scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16155 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
611
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Не, не замества. Това е физически жаргон, и когато не се познава, приемането му на база ежедневното значение на термините води до заблуждение. Когато човек знае, че гравитацията не е поле, "силни полета" няма смисъл отнесен към поле
-
Не, твърдя че без физическо въздействие няма физически промени. И в нашият случай, по условие, нямаме физическо въздействие върху часовниците. Следователно в случая нямаме физически промени по определение. Ти сам го каза Запомни - при инерциални системи нямаш промени в хода на часовника - в другата система той винаги ходи с една и съща скорост по отношение на твоя. Това че има разлика, а не се нарича "промяна", защото промяна има само когато една величина в различни моменти е различна. И тук се загробваш с друго грешно използване на терминология Когато не си наясно какво значат думите, не можеш да разбереш за какво става дума. И ти непрекъснато ни доказвашп, че не можеш да излезеш от това положение. И конкретно по въпроса: два часовника могат изначално да се движат с различни скорости, без да им се оказва физическо действие, и така е в ИОС. Само за промяна е нужно въздействие. Точно така - ако... то... Сега въпросът ми е - какво ни гарантира, че няма такива спонтанни процеси? Защо можем да разчитаме на това твърдение, за да изградим класическата физика? Защото това че още не сме срещали такива процеси, не прави горното твърдение верно Тук е същността на въпроса ми - ако отговориш коректно, отговаряш и на твоя въпрос.
-
Ами различни условия на измерване например. Или промяна на други условия. Или в механизма, който осигурява хода на часовниците. Затова и ти зададох конкретен въпрос, свързан при това с класическата физика - какви са причините, които довеждат до синхронен ход на движещи се часовници? Кое ограничава свободата в поведението на часовниците? Различната геометрия, върху която се разиграва сагата с часовниците, също води до такава промяна. Но да оставим за сега геометрията. Спомни си, какво казва Нютон за времето, добра отправна точка да ми отговориш на въпроса.
-
Е, тука никой не те и пита. Както сам стигна до извода, няма физическа промяна без физическо въздействие. А физическо въздействие върху часовниците няма и то по условие - дали другият часовник ще тръгне спрямо теб, или ти ще промениш състоянието си така, че другият часовник да се движи, според СТО резултатът е един и същ. Ако ти се ускориш, върху другият часовник не оказваш въдздействие - въпреки това той ще изостава в твоята система. И резултатът ще е такъв, дори никога да не си се ускорявал, а движението да е открай време (не е в ускорението проблемът, затова и се разглеждат инерциални системи). Така че прощавай се с "физическите причини" и механизми и търси други - има. За целта отговори на въпросът ми, и получаваш отговора на тепсия. Аз като физик се старая да ти задам въпрос, на който може да се отговори, и от който да се получи нужната информация Защото ако ти отговоря директно, без да си помислил достатъчно, няма да разбереш отговора, само ще лепнеш някаква физиономия - многократно се е случвало. Така че действай. Потруди се, и ще бъдеш възнаграден.
-
И в СТО няма физическо въздействие - по условие. Значи, и там няма физическа промяна, според твоето твърдение Доволен ли си от такъв отговор? След като няма физическа причина, не може да говорим за механизъм. Търсим друга причина. Тука бъркаш. И ще ти дам най-прост пример, опровергаващ твърдението ти - един часовник, ако тиктака с друга конструктивна скорост, може да изостава и без никакво физическо въздействие. Съвсем спонтанно. Нещо повече, спрямо такъв часовник набеждаваме, че другият няма коректен ход. Следователно, твърдението ти че забавянето е физическа промяна е погрешно. Но ти сам потвърди това по-горе А защо трябва да очакваме да не се забавя? Е, сега виждаш ли, че такъв прибързан отговор не струва? Че нещата са много по-дълбоки, и не си стигнал до разбирането им? Запомни - и в СТО нищо не въздейства на часовниците. Така че отново да се върнем на моят въпрос: след като нищо не въздейства на часовниците, защо според класическата физика те вървят синхронно? Защо например не ходят по различен начин? Какво кара два часовника да вървят синхронно? Други форми на въпроса можеш и сам да си измислиш. Въпросът е, че до сега не си личи да можеш да отговориш. Да, отговорът не е очевиден и не лежи на повърхността (видяхме че това че не си взаимодействат не е фактор), изисква мислене в дълбочина... Отговориш ли коректно на този въпрос, ще си отговориш и на твоя.
-
То и в СТО нищо не им въздейства, ама не остават синхронни. Следователно, липсата на въздействие не е фактор, който влияе върху отношението между часовниците. Това е логиката. Нещо повече, липсата на въздействие изключва всякаквъв механизъм. Не може да има какъвто и да е механизъм, когато два обекта не взаимодействат. Затова самият въпрос е капан, в който Младенов се оплита до посиняване И повтарянето на този въпрос е чиста форма на тръшкане.
-
И аз те питам те за незнам кой път: какво е физическото обяснение за това, че според класическата механика подвижните часовници НЕ изостават? Ако успееш да отговориш на този въпрос, си готов да разбереш и отговорът на твоят въпрос. Иначе какъв смисъл да ти се обясняват неща за който нямаш способност за разбиране? Хайде, чакам! Стиска ли ти? Не мисля, че можеш да отговориш. Затова и повтаряш в захлас. Ако можеше, щеше отдавна да ти отговори. Но не може. Затова се повтаря като сбъркан.
-
Няма какво да гледам. В добро приближение, полето на леки обекти като тези на земята и самата нея, се описват много добре с Нютоновата теория, където терминът "поле" е въведен безалтернативно, без някаква друга обосновка - просто по времето на създаване на електромагнетизма това е била модата, а този термин възниква тогава. Още повече че за тая теория това се е оказало удачно. За по-тежки обекти обаче нещата почват да се отклоняват от Нютоновите предсказания в посока ОТО. Тази теория дава по-верни предсказания от Нютоновата, и освен това обосновава защо гравитацията не трябва да е поле - вече не на основа модата. Затова и в жаргона "гравитационно поле" се ползва като термин, приложим само за слаба гравитация. За нея може да се формулира (приближено!) от теорията величината "потенциал". Но при силни полета тази величина не може да се формулира, а от тук и полето си губи смисъла. Нещо повече, то престава да е векторно като слабата гравитация, а си променя и характерът. Полетата не се държат по такъв начин. Гугълът винаги може да ти даде това което търсиш. Без гаранции, че то има отношение към разговор като този Пробвай за нещо по-ежедневно, някоя конспиративна теория например, ще намериш както едната гледна точка, така и противоположната. И ако нямаш допълнителни знания, не може да се ориентираш къде е заблудата. Затова и чрез интернет не е добре да се учиш, там се иска да знаеш това което искаш да научиш, за да го отличиш от подвеждащата информация...
-
То не е корпускулярно разглеждане. Ако отчиташ че фотонът има вълнови свойства, това си е квантово разглеждане. Трябва да се смятат вероятностите. Аз за това и казах, че има статии, които показват как от квантовите свойства произхождат класическите, коефициентът на пречупване например. Е, щом следва класическият коефициент на пречупване, то няма да има никаква разлика с порядъци. Така без сметки мога само с общи съображения да оценявам нещата. Общо взето човек не трабва да разчита на собствено мнение, изградено само на база популярна литература, когато се обсъждат по-сериозни въпроси. Да, терминът е популярен, но не е общопроиет, напротив. Именно това, че гравитацията не е поле според ОТО е в основата на фундаменталният проблем с обединението и с квантовата механика, продължаващ вече десетки години. Ако беше толкова просто както е популярно, нещата щяха да са други. Вервай ми, много по-просветлени умове от нас двамата се занимават с тоя въпрос и не намират решение.
-
Да те перефразирам: "Според класическата физика подвижните часовници не се забавят. Признавам те за гении, ако обясниш какъв е механизмът те да остават синхронии." Но ти не си способен дори да разбереш колко тъпи въпроси задаваш. И това всъщност е голямата трагедия в случая, не това че не разбираш каквото четеш и работиш на фантазии... И конкретно, не ти е ясна дори класическата физика, във връзка с горния въпрос. А преди да питаш нещо по по-сложни теми, трябва да си изясниш по-простите, нал тъй? Там, където няма взаимодействие, не може да се търси "механизъм" - търси се причина, това е нещо много по всеобхватно. В нашият случай има причина, но няма механизми никакви
-
Дал е. Просто не си разбрал Защото не четеш, а като четеш, не влагаш разбиране и чакаш нещо да ти падне от небето и да ти се изясни от самосебе си. Не работят така нещата. Ако проследиш как се е стигнало до посоченото твърдение, ще разбереш от къде се е тръгнало. И причините са там, очевидни, защото следствието се получава от причина, а физиката винаги строго върви от причина до следствие. Физиката е проста наука, ако се спазват правилата, на база които тя е построена. Ако не се спазват - стоиш с пръст в устата и се чудиш кое от къде се взема. И ти точно в това разкрачено положение стоиш от много дълго време. Мога да те разочаровам - и целия си пръст да изсмучеш, не е това методът по който да си отговориш на въпросите. Изобщо, добре е първо да си отговоришш на въпроса - защо това да не трябва да е възможно? Какъв е механизма, който в класическата физика държи часовниците синхронни? И тогава, като се ориентираш в другата гледна точка, ще ти е по-лесно в мисленето.
-
Това са свойства на времето, които определението не трябва да ограничава. Не бъркай дефиниция за време с неговите свойства, това е фатално за разбирането на нещата Всяко изказано в дефиниця свойство е допълнителен постулат, който трябва да се потвърждава. При Айнщайн твърдението за подвижните часовници е следствие (не постулат), и то е доказано. Механизмът е относителното движение, няма друг. Какви са тези свойства зависи от съвсем други неща - виж разликата в класическата физика и СТО. В класическата физика имаш допълнително постулиране на свойствата на времето (абсолютност), без да имаш негова дефиниция, В СТО имаш и дефиниция, и свойства на времето като следствие. В това отношение СТО е много по-коректна в подхода си, и по-точна в резултатите си. Така че гледай какви са следствията от твърденията, а не кой какво твърди. Хората обикновено твърдят всякакви глупости, виж последните страници от тая тема например Ами разбирането се доказва с аргументация. Тъпото отричане е неразбиране - човек е лишен от аргументи именно защото позицията му е по-слаба, и го движи само срамът да не го вземат за глупак ако си признае. Е, страхът няма да го спаси
-
Младенов, питам, защото виждам, че не си наясно, принципно. "Колко е часът" означава какво показва часовникът по отношение на някакъв избран за начало момент, който е чисто условен, конвенция, съглашение, няма абсолютна стойност. В нашият случай - включваш часовника, началният момент е моментът на включването, и отчиташ нататък. За времето няма никакво значение, че голяма група хора са се условили часовникът да има показание 12:00 тогава, когато слънцето е най-високо на някаква географска ширина. Всяко друго начално значение е равностойно - времето не разбира от земя, слънце, хора, за да се съобразява с тях. Само при такава конвенция има смисъл "колко е часът". Часовникът се използва за другоо, да измерва резултати. Там "колко е часът" няма никакво значение. Същото е когато мериш с метъра - не опъваш ролетката до някакво избрано място от всички място (щото такова и няма) и да разбереш "колко е разстоянието", а мериш относително - от една точка до друга. И времето, и пространството се оразмеряват относително, защото нямат абсолютно начало. Затова ми е чудно защо тези елементарни неща не са ясни на инженер като тебе (а баш на тоя персонал трябва да са най-ясни), а се бълтавиш в тая стена като пиле в прежда. Изумен съм че толкова време може да се валяш в такива простотии и да не знаеш простите неща. Не бъркай народните виждания и вътрешното усещане за време, с науката. Физиката има просто определение за време - това което показва часовника (когато работи изправно, естествено), и това е величината с която работят физиците. А вече че не си наясно какво показвал часовникът, си е само твой проблем - умните хора са наясно И тука с повтаряне на глупости няма да си оправдаеш незнанието.
-
Проблемът е, че според Общата теория на относителността гравитацията не е поле.
-
Без време нищо не може да ти каже скоростомерът. Часовникът е част от механизма му. Просто ти като инженер не го разпознаваш Ама съвременното образование го знаем... Мериш относителен размер - между две точки - начална точка за метъра, и крайна. Мериш не от мястото на големият взрив, а относително произволно разположение на вратата в пространството.. Какво значи "колко е часът"? Спрямо кой начален момент, началото на големият взрив или...? Хайде, подходи като с вратата - пусни часовника, сложи му някакво число за начало, и мери от него нататък. Часовникът мери време, но резултатът е интервали. Както и метърът мери пространство, но резултатъ е дължини и разстояния. Защо се опитваш да използваш часовника и метъра по различен начин? И се оплакваш, че не ти се получава нещо Или не знаеш как се ползват? Инженерите не ги ли учат тези неща? Е, тогава всичко е ясно. Мъкааааа....
-
Интерференцията е защото самите фотони притежават вълнови свойства. Колективът, демек вълните, не допринася с нищо повече. Когато поток фотони влезе в средата, всеки от тях взаимодейства поотделно от другите с атомите, и поведението им след това взаимодействие, демек интерференцията им, направлението на най-голяма вероятност, формира резултатът. Може да има вълна, може и да няма, ако кохерентността между фотоните се разруши. Това взаимодействие със средата в крайна сметка формира класическата диелектрична проницаемост на средата, или с други думи коефициентът на пречупване. И чрез него, като делиш, получаваш опростено скорост и ъгли на пречупване в класическата оптика. Но самите процеси са много по-сложни, и не се свеждат до поглъщане и преизлъчване. Има статии по въпроса как се формира коефициентът на пречупване на квантово ниво. Изобщо, ако бъдем точни, фотоните в средата се движат с най-различни скорости. Но груповата им скорост е най-вероятната скорост на фотоните в тази среда, а вероятностите в КМ се смятат по сложни уравнения. Върхът на вероятностната крива в класическата оптика определя коефициентът на пречупване. Който зависи от много параметри на средата, включително и от структурата, специфична подредба на атомите - затова в различни посоки на един кристал може да имаш различни коефициенти на пречупване. А опасност фотон да уцели атом или електрон при обикновена светлина е малка, там ще имаме комптъново разсейване, което ще доведе до шумов светлинен фон. Ако сложиш фотодетектор напречно на кристал, по който се разпространява светлинен лъч, имаш шанс да хванеш тоя шум, при големи интензивности може да го видиш и с око. Дължината на вълната на светлината обикновено е много по-голяма от размера на атома, затова ефектът по направление на лъча ще бъде незабележима дифракция. Въпреки това движението на електроните влияе на фотоните, и това е важното взаимодействие. Подобно взаимодействие е стимулираната емисия. Там имаме работа със атомни нива, но го давам само като пример за взаимодействие без пряк удар.