scaner

Ами замисли се, първо дефинирай какво означава "истинско забавяне на собствените му процеси", спрямо какво? И какво значи "струва му се", ако той извършва измерване според всички правила? Разбираш ли, ти имаш някакви предразсъдъци, и се опитваш през тях да пречупваш нещата, а така до никъде не се стига. Приеми, както е по условие: човекът има еталони за време и дължина, основани на прииродни закони (които са еднакви и в другите отправни системи, т.е. изборът на тези еталони във всяка отправна система става по утвърдена обща процедура. Защо тогава трябва да се смята, че има нещо деформирано, че процесите вървяли по-бавно и прочие недомислици?

Да, така е. Някъде по-нагоре в тази тема бях привел и конкретни числа. Това тук много не те разбирам какво искаш да кажеш. Пътят е с единствена дължина във всяка отправна система. Какъв път ще бъде измерен в отправната система Х ако знаем какъв е измерен в Y, може да се определи само чрез лоренцовите трансформации - и в простият случай на линейно движение по една ос: с известната формула за скъсяване/удължаване на дължини. Тя е известа обикновено като формула за скъсяване, но тя може да удължава дължините. Например ако в системата Х имаме движещ се обект с дължина по оста L, то ако този обект в системата Y е неподвижен, там той ще има дължина L' > L. Това че имало правило че "дължините се скъсяват в другата отправна система", е заблуда на gmladenow, както и останалите му мъгляви представи за СТО. А дали скъсяването остава незабелязано и за двамата? Аз наблюдавам подвижна ракета в системата Y, която е с дължина 3 метра. Тя там си е такава изначално, не е била по-дълга (да речем, дядо ми я е наблюдавал 5 метра, няма такова нещо), за да твърдим че се е скъсила. "Скъсяването" е процес, който в случая не протича и се използва неправилно, като жаргон зад който физиците знаят какво стои. За скъсяване (или удължаване) можем да говорим само когато сравняваме размерите на един и същи обект (или дистанцията межди две едновременни събития) измерени и в две различни инерциални системи. Обажда ви се Пешо от системата Y - "Недоспал, аз тука съм приготвил едно буре с ракия, дълго два метра". Вие поглеждате, бурето се движи и при вас излиза един метър, и почвате да му се карате. Но ако правилно преведете дължината от Y във вашата система чрез лоренцовите трансформации, ще разберете че не ви лъже. В неговата система (а всички измервания са реална истина в неговата система) числата са такива.

Каква разлика правиш между размер и път? Пътят по права линия е равен на размера на отсечката, свързваща началната и крайна точка (пък и скъсяването е само по направление на движение, така че се скъсява само тази проекция). А това вече индиректно се свързва с time dilation. Изобщо не може да се говори за промени. При инерциални системи, размерите винаги са си били такива, те не се променят с времето, и зависят само от относителната скорост. Промени може да има при ускорение, тук такова няма.

Ами разглеждат се много експерименти, от миналото до настоящето, и се оценява точността на резултата в сравнение с формулата. Като има два метода на оценки, единият е абсолютната разлика измерено.изчислено, другият е по-завъртян: формулата се разлага в ред по степени на скоростта, и се оценява точността на един коефициент който участва в тази формула, което от гледна точка на статистиката изразява друг вид точност. Този коефициент е a, и колкото е по-малък, толкова по-добро е съвпадението (теоретично за пълно съвпадение трябва a=0), в статията е описано по-подробно свойствата му. Основно се изследвват напречният доплеров ефект и вреемеето нна живот на краткоживущи частици. Първите експерименти са на Айвс и Стилуел от 1938 година, напречен доплеров ефект от възбудени йони. Скорости между 0.002 и 0.0045 с. Точност около 2%, a < 2.10^-2. Сходни експерименти на Олин от 1973 г. за скорости до 0.05c с разпадане на радиоактивни атоми, точност сходна, a < 1.7.10^-2. Разпадане на бързи мюони и пиони, 1941 г., скорост 0.74с, по-късно достигат до 0.92с. Точност около 0.4%, a < 5.10^-4. Експерименти на Бейли в ЦЕРН, скорости на мюонният поток до 0.9994с, точност 0.1%. В тези експерименти се е тесствало и влиянието на ускорението, установено е че до 10^18g ускорението не влияе на time dilation. Експерименти с използване на Мьосбауеров ефект. При сравнително ниски скорости, но много висока точност, a < 5.10^-5. Повторение на опитите на Айвс и Стулуел с лазерна спектроскопия, скорости до 0.01с, точност a < 2.5.10^-3 (1988-1992г). Сравняване на наземни атомни часовници с такива разположени на GPS спътниците, точност a < 10^-6. Поредица експерименти с времето на живот на мюони в storage ring, скорости до над 0.9с, точност a < 10^-7...10^-8, за момента най-точните. И още разни дреболии.

Не. Просто безобразно поведение като вашето не трябва да се толерира по никакъв начин. Превръщате се в спамер и трол, отклонявайки от темата. Когато няма какво да кажете по темата, не се опитвайте да го казвате.

Мда, СТО явно ти е дошла в повече, просто си изпушил. Опитай да си топнеш главата със студена вода, може да ти помогне... И не се стряскай от шума, който ще последва, просто кипене.

Щом толкова ви сърби, забравете този експеримент, все едно не се е състоял, или го наречете погрешен. Е голям праз, накриви се шапката на СТО Въпреки това, резултатите от СТО (следствие на нейните постулати, включая самите постулати) масово се потвърждават експериментално, и опровергават класическата физика. Тук нищо не може да направите, дори половината някак да ги отречете - отреченият резултат не опровергава теорията (защото така или иначе съвпада с предсказанието и, а отричането е само по глезотия), което е принципно важното. А щом теорията не се опровергава от резултатите - кое е гнило, тя или вашата представа която се бори срещу нея? Да организираме едно гласуване? Не сте дорасли до толкова че да давате оценка в случая, първо трябва сериозно да подходите с фиксациите си на тази тема...

Не, просто експериментът е много труден от техническа гледна точка за изпълнение с достатъчна точнност, която да се приеме за доказателство (5 сигма), и това е проблемът. Но индиректно този ефект е свързан с time dilation< който пък е много добре изучен. Ами губиш залагането. Връзката е изследвана много точно, предсказаната от СТО зависимост (напречен доплеров ефект) е изследвана с колайдера например до скорости от порядъка на 0.9994 от скоростта на светлината, и зависимостта се потвърждава с точност 0.1%. Други съвременни експерименти, със storage ring дават на порядък по-висока точност при лимит от малко по-ниски скорост (0.9 с). Изобщо, една хубава обзорна статия какво е постигнато в сравнително близко минало (2005 г., не знам дали е в свободен достъп тази статия)..

Щото мога, и щото знам какъв ще е резултатът. От шаха съм се научил да гледам в бъдещето при подобни ситуации. И какво като още не е доказано? Нали не е опровергано?

Аз ви обяснявам за етера, защото вие с вашата "материална вълна" върнахте темата там и отново се насадихте върху него като на пачи яйца. То бива неадекватност, но добре е да си има граници... Сам демонстрирахте, че класическата физика се нуждае от среди при вълновите процеси, нещо за което ви открехнах по-горе и срещу което ритахте неистово. Ами на! Трябва да се гледа няколко хода напред в тая игра, не става ссамо с вестникарски познания по физика. Дядо Мраз и неандерталците ще трябва още да се помъчите за да ги оправдавате с тях... А нищо повече не можахте да приведете като аргументи в полза на класическата физика, така че сам сте си виновен. Научете се да приемате пораженията. Не го ли казах вече?

Мда, поправям ви очевадните грешки и пропуски в знанията, задавам ви прости въпроси, мълчите като партизанин на разпит, и за това че не можете да дадете адекватни отговори си търсите извинение с другите? Това поведение сме го виждали, води неотклонно по пързалката надолу. Тук мога само да побутвам... Не съм очаквал друга реакция, всичко е толкова предвидимо...

Ама моля ви, просто предложете работещ вариант. За вас като голям познавач на класическата физика това не трябва да е проблем. Верно, с "материалните вълни" се получи издънка, но все още има и други варианти Ама това е въпроса, що за вълни са светлинните в класическата физика? Какво трепти при липса на материална среда? Това е основният въпрос. Защото за класическата физика имаме само два основни типа движение - кинематичното, хвърлен камък, за чието движение не е нужна среда (но и нищо вълново не му се случва по пътя), и хармонично, когато осцилатор въздейства върху околна материя, предавайки и енергия и създавайки трептеливо движение, което се разпространява като вълна по тази материя. Тази материя се нарича преносна среда на вълната. Само че тези вълни си имат куп ограничения: скоростта им зависи от механичните характеристики на материята в която те се разпространяват (и там тези вълни се наричат звукови). Та в класическата физика е стоял проблемът: нито една известна материална среда не може да осигури скорост на вълната от такъв порадък като скоростта на светлината (300000 км/с). Затова и са измислили етера за специална преносна среда. От тук нататък когато са създадени върху преносната среда, тези вълни могат да се увличат и от нормалната материя, няма проблем. Но тя не може да е тяхна преносна среда, тя може само да им влияе като оптична среда - може да ги забавя, да ги отразява, да ги пречупва, да ги поглъща, да ги увлича. И Физо точно такова влияние показва. Още не сте схванали разликата между преносна и оптична среда? А скачате в дълбокото с материални вълни? ?? Пак нищичко не сте разбрал. Не, етерът не увлича светлинните вълни, това е нонсенс. Етерът се увлича от околната материя, и по този начин - като преносна среда на светлината - създава възможност за увличане на светлината от обикновената материя. Давате ми непрекъснато картинки с вълни в някаква среда - ами осмислете ги, просто е, визуализирали сте точно това което ви обяснявам, ама пък се гнусите да го приемете? Ами това е класическата физика. Е как ще продължаваме, като дори не ви е ясно защо и как е използван етера в цялата картинка? Как бихте предложили нещо ново, като не знаете какво и защо трябва да се замени?

Питам ви какво разбирате под "материални вълни", за да знам какво толкова сте впечатлен от тях като панацея. И сега разбирам, че вие просто разбирате вълни в материална среда, каквато материална среда са измислили като етер заради светлината. В случая, имаме трептене на водните частици, напречна вълна във водна среда. Скоростта на тази вода се определя от гравитационните сили и вискозитета на течността и обикновено е много по-ниска от скоростта на звука в тези среди. Точно този модел влага класическата физика и в етера - среда, чийто частици трептят точно както водните молекули и тези напречни трептения се пренасят като вълни по тази среда, и тези вълни се наричат "светлина'. Етера е измислен да замести водата в горната картинка, за да се обясни поведението на светлината. Ама кой да ви информира за тези подробности? Колко пъти ви подканвам да се ограмотите повече по темите към които сте с претенции? Бива ли така? Започва да става скучно. Значи на светлината не била нужна среда, но тя като материална вълна изисквала среда :) Не по врат а по шия, че и по-зле. Аз нали ви казах, че класическата физика не може без материална среда за носител на вълни. А? Е сега какво, като се хванахте сам в собственият си капан, какво да ви правя сега?

Ами обяснете що е то материална вълна, какви свойствва има, какво стои в основата на вълната, как се обясняват интерференцията и дифракцията, кое определя нейната скорост? Но не ми го обяснявайте с думи, а количествено, както се прави във физиката. Както хората са постъпили и с етера. Той Нютон точно това е допуснал, и се е провалил. Защо вие не се пробвате да го надскочите, вместо да ни предлагате някакво кухо понятиетворчество? Тя тази работа ако беше лесна, да я беше направил някой. Това че никой не я е направил трябва да ви говори нещо, макар силно да се съмнявам че бихте разбрали дори да ви говори. Хайде, предложете модел, математически модел който количествено да описва такива вълни, да видим дали светлината се описва от него. Ама не ми размахвайте само едно понятие без съдържание, това е безпредметно. Може то върху вас да има съответният успокоителен психотерапевтичен ефект, но за физиката това далеч не е достатъчно. Хаха, "материална вълна". Едва квантовата механика запълва смисъла на подобно понятие, но тя се появява именно поради факта че класическата физика (а и електродинамиката) не може да се справи. Но класическата физика не може да се справи още от преди това - вече непоколебимият факт, че С е константа във всички отправни системи. Колкото и да си затваряте очите, това е факт доказан експериментално и многократно, и вече е станал закон - метърът с който мерите е така конструиран, че мерейки с него ще получавате една и съща стойност за С във всяка отправна система. А вие продължавате да се борите, неспособен да примирите реалността с вашите вътрешни представи. Но това е ваш проблем, не на физиката. R.IP на класическата физика, окажете и малко почести и и поднесете цветя, вместо да фантазирате по форумите Ами точно това е проблемът. Иначе няма как "класическатта физика да описва правилно всички оптични експерименти", цитирам ви по памет. Ами докажете че се описват правилно де! Заливате ни с водопади безсмислена терминология, и това имало нещо общо с физика? Това не е клуб "празно философстване". Във физиката всяко твърдение трябва да се докаже и то чрез количествени връзки. В случая пътят е прост: правите си математически модел, който описва и предсказва поведението на това нещо "материална вълна", този модел трябва да е способен да дава следствия, сравняваме тези следствия с резултатите от наличните експерименти, и тогава можем да твърдим, че имаме обяснение. А до тук вашата работа е като гадаенето на екстрасенс - нищо и половина по отношение на физиката, но за сметка на това сс претенции. Не се ли усещате, че опитвате само чрез внушения да прокарвате някакви идеи като правилни? Да оставим на страна самовнушенията, там не може да ви се помогне... Оставаме си тогава със смисъла, вложен от квантовата механика. Но къде тук е класическата физика? Аз пък знам, че вие не знаете какво трябва да приемам аз. Вашето "знание" е замръзнало на ниво някакви понятия без смисъл, и до там. Така както познанията ви са ограничени само от опита на ММ и не виждате цялата картинка. Е, как да видите картинката, като това ще ви порути къщичката която сте си изградили за спокойствие?Хората правилно са го казали: всяка жаба да си знае гьола. Аз бих го казал чрез известната сентенция: "обущарю, не гледай по-високо от обувките", или както изящно са го казали древните латини, "ne sutor ultra crepidam". Специално за вас това значи: ограничете коментарите си в рамките на знанията си. А те са доволно ограничени...

Няма никакво значение има ли наоколо галактики, има или няма масов център - те не са част от условието на задачата. За да възприемеш по-лесно резултата, представи си го в 4-мерно пространство. Там координатните оси Х, по които мериш дължини, ще сключват ъгъл една с друга. Тогава във всяка отправна система дължината на влака неподвижен в другата ще бъде равна на проекцията му в тази отправна система. А проекциите са по-малки от дължините на самите отсечки. От друга страна дължината на проекцията измерена по този начин е единствената дължина, която отговаря на правилото за измерване на отсечки: дължината е равна на разстоянието между крайните точки на един (подвижен) обект, чиито координати са отчетени едновременно в дадена отправна система, приета за покой. И тук, като имаш пред вид относителността на едновременността (две едновременни събитиия в една система не са едновременни в подвижна спрямо нея), нещата трябва да си дойдат на мястото.

Да, така е. Забавянето на времето и скъсяването на разстоянията (по Лоренц) са свързани и вървят обикновено в комплект. В случая може да разглеждате София и Бургас като крайните точки на една отсечка, която се движи в системата на влака, и нейната дължина в тази системата ще бъде по-малка от тази в системата Земя.

Пак гледам, ръсят се непрекъснато заблуди, и то в голяма концентрация. Тук в това малко място има минимум две. Малко повече история. Електродинамииката и класическата физика се развиват сравнително независимо. Електродинамиката описва светлината чрез вълново уравнение, тоест като вълна. Много по-рано са били открити вълновите свойства на светлината, като дифракция и интерференция. Много малко учени (Нютон например) са се опитали да направят модел на светлината без тя да е изначално вълна, а само като вълново поведение на много частици. Нютон не е успял да се справи с тази задача, и школата на физиците, считащи светлината за вълна, взема връх. Но класическата физика познава само един тип вълнови процеси - процеси в някаква среда. Тя е неспособна да опише други такива явления без среда. Затова още в началото Декарт, после Хюйгенс, по-късно Френел и много други предполагат, че има някаква среда, която е носителят на светлината, трептенията на чиито частици формират светлинната вълна. Класическата физика не е могла да предположи друго. Пред нея са стояли две възможности: или да признае, че е непълна, че може да има вълни без среда които тя е неспособна да опише със средствата си, следователно принципите и са недостатъчни, и тя не може да опише света, или да допусне тази за момента хипотетична среда да съществува, и да опита да изучава свойствата и. По това време класическата физика е във възход, тя много точно описва света, няма как да се самоубие само заради светлината. Затова разработката на свойствата на средата става много важна задача. Това е жизнената връзка класическа физика->етер, и тя не може да бъде разкъсана, без класическата физика да се откаже от точност и пълнота (сега в момента имаме сходна ситуация: с тъмната материя). Тоест класическата физика се крепи на етера за да опише поведението на светлината, и тази връзка е неразривна. Виждаме, второто твърдение горе не е вярно. Сега по отношение на първото. Опитът на Майкелсън показва, че светлината се описва правилно от класическата физика, ако етерът е напълно увлекаем от материята която се движи през него. Просто казано, скоростта на етера спрямо материалният обект (атмосфера, телескоп, стъкло) е нула, следователно нямаме движение на етера, което да наруши изотропията на светлината в точката на наблюдение. Моделите за светлинна аберация (и наблюденията свързани с тях) показват, че аберацията се описва правилно от классическата физика при положение, че етерът не се увлича от материята, т.е. в точката на наблюдение скоростта на светлината трябва да има различни стойности, в зависимост от посоката на движение на наблюдателя спрямо етера. Точно за измерване на това движение е направен опитът на Майкелсън и Морли. Заключението от наблюдението на аберацията е, че класическата физика описва правилно техните резултати при предположение, че етерът е напълно неувлекаем. И опитът на Физо, който показва, че материята може да увлича частично етера, в зависимост от оптическата си плътност. Въздухът като най-малко оптически плътен не увлича етера, по-плътните материали като вода увличат повече. Тоест класическата физика би описвала коректно тези експерименти при предположението, че етерът е частично увлекаем от материята. Да, от казаното до тук класическата физика описва винаги правилно резултатите от всички оптически наблюдения, но на каква цена? На цената че допуска, че етерът може едновременно да е напълно увлекаем, напълно неувлекаем и частично увлекаем. Що за шизофрения? Такава противоречива среда не може да съществува по съвсем естествени причини. А по-горе видяхме, че класическата физика, лишена от етера, трябва да направи другата стъпка - да признае, че не е пълна, защото принципите и не позволяват такава пълнота - да опише вълнов процес без среда. Когато това се осъзнава, става ясно че трябва да се търси алтернатива, и малко по-късно се появяват почти едновременно две еднакви - на Айнщайн и на Поанкаре. За съжаление първата е публикувана първа, и тя става известна, наречена Специална Теория на Относителността. По казаното до тук виждаме, че твърдението, че светлината се подчинявала на законите на класическата физика също се оказва неверно. Казвате, но и това не е вярно. Малко по-късно по време от СТО, се поражда квантовата механика. По причина, че светлината не проявява само вълнови свойства, но и се държи като частица. Тоест светлината не е вълна като всяка друга: на нея вече видяхме, не и е нужна средда, и тя показва свойства каквито другите вълни описани до тогава не могат да притежават. Например енергията на класически описвана светлинна вълна в пространството плавно намалява с отдалечаване от източника, и в далека точка ние би трябвало да можем да отчетем произволно малка енергия от тази вълна. При светлината обаче това не е така: там на произволно разстояние от източника енергията може да бъде усвоена като цяла часст от светлинният квант, светлинният квант се поглъща изцяло или не се поглъща. Никоя класическа вълна няма такова свойство, при взаимодействие да се съберее от всякъде из пространството докъдето е стигнала мигновено, за да взаимодейства изцяло. Да не говоря за фотоефекта, който е невъзможно да се обясни с такава класическа вълна. Следователно, светлинната вълна принципно не се подчинява на класическата физика, и никакъв 'Галилеев смисъл' не може да се прилага върху нейната скорост. Забележките ми са свързани с прости и неверни съждения, които неизвестно защо се обявяват за правилни (религия?) и веднага се използват като аргументи за плъзгане по пързалката надолу... И повтарянето многократно на такива съждения вече стана рецидив.

Е, гроздето е кисело, вече видяхме веднъж такова бягство. С подобна безумна 'аргументация'... Научете се да приемате достойно пораженията.

Не, това е вторият вариант: намираш експеримент, който опровергава извод на СТО. Да, както казах по-горе, и според класическата физика при предположение, че етерът е напълно увлекаем. Това впрочем е била първата реакция на повечето физици тогава, докато не са осъзнали, че аберацията например не може да се обясни с напълно увлекаем етер, а тя е факт. И тогава вече етерът почва да залязва, а класическата физика е изправена пред нерешими проблеми. И от многото възможности, които резултатът на ММ подкрепя, изгрява една - СТО. На мястото на класическата физика. Етера по основна хипотеза е среда, чийто собствени трептения са електромагнитните вълни в частност светлината. Като такава среда тя изисква да притежава определени свойства, част от които са били проверяеми за експеримент, и един от тях е експеримента на ММ. Неговият резултат показва, че етерът не може да притежава свойствата които се очаква да притежава, с което той губи качествата си на обяснителен модел в класическата физика. А това вече поставя под съмнение и самото съществуване. Но физиката е за това: градиш модел, предсказваш свойства, проверяваш ги, правиш заключение за годността на модела. Етера е бил такккъв модел, и се е провалил. Резултатите от опитите са такива, че сочат че той не е реална среда. Но това са всеизвестни и елементарни неща, има ги по книгите в излишък, стига да се постараете да ги прочетете. Не се водят. Правилният термин е: потвърждават се. И интерпретацията няма нищо общо, забранено е да се намесва - важно е само отношението <резултат от опит> и <предсказание на СТО за условията на този опит>. Както виждате, тук няма никакво място за интерпретации, грешни или не. Ако щете намесете като интерпретация магиите на Магьосника от Оз, това с нищо не променя нито резултата от опита (променя може би причината, за която не става дума обаче), нито променя предсказанието на СТО. Опити, чиито резултати изискват някакви допълнителни предположения, интерпретации, не участват в този процес. След като етерът прониква в материята, той прониква и в атмосферата и се проявява като носител на светлината в нея. Физо е мерил увличане на светлината от въздуха, и е открил че въздухът на практика не увлича светлината, следователно не указва влияние на поведението на етера. Следователно, ние трябва да измерваме същият етерен вятър, както и в пространство без въздух. Не ви трябват реферати, трябват ви резултатите от вече проведени опити, за да ги приложите и да спрете истерията. Но, дори да допуснем някакво катастрофално влияние на въздуха върху светлината, резултатът от опита на ММ пак не противоречи на предсказанията на СТО за конкретната стмосфера. Можем да се откажем от този резултат по някакви други съображения, ок, един резултат по-малко, давайте напред. Останалите експерименти подкрепят също СТО, и те са при такива условия, че не можем да се откажем от тях. Но никакви грешни основи на СТО няма тук, защото опитът на ММ не определя постулата - той само може да го подкрепи или опровергае. Отговорът е елементарен. Принципът на Окам е приложим само за обяснения, които имат еднакви последствия, които са еднакво верни. В случая обаче СТО и класическата вфизика се изключват взаимно. Едното от обясненията е погрешно, в тази ситуация не може да се прилага бръсначът на Окам - това би означаваало, че ще изберем по-простото обяснение, независимо че то може да е невярното. Както вече казах неколкократно, когато обсъждате сравнение между експеримента и СТО не може да намесвате изобщо класическата физика, това води до логиеско противоречие. Омръзна ми да повтарям: всеки отделно взет експеримент може да бъде обяснен от много теории. Но реалността е една, и всички експерименти трябва да могат да се обяснят с единна теория. Класическата физика не може да обясни огромно количество факти в съвкупност. СТО обаче може да ги обясни всичките. Лоренцовите трансформации не са прищевка, те са необходимо зло, така да го наречем, резултатите на което са в съзвучие с опита и опровергават класическата физика. Вземете само наблюденията по забавяне на времето, в наши дни това е невъобразимо по разнообразие количество опити. Класическата физика твърди, че времето е абсолютно, това е нейният постулат - не може времето в различни отправни системи да тече различно. Цялото разнообразие от такива експерименти обаче опровергава този фундаментален постулат на класическата физика. Казано просто доказва че тя е неадекватна на реалността - когато един постулат на една теория пада, пада и тя. От там нататък може да си окачите това доказателство в рамка на стената, но нямате право да се оптвате да използвате класическата физика - освен в ситуации, в които гарантирано нейните предсказания няма да се отличават от тези на СТО (малко относителни скорости). Това трябва да сложи точка на въпросите ви: ама защо не класическата физика, защо не бръсначът на Окам. Точността. При високи относителни скорости предсказанията на класическата физика се отдалечават неконтролируемо от коректният отговор.

Забравяте контекста на експеримента. А той е бил - движението на етера. Тъй като етерът е прониквал навсякъде, съвсем уместно се е очаквало да се определи движението на етъра и под похлупака, защото той не е спирачка за етера. Още повече че той е бил атмосфера, а опитите на Физо показват, че атмосферата изобщо не преи на етера да си прави каквото си иска. От тук нататък резултатът може да се тълкува по много нначини: или че няма етер, тогава всичко е в шах, защото нямаме модел по който да обясним противоречиви резултати, или има етер ама се увлича напълно, в противоречие с резултатите на Физо и модела на светлинната аберация, и още куп възможности. Но, без да навлизаме в такива модели, ограничавайки се само от конкретният резултат, той е: светлината при опита на ММ запазва изотропията си, съответно не може да се използва за откриване на някакво движение.. И това очевадно подкрепя модела на СТО, както и да се въртите. Подкрепя и класическата физика, ако приемете че етера е неувлекаем. Подкрепя още куп други алтернативни модели. А вече благините, които дава СТО по отношение обяснението на още куп други неща я прави безалтернативен модел в момента. Да. Скорост на движение в празното пространство. Както камъните могат да се движат в празното пространство и да имат скорост, защо светлината да не може? Даже напротив, налага и се, щом няма етер който да е нейна среда за пренос.

Нека се върнем към това твърдение. Какъв му е проблемът? Проблемът му е, че показва, че вие не сте наясно какво е това "постулат". Основно свойство на физическият постулат - той не е следствие от никакъв експеримент. Постулатът е обобщение на всичкият наличен човешки опит. Може да е извършен един, сто, милион експеримента, постулатът не следва от никой от тях. По тази причина постулатът е абстракция. Правейки обобщението, ние неявно казвме следното: да, нашето твърдение се потвърждава от всички направени опити. Но като го превърнем в постулат, ние се доверяваме, че това твърдение ще бъде валидно за всички възможни експерименти - включително и за още неизвършените. Което веднага дава фалсифицируемост на постулата: допускаме възможност да се появи експеримент, който да го опровергае. От тук нататък експериментите могат само да потвърждават или опровергават постулата. Опитът на ММ с нищо не е по-различен от останалите експерименти - той потвърждава постулата на СТО. Но постулатът на СТО принципно не може да следва от този опит, поради абстрактният си характер. В този смисъл, дори опитът да е некоректен, на СТО шапката няма как да и се накриви, и цялата истерия в тази тема е излишна. От казаното следва, че цитираното от мен твърдение по-горе не може да бъде верно. Замислете се, много и сериозни пробойни в тезите ви...

Аз бих чел по-критично Мичиу Каку. Напоследък той се превърна в това, което начичаме популист, и често интерпретациите му са твърде произволни. Също така внимателно трябва да се чете и Майкъл Толбът, и Франк Капра. Те имат голям уклон към езотерични интерпретации, които се преплитат между сериозните теми. Като популярно четиво става. Колкото повече, толкова по-добре ще видите света от по-различни гледни точки и сам ще установите кои автори на къде бият.

Тебе ясвно не те сдържа да въвеждаш нови измерения. Ами първо помисли защо, каква е физиката зад тях, какви предимства дават? Пето измерение за пръв път е било въведено в уравненията на общата теория на относителността от Теодор Калуца през 1920 г. на принципа "да видим какво ще стане". Резултатът бил неочакван. Уравненията на теорията с това пето измерение се преструктурирали по удивителен начин - разделили се на две групи. Едната както и преди, отговаряла ясно за гравитацията, другата обаче имала симетрията и свойствата на уравненията на електродинамиката (уравненията на Максуел) в тензорен вид. Така само с това изкуствено добавяне на едно измерение се получава обединение на гравитация и електродинамика. Подходът силно заинтересувал физици и математици, и те започнали усилено да го изследват. Малко по-късно се намесил математикът Оскар Клайн, който дал по-издържан математически вариант. От тогава подобен род теории с допълнителни измерения се наричат теории на Калуца-Клайн, или съкратено КК-теории. Статията в Уикипедията по този въпрос е написана твърде специализирано, и трудно се проследява физиката в нея. Но интернет е голям, може сам да потърсите по-смилаема информация за теории на Калуца-Клайн. Този подход се оказал обещаващ: всяко ново добавено измерение вмъква в теорията нов тип симетрия, каквато се наблюдава в природата. Така се появява струнната теория - тя започвва с 26 измерения, включващи всички известни ни симетрии и закони за съхрнение. По-късно се оказало, че измеренията може да се съкратят на 11. Но перспективите и проблемите пред струнната теория са тема за друг разговор. От друга страна, СТО е теория, която е валидна само в четиримерно плоско псевдоевклидово пространство. Ако пространството престане да е плоско (в ситуация на силна или специфична гравитация), СТО престава да работи и трябва да се замени със ОТО.

Вие сега какво, с пространни писания се опитвате да оправдаете използването на логически грешки в мисленето, за да обосновете че СТО била 'грешна'? Ами критичното мислене се основава точно на това, да не допускате такива грешки независимо колко силни са желанията ви в обратна посока. А в случая не се справяте, желанията ви вземат връх, и се опитвате да оправдавате такива грешки. Но това е недопустимо. Изживял съм този път. Ама не става с празно философстване, а със събиране на всичките факти, с които е работил Айнщайн. Проблемът не е ММ. Той може и да не е знаел за него. Проблем е всичко натрупано до тогава в тази област, проблем е електронната теория на Лоренц, с която Айнщаййн е бил много добре запознат. Проблем са Лоренцовите трансформацции, които са естествени за електродинамиката, задължителни за прилагане в механиката (скъсяване на интервали време, и по този начин противоречащи на основите на класическата физика) и от никъде не следващи, което е недопустимо. Проблем са опитите за оптическа аберация и на Физо, които взаимно се изключват при моделите с които се обясняват. Айнщайн е предложил път, който да разреши всичките тези проблеми. Всеки от тези проблеми може самостоятелно да бъде обяснен чрез множество възможности. Но физиката се опитва да обясни цялостно нещата, и тук всички проблеми трябва да намерят общо обяснение, да се разрешат вкупом. В този момент никой не е знаел нищо за СТО. Разрешението на тези проблеми се оказва елементарно чрез СТО. Нова парадигма в науката, която обяснява всичките стари проблеми на куп, предсказва нови ефекти които могат да се наблюдават, и се потвърждава чрез всичките предсказани ефекти до сега. Това е равносилно на създавването на класическата механика, което е протекло по същият начин - чрез постулати, много мощен метод в науката. Мощта на СТО идва от това, че обяснява вкупом много неща на базата на малко приципи, и до сега не е намерено друго обяснение. Както вече казах, такива неща в науката се наричат гениално прозрение, или Божа намеса ако така ви харесва. Една парадигма в науката се променя по революционен път чрез скок, не по еволюционен, затова не може да проследите плавно промяната. Затова се използват аксиоми, които са липсвали в предната теория, и ролята на ученият е някак да ги измисли така, че хем да обобщават предишният натрупан материал, хем да остават аксиоми, т.е. да не се опровергават от опита. Може да успее, може да не успее, Айнщайн е успял. Гениално прозреие. Опита на ММ тук има общо само с първият постулат като потвърждение, няма допирни точки с вторият, независимо вие какво се опитвате да твърдите. Когато се опитвате да опровергавате СТО, нямате право, недопустимо е да ползвате законите на класическата механика. Защото, както по-горе, веднага ще се насадите на логически парадокс и нищо от 'доказаното' ви няма да има смисъл. Както е в момента. СТО може да се опровергае по два начина: или да откриете логическа грешка, следвайки пътя от аксиомите до резултатите и, което е невъзможно (математически доказано е, че тя е пълна теория, и такива грешки са невъзможни ако се следват правилата на логиката). Или да направите експеримент, чийто резултат да е несъвместим с нейните предсказания. Резултатът на ММ видяхме че я потвърждава (съвместим е с нея), Доплеровият ефект дето ни размахвате като нееднородност в реликтовото лъчение по никакъв начин не влиза в противоречие с нея (СТО обяснява доплеровият ефект чрез постулатите си), няма до момента експеримент (проведен с нужната степен на точност), който да я опровергае. Това разбира се не значи, че тя е напълно вярна, но опровержението ще настане само когато самото то се появи някак. До тогава сме принудени да я гледаме как се потвърждава. Друг начин за опровергаване на научни теории и Господ не е измислил. Затова, харесва ви или не СТО, или трябва да се примирите с нея, или да замълчите и да се занимавате с нещо друго, риболов например. До тук обективният факт беше, че до тази 'грешка' вие стигнахте, допускайки логическо противоречие. До колко един извод, получен в резултат на логическо прротиворечие, може да бъде приет за истина и да бъде обсъждан като такава? Обикновено такива противоречия се публикуват в забавните страници на научните списания, да се учат хората да не ги допускат в сериозната работа. Отново притъпявате критичното си мислене за сметка на емоции и предразсъдъци. Ама замислете се малко, стига кара на инерция и с предразсъдъци. Където ще да е проведен опита на ММ, във въздух, вода, стъкло, камъни, важен е резултатът който той дава - изотропия на скоростта на светлината спрямо измерителя, тоест пълно съгласие с предсказанията на СТО. Нищо, абсолютно нищичко в този резултат не опровергава СТО. Можете да имате забележки (както с въздуха), но това не прави резултатът да противоречи на СТО. От тогава са проведени огромно количество подобни експерименти и във вакуум, потвърждаващи също СТО, така че е добре да се примирите в тази посока, нямате шанс за успех. Но вие изглежда не знаете за тях. Ако етерът е съществувал, опитът е проведен в него - етерът е всепроникваща среда, етерен вятър трябва да има и в атмосферата, и евентуално в земната кора. Атмосферата като оптическа среда може да наложи влияние върху етерният вятър, което влияние да се отчете от известният коефициент на пречупване. Тук колкото и да си слагате капаци, не помага. Отказът от етер е следствие в СТО - след като тя успява да обясни всички ефекти, които до този момент се опитват да обяснят с етер, при това просто и елегантно, нуждата от такъв етер като светоносна (преносна) среда с кинематични свойства (способен да създава етерен вятър например, да се движи) отпада. Какво е светлината, как точно тя се разпространява в пространството и подобни въпроси поради които е въведен етера продължават да стоят. Нататък се появява квантовата механика, и тя отговаря на голяма част от тях като показва, че основната градивна чаастица на светлината не е вълна и няма нужда от среди за нейното разпространение. Но това е друга тема. Поуката от тази тема трбва да е следната: колкото и съблазнително е да използваме предразсъдъци и логически парадокси, за да се аргументираме за/срещу нещо, това е недопустимо и компрометира цялата идея с която сме се нагърбили. В нашият случай е компрометирана идеята за 'грешката на физиците', водеща до 'грешка в СТО'... Част от самокритичността в науката е да изявяваме, да правим публични и да заобикаляме именно подобни несъзнателно приемани предразсъдъци - като възможността за използване не на място на класическата физика по-горе.

Точно това е корена на проблема. Вие се опитвате да описвате поведението на светлинна вълна чрез законите на класическата физика. Подводният камък тук е, че класическата физика и СТО са несъвместими: ако тръгнете да описвате нещо с класическа физика, вие несъзнателно отхвърляте СТО и няма как да получите потвърждение за нея (изначално сте я приели за погрешна, това е предразсъдък, независимо че не го осъзнавате дори), както и обратното. Именно за това тук нямате право на такива разсъждения - следователно нямате право изобщо да намесвате относителна скорост, и да правите някакви заключения на нейна база. Този тип разсъждения се свежда до една добре позната и разпространена логическа грешка: petitio principii или кръгова аргументация. Казано по-просто, вие се опитвате да допуснете че нещо е вярно/грешно и да докажете че то е вярно/грешно. Намесвайки (съзнателно или не) класическата физика, (отрицанието на СТО) вие 'доказвате' че СТО не е коректна. Това е несъстоятелно разсъждение. Затова забравете горните разссъждения за относителни скорости: когато проверявате дали резултатът на опита на ММ е съвместим със СТО, трябва да се работи само с наличните факти и постулати на теорията: допускате че СТО е вярна, и търсите опровержение. Ако получите съвместимост (както в случая), не може да опровергаете СТО, но може да твърдите, че опитът я подкрепя (тя пак може някак да е грешна, но конкретно в тази ситуация имаме подкрепа, а за това говорим). И само толкова. Такива елементарни логически грешки като горната са просто недопустими. Естествено да сте до тук, нататък се иска друг багаж.