scaner

Явно се нуждаете от уточнение. Добре, четете горното като: разстоянието от влака до Бургас, когато влакът преминава през точката маркирана като София. Всички следствия, които съм обяснил, се отнасят за тази ситуация, и сочат проблемите в аргументацията ви. Какво значи "изглежда"? Говорим за измерване и физически закони. Ако разстоянието е измерено по-различно, то това е обективен факт, не нечия прищявка. Гледната точка в случая не е субективен елемент.

Предположението че относителната скорост на система А спрямо система В е различна от относителната скорост на система В спрямо система А (вашето предположение) влиза в противоречие с принципът на относителността. А нарушавайки един принцип, вие може да получите произволен и неверен резултат. Ами ние можем да определим разстоянието и чрез светлинен сигнал. Изпращаме сигнал от влака до Бургас, и засичаме за колко време е отишъл. Ако знаем разстоянието до Бургас равно на L (според вас, и в системата на влака), и времето за изминаването му от светлината t' < t (t - времето в системата неподвижна със земята, а знакът за по-малко идва от забавянето на времето в системата на влака), то получаваме скорост на светлината c' = L/t' > c (=L/t), тоест пряко нарушение на вторият принцип на СТО, каквото не се наблюдава на практика. Тоест предположението за промяна в относителната скорост в системата на влака противоречи на наблюденията. Това може да се илюстрира и с друг пример. Нека влакът спрямо земята да се движи със скорост 0.9c, т.е. около 270000 км/с. В системата на влакът един интервал време ще е около два пъти по-малък от интервала между същите събития, но в отправната система на земята. Това значи, ако разстоянието до Бургас и в системата на влака се запазва L, то скоростта на Бургас спрямо влакът ще бъде около 540000 км/с. Това също демонстрира противоречие с резултатите, подкрепящи СТО. Още едно противоречие: самото забавяне на времето се основава количествено на формулата където относителната скорост V е една и съща и в двете отправни системи. Тази зависимост е потвърдена експериментално и опровергава вашето твърдение. Какви са свойствата на пространството се определя чрез наблюденията (и СТО е един от инструментите), а не чрез такива постулати, които не идват от никъде. Това са някакви предразсъдъци. Отхвърлянето на неизменността на пространството, наследена от класическата физика, не е някакъв каприз, а необходимост, за да можем точно да предсказваме процесите в природата - което е целта на науката.

Отново изказвате невярно твърдение, което не можете да докажете. Ами не стават така тези неща. В отправната система на земята разстоянието е L, влакът се движи със скорост V, времето за изминаване на разстоянието София-Бургас е T, и имаме простият закон L = V.T. Специалната теория на относителността предсказва, че в системата на влака Буркас се приближава със скорост V, времето за което той ще достигне влаакът е T' < T, защото времето в системата на влака се забавя спрямо времето в земната система (и това е експериментално доказано, няма мърдане тук), следователно в системата на влака Бургас до срещата с влака ще измине път L' = V.T' < L. Тоест в системата на влака разстоянието София-Бургас е по-малко, отколкото в системата на земята, и това е факт така както е факт че времето се забавя (свързани са като дупе и гащи). Нещата са твърде прости, за да продължавате на тяхна база да изказвате произволни неверни твърдения. О не, влакът не се движи. Движи се земята край него, заедно с дърветата, според условието. Принципът на относителност твърди ( той идва още от времето на Галилей), че във всички инерциални системи физическите закони са еднакви. Което означава, че няма система, която да е по-движеща се от другите, т.е. коя ще приемем условно за "неподвижна" и подвижна няма никакво значение за физиката. Значение има само за някакъв евентуален психологически комфорт. Така че това, че приемаме влаакът за неподвижен не променя верността на физическите следствия които правим - че дърветата в случая се движат. Обикновено хората възразяват - ама преди да се качим на влака, сме били неподвижно на земята и сме видяли че дърветата са неподвижни спрямо нея, а влакът е този който се движи. Нормално, човек често се движи ускорително и преминава от една инерциална система в друга, от системата свързана със земята в системата свързана с влака, със самолета или примерно с коня, после в друга, примерно обратно в системата на земята. Тази предистория е само психологически товар, който ни закотвя и ограничава в някакъв коловоз на мисленето, но не се отразява на физическите закони. Принципът на относителността може да бъде доста труден за разбиране от повечето хора, именно поради неосъзнатото блокиране на мисленето в коловоз. Но той също се потвърждава от фактитте и за това сме принудени да се съобразяваме с него. Според физиката, дърветата напълно правомерно се движат спрямо влака, и това е истина от последна инстанция в отправната система на влака

Ами разстоянието от влака, в който седите неподвижно, и до дърветата се променя. Тъй като вие седите неподвижно спрямо влака, единственото логично заключение е, че дърветата се движат. Или имате възражения?

Усещам, че не сте наясно за кое разстояние става дума. Първо, посочете ми поне един виден геодезист, който да е измерил посоченото разстояние (и конкретно, от коя до коя точка), с точност под 0.1 микрон. Искам да се запозная с такъв герой. Второ, става дума за разстоянието в отправната система на влака. Бас държа, който и геодезист да попитате, няма да знае каквво е това и как се мери в него. Разбирате ли обема на посочената проблематика?

От къде на къде сте сигурен в тези твърдения? Проверявал ли сте ги? Ако не сте, защо го твърдите като истина от последна инстанция? С каква точност сте измервал разстоянието, за да твърдите че не е ставало по-малко? Защото СТО предсказва, че в отправната система на влака това разстояние ще намалее с под 0.1 микрона при движение със средна влакова скорост. И как от това, че не сте проверявали количествено разстоянието заключавате какво ще се случи с някаква скорост, с която също не сте правили проверка? Нямате основа за заключение. Може ли малко по-сериозно?

Как стигнахте до момента с практиката? Защото тук споделяте някаква ваша си философия...

За земен наблюдател тази скорост ще достигнете за 717 дена. По вашето собствено време обаче, ще трябва да загасите двигателите след 510 дена. Докато се ускорявате, по земните мерки ще изминете разстояние 0.95 светлинни години. Остават ви още 9.05. Със скорост 0.9с ще ги изминете за още 10 земни години или 4.37 ваши. Да, вярно е. Във вашата отправна система (след спиране на ускорението) крайната цел е само на 3.93 светлинни години, това разстояние ще е 2.29 пъти по-малко от разстоянието в земната отправна система. Но няма да е само няколко часа. Единицата време зависи спрямо коя отправна система се отчита. Ако се преведе разхода в едната система чрез лоренцовите трансформации, ще се получи наблюдаваното в другата. Това е коректният начин да се сравняват величини. P.S. Сметките по-горе са при постоянна маса на космическият кораб, т.е. при пренебрегване намаляването на горивото. Иначе основните формули ги има в Уикипедията тук.

А от къде е дошла водата според вас? Отговорете и на въпроса "как". Да се фокусираме. Първо, вярно ли е? Докажете де, стига празни твърдения. Второ, това обяснение ли е? Обяснение е, когато изясните връзката между обектите и механизмите на процесите. А вие изказвате едно твърдение, което няма никаква връзка с тях и с реалността. Трето, перфектността по горните причини е нулева. Това твърдение е лишено от познавателна стойност, следовеателно е напълно безполезно и безсмислено. Как ви се струва това?

Какво неясно казвам? Защо точно такава скорост: - По физическите закони скоростта на светлината е крайна константа. - Измерването на такава константа става чрез съпоставяне с определен еталон. - Изразът в цифри се определя от съотношението на такава измервана величина към избраният еталон. - Изборът на еталона на практика е произволен, условие е да е удобен и приет с консенсус. Тоест скоростта на светлината е толкова, колкото я измерим с любимата ни мерна система. Каква друга скорост очаквате? 200000 км/секунда? Ами никакъв проблем, ако сте избрали метъра да бъде колкото един средно висок човек. Ако сте избрали като единица за дължина височината на Емпайър Стейтс Билдинг и сте я нарекли метър, скоростта на светлината ще бъде 677 километра в секунда. Само от това зависи величината на скоростта на светлината изразена в десетична бройна система - от избора на еталон. Не става дума за различни мерни системи на база съществуващият метър, а за изборът кое да бъде наречено метър, който избор е произволен и е такъв по някакви чисто исторически обстоятелства. В този смисъл скоростта на светлината е 300000 км/секунда по чиста случайност А факторите на пространство-времето които определят тази скорост да е ограничена и константа, това е метриката на пространство-времето. Това са базови характеристики, които определятповедението на цялата геометрия и основната физика в него. Както казват физиците, скоростта на светлината е константа, защото геометрията на пространство-времето има псевдоевклидова форма. Ако беше евклидова, нямаше да има такова ограничение. Само за пример, едно евклидово пространство-време би имало метрика (1,1,1,1), докато псевдоевклидовото има метрика (1,1,1,-1). Но това вече са дълбоки води, да не нагазваме в тях.

Ами аз вече казах, това е изборът на еталоните ни за разстояние и време, с които работим. Ако бяхме избрали за еталон за дължина една педя, то скоростта на светлината щеше да е около 1 500 000 000 педи в секунда. Ако изберем за единица време друга мярка, скоростта на светлината ще е друга. Няма друга причина за конкретният числов израз. Иначе самото наличие на крайна и фиксирана скорост на светлината се определя от геометрията на нашето пространство-време, както показва теорията на относителността. Просто такава ни е природно "крива" вселената.

Само да добавя, една идея за експериментиране. Може да си направите лифтер и само с един електрод, другият заземен. Ще трябва малко по-високо напрежение, но и такава конструкция е способна на коронен разряд (в природата се среща като огньовете на свети Елм) по острите ръбове, със съпътстващият йонен вятър. Разрядът може да бъде облекчен и чрез леко влажен въздух, намалява нужното напрежение. Сега, при такава конструкция силата на йонният поток е по-малка, но по-леки лифтери могат да се издигнат.

Йонният поток е при истински кондензатор. А в любителските конструкции преобладава йонният вятър. Хич не е лесно да изградиш метална конструкция в която да няма остри върхове и ръбове, на които да се проявяват при високи напрежения коронни разряди. Много труд, проектиране и шлайфане са нужни, на практика никой не се церемони толкова. Йонен вятър е обяснението в случая.

Чакайте малко. Ако под "асиметричен кондензатор" имате пред вид масово разпространената конструкция във форма "паралелепипед" без дъна (най-често триъгълен), с която са пълни клипчетата на тубата, това не е кондензатор, освен по името с което са го нарекли авторите. На практика това е метална конструкция с много остри ръбове (най-често фолиото от което са направени "плочите"). Тази конструкция се движи изцяло под действие на йонният вятър, а той не зависи от поляритета. Но тук няма нищо неизввестно, и такава конструкция е неспособна да работи във вакуум. Следователно тя не демонстрира никакъв "електрогравитационен ефект", и няма смисъл да обсъждаме поведениеето и под променливо напрежение - то също ще генерира йонен вятър. Понякога се срещат и конструкции, които повече приличат на кондензатор. Повечето конструкции се държат съвсем почтено - при смяна на поляритета демонстрират смяна на посоката на силата, както е и в оригиналният Бифийлд-Браун ефект. Но съм виждал и деформирани конструкции, които насочват йонният поток винаги в една и съща посока, така че задават едно направление на реактивната струя. Така че уточнете каква конструкция сте наблюдавали, тя е един от изброените типове. Вие какво очаквате да бъде поведението на везната, когато реактивната сила е малка и недостатъчна за да компенсира теглото на лифтера (което се случва при малки токове, съответно напрежения)?

Вие сериозно ли? Хайде помислете. Дали няма доказателствеа за теорията, или вие не знаете тези доказателства? Ама не тръгвайте така, аз не знам, значи няма. Това е да си сложите капаци за реалността. Какъв е смисъла тогава да проповядвате каквато и да е религия? Добре де, дайте поне едно проверяемо доказателство. Да видим :) Хайде да видим, ако тръгнем да вярваме. Защо трябва да вярваме че светът е създаден от еврейският бог? Защо не от Летящото Спагетено Чудовище? Принципна разлика никаква, нали? А защо да не вярваме, че светът не е създаван, а само си минава естествено от едно състояние в друго, както показва науката? Науката поне показва някакви доказателства, за разлика от религията, която разчита само на вяра - а верите могат да се изключват взаимно безпроблемно, което не носи никакъв познавателен смисъл. Ми ето ви, вярата в Спагетеното Чудовище :) Там е работата, че всички "свидетелства" на една религия са нагласяване на факти и интерпретации с предварително зададена цел, а не обобщение на наблюдението на света. Не ви ли се струва, че това определение за "разум" сочи някакво болестно състояние?

А какво трябва да допусна още? И защо? От къде на вас примерно ви хрумна, че има друга причина? Когато човек само умува над някакъв проблем, той е длъжен да се съобразява с ограниченията установени от науката до този момент, и без необходимост да не вкарва обяснения, от които няма нужда (принцип на Окам). 99% от показващите лифтерният ефект по тубата не правят количествена връзка между получената подемна сила и подемната сила, която може да създаде полученият при техните условия йонен вятър и йонен поток, те просто не знаят как се прави това. От къде тогава трябва дори да се появи съмнение, че има още нещо, и аз не го отчитам? Останалият 1%, дето се занимава в сериозни лаборатории и може да определи има ли още нещо което да допринася към ефекта, не открива нищо. Е, питам аз., от къде вие сте сигурен че аз не отчитам други възможности? Ей статията която ви дадох, там са оценили количествено подемната сила на база йонен поток, и са провели експерименти които добре се съгласуват с това. Така се прави, а не да се настоява за несъществуващи ефекти, само защото много ни пасва някаква идея. Това е ирационален подход на самозаблуда най-малкото, който няма да доведе до нищо смислено. Ток протича във всички диелектрици, в една или друга степен, няма идеален изолатор, дори вакуумът не е такъв. Отваряте справочника и търсите специфичното съпротивление на нужният ви диелектрик. При това в повечето случаи токът расте с напрежението почти по законът на Ом, докато не достигнете електрически пробив. Но при напрежения близки под пробива, токът е еквивалентен на тока във въздуха или маслото. Само дето няма йонен поток, който да създава реактивната сила. Затова такива лифтери стоят като пън. Така че самият ток не е причината. Още повече, че става дума за изключително малки токове, дори при кондензатор във въздуха токовете са от единици до десетки микроампери. Ако токът имаше някакво значение, защо не опитате с по-силни токове, например през меден проводник (можете да си го правите асиметричен колкото искате), няколко стотин или килоампера? Защото дори такива токове не създават никаква пропулсия. Величината на токът допринася за известните процеси на йонна генерация, с които се описва подемната сила на лифтера чрез известните закони.. Импулсно или променливо напрежение с нищо не би допринесло. Какъвто максимален ток ще протече с импулсно напрежение, такъв бихте постигнали и с постоянно, Напротив, при такова напрежение имате страничен ефект на електромагнитна индукция, когато протича ток, дори малък. Полученото магнитно поле би взаимодействало със земното и ще доведе до треперене на кондензатора, което би скрило основният ефект ако го има. Затова подходът ви не е правилен: първо трябва да се докаже и то експериментално, че изобщо има ефект (на пропулсия във вакуум на цялата конструкция), после може да го ошумявате с променливо напрежение, с цел евентуално да го увеличите. Защото ако няма ефект (както сочат експериментите), каквото ще да правите, нищо няма да постигнете. По простата причина че нула по нещо си (колкото и да я "усилвате") винаги остава НУЛА. Затова на този етап опити и умствени гимнастики с импулсно напрежение са напълно безсмислени и непродуктивни.

Щом като пространство-времето в което живеем има такава геометрия, която изисква крайна и постоянна стойност на скоростта на светлината, то самото число зависи от избраните от нас мерки за дължина и време. Така сме ги избрали, че се получава числото което знаем. Ами считайте, че фотонът се създава движещ се с тази скорост. Така няма да има процес на ускоряване, защото фотонът във вакуум не може да се движи с други скорости. Ако разгледаме облакът от виртуални електрон-позитрони двойки около всяка заредена частица, включително и електронът, то в такъв облак фотонът може да се движи с по-ниска скорост поради специфичната среда, с която там е запълнен вакуумът. Тогава "ускоряването" му ще е свързано с напускането на такъв облак. Това лесно се определя практически, ако определите посоката на откат, по която тръгва атомът, излъчил фотон.

Така. Сега е важно да си припомним хронологията, свързана с тези два ефекта. Целенасочени изследвания на електрогравитационният кондензатор започват някъде в края на 80-те години на миналия век, търпят максимум в началото около 2000-та година и малко след нея, и към наши дни проучването търпи спад. Основната причина - ефектът не се проявява във вакуум, където е основното му приложение като задвижваща сила. EM drive ot друга страна започва с първите екземпляри в 2001 г., когато изследванията с електрогравитационни кондензатори вече имат бум, нараства лавинообразно до 2017 г., и сега отново залязва - причината е все същата, няма възпроизводим ефект във вакуум. Сега само направете връзката: ако електрогравитационните кондензатори проявяваха дори само 1/1000 от подемната сила, която вие споменахте, никой нямаше да се излага и да падне толкова ниско, че да се занимава с ЕМ драйв, нали? С това само искам да ви покажа, че електрогравитационните кондензатори, въпрекии приятните възможност които биха проявили, са пълен провал, и по тази причина не съществуват на практика (кондензатори има, но не са електрогравитационни). Това е доказано от всичките които са загубили време практически да изследват проблема, а не само да пишат по форуми. Точно това казах. Защото, смисълът на един лифтер от който се очаква да задвижва каквото и да било в космоса (в частност и НЛО) е, да работи във вакуум. Ако той работи в среда, там се случват все познати процеси, които не могат да задвижат НЛО по принцип. Схванахте ли, не наличието на диелектрик (вакуумът също е такъв) е в основата на движението, следователно самоят кондензатор също е излишен, достатъчно е да се предизвикат йонните процеси, които създава неговото електростатично поле с материята. Няма материал - няма йони, няма задвижване, виждаме го на примера с вакуума. Следователно опираме до прости процеси в материална среда. Какви са тези процеси? Основният от тях е йонният поток, създаван от протичащият в тази материална среда слаб ток. Дадох ви линк към една статия, там този йонен поток е определен теоретично. Какво е особеното на този йонен поток? Той просто казано създава реактивна сила. Карайки кондензатора да се премества в една посока, йонният поток се мести в другата посока. На този принцип лежи движението на кондензатора. Ако вие затворите такъв кондензатор в кутия, и ако той натиска кутията в едната посока, йонният поток ще я натиска в обратната с точно същият по величина сумарен импулс. Напълно ви разбирам, вие не виждате вторият поток, игнорирате го в разсъжденията си и ни представяте тезата, че такъв кондензатор ще задвижи кутията, дори тя да е във вакуум. Но раввновесието на силите от двата потока няма да помръдне кутията. Работи законът за съхранение на импулса (във вашата конструкция няма нищо, което дори в предположение би довело до неговото нарушаване). Какво е значението на типа на диелектрика? С въздухх видяхме, йонният поток. В масло, там се случват същите процеси: протичането на микротокове ще създаде този йонен поток, и той ще има същото поведение: ще задвижва лифтера в маслото, но няма да може да задвижи кутията в която е лифтера. Маслото има и още бонуси. Неговото йонизационно напрежение е различно от това на въздуха, така че ако имате късмет да разполагате с подходящото масло, напрежението с което работите може силно да се намали. И най-важното, маслото има много по-висок коефициент на диелектрична проницаемост. Кондензатор с такива параметри много по-ефективно ще събира в себе си цялото електричното поле, което ще доведе до по-силен йонен поток и по-голяма подемна сила на лифтера в маслото. Не напоследно място трябва да се отбележи, че маслото е течност, която е практически несвиваема (за рзлика от въздуха), което ще доведе до по-голяма ефективност при предаване на реактивната сила от йонният поток на самият лифтер. Но, пак да напомня, всичко това се отнася до поведението на лифтер потопен в масло. Цялостната конструкция няма да се движи във вакуум, поради съблюдаване на простият закон за съхранение на импулса. И последното приложение на такъв род кондензатори - твърдотелен диелектрик. При такъв диелектрик могат да протекат няколко процеса. Най-очевидният, протичане на ток с процеси на разлагане на диелектрика, ще доведе до газови струи, чиято реактивна сила ще задвижи кондензатора в една или друга посока, в зависимост от обстоятелствата, дори и във вакуум. Чистата ситуация обаче, протичане на микроток в твърдотелен диелектрик (без да го пържите по този начин), в общият случай не е свързана с генерация на йонен поток, и съответно задвижване във вакуум. Може да опитате с такъв кондензатор например от ецнато медно покритие в гетинакс (двустранен, за печатни платки), тази констркция поставена във вакуум (диелектрикът е материален, така че всички условия са изпълнени) няма да помръдне. Опитвано е вече, само ви информирам. Няма да помръдне, защото тук не се произвежда йонен поток, който създава реактивната сила. Удбно място да разясня какво е йонният вятър и с какво се яде при тези кондензатори. Йонният вятър има много различни форми, и съответно се генерира по различен начин. Йоният вятър се създава когато в някаква среда (най-често газ) имаме конструкция с остри върхове или ръбове. Тогава при прилагане на високо напрежение на такава конструкция, около тези ръбове и върхове се създават много силни нееднородности на електричното поле, които довеждат до генерация на коронен разряд. Коронният разряд е перфектен генератор на йонен поток, който в случая се нарича йонен вятър. Тук трябва да се прави разлика между йонният поток, създаван от протичането на ток между плочите на кондензатор, за който говорих по-горе, и йонният вятър. Това са два различни процеса, които могат да си пречат, могат и да си помагат. При коректна конструкция на лифтер създателят му се стреми да няма остри върхове и ръбове, за да избегне йонният вятът. Но ако погледнете лифтерите които са публикувани в тубата, много над 90% са правени само да летят, и те са с форми които стимулират йонният вятър. Затова при едни и същи конструкции, в звисимост от дребни детайли хората докладват за много голям диапазон от подемни сили - експериментът им просто не е чист. Йонният вятър лесно може да се визуализира с тютюнев дим, който се пуска около острите детайли на лифтера, веднага се вижда движението на йонният вятър. Същият експеримент приложен за основният йонен поток (между плочите на кондензатора) ще визуализира коренно различно поведение. Това ако искате да експериментирате. При други диелектрици, като масло, йонният вятър има по-малка роля. Там основната част на електричното поле е вкарано вътре в кондензатора (диелектрика е с висока диелектрична проницаемост), и за остри ръбове и подобни не остава ресурс. Изолирането на кондензатора с диелектрик не е панацея. При високи напрежения електричното поле излиза и през диелектрика и продължава да йонизира околният въздух. И самите проводници които доставят високото напрежение също не трябва да се подценяват като генератори на йонен вятър. Важното което трябва да се помни, че подобни лифтери не могат да се задвижват в никаква конструкция във вакуум, и че са негодни за НЛО, както и да го въртите.

О, изобщо не съм си и помислял да обиждам. Съвременният образ на изобретателят на вечни двигатели се създава от средствата за масова информация, и най-чести негови атрибути са "инженери" и "учени". Нали не мислите, че и сериозните учени не са учили нужните неща? Масово разпространени в гугъл клишета са "инженер изобрети вечен двигател", "учени и инженери създадоха машина, която не иска гориво", "наш инженер създаде вечен двигател", ей сега попадам на "Бразилски инженери създадоха генератор на енергия с КПД 5000%"... Думата "инженер" в тези случай е нарицателно за човек, който разбира от машинни части, в най-общият случай. Дали е завършил инженерство или не, няма значение, така се е утвърдила тази типизация. Аз я използвам в абсолютно същият масов контекст. Ако с нещо съм обидил, моля да бъда извинен, погрешно съм разбран.

Целта би имала смисъл, ако има възможности за постигането и. Но от всичко това дето изложихте става ясно, че вие разчитате на някакво взаимодействие между материята и електромагнитното поле, при което се надявате (неизвестно защо), че ще се наруши един основен закон - законът за съхранение на импулса. Този подход по нищо не се отличава от одисеята с вечните двигатели - някой инженер предполага, че ако закрепи едно винтче не така а иначе, и вечният двигател ще тръгне да работи. Причината да не тръгне не е във винтчето, а много по-дълбока. Както е дълбока и причината поради която се задвижва кондензатора и по същата причина няма да се задвижи кутията в която е той - това е горният закон. Появата на силата и задвижването на кондензатора не противоречи на този закон, поведението на кондензатора в кутията също не може да му противоречи. А това поведение е такова, че кутията няма да се движи като цяло. Пренебрегвайки всичко това, от тук нататък вие се впускате да фантазирате на голо поле, без никакви ограничения които налага реалността. Но това не може да доведе до нищо смислено. Това е адски непродуктивен подход - надявайки се че някакъв много добре проверен физически закон изведнъж ще се наруши (при това в една съвсем ординарна конфигурация), да градите някакви планове и цели. Колкото и мощност да бъхтите във вашият диелектрик, никога до сега не е установявано нарушение на споменатият закон. Примерът с барон Мюнхаузен е алегория за този закон, за да схваанете колко е комична ситуацията. Спрете се, няма смисъл да обсъждате много или малка мощност и каква е нужна, обсъждайте има или няма изобщо причина да имате очакваното движение. Ако има такава причина, всичко друго се свежда до оптимизация. А в слиучая нещата се свеждат до това че няма причина за живот на вашата идея. Единственият шанс за подобна идея е да извадите реален резултат от експеримент, че споменатият закон се нарушава. Вие, естествено, нямате такъв резултат, и до този момент никой не може да се похвали че има. Ако сравняваме шансовете в подобен експеримент да се намери някакво положително доказателство за нарушение на споменатият закон, то спрямо 2000-ната година те са намаляли драстично. Тогава споменатите процеси бяха доста неясни за мнозинство експериментатори (и съответно даващи надежди), от тогава доста разочарование се натрупва. Това разбира се не е аргумент прави или не са тези експериментатори. Просто и преди шансът законът за съхранение на импулса да бъде опроверган бяха нищожни, сега са още по-малки. Помислете за тази аналогия между вашият концепт и концептът за вечният двигател. Поучително би било.

Ами аз от началото наблягам, че имаме взаимодействие на електростатично поле с веществото. Влага се енергия във веществото, генерира се сила между въздуха и конструкцията, тази сила оказва действие на кондензатора и противодействие на въздуха. Действието е равно на противодействието, и барон Мюнхаузен не може сам да се повдигне, дърпайки се за косата. Тогава, от какъв зор тръгвате да спекулирате с някакви възможости за нарушение на закона на запазване на момента на импулса, та очаквате кутията с въздух, поместена във вакуум, да се самозадвижи? Добре проучените закони на електромагнетизма и физиката не позволяват това. Следователно, или трябва да се търси изключително експериментално ефект, който пряко да нарушава тези закони (гарантирана Нобелова награда), или се търси нов, никога не срещан досега ефект свързан с изкуствена гравитация (също гарантирана Нобелова награда). Но да си седим тук и да се надприказваме, че видиш ли, резултатът от горният експеримент бил вече ясен на някого, това са глупости. И в двата случая резултатът няма как да ви е ясен, както твърдите. Във вашият подход няма абсолютно нищо ново - той също е форма на взаимодействието на електромагнитното поле с веществото, описвано много добре с уравненията на Максуел. По никакъв начин вашият подход не променя нещо в основният принцип - действието е равно на противодействието. Не разбирам какво очаквате тогава? Помислете малко, почетете какво се случва. Запознайте се с т.н. EM drive. Замислете се: ако вашият ефект беше толкова очевиден, че може да се демонстрира с проста вакуумна камера, защо хората са тръгнали да изследват (безуспешно също) един ефект, който е много пъти по-слаб от вашият? Всеки гледа да грабне Нобеловата награда, мислите ли че с лека ръка биха се отказали от ефекта на Бифийлд-Браун, ако даваше някаква надежда? P.S. Сетих се онзи учен, дето демонстрира въртенето на везна с кондензатора на едното рамо, Стоян Съргойчев. Но демонстрацията беше във въздух, с обещанието много скоро да го демонстрира във вакуум. Скоро, скоро, това беше някъде 2010 г.

Какъв неутралитет искате да запазя? Освен че липсващ резултат не е резултат, до доказване на противното? Вярата в резултат, който не е доказан, е религиозен акт. Ако ще говорим за наука, дайте да не стигаме до там. Това е положението: докажете че резултатът е такъв, и ще го обсъдим. До тогава сме в областта на фантастиката, без никаква почва под краката. Положение, което е абсолютно несериозно.

Не, не зная такъв експеримент във вакуум. Именно за това искам да ме убедите, че такъв е извършен и резултатите са каквито предполагате. Науката е консервативна конструкция, новите резултати в нея винаги са приемани с подозрение в началото, докато не се потвърдят. Така че моето поведение на отхвърляне е напълно обяснимо.

Щом ви е ясен резултатът, може ли да ни убедите в него? Някой който го е проверил, публикация, проверки, да разберем заслужават ли доверие условията при които е проведен експеримента, и т.н.? Защото това че ви е ясен резултатът съвсем не означава че той на практика е истина.

Ами изпробвайте, кого чакате? Като се получат положителни резултати, може да се похвалите на света. До тогава това остава една идея без научна основа, чисто предположение - точно както и посещенията на извънземните. Още повече че нямате предположение за причината, което всъщност би могло да се дискутира. Пък ако не се получат положителни резултати, няма да сте последният на който се случва така. Но преди да пробвате, какъв е смисъла да обсъждаме възможни резултати? Възможностите трябва да бъдат намалявани, а празните приказки около тях - ограничавани.