scaner

Длъжен съм да оспоря ли ? Вие май изобщо не внимавате. Все едно си водите монолог. Ами имате две възможности: 1) Да оспорите, да покажете такъв експеримент и така да ме опровергаете; 2) Да не оспорвате, при което има два варианта: а) съгласявате се с мен, и се отказвате от твърденията си че логиката може с нещо да помогне, и приключваме; б) не се съгласявате с мен, но тогава виси въпросът защо продължавате да спорите, след като нямате аргументи за да подкрепите тезата си.

Не познавам, но по съвсем друга причина. Ако аз съм солипсист, други солипсисти няма, по принцип. Други хора няма. Обективен свят няма. Няма как да познавам други, нали? Това във филма, който ми прожектира съзнанието, не са познанства с мен. Мен там ме няма. Логическите закони, сами по себе си, ако не се прилагат върху някакви предпоставки, нямат никакъв смисъл и няма никаква полза от тях. Всичко е скрито в предпоставките - с едни и същи логически закони, приложени върху различни ситуации, може да получите взаимоизключващи се неща. Същото е в случая със солипсиста. Ако застанете на неговата позиция, прилагайки логическите закони, стигате до едно. Ако застанете на противоположната позиция (да я наречем обективистска), прилагайки същите логически закони, ще получите съвсем други резултати. Затова не се разбираме, защото вие не съумявате да се справите с тези логически закони върху слипсистската позиция. Вие твърдите, че прилагайки логическите закони върхи обективистската позиция, се получават противоречия със солипсистската позиция. Ми ще се получават, защото по този начин вие негласно приемате солиипсистската позиция за погрешна, и логическте закони няма къде да ходят, ако не затвърдят това заключение. Но това е погрешен, едностранен подход. Не работят така нещата. Затова и твърдя, ако внимавате, ще се убедите, че солипсистската позиция е логически непробиваема. 1. Лично аз нищо не твърдя за егото. Напротив, няма как да е обективо, то е характеристика на субекта, на АЗ-а. Ако за вас его е синоним на АЗ-ът, може, но е нужно това уточнение. Субектът е този който съществува обективно. При солипсизма съществва само един субект и нищо друго. 2. Да, ако знаете експеримент който да опровергава това твърдение, споделете го. 3. Не, като солипсист твърдя, че не съществува (или убеден съм, както ви харесва). За солипсиста всички други, които мислят каквото и да било, са само негова илюзия. Не сте ме разбрали - не съм защитавал позиция, че околната среда съществува обективно. За един солипсист това е нонсенс. Вече дискутирахме, дали ще приемете солипсизма или обективизма, е въпрос на лична прищявка, ако така го наречем - няма обективни критерии, които да ни подтикват в едната или другата посока. Поглеждайки научно чрез принципът на Окам, обективизмът е излишната хипотеза за обяснение на нещо, за което има напълно достатъчно средства за обяснение

Е дайте някакви аргументи за тази несъстоятелност, за да не се въртим в кръг. Защото до сега няма материал за разбиране, особено логически. Теглите го само на емоционални пристрастия. За солипсистът терминът "психически здрав чиовек" има съвсем друго значение: той е единственият съществуващ, и на тази база не може да се оценява с термини като психически здрав/болен/нормален/ненормален, за такава оценка е нужна статистика която в случая липсва. За него вие сте просто участник във филма, с цялата ваша аргументация, и от тази страна логиката му е желязно подкована Така че струва ми се, че не сте запознат. Нямате обща дефиниция със солипсиста за "психически здрав човек". Но и това е аргументация основаваща се на дефиниции, не на логиката.

Не, това че нещо е независимо от субекта, не означава че е непознаваемо, а означава че субектът не му е създател. Познаваемостта е друга бира. С това определение настава голямо объркване. Добре, вярата е реална, ето, аз вярвам че съм прав, сега в момента, чувствам го и това за мен е реалност. Но тя не е обективна - вие, обратно, не вярвате че аз съм прав. Ако беше обективна, резултатът и щеше да е един и същ и за двамата, докато тук резултатът зависи изключително от субекта. Реалност и обективност са различни неща. За солипсиста околната среда е реална дотолкова, доколкото преживяването му осъществено от съзнанието, измислило околната среда, е пълно. За него тя е реална, но не е обективна. Изобщо, дори физиката ни казва, че реалността не е обективна. Двама наблюдатели, движещи се с различна но голяма скорост, ще имат различна реалност, въпреки че светът за тях е един и считан за обективен (свързано е с относителността на едновременността). Щом вече имаме различни представи, това е добра стъпка за разбиране на представата на солипсиста :) Не подценявайте солипсизма, той не може толкова евтино да бъде опроверган логически. От към логиката той е железен: да, АЗ съществувам, но аз съм единственият обект. Всичко друго е плод на моето съзнание, филм който то създава и ми прожектира.. Материята и нейните свойства също са измислени от него и то ми ги дава като фиктивен резултат в усещането, стимулирайки различни участъци на мозъка. Това което можем да познаваме се състои в изучаване на този филм/сън, като при това процесът се ръководи от самото съзнание, което го създава. Общо взето това е здрава логическа конструкция, без пукнатини. Тя е по-желязна и от религиозната вяра - при религиозната вяра допускаме че има обективна реалност, и тази реалност може да ни цака чрез някое неочаквано откритие на науката, при солипсизма сме изключили тази опасност. Вярата е едно фундаментално качество на мозъка, което лежи в основата на човека като вид. Не става дума за религиозна вяра, а за вяра например в повторяемост на събитията - ако си в джунглата и не вярваш, че шумът в храстите може да е вероятно предизвикан от гладният лъв, както се е случвало и друг път, бързо ще отпаднеш от еволюционната пътека. В крайна сметка и науката лежи на вярата - най-малкото един човек не може да провери всички натрупани до този момент факти, той приема голяма част от тях на вяра. А без да стъпите на тази вяра, не можете да продължите в познанието. Така че вярата има пряко отношение към познанието. В това отношение в момента на пазара има една добра книжка, "Вярващият мозък" на Майкъл Шърмър, препоръчаха ми я и аз също горещо я препоръчвам.

Околната среда или съществува, или не съществува, няма трети вариант. Затова точки 1) и 2) са ок. Точка 3) е техен вариант - ти вярваш, но не си съвсем сигурен.. Сляпата вяра, без никакво съмнениее, е изключение, само единият край на верският спектър. В останалата част на спектъра вярата се допълва в една или друга степен от съмнение. Но пък съмнението в чиста форма липсва, защото то изисква преддмет, вяра в която да се съмняваме. Съмнението е атрибут на вярата в такава класификация. Затовва остават само първите две точки. Но, вярата и неверието са субективни характеристики. Те не съществуват без субекта, нямат собствено битие, затова не мога да ги нарека "обективни". Съмнението също. Това за уточнението на терминологията. В тълковният Уики-речник намираме: обективен - Който съответства на предметите, който съществува извън и независимо от нас. Затова основният философски въпрос на времето е бил кое е първично - материята или съзнанието, а не техните качества. Това е друга форма на въпросите 1-2.

Ако сме хипотезата за солипсизма, като сте умрял всичко свършва - няма свят. В този случай повечето възможности съвпадат и в противната хипотеза, да има обективна реалност - тогава пак ще ви е все едно, отговорите на въпросите няма да имат отношение към вас. При всички случаи смисълът на отговорите е докато сте жив, или докато има някой друг жив (не-солипсистката ситуация). И аз това казвам - съмнението е субективен елемент. А не се съмнява този, който знае. Ако знаете че златото е по-тежко от памука, дали ще продължавате да се съмнявате в това? Там става друго, за вероятности за предстоящи събития. Докато когато събитията се случат, вероятностите се реализират в сигурност. Не е задължитело. Субективността е свързана с мнението на субекта, такова мнение имаме и при солипсиста, там всичко е субективност защото тя е единствената обективност :) Съзнанието на солипсиста е единственият реален обект, който разказва реалност. Егото също е продукт на съзнанието при солипсиста. Всичко е измислено , дали имате или нямате его, дали проявявате или не алтруизъм (и кога), всичко. Това е идеята на солипсизма. Затова няма причина да се усъмнявам в нищо. Не и причина, която може да се обоснове експериментално или логически. Както с практически всички неща в нашият живот, така и със солипсизма, подхождаме по ирационален начин - първо си избираме някаква идеология и светоглед, после почваме да търсим аргументи с които да обосновем този избор. Огледайте се, с всичко е така. И после е адски трудно в някакъв аспект да минеш отвъд получената разделителна линия.

Защо да не е смислено? Съмнението показва, че ви липсва някаква информация за реалността, и вие изказвате някаква интерпретация каква според вас е реалността в даден аспект, а това е субективен елемент. Ако сте наясно с реалността, няма да има място за съмнение. Съмнението е несигурност, също субективен елемент. В реалността няма несигурност. Ако знаехте със сигурност, че околната среда съществува, нямаше да има място за съмнение. Но вашето знание е непълно като субективна характеристика, на вас като субект. В случая пък сме в крайност - вие напълно сте лишени от знание дали съществува околната среда. Съмнението в случая е само безпочвено подозрение Как да не е субективен елемент това?

Е, ние не знаем какво означава което и да е определение, преди самите ние да му придадем смисъл. Същото е и с "обективната реалност", не вдигайте толкова бързо белият байряк тук. Въпросът ви за света не е коректен. Ако сте привърженик на съществуването на обективвната реалност, въпросът трябва да бъде "Какъв е бил светът преди да се родя и ще бъде след като умра". Запървата част на въпроса може да апрочетете в историческите книги, за втората да поработите по прогностиката. При варианта със солипсизма обаче този въпрос няма смисъл. Умиращите хора при него са продукт на съзнанието, смъртта и раждането не се отнасят за солипсиста. Нищо не му пречи ако всичко му омръзне да смени филма с друг. Възможно е ако вие сте този солипсист, след смъртта ви да няма нищо, тъй като всички ние сме плод на съзнанието ви. Ако варианта със солипсизма е реалност, то отговорите на всички въпроси е "нищо". А докато сте жив, столът е това което решава съзнанието ви.

Нека подходим апофатично, максимално широко и отворено: обективен критерий е критерият който не е субективен. Т.е. не зависи от нашите желания, представи и възможности.Т.е. в една хипотетична апроксимация, дори човекът като субект да изчезне, критерият да обозначава някаква реалност. Това само определя вашето място в спектъра от възможностите за възприемане на този въпрос. И солипсистите също имат място в този спектър. Не, това не е самостоятелен вариант. Това е субективна интерпретация на един от възможните варианти които дадох по-горе. Съмнението е субективният елемент тук. Дали се съмнявате за нещо или не, то може да не зависи от тези съмнения, от тях зависи само вашето възприемане. Според солипсизма, съмнението е опит на вашето съзнание да се самоизлъже, че не то създава всички сетивни усещания и на тяхна база създава някакви убеждения във вас. От друга страна, това съзнанието да започне да се самозалъгва, не е добро състояние...

Добре, на какво се основава убеждението, че околната среда съществува? Около това се въртим. Има ли обективен критерии, че тя съществува? Няма. Следователно, убеждението ни се крепи на субективен критерии. А субективните критерии са продукт на вътрешната среда, за тях външната не е нужна. От този омагьосан кръг излизаме като изберем - по някаква не-обективна причина - единият от двата варианти за наше убеждение. От тук нататък има поне 4 варианта: 1) и аз, и околната среда съществуваме обективно; 2) аз съществувам обективно, но околната среда не съществува обективно (това е солипсистът); 3) околната среда съществува, но аз не съществувам; 4) и околната среда, и аз не съществувам; Последните две нямат общо с нихилизма: нихилистът не придава ценност на себе си и околната среда, но разглеждайки ги по този начин, той им придава съществуване. Точки 3) и 4) според мен са безсмислени - ако аз не съществувам, не мога да давам оценки за каквото и да било. Така че отпадат; По този начин остават двата равнопоставени варианта, и солипсистът е един от тях. Кой вариант ще изберете зависи от степента и характера на съмненията ви, но това не ви прави ненормален, защото нямате обективен критерии дали сте прав. Който и да ви съди, изхожда от равностойна на вашата позиция по аргументация и начин на избор - и той е също толкова ненормален. За представяне, можем да си представим, човешката фантазия е много мощна, но не можем да го докажем дали е факт. В това е цялата желязна устойчивост на солипсисткият модел.

Така е, в конкретните ситуации има определени нюанси. Тук опираме до някакви основи, които интерферират с психическото състояние на човека. Психическото състояние на човека може да го кара да вярва в Бог (или да не вярва), това няма много общо с реалното състояние на нещата (тези основи) - дали има обекта в който се вярва или не. Погледнато така, солипсизмът може да бъде вътрешно убеждение, както и вярата в нещо несъществуващо, и човек е способен да примирява в себе си такива възможни противоречия, считайки се от психиатрите за нормален. Затова не бих се заклел, че не е възможно човек да е убеден солипсист. Може би екстраполираният краен егоизъм може да получи допирни точки със солипсизма: обществото, в крайна сметка външният свят престават да са от значение... Собствената убеденост в нещо не ни прави "прави", това че сме убедени че солипсизмът е само за нездрави хора не е достатъчно за да сме прави. Пък и "психически здрав човек" е една от вътрешните оценки на солипсизта. Защо да е абсурд? И защо да се осланяме на психолози и психиатри, които за солипсиста са измислица на неговият ум? Пък и никой психолог или психиатър не може да опровергае солипсизма като теза. Обективността на съществуването тук се свежда до нещо много просто: солипсистът е единственият съществуващ обект. В този смисъл съществуването е тривиално и не е интересен фактор за солипсиста. От тук нататък може да се съмнявате само дали усещанията които получавате са обективни или не. Тъй като не може да проверите, поставен сте пред възможността да приемете - на вяра! - една от двете възможности. Солипсистът приема, че усещанията не са обективни, и си решава всичките проблеми. Другите да му мислят :)

Точно защото е друг тип. При сензитивните усещания въпросът с лъжата стои, защото не е ясна честността на посредника. Усещането за себе си е част от конструкцията на АЗ-ът, тук няма посредници и няма в какво да се усъмним. АЗ-ът да си мисли че несъществува е безсмислена теза. Не доказва съществуването на "отвън", и това е основната теза на солипсизма. Информацията, която считаме, че идва отвън, е само допълнителна, но незадължителна част за вътрешният живот и мисленето. При солипсизма тази информация се отхвърля напълно, счита се за продукт на съзнанието. Всичко това почива на простият факт, че съществуването на обективен външен свят не може пряко да се докаже с експерименти или логика, защото техните резултати винаги се пречупват през сетивата. То се приема като основополагащ принцип, много често напълно несъзнателно. Можем само да оценяваме доколко този принцип е плодотворен.

Няма да стои на едно място. Ще тръгне нанякъде. Накъде? Зависи. Точно в описваната ситуация ще тръгне в някаква произволна посока. Причината: всяка посока има определена вероятност, в посоченият случай всички посоки са равновероятни. При друг тип взаимодействие, водещо до излъчване на фотон, ситуацията може да е друга. Например при стимулираното лъчение, предизвикано от полето на близко преминаващ друг фотон, най-голяма е вероятността новият фотон да се излъчи в същата посока (и със същата поляризация) както тази на фотонът-възбудител. На това се дължи лавинообразното усилване на светлината в лазерите. Но нищо не кара фотонът да се ускорява. Той не може да промени скоростта си, само посоката си. При еластичен или нееластичен удар със заредена частица, когато фотонът променя посоката си, само тогава можем да твърдим че той се ускорява. Това за неподвижният фотон е невярна идея.

Не бих се съгласил с това. За усещането за себе си като човек не са нужни сетива, предаващи усещане за околна среда. Това е друг тип усещане, за вътрешна организация. Не мисля че това е изборът. Не стои въпросът дали ме има или ме няма, щом АЗ мисля по тези въпроси. Стои въпроса дали има нещо "отвън".

Предполагам skubi има пред вид "тъмната материя". Тя не свети в нито една част на спектъра, нито ИЧ, нито УВ, нито рентген, нито гама. Някои предполагат, но Господ разполага... Не всички такива предположения са верни, напротив. Реликтовото лъчение има ясно изразен спектър на излъчване тип абсолютно черно тяло. Докато системата протони-електрони е в неустойчиво равновесие, и не може да има такъв спектър. Освен това максимумът на спектъра на излъчване на такава система е в областта на енергията на йонизация на водородният атом (при свързване на протон и електрон се отделя тази енергия и формира максимума). Самото реликтово лъчение е възникнало от същият процес, първична рекомбинация на водорода, преди 13.6 милиарда години, но ние го наблюдаваме с червено отместване над z~1000. Казано с прости думи, максимумът в спектъра на реликтовото лъчение съответства на температура около 2.6 К, докато максимумът в спектъра на водородната рекомбинация е около 3000К. Така че реликтовото лъчение е артефакт от миналото, няма връзка с водородната рекомбинация в настоящият момент от историята.

Енергията, както сте забелязали, е също относителна величина. Това най-добре се вижда на примера с кинетичната енергия в класическата физика, зависи пряко от относителната скорост. Иначе ускоренията не са меродавна величина - те могат да бъдат тълкувани и като "спиращи", така че те участват в предисторията, която няма принципно значение за физическите закони. Например това че се ускорявате спрямо земята не означава че не спирате относно някаква друга отправна система, на тази база не може да се избере някаква по-абсолютна превилигирована система.

Явно се нуждаете от уточнение. Добре, четете горното като: разстоянието от влака до Бургас, когато влакът преминава през точката маркирана като София. Всички следствия, които съм обяснил, се отнасят за тази ситуация, и сочат проблемите в аргументацията ви. Какво значи "изглежда"? Говорим за измерване и физически закони. Ако разстоянието е измерено по-различно, то това е обективен факт, не нечия прищявка. Гледната точка в случая не е субективен елемент.

Предположението че относителната скорост на система А спрямо система В е различна от относителната скорост на система В спрямо система А (вашето предположение) влиза в противоречие с принципът на относителността. А нарушавайки един принцип, вие може да получите произволен и неверен резултат. Ами ние можем да определим разстоянието и чрез светлинен сигнал. Изпращаме сигнал от влака до Бургас, и засичаме за колко време е отишъл. Ако знаем разстоянието до Бургас равно на L (според вас, и в системата на влака), и времето за изминаването му от светлината t' < t (t - времето в системата неподвижна със земята, а знакът за по-малко идва от забавянето на времето в системата на влака), то получаваме скорост на светлината c' = L/t' > c (=L/t), тоест пряко нарушение на вторият принцип на СТО, каквото не се наблюдава на практика. Тоест предположението за промяна в относителната скорост в системата на влака противоречи на наблюденията. Това може да се илюстрира и с друг пример. Нека влакът спрямо земята да се движи със скорост 0.9c, т.е. около 270000 км/с. В системата на влакът един интервал време ще е около два пъти по-малък от интервала между същите събития, но в отправната система на земята. Това значи, ако разстоянието до Бургас и в системата на влака се запазва L, то скоростта на Бургас спрямо влакът ще бъде около 540000 км/с. Това също демонстрира противоречие с резултатите, подкрепящи СТО. Още едно противоречие: самото забавяне на времето се основава количествено на формулата където относителната скорост V е една и съща и в двете отправни системи. Тази зависимост е потвърдена експериментално и опровергава вашето твърдение. Какви са свойствата на пространството се определя чрез наблюденията (и СТО е един от инструментите), а не чрез такива постулати, които не идват от никъде. Това са някакви предразсъдъци. Отхвърлянето на неизменността на пространството, наследена от класическата физика, не е някакъв каприз, а необходимост, за да можем точно да предсказваме процесите в природата - което е целта на науката.

Отново изказвате невярно твърдение, което не можете да докажете. Ами не стават така тези неща. В отправната система на земята разстоянието е L, влакът се движи със скорост V, времето за изминаване на разстоянието София-Бургас е T, и имаме простият закон L = V.T. Специалната теория на относителността предсказва, че в системата на влака Буркас се приближава със скорост V, времето за което той ще достигне влаакът е T' < T, защото времето в системата на влака се забавя спрямо времето в земната система (и това е експериментално доказано, няма мърдане тук), следователно в системата на влака Бургас до срещата с влака ще измине път L' = V.T' < L. Тоест в системата на влака разстоянието София-Бургас е по-малко, отколкото в системата на земята, и това е факт така както е факт че времето се забавя (свързани са като дупе и гащи). Нещата са твърде прости, за да продължавате на тяхна база да изказвате произволни неверни твърдения. О не, влакът не се движи. Движи се земята край него, заедно с дърветата, според условието. Принципът на относителност твърди ( той идва още от времето на Галилей), че във всички инерциални системи физическите закони са еднакви. Което означава, че няма система, която да е по-движеща се от другите, т.е. коя ще приемем условно за "неподвижна" и подвижна няма никакво значение за физиката. Значение има само за някакъв евентуален психологически комфорт. Така че това, че приемаме влаакът за неподвижен не променя верността на физическите следствия които правим - че дърветата в случая се движат. Обикновено хората възразяват - ама преди да се качим на влака, сме били неподвижно на земята и сме видяли че дърветата са неподвижни спрямо нея, а влакът е този който се движи. Нормално, човек често се движи ускорително и преминава от една инерциална система в друга, от системата свързана със земята в системата свързана с влака, със самолета или примерно с коня, после в друга, примерно обратно в системата на земята. Тази предистория е само психологически товар, който ни закотвя и ограничава в някакъв коловоз на мисленето, но не се отразява на физическите закони. Принципът на относителността може да бъде доста труден за разбиране от повечето хора, именно поради неосъзнатото блокиране на мисленето в коловоз. Но той също се потвърждава от фактитте и за това сме принудени да се съобразяваме с него. Според физиката, дърветата напълно правомерно се движат спрямо влака, и това е истина от последна инстанция в отправната система на влака

Ами разстоянието от влака, в който седите неподвижно, и до дърветата се променя. Тъй като вие седите неподвижно спрямо влака, единственото логично заключение е, че дърветата се движат. Или имате възражения?

Усещам, че не сте наясно за кое разстояние става дума. Първо, посочете ми поне един виден геодезист, който да е измерил посоченото разстояние (и конкретно, от коя до коя точка), с точност под 0.1 микрон. Искам да се запозная с такъв герой. Второ, става дума за разстоянието в отправната система на влака. Бас държа, който и геодезист да попитате, няма да знае каквво е това и как се мери в него. Разбирате ли обема на посочената проблематика?

От къде на къде сте сигурен в тези твърдения? Проверявал ли сте ги? Ако не сте, защо го твърдите като истина от последна инстанция? С каква точност сте измервал разстоянието, за да твърдите че не е ставало по-малко? Защото СТО предсказва, че в отправната система на влака това разстояние ще намалее с под 0.1 микрона при движение със средна влакова скорост. И как от това, че не сте проверявали количествено разстоянието заключавате какво ще се случи с някаква скорост, с която също не сте правили проверка? Нямате основа за заключение. Може ли малко по-сериозно?

Как стигнахте до момента с практиката? Защото тук споделяте някаква ваша си философия...

За земен наблюдател тази скорост ще достигнете за 717 дена. По вашето собствено време обаче, ще трябва да загасите двигателите след 510 дена. Докато се ускорявате, по земните мерки ще изминете разстояние 0.95 светлинни години. Остават ви още 9.05. Със скорост 0.9с ще ги изминете за още 10 земни години или 4.37 ваши. Да, вярно е. Във вашата отправна система (след спиране на ускорението) крайната цел е само на 3.93 светлинни години, това разстояние ще е 2.29 пъти по-малко от разстоянието в земната отправна система. Но няма да е само няколко часа. Единицата време зависи спрямо коя отправна система се отчита. Ако се преведе разхода в едната система чрез лоренцовите трансформации, ще се получи наблюдаваното в другата. Това е коректният начин да се сравняват величини. P.S. Сметките по-горе са при постоянна маса на космическият кораб, т.е. при пренебрегване намаляването на горивото. Иначе основните формули ги има в Уикипедията тук.

А от къде е дошла водата според вас? Отговорете и на въпроса "как". Да се фокусираме. Първо, вярно ли е? Докажете де, стига празни твърдения. Второ, това обяснение ли е? Обяснение е, когато изясните връзката между обектите и механизмите на процесите. А вие изказвате едно твърдение, което няма никаква връзка с тях и с реалността. Трето, перфектността по горните причини е нулева. Това твърдение е лишено от познавателна стойност, следовеателно е напълно безполезно и безсмислено. Как ви се струва това?