scaner

Мисля че тук бъркате. Ако ученият вярва че няма Бог, тогава при попадане на доказателство за съществуването му той ще го отхвърли. Както в първият случай. И виждаме, че причината е вярата, общото и в двата случая, което е лошо за ученият и е съвсем по темата. Но тук е мястото да сложим най-важният, третият вариант, за учен който не вярва. Той няма причина да бъде субективен, независимо какво доказателство дойде на него не му пречи вярата и не я намесва в решенията си, защото просто у него тя липсва (по условието на третият вариант). Това са атеистите. Изводът според мен е, че на техните резултати повече може да им се вярва. Изобщо, вярата изисква активност, вярващият хаби време и енергия за да спазва препоръките и ограниченията на вярата си, да се самоубеждава че е прав, брани я от конкурентните религии, опитващи се да му вземат територията, мисли за нея, отделя ресурс. Липсата на вяра, обратно, не изисква никава активност и ресурс в съответната посока, защото липсва организационна причина за такава. Тя освобождава ресурси.

Купол от "подреден вакуум"? Къде е спомената подобна връзка в статията? И за вас сферата (масивният ореол-хало около галактиката) прлича на поничка? Така е, умът не работи качествено, докато се съчетава едновременно фантазиране с четене. Нито едното, нито другото се върши качествено, резултатът е налице... Но, дори и да прилича на поничка, какво има това с нещо отдавна приказвано от вас за съвсем, съвсем друга ситуация? Любопитно, какво ви подбужда да коментирате преди да сте разбрали какво трябва да се коментира? И защо разваляте тази тема? Дали виденията от такива объркани хипотези водят до приспиване на съвестта?

Един вярващ има същият стимул да хвърли бомбата, ако не и по-голям. За да ускори идването на Съдният ден и да помогне на Божият промисъл да се осъществи, вместо да се размотава толкова дълго... Призвани за това винаги ще се намерят.

В случая обърнатото изображение е нормална реакция на оптиката. То се генерира като вътрешно отражение от повърхностите на лещите на оптичната система. Обиновеното стъкло има коефициент на отражение около 4% в много широк спектър, което за фотография е много, като това намалява полезният сигнал. Затова оптиката за обективи се прави от просветлени лещи, това са филтри, чиято роля е да има минимално отражение във възможно голям диапазон дължини на вълните. Практически е невъзможно това да се постигне в много широк диапазон, затова има компромис, и обикновено е в краищата на спектъра, далечните сини и червени дължини на вълните. При тях коефициента на отражение от лещите нараства, и при много силни източнци си проличава. В случая имаме допълнителен ефект, в режима в който е сниман филма системата автоматически усилва сигнала за да коригира контраста, защото изображението е много тъмно в околността, и това проявява отражението което споменах. Подобен ефект се наблюдава винаги когато се снима срещу ярък източник като слънцето, най-често се вижда блендата и поредица повърхнини след нея. Често се среща като ефект по филмите и репортажите. Лесно трябва да се забележи, че с просто око не сте видял нищо подобно - конструкцията на окото е друга, затова.

Обикновено важността на въпросите се пречупват и в практически план, и подредбата им тогава доста се променя. Чисто практически, решават се не въпросите които са най-съществени, а за които има възможност да бъдат решавани. Въпросът "има ли Бог" спира и тъпче до тук (справка работите на толкова умове, че и в тази тема), докато за голямото тряс има доста повече информация (при това проверима, не измислена и почиваща на митове) която да поведе решаването. Както се казва, трябва да се прави каквото може и трябва, пък да се случва каквото ще - тогава и Бог, ако му е писано, ще излезе наяве :) А ако не излезе наяве, значи не участва. Така решавайки въпроса с голямото тряс, индиректно придвижваме и въпросът "има ли бог".

Първо, не е ясно що е бог в план "интелект", за да е ясно какво се търси - всяка религия си има собствени виждания, науката не е сред тях. Второ, човешкият интелект е достатъчно слаборазвит, за да може да се ориентира в съществуване на по-развити от него. Ще цитирам едно изказване на един руски психотерапевт, Андрей Курпатов: В сравнение с усещането и възприятието интелектът е егоистичен, категоричен и в известен смисъл дори примитивен. Той опростява и обезценява реалността, но винаги е готов да гарантира за илюзията. Той е твърде целенасочен и затова отрязва всичко наред. Нашият интелект (ум, разум) постъпва с усещанията, точно както някога испанците са правили с чудесните украшения на инките, като ги разтопяват в груби и безжизнени парчета злато. В крайна сметка, сам по себе си интелектът не може да ни обогати - това е тичане в кръг, преливане от пусто в празно, самовъзпроизвеждане. Без възприятие няма интелект, той е негов длъжник, наемател, подвластен. Май-вероятната ситуация е когато този интелект почне да фаворизира част от усещанията ни, тогава цъфва Бог в картинката. На прага сме на създаването на изкуственият интелект, с потенциал да надхвърли човешкият. Но опасенията са, че не само че няма да е бог, а ще е дявол... Така че и много развитият интелект не е добро определение за Бог.

Тук трябва много внимателно да подхождаме, за да не се опарим. Един от въпросите на философията е "Съществува ли Бог" Този въпрос няма положителен отговор. Следователно, намеса на Бог е в областта на някакви хипотези, каквито, доколкото съм запознат с науката, не се разглеждат. И Хокинг точно това твърди - дори да допуснем, че създал Бог е света, той не се е намесвал в него, не определя поведението на нещата които науката изучава, така че хипотезата за Бог няма значение в науката. Поне не и докато не получи такова значение, чрез еднозначна проява на самият Бог като доказателство за съществуването си. Това е накратко формата на принципа на Окам ("Не умножавай същностите повече от необходимото"), който ограничава научното търсене до същественото. Бог не е научно допускане, и никога не е бил.Той е излишна същност (по Окам), и практиката на науката до сега неотклонно следва тази линия. Дори намеса на извънземни е по-вероятна същност, която да се използва в обясненията :) Ако беше обратното, науката отдавна да цитира само Битие 1:1 и да е замръзнала там. Така че доколко философията може да се счита за самостоятелна наука, а не да бъде обобщение на резултатите от останалите науки, това е отделен въпрос. Никоя от природните науки не е дала заявка за някакво съществуване на Бог, така че то не може да се ползва за аргумент, че да е в реда на научните допускания. Обиновено научните допускания имат някаква основа, а тук такава няма (освен митове и легенди, което силно омаловажава такъв аргумент). Бог е проява на човешкото мислене, развиващо се в определени политико-икономически условия.

Това до колко има връзка с някакво научно заключение? Или е напълно произволно?

Чакайте малко. Всеки вярва в най-различни неща. Аз например вярвам, че като почна да си връзвам връзките на обувките, за крайно време ще се справя. И другите хора вярват в това, иначе нямаше да се захващат. Това не ги прави нито атеисти, нито религиозни. Разделителната линия между атеистите и религиозните е отношениет към Бог. Затова твърдения като 'атеистите не вярват че има Бог' и 'атеистите са вярващи' по отношение на Бог са несъвместими.

А, това е чиста случайност. Инстинктът за самосъхранение просто е успявал да надделее... до следващият път. Не е нужен свръхразум някакъв, и обикнновен, човешки, тук върши работа.

Ами време е отношението на подредба на събитията по тяхното случване и тяхната продължителност. Както и взаимоотношението на събитията във връзката причина-следствие. И така...? Ама ти питаш за времето без да знаеш какво е това???

Да, но ако подредим тези възможности по вероятност на случване, тази е някъде на последно място. За другите все има нещо от което да има следствия от проверени работи, тук - нищо. Равносилна е с Феята на Зъбчетата. Пък и забележи - не само че няма консенсус дали такова нещо съществува, ами почваме да го надаряваме със свръхестествени свойства...

Възможности много, просто не е в този вид в който го познаваме от големия взрив насам.

Ами точно тук възниква противоречието - такива вярващи набеждават и невярващите (доколкото си ги представят какво са) че вярват, както сам го казахте.Чисто лексически, двете твърдения "не вярва в наличието на Бог" и "вярва в липсата на Бог" имат различен смисъл. Съответно различни категории хора ги следват. Така че атеистите какви са, не вярват или вярват?

Естествено че не е вярно. Но изказването е както и въпросът, какво е според тази теория.

Как си представяте доказателствата? Нещо като видеорепортаж от мястото на големият тряс? :) Математическото е ясно, екстраполацията до точката назад. След нея няма определен път, изчезват причинно-следствените връзки, а това е смисълът на "няма време". Колкото дали множество хора могат или не могат да разберат някакво научно доказателство, прави сте, остава им да вярват. На другите, които го разбират. Или сами да изучат съответният материал и да си впрегнат логиката и проверят фактите. Но това не променя доказателствата, и е по-трудно от вярата в богове. Общо взето вярващият е "затънал" толкова много, че не може да си представи какво значи да не вярва някой в това, в което той самият вярва. И търси аналогия, не може някой да не вярва, значи и атеистите вярват. Ама не е така. Тази аналогия е самоуспокоителна.

Всъщност доказателствата са очевидни, и на тяхна база е възникнала идеята за "голямото тряс". Ако се екстраполира назад поведението на наблюдаемата вселена, се получава, че някъде към 13.7 милиарда години назад всичо е било свито в точка. А когато всичко е в точка няма динамика, , няма и време. Времето трябва да ни позволява да описваме подредбата на събитията във вселената, но в точката това поведение се губи, непроследима е, времето прекъсва. По тази причина въпросът имало ли е време "преди" това (по сегашната представа за време) няма смисъл - зад тази точка не може да се проследи никакво събитие в причинно-следствена връзка със събитията след "голямото тряс", а това е основната роля която отреждаме на времето. Просто казано, всички доказателства спират назад до тази точка. Да се екстраполира назад със същата идея за време не е научен подход, докато не се получат нови факти за процеса.

Това е съвсем друга хипотеза.

Така формулиран, въпросът няма смисъл. Защото според "гоямото тряс" времето и пространството във вида, в който можем да кажем "тогава" и "там" възникват със самото "голямо тряс".

Всяко обяснение се предшества от някакво описание. Поне от Галилей насам е установено, че никой не участва в движението на телата (ако са оставени без външно въздействие, ускорение). Пък Нютон е затвърдил това, а той не е кой да е, почитал е Бог :) За гравитацията, защо трябва да има някой да я поддържа? Мислете за нея като натегната и застопорена пружина, никой не се грижи тя да се натяга непрекъснато. Изобщо, ако махнете Бог от тази механична сцена, нещата стават много по-прости и предсказуеми. Както казваше в една книга Стивън Хокинг, "Може Бог да е създал Вселената, но от тогава не се е намесвал в нея".

Тук отговорът не е сложен. Никой не се грижи дали планетите ще се сблъскат. Просто в момента наблюдаваме оцелелите.

Аз твърдя, че двете хипотези не са равностойни. Да доказваш че нещо не съществува е безсмислица. То или съществува (и тогава няма как да докажеш, че не съществува), или не съществува, и въпросът е приключен. Затова и твърдя, че атеистите напразно са набеждавани в такива действия. След като, както и вие твърдите, че хипотеата за съществуване е реално недоказуема, разумните хора не би трябвало да си губят времето да я опровергават, и да вярват в противното. При това положение, за да избереш религиозната хипотеза, явно има други причини. В исторически план религиозността е налагана на хората още от детската възраст. Обществото е религиозно. Човешкият начин на мислене, от друга страна, при вземане на поведенческите решения не е рационален, той почива на евристическите догадки, формиращи интуицията. А при децата целият малък евристичен опит, който имат, е наложен и пречупен през религиозността на обществото. Тук не се намесват емоциите. Религиозността става естествена норма, емоциите се намесват когато някой започне да я оспорва или се появят съмнения. Това е много устойчива инерция, на база на която се е осигурила устойчивостта на религиозното поведение. Затова е естествено Нютон и целият списък даден по-горе, да са религиозни хора. Тази инерция се променя много бавно, както бавно се променя и самото общество. Пък човек е много склонен да се поддава на инерция от всякакъв тип. И тук за липсата за която споменах. За да се излезе от този похлупак, е нужен скептицизъм, но не само насочен навън (много добро качество за ученият) но и насочен навътре, към собствените устои чрез които се вземат поведенческите решения. Тук не става дума за морални оценки на вярващите или не вярващите. Нито вменяване на негативни характеристики. Прост се опитвам да обясня, че атеистите са очерняни за неща които те не правят.

Ама защо ми влагаш някакви думи в устата? Моята теза беше, че нуждата от вяра се поражда от (или компенсира) някаква липса. Липсата не може да е собствен избор, нали? Природна даденост е, а вече по собствен избор човек се учи да я преодолява или не. Вярата в собствени възможности споменах само като насока (не можеш да се справиш с нещо, мъчно ти е и разчиташ че все пак има някой който невидимо ти съчувства и ще се погрижи), какви липси има още е хеее.... Аз с всеки с който говоря на тази тема, получавам отговор: ти можеш, ама аз не мога така. В което явно свети нещо липсващо при събеседдника, нали?

Съгласен съм с това, но моето заключение от него е, че една нормална наука изобщо не би се занимавала с такива обекти, а едни умни хора не би им хрумнало да доказват че такива обекти не съществуват (съществуване за науката е свързано с някаква наблюдаема промяна, проследима причинно-следствена връзка), просто защото това им качество е дошло по дефиниция, докато не се докаже противното (което пък, както казвате, не може да стане по принцип, защото не притежава емпиричност). Затова някак не ми се вижда коректно, когато се твърди, че атеистите твърдяли че няма Бог. Разбира се, това мнение е тръгнало отдавна и се пренася по инерция, основно защото вярващите може би трудно могат да си представят, че някой може да не му е интересен обекта на вярата им който според тях съществува (неясно в какъв аспект), затова доказването на несъществуване се добавя към атеистите - те не вярват че има Бог, следователно вярват че няма. А има и други възможности в тази логическа вилица... Но множеството вярващи няма да се съгласят с вас, че Бог е само хипотеза. Така той е безличен и напълно абстрактен (като бога на Спиноза), и няма преференциални отношения към хората.

О не, погрешно си ме разбрал. Да ти липсва увереност не е ментална недостатъчност. Нито са болни вярващите, нито са дефектни.