scaner

Всичко това са предположения. Вие обсъждате предполагаем резултат от някаква хипотеза. Все едно обсъждаме колко добре би било да се закваси морето, и как това ще реши всякакви продоволствени проблеми, ще попаднем в светлото бъдеще, и т.н. Да, има такива експерименти, дето се върти в кръг като описаната от вас конструкция, но все във въздух, не вакуумна камера. Не помня вече кой го беше предложил, имам спомен за българин живеещ някъде в Щатите беше, и филмче беше заснел. По-късно може и да се сетя кой беше.

В какво греша? Твърдението че "въздухът е диелектрик" в случая не е обяснение на причината на ефекта, защото и вакуумът е равностоен диелектрик - в електромагнитно отношение кондензатор с вакуум между плочите се проявява както и кондензатор с въздух между плочите. По-горе ви дадох обяснение. Вашият чертеж ще стане верен ако нарисувате допълнително и една противоположна стрелка на вашият чертеж, която ще изобрази откатното движение на въздуха, отнасящо равностойно количество импулс колкото и самият лифтер. И в резултат няма да има причина за движение на цялата конструкция, по всички закони на физиката. А очаквани неизвестни ефекти, като електрогравитацията, трябва да се проявяват и във вакуум, но не би.. Не ме карайте сам да правя експеримент. Лесно мога да проверя в литературата, че няма потвърден експеримент с положителен резултат. Доста по-способни в ръцете от мен хора са го проверили. Споменатият Jonathan Campbel от НАСА е достатъчен авторитет в случая - експериментът във вакуум е опровергал личните му патенти за движител, нямаме основание да се съмняваме в коректността на резултата. Човекът очевидно е честен, въпреки че претърпява загуби. И от тогава до сега не се съобщава да е подобрил с нещо този резултат. В подобни експерименти, някакво начално трепкане на жиците (разклащащо целият кондензатор) може да има по много причини - взаимодействие на токовият импулс с магнитното поле на земята, с метални елементи от камерата, да не изброявам още причини. Но сила (постоянна при това) не се наблюдава.

Чакайте малко, недейте така. Това не е вярно. Нали за това говорим, каква е ролята на диелектрика? Вакуумът също е диелектрик, при това с диелектрична проницаемост практически равна на тази на въздуха. Един кондензатор има същите капацитивни свойства както с въздух между плочите, така и с вакуум. Ролята на диелектрика е, че ако неговите молекули се поляризират, това би спомогнало електрическото поле да се съсредоточи в обема между плочите на кондензатора, което би повишило количеството заряди, които могат да се натрупват на плочите му, т.е. ще повиши неговият капацитет. Нищо летящо няма до тук, нали? Затва в нашият случай ролята на въздуха в отличие от вакуума е в друго. Въздухът се състои от молекули, които при високо напрежение могат да се йонизират, докато вакуумът няма такова свойство. Във вакуумът при високо напрежение може да протича само електронен ток. Тоест стигаме до основната разлика, която обяснява "пропулсионната сила" - наличието на йонизирани молекули при виско напрежение. При високи напрежения протичат няколко процеса. Единият е протичане на слаб ток между електродите, водещ до йонизация и молекулно състезание (много добре е разгледан теоретично например в тази работа), и на него се базира чистият ефект на Бифийлд-Браун. Друг съществен процес е йонният вятър, генериран от тихи коронни разряди по острите ръбове на конструкцията. Има и други ефекти. В зависимост от изпълнението йонният вятър може да е по-силен или по-слаб от основният ефект, както и да действа в неговата или в противоположна посока. Затова при много експериментатори се появяват съмнения, че ефектът на Бифийлд-Браун не бил изучен. Много добре е изучен, просто трудно се проявява в чисто състояние. Както и да е, всички тези ефекти се свеждат до едно - предаване на реактивна сила между излъчените от протичащият в кондензатора ток йони и въздухът. Такъв процес, ако се извършва в затворена кутия, няма как да доведе до нейното движение - силата придавана на кутията нагоре се уравновесява от реактивната сила, предавана и надолу чрез въздуха. Да се разчита че такава кутия ще се движи е все едно да се разчита, че барон Мюнхаузен може да се изтегли сам за косата от блатото. Другият вариант, причината за пропулсивната сила да е електрогравитация, не би трябвало да зависи от въздуха, и трябва да се проявява и във вакуум. Това е единствената надежда да се получи някакво движение, с кутия или без. Един много запален учен, Jonathan Campbel от НАСА, е проучвал този въпрос. Самият той в периода 2000-2001 г. е заявил няколко патента в тази насока. През 2008 г. обаче експериментира с достатъчно добър вакуум (10 на -7 тора) и напрежение до 50 киловолта - ефектът е нулев. И други са опитвали, със същият успех. Съжалявам, но това твърдение няма никаква реална основа. Нито напрежението само по себе си, нито диелектрикът са причина за проявяващата се сила. Силата се проявява по причина промените, които настъпват в диелектрика под въздействие на напрежението (и протичащият ток). По-горе това беше изяснено. Прилагането на AC е с доста неясен резултат - проявяват се бързо редуващи се потоци от йони в противоположни направления, едва ли това е продуктивно. Рзбира се, може да се разчита на някакъв дъгов разряд, но това принципно нищо няма да промени в по-добра посока. Твърдият диелектрик събира електрическото поле в кондензатора, при което силно намалява способността на полето да създава външни йони (йоните в самият диелектрик при движението си не създават откатна сила). При това положение чистият Бифийлд-Браун ефект намалява силно. Остава ефекта на йонният вятър, от особеностите на конструкцията като остри ръбове и т.н. Това няма да промени принципно нещата - един такъв "движител", затворен в кутия, няма да я помръдне. А във вакуум пък хич.

Хвърлих бегъл поглед на статията. В нея е описан на практика широко известният ефектът на "йонен вятър", който се създава при тих коронен разряд на заредени до високо напрежение обекти във среда от газ (в случая въздух). Това е отдавна известният ефект на Бифилд-Браун. На практика във вакуум този ефект отсъства (при не добре направени експерименти във вакуум, при високо напрежение остри ръбове от проверяваният образец се разпрашват, и така се симулира фалшив ефект). Затова и проверките във вакуум на този ефект са толкова противоречиви - хем го има, хем го няма, хем силно се отличава от всякакви теоретически предсказания. А в тази статия измерванията се правят на въздух, така че никакви изненади не могат да се очакват. Но това няма нищо общо с някаква електрогравитация. В статията веднага се хвърлят на обяснения с "квантов вакуум", "откат от празното пространство", без да имат някакви сигурни експериментални основания че във вакуум такъв ефект изобщо съществува. Ей на, същата истерия беше наскоро с EM-drive, мъчиха, мъчиха, и колкото по-добри експерименти правеха, толкова ефекта бягаше и ставаше по-слаб. Спекулации са това. И да отбележа, както ефекта във вакуум става безумн слаб, няма как да се използва във НЛО за каквото и да е задвижване.

На мен не ми стана ясно на какъв физически принцип лежи създаването на пропулсионна сила при прилагане на DC напрежение върху кондензатор?

Правите едновременно няколко грешки. Първо, 2013 година не имунизира експериментаторите от грешки. Напротив, цялата разработена технология дава възможност да се правят грешки по начини, невъобразими за 1851 г.. Анализът който ви направих безапелационно сочи това. Второ, не се позовавайте на статистиката. Статистиката еднозначно сочи, че експериментът в тази статия е погрешен. Ако 100 опита за мерена на една величина показват стойност 5 с отклонение 0.1, и изведнъж се изтъпанчи някой със стойност 10, ясно ви е какви са възможностите. Или той да бърка, и да е нужно повторение на измерването, или измерваният обект (водата в нашият случай) да си е променила силно свойствата в годините след последното измерване. Опитайте да оцените вероятностите за двата варианта, и после продължете с вярата си в цитираният експеримент Трето, ако вие се постараете да проведете коректно един експеримент, и получите близки резултати до това което камара други експериментатори са получили преди вас (е, някакво уточнение в някой знак), това няма да ви направи по-известен. Но да опитате да опровергаете Айнщайн, това е несъизмерим стимул. Той лежи в причината един некоректен експеримент (както вече обясних) да бъде публикуван. Така все някой ще научи за съществуването ви. Дали ще прилагаме Галилеевите трансформации, или апарата на СТО, решава единствено природата, чрез резултатите от експеримента. Тези резултати - и на Физо, и на плеядата учени които са получили сходни резултати, и дори въпросната статия - еднозначно сочат, че прилагането на Галилеевите трансформации дава некоректен резултат. Това е величината FSn както я обозначих по-горе, и тя се отхвърля от експерименталните данни. От друга страна, резултатът предсказан от СТО е много близо до експерименталните данни, те могат да се считат за негово потвърждение. Въпросът ви: природата или СТО - е некоректен. Природата не изключва СТО, а казва, че тя е правата. Факт. Ако се научите да задавате парвилни въпроси, ще ви е много по-лесно да разберете отговорите които получавате. Изводът: не трябва да се ползват Галилеевите трансформации (особено при скорости близки до тази на светлината), защото те не могат да предскажат коректно резултатът. СТО е моделът, който трябва да се ползва за описание на законите на природата. Горният пример само показва, че вие изобщо не сте в течение какво правят физиците, а говорите по някаква непонятна инерция. Величината FSr както я обозначих, е изведена на база въздействието на оптическата среда в СТО. Забележете, точно този резултат е много по-близо до резултатът от експеримента, отколкото FSn, резултатът предсказан с Галилеевите трансформации. Любопитно е защо си затваряте очите пред фактите и продължавате да отричате неща, които физиците отдавна са направили. Свикнете с мисълта: "физиците са се усетили, ама аз не съм схванал...". Вече споменах за предразсъдъците, нали? Четете, при вашето състояние трябва много да четете за да наваксате. Това вече не знам какво е, проява на неграмотност, или самозаблуда? Имате един милион теории. Всяка от тях може да предскаже различна скйорост на светлината. Ей на, СТО предсказва (за вашият пример, аквариум движещ се с 0.5c), скорост на светлината 0.9c. Класическата физика - 1.25c. Само една от тези възможнио скорости може да бъде резултатът от измерването. И в нашият случай това не е резултатът предсказан от класическата физика. Резултатите на опита на Физо са пирон в ковчега на Галилеевите трансформации. Така че това за двете скорости на светлината в една отправна система си го сложете в рамка, и като ви засърби да опровергавате СТО, го препрочитайте внимателно, докато ви мине. Не ви ли омръзна да изказвате твърдения, към които СТО няма нищо общо? Наблюдател в аквариума ще определи скорост на светлината c/n и никакво забавяне на времето. А скоростта на светлината за външният стационарен наблюдател в случая ще бъде c по условието на задачата. Това което пропускате е в конкретният случай е, каква ще е скоростта на светлината за външният наблюдател, ако аквариумът се движи. Дали времето в аквариума се забавя или не, си е проблем за наблюдателя в аквариума, и няма нищо общо за обяснение на наблюдаваното от стационарният наблюдател - това е още един аспект, който не сте разбрали от СТО. И както видяхме, експериментът показва, че за стационарният наблюдател светлината не може да достигне 1.25.с независимо как се движи аквариума. Експерименти, факти, проумейте защо не може да ползвате Галилеевите трансформации. Не е голяма философия. Какви факти ви се привиждат, след като резултатите от експеримента отхвърлят тази интерпретация като невярна? Фактите са, както вече казах няколко пъти, че предсказанията, които дава класическата физика под формата на FSn, не се потвърждават. Следователно тя не може да опише коректно нещата в случая и не трябва да се използва. Казано просто, за такива скорости класическата физика тя не е вярна. Трябва да се използва СТО. Това са фактите. А вие си измисляте някакви фантазии, и ги кръщавате "факти". Но това е положението, реалността е жестока и някак трябва да свикнете да се примирявате с нея. Забравете за Галилеевите трансформации при такива скорости.

За да не съм голословен, ще ви направя един много кратък и повърхностен анализ на статията, която дадохте за пример. В него се виждат сериозните проблеми в нея от пръв поглед. Като имате този поглед, надявам се сам да видите и проблемите от втори поглед Абстракт: в него са дадени на кратко резултати. До колко са верни, на този етап не може да се прецени. Експериментална постановка: нормална, схемата се ползва във всички експерименти свързани с увличането по Физо, няма специфични особености. Методика: мътен момент е определянето на скоростта на водата, измервайки дебитът. Разчита се на някаква преводна формула. В статията на студентите, която дадох, те правят калибрационна крива, за да проверят преходният си коефициент между дебит и скорост. Тук се разчита само на формула.Това може да е проблем. Теоретична постановка: на стр. 305 (стр. 9 от файла) са приложени основните теоретични изходни положения. Ще въведа малко по-различни имена, за да ги различавам в последствие (в реда, в който са дефинирани в страницата): FSn - отместване на ивиците според класическата физика (Нютоновата теория); FSr - отместване на ивиците според теорията на относителността; FSd - отместване на ивиците според "теорията на Доплер". Опс! Теория на Доплер? Лампата светва, но за това по-нататък. Какво е характерно за резултатите по-горе? Според дадените формули на споменатата страница, имаме следните съотношения: FSn : FSr : FSd = n^2 : n^2.(1-1/n^2) : 1 От друга страна, според стойностите дадени в абстракта (и на още няколко места в статията), имаме отношението: FSn : FSr : FSd = 0.0784 : 0.0151 : 0.0441 За да се ориентираме в тези резултати, ни е нужен коефициентът на пречупване на водата, който е ползван в статията. За да го оценим, ще използваме част от тези съотношения: FSn : FSd = n^2 : 1 = 0.0784 : 0.0441 или n^2/1 = 0.0784/0.0441 = 1.777 откъдето n = 1.33 Коефициентът на пречупване който получихме с много добро приближение съвпада с коефициента на пречупване на водата от справочниците, така че тук няма място за съмнение в публикуваните числа. Сега да проверим останалата част от резултата - дали величината, дадена като резултат (отклонение на ивиците) според специалната теория на относителността е вярна? Използваме полученият коефициент на пречупване в съотношенията (x е очакваното отклонение според теорията на относителността при зададеният коефициент на пречупване): FSn : FSr = n^2 : n^2.(1-1/n^2) = 0.0784 : x След елементарна сметка се получава x = 0.034, докато в абстракта и в цялата статия (включая графиката) се използва x = 0.0151 - стойност повече от два пъти по-малка от току-що изчислената. Ако нанесем новата величина на графиката, то тя уверено започва да минава през експерименталните данни. Тази стойност (0.0151) е спомената на няколко места в статията, така че не може да става дума за типографска грешка. Дали авторите умишлено са фалшифицирали тази стойност, опитвайки се да я отдалечат от резултатите и да оправдаят свои представи какво би трябвало да се получи, или нещо са сбъркали? Склонен съм към второто предположение, пред вид последващият анализ. НО, това е ясен сигнал, че статията трябва да се чете с нужната доза съмнение. Да продължим с "Доплеровата теория", която възникна от небитието. Авторите се позовават на литература [10], която също се оказва пак тяхна статия. Тази статия може да се намери на адрес http://lamp.ictp.it/index.php/aphysrev/article/view/417/188 и е поучително да бъде прочетена. В нея авторите извеждат величината на FSn (според Нютоновата теория) коректно, величината FSr (според релативизма) коректно, и накрая величината FSd. И тук удрят в греда... Какво се случва в тръбата на Физо? Имаме светлина, която се разпространява във водата, и вода, която се движи относно тръбата. Поведението на светлината може да бъде оценено с различни параметри. Единият е фазовата разлика, която се получава по причина, че скоростта на светлината във водна среда се влияе както от параметрите на средата, така и от преносната скорост на оптичната среда - това е величината, вече оценена като FSr. От друга страна, може да се определи евентуален доплеров ефект, по причина че предното стъкло на тръбата може да се разглежда като подвижен наблюдател спрямо водната среда (доплеров ефект в среда, в която се движи както наблюдателя - предното стъкло, изходно, така и източника - задното, входно). Определяйки доплеровият ефект, ние можем да определим евентуална промяна на честотата на източника (входното стъкло) измервана от наблюдателя (изходното стъкло). И ако не ни мързи (авторите са тръгнали по този път), на база това изменение по друг начин да определим отместването на фазата, което обаче трябва да съвпада по величина с другото изчисление, което вече проведохме - FSr, защото става дума за един и същи процес на движение на светлината. Но не съвпада. На вас за втори поглед оставям да определите къде в изчислението авторите са допуснали грешка (просто е, още в началото са изтървали коефициента на пречупване), а тук ще изкажа няколко основни положения, които допълнително потвърждават наличието на тази грешка: 1) и входното, и изходното стъклосе движат спрямо средата (водата) с една и съща скорост. Класическата формула за Доплеров ефект в среда определя, че при това положение наблюдателят няма да наблюдава честотно отместване, т.е. Доплеров ефект няма. Оценката чрез методите на специалната теория на относителността трябва да даде същият резултат. Но резултатът който са получили авторите няма нищо общо; 2) Авторите са получили резултат за FSd, който не зависи от коефициента на пречупване на средата, т.е. от характеристиките на средата. Това означава, че резултатът ще е еднакъв независимо от оптическите свойствата на средата която се движи в интерферометъра, дали е вода, мляко или въздух, което противоречи на експерименталните данни на самият Физо (и останалите), който е установил конкретно зависимостта от коефициента на пречупване (за различни среди). Нещо повече, тази формула би трябвало да е валидна и за липса на среда (за вакуум), независимо че там скоростта v няма смисъл поради своят произвол; 3) Ако имаше доплеров ефект, честотата на светлината, напускаща изходното огледало на тръбата, щеше да е различна от честотата на източника. Двете изходни огледала на двете тръби, които насочват светлината към интерференционната картина, ще излъчват два снопа с различни честоти. При това положение няма да може да се наблюдава интерференционна картина, поради промяната на фазовите разлики от двата лъча с времето. Самият факт че такава интерференция се наблюдава показва, че няма Доплеров ефект, и че FSd е просто грешка в изчисленията на авторите. Затова и по-горе предположих, че те неумишлено са се въвели в заблуждение. Ако някой професионалист им беше рецензирал тази статия и показал тези неуредици, нямаше да я има тази която в момента обсъждаме. Всичко това сочи нова причина за недоверие в интерпретацията на резултата в статията. Да се върнем на основната статия. Като изключим FSd от разглеждането по горните причини, остават два потенциални обясняващи резултатите ефекта - FSn и FSr. FSn предсказва доста по-голямо очаквано отклонение, и стои доста далеко от експерименталните данни, т.е. класическата физика не може да обясни резултата. От друга страна, FSr = 0.034 е доста по-близо до измереното 0.0419. Тогава малката разлика от около 0.007 (влизаща в дисперсията на данните) лесно би могла да се обясни най-вероятно от малка систематична грешка, основана на пресмятането на скоростта на водата от измереният дебит, без да има допълнителна калибрация. Разбира се, може да има и други не толкова очевидни източници на систематична грешка, но това е за втория поглед. Но като за анализ от пръв поглед толкова. Сега ясно ли ви е, че не всичко което хвърчи, става за ядене? И че подобни статии, показващи силно различаващи се резултати от сериозно натрупаните данни, не заслужават доверие докато не се докаже противното? И трябва да се четат много внимателно.

Един познат дядко на времето така казваше: чадо, запомни - истината е само една, но правдите са много.

Ама вие сериозно ли? Не помните ли българската поговорка, "Една птичка пролет не прави"? Така не се прави наука. Разбира се за науката, физиката, всеки различен резултат е интересен. Но преди да се приеме за сериозно обсъждане, трябва да бъде потвърден. Потвърден от независими екипи. Защото шанса за грешка, методична грешка, систематична грешка в самата опитна постановка, в методиката на измерване, трябва да бъде изключен. Затова хората публикуват в рецензирани списания - не да им е гадно на читателите, че трябва да плащат за достъп, а защото статиите се преглеждат от рецензенти, хора които разбират от конкретната материя и могат по-лесно от останалите (например вас), да видят проблемите. Защото иначе интернет голям, всеки може да публикува всичко (както и става), и как тогава ще разберете дали не ви лъжат (или авторите дали не се лъжат сами)? При Майкелсън е същото, първият му резултат е посрещнат със съмнение, открили са му дори теоретическа грешка в оценките. Но после той многократно е повторил, и други са повторили. С Физо е същото В момента имаме много просто средство да проверим дали авторите на споменатата статия заслужават доверие. Има огромна маса експерименти на база опита на Физо. Дадох ви линк, може да се заровите по специализираните списания, пък и Гугъл е голям. Какво е странното с посочената от вас статияя? Огромното болшинство резултати сочат добро съвпадение с даните на самият Физо и с предказанието на СТО, само един единствен експеримент - вашият (е, не е единствен, има и други кандидати за слава, които дават несъвпадащи данни дори с показаната от вас статия, което е същата диагноза...), се различава много съществено. Дори неизкушен във физиката човек, на база простата логика, трябва да му светне лампата, че нещо не е наред тук. Вашата защо не светва? Не казвам че статията е погрешна. Естествено, има някаква ненулева вероятност всички да са заблудени, само авторите на вашата статия да виждат нещата ясно. Само че в науката резултатите трябва да водят до консенсус, а не до такъв хаотичен разнобой. Друг път можем да си поговорим за псевдонауката. Сега ще ви дам друга статия, също от нашето съвремие и от предната година на вашата, която пък опровергава вашата: Fizeau’s “aether-drag” experiment in the undergraduate laboratory, Thierry Lahaye, Pierre Labastie, Renaud Mathevet, 2012 Например, обърнете внимание на фигура 6 на страница 6, на която са основните резултати за вода. И си задайте въпроса, след като на практика всички проверяващи този експеримент получават сходни на тези данни, доколко може да се вярва на данните от вашата статия? Дали за една година параметрите на водата толкова силно са се променили? Но, както казах, когато предразсъдъците се превърнат в убеждения, вече е късно за промяна...

Всъщност формулата на Физо е първо приближение при малки скорости от формулата на СТО за наслагване на скорости. И реално това и е смисъла: според схемата на Физо се наслагват скоростта на светлината в средата и скоростта на преместване на средата. Удивително е, че Физо е получил първото количествено потвърждение на СТО почти 55 години преди нейното създаване :) Този опит проверява дали скоростта на светлината може да зависи от скоростта на наблюдателя спрямо някаква хипотетична среда. Докато при опита на Майкелсън някои възражения са, че наблюдателя е "неподвижен спрямо някаква хипотетична среда, тук наблюдателят се движи, докато източникът е неподвижен. Търси се ефект подобен на доплеровият ефект когато наблюдателя се движи през средата. Тоест, етера дори да е увлечен напълно на земната повърхност, експериментът трябва да даде резултат ако скоростта на светлината е относителна. Но резултатът не показва наличие на такава проява (на среда или относителност на скоростта).. Айнщайн не е разчитал на споменатите експерименти. Има предположение че може и да не е знаел за опита на Майкелсън. Той чисто умозрително е построил теория, която да няма недостатъците на електромагнитната теория на Лоренц, най-напредналата тогава теория базирана на етера, и да не си противоречи с всички натрупани исторически данни и измервания. Всички потвърждения на теорията му идват в последствие. Но пък с какъв размах :) Експериментът на Физо е повтарян също многократно, в най-различни варианти. Няма празно място по него. Всичките резултати до сега с добра точност покриват обяснението на този експериент с релативистската формула за наслагване на скорости. Което пък опровергава относителността на скоростта на светлината. Това си е ваш проблем. Би трябвало да може да използвате логиката, че, първо, никой не е успял да докаже практически (и теоретически!) че това е грешка, и второ, че всички следствия основани на тази грешка, се потвърждават винаги от практиката. Логическият извод тук може да бъде само един: тази грешка е сгрешена, т.е. не е грешка. Но, както казах, проблемът дали вярвате на експерименталните резултати, не е на СТО. Обикновено човек първо избира убежденията и вярванията си, и после търси обосновка за тях. Така че се замислете, защо нямате потвърждения за тази "грешка", а само куп голи съмнения (отдавна развеяни от куп допълнителни експерименти, но филтърът ви не позволява да ги припознаете :) ). Едно просто обяснение е, че сте от грешната страна.

И с колко се увлича светлината? Хайде, сметнете, дадох ви формулите на Физо, сметнете и докажете, и чак тогава продължавайте с недоволството, ако имате още основание. Такива голи предположения, ама можело, ама някак си, що пък да не допуснем заквасване на морето, във физиката нямат място. Трябва да може да оценявате предположенията и следствията им количествено, за да стават за дискусия и сравнение с фактите. И тогава ще се види има или няма логика. Аз оценявам количествено всяко число, което давам за оценка, за да се види какво е влиянието. Направете го и вие.

Дадох ви статии с ексерименти, в които измерването е направено във вакуум, което доказва, че атмосферата няма никаква роля и няма никаква грешка. И това е проверено преди почти 100 години, а от тогава още хиляди пъти. Хайде да затворим тази фалшива латерна "грешка, та грешка". Става ли?

Можете да бъдете напълно сигурен, физиците са тествали всевъзможни варианти. От прима виста се сещам за Babcock and Bergmann, Journal Opt. Soc. Amer. Vol. 54, pg 147 (1964). това е базов експеримент, който проверява влиянието на движението на източника на светлината, във вакуум. Но вие пак се хлъзгате по понятия без смисъл, "движение спрямо оптическа среда" която е с напълно неопределени свойства по отношение на "движение". Но пак ви казвам, продължавате да движите на предразсъдъци, без изобщо да познавате какво са правили физиците. Увличането го е измерил Физо, и е дал една емпирична формула с коефициента на пречупване на средата. Според нея увличане в атмосферата е ненаблюдаемо със средствата с които той е раззполагал. Той е опитвал, и за това после се е прехвърлил на вода, защото е с по-голям коефициент на пречупване. По формулата която дава Физо, увличането в атмосфера трябва да е около 1000 пъти по-малко от усличането във вода. Приложено към опита на Майкелсън, увличане от атмосферата е ефект, напълно пренебрежим пред влиянието на коефициента на пречупване върху светлината във вакуум - който пък би променил резултата с под 0.1%. Така че напълно основателно не се тразглеждат тези ефекти. Хайде сега пак някакви терминологични мъгли... Просто е. Увлича се етера, което се проявява в промяна на скоростта на светлината, защото етерът е нейна преносна среда. Причината за увличането е съпротивлението, което оказва средата чрез своят коефициент на пречупване, и проявление, наподобявайки вискозитетът на течностите в хидродинамиката. Колкото по-голям коефициент на пречупване, токова по-голямо увличане, толкова по-голям "вискозитет" ако оставаме на аналогията. Но, атмосферата има по-малък коефициент на пречупване от този на водата, съответно "вискозитетът" на въздуха е около 1/1000 от този на водата. На практика, всичко зависи от 'входната скорост", скоростта на светлината във вакуум, и от преносната скорост на етера спрямо наблюдателя. Нулев резултат при Майкелсън означава пълно увличане, докато според Физо се очаква практическа липса на увличане. Именно, плитка е и не би трябвало да може да увлече преносната среда. Но резултатът от опита на Майкелсън не може да се обясни (чрез етера и относителната скорост на светлината), ако увличането не е напълно. И в това е проблемът. На повърхността на земята коефициентът на пречупване на въздуха е от порядъка на 1.0003, за разлика от този на водата, който е около 1.33. По тази прчина според Физо не се очаква увличане, независимо колко е дълбока атмосферата. Физо не е установил зависимост на увличането от дебелината на стълбът вода, само от скоростта и коефициента на пречупване (ето формулите). Това ни позволява да прогнозираме уверено и за атмосферата. И забележете коренът на противоречието: ние се намираме на дъното на тази атмосфера и там правим наблюденията. Очаква се, че атмосферата (или каквото там се включва да и помага, без значение) ще увлича напълно етера, за да се обясни резултатът на Майкелсън. Но в същото време се очаква, че тя няма да увлича нищо, за да се обясни звездната аберация, която наблюдаваме от същото място. Това е непримирима несъвместимост.

Колко пъти трябва да ви казвам че трябва да четете повече? Какъв космос за оптическа среда ви гони? Идеята на всички опити, до Айнщайн, е била да се установи скорост спрямо преносната среда. Етерът е представян за преносна среда. Разликата между оптическа среда и преносна е огромна, и вие дори не я осъзнавате. Етерът е този, който е трябвало да бъде носителят на светлината, и във вакуум - скоростта на светлината във вакуум - е трябвало да бъде скоростта на светлината спрямо етера(константата, дето дава Максуел), и самата скорост на етера спрямо наблюдателя. Ако земята се е движела относно етера със скорост +v, измерената скорост трябвало да бъде c+v. Ако се е движела в противна посока, измерената скорост е трябвало да бъде c-v. Разликата между двете скорости се е опитал да измери Майкелсън. Повтарям, и двете скорости са скорости на светлината във вакуум, в зависимост от посоката на движение на земята спрямо отправната система на етера. Какво се случва в атмосфера? Гледаме същият този Максуел. Скоростта на светлината по неговите уравнения в някаква среда (атмосферата) е равна на скоростта на светлината във вакуум, разделена на коефициента на пречупване. И обратно, скоростта на светлината във ввакуум е равна на измерената скорост в средата, умножена по коефициента на пречупване. Мислите ли, че Майкелсън, създал такъв шедьовър за интерферометър, е малоумен и не знае какво е коефициент на пречупване? Естествено че е знаел, но е знаел и друго - този коефициент за въздух е толкова близо до единица, че няма да даде съществена промяна в крайният резултат (разликата с или без отчитане на този коефицент е под 0.1%). Атмосферата не е преносна среда, тя не може да зададе каква да е скоростта на светлината, а само да затрудни свелината, пренасяна от етера (който задава величината на скоростта). Коефициентът на пречупване играе ролята на съпротивление, не определя скоростта, а само забавя от зададената от етера скорост. Така че със или без атмосфера, очакваният резултат трябва да е ненулева, и то голяма, разлика (очаквало се е да се определи разлика равна на два пъти скоростта на земята по нейната орбита). След като обаче в атмосферата не се определя такава разлика, по простата формула с коефицента на пречупване няма такава разлика и в скоростта на светлината във вакуум. Но, отплеснахме се. Важното е какво се е мерило, и че оптическата среда може да повлияе контролирано на резултатът спрямо преносната среда, който се е търсел. Така че престанете с тази каша, космосът като оптическа среда. Не забелязвате ли, че всичките противоречия и неразбиране на основни неща ви идват от объркване на основни понятия?

Ама тя тая работа не става с клъвване тук, после клъвване там. Запознайте се малко с цялата история преди и около опита на Майкелсън. Никой, абсолютно никой до 1900-на година не е изказвал и хипотеза, че скоростта на светлината не е относителна. Напротив, по тази причина са считали, че уравненията на Максуел са верни само в една единствена отправна система. Всички експерименти са тръгвали от презумпцията, че в светоносната среда светлината ще получи и преносна скорост, и задължително скоростта и трябва да бъде c+v или c-v. Това е бил абсолютен консенсус. Цялата литература до тази година ориентировъчно разисква само относителна скорост на светлината. Единствен Хевисайд забелязва, че уравненията на Максуел са инвариантни не относно галилеевите трансформации (на база които следва относителност на скоростта на светлината), а на трансформации с други свойства, наречени по-късно лоренцови. Едва Айнщайн успява да проумее, че ако се махне относителността на скоростта на светлината, и се преработи мехханиката да е съвместима с посочените трансформации, всички проблеми изчезват като с магическа пръчка. И това е било спасението за физиката, след кошмара с противоречията в етерната теория. Един неразрешим до този момент проблем бива разрешен. Тя СТО не се е появила поради доброто желание на хората, а защото опитите да се обяснят резултатите от експериментите с относителна скорост на светлината са се сгромолясали във вътрешнопротиворечиви хипотези, като тази за етера. Пълно е с опити да се обясни защо Майкелсън установява пълно увличане, независимо че средата е атмосфера. И хипотезата е, че атмосферата няма значение, защото тя сама по себе си не може да създаде такова увличане. Етерът се увличал от основният материал на земята, и около земята се появявало нещо като тих залив от етер, който пътувал заедно със земята. И това е достатъчно да установи изотропност в скоростта на светлината на земната повърхност, където се провеждат експериментите - етерът е напълно увлечен. Само че възникнали куп други проблеми. При такова увличане, на границата на увлеченият етер и нормално движещият се около земята ще трябва да се получат завихряния, свързани с аномални оптични явления, каквито нямало. Но това бил малкият проблем, големият се получил със звездната аберация - за да се обясни тя със същият етер, той изобщо не трябва да се увлича от земята. Ако се увлича, няма да се наблюдава аберацията, а тя се наблюдава. И това съсипва току-що изградената хипотеза за напълно увлекаемият етер: на едно и също място на земята и по едно и също време, етерът трябва да е напълно увлекаем (Майкелсън) и напълно неувлекаем (аберацията). Няма да добавяме и Физо, че кашата ще стане пълна. Е, няма такава среда, която едновременно да има такива взаимоизключващи се свойства. Ето от този разпад на теорията на етера идва СТО и обяснява всичко. Това че според вас в литературата нямало никакъв дебат означава само че не сте чели литературата. Иначе нямаше изобщо да спорите сега тук. Ехо, бяхте цитирали книгата на Едмунд Уитакър за историята на теориите на етера? Там има огромна част от дискусиите, и по референциите също. Четете каквото сте цитирал. Харесва ви или не ви харесва, предсказанията и се потвърждават. А другите идеи, за относителна скорост на светлината, се опровергават. Нали само едно опровержение беше достатъчно? Е, за относителната скорост всички потвърждения на резултати за СТО са опровержения. Какво правим тогава?

Вашето е философстване. Прочели сте една статия, даже не цялата, и си вадите някаква измислени заключения. Както Дорис посочи по-горе, както на мен ми омръзна да повтарям, въздействието на атмосферата в случая може да се отчете, макар че нейният принос е нищожен. Но не, грешка било, защото сте пропуснали този пасаж Ми четете други статии, този опит в най-различни варианти е повторен хиляди пъти, и с много малко изключния всички са във вакуум. Например, далечната 1930 г, Gеorg Joos, Annalen der Physik. (1930). - във вакуум, потвърждаваа резултатът на Майкелсън и Морли. Какво става с грешката на СТО? Или например 1927 г., K. K. Illingworth, A Repetition of the Michelson-Morley Experiment Using Kennedy's Refinement, извършен в хелий, среда със различен от въздуха коефициент на пречупване, но даваща още по-добри резултати от оригиналния експеримент. Или направо да се спрем на експериментите, които не само доказват изотропността на скоростта на светлината във вакуум, ами я измерват по абсолютна стоност с грешка метър за секунда? Ми ето, 1958 г. A new determination of the free-space velocity of electromagnetic waves, K. D. Froome , пълна изотропия, разлики в различните посоки под 100 м/с; 1972 г. Speed of Light from Direct Frequency and Wavelength Measurements of the Methane-Stabilized Laser, K. M. Evenson , пълна изотропия, разлики в различните посоки под 1.5 метра. Този резултат заляга в стандаарта на метъра, 1983 г. Трябва ли да повтарям, че и тези експерименти са естествено под вакуум? Появяването на лазерите като източици вдига точността на порядъци. И се появяват такива резултати, като Ragulsky, “Determination of light velocity dependence on direction of propagation”, Phys. Lett. A, 235 (1997), pg 125. Mueller et al., “Modern Michelson-Morley Experiment using Cryogenic Optical Resonators”, Phys. Rev. Lett. 91, no. 2, 020401 (2003). и подобни, докарващи разликата в изотропността на скоростта на светлината до 10 сантиметра/секунда? Майкелсън ряпа да яде пред тази точност. Вие си представяте че физиците трева пасат и си крият грешките от хората. Предразсъдъци, колко пъти да ви го повтарям? С предразсъдъци не можете да опровергаете нищо. Напротив, пуснете едно търсене по който и да е физически журнал, например Physics Review, D, E, или от по-новите, от този списък например, ще ви затрупа с проверки на СТО и базовите експерименти като този на Майкелсън. Затова се счита че СТО не е опровергана, защото въпреки жестокият поток от проверки, които се изсипват върху нея, тя не помръдва. Но, както казах, когато предразсъдъците се превърнат в убеждения, няма никъде спасение. Особено когато са подкрепени от незнание на основни положения, с какво се яде коефициента на пречупване например, става неспасяемо. Сори. Но пък по горният ссписък сега ви дадох материал да търсите грешки, на воля

Аз бих направил друг разбор и интерпретация на тази сценка. Ежедневието на Мохамед е напрегнато, той е приучен да носи отговорност, и стресът го преследва. Това което Мохамед забелязва от пръв поглед в горният пример е, че той установява ред причинно-следствени връзки: той завърта ключа, колата тръгва, завърта кормилото, колата сменя посоката, дава газ, колата се ускорява. Близко е до ума да се приеме, че с тези действия той е въздействал над колата, принудил я е да промени положението си спрямо планината и мола, т.е. той е предизвикал движението, и той е този който бяга с колата от планината към мола. И му се налага да поеме тази вина, нали е отговорен човек, и стресът му расте ли расте... Но има един друг поглед, съзвучен с релативизма, който обсъждаме, който снема вината от него, и я прехвърля изцяло на планината - тя се движи и бяга от него. Как се получава? Светът е пълен с отправни системи. Например, планината е неподвижна спрямо земята. Но тя се движи бързо по посока на звездата Спика от съзвездието Дева. Или върви леко в дясно на Бетелгейзе от Орион. Или каквото и да се сетим, отправни системи безброй, и всяка от тях описва движението (или относителният покой) на планината. Същото е и за големият атрактор. Винаги може да се намери отправна система, в която мола да се движи към Мохамед и да му дойде на тепсия, както се казва. Какво му остава на Мохамед? Елементарно, да си избере подходящата отправна система, да изчака в покой в нея докато молът дойде при него, и да прескочи в друга отправна система, в която мола е неподвижен. Ако не може с една стъпка, може да постигне това с няколко прехвърляния през отправни системи - все пак на околовръстноото има завой, там е по-удобно да се прехвърли на отправната система на мола, иначе мола ще мине доста далечко от него, като през турски гробища... Разбира се, пак трябва да се пали колата, да се натиска газта и да се върти кормилото, но това е механизъм за избор на отправната система, в която както си седи в покой, ще попадне най-удобно в отправната система на мола, без мола да се блъсне тежко в Мохамед. Хубавото на този метод е, че освобождава съвестта от вината, че той е предизвикал движение на колата си и се е движел спрямо планината или мола... Много по-удобно е планината да поеме вината за собственото си движение, нали? Докато чака неподвижно мола да му дойде, може на воля да псува срещнатите шофьори заради неудачният им избор на отправна система, застрашаващ останалите шофьори. Така че можем да издигнем лозунг: със СТО към мола за повече психично здраве!

За гледане отдавна виждам... Но да допуснем, че това е грешка, че атмосферата има някакво магическо влияние на резултатът от опита. Въпросът е: какво е това влияние? Как атмосферата е формирала точно тази конкретна константа на скоростта на светлината? И най-важното, да не забравяме, че става дума за оптическа среда - как се формира скоростта на светлината в оптическа среда? Като се помъчите да си отговорите на тези въпроси, ако сте си учили уроците в училище, би трябвало да стигнете до величината "коефициент на пречупване" и неговата роля, определяща скоростта на светлината. Защото не ми е приятно да повтарям "аз нали ви казах"...

О не, не е така. Това ни е по-удобно да си представим. Още от пещерите на човек му е по-привично да си представя, че по-малкото се движи спрямо по-голямото, а не обратно. Но както показаха физическите закони, няма никакво значение кое приемаш за движещо се - във всяка инерциална система физическите закони са еднакви (инвариантни). Т.е. изборът на отправна система е от съображения за удобство. В случая, земята е удобна такава система (макар че в много отношения не е инерциална), сателитите е по-удобно да се приемат че се движат спрямо нея, и за това. Равностойността на физическите закони в различните инерциални системи дава еквивалентността между движение и покой. От тази симетрия на законите просто следва, че изучавайки ги, не може да установиш някакво преимущество на своята отправна система, т.е. може да използваш удобството което тя дава - да описвваш света от състояние на покой, без да се съобразяваш с някакви усложнения, налагани от собствено движение. Т.е. такова движение е неустановимо, защото не се съдържа като параметър във физическите закони. Неустановимо по принцип. Затова, ако искате да опровергавате СТО, наблегнете на инвариантността на физическите закони, всичко останало е относително движение. Опитът на Майкелсън е опитвал да определи собственото движение по този начин, и не е успял. Затова се счита, че той подкрепя принципът за относителност, това че физическите закони са инвариантни, а не че доказва, че скоростта на светлината е константа. Сателитите не са измервали скорост на светлината, а енергия на лъчението. Това са два независими параметъра, от единия не може да получиш другия. В мрежата може да се намерят детайлни схеми на конструкцията им, ще се уверите. Ако по някакъв начин беше установена някакво отклоннеиение в скоростта на светлината, никой нямаше да го крие, защото въпросът е изключително сериозен - това би компрометирало еталона ни за дължина. А изборът на еталони се прави с цел те да могат по естествен начин да бъдат възпроизведени навсякъде в космоса, при всякакви инерциални движения.

Това пък как ви хрумна? Разстоянието до източниците няма значение за Доплеровият ефект - важно е само да има взаимно движение между източник и детектор, т.е. разстоянието да се променя. За движението е важна скоростта, а тя е съвсем добре дефинирана, както показват резултатите от измерванията и изчисленията. Така че изказвате някакви объркани представи за основни положения. Ами вие намесихте СТО, и се оплетохте като пате в кълчища - не можела нещо да обясни, дето на вас не ви е ясно. СТО при ниски скорости съвпада количествено с класическата физика. Принципът на относителността е същият. А някъде в обяснението на анизотропията да е участвал някакъв опит за обяснение с променлива скорост на светлината? Не е. Е, при това положение резултатите от класическата физика са тъждествени със СТО. Сега надявам се че схванахте, че не е лесно да опровергаете СТО? Както виждате, и СТО няма. Стига да не се препъвате пак в мотиката, че доплеровият ефект изисквал променлива скорост на светлината. Че вече ще е голям позор. Тук вече май се ударихте в стена. Не е ли добре да си починете малко, да се избистрят мислите, че СТО с такава каша няма как да преборите? Какви посоки, какви пет лева?

Тъй като не ми се влиза отново в театъра "ама как източниците се движат спрямо нас/сателитите", малко пояснения по астрономия. Колкото по-отдалечен обект се наблюдава от телескопа, толкова светлината от него е излъчена по-далеч в миналото, толкова той е по-стар. Връзката далечен/стар обект е линейна. В този ред на мисли най-отдалечените обекти които може теоретически да се наблюдават са и най-старите - това са източнниците на реликтовото лъчение в момента, в който вселената е станала прозрачна. От друга страна, вселената се разширява. Колкото са по-отдалечени наблюдаемите обекти, с толкова по-гояма скорост се отдалечават от нас. Източниците на реликтовото лъчение са най-отдалечени, и ще се отдалечават от нас със скорост, близка до тази на светлината. Това предизвиква силен доплеров ефект на наблюдаемото лъчение, което смъква честотата му от оптичният диапазон до микровълновия, с коефициент на червено отместване малко над z=1000. Важното в случая е, че накъдето и да се обърнеш, източниците на реликтово лъчение се отдалечават от нас и от сателитите. Така че няма проблем да се определи относително движение между сателит и източник на реликтово движение, в която и отправна система да си изберете. Ако тези източници се отдалечаваха от нас с еднаква скорост, сателитите щяха да определят еднаква енергия, и нямаше да има анизотропия. Наличието на анизотропия означава, че в едната посока вселената се разширява мааалко по-бързо отколкото в другата. И скоростта, получена от обработка на данните по анизотропия, в тази интерпретация е разликата на скоростите на разширение по някакво направление. При това обяснение, надявам се, нямате проблеми нито с Доплеровият ефект, нито с движеието на източниците относно сателитите (или обратното), нито със СТО?

Да, въртиме се в кръг. Грешките с Доплеровият ефект отново излязоха на мода. Много просто. В интерпретацията на движение, чрез която се стигна до изчисляване на скорост според доплеровият ефект, няма никакъв проблем. Получавате скорост, каквато сте поискали - на движение на източниците спрямо сателитите. Аз за какво не харесвам тази интерпретация и предлагах други варианти? Но ако нещо продължава да не ви е ясно, обърнете внимание на подчертаните думи. От друга страна, щом сателитите могат да се движат спрямо тези източници и движението е относително, защо пък не? Някакви физически причини против? Доста по-смислено е от неподвижната вселена и нейната отправна система. Но живо ме интересува повече предразсъдъка с Доплеровият ефект и анизотропната скорост на светлината. Ще разкажете ли повече за тази връзка?

Съжалявам, но много основни понятия са ви объркани, затова не разбирате основни положения от класическата физика, СТО няма нищо общо в случая. Първо, няма абсолютен покой: в този свят един обект не може да е в покой относно всички съществуващи обекти. Затова покоят винаги е относителен - ситуация, в която даден обект стои на константно във времето разстояние относно друг обект (не став дума за въртене, в случая говорим все за инерциални системи). Когато имаме това състояние, наречено "покой", то може да се опише също от отправна система. На обект в покой в такава отправна система казваме, че е неподвижен в нея. Абсолютният покой има съвсем друг смисъл: това е покой в отправна система, която е нарочена за абсолютна, а такава е система в която физическите закони се отличават от другите системи. В съвременната физика такава система е фикция, опитът на Майкелсън е търсел такава система. Винаги, с всеки обект (и сателитите в частност) можем да свържем отправна система: избираме си метрична мрежа, например декартова координатна система с произволна ориентация, чрез която можем да мерим разстояния до интересуващи ни точки, и система от синхронни и сверени часовници, разпръсната по тази мрежа, чрез която да се измерват моментите на събитията. Това ни дава пълно количествено описание на света, което е целта на отправната система. Поуката е, че сателитите не може да са без отправна система - по отношение на описанието с такава система покоят и движението са тъждествени. Затова първото ви твърдение е из основи погрешно. В случая с анизотропията характеристиките на отправната система се изчисляват на база наблюдението така, че в нея анизотропията да е минимална. Сателитите не са в тази отправна система - тяхната отправна система се движи спрямо така построената с изчислената скорост (и обратното, тази система се движи спрямо отправната система, в която сателитите са неподвижни). Измерването на реликтовото лъчение дава това движение. Противоречие няма. Както виждате, отправни системи много. Но връзката между отправната система, в която анизотропията е минимална, и вселената като цяло, не може да доведе до отправна система свързана с вселената (видяхте безсмислието, неподвижна вселена). Затова такива дефиниционни ексцесии трябва да се избягват, в името на яснотата на физическият смисъл. Пак бъркате. Първо, скоростите на излъчвателите са продукт от изчисленията. Второ, няма значение дали е обикновен или релативистичен Доплеров ефект. Скоростта на излъчвателя в случая се изчислява на база температурната анизотропия така: разлика в температури -> разлика в средната енергия на атомите от източниците -> разлика в честотите на квантите -> замества се във формулата на доплеровият ефект и се получава скорост. Това е схемата. Малко значение има в коя формула ще се замести, така и така получената скорост е много по-малка от скоростта на светлината и разликата между двете формули може да се пренебрегне (около 0.001% разлика). Айде пак самозаблудите тръгнаха. Каква анизотропна скорост на светлината ви се присъни отново? Къде сте видял сателит да измерва изобщо скорост на светлина, камо ли анизотропна? Ама недейте така, хем се самоподвеждате с нелепици, хем опитвате и другите да подвеждате. Сателитите измерват анизотропия в температурата на обектите във вселената, не анизотропна скорост на светлината. Не се бъркайте толкова елементарно. Няма и начин резултатите да се интерпретират за такава скорост - Доплеровият ефект, както класическият, така и релативистският, не работят на основа анизотропна скорост на светлината. Досега трябваше това да ви е пределно ясно. Какво се случва, че повтаряте такива стари грешки? Какво значи "невалидна отправна система"? Винаги имате отправни системи, за всичко което мърда или не мърда. Няма как по такива причини СТО да е невалидна, просто няма такъв случай :)

Именно, казах това което вие казахте, но под формата на хипотетично допускане, което очевадно не може да е вярно. Точно това ви повтарям: отправна система свързана със вселената, движение относно вселената са безсмислени понятия, те не могат да бъдат напълнени с физически смисъл, и за това не е виновна СТО. Да, (кинематично) движение на сателитите относно вселената няма смисъл и никога не е имало. Хайде стига с тези капаци и предразсъдъци, замислете се над следното: отправна система, свързана с вселената, означава на прост език, че вселената е неподвижна в тази отправна система. Има ли смисъл това понятие? И ако няма, защо правите целия този цирк? Проблем между СТО и реликтовият фон няма: изчислената отправна система, в която анизотропията на реликтовото лъчение е минимална, с нищо не противоречи на СТО. По същият начин може да си конструирате и отправна система в която анизотропията на реликтовият фон има друга, произволна стоност и посока, или да стъпите на някакво произволно глобално свойство. Пак няма - и не може да има проблем със СТО, защото в случая говорим за отправна система с определено свойство. Но каква е връзката на вакуума и вселената тука, само вие си знаете. Ами прекалили сте с интегрирането, защото както видяхте по-горе, стигаме до абсурда "неподвижна вселена". Но то е ясно, като тръгнете от един абсурд, лесно е да стигнете до следващият. Затова предразсъдъците трябва да се гонят още в началото, защото после стават убеждения, и тогава вече е късно. Именно. И това трябва да ви стряска че прекрачвате границата с тезите, които не сте разбрали. Сега опитайте да обобщите: вселената няма качество "кинематично движение". Тя не може да е в покой, нито да се мести, съответно не можем да дефинираме движение спрямо вселената като цяло, т.е. не можем да я опишем с отправна система. Също както вакуума и етера, все неща без качество "движение". Някои, като вакуума и етера, показват липсата на това качество при експеримент, други, като вселената - по дефиниция.

Не колега, нищичко не сте разбрал. Отправната система, която е изчислена, е системата, в която реликтовото лъчение няма анизотропия. Къде тук виждате "вселената като отправна система"? Това е някаква ваша безпочвена интерпретация, поради голямото желание да намесите този безсмислен термин. Научете какъв смисъл влага СТО в относителността на движението, не проължавайте да се излагате със случайниа стрелба в тъмното. До тук трябва да сте разбраи, че СТО няма абсолютно никакъв проблем с относителното движение, каквото е всяко кинематично движение (с параметър линейна скорост). Колкото до инвариантността на законите - всички опити за опровергаването и до момента са неудачни Представете си, дори да допуснем - само да допуснем - да наречем вселената отправна система, какъв ще е проблемът на СТО? Никакъв, естествено. Движението ще бъде относителнно - сателитите ще се движат относно вселената (какъв е смисъла на това движение, вие трябва да кажете - формулирайте разстояние, което се променя), и обратно, вселената ще се движи спрямо сателитите. Последното, естествено, няма смисъл, след като вселената няма свойствата на физически обект, но затваряйки си очите за това (я вие за колко грамадни пропуски си затворихте очите), няма никакъв проблем със СТО в такова движение. Проблемът в това погрешно допускане е следният: докато за всеки от източиците, чиято температура се мери, може да се формулира (поне средно) разстояние, промяната на което между източника и сателита формира доплеровият ефект, то разстояние "до вселената" не може да се дефинира, независимо че тя е съвкупност от всички източници (и именно поради това). От друга страна, параметърът на база който се изчислява скорост, е температурата на източника който се мери. Вселената от друга страна няма характеристиката "температура", независимо че представлява съвкупността от всички източици. Схващате ли терминологичната кал, в която затъвате, настоявайки вселената да ви е отправна система? Вселената е нещо много повече от съвкупността от частите си, и параметрите на отделни нейни части не са параметри на вселената като цяло. Но това е висша математика за вас, обърнете повече внимание на относителното движение. Казано по друг начин: ако вселената е отправна система, то ако вие се движите в тази отправна система (за това се използват отправните системи, за описание на движение), тои и вселената трябва да се движи във вашата отправна система. Ако едното движение не ви харесва и няма смисъл според вас, то и двете нямат смисъл, защото са задължително свързани като огледални (относително движение). И, разбира се, важният въпрос: дори да наречете по някакво чудо вселената "отправна система", какво общо има тук движение спрямо вакуума Основният съвет: научете базовата терминология и принципи. Това е половината решена заадача в разбирането на проблемите, с които се мъчите. И по-малко фантазиране, следвайте принципът на Окам - без излишни същности: там, дето е достатъчно простото обяснение на СТО, не са нужни движения спрямо вакуума и объркваща терминология.