scaner

Отговорът е напълно еднозначен: в СТО няма понятие "забавяне на времето". Следователно няма никаква връзка между кое да е физическо явление и това несъществуващо понятие. Следователно, и според мен не съществува физическо явление, свързано с това понятие. В СТО се сравняват интервали от време. Тези интервали се определят при различни обстоятелства и се държат по начин, зависещ от тези обстоятелства (например поведението на рейса по-горе), не само от движението на отправните системи.. А време не е интервал от време. "Забавяне на време" носи определена смислова конотация, която налага определени заключения, каквито не следват според СТО. Затова в случая е вреден предразсъдък.

От къде "следва" това "следователно"? Ами направете лоренцовите трансформации за да видим какво следва, не гадайте така. Само ви предупреждавам, задачата е свързана с много смятане, така че се подгответе с време и много търпение. Освен че трябва да опишете обект, който във всяка система се движи с една и съща скорост, не трябва да забравяте, че Пенчо се движи спрямо Генчо със скорост ("сумарната" скорост получена чрез данните в системата на Атанас). Успех с начинанието! Аз като по-хитър, използвах следното свойство. Лоренцовите трансформации образуват група (група на Лоренц) която е частен случай на група на Ли, и като такава, имат следното свойство: лоренцова трансформация от система А към система В, последвана от лоренцова трансформация от системата В към системата С, дава същият резултат както лоренцова трансформация от системата А към системата С. И с тази цел използвах междинната система на Атанас, за да получа крайният резултат А резултатът си има логичното обяснение: както до сега много пъти ви обяснявах, това че едината система се движи спрямо другата не е основният фактор определящ резултата. Основният фактор е поведението на описваният обект в избраните системи. В случая то е напълно симетрично, и резултатът не закъснява да е такъв - един от редките и изкуствено нагласени случаи на симетрия в такъв род задачи.

Възможно е, разбира се, ако не беше възможно нямаше да го споменавам Даже ще ти дам нагледен пример кога се случва такава ситуация. Нека разгледаме по-горе даденият пример, отправната система на Атанас, и още две отправни системи - на Пенчо и на Генчо, които се движат спрямо системата на Атанас със скорост V, и са взаимоподвижни една спрямо друга. Нека имаме в системата на Атанас един рейс в покой с дължина L, разположен по направлението на движение на Пенчо и Генчо. Каква дължина ще измери Генчо в своята система? Там рейса е подвижен със скорост V, имаме право да приложим известната формула от СТО (тя е валидна когато сравнява дължина на обект покоящ се в една система с дължината му в другата, и в никаква друга ситуация), и получаваме: тоест в системата на Генчо този рейс ще има дължина L'. Каква дължина ще има този рейс в системата на Пенчо? Ами системата на Пенчо също се движи със скорост V спрямо системата на Атанас, приложима е същата формула, и получаваме същият резултат: рейсът в системата на Пенчо ще има дължина L'. Какво получаваме? Ако приемем системата на Генчо за неподвижна, в нея рейса, който в тази система се движи със скорост V, ще има дължина L'. Ако приемем системата на Пенчо за неподвижна, то същият рейс който в тази система се движи със същата скорост V ще има същата дължина L'. Тоест няма разлика в дължината на рейса (или казано по друг начин, в разстоянието между началото и края му) в двете системи, независимо коя разглеждаме за неподвижна Системата на Атанас я въведохме само за да се онагледи поведението на рейса спрямо системите на Пенчо и Генчо - че той се движи с еднаква скорост във всяка от тях, следователно и дължината му ще е една и съща, няма да е "скъсена". Същото се отнася и за интервалите време. Ако на единият край на този рейс поставиш часовник, интервалът време който той ще отчете между две събития ще бъде еднакъв в системите на Пенчо и Генчо - защото във всяка от тях той се движи с една и съща скорост. Независимо кой избереш за неподвижен, Пенчо или Генчо.

Абсолютно същото е и в класическата физика, той принципа на относителност от там идва в СТО.. Какво излиза? Че вие класическата физика сте я приели някак на вяра, без разбиране. А при СТО, когато нещата се налага да бъдат разбрани, давате фира?

И как тази система променя каквото и да е, например симетрията на физическите закони в класическата физика? И как тази система ще ви помогне да решите някаква практическа задача както примерчетата тук или в класическата физика? Тази система няма никакво практическо приложение още в класическата физика, и е лишена от смисъл - никой след Нютон не я е използвал като част от физиката именно по тази причина, липса на ясен смисъл що е то "неподвижно пространство" и практическа полза. Сагата с етера се е опитала да и вдъхне живот, и се е спънала, показвайки че такава система и реално няма. И не се връщайте пак на грешките си с Доплеровия ефект и реликтовото лъчение... Ако искате да въведете такава система, кажете как може да се определи състоянието "покой спрямо пространството". Но, ако принципно не можете, за какво ви е такава система? И ако законите в такава система са същите както във всяка инерциална система, какво и е "абсолютното" освен името? Физиката работи с факти, а не с надежди. Запазете си надеждите докато станат факти, а дотогава в случая те са безпочвени измислици. А в тази тема обсъждаме СТО, в която такава система няма по условие, но имаме същата симетрия на законите както в класическата физика. Което показва, че нещо не сте доразбрали в тази симетрия. В класическата физика инерциалните отправни системи са равноправни и симетрични - принцип на относителността, идва още от Галилей и лежи в основата като първи постулат на класическата физика. Не го ли знаехте до сега?

Ами нямаме "истинско забавяне на времето", аз колко пъти да ви повтарям че в СТО изобщо няма понятие "забавяне на времето" а то си е някаква ваша измислица, нямаща реална почва? И за това ви вкарва непрекъснато в парадокси?

Тази симетрия я има и в класическата физика още от времето на Галилей. И никой сериозен физик до сега не се е оплаквал от това. Нали сте привърженик на класическата физика, каква е тая избирателност? А как следва това "следователно"? Докажете, прилагайки законите на СТО. Нали всяка задача внася несиметрия, от която произтича несиметричен резултат? Толкова ли е трудно да се съобрази, че въпреки пропагандираната от вас симетрия един обект, неподвижен в приетата в покой система А, ще се движи винаги със скорост НУЛА и ще измине път НУЛА, докато ако приемем системата В за система в покой, в нея той ще се движи със скорост V и след някакво време ще измине път V.T, което веднага показва че твърдението ви не е верно - нито скоростите са еднакви, нито разстоянията, за интервалите да не говорим. Но така е и според класическата физика, оказва се че вие и нея не я разбирате? Можете ли по-сериозно да подходите към тази материя, или ще я караме на твърдения които нямат нищо общо със физиката?

Противореча си? Къде? Обиждам? Къде? като нямате какво да кажете по същество, защо се опитвате?

Айде пак екстрасенски мантри... Ми докажете че не е вярно де. Ама не зацикляйте с опита на ММ, там нищо подобно не се доказва, както се видя.

Нищо подобно. Сметнете какъв е резултата, не гадайте. Движението един спрямо друг е само една от предпоставките за резултата, и не е определящата, движението в случая има много стадии, не е винаги инерциално, и е глупаво да тръгвате със някакви симетрии напред. Хайде докажете поне нещичко, аман от гадаене. Да, така показват закономерностите на СТО, като се приложат правилно, а не вследствие гадаене на боб или кафе... Да, ситуацията е симетрична, но това не е основание да имате парадокс. Ами замислете се, дори само от симетричността да изходим, се очаква двамата да са на една възраст, нали? Какъв парадокс? На вас не ви е ясно изобщо какво се случва, затова говорите наизуст, симетриите ви били виновни... Но няма симетрия в задачата, погледнато от системата на Генчо или Пенчо. В системата на Генчо какво се случва? Пенчо се отдалечава с някаква скорост. Инерциални системи, възрастта на Пенчо започва да става по-малка от възрастта на Генчо, както се очаква по известната формула. По някое време Пенчо обръща посоката, т.е. сменя си отправната система. Но той продължава да младее, натрупва се забавянето на интервала от време от срещата им, защото забавянето не зависи от посоката на скоростта, нито от ускорението. Да, обаче се случва нещо допълнително. По някое време самият Генчо сменя отправната си система (нали в системата на Атанас той първо се отдалечава, после се връща). Този момент на смяна е много важен, защото се сменят обстоятелствата, а съответно се повлияват резултатите.Тази нова отправна система преди това се е движела спрямо неговата начална, в нея имаме синхронни часовници които не са били синхронни с неговите, на мястото където е бил Пенчо те са показвали друга стойност спрямо съответният часовник на тази система по която досега Генчо е оценявал възрастта на Пенчо. Сега, сменяйки отправната система, тези часовници стават еталонното време, и новата стойност показвана от часовника съвпадащ с Пенчо става възрастта на Пенчо в новата система, с която Генчо се връща към срещата. Ако сметнете нещата коректно с лоренцовите трансформации, се получава че по часовниците в новата отправна система възрастта на Пенчо е по-голяма от тази на Генчо (ефектът на увеличение на интервала, дето ви го повтарям многократно, в зависимост от отправната система). И от тук до срещата имаме следното: в системата на Генчо (избрана в покой) Пенчо продължава да се движи инерциално, той е по-възрастен, но времето за него се забавя по известната формула, леко младее, и ако сметнете нещата докрай, ще получите, че в момента на срещата неговата възраст точно съвпада с тази на Генчо. Е, същото се получава и ако смятате избирайки за база системата на Пенчо. Никъде до тук няма пардокси и противоречия,. каквито кошмари сънувате непрекъснато, защото двете системи нямат общо време, не можете да кажете "това за Генчо е станало преди онова за Пенчо" например. Но трябва да се прилагат точно законите, а не да се гадае на кафе, Тук екстрасенските подходи са противопоказани, а вашите са само такива. Да, не са, по обясними причини. Ако настоявате за различни възрасти, трябва ли да повтарям: докажете. От къде се пръкна това глупаво твърдение?

Доказателства има колкото искате, и те показват че математическият апарат коректно предсказва неща, които се установяват практически. Но да, действителността не е това което си мислим и виждаме. Ние виждаме неща случващи се при много малки относителни скорости. Интуицията ни, която е изградена да ни даде възможност да си представим и бързо да предсказваме какво ще се случи използвайки вече познати закономерности, е развита на база тези възприятия при ниски скорости. По тази причина човек не е способен да си представя какво се случва при високи скорости, познатите му закономерности там не работят, и за това трябва да използва математическият апарат. А вече хора, които много са използвали този апарат, придобиват способност да си представят и да мислят интуитивно в новите категории. Да си представят какво се случва според СТО, да си представят нагледно четиримерна геометрия (имало е такива хора още в по-миналото столетие). Това вече е рутина която се изгражда и развива. Затова казвам, че СТО е антиинтуитивна теория, ако нямате подготовка, не можете да разчитате на интуиция и опит, а трябва да се задоволите с математическият апаратр. Той е патерицата за вашата интуиция, която е немощна в тази област :) Но доказателствата ги има, просто не са очевидни и интуитивни.

.

Продължавате да не разбирате СТО. Ако вие се движите спрямо мен със скорост V, то значи че аз съм избран като система в покой. И обратното, ако аз се движа спрямо вас със скорост V, вие сте избран като система в покой. Избран, поради симетрията на физическите закони. И тук свършва сиетрията. Това което ние разгзлеждаме и което аз многократно повторих, а вие нито веднъж не му обърнахте внимание е, че скъсяването на интервали време и дължини е свързано с един и същи обект описван в две различни системи. Поведението му е несиметрично по условие, ако в едната той се движи със скорост V, а в другата със скорост 0, Няма причина да очаквате еднакви резултати в двете системи поради някаква зле разбрана симетрия. И тази асиметрия, която се получава, лежи в основата на СТО. Запомнете: един и същи обект може да има (и има) различно поведение в различни системи, и нямаме никаква симетрия в резултата от описанието на този обект. Дължината му в едната система може да е по-малка от дължината му в другата система, което по всяка логика ще означава и обратното, че дължината му във втората система ще е по-голяма от тази в първата. Но вие още тук запецвате и почвате да се оправдавате с несъществуващи симетрии - защото не смятате с предоставеният математически апарат, а само фантазирате. Е как очаквате да прогледнете през парадоксите, които генерират предразсъдъците ви?

Ами приложете лоренцовите трансформации, за да получите какви са времената, защо гадаете на мокър пръст? Това "следователно" е до тук идва от грешни предразсъдъци. Внимателно разгледайте задачата, в коя отправна система искате да получите резултата. При срещата, на Пенчо и Генчо възрастта им ще е еднаква, но ще са по-млади от Атанас. Според системата на Пенчо (след връщането) Генчо ще е на същата възраст, Атанас ще е по-стар. Според системата на Генчо, Пенчо ще е на същата възраст, Атанас ще е по-стар. Няма противоречие. Но решете задачата, не гадайте. (говоря за възраст, не за "време", защото в СТО се променят интервали, а възрастта е интервал) И една забележка, Ускорението не влияе като стойност, а само като смяна на отправната система. Всеки от близнаците Генчо и Пенчо сменя отправната си система по еднакъв начин спрямо системата на другия, затова и се очаква при срещата им да са на еднаква възраст. Но сметнете, ще се уверите.

Не, не ми прави впечатление това, защото е само някакъв много частен случай, подбран специално за да могат да се демонстрират определени свойства. Запомнете, частен случай. Човек е хубаво да ги гледа частните случаи, но е добре и да има поглед на цялата картинка, а тя е много по-различна. Например вторият израз който сте написали може да се препише и така: интервал = интерва;' / (курс на Лоренц) - точно това което се опитвам да ви обяснявам, че това което наричате "промяна на мерните единици" може да увеличава интервалите и да увеличава дължините, т.е. нямаме симетрия. Нещо повече, можем да имаме такава ситуация в две взаимоподвижни системи, че вължината на един обект в едната да е равна на дължината на същият обект в другата, а системите по условие да са взаимоподвижни. Или с интервалите, коефициентът който използвате да бъде 1 а не познатият ви коефициент на Лоренц. Всичко това зависи от обтоятелствеността, а не от някаква изнасилена симетрия която се очаква. Та бях тръгнал да ви разправям, че в случая е добре човек да има поглед върху цялата картинка. А цялата картинка е, че лоренцовите трансформации не са трансформации с мащаб, а трансформации на въртене (ротация). Може да погледнете за ротацията в Minkovski space или тук Само погледнете колко често се говори за ротацията и олко препратки има за нея. При въртене естествено е да получите едни проекции в една система по-големи или по-малки от проекциите на същият обект в друга система, . Можете при въртене на ненулев ъгъл проекциите да не се променят. Много фокуси са възможни, но това не е мащабиране, както си го представяте. Мащабиране е само в частни случаи, и то мащабиране такова, че от система А към система В величината расте, а от система В към систем А същата величина намалява, както изискват простите закони на математиката - никаква симетрия,. Симетрия може да получите само в някаква много специфични обстоятелства, когато "мащабът" е единица. Но това е тривиална симетрия, не такава каквато си представяте. Колко пъти още трябва да се връщаме на този разговор? Защо това трябва да е проблем на СТО и защо мащабът трябва да се прилага по този начин? Как сте стигнали до този неверен извод? Кое ви дава основание за такова твърдение - Лоренцовите трансформации, които следват от двата постулата на СТО (и не са симетрични, ако се вгледате в тях)? Защото няма от къде другаде да дойдат основания за това твърдение. Точно така, ако така би било според СТО както си го представяте, парадоксите с тракторр да ги ринеш. Но не е така според СТО, вместо да си представяте такива страхове, използвайте лоренцовите трансформации както изискват правилата. Ще получите резултата очакван според СТО, и няма да има никакви парадокси. Работете с количественият аапарат на СТО, и ще разберете кога има или не симетрия, вместо вда я постулирате като предразсъдък (който не е оправдан, както се вижда). Трябва ли да повтарям, че симетриите дето ги очаквате не идват от СТО, а изглежда от нещо което не сте разбрали докрай? Затова бъдете последователен в прилагането на законите, без излишни очаквания.

Да, движението е спрямо неподвижен в инерциалната система обект, маркиращ "началото" и. Движение/покой спрямо него се разбира като движение/покой в тази отправна система. Но този обект няма друго значение. В случая говорим за събития свързани с един и сищи обект описван в две системи. Интервалите време са за всяка от системите, т.е. от гледна точка в покой с нея. Как ще са огледален образ, като резултатите са с различна големина? Огледална е методиката на измерване и физическите закони, но това не е достатъчно. Обектите нямат "време". В случая се разглеждат две събития свързани с един и същи обект, и се сравняват интервалите време между тях в двете системи. Няма такова нещо. Както видяхме, интервалите могат да се скъсяват или удължават в зависимост от обстоятелствеността, т.е. не можем да припишем мащаб, свързан само с отправната система.

Браво, точно така е!

Е да де. Но по условие ти винаги можеш да приемеш и другата система за неподвижна - и хоп, симетрия. Ама четете по-внимателнно. Не предполагайте какво може би казвам, и екстраполирайки някакви ваши разбирания, а все пак прочетете какво точно казвам. А аз обяснявам, че ако приемем една система за неподвижна, интервалът който се измерва е , а ако приемем другата система за неподвижна интервалът е , което както и да го мъчи човек, не е симетрично. Асиметрията идва от това, че посочените интервали не са вътрешно свойство на отправната система (тогава може да настоявате за симетрия някаква), а зависят от поведението на обект в нея. Обектът в случая не се движи в едната отправна система, и се движи в другата, и това състоянние не се променя от избора коя система да разглеждаме в покой: обекта ще е в покой спрямо системата S1 и ако приемем S1 в покой, и ако приемем S2 в покой (тук по условие). Само за това интервалите горе са различни в различните отправни системи, и тази разлика не зависи от това коя от тях приемаме в покой - важно е в коя обекта е в покой, а това вече е асиметрия в самата задача по условие. И във всички задачи свързани със СТО има такава асиметрия. Има я и в класическата физика, но там не е толкова очебийна. А формулите се пишат сравнително лесно. Отивате на сайта на CodeCogs https://www.codecogs.com/latex/eqneditor.php и там има интерактивен редактор за формули на LaTeX. Пишете си формулата със средствата на редактора или на ръка, той ви я визуализира, и после имате две възможности: или да си получите формулата като GIF картинка, да я вмъкнете тук в текста като картинка, или да си конструирате URL на основа следният текст: http://latex.codecogs.com/ png.latex? (без интервала преди png, че иначе не ми дава да го напиша тук) и към него долепвате текста на формулата както стои в редактора. Полученото го задавате като адрес на външна картинка вмъквайки го така в текста на форума. И става. Условието е, в цялата формула и целия текст който сглобите да няма интервали, иначе може да стане мазало тук (а редакторът понякога слага интервали). Вземете с браузера адреса на някоя от формулите дето съм ги сложил горе като картинки, и го разгледайте в текстов редактор. Там ясно се вижда водещият адрес и самата формула. Ако откопирате формулата в LaTeX рекатора, тя трябва да се визуализира. А може и целият адрес който сте получили да поставите в редактора, часта на формулата ще се визуализира. И така е по-удобно поне за мен.

Здравейте! Ако съм се изразил, че "две инерциални системи могат да се срещнат само веднъх", то е явно неточно, нещо съм бързал да обяснявам друго Отправната система (инерциалната в частност) описва цялото пространство, Тя теоретически може да има еталони за време и метър във всяка точка на пространството, за да отчете събитие и да може да се строи закономерности. В този смисъл две отправни системи всяка от които заема цялото пространство, са винаги "в контакт", така да се каже. Винаги и навсякъде часовници, неподвижни в едната, могат да прелитат край часовнници неподвижни в другата, и по този начин да се сравняват показанията им. Ако системата от неподвижни часовници (и еталони дължина) е построена по определени правила, то ние можем да предсказваме какви ще са показанията на прелитащите по-горе един край друг часовници чрез лоренцовите трансформации. И тук например точно на такова моделиране разчитаме, за да изясняваме някои тънкости, а не на полева работа със замеряне с часовници... За "срещането само веднъж" съм имал пред вид, че неподвижен в едната система обект (часовник, космонавт) може да се срещне само веднъж с друг предварително набелязан и неподвижен в другата система обект, и само веднъж при тази среща може да се сравняват моменти и протекли интервали време непосредствено, без да са ни нужни допълнителни изчисления. Например на това лежи "парадокса на близнаците" - ако имаме само една среща на двамата близнака, няма как да определим при срещата им някакво противоречие, защото тя се е състояла само веднъж и то в момента нула... Затова за да достигнем до евентуално противоречие там ни е нужна втора среща, тогава можем да оценим и сравним вече интервали време, възрастта им на единия по отношение на друия. И за това при парадокса на близнаците единият трябва да смени инерциалната си система, за да може да се срещне още веднъж с близнака си. Отчитайки тази смяна по правилата, по които смятаме тук, не се получават никакви парадокси, както и се очаква. Та да се върна на въпроса ви. Ако не сте чели оригиналният труд на Айнщайн от 1905 г. "Към електродинамиката на движещите се тела", прочетете го (намира се в мрежата и на български). Прочетете го поне до главата, в която той започва да извежда лоренцовите трансформации. В много сбита форма (и предполагайки, че пише за хора които разбират, затова съкращава междинни резултати), Айнщайн поставя основите на това което той нарича "общо време". Това е система от неподвижни и сверени часовници, разпръсната в пространството, чрез която във всяка точка може да бъде отчетен момент на случване на събитие. Там той описва и процедура с която да се сверяват тези часовници. Тъй като, ако ги сверим в една точка и после почнем да ги превозваме (с каруца, влак, ракета, каквото и да е), тези часовници вече се движат спрямо отправната система която се стремим да обзаведем с тях, и съответно вече не вървят точно според неподвижните часовници (относителността на едновременността идва тук), т.е. като ги поставим там за където сме ги планирали, вече не можем да им вярваме и ядец. Затова Айнщайн предлага процедура със светлинни сигнали, която да гарантира свереността на часовниците: разнасяме ги както можем, и после ги сверяваме на място. Така можем да градим разширяваща се мрежа неподвижни часовници, с която потенцииално да опишем произволно отдалечени събития. Същата процедура трябва да протече и във всяка друга отправна система, която гради собствена система за общо време. Остава един проблем: изборът на еталон във всяка отправна система. Този избор трябва да почива на еднаквите физически закони във всяка система. Изобщо, прочетете началото на статията но внимателно, много неща от основите са споделени там. По-нататък Айнщайн започва да гради на тяхна основа. Затова във вашият пример и Айнщайн, и Нютон си разполагат сами часовниците. Майстор Хюйгенс остава без работа - той може даработи като подизпълнител, произвеждайки часовниците, но няма работа по тяхното сверяване Сверяването има смисъл само когато тези часовници са взаимонеподвижни, и само тогава те вършат работа отчитайки време, защото теоретически остават винаги синхронни и сверени. Ако нямаме синхронни и сверени часовници, не можем да въведем понятието "момент", и напрактика не можем да изградим физика. И когато на края всяка система си изгради общо време, ясно се вижда относителността на едновременността: часовниците, които в едната система вървят синхронно и са сверени, при директно съпоставяне с часовниците, които в другата система вървят синхронно и са сверени) показват разлики, които зависят от координатата, от разстоянието спрямо точката в която два часовника от двете системи в даден момент са синхронизирани с общо показание.

За кой ли път трябва да повторя, че това не е вярно. В СТО няма понятие "времето се забавя", а "интервалите време се скъсяват (или удължават)". Всеизвестната на всички формула е следната: където: е интервалът време между две събития протичащи на обект, който в приетата за неподвижна отправна система S1 е неподвижен, е интервалът време между същите две събития върху същият обект, който в приетата за неподвижна отправна система S2 се движи. Забележете, и двете величини са определени при условие че съответната отправната система е приета за неподвижна, т.е. установени са чрез съответната за системата група неподвижни и сверени часовници. Още тук имаме една крещяща асиметрия, която идва от обстоятелствеността на задачата и няма начин да се избегне. Тази формула можем да я препишем и по следният начин: което показва, че измереният в системата S1 интервал е удължeн спрямо измереният в системата S2 интервал, независимо че S1 се движи спрямо S2 (при съответният изборр на гледната точка). Важното в случая е, че отношение на размера на интервала в случая има поведението на обекта с който се случват събтията към избраната отправна система (обекта се движи или е неподвижен в нея), а не изборът на отправната система с която описваме какво се случва, дали е неподвижна или не. Ако обекта е неподвижен в едната система, то той се движи в другата, което е една очевидна асиметрия, която красиво изяснява защо резултатът е асиметричен

Ами не ме слушате и за това не се разбираме. Въпросът е много по-особен. Ще опитам да го обясня по-нагледно. Нека двете ракети са на разстояние L в системата на ракетата 1. В тази система всички часовници са синхронни и винаги имат еднакви показания. Нека разгледаме два от тях: Т1, който се намира в точката в която е ракета 1, и Т2, който се намира в точката в която е ракета 2 в даден момент по тази система (на разстояние L както е по условие). Можем без ограничение на общността да твърдим, че коато Т1=0, то и Т2=0, т.е. тези часовници ще отчитат избран за начален момент. Сега нека в системата на ракета 2 разгледаме също два часовника, Т'1 и Т'2. Тези часовници в тази система винаги са синхронни и сверени, т.е. могат едновременно да покажат показание 0. Нека те са така подбрани по място, че в някакъв момент по тази система да имаме следната ситуация: часовникът Т1, който в тази система се движи, прелита и моментно съвпада по място с Т'1, и в този момент часовника Т2 от системата на ракета 1 прелита и моментно съвпада с Т'2. Когато часовниците съвпадат моментно (намират се безкрайно близо) ние можем директно да сравняваме показанията им, без никакви изчисления. Видяхме по-горе, че часовницитте Т1 и Т2 в систематат 1 винаги имат еднакви показания, т.е. когато показанието им стане 0 ще имаме две едновременни събития. Тези едновременни събития обаче няма да са едновременни в системата на ракета 2: Ако там имаме Т1 = Т'1 (поради опит за сверяване между двете системи), то ще имаме Т2 =/= Т'2. Или обратното, ако сверим Т2 = Т'2, то ще имаме Т1 =/= Т'1. Тоест ще иаме сверени часивници само в една от всички възможни точки - или в точката където е ракета 1, или в точката където е ракета 2. Във всички останали точки часовниците няма да са сверени. Имаме два основни варианта: А) да сверим часовнницитте Т1 = Т1' = 0 според времето на първата система (бордният часовник на ракета 1), тогава часовника Т2 = 0, но Т'2 - бордният часовник на ракета 2, няма да е нула. В) да сверим часовниците Т2 = Т'2 = 0 по времето на втората система (бордният часовник на ракета 2), тогава ще имаме Т'1 = 0, но Т1 =/= 0, т.е. бордният часовник на ракета 1 няма да е нула. И в двата случая бордният часовник на ракета 1 няма да съвпада с бордният часовник на ракета 2. Има и трети вариант: С) да сверим часовницитте така, че когато ракета 1 се срещне с ракета 2 (в бъдещ момент) часовниците им да съвпадат. Това е най-сложният вариант, защото когато ракетите са раздалечени както е по условие, никоя двойка часовници между двете системи няма да има еднакви показания, и ще ни бъде адски неудобно да оценяваме каквото и да било. Затова този вариант го оставям само като екзотика. Та, да се върнем на вариант А) и В). Въпросът ми от който тръгна това изясняване беше, кой от вариантите да изберем, защото това ще доведе до различни количествени различия: едният път избираме сверяване по системата в която часовницитет T1,T2 са на разстояние L, вторият път по системата в която часовниците T'1, T'2 са на разстояние L'=/= L. И двата случая представляват наложена ни от обстоятелствата асиметрия, която не можем да заобиколим. А такива приказки, "момент в който да пуснем хронометрите" в случая нямат смисъл, защото такъв момент общо за двете системи няма.

Не, не показват. Ще опитам да ви обясня, но се съмнявам в крайният резултат: Значи, нека в едната система едната ракета се намира на координата Х=0, а другата ракета - на кордината Х=L. В тази система всички часовници са синхронни и сверени по условие: часовникът в точка Х=0 ще има едно и също показание с часовника в Х=L във всеки момент. Тоест можем да формираме едновременни събития в точките 0 и L с помоща на показанията на тези часовници. В системата на другата ракета обаче имаме следната ситуация: тези часовници, в нея на координати X'=0 и X'=L' (L' се получава чрез лоренцовите трансформации, колко е в момента няма значение, важно е че не е нула) имаме два часовника синхронни в другата система, но поради относителността на едновременността несинхронни в тази система (на втората ракета). Несинхронността означава, че в един и същи момент по времето на втората система посочените часовници (сверени в първата) показват различни резултати. Когато имаме два часовника, които задължително във втората система показват различни резултати, то ние може да изберем (произволното) начало на отчитане на времето такова, че единият от тях да има съвпадение с показанието на общото време на втората система (t=0). Но вторият няма да има такова показание. По тази причина в двете системи всички часовници не могат да показват едно и също време, принципно. Може само часовниците в една точка да бъдат сверени моментно с едно и също показание. Какво ще показват останалите часовници, се получава чрез лоренцовите трансформации. И както се видя, има значение по кое време (на коя от системите) сверяваме този часовник: дали по времето на едната или по времето на другата система, защото едновременните събития ще бъдат на различна дистанция (L за едната система и L'. за другата), което ще повлече количествени различия. Представете си времевите оси на двете системи като сключващи ъгъл. Тогава те имат само една обща точка на пресичане, и само в нея може да имате еднакви показания на часовниците. .Всички останали раздалечени от тази точка, ще са различни. Не са идентични, това е проблемът. Имаме само ситуация, в която само два часовника (по един от всяка система) имат еднакви показания в един начален момент. За останалите часовници доста трябва да поработите за да си изясните картинката. Но, вашата представа за идентични времена е предразсъдък от класическата физика, и естествено да води до противоречия като се ползва в СТО. Да, личи ви че сте забъркали бетона. И сте го наляли на много неподходящо място, вдигнал ви е високо центъра на тежестта...

Значи както видя, сметките ги направих в отправната система на този трети наблюдател. В случая имаме "скорост на приближаване/раздалечаване" между два обекта, което не е скорост на обект и не попада под ограничения (всеки от обектите се движи с подсветлинна скорост в тази отправна система, т.е. спазва законите). Това е както например скоростта на светлинното зайче, тя може да е много по-голяма от тази на светлината, но не е скорост на един обект. А вече с каква скорост единият ще се движи според отправната система на другия, това се решава като направиш лоренцова трансформация на движението в тази трета система към системата на един от корабите, в която той е неподвижен. И тогава всичко лесно се смята със закона за "събиране" на скорости според СТО:

Това според отправната система на коя ракета е? Защото може да е дадено само за едната. какво ще бъде разстоянието за другата, е следствие от това, получава се чрез лоренцовите трансформации, и числото изобщо няма да е същото. Или несъзнателно си мислите нещата от някаква трета отправна система, и ги пренасяте 1 към 1 за всяка от ракетите (това е подход чрез законите на класическата физика, който в случая е ясно че ще доведе до парадокс). Уточнете за коя система е зададено разстоянието, иначе още тук си вкарвате автогола с парадоксите. По времето на коя от отправните системи е синхронизирано времето? Това също има значение, и както забелязвате, автоматично вкарва обстоятелствена асиметрия, колкото и да имате непоносимост към такава :) Без да уточните горните неща, задачата няма смисъл и ще доведе естествено до парадокси. Не по вина на СТО, а поради куцото условие.

Недоспал, защо не се наспиш? Това в рамките на шегата :) Така както си формулирал проблема, значи имаме някаква трета отправна система в която описваме движението на корабите. Щом и двата тръгват "едновременно", тази едновременност има смисъл само в такава отправна система, не във отправната система на всеки от корабите. В такава система поведението на корабите се описва със законите на класическата физика, надявам се че си учил? Ускорителното движение няма никакво значение, стига да е еднакво и симетрично приложено на всеки от корабите. Колкото за това, с каква скорост ще се разминат двата кораба? В тази трета система е лесно. За единица време T единият изминава път S=v.T. Вторият ще измине също такъв път. Тоест за единица време пътят който ще изминат двата кораба ще бъде S=2.T.V. Скоростта, с която се променя този път (скоростта на разминаване) ще бъде този път разделен за периода за който е изминат, т.е. V' = S/T = 2.V, за нашият случай 180% скоростта на светлината. Ако вместо два кораба вземеш два светлинни импулса, движещи се в противоположни посоки, ще се получи че те се раздалечават (в разглежданата отправна система) със скорост два пъти по-голяма от тази на светлината. Т.е. с такава скорост се разширява сферата на светлинна вълна, излъчена от точка във всички посоки.