scaner

Назначеният ром минава по графата взаимодействие на кексчетата с околната среда, което е свързано с тяхната декохеренция. Корелацията може да се мери само като се съпоставят цвета и формата им, никакво допълнително джуркане. Няма мигновено предаване на информацията. Както описва Уилчек в статията, за определяне на корелация е нужно да се събере на едно място информцията и за двете кексчета, което става с досветлинна скорост. Колко доказателство е нужно? Когато единият поляризатор е под 45 градуса, според класическата физика е равновероятно да се регистрира спин нагоре или надолу (чисто геометрическа симетрия, в класическият случай имаме или кръгло, или квадратно кексче с равна вероятност). Т.е. вероятността според класическата физика е 1/2, 0.5, точно на средата на червената крива както е по графиката (и под нея текста обяснява същото). В квантовият случай обаче за този ъгъл ще имаме суперпозиция от две равновероятни състояния, и корена от сумата от квадратите на амплитудите им (вероятността в тази точка) ще е равна на √(0.52+0.52) = 1/√2. Нормалните кексчета се подчиняват на класическата статистика.

Идеята за Господ разделя на наши и чужди, неверници. Същото е и с псевдопатриотизма, и особено русофилството. Затова дайте да се обединяваме около идеи, които обединяват, а не разделят.

Какво се фетишизира на сплитането? пак питам: кое е неправилното според вашият цитат: Можем ли да ползваме нещо другои за прибори? И ако природата ни е забранила, какво неправилно има в това? Ако прочетете внимателно статията, тези ограничения произлизат от експерименталните резултати, те са ни наложени от природата, тя е тази, която забранява. Колкото до едновремненността, защо се опитвате да философствате на база някакви ваши измислени и то погрешни представи? Нима вие знаете на какво всъщност се дължат свойствата? Не, не знаете. Слезте на земята.

При три частици нещата са далеч о-сложни. Основното правило е: сумарният спин на групата сплетени електрони да е нула. При два електрона това изискване се разпада до по-простото: по едно и също измервателно направление, винаги когато единият има измерен спин +1/2, другият ще има -1/2 (това е антикорелация, корелация става, когато единият поляризатор е обърнат с главата надолу, по противоположната посока, но това не е съществено). При три електрона такова просто измерване ще доведе до по-сложно състояние, намесват се вероятности: ако единият електрон се мери винаги +1/2, другите два ще бъдат всеки път в различни състояния, с различни вероятности. Но пак, тези вероятности могат да се определят при по-голяма измервателна статистика, и тези вероятности са различни по предсказание според класическата и квантовата статистики. Казано на езика на вероятностите, нещата звучат така. При два електрона, когато единият има спин +1/2, другият по същото направление ще има спин -1/2 с вероятност 1 (100%). Ако втория измерваме по друго направление, различаващо се от направлението по което се измерва първият електрон, той ще има спин -1/2 с вероятност по-малка от 1 (т.е. при някои измервания и той ще има спин +1/2). Причината е, че спинът има квантово поведение: по произволно направление може да се измери чрез само две стойности (за електрона): +1/2 и -1/2, докато класически (там няма спин, има момент на импулса) той може да заема и други стойности освен едната втора, зависи от проекцията. И разликата между класическата и квантовата статистика е изибразена чрез червената и кривата линии в чертежа по-горе (и разликата е по вертикалата!). Тоест, чисто класически погледнато, при два електрона спиновете им трябва да са противоположни като вектори, за да е нула сумата. При три електрона, класически, за да е нула сумата, всеки от тях трябва да има спин, насочен на 120 градуса (пространствено) спрямо другия, тогава векторно сумата им е нула. Затова при тях ще имаме пълна корелация (всеки електрон ще има спин +1/2) само когато измерваме с три поляризатора, всеки завъртян на 120 градуса спрямо съседния. В тази ситуация и класическата, и квантовата статистика ще дадат едно и също. Но когато поляризаторите са в едно и също направление, както казах, е доста по-сложно, така както и при два електрона, когато поляризаторите не са в едно и също направление. P.S. Под 'направление' в казаното да се разбира 'посока', тогава има разлика + и - за спина..

Ще са различни. Кексчетата са макрообекти, за тях принципът на неопределеност няма наблюдаеми проявления. Следователно тяхното поведение се подчинява изцяло на класическата статистика. Обратно, квантовите 'кексчета' се отклоняват от тази статистика, и се подчиняват на квантовата статистика. Любопитното е, че двете статистики при определени условия могат да дават еднакви резултати. Например, основният експеримент, с който се изследва сплитането, е измерване на корелация: измерва се състоянието на всеки от двата сплетени електрона и резултатите се сравняват. Например, ако за всеки от сплетените електрони се измерва спина във вертикалната плоскост, ще се установи, че ако единият от сплетените електрони има спин нагоре, другият ще има спин надолу. Имаме пълна корелация, 1. Това е естествен резултат според класическата статистика, същият резултат предвижда и квантовата статистика, този резултат е описан и от Уилчек. Еднакви корелации според двете статистики се получават и ако магнитните полета, измерващи спина сключват ъгъл 90 градуса. Разликите започват, когато ъглите на които се кръстосват полетата, измерващи спина, са разлчни от изброените ъгли. Например 45 градуса, или 67.5 градуса (ъгъл, за който според квантовата статистика резултатът ще се отличава най-силно от предсказанието на класическата статистика. Всичко това води до известната теорема на Бел, която визира едни неравенства свързани с корелациите, които ако се нарушават, показват правотата на квантовата физика, ако не се нарушават - на класическата. За да се види визуално разликата, която предсказзват двете теории, може да се погледне картинката с описанието под нея от Уикипедията в края на показаният параграф: The best possible local realist imitation (red) for the quantum correlation of two spins in the singlet state (blue), insisting on perfect anti-correlation at 0°, perfect correlation at 180°. Many other possibilities exist for the classical correlation subject to these side conditions, but all are characterized by sharp peaks (and valleys) at 0°, 180°, and 360°, and none has more extreme values (±0.5) at 45°, 135°, 225°, and 315°. These values are marked by stars in the graph, and are the values measured in a standard Bell-CHSH type experiment: QM allows ±1/√2 = ±0.7071…, local realism predicts ±0.5 or less. Класическата статистика предсказва червената крива за корелацията, квантовата - синята. Цифрите накрая ясно показват разликата между очакванията според класическата и според квантовата статистики. Аз описвах по-горе поведението на двете статистики само за участъка от 90 до 180 градуса (същото е от 0 до 90 градуса, там е областта на антикорелацията, която носи същата информация). На който му се чете повече по въпроса, може да хвърли поглед на CHSH критерия, който е заострен за прости експериментални проверки. Там на база измерване в четири точки от интервала 0-90 градуса (0, 22.5, 45. 67.5 градуса) се определя критерий, подобен на този на Бел. Ако стойността на резултата от измерването по този критерий е по-малко от 2, значи си имаме работа с класическа статистика. Ако е по-голям от две - имаме доказателство за квантова статистика. Всички експерименти със сплетени двойки се базират на този критерии, от опитите на Аспект от 1982 г. насам, и всички потвърждават валидността на квантовата механика. Класическите кексчета обаче ще се пързалят само по червената крива :)

Кое е неправилното?

От друга страна там раждаемостта е по-голяма (в развиващите се държави), т.е. имаме положителен тренд в количеството население, за разлика от повечето западни страни. И ако причината за промяната в религиозността е само в смъртността, то тези данни са направо катастрофални: по-старото и вярващо поколение си отива, по-младото (и по-многобройно) не успява да го компенсира по религиозност. Това насочва тренда уверено надолу. Но не мисля, че това е основната причина.

Не, опазил ме Бог да набеждавам религиозните хора в обсесивно-компулсивно разстройство. Просто имам пред вид, че религията при тях е една допълнителна призма, през която се пречупват техните действия, т.е. има ограничаващо действие. В този смисъл тя има власт над тях, те не могат да излязат от каноните и. От първо лице мога да кажа, че всичките тези необходимости могат да се игнорират при нужда от нерелигиозните хора. Причината за това е именно, че при тях те са закрепени само с възпитанието (а тинейджърският бунт силно ги разбутва), докато религията трябва да се спазва съзнателно. Аз много често осъзнавам куриозността на подобни действия, когато ги правя, но ми е приятно да ги правя за да не създам дискомфорт на околните, за които такова отклонение може да се оприличи на проявите на крайния феминизъм. В такива ситуации си припомням парадоксалната фраза на Буюнел: "Слава богу, все още съм атеист".

Когато една идея обсеби ума ви, вие се съобразявате с нея, тя влияе силно на поведнеието ви, действиета ви не са свободни. Тя упражнява власт над вас. Докато не освободите ума си. В този смисъл употребяваме 'власт' в случая.

И аз попаднах на едно проучване на Галъп, в което освен това има и сравнение на интегралните данни между 2005 и 2012 г. PDF Сравнението е на 5-та страница. Там се вижда известно намаление на атеистите, но доста по-съществено намаление на религиозните.

Действието на Лука се развива много преди съборите, и аз визирам същият период. Нали истините споделени от Лука стават в основата на истините приети от събора? Значи не съборът ги постановявва за истини, следователно християнството като изградена религия основаваща се на определена система истини (вярно, доста дефрагментирано движение) е съществувало и преди съборите. Константин го озаконява, преди него християните са били преследвани. Но това не е свързано с религиозният статус. Мога да се съглася, че в самото начало християнството е било типична малочислена религиозна секта, тоест култ. Но това положение е коренно променено когато Константин му обръща внимание. Пак да се върнем към въпроса: нима властта е нужна, за да се създаде религия? С действието на Константин се признава правото на християните свободно да изповядват религията си. Християнството става равноправно с другите религии в империята. Чак после при Теодосий то става държавна религия. Една религия не се нуждае от нечие разрешение, тя съществува и въпреки забраните, както се е случило с християнството и преди Константин. Действието на Константин не променя религиозният статут на християнството, променя правата на християните. Освобождавайки ги от забраните да изповядват религията, то дава мощен тласък в развитието на самото християнство. Превръщането му в държавна религия се подпомага и от филтриране на удобните истини, което се случва на съборите.

Чудесно. Значи истината в евангелията е била такава още преди съборите. Тоест, независимо дали държавната религия ги признава за догмати или не, те са съществували в християнството като такива и преди съборите. Тогава защо преди съборите християнството да е култ? Да дадем малко по-голям хоризонт. Какво са проповядвали апостолите? Кое е това, което е привличало хората за разлика от другите религии тогава? Не са ли твърдения, нарочени за истини? Вие сам казахте, религията сама по себе си е власт над хората, в техния ум. Християнството на 100% попада в тази група. Държавата само издига тази власт на ново равнище.

Безусловна истина според християнството още в началото: Христос не е умрял на кръста, а е възкръснал. Да не изброявам други, работата на апостолите е била в това да разпространяват тези истини сред другите хора. Любопитното в случая е, че всички евангелия са записани много по-късно от смъртта на Христос. Не може да се разчита на точност в тях, знаете ефекта на разваления телефон когато се разкаже едно послание докато бъде записано от други. Това дава свободата на събора да се изберат удобни догмати. Колкото до "богочовека Христос" в началото на християнството, бих ви посъветвал да прочететее едно задълбочено проучване, как точно този догмат се променя през вековете. Ерих Фром, "Догмата за Христос". Излизала е на български, но лесно може да я намерите и в електронен вид по интернет на руски, ако ползвате. Там доста детайлно се разглежда еволюцията и на други основни положения на християнството от началото до съборите. Не напразно на съборите е филтрирана голяма част от литературата на ранното хритиянство и е извадена извън Новия завет, т.н. апокррифна литература - просто не съвпада с линията която са оформили светите отци. Аз казвам същото: от многото течения в християнството всяко със свои понякога леко различаващи се догми е избрано едно, удобно за държавна религия, което да не допуска бунтове (тежкото ни положение е по причина на нашите грехове, ние сме виновни, не някой друг, значи няма стрещу кой да се бунтуваме, хитро :) ). Но самото християнство носи всички характеристики на религия, колкото и да е разнородно, още от началото си. То е било насочено навътре, към човека: човекът по примера на Христос също може да бъде спасен, ако се грижи за другите. Култът обратно, е насочен навън, не към човека. Религията за разлика от култа има силна социална роля, и християнството отговаря на това изискване.

Въпросът не е точно формулиран. За температура говорим при условие на термодинамично равновесие. Всяко тяло, намиращо се в такова равновесие, излъчва не отделна честота, а спектър - спектъра на абсолютно черното тяло. Характерното за този спектър е, че има максимум на интензитета на излъчването на определена дължина на вълната (честота), и мястото на този максимум (дължината на вълната) се мени с температурата. Тоест дължината на вълната на този максимум е функция на температурата, и това се изразява със закона на Вин, който споменах. Иначе при всяка температура имаме и лъчение с други честоти, но по-слабо. Само че аз по-горе обяснявам, че няма връзка между интензитета и честотата (респективно температурата), а интензитета зависи и от материала. Просто казано, излъченият интензитет е произведение от спектралният интензитет на максимума (който не зависи от материала, а само от честотата и температурата) и емисионната способност на материала, която зависи.

Права си. Но много хора не съзнават това. Затова заглавието на темата се опитва да им отвори очите :) Но както се вижда, спорът продължава...

Основните положения на една религия са постулати, безусловна истина, догма. Има ги и преди съборите. В началото Христос е човек, който се възвисява до равен на бог. На съборите вече е обратно - той е бог, който става човек. Християнството на съборите вече не е ранното християнство. Върви непрекъсната промяна, борба на различни сили. Арий е бил една от силите, но се е оказал на непечелившата страна. Победителят пише историята, и затова са го осъдили в Никея. Държавното християнство е само една от версиите на тази религия, която е избрана като удобна и е наложена със сила на всички мислещи другояче. Но това не превръща ранното християнството в култ. То във всичките му форми притежава характеристиките на религия. След съборите догматите се прецизират и налагат със сила. Властта е само удобство за това.

Религията не изисква власт. Колкото до догматите, всяка религия има такива, и християнството преди Константин също. Това което правят апостолите след Христос е именно да разясняват и разпрострааняват новата догматика. На съборите вече за нуждите на властта догматите се нагаждат и изкривяват (но това е доста продължителен процес, започнал много преди съборите). За религията не е нужна властта за да съществува, властта и е нужна дза да пребори по-лесно неверниците. Чрез властта тя по-лесно заема нови пространства. Но тази симбиоза е брак по сметка, не е задължителна.

Какъв култ? Във всяка религия има и култов елемент, но в религиите той не е определящ. Християнството не е само култ към една личност/предмет. То има характеерна за всяка религия социална страна (каквато култът не притежава). И преди Константин християнството си е имало нужните за една религия институции и йерархия. По волята на държавната власт става държавна религия. Което преобръща част от догмите му с краката на горе, но това е друга тема.

Чисто исторически имаме контрапример. Християнството е било религия много преди Константин да го превърне в държавна религия. Преди него властта е гонела християните, но религията е била факт въпреки властта.

Дължината на вълната не зависи от интензитета. Дължината на вълната зависи от типа на атомите, от тянхата спектрална линия която излъчва, докато интензитета зависи от количеството атоми, които излъчват. В крайна сметка, и двете величини зависят от материала, но връзката между тях не е директна, те не корелират.

С едно малко но важно уточнение: интензитета на светлината в максимума наистна зависи от вида на материала, но не неговото положение по оста на честотите, което е свързано с температурата (и което не зависи от веществото). Така че заключенията на база това твърдение не са верни, защото се основават на погрешно тълкуване - връзката честота/температура не зависи от материала (погледнете закона на Вин за отместването). А именно честотата (дължината на вълната) се използва за определяне на температурата.

Нищо странно няма в това. Извършената работа е за намаляване на ентропията. Слънчевото лъчение върши това непреъснато върху земята. Всъщност прината за понижението на ентропията на земята не е самото лъчение от слънцето, а балансът на ентропиите. Земята излъчва чрез термичното си лъчение в космоса повече ентропия, отколкото такава получава от слънчевото лъчение. Случайно намерих тази дискусия, където това надлежно се смята, на някой може да му е интересно.

Друга гледна точка какво се случва при охлаждане. Температурата пряко зависи от средната скорост на частиците. Охлаждайки течността, намаляваме тази средна скорост. Това прави частиците по-'лениви', те по-трудно избягват една от друга след сблъсък, и силите за привличане между тях започват да надделяват. Частиците стават по-прилепчиви една към друга. Сближаването и свързването отделя допълнителна енергия (енергия на връзката). Свързването е свързано с подредба, при която новата частица приема най-ниското възможно енергетично състояние. Това допринася за отделяне на допълнителна енергия под формата на топлина, която подгрява останалата течност, и за отнемането на която е нужна допълнителна работа. Тази енергия отива и за да подпомогне по-големият обем, който изисква подредбата. Просто казано, за да се премине от течно в твърдо състояние трябва да се отнеме голямо количество енергия, при което не се променя температурата. Тя си има име, специфична топлина на топене (втвърдяване). Подобен е процесът и при други фазови преходи, например при изпарението, там се нарича специфична топлина за изпарение. Затова процесът на кристализация обикновено е продължителен. При повечето вещества контролирайки скоростта на охлаждане, можем да контролираме скоростта на кристализация. Малка скорост на кристализация означава повече време, предоставено на една частица за да си намери най-нискоенергетичното място. Което пък означава тя да попадне точно където изисква кристалната решетка, и съответно израстване на правилни кристали. По-бърза кристализация обратно, кара много частици едновременно да търсят мястото си, при което те си пречат, и кристалът расте с дефекти. Процесът на кристализация се определя и от други фактори. Например високата пренаситеност на разтвора. Обикновено в процеса на охлаждане се зараждат самостоятелно зародиши, около които се локализира критализацията. Някои вещества много трудно пораждат такива зародиши, и ако няма замърсявания и примеси, разтворите на такива вещества могат да бъдат силно преохладени, т.е. да достигнат по-ниска температура от температурата на втвърдяване, но все още да са в течно състояние. Такива разтвори стават много чувствителни, попадането в тях на прашинка или дори леко сътресение или силен звук могат да станат зародиши, около които взривно да протече кристализация. Жоро е дал добър пример с натриевият ацетат. Натриевият сулфат има също подобни свойства, взривната му кристализация е атрактивна, той израства на доста по-едри кристали :)

Нека разгледаме нещата така. Нека в началното състояние водата да е в термодинамично равновесие. Това означава, че една част от нея не може да извърши работа върху друга част, и температурата не се променя. Когато извършваме работа над водата, имаме две възможности: да извършим работата така, че да пренесем определено кооличество топлина от водата навън, и по този начин да охладим водата, или обратно, да внесем отвън към водата допълнително количество топлина, и да я загреем. На първия принцип работят хладилниците, на втория: печките. Когато извършваме работа да отнемаме топлина до лед, водата минава фазово превръщане. То е свързано и с увеличаване на обема, т.е. част от нашата работа отива напразно, а не пряко за промяна на температурата - извършваме работа, увеличаваме обема, спираме работата, обемът спира да се променя, ледът сам нищо не прави. Именно тази част чупи стъклената бутилка в твоя случай. Наличието на такава допълнителна работа може да се илюстрира, ако вземем стоманена бутилка вместо стъклена. В такава бутилка при замръзване ще се създаде по-високо налягане, и ще трябва да охладим водата до по-ниска температура за да замръзне. Тоест количеството работа, което преди сме изхарчили за да се увеличи обема на леда, сега отива директно за охлаждането му до по-ниската температура. Погледнато от страни, странното в ситуацията е, че обема може да се увеличава и когато отнемаме енергия (в случая), и когато придаваме енергия (в друг температурен диапазон, когато нагряваме). Но и в двата случая ние извършваме работа над водата, за да се случи това.

Забелязвам известно противоречие в така зададеният въпрос. От една страна, при охлаждане на водата ние отнемаме енергия, и крайният продукт - леда - ще има по-малко енергия. От друга обаче, ако под затворен съд се разбира затворена система, ние не можем да охладим леда, защото не можем да променим енергията на такава система.. Но ако съдът е затворен в някакъв друг смисъл (тапа например), няма проблем с охлаждането.