от 1905 г., там той много ясно определя какво е едновременност и защо тя има смисъл само по отношение на отправната система, в която часовниците са в покой.

И аз какво отговарям вижте.

Няма такова нещо. Понятието едновременност има смисъл само в еддна отправна ссистема, не за две. За да има смисъл за две, двете трябва да имат общо време, общ набор синхронни часовници и за двете, а такъв според СТО не може да съществува. Няма такова нещо като едновременно в покой и в същото време в движение за друг, бв това няма физически смисъл. Или едното, или другото, но не в един и същи момент. Ако се спрете за малко и да помислите, ще забележите колко много неща от СТО сте разбрали погрешно. Има ли смисъл да продължаваме?

Сега какво, и електродинаамиката на Максуел ли се оказа гениална хрумка? Да, така е, макар че има и опити които навеждат към нея Не само това, покрай електродинамиката е станал прародител и на векторното диференциално изчисление. Отворете кой да е учебник по електродинамика и вижте израза за скоростта на светлината, който се получава в нея. Той не зависи от преносна скорост, и това е една от идеите, подбутнали Айнщайн.

Електродинамиката на Максуел, с всичките опити на които се крепи. Но не е нужно да има изобщо такива опити, нужно е да се сети някой, че това разрешава всички проблеми. Глупаво е още да се въртите като муха без глава по този въпрос, той няма смисъл по отношение на научните теории.

Подчертаното е безсмислица - каквото и да било нещо не може едовременно да е неподвижно или движещо се. А вторият постулат не е това което стте написали, а съвсем друго твърдение. Това дето сте написали е само достатъчно очевидно следствие от двата постулата.

Вторият постулат е конкретно и ясно формулирано твърение, доказано експериментално, докато на Лапландеца дори не се разбира какво твърди - нещо като "съзвездието Голямата мечка е определящо растежа на трепетликите, но така ми се струва" Тоест твърдение, което няма начин да доведе до никакви проверими следствия, за разлика случая със СТО. Това за разлика от втория постулат няма общо с физика. В краяна крайщата Лапландеца настоява че дава физическо обяснение. Вие за какво протестирате, след като сам сте забелязали че такова няма в думите му?

Вторият постулат е само първото твърдение. И експериментите които съм споменал потвърждават този постулат. Второто твърдение е следствие от първият и вторият постулат. Ако първият и вторият постулат са верни (а те са много сериозно потвърдени), то и второто твърдение като тяхно следствие ще е вярно. Но то е вярно само когато отправната система се разглежда като стационарна - с неподвижни еталони за скорост и дължина, на база които се определя тази скорост. И разбира се, само във вакуум. Когато една отправна система е подвижна по отношение на друга, приета за стационарна, тогава под "скорост на светлината" в разговора се разбира само скоростта в стационарната система, не в подвижната. По отношение на неподвижен обект в подвижната светлината може да се движи с най-различна скорост, както е според класическият закон за събиране на скорости.

Не, аз нищо не разбрах. Ти пак фантазираш на някакви теми, без да предлагаш нищо конкретно като връзка между гравитацията и скоростта на светлината - едва ли не, щом и двете са части от нашия свят, няма начин да не са дълбоко свързани и това да решава всички проблеми... Като онзи циганин, дето все повтарял: абе ако може някак да се закваси моретоо, колко лапане на корем ще има за моите чавета... Къде ти е физическата основа?

Не Шпага, няма нищо екстраординарно и тревожно тук - нормално състояние в човешкото развитие. От както маймуната е вдигнала камъка за да си счупи ореха, човешкият мозък се развива под влияние на обкръжаващата ни действителност. Тя много добре се вписва в механистичният модел, така че мозъкът ни много добре се приспособява към този модел, усвоява го дотолкова, че не само може да борави с околните предмети, но и да гради планове за бъдещето, да планира и да предсказва резултати от този механистичен модел. От друга страна мозъкът не търпи неопределеност, той изисква пълната картина на окръжаващият ни свят, и ако няма нужната информация си я допълва сам - я с Бог, я с извънземни. Интуицията търси отговори в така попълнената схема, и тези отговори са "обясненията" на нещата. Всичко се развива добре, докато възможностите на човека не нарастват дотолкова, че той да се сблъска с явления, които механистичният модел не може да обясни. А той не може, защото интуицията на база която се вземат бързи решения и която представя "обясненията", не е пригодена да мисли в новите познавателни рамки, остават неопределености които трябва да се попълнят с информация противоречаща на механистическия модел, тоест непригодна за обяснение по правилата, по които е свикнала да работи интуицията. От там възникват проблемите на хората със СТО, с квантовата механика, с модела на вселената. Очевидно в тази ситуация не може да се разчита на интуицията, тоест на "обясненията" в досегашната им форма, трябва следователно да се промени и механизма за прогнозиране. Екстрасенсите опитаха и се провалиха, за сега най-добре работят математическите модели, факт. От друга страна, човешкият мозък е ограничен по обем, той не може да обхване всичко. Тоест холистичния модел на познанието, колкото и да е пожелателен, е неприложим. За сметка на това мозъкът ни е добре пригоден да съставя модели на ограничени области от действителността. Примери са класическата механика, термодинамиката, теорията на относителността, квантовата механика, квантовата електродинамика, квантовата хромодинамика и т.н. Това са области, които имат сравнително слабо пресекаеми граници с другите, могат да се развиват независимо от тях, което опростява силно самият модел, и за това е силно привлекателен метод за науката. Мен особено ме впечатлява квантовата хромодинамика, която като че ли е в средата на нищото, а се справя изключително добре в своята област. До тук добре, но какво се случва когато трябва да се създават модели в граничната област на два съществуващи до сега и добре представящи се модели? Ами проблем. Всеки от моделите е създаван без да се взема пред вид другият, защото наличните ни данни не са сочели някакви връзки когатпо са майсторени моделите. Но когато наличните данни се прецизират и се налага да се работи на границата, възникват проблемите с взаимното противоречие на вече изградените модели. В случая ти си дала пример с квантовата механика и СТО. Но не са само те, на практика винаги в граничната област се получават такива проблеми (дори при класическата физика и СТО, класическа физика и квантова механика също), и тогава трябва да се мисли нов модел. Проблемът с новият модел обаче не е лесен - той трябва асимптотично да преминава във всеки от сблъскващите се досегашни противници в неговата област на приближение - т.е. да предсказва това, което предсказва и старият модел, а в граничната област предсказанията му да се потвърждават с експериментите. Тук методът на дедукция, прилаган върхи узвестното, на практика не работи, трябва гениална хрумка, и упорито се работи в тази посока - квантова гравитация, примкова гравитация, струнната теория са все хрумвания, които се опитват да бъдат разработени до предсказващ модел. Вероятно ще пресечем поредното ограничение, наложено ни върху интуицията от механистичният модел - ще се променят и понятията за и качествата на самото пространство и време, ще отпаднат такива принципи като причинността, геометрията може да се материализира и квантува (каквото и да значи това в досегашните ни понятия), да не гадая повече сега... Тоест опитът ни сочи, че такива колизии е имало, има, и няма начин да няма и в бъдеще, стига човечеството да не загуби желание да гради по-добри модели. Това не е катастрофа, а нормално състояние по пътя на развитието. Колко време ще отиде за разрешаване на такива колизии е божа работа, зависи от все по-нарастващата сложност на проблема, от способбността ни да осигурим достатъчно точни наблюдения, от наличието на достатъчно вникнали в проблема хора и от тяхната гениалност разбира се. Вероятно това време расте експоненциално на база тези параметри, или дори по-бързо, което би било неприятно... И да се тревожи човек, и да не се тревожи, това няма да се отрази на естественият ход на събитията, така че тревогата не е параметър в този проблем. Така че си вземи пуканки и се наслаждавай на развитието на нещата, без да се тревожиш толкова. Всичко ще се оправи, като му дойде времето!

Само малко уточнение. тези наблюдения са извършени след създаването на специалната теория на относителността от де Ситер през 1913 г. Така че постижението на Айнщайн си е хрумка отвсякъде, може би само елсктродинамиката подухва в негова посока. Но това е най-естественият път на нещата: хрмува ти идея, проверяваш я, става ли или не. Ако не става, мислиш още, хрумва ти друго решение, пак проверяваш. Айнщайн точно по този път е вървял. Няма нищо за учудване тука, така се случват нещата. Вече на който не му е ясно, си е негов проблем. Но защо трябва да тормози другите хора?

Мда, гроздето било кисело Аз вярвам в експеримента. А вие вярвате в глупости. Това е разликата във вярванията ни. Но продължавайте...