scaner

Хайде осмислете сега това за случая който ви предлагам: измерваме един електрон в поле със спин нагоре, махаме полето, пускаме го през друго поле със същата посока. Според казаното от вас в цитата той може да си смени в 50% спина в другата посока, експериментът показва че не го прави. Не стана ли ясно че фантазиите ви кардинално са в грешна посока?

Е колко време може да се правите на недоразбрал? Да, направлението е зададено, но ние мерим посоката на спина. Определено посоката на полето не определя посоката на спина, както показват експериментите, погледнете пак филмчето на Чирцов дето ни предлагате, няма да има раздвоение на потока частици. След като посоката на полето не определя посоката на спина, кое кара един измерен в дадена посока спин на електрон да се запазва при последващо измерване в същото направление, дори след като полето временно изчезне (значи структурираната от изпитващото поле подложка забравя за какво става дума и аргументът ви изчезва в небитието) и той на воля се образува как му скимне и резултатът трябва да е случаен? След като няма измерващото поле, околните външни полета са хаотични и на практика липсващи, по условията на експеримента. Ако тези полета имаха някаква роля в задаване посоката на спина, то ако сменим полето на хоризонтално, което - и Чирцов ви го показва на филмчето - ще се разделят електроните на две групи, след което като възстановим полето вертикално, всички електрони трябва да са пак с една посока на спина (определена от тези полета), ама не са. Да, ама като приложим отново поле в същата посока на вече измерен електрон, получаваме същият вече измерен спин (същата посока). Забележете, "структурираната подложка" няма памет ако се махне полето. Защото ако имаше памет, щеше да играе ролята на магнитно поле без наличие на такова, и щеше да влияе на минаващите по нея частици, което се опровергава от наблюденията. Пък и последващото измерване се прави на друго място, в друга част на лабораторията при друг източник на поле (няма как да стане на същото място чисто технически), така че паметта я отписваме като аргумент. А след като няма памет, последващите "образувания" на електрона трябва да са пак със случайна посока на спина, само запазвайки същото наравление задавано от полето при последващо измерване. Да, ама не. Ако вие не схващате това елементарно противоречие с водопада от думи, който изливате, с какво основание наричате този водопад "обяснение"? Спрете и се замислете, не повтаряйте поток от думи в който няма логика. Става съвсем банално.

Прекрасна демонстрация на това, което повтарям от не знам кога си: "следствията" на споменатата измишльотина нямат никаква логическа връзка с нея. Ето, подчертаното е спуснато от небесата, и се представя за "обяснение". Кое от споменатото след това има някаква връзка със "следствието"? Освен това вие налагате някакви технически ограничения (които с времето могат да се подобрят и преодолеят, малки амплитуди, високи честоти), докато ние говорим за принцип, даващ граница която не зависи от техническият прогрес. Тази граница не следва от вашето словесно наводнение. Да не говорим, че горното твърдение може да се приложи и към класическата физика, където обаче такъв принцип няма Айде пак: от какво според хипотезата произтича принципът на неопределеността и произтича ли изобщо? Как използването на вещеви и полеви обекти води до принципа? За справка, в момента човечеството може да манипулира с гама лъчи с честота над 10^20 херца (до преди 15 години тази краница беше към 10^18 херца). И забележете, никому и не хрумва да измерва отделни трепрения и при много по-ниски честоти, с 15-тина порядъка надолу. Не е това начинът на измерване. Пък и импулса не се мери с интерферометри, обратно, при измерване на импулс интерферометричната картина изчезва :) Ето, пак само навъртате безсмислени поредици от думи... Но това не обяснява нищичко.

Така би било според класическата физика. Забравяте няколко важни момента, и правите една логическа грешка. Логическата ви грешка е, че бъркате "направление" с "посока". Приложеното магнитно поле има някаква посока, в случая условно отдолу нагоре (по оста Z). Измерва се проекцията на спина по направлението, свързващо долу и горе. Резултатите на това измерване са два: големината и посоката на спина. При поле с посока от долу на горе равновероятно е да измерим спин както с посока нагоре, така и с посока надолу. Затова въпросът е: след като при първото измерване установяваме посока на спина нагоре, защо при някое последващо измерване - след като сме махнали и пак сложили полето в същата посока (и вашата частица многократно "непрестанно се е образувала при съвсем различни условия и е забравила отдавна магнитното поле), посоката на спина се запазва? Защо не мерим в половината случаи посока надолу? Нали тя е равновероятна с посоката нагоре? (погледнете вашият Чирцов, той нарича такова устройство филтър, събраните електрони със спин в една посока при последващо подобно филтриране всички минават със спин в същата посока. Ама гледайте и вие фимчетата които давате, така ще се намали шума тук.) Пак повтарям, полето само задава направлението в което се измерва проекцията на спина, каква ще е тя след поредното "образуване" не се задава от посоката на полето. Това сочат и експериментите: електрони със спин нагоре, като ги пуснете през хоризонтално ориентирано поле, се разделят на две групи - по посока и против посока на полето. Та задачата е проста: след като изчезне и пак се появи полето в същата посока, кое кара електронът измерен вече преди в установена посока на спина, да запазва тази посока (и то след много време, според честотата на "образуването")? Вашата хипотеза мълчи като партизанин на разпит по този въпрос. Вторият въпрос е много по-сложен - защо големината на спина има само две стойности (в зависимост посоката). А въпросът е толкова сложен, защото и фотонът има само две стойности на своя спин, но са различни по величина, и тази разлика довежда до кардинално различни свойства. Но вашата хипотеза, по причина че няма допирни точки с физиката, не може да се използва за каквото и да било обяснение в случая. Друг проблем: след като се измерва "придобито свйство", то частиците взаимодействайки си една с друга, придобиват характеристики преди ние да ги измерим. Тоест дали имат или не характеристики преди измерването според вашата хипотеза отговорът е "имат", според КМ - "нямат". Отговорът на КМ идва от ред експерименти (а и от самият фундамент), които не могат да се обяснят с "имат", следователно вашата хипотеза се опитва да обяснява само малка чааст от наблюденията, не всички. Какъв е смисълът от такова недоносче? При това стои неестествено разкрачено, симулирайки опити да се приспособи към КМ тврденията (с това "придобиване"), оставайки реално на класическите позиции (не придобиват, а си има вече придобити)? Ако си мислите че обяснявате нещо, лъжете се. Малко повече гимнастика на мозъка ще ви покаже парадоксалната ситуация, в която сте затънали - много противоречиви и безсмислени словоизлияния, с цел на края да се снесат от никъде някакви измислени заключения, "потвърждаващи" (??) измишльотината. Положете повече усилия, мисленето решава много проблеми... След като една частица, взаимодействайки си с другите, придобива импулс (според вашето твърдение), как според вашата хипотеза се стига до неравенствата за неопределеност на Хайзенберг? Никак. Това че след нашето измерване, една частица може да придобие някаква неопределена промяна на импулса поради взимодействието с приборите (но пак ще има придобито свойство, импулс!), се отнася като (евентуален) проблем за някакво следващо измерване, не за това, в което ние може да сме положили много усилия за висока точост както на измерване на импулса, така и за мястото. И как този импулс се запазва след поредното "непрестанно образуване", след като няма външна причина (магнитното поле при спина) която да носи информация за него? Но и при спина се видя пробойната в измишльотината ви. Пак казвам, физиката разчита на количествени закономерности, чрез които се прокарва логика в теорията, възможност за предсказания и проверка, не на безпринципни замъгляващи мисленето словоизлияния, които дават резултат единствено според авторът им. Не замърсявайте по този начин този форум.

Нещата са много прости. С компютър може да се моделира състоянието на една система, нейното развитие във времето. С промяна на алгоритъма, може да се моделира и развитието на състоянието в обратна посока на времето. В случая имаме точно това: моделиране на състоянието на система назад във времето, но с квантов компютър. Резултатът от обикновен компютър обикновено е списък от числа, характеризиращи състоянието на битовете в паметта. Но при квантовият компютър резултатът е ново състояие на кубити. Просто казано, имаме решение на уравнение с квантов компютър как една система ще изглежда ако времето се обърне. Има много начини за "обръщане на времето. Ако изпуснеш една ваза на пода, и после събереш парченцата (всички!) и ги залепиш с някакво молекулярно лепило (процесът изисква невероятен разход на време и ресурси), може да възстановиш вазата в първоначалният и вид. Един вид "върната е във времето преди счупването". Ентропията, разбира се, ще нарасне неимоверно заради всичките разходи по процеса. Е, с квантови кубити нещата са много по-прости и по-малко енергоемки, което и се демонстрира във статията. Нищо подобно, пълни глупости са това с "невъзможно за ефективно измерване". Хайде помисли: имаш един електрон, нека да се образува "непрестанно" каквото и да значи това. Добре, нека сега му измерим спина в направление нагоре-надолу, и нека "случайният резултат" (поради невъзможността за ефективно измерване!) да е спин нагоре. Много добре, да повторим измерването на спина в същото направление нагоре-надолу. О, изненада - спинът пак е насочен нагоре. Удряме се с тухла по главата, и правим още хиляда последователни измервания. Резултатът ще е същият - спин нагре. Ама чакай, нали е "невъзможно ефективно измерване" поради голямата честота на "непрестанното образуване". Е, експериментът сочи, че и да има такава честота, тя няма никакво видимо проявление в посока създаване на неопределености и т.н. Изобщо, цялата идея с "непрестанното образуване" е гнила из основи. Това "образуване" или не се проявява по никаъв начин (примера), или според автора се проявява генерирайки най-случайни резултати от измерването. А ние знаем, че при измерването има много сериозни закономерности, те няма как да следват от подобна глупава измислица. Не ви ли омръзна да обсъждате тая псевдонаука в този форум? Каква физика изобщо има в тази измишльотина?

Мда, измислянето на рейтингови заглавия напоследък чупи всякакви рекорди :)

Има много логично звучащи хипотези за обяснение на всяко конкретно нещо, проблемът е да се обяснят и останалите неща чрез същата хипотеза. Повечето такива обяснения - като споменатото в тази статия - разчитат на въвеждането на нов, неизвстен и ненаблюдаван процес. В случая, до какви други следствия ще доведе такава промяна в масата? Набързо: - всеобщ проблем със закона за запазване на енергията; - по-малки маси на частиците в миналото води до по-слаба гравитация, до по-неустойчиви и разплути структури на галактиките и звездните купове, до по-малко количество черни дупки. Наблюденията сочат, че има изненадващо много зародиши на галактики в много ранен етап на развитието, което трудно може да се обясни, дори и масата да не се променя, а с намаляването и - още по-трудно; - по-малки маси на електрона означава по-голямо разстояние от ядрото, означава по-слаба и неустойчива химическа връзка между атомите, по-трудно (и неустойчиво) свързване в молекули. А тази връзка е това, което свързва материята в телата, след като ги е сближила гравитацията, тази връзка придава твърдостта. Това пряко ще повлияе на скоростта на звездообразуване от праховите облаци (тази скорост би трябвало да е малка в началото на вселената според това предположение, което противоречи с наблюденията). - има един процес, поляризация на вакуума. Той се изразява в това, че близо до заредена частица възниква облак от виртуални двойки позитрон-електрон (и други заредени частици и античастици), който екранира частично истинският електрически заряд на елементарната частица, и води до т.н. наблюдаем заряд, който е по-малък. Това е зарядът който се определя експериментално, и който участва в уравненията на физиката. Промяна на масата на частиците води до друга структура и размер на този облак, и до друг наблюдаем заряд. Ей в тази статия намерих теоретична формула, как този заряд зависи от масата на частиците. Основната ми идея е, че наблюдаемият електричен заряд участва в една много важна константа - константата на фината структура, и всяка промяна на тази маса ще се отрази като промяна на тази константа. Преди време сме говорили за изследвания, свързани с наблюдения на далечни квазари, целящи да се определи дали тази константа се е променяла в миналото (а това е много важен въпрос, защото би определил доколко сегашната квантова теория на полето е коректно описание, тя предсказва непроменлива с времето величина за тази константа). Изследванията бяха показали, че в наблюдаемата времева област (като време до 9 милиарда годинни назад) тази константа се променя в рамките на грешката на експеримента, до ооло 2%. Това показва че и масата не би трябвало да се променя повече от същият порядък. Забележи, тези изсследвания не показват определена посока на изменение, а само малка грешка, плюс/минус. Последните изследвания върху тази константа са извършени с много по-голяма точност, и показват уверен резутат: от светлината на звездите в северното полукълбо се установява, че в миналото константата на фината структура е била 0.001% по-малка отколкото е сега. Но наблюдавайки квазарите в южното полукълбо, се установява обратен резултат - измерената величина там показва, че в миналото тази константа е била 0.001% по-голяма от сега. Това е така нареченият "австралийски дипол". Ако се абстрахираме от тази странна разлика, тази величина уверено трябва да ни сигнализира, че масата на частиците в миналото не се е променяла толкова съществено, че да симулира доплеровият ефект за разширение на вселената. Има и други аргументи, но нещо ме мързи ...

Това не е измерване, това е взаимодействие. Измерването е целенасочен анализ на конкретни характеристики, плод на някакво взаимодействие. Забравихте ли, във вашата хипотеза "промяната на вакуумните характеристики" е всеобщ пенкилер с който обяснявате всичко случващо се, какво общо има това с измерване на конкретни характеристики? Та както сте тръгнали да обяснявате, обяснете дали новата траектория, зададена от резултантното поле ще е достатъчна, за да се получат ефектите на интерференция и дифракция които ние наблюдаваме? Колко пъти вече казвам, качествените обяснения нямат никакъв смисъл ако количествената им интерпретация не съвпада с експеримента? Докато липсва такава количествена интерпретация, обяснение няма. Честотата Е вълнова характеристика, тя НЯМА вълнови характеристики. Къде сте тръгнали с неразбрана терминология? Освен това честотата е характеристика на периодичен процес, тя може да е свързана с ЕМП само ако то участва в такъв процес, което не е задължително. Нито статичното електрично, нито статичното магнитнио, нито двете заедно се характеризират с честота. Честотата може (но не задължително) да характеризира променливо ЕМП. Но има променливи ЕМП които не се характеризират с честота, например единични импулси. Ха сега премахнете "образуването на частицата" от горните разсъждения. Изненада, те остават смислени (доколкото изобщо имат смисъл) и при частица, която не се "образува непрестанно". Просто въздействията, които вие кодирате магически чрез "характеристики на подложката" вършат същата работа. Аз от кога повтарям, че "непрестанното образуване" няма никакъв смисъл за обяснение на нещата - и с него, и без него, опираме до същото. Подвеждането в случая е, че кодирайки с различни термини един и същи смисъл ("взаимодействие" и "характеристика на вакуумна структура"), вие добавяте мимоходом излишни несъществени качества ("непрестанно образуване"). Ако се върнете към общоприетата терминология, вашата "хипотеза" се превръща просто в неудачен разказ по картинка - опит за художествена интерпретация на наблюденията ни, без никаква предсказателна (т.е. научна) стойност. Няма такова следствие. Нещо пак не сте наясно. Вероятностните предсказания в основата си са свързани с много всно различими дискретни състояния, а не с плавна статистика. Времевите мащаби между нашите наблюдения и вашите "образувания" са огромни, от никъде не следва че връзката ще е вероятностна, а не многократно изгладена, филтрирана и корелирана. Това което ние наблюдаваме би трябвало да е статистически осреднено поведение на ансамбъл от много вакчастици формиращи някаква "веществена", няма никаква причина резултатът да е така квантуван (дискретен) както на практика се наблюдава при вероятностните предсказания. Иска ви се само, това не е следствие от модел а някакво желание. Хипотезата ви не може да обясни наблюдаваната дискретност на състоянията чрез "образуването" на частиците. Забравили сте да сложите "информация" в кавички". Някога ще обясните ли какво е това нещо "информация" в хипотезата ви, какви свойства има и как се променя? Що за пълнеж е това нещо "информация", която може да се съхранява че и да се изтрива? (не ми говорете за "тембър на фотон"). Подозирам, че изобщо не сте наясно какво означава "изтриване на информация" по точка 3. Как според вас се съхранява (и в какъв обем?) информацията за всички възможни пътища на частицата преди измерването, която се изтрива? Погледнете quantum eraser експериментът. Там информацията се изтрива само когато се премахнат всякакви въздействия и наблюдения. Очакваното е - и според вашата хипотеза - тя да се изтрие след взаимодействие с детекторите, а не преди частицата да знае че я очаква такова взаимодействие :) Когато има взаимодействие с детекторите, информацията в горният експеримент остава неизтрита - и се установява пътя по който е минала частицата. А сега погледнете вашето обяснение и се опитайте да разберете за какво става дума... Колкото до окултното - все пак говорим за физика, а не за езотеричните нагласи на някои популяризатори. Може да е изискване според една частна теория, според други не е изискване. Какво общо има това изобщо? Нищо не знаете, защото бъркате "защо" и "как". Всичко което се опитвате да "обяснявате" е свързано с "как", не със "защо". Огледайте се, сбъркали сте влака.

Наблюдение: водородният атом, накуп с всякакви обвивки, има реален размер около 1.1 ангстрьома (с невъзбуден електрон). Тоест каквито и обвивки да му измисляте, не излизате от този 1 ангстрьом. Но такъв атом може да бъде възбуден (във вашата терминология, обвивката му да се промени примерно по форма, орбиталата на валентният електрон) с фотон с дължина на вълната 21 сантиметра. Съвсем очевидно е, че 1.1 ангстрьом принципно не може да е пропорционален кратно! на 21 сантиметра. Наблюдаем факт е, че това може да се случва само с един фотон (не с по-малко, с някакви съставящи го части от него и т.н.) Тоест хипотезата ви и обясненията по-горе противоречат на действителността. Същото е с водата - една молекула с размер 2.75 ангстрьома може да получи енергия (и да си промени скоростта, формата и т.н.) от фотон с дължина на вълната 12.23 сантиметра. Каквито и да са слоевете в нея, няма как 2.75 ангстьома някак да е кратно на 12.23 сантиметра (обратното може, но има съвсем друг смисъл).

Няма никакво реално наблюдение за забавяне на разширението. Наблюдаемият факт е, че разширението се ускорява с времето, и никога в миналото не се е забавяло, в резултат на всички действащи фактори.

Изводите от клипа са ясни. Не е ясно, какво общо с "обяснение" има "непрестанното образуване на обектите"? Какво му липсва на обяснение без "непрестанно образуване"? Кажете си вашето обяснение, после махнете "непрестанното образуване" да видим има ли разлика? И ако няма разлика, какво всъщност обяснявате?

Не, не всеки нормален хетеросексуален мъж би постъпил така. Моите наблюдения на подобни мъже са, че такава постъпка ще бъде голямо изключение. Един нормален всякакъв мъж не би налагал със сила своите предпочитания над другите, той би допуснал, че те могат да имат различни от неговите разбирания, над които той няма власт Не би ииздигал егото си в култ и единствен съветник за вземане на решение. Има си глава за тази цел, и добре е тя да не става гореща, че тогава съвсем започва да не мисли... В съвременното общество ще ви се наложи да се научите да преглъщате подобни житейски ситуации. Може би патриархалното ви възпитание е твърде ограничено, за да реагирате така?

Мисля че грешите. Ако го правите пред член на семейството, това е лош пример и възпитание, за което ще плащате в бъдеще (за лошото възпитание в някоя друга държава може да си изпатите и по-сериозно). Ако си го говорите на стената, няма проблем. Естествено че може. Само въпрос: вие ли сте критерият че тези разбирания са правилни? Разбрах какво казвате, измислили сте си какво би трябвало да означава "джендър" според вестникарската шумотевица, и давате принос в понятийното творчество с ново, никому неизвестно до сега значение на "джендър". Защото нито научното понятие, нито това на ЛГБТ общостта не се доближава до смисъла който вие влагате. Разбира се, вкъщи може да си говорите и на китайско-замбийски диалект и съпровождащата ги понятийна система, проблеми няма, там доста от специализираните понятия си нямат еквивалент и трябва да се прилага творчески подход. Но българският не е толкова зле, че да се чудите с какво значи "джендър". :) Някои на такива похвати им викат промиване на...

А, тука бъркате. Този термин има съвсем различен смисъл от "джендър". Няма да ви разберат, ако сте в научна компания, или ще ви разберат превратно, че не сте в час... Ще трябва да поработите върху смисъла, преди да опитвате да преразказвате със свои думи. Дойдохме си на думата :) Ако сте представител на тази субкултура, в нейните рамки нямате проблем, там смисъла на понятието е различен, повечето участници в темата знаят само него. Значи си навличате допълнителни проблеми, да съобразявате непрекъснато за какво става дума :)

Все джендърни характеристики си използвате в семейството... :) И този форум уж е научен, но конкретно терминът "наука" рядко се използва в него. Трябва ли поради това да твърдим, че е излишен? Иначе щом при научни дискусии желаете да се придържате към обяснителен стил, вместо общоприетият в подобни среди кратък термин, ок, пак ще ви разберат. Но защо желаете да си го причинявате?

Не, истината е някъде там... :) И това не е логическо следствие от наличието или отсъствието на полово равенство. Къде изобщо видяхте връзка с ЛГБТ? Освен може би като ваш си предразсъдък? Хайде по-сериозно. По-горе Дора ви е изредила голям списък от широко приети женски роли, женският джендър с който се съобразява населението :).

Както желаете. Тогава вместо "джендър" използвайте "набор от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността". Хората въвеждат терминология когато искат да икономисат честото споменаване на такива описателни изречения, но който иска да се мъчи....

Не се въртим в кръг. Това което е невярно е, че "жените не се занимават с X, Y и Z", защото не стават".

Както видяхме, твърдението "жените не се занимават с..." не следва от половото равенство или неравенство, няма логическа връзка с разглежданата причина и по природа е невярно. Методите за борба с такива предразсъдъци са в областта на образованието и възпитанието. Като се научи човек да мисли логично, няма да стига до такива изводи. Не е лесно и бързо. А дали трябва да се прави, е проблем на обществото.

Ами може да го представим така: терминът "джендър" представлява съвкупността от най-характерните деления, в смисъла в който ги употребяваме тук. Тоест ролите които играят хората. Това му е и смисъла, "жанра" на конкретен човек. Не е излишен.

Това е друг тип делене. Вие хомо или хетеро сте? Какъвто и да сте, сте разделен, дори и да не искате, според обществот, по конкретна насоченосто. Та така и с лесбийките. Всяко деление си има област на приложимост, чисто функционална. Няма само един тип делене. И лесбийките участват в деления на домакини, шефки на фирми, министър-председатели и всякакви други, където са с не-лесбийки в един кюп.

Квотите са временна мярка докато се установят стереотипите. В система с налична полова дискриминация няма как да въведеш с магическа пръчка полово равенство, без да промениш стереотипите в нужната посока. А това е много бавно действие, с образование и т.н., дотогава - с квоти. Така че има връзка между квоти и стереотипи, макар че не е очакваната :)

Точно така. Дискусията приключва. ВЪзможно е. Само да добавя, това че жените са по-малко не означава че са по-глупави, нито по-малко "стават" (много разпространена представа сред някои мъжкари). Означава само, че имат различни приоритети от мъжете.

Ако има полово равенство, значи на него. Ако има квоти, значи няма равенство, и ако квотите са в полза на жените, значи механизмът не работи. Няма нужда да се търси друго.

Имам предвид, че след като споменатото образуване е -- по принцип -- "с минимална енергия за самото образуване", значи изискваните от теб количествени връзки ще са в пряка зависимост именно от тази минимална енергия. Ето пример за една теория, чието количествено предсказание много точно се потвърждава с наблюдението. Но абстрахирай се от известният резултат, и разгледай следното положение. Теорията предсказва качествено, че b-кварките могат да се превърнат в горни кварки (както е в статията). Експериментът потвърждава това - наблюдават се такива превръщания. Но вярна ли е теорията? Това е въпросът. Ако тя няма количествено предсказание каква е вероятността за това превръщане, теорията е безполезна. Затова тя трябва да даде количествен израз на твърдението си. И сега заставаме пред истината: ако тя даде число, което се различава от експеримента, тя не е верна, независимо от качественото си попадение. Ако даде сходно число, има смисъл в нея. НО, преди да е дала количествен резултат, тя е безполезна. Защото може да има още милион теории, които да предсказват наличието на подобен разпад, но само качествено. Нещата не стават по принцип - има разпадане, а количествено - колко е то. В нашият случай - каква ще е енергията, достатъчна ли ще е минималната за търсената цел или не и т.н. Видеото показва как квантовата механика точно предсказва резултата (и количествено!), и забележи - без никакво отношение към идеята непрестанно ли се образуват частиците или ситуацията е съвсем различна... Е, нужно е количествено обяснение, което да достигне до същите (или много близки) резултати, но основано на "хипотезата". Защото в тази си форма "непрестанното образуване" не може да доведе до нищо друго освен до произволно поведение на частицата Да не говорим, че такава частица каквато хипотезата описва не може да е стабилна във времето, но това е друга тема. От друга страна, когато нещата са формулирани количествено, няма мърдане, и може да се проилага логическото мислене: декларираните свойства на "фотона за връзка" вече няма да се нагласяват както му е удобно на автора за "обяснение" на всеки нужен му случаи, а всеки ще може сам да проследи какво се случва, и веднага ще цъфнат измислените бели конци с които е съшита измислицата.