scaner

Малко сте чели, личи си. За да наречете измереният от сателитите ефект "анизотропия в оптическа среда", трябва да имате измерена различна скорост на светлината, в различни посоки. Сателитите не са измервали скорост, а енергия. Затова анизотропията не е поради различна скорост, а поради различна енергия. И в двата случая се казва "анизотропия", но за хора които малко са чели това е подвеждащо и прокарва нездрави инсинуации. Наричайки вакуумът "оптическа среда", вие се самоподвеждате с объркваща терминология, носеща смисъл липсващ в реалността. Дали вакуумът е среда, трябва да е следствие, а не предпоставка. От друга страна, за да наречете вакуума "отправна система", трябва да покажете основните характеристики на една отправна система във вакуума, да покажете методика как тези характеристики да бъдат определени, за да може съответно да създадете например апарат, неподвжен в такава система. Това се е опитвал да направи Майкелсън - да измери скорост спрямо вакуума, и посоката на тази скорост. Като ги знаете, лесно може да ускорите апарат в противоположна посока със измерената скорост, и той по всички теории трябва да е неподвижен с такава отправна система, и да направи някакви измервания. Но забележете, всички експерименти сочат принципна невъзможност за определяне на такава система. Фактите до тук ссочат, че нито вакуумът може да се счита за отправна системаа, нито някаква скорост различна от известната константа наречена скорост на светлината, дори самата скорост на светлината, е измерена от сателитите. Първата корекция: при измерване от сателитите дължината на вълната не е предварително известна. Измерва се енергията на лъчението, която директно дава информация за температурата на дадена област, т.е. за средната честотата на лъчението. Диаграмите по статиите, показани в дължини на вълните, са преизчислени. Мерене на дължини на вълните, пък и особено с нужната степен на точност, за да се отчете хилядна от градуса, на практика е мисия невъзможна и на Земята, камо ли на сателитите. Измерването на енергия директно дава инфоррмация и за Доплероовият ефект - там участват разлика в честотите. Вашата формула по-горе съдържа връзка на три величини. Как по една измерена може да се определят останалите две? В доплеровият ефект участва и скоростта на светлината, за да може да бъде изчислена преносната скорост. От къде се взема тя, след като сателитите не я измерват? Елементарно, взема се от справочника. Скоростта на светлината още от 1983 г. е заложена в еталоните за дължина, и е приета като известна константа, още тогава е измерена абсолютно с точност около метър за секунда. Не е ли комично, че с така въведеният еталон вече е принципно невъзможно да се определи някаква промяна в скоростта на светлината? :) Затова трябва да пренасочите усилията си в обяснения, в които скоростта на светлината е в съзвучие със СТО. Сега., относно масовата грешка, допускана от непрофесионалисстите по отношение на Доплеровият ефект. Като погледнете формулата му, веднага забелязвате нещо което се набива на очи: там участва изразът c+v. Човек без да се замисля, реагира първосигнално: ами че това е скорост, променената скорост на светлината ! Ами вгледайте се, какво е c в тази формула? Скорост на светлината по условие. Следователно, c+v не е скорост на светлината. Доплеровият ефект не разчита на промяна на скоростта на светлината за да даде резултат. Бях ви дал примера с Доплеровият ефект от свирката на влака на железопътен прелез - там скоростта на звука във въздуха е една и съща когато влакът се приближава, и когато се отдалечава, и наличието на ефект не се основава на промяната на тази скорост. Затова когато говорим за измерването от сателитите не можем да разчитаме на променена скорост на светлината - освен ако тя не е измервана директно и получените данни не показват промяна. А при сателитите тя не е измервана директно, а е взета от справочника. Както видяхте, тази представа е погрешна. Измерването както сте го описали по-горе, се свежда до следното: сателитите движещи се по посока на източника на лъчението (или равностойно, източника на лъчението движещ се срещу тях, кинетичното движение винаги е относително, по дефиниция, дори и в класическата физика), ще определят по-голяма кинетична енергия на това лъчение от ситуацията, когато се отдалечават. Измерването на тази кинетична енергия, превърната в честота, е и същността на Доплеровият ефект. Но погледнете нещата и от към квантовата механика. Тя дава един интересен и важен за случая факт. Според физиката, всеки обект, за да промени кинетичната си енергия, трябва да промени скоростта си. Единствено изключение прави светлината - при нея енергията е пряко свързана с честотата, скоростта не трябва да се променя. Така че пак, не е нужно да се променя скоростта на светлината, за да имаме Доплеров ефект. И обратно, когато имаме Доплеров ефект, това не е сигнал че скоростта на светлината се променя, за да се впускаме в схоластичната спирала че станала c+v и т.н. безплодни разсъждения. Ако настоявате на някаква промяна в скоростта на светината, трябва допълнително да се погрижите да я установите. За да твърдите за някаква промяна в скоростта на светлината, трябва да имате измервания директно на тази скорост. Естествено е да ги нямате, след като тя е приета за константа. И при сателитите няма такива измервания. Нямате проблеми, ще ви обясня, макар че малко допълнително четене няма да ви навреди: Да, вакуумът не може да е отправна система - ако се бяхте замислили над въпроса, който ви зададох в предният коментар, щяхте да разберете защо, и въпросът е принципен. Сателитите се движат, спрямо източника на лъчението (всяко кинетично движение е по отношение на някакъв репер. Във вакуумът такъв репер липсва, затова и той не може да е отправна система - лишен е от качеството 'движение'). Вакуумът не е този източник, затова няма нищо общо в случая. Сателититте не мерят скорост (за кой ли път го повтарям?), така че тук специалната теория на относителността няма нищо общо. Доплеровият ефект идва от различната честота/енергия на светлината, а както видяхме, за това не е нужна промяна в скоростта на светлината. Успехът е осигурен, когато познавате нещата в детайли, но благодаря за пожеланието. :) Та, сега ще продължаваме ли да повтаряме нещо за "отправвната система на вакуума", независимо че не успяхте да вложите смисъл в това понятие? Нещо друго за сателитите, или изчерпахме и това "доказателство срещу СТО"? :)

Не става с приемане тази работа, а с експерименти и резултати. То и етера се опитваха да приемат, и стигнаха до кривата круша от толкова приемане... Как можем да приемем вакуума за отправна система. Чисто технически, ей така, налага ви се да формирате отправна система свързана с вакуума, какви практически стъпки ще направите? Защото това е смисъла, методиката, отправната система е база за измерване на разстояния и времена, и трябва да може практически да се реализира измерителната схема (и чак тогава като измерите скоростта на светлината, ще може да твърдите нещо за нея). Ако принципно не можете да дадете такава методика, няма смисъл в отправната система която се опитвате да построите, тя неможе да съществува. Така че, как ще намерите отправната точка на вакуума? Питам, за да си я построя в къщи и да проверя твърдението ви за скоростта на светлината. Второ, как стигнахте до извода, че скоростта не е "с" и в собствените отправни системи на сателитите? Някой е правил абсолютни измервания на тази скорост там? Кой, къде са публикувани, че вие ги знаете? Или само фантазирате, както са фантазирали за етера преди Майкелсън? Ако фантазирате, защо ни предлагате желаното за действително, като че ли действително има факти за твърденията ви? Измислени "факти". Тоест се опитвате да заблуждавате и то съзнателно. Ами погледнете го де, и то така, че и другите да го видят, не само да си го фантазирате. Как наблюдателите измерват собствено движение, и спрямо какво е то? Ако ви се мержелее отправната система на вакуума, първо я конструирайте (по-горе въпроса) за да може да има измерване. Защото само с фантазии не става. Но ако не може да я конструирате, как с една безпочвена фантазия се опитвате да постигнете друга безпочвена фантазия? Как стигнахте до извода, че скоростта на светлината (във вакуум) има различни стойности за различни наблюдатели? Публикувани измервания, резултати от експеримент занимаващ се с такива измервания? Или и това е измислен "факт"? Знам че няма да дадете отговори (освен в кръгова аргументация), въпросите са само за отрезвяване, между безпочвените фантазии и жестоката реалност... Тук сте прав. Но проблемът е, когато фактите упорито се опитват да подкрепят СТО, вместо да я опровергават (а тя пък от измислени факти не се бои). То и морето може да се закваси, надеждата умира последна. Ако се докаже, че 2+2 не е четири, ще трябва да преразглеждаме много неща. Въпросът е, от всичките налични факти, след като няма такива които да противоречат на теорията, защо не се хванете с нещо по-полезно?

Само да поясня, това не е движение спрямо реликтовото лъчение. Може да се е наложило като жаргон, но това подвежда за смисъла му. Отсъства отправна точка, за която да формулираме "спрямо". Няма основание да се съмняваме, че както и да се движим, реликтовото лъчение спрямо нас се движи с една и съща скорост. "Спрямо" има друг смисъл, и той не е свързан нито с реликтовото лъчение, нито вселената като цяло.

Гравити ме изпревари, 10х! Дорис, в случая си споменала важното: връзка с диполната анизотропия на реликтовото излъчване. За какво става дума? Спътниците ни показват, че във вселената има много нееднородности, различаващи се по средната температура. Тези области имат определено разпределение по размер и направление, и споменатата диполна анизотропия обхваща цялата наблюдаема от нас област на вселената - в една посока температурата усреднено е по-висока с някаква хилядна част от градуса отколкото в другата посока. Другото което ни показват резултатите от спътниците е, че средната кривина на пространството е нула, т.е. че цялата вселена е много по-голяма от тази област, която ние наблюдаваме и оценяваме. Веднага възниква предположението: възможно е да има и области от вселената, много по-големи от видимата от нас част, които също да се различават температурно по посоченият начин. Тогава ние най-вероятно просто наблюдаваме граница между два такива блока. Засега нито може да се докаже, нито може да се отхвърли, но е най-естествено продължение на наблюденията. Идеята за споменатата скорост идва по следният начин: ако допуснем, че наблюдението не е поради реална неравномерност на температурата, флуктуация, надхвърляща наблюдаемата от нас част на вселената, а поради доплеров ефект от движение спрямо две области с еднаква температура, то можем да въведем скорост на една фиктивна инерциална система такава, че температурите на двете области да се наблюдават еднакви. Доколко това има смисъл на "движение спрямо вселената"? Никакъв, разбира се - можем да си въведем такива отправни системи - с други скорости - спрямо всеки две области с различна температура. Виждаме как въвеждането на тази скорост стъпна на няколко ако. Лошото в случая е, че изпадайки в такова иметворчество, ние въвеждаме объркване в понятията. Защо? Основната идея на "движение спрямо вселената" на тези, които настояват за това понятие е, че се предполага, че вселената не се движи. Т.е. тя е в "покой спрямо пространството" (друго безсмислено понятие, но много желано от определени защитници на алтернативни теории). Т.е. имаме някаква абсолютна отправна система, и СТО престава да е вярна, защото тя не допуска такава. Къде бъркат такива персони? СТО твърди, че във всяка инерциална система физическите закони имат една и съща форма, те са инвариантни. Идеята на една абсолютна система е, че в нея и само в нея физическите закони имат по-особени качества (да си спомним системата свързана с етера - само там законите на Максуел имат формата в която ги е записал авторът). За да твърдим че СТО не е верна, трябва да се докаже, че в така измислената отправна система - "в покой със вселената" - физическите закони са някакви други. Проблемът е, че никой си няма и идея какви закони да си пожелае в такава система, и няма никакво основание да се предполага, че ако пуснем един космически кораб да се движи с 460 км/с в посока срещуположна на съзвездието Дева, то в него ще се установят някакви особени, неестествени за другите отправни системи физически закони. Виж, ако някога се докаже такъв ефект, тогава би трябвало да се преразгледат някои основи на физиката, но първо трябва да изчакаме морето да се закваси... Т.е. няма основание да наречем посочената отправна система, изравняваща диполната анизотропия, по-различна от която и да е друга такава. Тя с нищо не опровергава СТО, няма никакви свойства на абсолютна система, освен името си. Движението остава изключително относително. Изборът на система, свързана с анизотропията на реликтовото лъчение физически с нищо не се отличава от изборът на всяка друга отправна система. Единствените аргументи за предпочитане на една или друга система е удобството.

Забелязах вчера следното. Понякога отговорът н сървъра идва след подозрително дълги паузи. В същото време работата с други страници е нормалнa. Може би такива паузи, при съчетание с лош интернет, да си помагат за Internal Server Error?

Коефициентът на пречупване дава възможост да оределим скоростта на светлината в преносната среда, изключвайки влиянието на оптическата. И там са важни споменатите твърдения. Твърденията на СТО не са насочени за опичческа среда, там те се изкривяват чрез коефициента на пречупване. Не, микроскопичното огъване на рамото на уреда под собствената тежест е причина за този ефект. Какъвто и да е материала, той ще се огъва в ненулева степен, и ще имаме сходно поведение. Материалознанието така казва.

И защо няма как да е вярна? Престанете с тези капаци, мислете логически.. Или не можете? Какво предсказва СТО? Че скоростта на светлината трябва да е изотропна. Какво показва експериментът на Майкелсън? Същото, че скоростта на светлината е изотропна. Въпреки калта, въпреки водата, въпреки атмосферата, въпреки извънземните и Световната конспирация - резултатът е, че скоростта на светлината е изотропна. Какъв е изводът от това потвърждение на предсказанието на СТО? Че я опровергавал и не е вярна теорията? Върнете се в училище да ви научат на мислене и логически заключения, не ни губете тук времето. Вселената като цяло не е физически обект, а е съвкупност от такива обекти. Може да са били излъчващи облаци, излъчващи атоми, или различни потоци лъчение без източник, така както е и в момента съвкупност от звезди. "Движение спрямо вселената" няма определена скорост, именно защото вселената не е обект. Движение спрямо центъра на масите на Вселената? Ми тя няма център на масите по дефиницията от Големия взрив. Движение спрямо какво, за да определим скорост, която да нарочим за собствено движение? Няма такова. Това е движение в отправна система, която сме избрали по определен признак. Една от безброй многото неотлиичими по физически закони отправни системи, за която СТО е валидна. Не, не ни дава. Ние имаме движение в избрана отправна система, неотличима от всички други, свързана с някаква усреднена характеристика на лъчението. Няма значение дали ще е температурна разлика или локална липса на лъчение. В тази избрана система физическитет закони не се отличавват от законите във вссяка друга, което е твърдението на СТО. Следователно, никакво собствено движение в случая не може да се нарочии. Много не-физици си мислят, че Доплеровият ефект може да различи собственото движение от относителното. Но това не е така, даже и в класическата механика: застанете на железопътен прелез, неподвижно, и може да чуете доплеровият ефект от свирката на влака, без да имате собствено движение. В теорията на относитеността това е всестранен факт, и този ефект принципно не може да се се използва за такова разграничение. В нашият случай е още по-зле - той ни разграничава даже не движение, а две области от вселената със леко различна температура, интерпретирана като разлика в средните скорости на съвкупност от източници. Така че изпуснете парата. Което си е право, право си е - така не става. Няма как да набеждаваме доплеровият ефект за неща, които той не може да ни даде. Аха, изплюхте камъчето. По-горе правилно заподозрях погрешни представи за Доплеровият ефект. Не сте първият, няма и да сте последния. Доплеровият ефект би дал - но само индиректно, при още куп условия - информация за скорост c+-v при положение, че установите някакво движение спрямо светоносна среда. Но това ни връща в началото, опитът на Майкелсън, който не може да установи такова движение. Затова, по необходимост, трябва да считате движението само за относително. И нещата си идват на мясстотто. Отново не виждате гората от тревата. Запомнете, да не се повтарям вече: каквато и да е интерпретацията на резултатът от опита на Майкелсън и Морли, резултатът му подкрепя предсказанието на СТО за същата ситуация, поради което не може да обвинявате СТО за погрешна. Елементарно е. А вече дали някоя от интерпретациите има общо с истината, това ще установят други експерименти. Вашият проблем е, че до момента всички подобни експерименти подкрепят СТО.

Разбира се че няма. Защото въпросът в случая е вярна ли е СТО, опровергава ли я нещо. Вие явно пак бъркате резултат и причина. Хайде, потърсете си тази пуста затрупана нейде логика, и помислете: резултатът от опита, независимо каква е причината (ако той не е достатчъчен за да стане ясна тази причина, трябват и други опити, самата причина в случая е итерпретация, фантазиране), опровергава ли с нещо СТО? Не, не я опровергава. Дали има пълно увличане или не, е интерпретация. Ние в момента сме на ниво фактите, забраввихте ли. Фактите какви са? - Физо дава емпирична формула (резултат от неговите наблюдения), според която етерът (ако го има) се увлича частично от среда, и тази формула зависи от коефициента на пречупване на тази среда. Формулата се основава на факти; - Майкелсън получава резултат, че на земята скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. Ако интерпретираме това в светлината на етера, то резултатът сочи, че атмосферата увлича напълно етерът напълно (ако го има).; Интерпретациите на база етер при двата експериментаа си противоречат - според формулата на Физо, при използван в нея коефициент на пречупване на въздуха, атмосферата изобщо не трябва да увлича етера, и - ако има етер - би трябвало да даде това което очаква Майкелсън, установяване на движението спрямо него. Майкелсън на практика провежда опитът на Физо, но със подвижна среда земната атмосфера. И това противоречие започва сериозно да говори срещу самото съществуване на етера, на база на което са опитите за обяснение на двата експеримента (и на третия, със звездната аберация, който пък съвсем ги отсвирва интерпретациите на база етер). Това противоречие в интерпретациите е вече сериозно - и води до отказването от етера. Всичко това обаче, отнесеноо към СТО, с нищо не я опровергава. Тя има обяснение за всичките наблюдения - и на Майкелсън, и на Физо, и на аберацията, следователно те могат да се считат за нейни потвърждения. Сателитните мисии само показват усреднено движение по отношение източнниците на светлината - Доплеров ефект. СТО описва свойствата на Допплеровият ефект, и резултатът от сателитните мисии потвърждаватова предсказание на СТО. Как стигнахте до извода, че според сателитните мисии константността на скоростта на светлината (второто твърдение) се опровергавала? Коя мисия, и как измерва тази скорост и получава резултати, на които градите някакви заключения? Тук съвсем юрбулишката тръгнахте в разсъжденията... Нещо сте се объркали. Къде ви е логиката? Второто, както видяхме, не влиза по никакъв начин в противоречие и с опита на Майкелсън - СТО предсказва че разликата в скоростта на светлината в двете посоки ще е нула, и опитът дава точно този резултат. Тук пак сте изтървали някъде логиката. Както споменах по-горе в дискусията, вашите заключения нямат - и не могат да имат - логическа основа, след като бъркате следствието с причината. Следствието е фактът, причинатта е хипотеза, чието обяснение в случая изисква получааване на други факти, друг тип експерименти. Но вие приемате желаното за действително и ето - СТО била погрешна. И забележете, сателитните мисии не са провеждани в атмосферата. Виждате ли какво се получава? Опитвате се да изкривите фактите с алогични интерпретации, само и само за да докажете някаква относсителност на скоростта на светлината. Ми няма такива факти, факт. Както вече споменах, изводите ви почиват на емоционална основа, не на логика. До тук няма нито един експеримент, който да опровергава теорията на относителнността. Проблемът в интерпретациите е проблем на оссновните положения на които се градят тези интерпретации, в случая - наличието на етер. Но това не е проблем на СТО. Хайде по-сериозно, рассъждавате объркано като ограничен философ, не като прогамист. Стегнете се, не срамете програмистите - имам много приятни впечатления от хора, които са програмисти не само на думи..

Вие я намесихте и си я влачите от тогава. Разликите са, че ако измерим по някакъв начин величината на скоростта на светлината във всички посоки равна на Х, то скоростта на светлината спрямо етера във всички посоки ще бъде 1.0003*Х, и обратното. Корекция с коефициентът на пречупване на атмосферата. Ако измерим в едната посока скорост X, а в другата Y, това ще значи че спрямо етера скоростта на светлината в едната посока ще е 1.0003*Х, в другата - 1.0003*Y, и следователно ние ще се движи спрямо етера (търсеното абсолютно движение) със скорост 1.0003*(X-Y) ~= X-Y. Тоест, ако измерим някаква разлика, тя на практика е търсената скорост. Ако измерим нула (както е при Майкелсън), значи не се движим спрямо етера. Това са разликите между двете тълкувания. Атмосферата налага да се умножава с коефициент много близък до единица. Като се има пред вид, че точността на измерването на самата скорост е с порядъци по-малка, закръгляването на този коефициент до 1 не променя търсеният резултат. Както са направили Майкелсън и Морли.

НЕ. Няма такова базово допускане в СТО. Основният постулат - вторият - гласи, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника. Това че тази скорост е константа за всички инерциални системи е следствие, от прилагането на първият и вторият постулати. Освежете си знанията. И не се нарича инвариантна, защото като константа инвариантността/абсолютността се подразбира. Инвариантни може да са законите, защото те подлежат на промени при преход между отправните системи, и за тях инвариантността е допълнително свойство. Константите са си консттанти по дефиниция. Всичко това до известна степен е така - да, Нютон е въвел абсолютното пространство и е споменал за абсолютна отправна система, свързана с него. Но не е определил как се изгражда такава система. Защото при хомогенно и изотропно пространство абсолютна система не може да се изгради по пътя, по който се изграждат нормалните отправни системи. Затова на практика след Нютон никой не се ползва от това понятие, защото в него не е налят физически смисъл. Споменава се само хипотетично. Едва по-късно, когато се налага идеята за етера, се създава идеята за абсолютна система прим - отправна система, свързана с етера така, че етерът да е неподвижен с нея. Тук вече можем да изградим такава система, защото имаме свойство - движение, което може (евентуално) да бъде измерено чрез скорост спрямо този етер. Абсолютното пространство няма такова свойство. Така че когато говорим за абсолютна отправна система, разбираме неподвижният етер. В предният си коментар обсъдих кашата между инвариантна скорост (няма такова понятие в СТО) и абсолютна скорост. Тази каша във физиката е избягната елегантно, като се говори за скорост на светлината спрямо етера (вашата абсолютна скорост, но с вложен физически смисъл). Забележете, ако скоростта на светлината е константа, тя е същата константа и във вашата абсолютна система. След като скоростта на светлината съвпада със скоростта в абсолютната система, защо да не я наричаме абсолютна? Това е много по-естествено от "инвариантна", още повече че константите по природа са абсолютни? Всеки експеримент се тълкува в светлината на целта, с която е направен: постигната ли е тя, доколко, защо да или не, и т.н. В случаят целта е била да се установи движение спрямо етера, нарочен за абсолютна отправна система. Резултатът сочи, че целта не е постигната - такова движение не е установено. Всяко друго тълкувание се отдалечава от целта на експеримента. Забележете, причините поради които е достигнат резултатът такъв какъвто е не са тълкувание на резултатът. Човек не трябва много да фантазира на тема тълкувания, когато няма нужда от такова фантазиране :) О, това е грешка. И няма никакви допирни точки със вторият постулат на СТО. За да твърдите, че движещ се наблюдател измерва нещо, трябва да докажете че той е движещ се. Опитът на Майкелсън е направен точно с такава цел - и не може да установи движение. Затова такива заключения са прибързани и некоректни. Точно това е смисълът на принципът на относителност, който се подкрепя от опита - състоянието на покой в инерциална система е неотличимо от състоянието на движение чрез физическите закони. Първо докажете, че наблюдателят е движещ се, и чак тогава разсъждавайте какво би наблюдавал той. Тоест, първо опровергайте принципът на относителност. Пак забравихте коефициентът на пречупване, макар че ви казах да запомните формулата като важна. Бива ли? Чрез този коефициент лесно ще определите от скорост в оптическата среда каква е скоростта в преносната среда, и обратно. Естествено че опитът е проведен в движение, ако преностната среда (етера в случая) е в движение. Това какво е състоянието спрямо оптическата среда няма значение - имаме подвижна оптическа среда спрямо преносната среда, и всичко си идва на мястото. Поставяте си сам изкуствени капаци, и се отдалечавате от физическият смисъл. Като си припомните за коефициента на пречупване, ще видите че атмосферата няма никакво значение. Осен това вие разбирате тълкуването превратно (а после мене ме обвинявате). Резултатът от опита ни дава факт. Опитите за бистрене на причината на този факт, както вие залитате, не го променят. Дали причината е атмосфера (глупости), извънземни или СТО, резултатът е - не може да се измери търсеното движение. Това в случая потвърждава предсказанието на СТО. Да не би да си мислите, че като сте измислили някакво друго обяснение за опита на Майкелсън. това прави СТО погрешна? Айде по-сериозно, моля ви... Схванахте ли сега кой се опитва да хитрува с тълкувания?

Да, руснаците мога да ги разбера, живял съм между тях. Те освен голия патриотизъм, че са най-великата страна, че имат най-страшните оръжия, че при тях виреят най-големите комари и че техните микросхеми са най-големите микросхеми в света, друго си нямат. Ама тукашните им съчувстващи не мога нещо да ги разбера...

Изглежда няма да получа отговори на въпросите ми. Но това е обяснимо, логически смислени отговори на тези въпроси не може да има. Отговорите са емоционални, защото това е било желаното да се "докаже". Защо? Да се вгледаме в двете твърдения: абсолютна скорост на светлината: стойността на тази скорост е с само в абсолютната отправна система на етъра/космоса инвариантна скорост на светлината: стойността на тази скорост е с във всяка отправна система Второто казва, че "инвариантна" е скоростта на светлината във всяка отправна система. Но абсолютната отправна система е също отправна система, следователно и в нея скоростта на светлината трябва да е "инвариантна". Тоест, с какъвто и експеримент да определяме тази скорост, винаги ще определяме инвариантна скорост на светлината (според това разделение). Характеристиката "абсолютна" в случая не е взаимоизключваща се с "инвариантна" (по горното разделение) а допълнителна, и светлината ще я притежава само в абсолютната отправна система. Но опитът на Майкелсън ни показва, че не можем да определим тази система, т.е. тази характеристика е безсмислена. Това показва че цялото това разделение и противопоставяне на характеристики няма смисъл. "Абсолютна" се свежда до просто прилагателно без физически смисъл. Това става ясно и по по-прост начин. Отваряте тълковният речник, и установявате, че за константа понятията абсолютност и инвариантност са синоними.... А като са синоними, горното разделение губи смисъл. Това обаче не ни отклонява от основната тема и въпрос: на база какви факти или противоречия стигнахте до извода, че специалната теория на относителността е погрешна? Ще съм любопитен да видя логиката в такъв извод. Освен ако и за този въпрос няма отговор.

Количеството не променя качеството на изказаното, не прави от глупостите истина. Седнали двама, повече от час се опитват да кажат нещо и така и не се вместиха във времето. Професионализъм нула, да не кажа отрицателен. Клоунада. Нищо лошо че стават все повече, лошото е ако тръгват по същият път, ще е много тъжно...

Мдам, да сме спокойни, скоро няма да има газова криза. От подобни филмчета се вижда, че много руснаци са се включили със собствен принос...

Както спомена по-горе и Гравити, това не е стандартна терминологияя. Стандартната терминология е следната. След като се създава теорията на Максуел с константата за скорост на светлината в нея, възниква идеята че тези уравнения на Максуел ще бъдат верни само в една единствена отправна система - тази на етера (макар Максуел не използва идеята за етера при формулиране на уравненията си). В частност, в тази система скоростта на светлината трябва да е посочената константа c. Идеята на теорията на относителността е, че тези закони ще бъдат еднакви във всяка инерациална система. Тоест, физическите закони ще бъдат инвариантни, не скоростта на светлината. Това за инвариантността на скоростта на светлината си го е добавил някой автор за някакво пояснение, но не е общоприета терминология. Горната класификация е объркана и по следната причина. Представете си, че измерим величината на скоростта на светлината, и тя се окаже c (както е и на практика). Абсолютна или инвариантна е тази величина? Тя има свойствата на абсолютна - измерването ще ни укаже, че ние се намираме в абсолютната отправна система в момента на измерването; или ще ни покаже, че е инвариантна? Споменатата класификация не разрешава този проблем, поради което е безпредметна. И още нещо, свързано с опита на Майкелсън и Морли. Този опит не измерва величината на скоростта на светлината, т.е.. той не може да реши дали тя е абсолютна или не. Той се опитва да измери движение спрямо етера, който по представите тогава се намирал неподвижно в абсолютна отправна система (в тази, в която са единствено верни законите на Максуел в простата форма, която той дава). Нулевият резултат който се получава, независимо че земята сменя инерциалните си системи при движението около слънцето само показва, че движението спрямо абсолютна отправна система не може да бъде измерено. Тоест, потвърждава се разширеният принцип на относителността, че физическите закони (включително и електромагнитните) са иннвариантни във всяка инерциална система. А не че се правела някаква разлика между абсолютна и инвариантна скорост на светлината (това са глупостии и е невъзможно поради противоречието по-горе в това разделение). Как заключаваме че скоростта на светлината не е абсолютна? След като поведението и съвпада както в абсолютна отправна система? Да повторя горния си въпрос, как заключаваме че скоростта на светлината е инвариантна, след като тя има поведението на абсолютна? И след като ни разясните това, кое му е грешното на това заключение?

Факт е, че специалната теорияя на относителността стъпва на положението, че скоростта на светлината е абсолютна. Факт е, че това означава, че скоростта на ссветлината в двете посоки на интерферометъра трябва да е еднаква. Оспорвате ли някой от тези факти? Никаква интерпретация няма тук, единствен неотклонен извод. Става дума, че следствието от теорията е факт в тази си форма, при така положените основи на теорията. Или ви се изплъзва простата логика тук? И да се върнем на моят въпрос. След като експериментът на Майкелсън не опровергава специалната теория на относителнността, по какви чудни пътища вие решихте че тя е погрешна? Няма значение има или няма други обяснения. Независимо възможно ли е или не да има други обяснения, на база какви факти или противоречия стигнахте до безумният извод, че специалната теория е погрешна? Това обсъждаме в момента. Съсредоточете се.

Виждам че се лутате в тъмното, затова ще извадя простите и очевидни факти наяве. Фактите са следните. Опитът на Майкелсън и Морли показва, че скоростта на светлината в двете посоки в интерферометъра е еднаква, фазовата разлика е нула. Няма значение каква е възможната причина, това е факт 1. От друга страна, специалната теория на относителността изказва същото твърдение - скоростта на светлината в двете посоки на интерферометъра трябва да е еднаква (това там е базово твърдение, идва от постулата за скоростта на светлината, като абсолютна константа). Това е факт 2. Виждаме че факт 1 е в пълно съзвучие с факт 2 - резултатът от експеримента съвпада с предсказанието на теорията. Казано по-просто, експериментът потвърждава теорията, в никакъв случай не я опровергава. Ако я опровергаваше, щяхте да имате някакъв шанс... Вие сте програмист, така че поне малко трябва да разбирате от логика, сега ще видим дали е така. Обяснете сега на уважаваната общественост пътят на вашата логика, по който от наличните факти стигнахте до извода че специалната теория на относителността не е верна? Или няма никаква логика тук? А?

Тя работата в случая не опира до инат, а до познания. Като нямате смислени аргументи за вашата теза, остава инатът. А това, както вече казх, е глупаво поведение. В това сме съгласни, нали?

Това е глупаво поведение.

Мда, така е. Имам чувството че не четете това което са ви отговорили, включая което отговорих и аз. Това вече ви го обяснявах... Определете първо какво очаквате под "относителна скорост" и какво под "абсолютна", и отговорът сам ще цъфне пред вас. Скоростта на каквото и да е, в частност и на светлината, е относителна величина. Скоростта се мери като се определя поведението на един обект относно друг, позиция в момент T1, позиция в момент T2 (позицията е относителна величина, относно репера), отношение между разликите на двете позиции за интервала Т2-Т1. Отношение на величини които се определят относително някакъв отправен обект, ясно? Скоростта е относителна по самият смисъл на понятието. По величината обаче, зависи. Ако величината на тази скорост не зависи от обекта спрямо който се измерва, тя е абсолютна. Ако зависи, както щете я наречете, но не е абсолютна. Както виждате, скоростта на светлината може да е едновременно и относителна и абсолютна, по отношение на различни отношения с обкръжаващата ни действителност. Няма значение атмосфера или космос имате. Тук резултатът от експеримента ни дава информация за поведението на етера. Теоретично, етерът трябва да прониква във всички тела, защото светлината може да се разпространява в тях (няма значение въздух, вода, стъкло, етерът е средата по която се движи светлината, въздухът водата и стъклото само оказват съответното оптично съпротивление, изразено с коефициент на поглъщане и пречупване). Затова примерът ви не е адекватен - във вашият пример външният въздух няма контакт с вътрешният, докато при етерът има. Какво казва за етерът резултатът от експериментът на Майкелсън и Морли? Вариант 1: Може да имаме етер, но твърдите тела го увличат, и той започва да се движи в пространството със скоростта на увличащите го тела. Тогава разликата между скоростта на светлината в такъв етер на земната повърхност в две противоположни посоки ще бъде 0, какъвто е и резултатът от опита. Това е т.н. напълно увлекаем етер. Вариант 2: имаме етер, но той не определя поведението на светлината, не е среда за нейното разпространение, носи някакви други качества, гравитацията например. Тогава резултатът от опита ни показва, че поведението на скоростта на светлината като абсолютна е особено качество на пространство-времето, което ни води директно в устата на специалната теория на относителността. Вариант 3: нямаме етер, поведението на светлината е особено качество на пространство-времето, и се плъзгаме във Вариант 2. Други варианти няма. За противниците на специалната теория на относителността най-привлекателен е Вариант 1 - напълно увлекаем етер. Само че има няколко малки спънки тук. Първо, има други експерименти, на Физо, който показва, че етерът показва поведение на частична, не пълна увлекаемост - има малка разлика между скоростите на светлината в двете посоки в течности, не е без хич. НО, има още един експеримент, със звездната аберация. При намесването на етер тя може да се обясни само с хипотезата за напълно НЕувлекаемият етер. Т.е. не може едновременно чрез етер да се обясни и звездната аберация, и резултатът на Физо и резултатът на Майкелсън. Остава решението тук Вариант 2 или Вариант 3 - без светоносен етер, но задължително със специалната теория на относителността. Както виждате, тази теория се намесва по необходимост за да се справим с наличните експериментални данни, и за това няма как тя да е грешна, поне на този начален етап. Като гледам в текста който сте написали на английски, пишете че сте прочели обзорният труд на Едмунд Уитъкър за етера и всичко това трябва да ви е ясно.

Няма нищо, Шпага. Така и така е време за море и почивка.

Не. Идеята е, че дори и да допуснем че тя е нула (тъй като е изключително малка и пренебрежима в някои ситуации), то гравитацията би имала еди какви си свойства.

Шпага, анализът на свойствата на едно уравнение и следствията от него в различни ситуации малко се различават от "допускане на невъзможното". и другио еквилибристики. Както и да е...

По формулата която дадох, основният параметър е скоростта на светлината във вакуум (във въздух е производна от нея, чрез коефициента на пречупване). Ако има етер, тя ще съвпада със скоростта на светлината в етер. Ако няма, ще бъде онази абсолютна константа, която нещо не ви харесва.

Оптическата среда в идеята на опита на Майкелсън е етерът. Атмосферата влияе чрез своят коефициент на пречупване, като променя скоростта на светлината в етера по формулата СКОРОСТ ВЪВ ВЪЗДУХА = СКОРОСТ В ЕТЕР / КОЕФИЦИЕНТ НА ПРЕЧУПВАНЕ (омръзна ми да повтарям този базов закон на оптиката, запомнете го). Тоест скоростта на светлината в някаква среда се определя от скоростта на светлината извън тази среда и влиянието на коефициента на пречупване на средата, в случая въздуха. Погледнете по-горе. Двете скорости са свързани с коефициент на пропорционалност, който е известен: 1.000293. Мерейки едната скорост, индиректно измерваме и другата. Индиректно, по споменатата формула. Така както във физиката се мерят още куп величини. И тъкй като коефициентът на пропорциоалност между двете скорости е с много голяма точност ЕДИНИЦА, на практика мерим каквото търсим. Само че като го мериш, мериш лъчението точка по точка от конкретна посока, от източниците в тази посока, и по доплеровият ефект определяш тяхното движение. Отправната система, свързана с усредненото движение на източниците на това лъчение по нищо не се отличаваа в принцип от отправната система, свързана с осреднения център на "неподвижните звезди", каквато се е ползвала преди повече от столетие. Това е просто една конкретно избрана отправна система, и нищо повече. Една от безбройното възможно множество, с някои плюсове и минуси. Специалната теория на относителността не забранява човек да определи движение (директно или индиректно) на някакъв избран обект и да си избере отправна система, свързана с този обект и да се сравнява с нея. И в случая нищо не се забранява от нея. В случая даже нямаме обект, а сме избрали усреднено поведение на много обекти. Теорията само твърди, че физическите закони във всяка инерциална система са еднакви и в най-простата си форма, а към какво ще прикачите такава отправна система, е въпрос на личен избор.