scaner

Аз само постфактум констатирам нещата. Вместо да помислите как да докажете нещо по темата, вие се чудите как да станете жертва. Ами как, лесно се постига, нали? Стига да направите правилните стъпки, докато научните доказателства хич не са толкова лесни. Но всеки си избира пътя. :)

А тук вече точно се вписахте в модела на Дънинг-Крьогер.

Точнно това се случи - чух ви, и помолих многократно да докажете твърденията си. И тогава се случи целият този цирк - повторения до умопомрачаване, приказки тъпкани с измислици, без никакви доказателства. По този начин не казвате нищо по същество, което да си струва спор. Ако искате да ви чуят, докажете някое от твърденията си, щото като поток на съзнанието на всякакви конспиралници отдавна съм ги срещал в интернет. и в тази си форма те нямат общо с физика. Но, както се вижда, не ви стиска да докажете. По простата причина, че не можете. Е, това беше ясно от самото начало, защо се сърдите сега чак, и то на мене? Ако можехте да докажете, нямаше да изпадате до там, че да ползвате аргументи тип ad hominem. Това е от чисто безсилие

Не съм сигурен, че ефектът на Дънинг-Крьогер е коректно обяснение по темата. Този ефект е в сила когато човек няма допълнителен контрол върху знанието, което си въобразява че има. Докато при теорията на относителността не е така - там във всеки момент имаме логически подход за проверка, всяко следствие на СТО може да се провери чисто логически до изходните постулати, а те пък за това са постулати, защото не могат да бъдат оборени с логически средства. Тоест при теорията на относителността човек може на всеки етап да контролира заключенията до които може да достигне. А точно това не се случва, процеса се пресича като с магическа пръчка и започват предразсъдъците, нямащи нищо общо с логиката. Нещо като доброволен отказ от логическо мислене отвъд някаква граница.

Не става дума за убеждение срещу всички. Говоря за ясно отличим модел на поведение. Да се правиш на тапа умишлено, по-оправдано ли е от това да се правиш на тапа без да го съзнаваш?

Не за първи път се сблъсквам с този феномен, и винаги ми е било интересно следното: как у хора, които са видимо образовани и способни да разсъждават интелигентно, за някаква област от знанието изведнъж пред мисленето им пада непрозрачна пелена, и започват да се държат напълно алогично, очевадни факти да ги интерпретират през призмата на откровени насадени (от самите тях, или от безкритично възприемане на интернет) предразсъдъци, а не нормалната логика? При това не виждат предразсъдъка, макар че той унищожава цялата логическата постройка и не е възможно да остане незабелязан? На какво може да се дължи подобен род ограничения? Какво ограничава естественото съпротивление на подобен род поведение? Защо са толкова дълбоки такива предразсъдъци, че да заместят напълно логическото разсъждение?

Ами едно и също в тази форма, головодни твърдения, все едно стена ми говори. Да беше опитал с малко обосновки, аргументи, доказателства, та да разберем че сме в научен форум. А така, скучна белетристика някаква. Ти остави, че липсва каквато и да е обосновка, ами всичко гарнирано с откровено грешни твърдения, сериозно подплатени с предразссъдъци. Е какво очакваш всъщност в отговор, някой да ръкпляска ли?

Както и очаквах, гроздето е кисело. Още от начало беше яссно, че нищо от кухите твърдения по-горе не можеш да докажеш. Защо ти беше тоя театър, само да се излагаш? Още доста има да наваксваш с теорията на относителността, дори не си близко.

Разяснете тази връзка, да видим. А) Как тя следва от опита на Майкелсън. В) Как засяга СТО. Досега само повтаряте без никакви връзки и доказателства. Защо да се ловя? Това е някакво твърдение. Докажете го. Твърдението А) И това е някакво твърдение без никакви доказателства. Докажете и него. Твърдението В) Не, не го разбирам това. Твърдения снесени от нищото не ги рзазбирам. Докато не покажете физика в тях. Ако вие случайно ги разбирате, значи ще можете да ги докажете. Да видим.

Това противоречи ли на някое следствие на СТО? Да или не? Кактото и да значи "относителна", това на кое следствие от СТО противоречи? А това наистина ли означава това което твърдите, или е някаквао недоказано твърдение? До сега не успяхте да покажете логическа връзка, мислите ли че ще имате още шанс? Докажете, претръпнал съм на безпочвени твърдения. Но май няма да стигнем до доказателства, а? За кой път питам да докажете, и вие не сте способен да го направите? А всъщност достигате ли до извода, или той остава някаква химера, която сте си въобразили че е следствие? До сега продължава да е безпочвено твърдение. Ама не стават така тези работи, това да не е забавачка, че с такива ефтини психотерапевтични приьоми се опитвате да прокарате измислици? Ама покажете някакви логически разсъждения които да водят до иззводи, стига с твърдения които едно че от никъде не следват, втртото са логически несъстоятелни, ако се опитате да ги изведете Мислите ли, че още е смешно? Според мен става тъжно, това упорство което 'доказва' без да доказва...

Вие наистина ли не можете да следвате някаква логическа теза, и се лутате като муха без глава? Изобщо не спорим налага ли нещо класическата или СТО интерпретацията. Спорим какво очевадно следствие от опита на Майкелсън и Морли опровергава СТО, както вие твърдите. И както се вижда, не сте способен да отговорите на този елементарен въпрос, а се лутате и се маете до немай къде. Това е което искам да визуализирам в картинката Е защо продължавате с невежеството? Никой не твърди, че етерът е= космосът, освен вас. Ама отворете който и да е тълковен речни, между етер и космос има безкрайна бездна в смислите. Етерът може да запълва космоса, но не е космос.То за това и се плетете като пате в кълчища. Никъде няма чист етер, етерът според тогавашните представи се просмуква навсякъде, и във въздуха, и в материала на земята. И определя заедно с метериалите в които се е просмукал, поведението на наблюдаемата светлина, защото е преносната среда. Не случайно Физо използва вода а не въздух, за да докаже, че тя увлича етера. И същевременно доказва, че за въздуха такова увличане е практически пренебрежимо (че дава и количествени формули) - поради което и Майкелсън продължава смело напред, а вие се спъвате и попивате вода... Е сега като сте я докарали до тук, така ще е. Противоречите си. СТО е основана на постулат, по-горе съм одчертал това ваше твърдение. Този постулат няма ннищо общо с резултата на опита който дискутираме. Това го подчертавам за шести път. Един път да не знаете, два пъти може, шест път е симптом. Не е нормално след шест пъти да ви насочвам и да продължавате да сте заблуден. Толкова ли не осмисляте забележките и карате с капаци? Никой не ви кара да правите каквито и да било интерпретации - напротив, това е логически недопустимо за разглежданият въпрос - въпросът е само на база наличните факти да се опровергае или не СТО. А логиката изисква това да стане чрез следното елементарнно действие: да се провери, има ли СТО предсказания, на които противоречи дискутираният опит. Ама не, вие не можете да се отделите от предразсъдъците си, без патерицата 'интерпретация' и то неизвестно защо с класическата физика, вие не сте способен на прост логически анализ. Още от началото посочих, че с такива предразсъдъци се обезценява цялата ви аргументация, ама и тогава мина край ушите ви. Съвсем друг е въпросът дали СТО, лежаща на посоченото предположение, е вярна или не. Не обсъждаме това, защото просто не познавате достатъчно фактологията (с тези си предразсъдъци не сте за такъв разговор). Обсъждаме нещо много по-просто и по-достъпно за вас: може ли само от резултатът на дискутираният опит да се стигне до заключението, че СТО не е вярна? Е, както видяхме, не може, не че не сте способен да го докажете, а просто реалността е такава, независимо колко добросъвестно се напъвате.

Май нещо се повредихте? На ясни въпроси почнахтре да си повтаряте мантри? Прости неща ви питам: как от резултата на дискутираният експеримент стигнахте до умопомрачаващата идея, че една от интерпретациите не е верна? Очевидно дори на това ниво не схващате нещата...

В момента спорим за едно неадекватно заключение от един ясен експеримент. А какво е дала теорията, е съвсем друг и обширен въпрос.

Това, че опитът е проведен в атмосферата - а не в космоса, както СТО погрешно допуска. От къде следва, че за опит, проведен в атмосферата, не може да се прилага СТО?

Точно не я изключвам. И за това питам, защо вие залитате към някаква интерпретация с c+v? Как стигнахте до нея от резултата на експеримента, а не се спряхте на СТО? Спорът се свежда до това, защо отхвърляте интерпретацията следваща от СТО в резултат на експеримента за сметка на някакви едностранни предразсъдъци? Ами ако попрочетете малко повечко, ще стигнете до извода, че интерпретацията на база класическата механика е неадекватна за реалността. Което пък трябва да ви светне, че в случая некоректно се позовавате на бръснача на Окам. Но в момента въпросите ми са много по-елементарни - как стигнахте до извода че СТО не е верна, след като сте принуден да избирате от еднакви по обяснителна сила теории оправдавайки се с бръснача на Окам? Ама защо не се опитате да мислите логично?

Точно така. И защо набърквате тук някакви фантазии за c+v и Марс? Не усещате ли как се опитвате вашите безпочвени интерпретации да намесите като резултат от експеримента? И какво като я кръстите "относителна"? Какво значение има това за нейната величина спрямо наблюдателя? Кое в резултата на експеримента ви дава право да прилагате законите на класическата физика за да си развявате разни интерпретации? Това ви питам.

Докажете де, стига само с ала бала. Как това твърдение следва от резултата на опита на Майкелсън и Морли? Спора не е за това. Спора е, че от наличие на изотропия доказана от експеримента който обсъждаме, вие стигате до алогичното заключение че СТО не е вярна, независимо че изотропиятя е нейно следствие и следователно я подкрепя. Липсва ви елементарна култура на логическо мислене, това е следствието от тази дискусия. Схванахте ли?

Изглежда не сте наясно какво ви питам. Не ви питам относителна ли е скоростта на светлината. Още в началото на темата ви обясних, че скоростта като понятие включва относителността в дефиницията си - тя е скорост относно някакъв репер, и само в това се състои нейната относителност. Тук никакъв експеримент не може да даде повече никаква информация за тази относителност, идваща от дефиниция. Нещо повече, скоростта на светлината в някаква ситуация може да е изотропна, може да не е, това няма връзка с относителността в горният смисъл. Очевидно вие имате нещо друго пред вид под "относителност", което никой друг не го знае. Затова дайте да не намесваме такива понятия лишени от смисъл. Питам ви нещо много просто: как от резултата на опита на Майкелсън и Морли следва, че скоростта на светлината не е една и съща за различни наблюдатели. Независимо в каква среда е проведен експеримента, имаме резултатът му - от него. Забележете, следствие от вторият постулат на СТО е, че скоростта на светлината трябва да е изотропна за всеки наблюдател. Така че изотропността да ползвате срещу СТО, е проява на некоректно логическо мислене.

Ами това е въпросът, как този опит показва че скоростта на светлината не е една и съща, след като той не определя нейната величина, а само определя че е изотропна? Не сте ли се объркали нещо?

Опа, спрете се като начало тук. Значи трябва да опишем "движение спрямо светлината". За целта ни е нужна отправна система, свързана неподвижно със светлината, т.е. в която светлината е неподвижна. На какви физически закони се подчинява таква 'неподвижна' светлина? Проблемът тук е, че въвеждате изкуствено логически проблем в разсъжденията си. Принципите на СТО твърдят, че във всяка инерциална отправна система светлината ще се движи с една и съща скорост, т.е. че е невъзможно да има отправна система, в която светлината да е в покой. Логическото допускане на такава система ви вкарва автоматично в логически противоречия, дори по-нататък да не ги забелязвате. Значи вие заставате на позиция противоположна на СТО и на електродинамиката? Реално вие се отказвате от светлината като форма на електромагнитно лъчение, и от 90% от физиката. И какво очаквате да постигнете, разсъждавайки в тази посока?

Значи теорията не била ОК защото на някой някакво мнение (на което теорията не се осланя) му се сторило необосновано? Такива драми май само в детската градина могат да се случат... Нямате ли срама от толкова много необосновани твърдения? Не била вярна значи теорията? Забравете тълкуванията, те са за врачките, докажете че не е вярна. Ама не можете, щото с празни приказки не става. Аман от простотии, само да поразрови човек и веднага потичат някакви измислени предразсъдъци, сънувани от някой като 'аргументи'...

Кое не е вярно? Нещо показва опровержение на теорията? Ама объркал си се, и ти. Точно скъсяването за сега е технически трудно за доказване. Но всичко което е технически достъпно, не показва опровержения на теорията. Това се иа пред вид под безкомпромисно потвърждение - всеки проведен експеримент потвърждава, непроведените експерименти не дават тълкувание. Нещо много бързаш. Това за което говориш трябва (евентуално, но незадължително) да се случи ччак на следващата парадигма. Не може току-така да прескачаш, чак толкова гениалност няма от къде да се вземе.

Напълно естествено е да не знаеш. Айнщайн очевидно е бил доста по-умен от представите ти, факт. Но с чудене няма да го настигнеш. Друго си трябва за тая работа... Що не питаш чичо ти Нютон как е стигнал до F=m.a? Май и там ще се натресеш на същите проблеми - гениалност която не ти е понятна що е? И там божият пръст яко е бъркал.

Нали ви казах, не схващате основни понятия, и после от там всички беди и неразбирания които се струпват върху вас. Да създадете постулат на една теория, не означава да повелите нещо. Означава много простият вариант: да предположите "ако това е еди какво си, то онова какво е?". Проста логика, предполагате нещо, което не се опровергава от наблюденията, и гледате какви са следствията. А какво е повелил Господ и дали то съвпада или не с този постулат, показва само експериментът. И тъй като експеримента безкомпромисно потвърждава следствията на СТО (колкото и да се заблуждавате в противното), затова постулатът в случая се нарича гениално предположение - хем като че ли идва от никъде, хем се оказва силно верен. А ако искате някой да повелява нещо, не е този форумът. Но за тук трябва още доста да понаучите преди да мине скуката :)

Ами нали точно за това става дума, той прави модел, който предсказва. Нагласяването е в постулатите които прави, а едно твърдение може да работи като постулат ако не се опровергава от досегашният опит. Установяване на физическа същност е съвсем друга бира, която няма и не е задължително да има отношение към неговата работа, това е друга парадигма след неговата, а неговата едва прохожда. Първо, въпросът няма нищо общо с темата, и второ, с доста добра точност може да се съди, че скоростта на светлината би била почти същата, може би вероятно лееко по-малка според наблюденията на константата на фината структура в миналото. Айде стига с отвличащи въпроси.