scaner

Не е нужно да се вярва, може да се провери. В лаборатория съм го демонстрирал с поток горещ въздух. Ама в лаборатория на малки разстояние толкова може. Тук разстоянията са достатъчно големи. Никой не е отменил температурните градиенти, особено над водни басейни и за комплекса при границата вода/суша. Никой не е отменил топлинните лещи, които се образуват при такива градиенти. Следователно, дори за малоумните е ясно, че рефракцията може да участва като сериозно обяснение за представената снимка. А вече за който не му е ясно, е, то си е до обща интелигентност тая работа...

Еми като не може друго, да се смее, това му е останало. Иначе нали се сещаш, Бойко Борисов, Айнщайн, лоши хора навсякъде.. То и ние се смяхме, докато беше весело :)

https://beyondrange.files.wordpress.com/2016/08/generate_a_panorama_-_2016-07-24_02-28-50.png Преди да се пениш, научи повече за рефракцията. Това за отражението, както може би можеш да се сетиш, са само твои предразсъдъци

Ти прочете ли следващото ми изречение? Не си. Е, това е пряка демонстрация на ограниченост в мисленето. Търсиш думички които пасват на предубежденията ти, а цялостната идея минава край ушите ти. Щеше да е пълна сфера, ако имаше достатъчно вода за да покрие стърчащата суша. Ама с толкова малко вода, колкото е покрила - покрила. Останалото е суша. Как се изхитряш да задаваш толкова глупави въпроси? Погледни се колко приказки изписа около това си неразбиране, каква малоумщина изля. Айде не се излагай повече, че вече не е смешно, а е тъжно...

накрая си се спрял на важният въпрос. В случая измерване е взаимодействието на фотоните с поляризатора. Тези дето са минали поляризатора, са се оказали измерени с подходяща поляризация. Тези дето не са го минали, са измерени с друга поляризация. Може да работиш и с едните, и с другите. Вторите са малко неудобни за използване втора ръка, защото се поглъщат от поляризатора, но с пълна сила участват в определянето на корелацията в сплетена двойка (тук в сплетената двойка се очаква след измерване двата фотона да са с взаимно напречни поляризации, така че при паралелни поляризатори единия ще мине, другия не - затова и понякога поляризаторите се слагат напречни, за да може ако единия мине, и другия да мине, така е по-очевидна корелацията). При спина на електроните е подобно, измерването е взаимодействие, след което електрона се оказва със спин +1/2 или -1/2. Тук нито единия от тях не напуска играта, но това измерване е достатъчно за определяне на корелацията. измерването на двете частици не е задължително да е едновременно, макар да се очаква (и е потвърдено) че интервалът между измерванията не влияе на корелацията.

А, това го бях пропуснал. Ма елементарно бе, Уотсън. Основният път на светлинните лъчи на тая снимка е над водна повърхност. Там се създават прекрасни условия за вертикален температурен градиент във въздуха, което води до променлив коефициент на пречупване. Просто казано, образува се леща, и светлинните лъчи не вървят по права линия, при което може да се виждат обекти и под хоризонта в далечина, особено в слънчев ден, когато има пряко нагряване на водната повърхност и прилежащите слоеве въздух.. Явлението се нарича рефракция.

Абе тъпак, колко пъти да ти повтарям за съпротивлението на въздуха? Ти в бургаското ПМГ къде си блял? Какви задължителни ускорения за птица, запознай се малко с аеродинамиката преди да се излагаш още. То бива ограничени мозъци, ама толкова не бива. Къде съм казал такова нещо? Това само показва, че ни четеш, ни разбираш прочетеното. Е, после защо имало плоскоземци :) Няколко пъти повторих, задължително има и втора сила която да уравновесява тежестта, за да бъде обекта в покой. И тази сила се нарича гравитация. Ма чети с внимание и мисъл, иначе що се хабиш да отговаряш? Ми не виждаш какво ти пиша некоклкократно, как си сигурен че виждаш и другите неща? Не е тук място да обсъждаме екзистенциалните ти проблеми. Толкова са ти смачкани представите за света, истински живот било това. Ега ти живота значи... Плоскоземците са по-първосигнални и по-лесно се управляват, затова се пръкват там дето е 'истинският живот'. Плоска е повърхността на световния океан, и по една единствена причина - гравитацията. Ако не беше плоска, там където водата е на гърбица над околната вода, тя ще се стече и ще изравни повърхността. Но 'плоско' тук е в малък мащаб. При сферична земя, тъй като гравитацията е центростремителна сила, повърхността на световният океан става част от сфера - поради същите физически закони. Но, повърхността на световният океан няма общо с формата на дъното му, което си е вдлъбнато за да задържа водата (ако беше изпъкнало, нямаше да е дъно а планина). Сега си светнат за това :) . Ма елементарна интелигентност се иска за да се схванат тези неща, за тях не е виновен нито Бойко Борисов, нито богатите, нито бедните... В едър план и сферична земя да земеш, ще ти изглежда плоска. От там идва заблудата на плоскоземците, че приемат първосигнално каквото видят, а не мислят. Ти кажи, след като на небето звездите се въртят около два центъра, къде да наврем идеята за плоската земя?

Няма да е плоска. Тогава земята ще е двумерна, и при това не в това пространство.

И като са ви разказвали толкова, вие какво сте вдянал? И защо сега не го проверите, вече е супер евтино едно подобно пътешествие до южното полукълбо, Австралия, Тасмания, Нова Зеландия, по избор. Достатъчно е 24 часа да прекараш там, за да схванеш какво е движението на звездите по тамошното небе, и наличието на втори център на въртене. Това е напълно достатъчно време, ако и мисленето ти е в ред, да схванеш колко е глупава идеята за плоската земя. Но ако мисленето не е наред, никой не може да помогне... За два сезона трябва да схванете доста по-големи особености, свързани с движението на земята около слънцето. Но плоскоземието отива на кино и само след едно денонощие, наблюдавайки и южното небе. Правилно сте отбелязали. Ами това е основният проблем на плоскоземците. И това отличава науката от техните сбъркани представи. Мда, та да се върнем на думата и на проблемите от битието значи :) :) Как Бойко Борисов или Нютон или Айнщайн са ви е попречили да мислите логично? От написаното до тук става се вижда, че нито Нютон, нито Айнщайн са ви ясни. В тази връзка следва че и Бойко Борисов ви е мъгла. Не сте ли се замисляли за причината целият свят да ви изглежда да е срещу вас, а само вие да се мислите за единствен борец за истина?

Значи картинката става още по-тъжна... Противоречия до тук се наблюдават само във вашият светоглед. Причината - нещо сте разбрали, много не сте разбрали, и въпреки това се опитвате да критикувате и да защитавате някакво мнение, което според вас трябва да истина. Ми не става така. Пак да повторя: при наличие само на една сила, била тя кръстена и сила на тежестта, едно тяло не може да е в покой, а в състояние на ускорително движение. Това трябва да сте го научили в бургаското ПМГ. И проблемът за сегашният сбъркан светоглед очевидно е че тези знания ви се губят. След като имаме сила на тежест и обектите са в покой, задължително има и втора сила, която уравновесява първата. Хората са я кръстили гравитация. Когато пуснете едно тяло да пада свободно, т.е. няма опора, съответно реакция на опората, т.е. няма сила на тежестта, то почва да се движи с ускорение към земната повърхност. Е, силата която е причина за това ускорение, е същата, гравитация. Ако не вярвате че има такава сила, скачайте от високо и анализирайте движението си, накрая ще получите убедително доказателство за нея. Така че и на плоската, и на вдлъбнатата, и на сферичната земя, гравитацията никой не е отменял, тя е наблюдаем факт. Но някои хора са слепи за да схванат елементарни неща. Е, проблемът е основно техен. Както виждам, имате големи екзистенциални проблеми, богатите ви пречат и т.н., явно не ви е до наука. Що и се репчите тогава? Какъв ви е проблемът с цунамито? Не сте ли виждали вълни от вятър? А вълни, които се образуват например ако ударите с нещо по дъното на пълна с вода тенджера? И същите условия, повторени от земен трус по дъното на морето? Или някак не можете да направите пряката връзка между двете? Ами напънете се, не е толкова трудно. Може ли да се опитате да мислите по-последователно и да излагате тези, в които има смисъл? Защото в този хаос смисъл на практика липсва. Водата е и твърдо тяло, когато замръзне. Кой ще ни пречи да я разглеждаме тогава така? Щяла някъде да се излее? Ми тя се е изляла, и се намира там където потенциалната и енергия е минимална. Какво се пропуквало? Защо дъното на световният океан било вдлъбнатина? По същата причина, по която на плоската земя има планини. Когато по някаква (очевидно неизвестна за вас) причина имаме неравности в някакъв релеф, ако тези неравности бъдат запълнени с вода (а гравитацията е това, което ще накара водата да се задържи там а не да се качи по върховете), то тази неравност ще формира дъно. При голям водоем, като океан, тази вдлъбнатина става дъно на Световвния океан. В бургаското ПМГ не са ли ви обяснили? Срамота за учителите там, да пропуснат такива неща... :) Както е казал един уважаван от мене човек, с който не съм във всичко съгласен, "битието определя съзнанието". Очевидно сте притиснат от някакви социални и икономически проблеми, за да стигнете до такова черногледство. Но сега тук дискутираме вашите объркани и пещерни представи за науката и в частност физиката.

За да не пада световният океан, значи му действат две уравновесяващи се сили. Това в нашият случай са силата на гравитацията и силата на реакцията на опората от земната кора, която спира падането. Както се казва, елементарно, Уотсън Ако земята е сферична, силата на гравитацията е насочена към центъра, и движението на телата към центъра се спира от твърдостта на земната кора. Ако ви е трудно да си го представите, намокрете едно стъклено топче, стъклото спира водата да навлиза навътре в топчето, колкото и да се натиска водата да влезе. Ако обаче земята беше плоска, тогава да, гравитацията щеше да е супер избирателна. Проблем, нали? Но причината е само сбърканата идеология в случая Колкото до птицата, има една наука, дето описва поведението на телата при наличие на съпротивление на въздуха, аеродинамика се нарича, и тя обяснява кои сили се уравновесяват, за да не падат птиците. Но с "мухаха" няма да ги разберете, трябват други усилия за тая работа. Както виждате, мнението ви за гравитация е само някакво сбъркано мнение, нищо не струва и няма дори фактологическа основа за него. Всяко тяло подложено на единствена сила, трябва да се движи с ускорение и след време да получи огромни скорости. Това е елементарен физически закон, установен още от Нютон, учи се в средният курс и елементарно се проверява, но вие явно сте над тези неща, след като измислиците ви не го допускат. Затова във физиката тежестта е силата на реакцията на опората, която уравновесява гравитацията за да не се движат телата. Гравитацията е втората, задължителна сила в картинката. Колкото до това, че по-голямата тежест (маса е правилното, различни неща са) падала по-бързо, още Галилей е проверявал това и е доказал че не е верно. В настояще време това се демонстрира и в училищни условия, с перо и тежко топче, но във вакуумна тръба - за да се елиминира съпротивлението на въздуха, което е сила която влияе на формата, не на тежестта на телата. Може да се заинтересувате да го проверите ако не вярвате на другите, а не да се самозаблуждавате с измислици и да заблуждавате другите. Хубавото на науката е, че човек дори и да зубри неща, може да провери доколко са истина или лъжа. И аз съм минал по тоя път, затова съм надраснал вашите ограничени представи за науката. Как това дали знаете или не знаете кой съм (не, не знаете, а се заблуждавате както за всичко останало до тук) може да оправдае въпиющата агресивна необразованост, която демонстрирате? Държите се, като че ли някой учен ви е изял киселото мляко с вилица, и му имате зъб... Говоря в множествено число от уважение (на 'вие'), в това да виждате шизофрения е някакъв проблем във вашето възпитание и светоглед. Изглежда, северните ширини не са здравословни за манталитета на някои българи...

Ама вие сериозно ли? Ще вземете да убиете вярата ми във възможността хората да се учат наблюдавайки околната среда... От километър се вижда, че нямате никаква идея за какво говорите, и на филм не сте виждали звездното небе от южното полукълбо. Какво се опитвате да постигнете, пробутвайки толкова ефтини и глупави измислици? Аз поне съвсем скоро бях там, и лично наблюдавах нощното небе, защото в южното полукълбо има много интересни звезди, които от тук не се виждат. Та, за ваше сведение, там също има полюс, център, около който обикалят звездите (как ви хрумна тая нелепост за "филмовата лента? някой ви е излъгал, или се оправдавате за нещо?). Този полюс е съвсем близо до звездата Сигма от съзвездието Октант. Верно, тя е много слаба, трябва бинокъл, 5.5 звездна величина, но и там звездите си обикалят около нея точно така, както в северното полукълбо обикалят около Полярната звезда. Ако сложите фотоапарат на дълга експозиция, ще получите същите траектории на звездите, както и около Полярната звезда. Това че не сте го виждали, че не сте способен да го възприемете и поради куп други възможни проблеми не отменя този факт. Питайте някой който е бил там, или си вземете билет да се уверите лично. Та, възниква интересният въпрос: как наличието на два полюса, около които обикалят едни и същи звезди (лесно може да се убедите, отбележете си Сириус, Бетелгейзе, Ригел и каквото се сетите от по-екваториалните съзвездия, които се виждат и от северното полукълбо). Аз не съм чул смислено обяснение, обикновено плоскоземците се правят на тапа не разбрали, или нямало такова нещо. Да, ама не! Има и е факт. По пътя по който сте тръгнали, губите пълна обективност за всичко...

А проверихте ли преди това дали вие не сте далтонист в това отношение? Вие сигурен ли сте, че сте разбрали какво точно ви казват? Или само сте зацепили това което ви е харесало? Ми водата и във въздух става на сфера. Вгледайте се внимателно как се формират и как падат капките от чешмата, и каква форма придобиват. Липсата на сили освен повърхностното напрежение е формиращият сферата елемент На водата в чашата, дето не е сфера, и действат още луп сили, силата на гравитацията и реакцията на опората, които формират формата на водата. Това май сте го пропуснал? Или не ви е харесало на идеологията която защитавате? Аз лично съм учил, и веднага ми става ясно че вие идея си нямате какво се прави в университет, съответно никога не сте посещавали такъв (освен като през музей) и за всичките ви изказани впечатления някой подло ви е изманипулирал - най-простото обяснение. Има и по-сложни. Хич няма да ви е лесно, защото първо трябва да разберете какво е това 'физика'. А като ви чета, това е задача неизпълнима за вас. Вие под 'физика' разбирате вашите предразсъдъци за нея. Тук сте прав. Абсурди дал господ, и примерът от тук: абсурдно е човек който хал хабер си няма от физика, да я критикува. Щом толкова лесно сте се прецакал, това показва много нисък праг на самокритичност. Не сте сам, среща се понякога...

Ето ТУК е събран списък статии, доказващи един или друг аспект на теорията на относителността. Атомният часивник е много отдавна, има доста по-точни и разнообразни експерименти.

Квантовата механика е разбира се теория, но теория много стриктно проверена от практиката. Тя предсказва неща, които съвпадат 11 цифри с измерените резултати, ако имате представа какво означава такава точност. Така че е много сериозно нещо. Разбирам ви какво имате пред вид. Но за да разберете нещата по-дълбоко, е нужно да имате по-дълбоки представи за теорията на относителността. В самата базова формулировка на основните закономерности на теорията, времето под определена форма участва равносилно с останалите пространствени координати. Теорията на относителността има една много проста и елегантна формулировка, дадена и от Минковски, т.н. Геометрия на Минковски. В тази геометрична интерпретация ясно се вижда равноправието на времето с другите координати и опростяването от това на теорията. Например известните Лоренцови трансформации във формулировката на Минковски представляват проста геометрическа ротация в пространство-времето на ъгъл, определен от взаимната скорост. Тази бликаща от всякъде симетрия на времевото измерение с пространствените по употреба и води до този термин пространство-време (ии време-пространство, зависи кой как представя метриката

Именно за това е нужна статистиката. И това което казвам разчита на статистиката, за да отличи квантовата от класическата величина на корелацията.

Хубаво, една частица. Теорията предсказва корелация 0.66, измерваме за конкретната частица 0.60. Верна ли е корелацията или не, и какво означава тази стойност, доказва ли наличие на сплетена двойка или как?

Разбира се, но защо трябва да се използват такива сплетени двойки? Не е ли по-удобно д се растеризира изображението което се кове от принтера (то всъщност е в електронен вид) и да се прави с конвенционален предавател където и да било? Просто, евтино, сигурно.

За да се установи величината на корелация, винаги е нужна статистика. При единични случаи закономерностите могат да са лъжливи, известният от психологията "закон за малките числа" при субективната статистика :)

Квантовата механика изисква доста подготовка, усилие и специфичен начин на мислене, защото законите там се различават от ежедневните. Спокойно, не сте се провалили, това е масово състояние при пръв сблъсък с нея. Вече ако човек е настоятелен, постепенно свиква. Самият Ричард Файнма шеговито е казал: "Мисля, че спокойно мога да кажа, че никой не разбира квантовата механика.". А ние тук си имаме дежурни спорове по стари теми, на които познаваме контекста, и по тази причина те могат да са абсолютно непонятни за външни хора...

Получателят, гледайки своите данни, нищо не разбира, те са напълно хаотични. Така както са напълно хаотични и данните на "предаващият". Единствено в съпоставянето им, в корелацията между тези данни, може да се намери смисъл. Аз и преди давах този довод, и сега ще го дам. Разликата между квантовата и класическата физика се проявява във величината на корелацията (при непаралелни спинове), а е по причина неопределеността на състоянието в квантовата механика. Класическите частици си носят величината на спинна и я проявяват при измерваането, и се подчиняват на класическата статистика и съответно се получава величината на корелация, която трябва да се очаква според класическата физика. Квантовите частици не носят величината на спина, те я придобиват при измерването. По тази причина те се подчиняват на квантовата статистика, която дава различен резултат. Сега си представи: измерваме едната частица, и имаме някакво действие от разстояние, което определя величината на спина при другата частица. И след това я измерваме другата. Какво имаме: чисто класическа ситуация, същата както при частицата която си носи спина в класическата механика, за това състояние е приложима класическата статистика и получаваме величина за корелацията, съответстваща на класическата физика. Но ядец, резултатът е корелация, подчиняваща се на квантовата механика, както показват резултатите. Затова действието на разстояние, колкото и да е привлекателно, е несериозно. Квантовата механика е нелокална теория, тя може да е нелокална и без действие от разстояние, което пасва на нашата ситуация.

Вече имаше твма в която дъвкахме този казус. не, не разбираме че нещо се предава, това е неудачен опит за класическо обяснение. Следователно, не получаваме информация (а и да получаваме, не сме я предали ние/другата страна, и това не е свръхсветлинен предавател). Промяната от състояние А в състояние В (както си го мислим че изглежда класически) дали е аналогична на промяната от неопределено състояние в състояние В (каквото се случва на практика), и дали може да лежи в основата на предаване на информация? И така нататък.

Пак не сме точнни, но в такъв популярен преразказ нещата няма как да са точни. Има еди квантов закон, който казва, че не можем да дублираме състояието на една частица (no cloning theorem). Което, в крайна сметка означава, че ако ние се телепортираме по квантовият механизъм, няма да сме двама напълно еднакви. Частицата, от която се взема състоянието, придобива ново (в общият случай случайно), т.е. ако ти се телепортираш по този начин, първоначалното ти АЗ ще загине и ще се разпадне. От друга страна, не е задължително частицата на която предаваме новото състояние, някак да съхрани старото върху друга частица (поне аз не знам за такава възможност). Тоест в случая не става дума за размяна на състояния, а за еднопосочно действие - състоянието на частица А на земята се прехвърля върху частица В на луната например (като комуникацията между земята и луната е със скорост по-бавна от тази на светлината, може да е толкова бавна, колкото по-дълго успяваме да съхраним квантовото състояние. Защото то има тенденция да се разпада, поради околният шум причинен от другите кванти, с които сплетената двойка-преносител може случайно да взимодейства и да се разруши. Това в момента е и основният проблем пред квантовите компютри, малкото време на живот на кубитите, техните битове, по същата причина. Трансферът на данни е очевиден, състоянието е форма на данни, при това не от елементарният вид, с който сме свикнали при обикновените компютри тип има-няма.. Засега се телепортират само единични частици, най-вече фотони, защото лесно се пренася състояние върху тях. По-сложните комплекси очакват експоненциално нарастване на трудностите.

Сплитането е квантов процес, той няма аналог в окръжаващият ни свят. Досега в обясненията използвахме класически поятия, но в пълнота само квантовата механика може да опише свойствата на сплетената двойка, и те се проявяват при квантови процеси. Иначе, за идеята за телепортацията. Елементарните частици нямат индивидуалност. Това означава, че два електрона тук и на Марс са напълно неразличими, освен по динамическите си характеристики. Не може някак да си нарочите един електрон и да проследявате само неговото поведение, няма начин. Всичките динамически характеристики, които има един електрон, формират неговото състояние. Реално две еднотипни елементарни частици се различават само по това си състояние. Процесът на квантова телепортация прави това - той прехвърля състоянието на една частица върху друга, която е на друго място, при което втората става идентична с първата (а първата в този процес си променя състоянието). Това е напълно еквивалентно с телепортацията на частица - все едно двете са си разменили местата,без реално да се премествт в пространството. Ако по някакъв начин успеете да телепортирате по този начин не една, а цял комплекс от частици, нпример съставящите един часовник, на новото място ще се създаде идеално копие на този часовник, което илюстрира телепортацията по-добре. А това пренасяне на състояние всъщност е частен случай на пренасяне на информация.

Значи, основни принципи на меренето на спин. Вземаш една частица, пускаш я през ориентирано в някаква посока магнитно поле. Мери се проекцията на спина по това направление, т.е. спина ще има някаква стойност плюс посока по направлението или обратно. Тази частица с вероятност 50% може да се окаже със спин нагоре, със същата вероятност със спин надолу. Ако повториш със същата частица и по същият начин ориентирано поле, тя ще запази стойността която е имала на спина от предното измерване. Ако обаче за полследващо измерване смениш посоката на полето с перпендикулярна, отново с вероятност 50% ще получиш една или друга стойност. Ако посоката не е точно перпендикулярна а друг ъгъл, вероятността е функция на този ъгъл, може да се сметне. До тук не става дума за сплетени частици. Но така ще се държи и всяка от сплетените частици при този, дето я мери. Особеното на сплетените частици е, че между резултатите от техните измервания има корелация - сумата им е нула. И главната особеност - след като веднъж си измерил сплетената двойка, при повторно измерване всяка частица ще се държи самостоятелно по схемата както описах по-горе (например, ако смениш полето на перпендикулярно и повторно измериш всяка от двете частици, вече сумата от резултатите им няма да е нула, защото те вече не са сплетени). В цялата история интересното идва, когато единият измерва едната частица с поле насочено на горе, а другият измерва другата частица с поел сключващо някакъв ъгъл с първото, например 60 градуса. Тогава корелацията в резултатите от измерването няма да е толкова проста, векторите на спиновете не са противоположни и сумарно не се нулират. Но тогава величината на корелация между стойностите на двете частици може да бъде изчислена от теорията, и тик е интересното: класическата механика дава една корелация, квантовата механика дава леко различна. И по тази разлика може да се провери дали квантовата механика е коректна наука. И тя се оказва коректна. Ако и сега са объркващи нещата, добре е да се почете повече, в уикипедията (само че на английски, не на български) са добре изложени.