scaner

Не бих се съгласил с такова твърдение. Поне за мен, при изучаване на заобикалящият ни свят не е нужно чрез предразсъдъци да се изгради някаква платформа, която после да се ползва (в случая - платформата "Бог няма"). Особено такива твърдения, изградени на тотално отрицание, са изключително непродуктивни - чрез тях човек си слага сам ограничения, преди да е навлязъл в материала, така да се каже. Затова за мен атеист е човек който не отрича Бог (отричащите са анти на Бога, антитеисти), а за който Бог, както и много други понятия, са празни от съдържание преди действителността някак да ги напълни (преди да се проявят по някакъв начин). Да, обкръжаващата те среда, средствата за масова информация, непрекъснато атакуват човек да се определи - има ли според него или няма Бог? Много е искусително, и много се повеждат по теченията за да вземат страна по такъв безсмислен въпрос. И друг път съм го казвал, Бог има ако някак се проявява. Митовете и легендите не са такова проявление. До като не се прояви, за атеиста той няма значение (а не че го няма). За него няма смисъл да го отрича или да вярва. Понякога се противопоставя Бог на материята - и тя е философско понятие. Но важната разлика за атеиста - материята се проявява в различни форми, за разлика от бога. Във материята можем да вярваме (вчера я имаше, утре като се събудя вярвам че пак ще я има). Проявлението на тази материя е цялата заобикаляща ни природа, и разбира се, атеистите не сме против Бог да бъде синоним на материята. Това е доста близко до богът на Спиноза, какъвто го е приемал и Айнщайн. Проблемът за масата от вярващите обаче при такова уеднаквяване ще бъде, че Бог престава да е личност, с някакви планове за човека както е според повечето религии.

Зависи за каква вяра става дума - дали в собствените ни възможности, или в нещо независещо от нас, много е различно, макар че думата е една и съща. Но ако погледнем от друга гледна точка? Вярата (реелигиозната имам пред вид) е липса на нещо важно, нужно за справяне с обкръжаващата ни действителност? Например липса на увереност :)

Значи това, че гробницата на Исус е празна да се използва за доказателство за възкресението на Исус, ми напомни един стар виц: Обява в пресата: израелски археолози доказаха, че радиотелефоните са изобретени още в древността. При проведените разкопки в Йерусалим не бяха открити кабели за връзка...

В така изказаната мъгла не е ясно какво твърдите. Погрешно е мнение - чие? В коя научна статия сте видяли такова мнение, или то си е ваше? Какво общо има това с откриване/създаване на природни закони? Как наличието на какво да е мнение има връзка със 'съществуването'? Какъв смисъл влагате в терминът 'съществуване' за нещо, което не се проявява по никакъв начин (т.е. чрез каквото и да е взаимодействуие с нещо друго)? Как ще откриете природни закони, ако нещото не взаимодейства по никакъв начин? А и нима дори във вашата хипотеза има неща, които не взаимодействат по никакъв начин (и следователно не влияят на останалите неща)? Какъв е смисълът от такива хипотетични безсмислени обекти, дори в такава измишльотина като вашата? Никакъв, разбира се. Явно твърде сте прекалил с измислянето... Навиците от безсмислените водопади от думи, с които 'обяснявате' нищото изглежда са ви лишили от яснота какво всъщност искате да ни кажете. Вие просто бъркате термините 'наблюдаем' и 'директно наблюдаем'. От там и цялата трагедия с безсмислени 'хипотези'. Изобщо, защо не направите опит за някакъв по-логичен изказ? Или просто пълнолунието наближава и е време за репертоара...

Странно, още сме далеч от пълнолуние за такъв тип 'разсъждения'...

Трудно е да се каже дали съществува... Става дума за форума към вестник СЕГА. Ето линк към стария форум, както си беше до миналата година: http://old.segabg.com/topics.php?id=56 А това е линк към новият изглед, дето на нищо не прилича: https://www.segabg.com/forumi/temi-na-forumcite Доколкото виждам, в новия форум темите се създават само от модераторите... Съществуване ли е това?

Ама това е вече съвсем различен пример. Всяко еднократно измерване е абсолютно. Ти измерваш крака на масата си с рулетката, и получаваш число - 1 метър. Това число се показва на скалата на уреда, на дисплея на измервателният уред ако има такъв, на документа отпечатан от уреда ако може да печати, на резката на рулетката в твоят случай, и всеки, независимо в каква отправна система е, може да го види, и то ще не ще, ще бъде еднакво за всички защото е едно. Случаят с кантарът е абсолютно същият (независимо дали с времето става дебелеене или отслабване, кантарът във всеки момент ще дава единствена величина във всички отправни системи). Меренето на дължини (и времената при близнаците) може да бъде и по друг начин: единият близнак мери със своят еталон, другият мери и той със своят. И получават различни величини за дължината. Всяко от измерванията е абсолютно (всяка стойност получена от конкретният близнак е истина, и никой не може да я оспорва), но величината която се измерва е относителна (дължина, интервал време) поради методиката на измерване. Ако всеки можеше да мери теглото на обекта със свой кантар, същото щеше да е и с теглото. Но то е дефинирано за кантар при определени условия, т.е. единствен, самата технология на мерене на тегло изключва използването на няколко кантара едновременно (от различни "близнаци"). Просто защото всеки натиск, оказван от един кантар върху човека (т.е. процесът на измерване) ще се отрази и върху останалите кантари и от там обратно върху него, фалшифицирайки измерваната величина (тя няма вече да е свойство на измерваният обект, а и на допълнително нерегламентирано външно въздействие, зависещо от конкретната конфигурация кантари в пространството). Схвана ли разликата?

Ако перифразирам поета, прегради тук за спама няма открити, няма открити...

Защото говорим за различни ефекти. Времето и дължината се определят от еталони, присъщи за всяка отправна система, тези еталони са неподвижни в отправната система, докато кантарът който мери теглото е един единствен, и всяка отправна система е принудена да се съобразява с него, независимо че той не е неподвижен в нея. От там идва и различното поведение на измерената величина.

Не виждам противоречие. Това че се "отнася за всички инерциални системи" не означава че не се отнася за неинерциални. Както съм казал, там просто формулите са други. Но това на което наблегнах, пак да го повторя: теглото зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система, в която кантарът е неподвижен, а не зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система на независим наблюдател, както се пита във въпроса на Шпага. В такава система ще се промени не само поведението на "тежащият", а и поведението на кантара, но така, че натискът отчетен от него остава непроменен.

Естествено че е абсурдно, и затова не е верно. Какво значение има наблюдението на ситуацията човек-кантар в центъра на земята (или другаде), направено в някаква друга отправна система (независимо инерциална или не)? Ще се промени ли натиска, който човекът упражнява върху кантара само от това, че някой в някаква измислена неинерциална система го наблюдава и описва ситуацията? Езотериците казват, че зависи, може и да се промени, физиците са силно скептични за такива промени :) Теглото е натискът който човекът упражнява върху кантара който го измерва, т.е. имаме определено взаимодействие в отправната система, в която кантарът е неподвижен. В нашият промер тази система може да се счита за инерциална. Ако самият кантар е в неинерциална система - например в ускоряваща се ракета, то тогава теглото ще бъде друго, поради допълнителната сила с която кантарът оказва натиск върху човека в резултат на ускорението което му придава. И в тази система измереното тегло ще бъде функция на това ускорение. Но няма никакво значение кой от каква друга изкелиферчена неинерциална система правел наблюдението, резултатът трябва да е същият. Точно оцветеното си е самата истина, въпросите са прости ако първо се дефинира що е "тегло" и как се мери, и е излишно да се усложняват по този начин. Закачката е с къпченето и философстването.

Всичко зависи от дебелината на кожата и възнаграждението за положеният труд...

Отнася се за всички инерциални системи. Изобщо, физиката както я е формулирал Нютон и както се изучава в учиище (формулите по-горе) е формулирана за инерциални системи. В неинерциалните формулите са други. А "тегло" се дефинира в смисъла на посочените формули и условията при които важат. Пък и "тегло" се формулира за отправната система в която обекта е неподвижен, други отправни системи нямат значение. Малко са хората в този форум дето ще тръгнат да си кълчат мозъка с философстване за такива прости въпроси в неинерциални системи, а и защо да го правят?

Понятието "център" има много дефиниции. Например геометричен център, център на масите, гравитационен център и т.н. Геометричен център могат да имат (евентуално) само симетрични обекти. Център на масите имат всички обекти. При гравитацията тези центрове не играят важна роля. В примера за земята имаме само случайно съвпадение на "центъра на гравитация" и геометричният център на кълбо, както и центърът му на масите. При обекти с произволна форма гравитационната сила се смята, като обектът се разбива на по-малки обекти които могат да се считат сферични и еднородни (в граница -> безкрйно малки обекти) и гравитационната сила създадена от всички тях се сумира векторно (интегрира се). Следователно, ние имаме възможност да определим за напълно произволен обект големината и посоката на гравитационната сила, която той създава в дадена точка. Тоест можем да определим теглото на обект, поставен неподвижно в тази точка (неподвижно означава, че има някаква преграда , която да възпрепятства обекта да се движи по посока на гравитационната сила, и теглото му ще бъде равно на натиска, който обекта ще упражнява върху тази преграда. След като познаваме занонът за гравитационно привличане, няма никакъв проблем да изчислим поведението му при произволни обекти. Еднозначно.

Неколкократно и под различни форми повтаряте тази погрешна теза. Спрете се малко, и се замислете. Дори графика давате, без да я осмислите. Погледнете първата графика по-горе. Най-в ляво се вижда, че когато разстоянието на обект от центъра на земята е НУЛА, ускорението с което той пада, е също нула. Сега е моментът да си припомните какво е това нещо "ускорение" с което пада човека. За целта имате формула (сам сте я дали, тя е верна макар и погрешни изводи да вадите от нея). Как се намира ускорението по нея? Гравитационната сила е F=g*m*M/r(2), а по закона на Нютон ускорението се свързва с нея чрез F=m.a, от където следва, че ускорението с което пада обект (във всяка произволна точка) под действие на гравитацията ще бъде ще бъде a= g*M/r(2). От графиката се вижда, че при r=0 имаме a=0, което дава за силата на привличане F=m.a=m.0=0, противоречащо на вашите изводи по-горе. Къде е проблемът? Проблемът е в M, масата която ви привлича. За да получите силата НУЛА, трябва и тази маса да е равна на НУЛА, следователно това не е масата на цялата земя, а само масата която ви привлича в една посока. В центъра цялата земна маса е около вас, привлича ви в рзлична посока, от съображение за симетрия (идеална сфера) всички сили на привличане ще се уравновесяват и това е елементарното обяснение защо силата върху вас ще е нула и защо теглото ще е нула. Дали човек в тази точка ще бъде разкъсан? Когато е върху земната повърхност, на човек му действа цялата маса на земята в една посока, формираща натискът му върху повърхността, който е теглото. Мускулите на човека са достатъчно тренирани, за да противостоят на този натиск и човекът да не се смачка. Нега разгледаме един много груб модел. Когато се намира в центъра на земята, на човек ще му действат сили в различна посока. Нека се абстрахираме от многото посоки, и да сведем силата само в две посоки. В едната (условно наляво) силата ще е причинена от масата на земята, която е в лявата полусфера. В другата посока, силата ще е причинена от масата в дясната полусфера. Във всяка полусфера имаме половин от масата на земята, следователно всяка от тези сили ще бъде половината от силата на натиска, формиращ теглото. Тъй като те са в противни посоки, сумарната сила, действаща на "разкъсване" ще бъде равна на силата формираща теглото. Но по условие човешкото тяло и мускули нямат проблем с такава сила. Разбира се примерът е приближен, и приближението е много грубо и моделът е грешен. Грубостта и грешката идва от там, че ние приемаме силите на разтягане приложени само в две точки (например вланите на двете ръце), и не засягащи останалите точки на тялото. Но гравитацията действа на всеки атом от тялото. Ако сила действа на едната длан в една посока, същата сила ще действа и на лактя в същата посока (масата от едната страна, която действа на двете стави е една и съща). Щом като им действат еднакви сили, то разликата между тези сили (а това е силата на разкъсване) ще бъде НУЛА. Може да се приближавате колкото искате от лакътя навътре в тялото, няма да откриете сила на разкъсване. Тоест човек няма да бъде подложен на никакво разтягане в центъра на земята. Нещо повече, точните изчисления сочат, че в плътно кълбо (идеалният модел на земята) единствената сила която действа на обект, потънал на някаква дълбочина, че масата на земята в сферата, формирана от центъра до дълбочината на която е потънал обекта. Масата над обекта не участва в никакво привличане (поради симетрията по-горе). Затова и когато той стигне центъра, масата под него е НУЛА. Това обяснява линейният участък в лявата част на вашата графика, с която намалява силата на привличане. Това че е леко нелинеен се обяснява с промяната на плътността на материала в дълбочина. Изводите от казаното до тук са, че ако махнем материала под обекта (т.е. ако той се намира в куха сфера) то на него нма да му действат никакви сили, т.е. обект в куха земя ще се намира в идеална безтегловност. Така че да му мислят привържениците на кухата земя :) Състоянието на тази безтегловност не зависи от масата отвън, тя може да е безкрайна.

Кислородът идва от естествената му разтворимост във водата. Може да направите следният експеримент: потапяте желязо във преварена вода (от която е излязъл разтвореният въздух вследствие повишената температура) и съдът го държите херметично затворен (за да не се разтваря нов въздух). Желязото няма да кородира. А че във водата има доста разтворен въздух при нормални условия, може да проверите с друг експеримент. Сипете в метален съд вода (желателно съда да е по-висок отколкото широк), нагрейте я на силен контрол до състояние малко преди завиране, махнете я от топлината и бързо сипете вътре лъжичка захар, сол, кафе, пясък (нещо с много дребни частици с остри ръбове). Ще забележите кратко кипене, свързано с бурното отделяне на разтвореният въздух по острите ръбове на частиците. Това много добре се демонстрира ако нагрявате водата в микровълнова печка, примерно 150 грама да нагрявате минута и половина-две и после бързо да сипете каквото ще сипвате. Ако нацелите условията на нагряване, може при изкипяването половин чаша с вода да прелее, т.е. има доста въздух. По законът на Хенри за разтворимостта на газовете може да сметнете, че при стайна температура в литър вода се разтваря 0.0089 г само кислород, хич не е малко. И ако намалее концентрацията му във водата (щото желязото го яде), това количество се попълва от въздуха.

Точно така, а аз показвам че във вашето мислене има пропускане и объркване на на факти, което довежда до противоречие с реалността в крайният измислен продукт. Независимо дали спорите или не. Пък защо мислите неверни неща и си мислите че са верни без да правите и опит да осмисляте чуждите аргументи, е съвсем друг въпрос. И каква е ползата от така обясненият конструкт, след като противоречи на фактите и не може да се използува за обяснение на каквото и да било? Как може всичко да е наред, след като обясненията които тя дава са погрешни? Вие изобщо имате ли критерии какво означава "на ред"? Не се наблюдават такива до тук. Хем всичко е наред, хем експериментът отхвърля резултата от "обяснението", т.е нещата не са наред. Тоест, на практика обяснение липсва. Осъзнавате ли в какъв парадокс сте затънали? Май не. Още колко може да продължава това ви хаотично лутане? Срам ви е от нещо да признаете, че толкова време сам сте се заблуждавал с тази измишльотина и не сте прав? И защото ви е срам, продължавате да се опитвате да заблуждавате четящите? Какво общо има това с наука?

Кое е объркано? За кого? Защо трябва да има среда? За кои качества на светлината не може да се мине без среда? Ако за вас е объркано, защо за други не е? В липсата на какво е проблемът тогава? Не разбрахте ли, че вашата измислена среда е недоносче, несъвместимо с наблюденията, потвърждаващи СТО? Коклко пъти още трябва да ви се повтаря това? Или си мислите че ще мине ей така, сред прикритието от словопада без смисъл? Тъмната материя не може да е среда за светлината. Толкова сте разбрали, та сте и тръгнали да обяснявате... Какво стана, ще си признаете ли вече че "непрестанното образуване" противоречи на наблюденията?

Отдавна сме минали този етап: приели сме вече, че получаваме някаква стойност след измерване, независимо как се стига до нея от хипотезата. Това което обсъждаме е, че според хипотезата ви при второто измерване посоката на спина трябва отново да е произволна, поради посочените от вас особености на хипотезата - "непрестанно образуване" при липса на някакво (или причинено от хаотични фонови полета) структуриране, докато това противоречи с експериментите. Затова какво става при ЕМП не ни вълнува в област, в която такова няма и не е имало в скоро време. Схванахте ли как аргументите ви са без връзка с обсъжданият казус? Да ви преведа това за което става дума: в казуса между прилагането на двете полета частиците минават през област на пространството в която няма никакви условия да се запазва рожденната характеристика от предишното измерване. Ама включете си главата на режим "мислене" и коментирайте казуса, а не механично заустени пасажи за нещо си. Това също няма никаква връзка с това което аз ви питам. Никъде не говоря за зърна, стоящи вълни, резонанси, с кавички или без, а говоря за евентуален техен резултат - определена или случайна посока на спина, и главните фактори от които тя се определя - вашата "структурираност" и посоката на полето, с наличието или липсата му. Приведох ви елементарни примери, в които тази "структурираност" (резултат от зрънцата, резонанса, пренос на импулс и т.н. с кавички и всякакви препинателни знаци) довежда до противоречие с експериментите.И по тези факти вие мълчите и се опитвате да ги потулите с всякакви водопади от думи, като горният и коментарите до сега. Дали това може да премахне противоречието на измишльотината ви с експеримента и реалността? Не мисля. Но изглежда вие сте на друго мнение Нарочно ли се правите на неразбиращ, или толкова си можете? Защото последното хвърля много силно подозрение разбирате ли въобще смисъла на измишльотината, наречена "хипотеза"? След като не схващате един супер елементарен пример водещ до парадокс, дали схващате каквото и да е друго, а реагирате само със случайно подбрани заучени цитати? Няколко пъти ви призовавам да мислите по конкретният казус, не успявате... Що за поведение в един форум, набеден за научен? Не е ли време да се научите да признавате че не сте прав, вместо този цирк? Не е трудно.

Това няма абсолютно нищо общо с обсъжданият казус. Нищо не става ясно в тази каша от думи. В крайна сметка, след като се премахне магнитното поле и електронът замине в друга област на пространството, има или няма там структурирана подложка преди да се пусне ново поле с определена посока? Ако има, от къде се е взела и как това способства за определена (а не случайна) посока на спина? Ако няма, влизаме в противоречие с "непрестанното образуване", по което измерената посока на спина може да бъде произволна. След като полето не задава посоката на спина, а само неговото направление, защо ни споменавате факти, нямащи никакви отношения към разглежданият проблем? Или още не сте разбрали казуса с посоката, и си приказвате общи приказки само за да кажете нещо? Кога най-сетне ще схванете, че проблемът не е направлението, а посоката? То бива, бива мотаене, ама чак пък толкова? Само наличието на структуриране не е достатъчно. Нужно е и качеството на това структуриране да е такова, че да определи посоката на спина. А такова качество липсва, както сочи експеримента - поток произволни електрони в насочено магнитно поле се разцепва на два потока - със спин по посока, и спин против посоката на полето - известният опит на Щерн и Герлах. Тоест посоката на полето задава само направлението на измерваният спин, не неговата посока. Затова приключете най-сетне с това "структуриране", след като то не определя посоката на спина. Ако си мислите че определя, експериментът ви опровергава. Продължаване на повтарянето няма да промени ситуацията. И сега се върнете на основният казус: след разделението на два потока полето изчезва. Вашите частици (избраните със спин в една и съща посока) напускат областта в която полето е съществувало (и която може да е структуруирана, според вас) - минават през пространство без поле (никой не го е структурирал, хаотични полета наоколо), преди да достигнат до магнита за следващият експеримент. Те продължават да се образуват "непрестанно" и "рождената им характеристика" посока на спин е случайна . След попадане в следващото магнитно поле, трябва да очакваме резултатът от опита на Щерн и Герлах - да се получи ново разделяне на два потока (поради случайната посока на спина вследствие по-горе. Но опитът сочи че това не става. Тоест, че "непрестанното образуване" няма отношение към характеристиките на частиците (и реално нищо не зависи от него). И ако се позамислите, всичките ви обяснения стават фалшиви. Наистина ли не можете да схванете този елементарен казус, и се защитавате с безсмислени водопади от думи? Каква е тази вкостененост?

Хайде осмислете сега това за случая който ви предлагам: измерваме един електрон в поле със спин нагоре, махаме полето, пускаме го през друго поле със същата посока. Според казаното от вас в цитата той може да си смени в 50% спина в другата посока, експериментът показва че не го прави. Не стана ли ясно че фантазиите ви кардинално са в грешна посока?

Е колко време може да се правите на недоразбрал? Да, направлението е зададено, но ние мерим посоката на спина. Определено посоката на полето не определя посоката на спина, както показват експериментите, погледнете пак филмчето на Чирцов дето ни предлагате, няма да има раздвоение на потока частици. След като посоката на полето не определя посоката на спина, кое кара един измерен в дадена посока спин на електрон да се запазва при последващо измерване в същото направление, дори след като полето временно изчезне (значи структурираната от изпитващото поле подложка забравя за какво става дума и аргументът ви изчезва в небитието) и той на воля се образува как му скимне и резултатът трябва да е случаен? След като няма измерващото поле, околните външни полета са хаотични и на практика липсващи, по условията на експеримента. Ако тези полета имаха някаква роля в задаване посоката на спина, то ако сменим полето на хоризонтално, което - и Чирцов ви го показва на филмчето - ще се разделят електроните на две групи, след което като възстановим полето вертикално, всички електрони трябва да са пак с една посока на спина (определена от тези полета), ама не са. Да, ама като приложим отново поле в същата посока на вече измерен електрон, получаваме същият вече измерен спин (същата посока). Забележете, "структурираната подложка" няма памет ако се махне полето. Защото ако имаше памет, щеше да играе ролята на магнитно поле без наличие на такова, и щеше да влияе на минаващите по нея частици, което се опровергава от наблюденията. Пък и последващото измерване се прави на друго място, в друга част на лабораторията при друг източник на поле (няма как да стане на същото място чисто технически), така че паметта я отписваме като аргумент. А след като няма памет, последващите "образувания" на електрона трябва да са пак със случайна посока на спина, само запазвайки същото наравление задавано от полето при последващо измерване. Да, ама не. Ако вие не схващате това елементарно противоречие с водопада от думи, който изливате, с какво основание наричате този водопад "обяснение"? Спрете и се замислете, не повтаряйте поток от думи в който няма логика. Става съвсем банално.

Прекрасна демонстрация на това, което повтарям от не знам кога си: "следствията" на споменатата измишльотина нямат никаква логическа връзка с нея. Ето, подчертаното е спуснато от небесата, и се представя за "обяснение". Кое от споменатото след това има някаква връзка със "следствието"? Освен това вие налагате някакви технически ограничения (които с времето могат да се подобрят и преодолеят, малки амплитуди, високи честоти), докато ние говорим за принцип, даващ граница която не зависи от техническият прогрес. Тази граница не следва от вашето словесно наводнение. Да не говорим, че горното твърдение може да се приложи и към класическата физика, където обаче такъв принцип няма Айде пак: от какво според хипотезата произтича принципът на неопределеността и произтича ли изобщо? Как използването на вещеви и полеви обекти води до принципа? За справка, в момента човечеството може да манипулира с гама лъчи с честота над 10^20 херца (до преди 15 години тази краница беше към 10^18 херца). И забележете, никому и не хрумва да измерва отделни трепрения и при много по-ниски честоти, с 15-тина порядъка надолу. Не е това начинът на измерване. Пък и импулса не се мери с интерферометри, обратно, при измерване на импулс интерферометричната картина изчезва :) Ето, пак само навъртате безсмислени поредици от думи... Но това не обяснява нищичко.

Така би било според класическата физика. Забравяте няколко важни момента, и правите една логическа грешка. Логическата ви грешка е, че бъркате "направление" с "посока". Приложеното магнитно поле има някаква посока, в случая условно отдолу нагоре (по оста Z). Измерва се проекцията на спина по направлението, свързващо долу и горе. Резултатите на това измерване са два: големината и посоката на спина. При поле с посока от долу на горе равновероятно е да измерим спин както с посока нагоре, така и с посока надолу. Затова въпросът е: след като при първото измерване установяваме посока на спина нагоре, защо при някое последващо измерване - след като сме махнали и пак сложили полето в същата посока (и вашата частица многократно "непрестанно се е образувала при съвсем различни условия и е забравила отдавна магнитното поле), посоката на спина се запазва? Защо не мерим в половината случаи посока надолу? Нали тя е равновероятна с посоката нагоре? (погледнете вашият Чирцов, той нарича такова устройство филтър, събраните електрони със спин в една посока при последващо подобно филтриране всички минават със спин в същата посока. Ама гледайте и вие фимчетата които давате, така ще се намали шума тук.) Пак повтарям, полето само задава направлението в което се измерва проекцията на спина, каква ще е тя след поредното "образуване" не се задава от посоката на полето. Това сочат и експериментите: електрони със спин нагоре, като ги пуснете през хоризонтално ориентирано поле, се разделят на две групи - по посока и против посока на полето. Та задачата е проста: след като изчезне и пак се появи полето в същата посока, кое кара електронът измерен вече преди в установена посока на спина, да запазва тази посока (и то след много време, според честотата на "образуването")? Вашата хипотеза мълчи като партизанин на разпит по този въпрос. Вторият въпрос е много по-сложен - защо големината на спина има само две стойности (в зависимост посоката). А въпросът е толкова сложен, защото и фотонът има само две стойности на своя спин, но са различни по величина, и тази разлика довежда до кардинално различни свойства. Но вашата хипотеза, по причина че няма допирни точки с физиката, не може да се използва за каквото и да било обяснение в случая. Друг проблем: след като се измерва "придобито свйство", то частиците взаимодействайки си една с друга, придобиват характеристики преди ние да ги измерим. Тоест дали имат или не характеристики преди измерването според вашата хипотеза отговорът е "имат", според КМ - "нямат". Отговорът на КМ идва от ред експерименти (а и от самият фундамент), които не могат да се обяснят с "имат", следователно вашата хипотеза се опитва да обяснява само малка чааст от наблюденията, не всички. Какъв е смисълът от такова недоносче? При това стои неестествено разкрачено, симулирайки опити да се приспособи към КМ тврденията (с това "придобиване"), оставайки реално на класическите позиции (не придобиват, а си има вече придобити)? Ако си мислите че обяснявате нещо, лъжете се. Малко повече гимнастика на мозъка ще ви покаже парадоксалната ситуация, в която сте затънали - много противоречиви и безсмислени словоизлияния, с цел на края да се снесат от никъде някакви измислени заключения, "потвърждаващи" (??) измишльотината. Положете повече усилия, мисленето решава много проблеми... След като една частица, взаимодействайки си с другите, придобива импулс (според вашето твърдение), как според вашата хипотеза се стига до неравенствата за неопределеност на Хайзенберг? Никак. Това че след нашето измерване, една частица може да придобие някаква неопределена промяна на импулса поради взимодействието с приборите (но пак ще има придобито свойство, импулс!), се отнася като (евентуален) проблем за някакво следващо измерване, не за това, в което ние може да сме положили много усилия за висока точост както на измерване на импулса, така и за мястото. И как този импулс се запазва след поредното "непрестанно образуване", след като няма външна причина (магнитното поле при спина) която да носи информация за него? Но и при спина се видя пробойната в измишльотината ви. Пак казвам, физиката разчита на количествени закономерности, чрез които се прокарва логика в теорията, възможност за предсказания и проверка, не на безпринципни замъгляващи мисленето словоизлияния, които дават резултат единствено според авторът им. Не замърсявайте по този начин този форум.

Нещата са много прости. С компютър може да се моделира състоянието на една система, нейното развитие във времето. С промяна на алгоритъма, може да се моделира и развитието на състоянието в обратна посока на времето. В случая имаме точно това: моделиране на състоянието на система назад във времето, но с квантов компютър. Резултатът от обикновен компютър обикновено е списък от числа, характеризиращи състоянието на битовете в паметта. Но при квантовият компютър резултатът е ново състояие на кубити. Просто казано, имаме решение на уравнение с квантов компютър как една система ще изглежда ако времето се обърне. Има много начини за "обръщане на времето. Ако изпуснеш една ваза на пода, и после събереш парченцата (всички!) и ги залепиш с някакво молекулярно лепило (процесът изисква невероятен разход на време и ресурси), може да възстановиш вазата в първоначалният и вид. Един вид "върната е във времето преди счупването". Ентропията, разбира се, ще нарасне неимоверно заради всичките разходи по процеса. Е, с квантови кубити нещата са много по-прости и по-малко енергоемки, което и се демонстрира във статията. Нищо подобно, пълни глупости са това с "невъзможно за ефективно измерване". Хайде помисли: имаш един електрон, нека да се образува "непрестанно" каквото и да значи това. Добре, нека сега му измерим спина в направление нагоре-надолу, и нека "случайният резултат" (поради невъзможността за ефективно измерване!) да е спин нагоре. Много добре, да повторим измерването на спина в същото направление нагоре-надолу. О, изненада - спинът пак е насочен нагоре. Удряме се с тухла по главата, и правим още хиляда последователни измервания. Резултатът ще е същият - спин нагре. Ама чакай, нали е "невъзможно ефективно измерване" поради голямата честота на "непрестанното образуване". Е, експериментът сочи, че и да има такава честота, тя няма никакво видимо проявление в посока създаване на неопределености и т.н. Изобщо, цялата идея с "непрестанното образуване" е гнила из основи. Това "образуване" или не се проявява по никаъв начин (примера), или според автора се проявява генерирайки най-случайни резултати от измерването. А ние знаем, че при измерването има много сериозни закономерности, те няма как да следват от подобна глупава измислица. Не ви ли омръзна да обсъждате тая псевдонаука в този форум? Каква физика изобщо има в тази измишльотина?