scaner

А, сега на свенлива мома ли ще се правите? Каква грешка виждате? Това че резултатът не съвпада с очакваните от вас, не означава грешка, а много сериозен проблем. Сметки със почти същият резултат, получени по няколко различни начина има много в мрежата, трябва да сте запознат (аз тръгнах от закона на Фарадей, други тръгват от енергията на горене на водорода, трети тръгват от енергията за разложение на водата, резултатите ни са много сходни, няма причина да са различни). Колкото до енергията за която питате, вече ви отговорих по-горе: това е химическа реакция, подхранена от основният ток и протичаща при изключването му (тя си протича винаги, просто не я забелязвате). Ако направите химически аналлиз на газовете отделени при нея, ще видите че най-вероятно са обратно на основната реакция - на катода се отделя кислород, на анода - водород.. Но в крайна сметка може да е всякак, зависи от условията. Това идва да покаже, че верочтно нещо с електродите ви не е наред. При всички положения, трябва вие да отговорите на този въпрос, а не да го игнорирате и да очаквате от мен помощ (дадох ви я, мислете). Да се отделя газ без да тече ток е проблем на цялаата ви схема - става нещо което не контролирате, вероятно има и други липси на контрол. Не могат от никъде да дойдат електрони и да ви редуцират йоните, нали? Или си мислите че могат? Значи проблемът е чисто терминологичен. Обикновено всички смеси водород-кислород при подпалване пукат, исторически по тази причина е дошло и името "гърмящ газ". Това за обемното съотношение 2:1 е някаква мода. Най-силно пука стехиометричната смес, защото няма нужда за доставка на допълнителен кислород (което ще разлее процеса във времето и намали удоволствието :) Нещо сигурно по този повод, а не слухове? Каква е разликата? Доколкото схванах, SOH и MOH имат еднаква стехиометрия. Какво ги различава? Но не ми описвайте разлики по свойствата, а причината за тях. Очаквам с интерес да коментирате защо вашите резултати са толкова под теоретичната граница на процеса.

Неръждавейката е ясна работа, но за електродите от благородни метали, някой явно ви е пробутал менте. Пробвано с платинов електрод, вечен е направо за подобна работа. Разбира се скъпичък е, но въпросите тук са съвсем други. Ама моля ви се, дерзайте. Аз само гледам нещата в исторически ракурс. И Юл Браун имаше патенти за удивителният си газ, и отдавна вече тези патенти не ограничават ползването, но нещата са в почти същата точка дето са замръзнали преди 30 години. Т.е. много приказки, малко резултати. Тая история с MOH,SOH и каквото и да е удивително ми прилича на историята с HHO. Ама направо няма разлика.

Хелият е този който трудно се удържа. Водородът далеч по-бавно минава през стени, проблемът при него е дълготрайното съхранение. Изглежда конструкцията ви е неудачна, щом в мензурата не достига нищо. Една стъклена мензура може много дълго време да съхранява водорода, загубите идват основно от обратното му разтваряне във водата, както всеки друг газ при контакт с нея. Нещата не са толкова сложни Някакъв конструктивен проблем имате. Но дали ще го пазите сам, или смесен с други газове (там SOH, MOH), дълготрайното му съхранение е проблем. Така е, хабер си нямам. Каква е разликата според вас, освен в имената? Газът няма структура, за да разчитате на нея. По какво друго могат да се различават две газови смеси, всяка съдържаща стехиометрично количество от два газа? Гърмящият газ навремето също се е получавал с електролиза, по какво се различава от вашето SOI? С интерес бих чул вашите обяснения. По-конкретно? Възможно е в бързината да съм допуснал грешка. Но като гледам, тя изобщо не е във ваша полза. По-долу са точните изчисления. За токът например имам пред вид следното. Ако вие пускате 1 ампер на импулси с коефициент на запълване 0.5, то този един ампер тече само през половината секунда, и мощността която той осигурява е само половината мощност, която би била ако токът течеше цялата секунда. Т.е. ако при тези условия сте получили мощност 0.4 Wh, то за една секунда тя ще бъде 0.8 Wh, защото тези 0.4 Wh се отнасят само за половината време, половин час (и съответно написаното h е подвеждащо). Да, аз съм сбъркал в моите изчисления, но сега ще видим вие къде сте. Тръгваме от едно справочно число, електрохимическият еквивалент на водорода: 0.0376 g/A.h За публиката: това означава, че при ток 1 ампер в продължение на 1 час се отделя 0.0376 грама водород. За толкова атома се осигиряват електрони за редукция от 1 ампер. Но същият ток, разлагайки водата отделя и кислород на другият електрод, в тегловно съотношение 8:1, т.е. същият ток ще отдели за същото време 0.3008 g кислород или този ток за този час ще разложи 0.0376+0.3008 = 0.3384 g вода или ще поучим ~0.34 g SOH. Трябва да оценим това количество в литри. Прилагаме законът на Авогадро - 1 грам мол газ при нормални условия (температура и налягане) има обем 22.4 литра. Един грам мол SOH е 18 грама, така че имаме следната пропорция: 18 g -> 22.4 L 0.34 g -> Х литра X = 0.42 L газ сме получили от 1 A.h Напрежението на разложението на водата е 1.23 волта. Така че ние можем да пропуснем този 1 А при 1.23 волта минимум, и ще получим че при енергия 1.23 Wh сме получили 0.42 L SOH (можем произволно да дигаме напрежението при фиксирания ток, само се отдлечаваме от минимума по мощност но при същото количество). Моята грешка беше че взех това число за гранична оценка. Но, сега ще я поправим като довършим изчисленията. Стигнахме следната пропорция, с която ще оценим енергията за литър: 0.42 L -> от 1.23 Wh 1 L -> X Wh X = 1.23/0.42 = 2.93 Wh Или теоретическата долна граница е 2.93 Wh/L SOH. Поправете ме ако греша. Какво сте получавали и мерили вие като 0.38-0.4 Wh/L (7 пъти по-малък ток, седем пъти по-малко електрони, седем пъти по-малко редуцирани йони при вашите числа?), остава загадка. Получили сте 7 пъти повече енергия от нищото? Докопали сте се до енергията на вакуума? Леле... Интересно е да ни обясните.

Може ли аз да отговоря? Опитите с електролиза бяха откровение за мен преди мнооого време, когато прогарях с киселина всички килими в къщата :) Електролизата съвсем не е толкова прост процес - бодваш два електрода, пускаш ток и всичко става като по учебник. Напротив, още с бодването на електродите започват много процеси. Например, два различни електрода, и дори два еднакви но различно обработени или почистени, образуват галваничен елемент. Такъв елемент може да бъде даден накъсо чрез захранването на електролизьора, и да протича собствена реакция на разтваряне на електродите му. Друга възможност, най-честата, икоято в допълнение причинява и загуби, е създаване на акумулатор. Не можен, напротив, съвсем прост. Ако единият електрод например е меден, и се ползва за анод, върху него при протичане на ток започват да се образуват минимални количества съединения на едновалентната мед. При протичане на тока тези съединения достигат някакво насищане, зависещо от много фактори. При спиране на тока тези съединения стават своеобразен електро на галваничен елемент, едновалентната мед отдава един електрон за да стане двувалентна, и този електрон отива за неутрализация на един водороден йон. Токът генериран от такава реакция е в обратна посока на тока прилаган на електролизьора, може лесно да се установи с директно измерване. В зависимост от количеството образувано вещество зависи и заряда на така полученият "акумулатор". Напрежението което дава също зависи от много фактори. Медта тук е само за пример. В зависимост от електрода - желязо, манган, особено олово, в зависимост от електролита, произведеният "акумулатор" може да има най-различни свойства и продължителност на действие. С достатъчни по площ медни плочи и алкален електролит от такъва "акумулатор" съм палил за кратко лампа от едновремешните джобни фенерчета. Реакцията върху електродите с отделяне на водород може да продължава и часове, ако достатъчно дълго е "зареждан" такъв акумулатор. Този ефект може да се избегне с електроди от благородни метали: злато, платина и сплавите и. Но пък може да се наблюдава с учебна цел с живачен електрод. Там е съпроводена с още химически реакции, водород в началото не се отделя изобщо а се отделя натрий върху електрода, и едва в последствие натриевата амалгама, като достигне определена концентрация, започва с водата да отделя водород, независимо има ли ток. Отделянето може да продължи и дни., особено ако водата е под стайна температура. Лошото на тази реакция е, че тя яде от полезния ток и причинва загуби, които никой не иска. Никой после няма да чака с часове за да се възвърбат тези загуби. При такива ситуации трябва да се върнете към основите - щом няма ток, няма електрони които да редуцират йоните. И ако има такава редукция без да сте пуснали ток, то токът се генерира от вътрешен източник, и само трябва да тръгнете по следата. И да имате хубави електрохимични справочници. Най-простият пример за горното е оловният акумулатор, той работи на същият принцип. Само дето конструкцията му е оптимизирана за други цели. Не вярвайте на всички патенти. От много време може да се патентова всичко, без наличие на прототип и доказателства. Толкова патенти за вечен двигател има, че свят ще ви се завие. Един от начините за подобряване на ефективността е повишаване на температурата на електролита. Допълнително, самото пропускане на силен ток загрява. Сметнете, 1 волт на 5 ампера, това са пет вата вкарвани непрекъснато, пет джаула за секунда, топлината ще е значителна още повече за по-малки вани, и трябва някак да се разсее. От това няма мърдане, и ако при вас не се загряват тези малки джвъчки от картинката, то ощността е малка и сте далеч от споменатите от вас постижения.

Абе забелязах. Но желаещи безплатен обяд винаги ще се намерят, и то по много...

Както и да го погледнеш, при всички случаи трябва да се плати енергията на връзката, по един или друг начин.

Е, дали киловатите ще ги даваш директно, или с част от тях ще наливаш топлина и ще отчиташ само останалото, има ли значение? Тя топлина така и така си я има, електролита е съпротивление и харчи мощност да се грее, разликата между теоретическото 33 квт и 35 квт които споменаваме е това греене. Мисля че ако загреем парата до температура на разложение на водата, никаква мощност няма да отиде за електролизата, и ще постигнем абсолютен рекорд

По-прост въпрос - от къде се взема самото число 12 kWh/kg, след като техният споменат резултат - 0.4 Wh/L (SOH) е еквивалентно на около 33kWh/kg H2. Така че споменатите резултати взаимно се изключват. Някаква голяма емпирика със произволни заключения се забелязва... Да не би видението за светлото бъдеще да е замъглило мисленето в тъмното настояще?

Последната фраза на филма "Адвокат на дявола" може би може да отговори...

Да започнем от това... При електролиза, за да се превърне един водороден йон в атом, той трябва да получи един електрон не от нищото, а от протичащият ток. Без да получи този електрон, водородът не може да се отдели като газ. Следователно, когато спре токът, електролизата прекъсва. Това че процесите в клетката продължават - водородните атоми се групират в молекули, молекулите се консолидират в мехурчета, и чак тогава ги виждаме да излизат, е процес който наистина може да отнеме време. Но това не е електролиза. Прекъсването на тока има два аспекта - положителен, премахва се неутралният водород около електродите, което облекчава достъпът до токоносителите до електрода и премахва свръх-напрежението, и отрицателен - ефективният ток намалява и процесът се удължава във времето (а това означава, че всякакви сметнати мощности и производителности трябва да се коригират с коефициента на запълване на импулсите). Така че заключението, което правите, че производството на газ продължава и без ток, не е верно. По простата причина, че без ток липсват електроните, нужни за това производство. Естествено, въможно е да използвате някакакъв консуматив за електроди, които разтравяйки се във вода да продължават да отделят водород и когато няма ток, но това е изключително скъпа алтернатива. Това е практическо постижение, използва се в индустрията масово. Теоретичната граница е 33.2 KWh/kg H2. Тя не може да се достигне и със специални мерки, но силно може да се доближи отгоре. О, поздравления тогава! 9Wh/L SOH е невероятно трудно да се постигне, дори при експерименти от начинаещи без никакви познания. Споменатите по-горе 50 KWh/kg водород са еквивалентни само на 0.62 Wh/L SOH (може лесно да си го преизчислите). Два боднати пирона в разтвор от натриева основа няма как да ви дадат по-лош начален резултат от 1Wh/L. Другото твърдение, че 0.4 Wh/L е "около 10 пъти по-икономично от най-добрите показатели в света за момента" също няма как да е вярно. Най-добрите показатели са около 0.45 Wh/L (в строго лабораторни и икономически неинтересни условия). Както показах, индустриално показателите са около 0.6 Wh/L, а в индустрията се гони цена на целия процес, което обикновено е малко за сметка други показатели, като този. 0.4 не е около 10 пъти по-икономично от 0.6, вижда се че сте склонни да работите с произволни числа. Както и да е, да се върнем на величината която споменавате. Теоретичната долна граница на производство на стехиометрична смес при разлагане на водата е 0.41 Wh/L. Така че вие няма как да сте паднали под нея, нито да сте се доближили толкова. Но ако вземем пред вид, че вие накъсвате тока, тогава вашият процес се удължава във времето(ефективният ток и мощност намаляват), така че този 0.4Wh означава по-голямо число за час, ако токът не прекъсваше и запълваше и неработещите интервали. И тогава всичко си идва в нормата. Нещото наречено MOH не мога да го коментирам, защото не е ясно какво е. По някои твърдения ("Маса на MOH Gas - 18 g/mol (9 пъти по-тежък от водорода). ") може да се извади изводът, че това е класическата стехиометрична смес наречена гърмящ газ (и по-горе SOH). На каква физична база двете се различава не става ясно (изредените свойства за смеси с еднакъв състав влизт в противоречие една с друга). Но този въпрос може да го пропуснем за сега.

Така си е. Но това е контролируема ситуация. Докато като те оставят пред лицето на Създателя, няма как да се пазариш

Субективният фактор го има винаги и навсякъде. В случая говоря за субективният фактор, повлиян от наличието на вяра в/срещу Бог, и по него правя сравнение и разделение. Колкото до активността в темата, съгласен съм, затова и използвах това положение за да разгранича вярващи от невярващи. Напротив, темата е интересна защото показва ярки моменти на проявление на вярата, съзнавана или неосъзната. Това е любопитен материал и за атеисти. В края на краищата атеистите живеят сред верующите и е добре да могат да прогнозират реакциите им и кога може да се разчита на тях. Самият момент вярващ да повдигне такава тема предизвиква определени размисли. За мен личен кошмар би било да ме лекува вярващ лекар, който като достигне нивото си на компетентност да остави лечението в божиите ръце... А нивото на компетентност на обкръжаващите ни лекари напоследък е с тенденция надолу, по ред обективни причини, и е лотария на какво ще попаднеш, поне според личният ми опит...

Мисля че тук бъркате. Ако ученият вярва че няма Бог, тогава при попадане на доказателство за съществуването му той ще го отхвърли. Както в първият случай. И виждаме, че причината е вярата, общото и в двата случая, което е лошо за ученият и е съвсем по темата. Но тук е мястото да сложим най-важният, третият вариант, за учен който не вярва. Той няма причина да бъде субективен, независимо какво доказателство дойде на него не му пречи вярата и не я намесва в решенията си, защото просто у него тя липсва (по условието на третият вариант). Това са атеистите. Изводът според мен е, че на техните резултати повече може да им се вярва. Изобщо, вярата изисква активност, вярващият хаби време и енергия за да спазва препоръките и ограниченията на вярата си, да се самоубеждава че е прав, брани я от конкурентните религии, опитващи се да му вземат територията, мисли за нея, отделя ресурс. Липсата на вяра, обратно, не изисква никава активност и ресурс в съответната посока, защото липсва организационна причина за такава. Тя освобождава ресурси.

Купол от "подреден вакуум"? Къде е спомената подобна връзка в статията? И за вас сферата (масивният ореол-хало около галактиката) прлича на поничка? Така е, умът не работи качествено, докато се съчетава едновременно фантазиране с четене. Нито едното, нито другото се върши качествено, резултатът е налице... Но, дори и да прилича на поничка, какво има това с нещо отдавна приказвано от вас за съвсем, съвсем друга ситуация? Любопитно, какво ви подбужда да коментирате преди да сте разбрали какво трябва да се коментира? И защо разваляте тази тема? Дали виденията от такива объркани хипотези водят до приспиване на съвестта?

Един вярващ има същият стимул да хвърли бомбата, ако не и по-голям. За да ускори идването на Съдният ден и да помогне на Божият промисъл да се осъществи, вместо да се размотава толкова дълго... Призвани за това винаги ще се намерят.

В случая обърнатото изображение е нормална реакция на оптиката. То се генерира като вътрешно отражение от повърхностите на лещите на оптичната система. Обиновеното стъкло има коефициент на отражение около 4% в много широк спектър, което за фотография е много, като това намалява полезният сигнал. Затова оптиката за обективи се прави от просветлени лещи, това са филтри, чиято роля е да има минимално отражение във възможно голям диапазон дължини на вълните. Практически е невъзможно това да се постигне в много широк диапазон, затова има компромис, и обикновено е в краищата на спектъра, далечните сини и червени дължини на вълните. При тях коефициента на отражение от лещите нараства, и при много силни източнци си проличава. В случая имаме допълнителен ефект, в режима в който е сниман филма системата автоматически усилва сигнала за да коригира контраста, защото изображението е много тъмно в околността, и това проявява отражението което споменах. Подобен ефект се наблюдава винаги когато се снима срещу ярък източник като слънцето, най-често се вижда блендата и поредица повърхнини след нея. Често се среща като ефект по филмите и репортажите. Лесно трябва да се забележи, че с просто око не сте видял нищо подобно - конструкцията на окото е друга, затова.

Обикновено важността на въпросите се пречупват и в практически план, и подредбата им тогава доста се променя. Чисто практически, решават се не въпросите които са най-съществени, а за които има възможност да бъдат решавани. Въпросът "има ли Бог" спира и тъпче до тук (справка работите на толкова умове, че и в тази тема), докато за голямото тряс има доста повече информация (при това проверима, не измислена и почиваща на митове) която да поведе решаването. Както се казва, трябва да се прави каквото може и трябва, пък да се случва каквото ще - тогава и Бог, ако му е писано, ще излезе наяве :) А ако не излезе наяве, значи не участва. Така решавайки въпроса с голямото тряс, индиректно придвижваме и въпросът "има ли бог".

Първо, не е ясно що е бог в план "интелект", за да е ясно какво се търси - всяка религия си има собствени виждания, науката не е сред тях. Второ, човешкият интелект е достатъчно слаборазвит, за да може да се ориентира в съществуване на по-развити от него. Ще цитирам едно изказване на един руски психотерапевт, Андрей Курпатов: В сравнение с усещането и възприятието интелектът е егоистичен, категоричен и в известен смисъл дори примитивен. Той опростява и обезценява реалността, но винаги е готов да гарантира за илюзията. Той е твърде целенасочен и затова отрязва всичко наред. Нашият интелект (ум, разум) постъпва с усещанията, точно както някога испанците са правили с чудесните украшения на инките, като ги разтопяват в груби и безжизнени парчета злато. В крайна сметка, сам по себе си интелектът не може да ни обогати - това е тичане в кръг, преливане от пусто в празно, самовъзпроизвеждане. Без възприятие няма интелект, той е негов длъжник, наемател, подвластен. Май-вероятната ситуация е когато този интелект почне да фаворизира част от усещанията ни, тогава цъфва Бог в картинката. На прага сме на създаването на изкуственият интелект, с потенциал да надхвърли човешкият. Но опасенията са, че не само че няма да е бог, а ще е дявол... Така че и много развитият интелект не е добро определение за Бог.

Тук трябва много внимателно да подхождаме, за да не се опарим. Един от въпросите на философията е "Съществува ли Бог" Този въпрос няма положителен отговор. Следователно, намеса на Бог е в областта на някакви хипотези, каквито, доколкото съм запознат с науката, не се разглеждат. И Хокинг точно това твърди - дори да допуснем, че създал Бог е света, той не се е намесвал в него, не определя поведението на нещата които науката изучава, така че хипотезата за Бог няма значение в науката. Поне не и докато не получи такова значение, чрез еднозначна проява на самият Бог като доказателство за съществуването си. Това е накратко формата на принципа на Окам ("Не умножавай същностите повече от необходимото"), който ограничава научното търсене до същественото. Бог не е научно допускане, и никога не е бил.Той е излишна същност (по Окам), и практиката на науката до сега неотклонно следва тази линия. Дори намеса на извънземни е по-вероятна същност, която да се използва в обясненията :) Ако беше обратното, науката отдавна да цитира само Битие 1:1 и да е замръзнала там. Така че доколко философията може да се счита за самостоятелна наука, а не да бъде обобщение на резултатите от останалите науки, това е отделен въпрос. Никоя от природните науки не е дала заявка за някакво съществуване на Бог, така че то не може да се ползва за аргумент, че да е в реда на научните допускания. Обиновено научните допускания имат някаква основа, а тук такава няма (освен митове и легенди, което силно омаловажава такъв аргумент). Бог е проява на човешкото мислене, развиващо се в определени политико-икономически условия.

Това до колко има връзка с някакво научно заключение? Или е напълно произволно?

Чакайте малко. Всеки вярва в най-различни неща. Аз например вярвам, че като почна да си връзвам връзките на обувките, за крайно време ще се справя. И другите хора вярват в това, иначе нямаше да се захващат. Това не ги прави нито атеисти, нито религиозни. Разделителната линия между атеистите и религиозните е отношениет към Бог. Затова твърдения като 'атеистите не вярват че има Бог' и 'атеистите са вярващи' по отношение на Бог са несъвместими.

А, това е чиста случайност. Инстинктът за самосъхранение просто е успявал да надделее... до следващият път. Не е нужен свръхразум някакъв, и обикнновен, човешки, тук върши работа.

Ами време е отношението на подредба на събитията по тяхното случване и тяхната продължителност. Както и взаимоотношението на събитията във връзката причина-следствие. И така...? Ама ти питаш за времето без да знаеш какво е това???

Да, но ако подредим тези възможности по вероятност на случване, тази е някъде на последно място. За другите все има нещо от което да има следствия от проверени работи, тук - нищо. Равносилна е с Феята на Зъбчетата. Пък и забележи - не само че няма консенсус дали такова нещо съществува, ами почваме да го надаряваме със свръхестествени свойства...

Възможности много, просто не е в този вид в който го познаваме от големия взрив насам.