scaner

Нямам възражение, може би уточнение. За илюстрация на примера Айнщайн приема, че мълниите падат на едно и също разстояние от наблюдателя във вагона (еднакво отдалечени са), в крайщата на самите вагони, така че имаме само тази ситуация, която определя еднозначно задачата. Съжалявам, преди няколко години в интернет имаше български превод на статията на Айнщайн, сега и аз не успях да го намеря. Което само демонстрира преходността на интернет Но все още може да се намери например на руски или на английски език.

Така е, ако приемем рейса в едната система в покой, тогава е приложима всеизвестната формула и дължината му в системата в която той се движи ще бъде по-малка, и всичко си идва на мястото както е по учебниците. Просто аз демонстрирах друг случай с изкуствена симетрия, в която изборът на наблюдател в покой не влияе на резултата, въпреки някои очаквания.

Въпросът с механизма излиза извън тази тема. Постулатите не изискват обяснение или механизъм - тогава те нямаше да са постулати. Припомнете си постулатите от класическата физика: "времето е абсолютно", "законите на механиката са еднакви във всички инерциални системи", "едно тяло на което не действат сили ще се движи равномерно и праволинейно", "действието е равно на противодействието" и още куп такива. За нито един от тях не се предлага физически механизъм, който да обясни как се случват нещата така, че постулатът да работи. Това е работата на следващата (или по-нататък) парадигма, когато знанията ни станат повече. До тогава просто приемаме това твърдение като факт, който се потвърждава от всички експерименти без изключение (в рамките на на областта на валидност на теорията). Вторият постулат не прави никакво изключение. При споменатите по-горе все пак се срещат примери в обикновеният живот, ние може да достигнем до тях обобщавайки опита си, но това не е задължителна черта на един постулат. Затова може и да бъде гениална хрумка, стига да се постигнат няколкото важни цели - да можете чрез него да обясните натрупаният фактически материал (т.е. да няма факти които да влизат в колизия с него), да има възможност да бъде проверен, и да може да създадете вътрешно непротиворечива теория на негова база. Постулатите на СТО отговарят и на трите условия по-горе перфектно. От тук нататък са нужни проверки: все по-точни проверки на принципите, директно или индиректно, чрез следствията които следват от тях, докато се достигнат границите на приложимост на теорията. При СТО едни от границите са ясни - гравитацията и неинерциалните системи. Но тук СТО не се опровергава, само се включва еволюционно в по-мощна теория и става нейно приближение, тези граници не са интересни. Аксиоматичният подход е силно развит във физиката, добре е да се познава по-детайлно. Тогава няма да се учудвате на "гениалните прозрения", които вършат гениална работа. Гениална хрумка е постулатът на Нютон за равномерното и праволинейно движение когато няма сила, принципът на относителността на Галилей също е такава хрумка - околният шум от всякакви движения и взаимодействия скрива доста успешно тези постулати от последователни опити за обобщение на наблюденията. Винаги скока от обобщеният опит до абстрактната формулировка на постулата е гениално досещане. Така че няма какво да му се учудвате на Айнщайн. За "забавянето на времето" вече говорихме. То не е въведено изкуствено за натамъняване на сметките, а е следствие от основните принципи на СТО. При това следствие, което е експериментално доказано чрез множество експерименти за измерени интервали, и не подлежи на никаква ревизия в това отношение. Да, не е възможно "забавяне на време" така както вие си го представяте, но от това следва само, че проблемът е във именно във вашите представи. Тук трябва още да копаете. От друга страна може да обвинявате постулатите, че са така натамънени че да дават винаги непротиворечиви следствия, но нали точно това е идеята на постулатите? Красотата на СТО е как само от няколко постулата се изгражда пълна и непротиворечива система с която да се описват физическите закони. Всичко в нея е следствие от този нищожен брой постулати. Колкото по-малко постулати лежат в основата на една теория, толкова по-обозрими и проверими са нейните основи, толкова по-лесно може да се види има ли вътрешно противоречие или не. Другата крайност е когато за всяко описвано явление въвеждате нова аксиома как то се вмества в досегашната схема. Там логиката напълно изчезва, вие преразказвате реално какво се случва без да можете да извадите някакви закономерности, пълна белетристика а не наука. Но всичко това не е достатъчно за да застанете зад класическата хипотеза и "относителността" на скоростта на светлината. Най-малкото нямате пряка информация за величината на скоростта на светлината в голяма част от експериментите, за да вземете насериозно "относителната скорост". Това че "модел А" се потвърждава от "факт В" не означавая че моделът е верен, т.е. нещата не работят в обратна посока. Това което дават експериментите може да ни послужи само за да потвърдим или отхвърлим определени следствия от някакви теории. Видяхте по-горе катастрофата в класическата физика - как тя не успява да обясни едновременно звездната аберация и частичното увличане на Физо. Тази катастрофа означава, че следствия на класическата физика не се потвърждават от експериментите. А това означава че нейни основни постулати на които се базират тези следствия не са верни, от там и самата тя не е верна. Айнщайн коригира тези постулати и създава теория, която до днес не конфликтира с експеримента в рамките си на приложимост. Така че привързаността към класическата физика може да има някаква емоционална основа, но е несъвместима със здравият разум и реалността в която живеем

Добре, да караме едно по едно. Прав сте, в СТО принципът на относителност от класическата механика се разширява с изискването и законите на електромагнетизма да участват със своята симетрия във всички отправни системи, така както и законите на механиката. В тази светлина опитът на ММ не успява да определи собствено абсолютно движение и чрез електромагнитни явления (светлината), т.е. той може да се разглежда като потвърждение на този принцип. Този опит не измерва скоростта на светлината за различни наблюдатели, за да има някакво отношение към вторият постулат. За вторият постулат трябва да докажем, че скоростта на светлината в отправната система на Пенчо, на Генчо, на Атанас и т.н. има една и съща стойност като величина, вчера, днес, и ще има същата стойност утре по обяд, навсякъде. Такива измервания опитът на ММ не предоставя - скоростта на светлината може да е изотропна дори при ситуация днес тя да е 20 км/час, утре да е 50 км/час, за Генчо да е 90 км/час, за Пенчо да е 100 км/час. Опитът открива само едно частно свойство - изотропност, и няма отношение към вторият постулат. Затова и никой физик не му е хрумналоо да извежда втори постулат от него. Известните експерименти, за аберацията, на Физо и на ММ само показват, че моделът на който разчита класическата физика, за да приобщи коректно и електромагнетизма към себе си, търпи пълна катастрофа, а друг модел не се очертава. Е, такъв Гордиев възел се оправя с разсичане, както прави и Айнщайн. Но тези експерименти не са основание за постулатите на СТО. Това че опитът е проведен във въздух не отменя заключението от него за вакуум. Законите на оптиката свързват скоростта на светлината във въздух с тази във вакуум чрез прост коефициент, 1.0028 май беше. Тази пропорционална връзка ни показва, че след като имаме изотропия във въздух (т.е. еднаква по величина скорост във въздух в различни посоки), то трябва да имаме също изотропия и във вакуум (еднаква по величина скорост на светлината във вакуум в различни посоки, поради връзката на пропорционалност). Но, важното е да се разбере - този опит определя само изотропността на скоростта на светлината, не нейната величина, затова може да се счете за потвърждение само на принципа на относителност за ситуация, включваща и електромагнетизма. Хайде да не го повтаряме това още. И една корекция: скоростта на земята/слънцето относно центъра на галактиката се движи със скорост около 220 км/с Спътниците за картографиране на космическият фон показват, че земята се движи относно една избрана отправна система. Но още Коперник казва същото: земята се движи в хелиоцентричната система, ако изберем отправна система свързана със слънцето, земята се движи в нея. Каква е разликата между системата определена от космическия фон, и хелиоцентричната? Или свързаната с центъра на галактиката? И с центъра на локалния галактичен куп? Никаква. Всъщност разликата е до колко точно инерциална е всяка от тези системи от практична гледна точка, доколко изборът и се доближава до абстрактното понятие "инерциална система". А "инерциални системи" по определение са системи, в която физическите закони са еднакви и в най-простата им форма. Ако се загледаме в Сириус, земята се движи спрямо отправна система свързана със Сириус. Всичко това е относително движение, и няма какво да му се учудваме. Ако излезете на палубата на Галилеевия кораб, веднага ще установите движение спрямо нещо, т.е. и кораба се движи в неговата отправна система, я спрямо самата вода, я спрямо остров или чайка. Точно това е идеята на Галилеевият кораб - да не се отвличате от относителното движение, което е вечно и неунищожимо и го има винаги и навсякъде, да се абстрахираме от излишният шум, а да се съсредоточите на физическите закони - може ли чрез тях да се установи движение? Има ли в тях някаква несиметрия, която да експлоатираме за да установим движението, без да гледаме през прозореца? Ако физическите закони са еднакви във всяка инерциална система, то чрез тях не може да се установи движение, и това е смисълът на принципа на относителност - и в класическата физика, и в СТО. Това е симетрията в отправните системи, няма друга. А това че гледаме че има около нас обекти спрямо които се движим (и те спрямо нас), не променя тази симетрия, а само внася допълнителна обстоятелственост към проблемите. Добре е да се уточни какво се разбира под увличане. Погледнете тази част на статията за опита на Физо Класическата физика предсказва, че скоростта на светлината в инерциална система движеща се със скорост V ще бъде или в зависимост от посоката. В случая важен е коефициента пред скоростта V, той е 1. При въздух или вакуум коефициента на пречупване е 1, така че формулите се превръщат във вашата "относителна скорост" за която настоявате. Какво получава Физо? Формулата която той получава за увличането е (с известно приближение): Какво ни дава анализът на тази формула? Той ни показва, че за споменатият по-горе случай за въздух/вакуум, при които n=1, коефициентът пред скоростта V не е 1 както предсказва класическата физика, а 0. Но това е пълна катастрофа за класическата физика! Резултат сходен с предсказанието на класическата физика би се получил само за n клонящо към безкрайност, безкрайно плътна оптическа среда, а опитът няма нищо общо с тези условия, нито въздуха, нито вакуума имат нещо общо с такава среда. Това е една от заложените бомби които възникват в класическата физика. Друга е звездната аберация, която разчита на формулите по-горе с w+,w-, за въздух или вакуум. Двете ситуации, както виждате, са несъвместими в този модел. Така че увличането може и да изглежда интуитивно очевидно в модела на класическата физика, но тези експерименти го довеждат до колизия. Интуитивно "слабо увличане" се очаква коефициентът 1 пред скоростта слабо да се отличава от 1 (слабо отклонение от класическата физика поради поведението на средата), докато в случая "слабо увличане" е свързано със слабо отличаване на този коефициент от 0. И много хора бъркат на основа тези интуитивни шашми. Много дълго стана, ще продължа после.

Ами не достигам по никакъв начин от този експеримент. Колко пъти да обяснявам, че той няма отношение към вторият постулат, а само към първия? Вие твърдите че имал някаква връзка, значи вие трябва да обяснявате. Защо мене ме питате?

Какво значи "да се съгласим"? Едното е верно, другото не. Защо да се съгласявам с грешно заключение? Или можете да се обосновете, или аргументът ви се отхвърля като невалиден.

От къде следва че сскоростта на светлината е относителна?

Грешно заключение. От къде следва?

В случая на опита от 1883 г - въздух.

Не, разбира се. Не бях ли достатъчно ясен с предишният отговор на този въпрос? И едно уточнение - етерът никога не е бил смятан за оптическа среда.

Един друг въпрос, който никога и никъде не е обсъждан: Ако едно тяло за време 2.7594628 секунди изминава път от 8.349271 метра, с каква скорост се движи? Никъде няма да намерите реферат по тази задача, науката още не е стигнала до нея, никой не е обсъждал този конкретен проблем Но всеки третокласник трябва да е способен да я реши, защото знае методииката. Именно по тази причина няма реферати за такива елементарни неща. Тази немощ ми напомня един истински случай, който се превърна на виц. Навремето, един програмист отива в Delfi форум и пита: има ли някой готов обект, който да пише "Hello World!"? Причината е същата: всеки студент, минал първият семестър по СТО, трябва да е способен да реши подобни проблеми. И разбира се не трябва да бърка часовник с време, както вие правите непрекъснато. Иначе ще има проблеми с оценките. Науката е дала методиката, конкретиката е дело на студента, за това не се пишат реферати, най-много изпитни протоколи. Вие като дорастете до подобен статут по знания, ще трябва да ги можете тези неща без да се оплаквате от науката. Но по всичко личи, че това ще иска време, клонящо към безкрайност... А сега задавате реторични въпроси без да възприемате отговорите, и се оплаквате от науката?

Съгласен съм, нещо смахнато има в цялата работа. Но ако само спектакълът беше смахнат, щеше да му личи, да е доста по-изпипан. ..

Значи положението е следното. Вие се намирате в инерциална система, имате си еталони за време и дължина, мерите си какво се случва, установявате закономерности и градите физика. Един вид си живеете живота. СТО би ви потрябвала ако се вълнувате това което сте измерили като число, колко е по стойност в някаква друга отправна система. Едва тогава ви трябва апарата на СТО с неговите Лоренцови трансформации (в класическата физика - с Галилеевите трансформации). Но докато не се интересувате вашите измерени величини колко са в друга отправна система, нямате нужда от СТО. При създаване на СТО Айнщайн въвежда един допълнителен постулат, който не е получил голяма известност - в системата която е приета за покой е валидна цялата класическа механика, барабар със законите на Нютон. Така че в тази система няма нужда да се затормозявате със СТО.

Да, специалното е, че СТО описва света само чрез инерциални системи. ОТО описва света и чрез неинерциални системи. Тя и класическата физика описва света основно от инерциални системи, всичко което сте учили от нея е само за тях. Законите на Нютон, както са формулирани, са верни само в инерциална система. Но това е съвсем друга тема.

Това не съм го казал. Но казах, че имате твърде болно въображение, и не можете да осмислите смисъла в две последователни изречения. Не че ще разберете и сега какво ви казвам, но някой друг ще разбере. Така е. Вие за това повтаряте ли повтаряте.

Е, толкова сте я разбрали. Любопитно ми е, след като не сте наясно с основни положения, защо си губите времето с физика? Очевидно тя за вас винаги ще си остане противоречива и тъмна материя. Тя и класическата физика се оказа противоречива за вас, с Галилеевата относителност Голям смях Наистина ли само толкова можете? Как си противоречат тези твърдения, след като второто е валидно само за вакуум, а първото не е за вакуум? Трябва ли да казвам, че ви липсват основите на физиката в познанието, и стреляте със случайни твърдения в тъмното? Естествено, и поради това основно следствие от СТО е, че не може да се движиш с тях. Но вие приемате несъвместими с теорията положения, естествено е да се нахендрите на поредното противоречие в случая Не, не ви е виновна нито СТО, нито физикатаа, повредата е във вашият телевизор. Трябва ви мнооого по-строга хигиена на мисленето, така както сте я подкарали през просото нямате шанс. Вече ви обясних и то няколко пъти, че и тука си нямате понятие за какво става сума. Аз бих казал какво казва народът за случай като вашия: на калпавата ракета космоса и е крив. Но от уважение към форума няма да го кажа.

Мдам, явно всички физици за вас са шизофреници. Странна медицинска диагноза... За етера вече не коментирам, тук фантазите ви са във вихъера си. И това е странен похват, свързан с горния.

И въпреки всичко работи. Факт. Значи проблемът е във вашият телевизор, пардон... Значи сте стигнали до под кривата круша... Не е ли време да се замислите, вместо само да говорите? Там дето си задавате въпросите, във Physics Forum, добре са ви посъветвали - тръгнете от основите, четете от качествени книги а не от интернет, не повтаряйте едни и същи въпроси като грамофон... Не е ли добре да ги послушате? А, и там един ви е написал решението на задачата, дето се оплетохте глупаво с онези 4.8 светлинни години. Той ви е демонстрирал красиво точно резултата който и аз ви дадох - 25.5 години време а път, което разрешава парадокса. Но не четете, това е основният проблем. А без способност да възприемате чуждите обяснения сте за никъде, както го демонстрира и тази тема.

А вие български не разбирате ли? Не схващате каква е била идеята и обяснението на нейна база? Не успяхте да прочетете до край какво написах? Мисловният ви буфер може да възприема само първото изречение? Само това ще да е, както се вижда... Повтаряйте си - и с етер, и без етер, опитът на ММ не води до грешка. Аман от капаци в мисленето и сбъркани предразсъдъци.

Вие не сте прочели нищичко от обясненията ми в тази тема. Само циклите на едно и също - коя среда, въздух, простотии. Когато обсъждаме опита на ММ, е важно какво са искали да докажат с него. А това е било движение на етера. Въздуха в случая е бил страничен елемент, етера е бил определящата преносна среда - средата която определя скоростта на светлината. Въздухът с неговият коефициент на пречупване равен на 1 не е променил нищо в резултата. Тоест, няма грешка в опита на ММ, с каквато започнахте темата. Темата започнахте със заблуждението си. На по-късен етап, когато се установява че няма етер, имаме светлина, която се разпространява във вакуум. Тя има някаква скорост, която в случая не се определя от преносна среда. Тази светлина - във вакуума, пречупвайки се във въздуха (с коефициент на пречупване 1), показва изотропност във всички направления. Използвайки този коефициент на пречупване, ние стигаме до извод за изотропност на тази скорост и във вакуума. По-късни опити с вакуум потвърждават директно този резултат. Важно - опитът не измерва скоростта на светлината и за това не дава никаква информация за вторият постулат. Но това вече също го повторихме десетки пъти... И този резултат съвпада с предсказанието на СТО за случая, тоест резултата от опита на ММ потвърждава СТО. Сега стана ли ви ясно? Имаме движение на светлина във вакуум (междуатомното пространство на въздуха), която си взаимодейства с въздуха и се забавя, но коефициентът на забавяне е 1,00027, т.е на практика не се забавя. Но това няма значение, защото се измерва само изотропията на скоростта на светлината, не самата скорост. Като сте пропуснали обяснението, с това се надявам да нямате други подобни въпроси.

А би трябвало да му обърнете внимание. Това ще промени изцяло посоката на дискусията. Тя и класическата физика не описва някакво "забавяне на време". Но се справя доста добре с описанието на природата, с малки изключения при високи относителни скорости. Което СТО компенсира напълно. Проблемът тук е, че "забавяне на времето" е ваша измислица, мислите си че сте разбрали нещо, и много се кахърите като се оказва че не е така. Това е предразсъдък. Не е. Виж продължението след началото. Поредният ви предразсъдък. Не, не вярвам в етера. Просто добре познавам историята и знам как са вземани решенията във физиката поради него. Знам и как е изхвърлен, и че картината без него става много по-чиста, по-логична и в крайна сметка по-адекватна с реалността. Естествено без никакви зле разбрани "грешки". Но няма как да ви се помогне с "грешката". Не. Измисляте си вие, хвърляйки произволно разни "следователно" от небитието. В СТО всичко следвва адски точно и логично от основните и постулати. А те не са опровергани от експеримента (потвърждават се непрекъснато), следователно за сега всичките им предсказания са верни. Факт. Но малко упражнения по логическо мислене, "ако... то..." няма да навредят в случая, само ще помогнат. Нещо измислиците ви ви изпревариха, не знам какво е "неприродно" явление нито какво общо има СТО в случая. Тук ние само се занимаваме да прилагаме законите на СТО, които следват от постулатите и, за решаване на безкрайно опростени примери от живота - "какво би било, ако нещо е еди как си, и ако използваме законите на СТО". Тоест просто математическо моделиране. Вие ако не сте разбрали какво правим, чий е проблема? Въпреки това вие непрекъснато спорите и се опитвате да втълпите на всички, че имало "забавяне на времето". Никой не го е еня за "забавяне на времето", става дума за скъсяване или удължаване на интервали, и какво ще бъде зависи от обстоятелствата на решаваната задача. Не от предразсъдък като "забавяне на времето" или някакви симетрии дето нямат отношение към задачата. Аз нямам нищо против, ако вече не се хвърляте на амбразурата поради симетрии, свързани със забавянето на времето (което и според вас не съществува). Малко повече фокус в реалността. Ми аз от кога ви повтарям какви са нещата според СТО. Но силно се съмнявам, че този временен ви просвет всъчщност е дълготраен... Много вероятно пак да почнете със субективизми от типа "СТО не е верна, щото не ми прилича на верна" и подобни. Кое ще бъде?

Конкретната задача е такава. Така както в класическата физика едно тяло ще пада, ако няма опора, ама няма да пада, ако има. Обстоятелственост Ако не ви стига, върнете се на "парадокса" с двамата близнака, таам е друга обстоятелственост. Но там пък трябва и повече разбиране, не е една беля.... Махнете капаците, сигурно ви е много неудобно с тях... Отправните системи описва физически явления. И за удобство можете да си ги въртите как си искате, те служат само за да изградите мрежа от еталони за дължина и време, за да опишете зависимостите между случващото се. А четиримерната ротация в случая ни показва една дълбока симетрия в пространство-времето. С нея е свързан мапример закона за съхранение на енергията и импулса. СТО е модел за описване на природата, подобрена версия на модела "класическа физика". СТО е физичен модел, не е физика. Физиката изучава природата чрез физични модели. Схванахте ли кое къде е? Ама кой ви е учил да плясвате някакви заключения които нямат никаква смислена основа? И после сте с претенции. Ами това "плясване" е стъкмистиката и измислиците, усещате ли къде е проблема? А на мене тезата ми е, че вие сте абсолютно сляп от множество предразсъдъци, свързани с класическата физика, от които трябва но не сте способен да се отървете. Но избирателно подбрани предразсъдъци, защото елиминирате и огромна част от класическа физика, която изглежда не сте разбрали или сте имали проблеми, и затова и си измисляте някакъв ерзац. Най-близкото което мога да намеря за случая е гадание на екстрасенс, ама без дарба... Така изглеждате от страни. Предразсъдъци, водещи непрекъснато до парадокси, измисляне на твърдения ("следователно"...) без покритие обявявани за "верни", трябва ли да изброявам още? Ще се отклоним много от темата. В случая имате доста проста физика, и прост математически апарат, само трябва да се научите да прилагате правилно този апарат за да предсказвате правилно поведението на физиката. Защо не можете да напреднете поне с някакъв минимум, е загадка...

Ами погледнете вследствие на какво е това изказване - вследствие сравняване на интервали време. Изказването е за интервали, не за самото време. По поведението на интервал време не може да правите някакво заключение за "скорост на време", съответно забавяне. Ето, формулата която се получава за тези интервали: Нали чисто математически виждате, че двата интервала - между две едни и същи събития! - са различни в двете системи? Като са различни, ако в едната система интервала е по-малък от този в другата, то е верно и обратното, в тази другата интервалът е по-голям от интервала в първата. Смаляват ли се или се увеличават интервалите тогава? Всичко зависи от състоянието на часовника, несиметрията идва от поведението му - той или се движи, или е в покой. Промяната на скоростта на конкретен часовник не означава "забавяне на времето". Времето се определя от всички неподвижни часовници в една отправна система, народа го е казал, една птица (часовник) пролет не прави. Погледнете два часовника, те не са синхронни в системата в която се движат, затова нищо не може да се каже за времето в другата система. Затова "забавяне на време" в СТО няма смисъл. Разберете тънкостите, още се плъзгате по леда на повърхността. Дяволът е в детайлите. Ако малко поразпишете лоренцовите трансформации, ще видите, че часовниците по посока на движението на движещата се система са по-изостанали от подвижния наблюдаван, а тези в обратна посока са по-избързали (показанието на часовниците зависи и от тяхното положение ). Е, изостава или избързва времето? "Забавяне на времето" (time dilation) в СТО е жаргон, нямащ общо с време, а с интервали. Физиците обичат да се шегуват, и често не схващат че другите се бъркат от това Пък и този термин първоначално не е въведен от физици. Е досега да го бяхте сметнали пет пъти, вместо само да ме цитирате и да философствате. Сметнете го, специално там са избрани обстоятелствата в този конкретен пример така, че да се получи еднаква възраст. Не се опитвайте без да мислите да прилагате заучени формули - тази по-горе е верна само в един случай: единият интервал е на часовник в покой, другият е на същият часовник но движещ се. В примера с тризнаците задачата на много места не се свежда до тази формула, и трябва да се помъчите доста повече за да стигнете до резултат. Но така с клеймене (ах, колко бил съм бил лош!) до нищо няма да стигнете. Смятайте. Някъде по-горе ви бях описал различните етапи през които преминава движението, това трябва да ви облегчи силно. Малко по-горе е обяснено. Насочих ви вече веднъж, прочетете малко за геометрията на Минковски. Тя показва, че лоренцовите трансформации са трансформации на ротация, което изключва "забавяне на времето", тоест едностранни трансформации с мащаб. Тази картинка ще ви покаже защо възрастите на Генчо и Пенчо са еднакви - имате еднаква проекция на величина в две завъртяни на ъгъл отправни системи. Прост пример: ако вашата система е ориентирана по оста Х (сключва 0 градуса с нея) и вие наблюдавате проекцията на отсечка, сключваща ъгъл 45 градуса с оста Х, то в друга отправна система с ос Х', която сключва 90 градуса с тази ос Х отсечката ще има същата проекция по Х', защото тя ще сключва с нея също 45 градуса. Помислете за тази аналогия. Продължение на аналогията. По геометрията на Минковски две системи, движещи се с относителна скорост V, са завъртяни една спрямо друга в пространство-времето на ъгъл, определен от тази скорост. Времевите им оси сключват същият ъгъл. Отбележете си точката на пресичане на тези оси - в този момент вие за удобство сте сверили часовниците в конкретна точка. Един часовник от система A стои неподвижно в нея, той пътува само по оста на времето. Интервала от времето което той отчита е равно на координатата на която той се намира по времевата ос минус координатата на пресичане на двете системи (точката на сверяване, нула). Този интервал по другата времева ос, на другата система В, е проекцията на този отрязък върху него. Проекцията е по-малка от интервала отчетен от часовника (координатата до която е стигнал). Е, това е "изоставането на движещият се часовник", дето ми цитирате по Айнщайн. Ама съвсем същото става и с часовник от система В, проекцията на "изживяното" от него време (интервал) след сверяването е по-малка въру времевата ос на система А. Той пък "изостава" спрямо системата А. Ето графична визуализация как един часовник от А изостава в система В, а друг от система В изостава в система А. Някакво противоречие да виждате? Нещо да става с времето на всяка от системите, освен че времеввите оси се пресичат и картинката изглежда съвсем симетрично? Това е опростена картинка, не разглеждам какво се случва по остаа Х, но идеята е да схванете че няма никакви противоречия. Но, предполагам, няма да му обърнете внимание... Първо сметнете каквото има за смятане, после ще бистрим има ли противоречия или няма. Дяволът е в детайлите Имам чувството, че над 90% от това което обяснявам дори не го забелязвате, повтаряте едно и също прочетено някъде без да сте го разбрал и там, този страх от еднаквостта на законите която води до пълна взаимозаменяемост на системите трябва да го изживеете някак, без това СТО няма да се разкрие пред вас, няма да разберете Айнщайн и ще продължите да си буксувате... А аз ще стана по-краткословен, което за никой няма да е полезно.

Симетрия има само по отношение еднаквостта на физическите закони. Дали не го повтарям за двадесети път? С нулева полза за вас, естествено, вие просто не се опитвате да го разберете... Всичко останало се определя от обстоятелствеността, тя внася несиметрия в задачите. След като не разбирате дори класическата физика, за какво иззобщо спорите? Ами въобразете си една абсолютна отправна система и в СТО, със същите правомощия - да не участва във физическите закони, когато решаваме задачите. Една психотерапевтична патерица за ваше успокоение... Но всичко друго си остава - ако А се движи спрямо В, то В се движи спрямо А, и с пълно право всеки от тях може да се счита в покой Галилеева относителност, учете докато ви стане ясно какво сте пропуснали до сега.

Това трябва да ви убеди колко неорентирани в СТО хора като вас се навъртат и по сериозните форуми. А вие се хващате при това на първият попаднал ви отговор на въпроса. Ми не е верен, разбира се. Показах ви просто как с лоренцовите трансформации се достига до правилният отговор, който не води до противоречие, базирано на предразсъдъци. Ама докато не си махнете капаците, каква полза да повтаряме едно и също?