scaner

Това са направо чутовни предразсъдъци. Не трябва да се приема толкова насериозно Фейсбук-а...

Шпага, всичките такива обяснения са само за да си съсздадем представа за обяснението на нещата. Реалността е много по-прозаична. В основата е полето. Най-ниското му енергетично състояние е с ненулева положителна енергия, защото само такива характеризират материалните обекти. За удобство се приема, че това е нула в отчитане скалта на енергията. В това поле има квантови флуктуации - енергетичното нму ниво можем да разглеждаме като повърхност, която не е гладка, някъде се появяват издутини - в които енергията е "положителна" над избраното нулево равнище, другаде се появяват кратковременно вдлъбнатини, където енергията е "отрицателна". Отрицателна енергия означава, че величината на енергията е под минималната енергия за нулеото състояние на полето, а не че е физически отрицателна. Изобщо не става дума за създаване на "енергия от нищото". Възможно е част от тези флуктуации да съвпаднат по фаза, тогава се получават образувания близки до вълните - нещо като солитоните. Те са краткоживущи, но са проявление на колективното действие на флуктуациите. Така както тълпата съставена от много човеци може да проявява монолитно поведение, така и тази флуктуационна конструкция се нарича "виртуална частица" - защото в някои отношение има поведение на частица (в други няма). Можем да го наречем мимикрия - такава флуктуационна конструкция се прави на частица, а не е. Тя е просто по-организиран шум от квантови флуктуации, поведение на основното състояние на полето. Ако обаче такава конструкция придобие достатъчно енергия, за да достигне до първото квантово състояние на полето, тя може да придобие състоянието на реална "частица", квант, което вече е устойчиво състояние - докато виртуалната може тихо да се разтвори в полето и да изчезне по всяко време, или да променя плавно енергията си, реалната може да отдаде енергията си само в цялост. Кванти на такова поле са не само фотоните, а и електроните, кварките и другите елементарни частици. Когато говоря за енергия на частицата подразбирам основната енергия. За електронът това е E=m.c2 . Кинетичната енергия, която може да придобие електронът през живота си, се добавя над тази енергия. Под нея реалният електрон не съществува. Под тази енергия могат да бъдат само флуктуационните състояния. Освен това, такива организирани състояния на квантовите флуктуации могат да се получават не само в една точка, а едновременно на няколко места. Създадената "виртуална" частица при това положение може да се движи със скорост над скоростта на светлината. Но това е движение не на една квантова флуктуация, а на много - по подобен начин режещата точка на ножицата може да се движи с по-гояма скорост от тази на светлината при затваряне, лъчът на фенерчето върху стената да се мести със скорост по-голяма от светлината - това не са един и същи обект, че да противоречи на теорията на относителността. Такива обекти (а следователно и виртуалните частици) не могат да пренасят информация. Само реалните фотони могат да задействат детеккторите които да ги регистрират. Това пак е опит за популярен преразказ на възможните поведеня на полето, описвани от уравненията. Полето е всичко, квантите са само негови състояния. Най-ниското му състояние е безквантово, там са само флуктуациите.

За пореден път си въобразявате небивалици. Вие бъркате виртуалните частици с квантовите флуктуации, които преразпределят енергията на полето. Прав сте във всичко, дишайте дълбоко и си повтряйте: "всички други са прости, само аз съм най-умен", и ще ви олекне.

В случая за този превод "виртуален" е контра на "реален". Не може да съществуват реални частици с отрицателна енергия. Затова и виртуалните частици не са реални, тоест не са съществуващи. Такава линейна логика би трябвало да сте изучавали още в началното училище. . Вече се вижда, че вие не разбирате повече от основни неща, отколкото давахте вид в началото. Това трябва ли да значи, че не съм прав? Що за логика, правотата да се установява с гласуване? Прочетете линка който ви дадох, там се разясняват на доста елементарен език каква е същността на виртуалните фотони и защо те не са реални. А така да разчитате на зле разбрани текстове, бъканни с предразсъдъци и грешки, не си е работа Повтаряйте си мантрата за успокоение.

И двамата изпитват ускорение, нали това е номера в последният вариант, за да станат напълно симетрични? Не е свързанно с инвариантността, а с чупките по мировите линии свързващи тези разстояния, които са абсолютни. Разликата между близнаците е, че единият има много малко разстояние между тези чупки и според двете системи (и той ще бъде по-старият при срещата), докато при другият между чупките има много по-голям времеви, сответно пространствен интервал (и той ще остане по-млад). Но тази разлика от гледна точка на класическият подход към парадокса не е от значение, затова имаме парадокс.

Да, не по врат, а по шия. Но оправилно тръгнахте, повтаряйте си: "всичко което другите казват са глупости, само аз знам истината, аз съм най-великият" и т.н. мантри в същият дух. Може би ще спомогнат да преодолеете комплекса си за малоценност, който си мислите че нямате.

Точно това беше идеята, и двамата да сменят по еднакъв брой отправните системи, за да станат равноправни в това отношение Кой сменя отправната си система остава, в пространството на Минковски тези линии са абсолютни.

С гугъл-преводача всичко е ясно, и никакви оправдания там не минават. Видя се за разрезите на фотонните сфери какво разбрахте. За разлика от вас аз мога да сравня това което той дава и оригиналният текст, вие не сте способен на това. Затова сте останали с лъжливото впечатление че нещо разбирате. Има и много невярни неща, особено в българската версия. Как разбирате кое е вярно и кое не, като сте ограничен само до такъв род източници? Цитирайки неверни неща, попадате в собствен капан Видя се с виртуалните фотони колко сте верующ. Успокоявайте се с такива самовнушения, нали това ви съветвам? Ако не помогне веднъж, повтаряйте си го непрекъснато. "Виртуални" означава не-реални, несъществуващи в реалността, а само модели, умствени абстракции, съответстващи на определени характеристики на физичните уравнения. Не реалните неща не съществуват във физичен смисъл. Ама кой да разбере за какво говоря, като бързате да се изказвате преди да сте разбрали, цитирайки уикипедията също без да сте я разбрали. Тук всичко е ясно, не се оправдавайте. Ето една хубава дискусия по този въпрос. Колкото до вторият постулат, сам видяхте че няма доказателства срещу него. Пък и да не сте видяли, на кой му пука? Следвайте съвета ми по-горе.

Отчитането че се е ускорявал Б1 е за да симетризираме задачата - еднакви по брой и големина ускорения, за да няма хъката мъката кой реално се движил кой не. Колкото до пренебрегването: величината на изоставането на часовника е пропорционално на времето, при което близнакът е подложен на условия за да има такова изоставане. В примера ми близнакът Б1 прави един тигел за много малко време, максималното изоставане може да бъде равно на това време (ако часовникът му стои напълно спрял като горна граница), и тъй като това време е много по-малко от разликата която очакваме след далечната разходка на ракетният близнак, можем с пълно право да я пренебрегнем.

Ролята е само според ОТО. Там близнакът търпящ ускорение е еквивалентен на близнак в гравитационноо поле с някакъв ненулев потенциал, което води до допълнително забавяне на часовника му, което забавяне се натрупва за времето за което трае ускорението. За ситуациите които разглеждаме тук - безкрайно ускорение за един момент, никакво забавяне не се натрупва - дори да спре напълно часовника за този момент, натрупаното забавяне е нула. Така че при такова ускорение решението до което можем да стигнем не противоречи на чисто СТО разглеждане, без ускорението да влияе на часивниците.

Всичко сте прочел с гугъл-преводача? Това обяснява всичко. Няма такова нещо. Нито сте разбрали какво означава "съществуване", нито знаете какво признават самите физици. Четете някакви плитки изложения в уикито, и за вас това е цялата физика и истина. Затова тези предразсъдъци не могат да предизвикат друго, освен смях При такива никакви познания нищо не може да ви бъде ясно. Мъглата ясно се видя със съществуването на виртуалните фотони И дабеше само това. Но считайте се за прав във всичко, ако това ще успокои емоционалното ви състояние. Остава въпросът тогава какво правите в този форум?

Нищо не опровергава. Не сте прочели останалите критики срещу него, те са доста по-сериозни. Говорите за някакви ваши си измислиени представи. Нищо от написаното не е вярно.Точно защото не съществуват нереални неща, затова и обяснението за скорости на фотоните над тази на светлината е нереалната част от пропагатора на Файнман, затова не става това обясение на опита чрез по-голяма скорост на фотоните. Виртуалните частици не са "съществуващи", те са само удобен механизъм за илюстрация на решенията на уравненията на полето. Сега не се репчете "не е така", щото Уикипедията дава само схематични и откъслечни идеи в това отношение, а вашите познания се определят само от нейното равнище... Тази "енергия на вакуума" е енергията на неквантовата част на електромагнитното поле. Продължавате да си декламирате все в стил някакви ваши предразсъдъци...В много лошо положение сте изпаднал: натъпкали сте се с откъслечни знания от популярни книжки и статии от съмнителни сайтове, затвърдил сте ги като предразсъдъци и се репчите с дежурното "няма такова нещо" за нещата за които сте пропуснал да се информирате или които противоречат на тази схема от "знания". Английски не разбирате за да попълните и коригирате знанията си, специализирана литература не разбирате заради математическията и апарат, не можете да отсеете поради това зърното от плявата и затова всичко което намерите в интернет в синхрон с тази порочна схема от знания ви се струва истина и доказателство че познанията ви са правилни, пък сте тръгнал да ме поучавате що е виртуална частица и че била реална, от Уикипедията. Благодаря, но борбата с такива предразсъдъци е чиста загуба на време, и само вие може да я свършите.

Еднакви са в смисъл, че след смяна на отправната система от който и да е, не се променя величината на взаимната скорост, за да е по-симетрична задачата. Под "скорости" разбирам относителната скорост, то друга няма в задачата. А тази скорост ще променя разстоянието между тях. Земя не ни е нужна за да решим задачата. За какво ни е? Идеята на парадокса е именно поради симетричното отношение на характеристиките при единия към другия, а земята разваля картинката. Просто така както добавих краткото ускорение в началото и на земният близнак, идеята беше да се симетризира напълно, без да се променя по същество, т.е. решението да бъде каквото и досега получавахме. Но да се види, че няма място да се говори за реални движения и привилегирована система, а единствено за относително движение, както и че ускоренията сами по себе си не носят промяна в часовниците.

Ето тук се обсъжда че не всички вероятни ситуации свързани с фотона са реални.

Според нерелативистската квантова механика. Теорията на полето го закотвя със скоростта на светлината, или по-малка.

Тя за това е отпаднала, щото не е релативистична.

Това следва и от квантовата механика. И е демонстрация, че самостоятелните фотони не са светлина

При експеримента му нямаме единични фотони, затова трябва да се разглежда тяхната групова скорост. И не се мъчете с гугъл-преводача. В текста не се говори за пропагандатори

Спрямо другия. Еднакви са по условие Освен в съвсем началният момент, но неговата продължителност е толкова малка, че не се натрупва никаква промяна в часовниците.

Ето така

За да не остане някой с впечатлението, че в тая ситуация ще останат равни по възраст, ще дам и отговора: по-млад остава онзи, който сменя отправната си ситема при по-голяма отдалеченост от другия.

Фори експериментира да прехвърли качеството "святост" между две икони. Какво пък, може да се окаже нов квантов макроефект

Скоростите са един спрямо друг, еднакви по абсолютна стойност. Във всеки момент.

Да не намесваме земята, нея може изобщо да я няма в задачата. Имаме пълна симетрия по отношение на ускоренията, нарушението на която до сега се изтъкваше като аргумент кой се движел, кой не, и от там се вадеше заключение кой ще остарее, кой не. Сега не можем да предпочетем нито един от близнаците. За нито един не пасва термина "реално движещ се", докато другият бил в покой. И двамата сменят по еднакъв начин отправните си системи.

А вашите аргументи къде са? колко пъти ви помолих да се аргументирате? "Няма", "има", не върши работа във физиката, там се работи с други понятия. Тогава не се оплаквайте. Няма "относителност на времето", има "относителност на интервали". Не сте в час отново, и това е защото не сте прочел каквото трябва, пък само философствате. Моля, не ми обръщайте повече внимание, справяйте се сам.