scaner

Пряко. Ние ще изучаваме качествата на околната среда, която ще бъде продукт на съзнанието. Експериментът има проблем само с доказването на нейната обективност, не с нейните свойства.

О, пълно е с такива награди. Да вземем самият Айнщайн, нобелова награда през 1921 г. "За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектричния ефект"

Първо трябва да вложим смисъл в това твърдение. А смисъл в случая се влага, като се покаже методологията: как на практика ще установим неподвижност между обект и празното пространство? Кой физически параметър ще ни бъде критерий за такава неподвижност? И какво изобщо означава 'неподвижност' в случая? А ако сме инат и не приемаме това, а разглеждаме (от някакво удобство) обратната ситуация, източникът е неподвижен а приемника се движи? Принципът на относителност гласи, че двете ситуации са напълно равностойни и взаимозаменяеми, което значи че светлината може да се разглежда като вълна и в двата. Такива малки промени в часовниците могат да се установят само с атомни часовници, а атомните часовници през шейсетте години са тежали солидно и не са били желан товар за полет до луната, не че някой изобщо му е хрумвало да пробва. Но практически проверки са правени на земята, първият такъв експеримент е експериментът на Хафеле-Кийтинг.

Добре, ако разбирането ви съвпада с моето, защо се опитвате да прилагате логически хватки, за да вкарате солипсизма в някакво противоречие? Би трябвало да разбирате, че това е невъзможно. От тук се пораждат моите съмнение. Аз настоявам за ограничение не само за практически експеримент, а и за логическите разсъждения. Затова повтарям пакета в цялост. ???? Чудесно, това е дефиницията. Сега остава да докажете, че такова чудо наистина съществува на практика, а не е само симулация на съзнание. За това е целият спор. Ако би била реалност (т.е. съществуваща), дали е познаваема или не и доколко, би проличало при нейното изучаване. Ако не е реалност а измислица на съзнанието, дали е познаваема или не пак би проличало при нейното изучаване. Този отговор не е чисто религиозна аксиома (за разлика въпроса във връзка със самото съществуване на обективната действителност), а аксиома която може да намери практическа подкрепа. Т.е. по въпроса с познаваемостта може да се подходи научно, за разлика с подхода към обективната действителност.

Така, разбирате ли тук грешката си? За да се изведе този закон, е нужна статистика - много хора. За солипсиста много хора не съществуват, съществува само той - по причината че обективен свят в неговата реалност няма. Следователно, този закон няма отношение към света на солипсиста. Логика. Освен това, не наричайте това твърдение логически закон. Все едно законите на Нютон да наричате логически закони - само внася объркване. В никакъв случай не се опитвам да опровергая нещо. Опитвам се да ви покажа, че важите твърдения са точно толкова недоказуеми, както и твърденията на солипсиста. Коя страна ще приемете за истина, е само въпрос на вяра. Науката тук с нищо не може да помогне. Солипсистът е такъв пример - той ще посочи себе си, просто няма на кого да се хвали Солипсистът за това е солипсист, защото вярва в своята теза. А защо вярва, вече обсъждахме - защото няма как тя да бъде опровергана, което отваря вратата за вярване. Това би трябвало да отговори на критериите на логиката, за които настоявате. Освен това, при солипсизма главният герой-солипсист може да не вярва че е такъв. Ето, вие пълноправно можете да заемете позицията на солипсист, който обаче вярва в грешната теза.Тогава аз, например, ще съм само част от филма който ви прожектира вашето съзнание, т.е. вие спорите, без да го осъзнавате, със самият себе си Можете ли да докажете противното в конкретната ситуация? Тоест, солипсизмът има двояк смисъл - като идеология, с последователи (само един), и като реално положение на нещата - светът е такъв, фиктивен. Вече наблюдателят на този свят може да вярва че е сам - солипсист, може да вярва в обективността на света. Но не може да се направи информиран избор между двете тези. Така че не е нужно да се посочва човек който да вярва че е солипсист - той може просто да бъде заблуден, както и този който се счита за 'обективист'. Тоест това не е аргумент който може да разреши проблема.

И обратното е в пълна сила - вярващите в съществуването на обективен свят също не могат да променят убежденията си дори според законите на логиката. Още повече че логиката не дава никакво разделение по обсъжданият въпрос...

А, недейте така. Няма такъв логически закон. Доколкото разбирам, това е някаква аксиома от будизма. Този закон няма сила при солипсиста. За солипсиста всички психолози и цялата психиатрия е измама на съзнанието, нищо от това не съществува обективно, следователно и самият закон е безсмислен. Още повече че положението на солипсиста директно опровергава този закон. Не разбирате солипсизма още в основата му. До тук не разбрах, вие как повярвахте в противоположната теза, че светът съществувал обективно. Отговорете си на този въпрос, и тогава ще ви стане ясно, че това ви твърдение не е вярно. Кое е "научно доказаното", след като вече стигнахме до консенсус, че няма нито експеримент, нито логическа възможност за някакво доказателство за съществуването на обективната действителност? След като вие сте повярвал в едната посока, защо ми отнемате възможността аз да повярвам в другата? :) Всичко за самозалъгването мога да обърна към вас. Със същите аргументи, доколкото това са аргументи изобщо...

Нито има дозасилване, нито има въртене на електрона, нито има орбити по които се върти. Ако махнем всичко това, което по принцип липсва според квантовата механика, нещата стават по-прости (не че са по-представими), Електронът има състояние. Това състояние се характеризира с енергия. Енергията може да се променя, без електронът да прави някакви пространствени скокове. Ако ви е трудно да го осмислите, може и с такава схема: електронът се движи, намира се в състояние с някаква енергия. Това движение може да се промени, и той да започне да се движи в състояние с друга енергия. Без да има скокове и чудесии. Излишната енергия, от която той се освобождава, се излъчва като порция в пространството. Това е фотонът. И обратно, енергията която той получава, променя движението му поради промяна на енергетичното му състояние. Според квантовата механика няма орбити, по които електронът се върти около атома. Електронът няма проследимо положение в пространството. По тази причина няма въртене около атома. Високото и ниското ниво се различават само по величината на енергията в състоянието, не по пространствено положение. Затова няма причина от дозасилване или спиране, нито на електрона, нито на фотона. Но вие се опитвате да си изградите някаква представа чрез понятията на класическата физика. Проблемът е че такава представа не може да има, защото тези понятия са неадекватни за описанието на електрона и фотона, както вече сте се уверили. Ето на, разполагате с нови данни, че фотонът се ражда движещ се с фиксирана скорост. Надграждайте от тук.

Чакайте малко, избързвате с демонстрациите и ги приемате като показателни за нещо, като аргументи. Не е така. Първо, логически закон, който да твърди, че не може да има жив солипсист, няма. Логическите закони се прилагат върху някаква изходна позиция и водят до някакъв резултат. Както вече стана дума, един и същи закон, приложен върху различни изходни позиции, ще доведе до различни резултати. Второ, по тази причина за да докажете че жив солипсист не може да има, вие правите някакво допускане, стъпвате на някаква изходна позиция. Какво е това допускане? Защото ако направим друго допускане, че жив солипсист има, по-нататък прилагайки логическите закони, не влизаме в никакво противоречие, което означава, че това допускане се съгласува с логиката. А въпросът дали има или няма жив солипсист, вече неколкократно стигнахме до единодушие, че не може да бъде разрешен експериментално, и е въпрос на пряко допускане. От тук съмнението ми, че вашето логическо доказателство е некоректно. Затова не се разбираме. Не се хващам за думата его, вие ми я натрапвате. Тезата на солипсиста е проста - същвствувам АЗ във формата на съзнание, обективен свят не съществува. При тази изходна позиция всяко предположение, което води до противоречие с тези постулати, води до лигически несъстоятелни заключения. И не може да се използва в логическата верига на логическите закони. Вече предложих, ако под его разбирате единствената съществуваща същност, съзнанието, да ги приемем за синоними и да не се връщаме на този въпрос. Не твърдя че съм солипсист, а че разбирам тази позиция. Хванах се за спора именно поради твърдението ви, че не може да има живи солипсисти - това е предубеждение, което не идва от никъде и не може да бъде обосновано по никакъв - експериментален или логически - начин. Любопитно ми е как това убеждение е намерило у вас почва за развитие :) Как сте сигурен че съм убеден? Убеждението е субективна характеристика, вие си имате едни убеждения, аз в най-общият случай други. И ще повторя обосновката си. Здравата скептична позиция, лежаща в основата на науките е, че едно нещо не се приема за истина, докато не се докаже за такава (за разлика от религиите например). Защото приемайки например Бог за съществуващ, много лесно изпадате в petitio principii на база това приемане да потвърждавате с всичко, че Бог съществува. И обратното. По тази логика, докато не се докаже че околната среда съществува обективно, не е коректно да се приема това твърдение за вярно, от чисто научна гледна точка. Може да го приемете като хипотеза, да я развиете, с надежда да получите нейно косвено потвърждение. Но въпросът е, че принципно не може да има такова потвърждение, вие не може да излезете отвъд усещанията си. Затова, съвсем логично е да не сте убеден както и аз, че околната среда съществува. Убеждението се гради на база поне някакви доказателства, колкото и частични да са те. А такива няма и не може да има в случая. Тогава? Така по-ясно ли е? На какво се гради вашето убеждение тогава?

Длъжен съм да оспоря ли ? Вие май изобщо не внимавате. Все едно си водите монолог. Ами имате две възможности: 1) Да оспорите, да покажете такъв експеримент и така да ме опровергаете; 2) Да не оспорвате, при което има два варианта: а) съгласявате се с мен, и се отказвате от твърденията си че логиката може с нещо да помогне, и приключваме; б) не се съгласявате с мен, но тогава виси въпросът защо продължавате да спорите, след като нямате аргументи за да подкрепите тезата си.

Не познавам, но по съвсем друга причина. Ако аз съм солипсист, други солипсисти няма, по принцип. Други хора няма. Обективен свят няма. Няма как да познавам други, нали? Това във филма, който ми прожектира съзнанието, не са познанства с мен. Мен там ме няма. Логическите закони, сами по себе си, ако не се прилагат върху някакви предпоставки, нямат никакъв смисъл и няма никаква полза от тях. Всичко е скрито в предпоставките - с едни и същи логически закони, приложени върху различни ситуации, може да получите взаимоизключващи се неща. Същото е в случая със солипсиста. Ако застанете на неговата позиция, прилагайки логическите закони, стигате до едно. Ако застанете на противоположната позиция (да я наречем обективистска), прилагайки същите логически закони, ще получите съвсем други резултати. Затова не се разбираме, защото вие не съумявате да се справите с тези логически закони върху слипсистската позиция. Вие твърдите, че прилагайки логическите закони върхи обективистската позиция, се получават противоречия със солипсистската позиция. Ми ще се получават, защото по този начин вие негласно приемате солиипсистската позиция за погрешна, и логическте закони няма къде да ходят, ако не затвърдят това заключение. Но това е погрешен, едностранен подход. Не работят така нещата. Затова и твърдя, ако внимавате, ще се убедите, че солипсистската позиция е логически непробиваема. 1. Лично аз нищо не твърдя за егото. Напротив, няма как да е обективо, то е характеристика на субекта, на АЗ-а. Ако за вас его е синоним на АЗ-ът, може, но е нужно това уточнение. Субектът е този който съществува обективно. При солипсизма съществва само един субект и нищо друго. 2. Да, ако знаете експеримент който да опровергава това твърдение, споделете го. 3. Не, като солипсист твърдя, че не съществува (или убеден съм, както ви харесва). За солипсиста всички други, които мислят каквото и да било, са само негова илюзия. Не сте ме разбрали - не съм защитавал позиция, че околната среда съществува обективно. За един солипсист това е нонсенс. Вече дискутирахме, дали ще приемете солипсизма или обективизма, е въпрос на лична прищявка, ако така го наречем - няма обективни критерии, които да ни подтикват в едната или другата посока. Поглеждайки научно чрез принципът на Окам, обективизмът е излишната хипотеза за обяснение на нещо, за което има напълно достатъчно средства за обяснение

Е дайте някакви аргументи за тази несъстоятелност, за да не се въртим в кръг. Защото до сега няма материал за разбиране, особено логически. Теглите го само на емоционални пристрастия. За солипсистът терминът "психически здрав чиовек" има съвсем друго значение: той е единственият съществуващ, и на тази база не може да се оценява с термини като психически здрав/болен/нормален/ненормален, за такава оценка е нужна статистика която в случая липсва. За него вие сте просто участник във филма, с цялата ваша аргументация, и от тази страна логиката му е желязно подкована Така че струва ми се, че не сте запознат. Нямате обща дефиниция със солипсиста за "психически здрав човек". Но и това е аргументация основаваща се на дефиниции, не на логиката.

Не, това че нещо е независимо от субекта, не означава че е непознаваемо, а означава че субектът не му е създател. Познаваемостта е друга бира. С това определение настава голямо объркване. Добре, вярата е реална, ето, аз вярвам че съм прав, сега в момента, чувствам го и това за мен е реалност. Но тя не е обективна - вие, обратно, не вярвате че аз съм прав. Ако беше обективна, резултатът и щеше да е един и същ и за двамата, докато тук резултатът зависи изключително от субекта. Реалност и обективност са различни неща. За солипсиста околната среда е реална дотолкова, доколкото преживяването му осъществено от съзнанието, измислило околната среда, е пълно. За него тя е реална, но не е обективна. Изобщо, дори физиката ни казва, че реалността не е обективна. Двама наблюдатели, движещи се с различна но голяма скорост, ще имат различна реалност, въпреки че светът за тях е един и считан за обективен (свързано е с относителността на едновременността). Щом вече имаме различни представи, това е добра стъпка за разбиране на представата на солипсиста :) Не подценявайте солипсизма, той не може толкова евтино да бъде опроверган логически. От към логиката той е железен: да, АЗ съществувам, но аз съм единственият обект. Всичко друго е плод на моето съзнание, филм който то създава и ми прожектира.. Материята и нейните свойства също са измислени от него и то ми ги дава като фиктивен резултат в усещането, стимулирайки различни участъци на мозъка. Това което можем да познаваме се състои в изучаване на този филм/сън, като при това процесът се ръководи от самото съзнание, което го създава. Общо взето това е здрава логическа конструкция, без пукнатини. Тя е по-желязна и от религиозната вяра - при религиозната вяра допускаме че има обективна реалност, и тази реалност може да ни цака чрез някое неочаквано откритие на науката, при солипсизма сме изключили тази опасност. Вярата е едно фундаментално качество на мозъка, което лежи в основата на човека като вид. Не става дума за религиозна вяра, а за вяра например в повторяемост на събитията - ако си в джунглата и не вярваш, че шумът в храстите може да е вероятно предизвикан от гладният лъв, както се е случвало и друг път, бързо ще отпаднеш от еволюционната пътека. В крайна сметка и науката лежи на вярата - най-малкото един човек не може да провери всички натрупани до този момент факти, той приема голяма част от тях на вяра. А без да стъпите на тази вяра, не можете да продължите в познанието. Така че вярата има пряко отношение към познанието. В това отношение в момента на пазара има една добра книжка, "Вярващият мозък" на Майкъл Шърмър, препоръчаха ми я и аз също горещо я препоръчвам.

Околната среда или съществува, или не съществува, няма трети вариант. Затова точки 1) и 2) са ок. Точка 3) е техен вариант - ти вярваш, но не си съвсем сигурен.. Сляпата вяра, без никакво съмнениее, е изключение, само единият край на верският спектър. В останалата част на спектъра вярата се допълва в една или друга степен от съмнение. Но пък съмнението в чиста форма липсва, защото то изисква преддмет, вяра в която да се съмняваме. Съмнението е атрибут на вярата в такава класификация. Затовва остават само първите две точки. Но, вярата и неверието са субективни характеристики. Те не съществуват без субекта, нямат собствено битие, затова не мога да ги нарека "обективни". Съмнението също. Това за уточнението на терминологията. В тълковният Уики-речник намираме: обективен - Който съответства на предметите, който съществува извън и независимо от нас. Затова основният философски въпрос на времето е бил кое е първично - материята или съзнанието, а не техните качества. Това е друга форма на въпросите 1-2.

Ако сме хипотезата за солипсизма, като сте умрял всичко свършва - няма свят. В този случай повечето възможности съвпадат и в противната хипотеза, да има обективна реалност - тогава пак ще ви е все едно, отговорите на въпросите няма да имат отношение към вас. При всички случаи смисълът на отговорите е докато сте жив, или докато има някой друг жив (не-солипсистката ситуация). И аз това казвам - съмнението е субективен елемент. А не се съмнява този, който знае. Ако знаете че златото е по-тежко от памука, дали ще продължавате да се съмнявате в това? Там става друго, за вероятности за предстоящи събития. Докато когато събитията се случат, вероятностите се реализират в сигурност. Не е задължитело. Субективността е свързана с мнението на субекта, такова мнение имаме и при солипсиста, там всичко е субективност защото тя е единствената обективност :) Съзнанието на солипсиста е единственият реален обект, който разказва реалност. Егото също е продукт на съзнанието при солипсиста. Всичко е измислено , дали имате или нямате его, дали проявявате или не алтруизъм (и кога), всичко. Това е идеята на солипсизма. Затова няма причина да се усъмнявам в нищо. Не и причина, която може да се обоснове експериментално или логически. Както с практически всички неща в нашият живот, така и със солипсизма, подхождаме по ирационален начин - първо си избираме някаква идеология и светоглед, после почваме да търсим аргументи с които да обосновем този избор. Огледайте се, с всичко е така. И после е адски трудно в някакъв аспект да минеш отвъд получената разделителна линия.

Защо да не е смислено? Съмнението показва, че ви липсва някаква информация за реалността, и вие изказвате някаква интерпретация каква според вас е реалността в даден аспект, а това е субективен елемент. Ако сте наясно с реалността, няма да има място за съмнение. Съмнението е несигурност, също субективен елемент. В реалността няма несигурност. Ако знаехте със сигурност, че околната среда съществува, нямаше да има място за съмнение. Но вашето знание е непълно като субективна характеристика, на вас като субект. В случая пък сме в крайност - вие напълно сте лишени от знание дали съществува околната среда. Съмнението в случая е само безпочвено подозрение Как да не е субективен елемент това?

Е, ние не знаем какво означава което и да е определение, преди самите ние да му придадем смисъл. Същото е и с "обективната реалност", не вдигайте толкова бързо белият байряк тук. Въпросът ви за света не е коректен. Ако сте привърженик на съществуването на обективвната реалност, въпросът трябва да бъде "Какъв е бил светът преди да се родя и ще бъде след като умра". Запървата част на въпроса може да апрочетете в историческите книги, за втората да поработите по прогностиката. При варианта със солипсизма обаче този въпрос няма смисъл. Умиращите хора при него са продукт на съзнанието, смъртта и раждането не се отнасят за солипсиста. Нищо не му пречи ако всичко му омръзне да смени филма с друг. Възможно е ако вие сте този солипсист, след смъртта ви да няма нищо, тъй като всички ние сме плод на съзнанието ви. Ако варианта със солипсизма е реалност, то отговорите на всички въпроси е "нищо". А докато сте жив, столът е това което решава съзнанието ви.

Нека подходим апофатично, максимално широко и отворено: обективен критерий е критерият който не е субективен. Т.е. не зависи от нашите желания, представи и възможности.Т.е. в една хипотетична апроксимация, дори човекът като субект да изчезне, критерият да обозначава някаква реалност. Това само определя вашето място в спектъра от възможностите за възприемане на този въпрос. И солипсистите също имат място в този спектър. Не, това не е самостоятелен вариант. Това е субективна интерпретация на един от възможните варианти които дадох по-горе. Съмнението е субективният елемент тук. Дали се съмнявате за нещо или не, то може да не зависи от тези съмнения, от тях зависи само вашето възприемане. Според солипсизма, съмнението е опит на вашето съзнание да се самоизлъже, че не то създава всички сетивни усещания и на тяхна база създава някакви убеждения във вас. От друга страна, това съзнанието да започне да се самозалъгва, не е добро състояние...

Добре, на какво се основава убеждението, че околната среда съществува? Около това се въртим. Има ли обективен критерии, че тя съществува? Няма. Следователно, убеждението ни се крепи на субективен критерии. А субективните критерии са продукт на вътрешната среда, за тях външната не е нужна. От този омагьосан кръг излизаме като изберем - по някаква не-обективна причина - единият от двата варианти за наше убеждение. От тук нататък има поне 4 варианта: 1) и аз, и околната среда съществуваме обективно; 2) аз съществувам обективно, но околната среда не съществува обективно (това е солипсистът); 3) околната среда съществува, но аз не съществувам; 4) и околната среда, и аз не съществувам; Последните две нямат общо с нихилизма: нихилистът не придава ценност на себе си и околната среда, но разглеждайки ги по този начин, той им придава съществуване. Точки 3) и 4) според мен са безсмислени - ако аз не съществувам, не мога да давам оценки за каквото и да било. Така че отпадат; По този начин остават двата равнопоставени варианта, и солипсистът е един от тях. Кой вариант ще изберете зависи от степента и характера на съмненията ви, но това не ви прави ненормален, защото нямате обективен критерии дали сте прав. Който и да ви съди, изхожда от равностойна на вашата позиция по аргументация и начин на избор - и той е също толкова ненормален. За представяне, можем да си представим, човешката фантазия е много мощна, но не можем да го докажем дали е факт. В това е цялата желязна устойчивост на солипсисткият модел.

Така е, в конкретните ситуации има определени нюанси. Тук опираме до някакви основи, които интерферират с психическото състояние на човека. Психическото състояние на човека може да го кара да вярва в Бог (или да не вярва), това няма много общо с реалното състояние на нещата (тези основи) - дали има обекта в който се вярва или не. Погледнато така, солипсизмът може да бъде вътрешно убеждение, както и вярата в нещо несъществуващо, и човек е способен да примирява в себе си такива възможни противоречия, считайки се от психиатрите за нормален. Затова не бих се заклел, че не е възможно човек да е убеден солипсист. Може би екстраполираният краен егоизъм може да получи допирни точки със солипсизма: обществото, в крайна сметка външният свят престават да са от значение... Собствената убеденост в нещо не ни прави "прави", това че сме убедени че солипсизмът е само за нездрави хора не е достатъчно за да сме прави. Пък и "психически здрав човек" е една от вътрешните оценки на солипсизта. Защо да е абсурд? И защо да се осланяме на психолози и психиатри, които за солипсиста са измислица на неговият ум? Пък и никой психолог или психиатър не може да опровергае солипсизма като теза. Обективността на съществуването тук се свежда до нещо много просто: солипсистът е единственият съществуващ обект. В този смисъл съществуването е тривиално и не е интересен фактор за солипсиста. От тук нататък може да се съмнявате само дали усещанията които получавате са обективни или не. Тъй като не може да проверите, поставен сте пред възможността да приемете - на вяра! - една от двете възможности. Солипсистът приема, че усещанията не са обективни, и си решава всичките проблеми. Другите да му мислят :)

Точно защото е друг тип. При сензитивните усещания въпросът с лъжата стои, защото не е ясна честността на посредника. Усещането за себе си е част от конструкцията на АЗ-ът, тук няма посредници и няма в какво да се усъмним. АЗ-ът да си мисли че несъществува е безсмислена теза. Не доказва съществуването на "отвън", и това е основната теза на солипсизма. Информацията, която считаме, че идва отвън, е само допълнителна, но незадължителна част за вътрешният живот и мисленето. При солипсизма тази информация се отхвърля напълно, счита се за продукт на съзнанието. Всичко това почива на простият факт, че съществуването на обективен външен свят не може пряко да се докаже с експерименти или логика, защото техните резултати винаги се пречупват през сетивата. То се приема като основополагащ принцип, много често напълно несъзнателно. Можем само да оценяваме доколко този принцип е плодотворен.

Няма да стои на едно място. Ще тръгне нанякъде. Накъде? Зависи. Точно в описваната ситуация ще тръгне в някаква произволна посока. Причината: всяка посока има определена вероятност, в посоченият случай всички посоки са равновероятни. При друг тип взаимодействие, водещо до излъчване на фотон, ситуацията може да е друга. Например при стимулираното лъчение, предизвикано от полето на близко преминаващ друг фотон, най-голяма е вероятността новият фотон да се излъчи в същата посока (и със същата поляризация) както тази на фотонът-възбудител. На това се дължи лавинообразното усилване на светлината в лазерите. Но нищо не кара фотонът да се ускорява. Той не може да промени скоростта си, само посоката си. При еластичен или нееластичен удар със заредена частица, когато фотонът променя посоката си, само тогава можем да твърдим че той се ускорява. Това за неподвижният фотон е невярна идея.

Не бих се съгласил с това. За усещането за себе си като човек не са нужни сетива, предаващи усещане за околна среда. Това е друг тип усещане, за вътрешна организация. Не мисля че това е изборът. Не стои въпросът дали ме има или ме няма, щом АЗ мисля по тези въпроси. Стои въпроса дали има нещо "отвън".

Предполагам skubi има пред вид "тъмната материя". Тя не свети в нито една част на спектъра, нито ИЧ, нито УВ, нито рентген, нито гама. Някои предполагат, но Господ разполага... Не всички такива предположения са верни, напротив. Реликтовото лъчение има ясно изразен спектър на излъчване тип абсолютно черно тяло. Докато системата протони-електрони е в неустойчиво равновесие, и не може да има такъв спектър. Освен това максимумът на спектъра на излъчване на такава система е в областта на енергията на йонизация на водородният атом (при свързване на протон и електрон се отделя тази енергия и формира максимума). Самото реликтово лъчение е възникнало от същият процес, първична рекомбинация на водорода, преди 13.6 милиарда години, но ние го наблюдаваме с червено отместване над z~1000. Казано с прости думи, максимумът в спектъра на реликтовото лъчение съответства на температура около 2.6 К, докато максимумът в спектъра на водородната рекомбинация е около 3000К. Така че реликтовото лъчение е артефакт от миналото, няма връзка с водородната рекомбинация в настоящият момент от историята.

Енергията, както сте забелязали, е също относителна величина. Това най-добре се вижда на примера с кинетичната енергия в класическата физика, зависи пряко от относителната скорост. Иначе ускоренията не са меродавна величина - те могат да бъдат тълкувани и като "спиращи", така че те участват в предисторията, която няма принципно значение за физическите закони. Например това че се ускорявате спрямо земята не означава че не спирате относно някаква друга отправна система, на тази база не може да се избере някаква по-абсолютна превилигирована система.