scaner

И какво искате да кажете с тази забележка? Че ОТО ви разказва играта и напълно демонстрира незнанието ви?

Научната истина не може да бъде персонална. Тези които твърдят, че хипотезата е невярна, се аргументират за това с факти - по-горе в темата. Тези които само кимат с глава, дали могат да различат истина от лъжата в случая? Що за наглост да оценявате така истината?

Ха сега докажете това твърдение за хаоса. Направете разлика между безпочвено твърдение и доказване, да видим. Можете ли? Ако не можете, защо изказвате неверни неща под най-различна форма? Ако ставаха нещата само с "да бе да", куччетата щяха да са най-добрите месари... Не може всяка безсмислица да използвате за аргументи. Именно за това хипотезата ви е безполезна - тя е куп несвързани с логически връзки твърдения, които преразказват реалната ситуация, и по тази причина едно че не могат да обяснят нещата, две че нямат предсказателна сила, три - вече видяхме, до голяма степен противоречат на реалността и фактите. Това дори не е псевдонаука, псевдонауката се опитва да използва научен подход макар и погрешно, докато тук няма и идея от научен подход. Само някакви объркани фантазии изказани във философски стил, ама без философията в него..

Малоум, прекратете с тази истерия! Преди да фантазирате и да громите някаква теория, положете поне минимални усилия да разберете тя какви твърдения изказва, какво се опитвате да замествате. Иначе много на медицински избива цялата работа вече... ОТО твърди, че материята криви пространството, не масата. Освен маса, материята има и други характеристики, като енергия и импулс, и както демонстрирах с примера с кварките в протона, те дават основният принос за гравитацията във вселената. Масата е само качество на материята, качествата само характеризират, те не действат, не могат да кривят нито да бутат. Стига сте карали на халюцинации. Тук все пак се дискутира някаква наука, не объркани фантазии почерпени от жълтата преса. Има ли някакви модератори в този форум, или всичко е в упадък както навсякъде?

Галактиките биха се разбягвали, ако в тях електричният заряд не се компенсира. Но дори и тогава галактиките няма да се разбягват - електричните заряди са само два, поради което галактиките ще се групират по двойки, които ще се привличат. Във веществото по подобен начин се създават молекулните сили, силите на Ван дер Ваалс, които са сили на привличане. На практика наблюденията сочат, че материята във вселената е електронеутрална в среден и голям мащаб, тоест електромагнитните сили не може да са причина за разбягването. Нещо повече, ако електромагнитните полета са някаква причина за разбягването, то в по-началният етап, когато галактиките са били по-близо, то те трябва да се разбягват с по-голямо ускорение. Наблюденията обаче сочат, че ускорението в разбягването става забележимо едва преди около 7 милиарда години - тоест точно обратното на това, което следва според вашите "предсказания". Да не говорим, че поради наличието на нарушена електронеутралност не биха могли изобщо да се създадат галактиките и вселената в този и вид, който сега наблюдаваме. Малко мярка трябва да наложите във фантазията ви. Поредното доказателство, че хипотезата ви е погрешна. Не само че е несъвместима с установените теории, но и фактите са неумолими за нея.

Да, по съвременната терминология маса = "маса на покой". Но ние, хората от по-старата школа, не искаме да се разделим с покоя, мил ни е някак си, затова и повтаряме старата форма на понятието Което, разбира се, не променя с нищо смисъла на казаното.

Това че електронът бил изцяло с електромагнитна маса е някакъв мит. Нито теоретични, нито още повече експерименталнни факти има в тази насока. Нито е следствие от вашата хипотеза. Присвоили сте си го от някъде, без физическо основание, както обикновено - поредното нагласяващо твърдение. Но проблемът с електромагнитната маса в случая е много по-тежък. Електромагнитната маса плюс не-електромагнитната маса (която е задължителна, за да крепи разпределението на заряда в модела който създава тази електромагнитна маса) сумарно дава инертната маса. Която пък по Божи закон е равна на гравитационната. Иначе казано, електромагнитната маса винаги количествено е по-малка от гравитационната, по закон. И щом вие получавате обратното съотношение, то вашият модел е погрешен.. В допълнение, за примера с кварките: сумарната им маса - в която влиза електромагнитната - е само 1% от сметката. Останалото е гола енергия и импулс, характерни за всички не-вещеви частици. Това допълнително ви преобръща колата.

Аз нарочно избрах този пример с кварките, защото той доста красноречиво илюстрира, че хипотезата на Малоум е несъстоятелна. Сумата от масите на кварките, съставящи протона, може да обясни само 1% от гравитацията, създадена от него. Други "масови" частици в протона няма - за цялата му останала гравитация е отговорна кинетичната енергия и импулсът на кварките - величини, които ги има и в "невеществените" по неговата терминология частици. Това е в добро съгласие с теорията на относителността, според която метричният тензор (а в резултат и гравитацията) се определя от пространствено-времевото разпределение на енергията и импулса. Енергията и импулса се обединяват в една величина, един вектор - 4-мерният вектор на импулса, в който енергията е един от компонентите. Нейна съставка е т.н. "енергия на покой", определена от масата на покой на обекта по знаменитата формула на Айнщайн, която в нашият случай съставя 1% от енергията на протона (масите на покой на кварките). Всичко останало, отговорно за гравитацията, е импулсът и кинетичната им енергия. А светът е изграден основно от протони и неутрони... В този смисъл един охладен газ ще има по-малко енергия, ще има по-малка еквивалентна маса, и ще създава по-малка гравитация. Но думата която съм подчертал е некоректна - промяната ще е толкова незначителна, че едва ли може да се регистрира със съвременни уреди. Тя може би би имала някакво малко значение само в космически мащаби. Кинетичната енергия на молекулите в един газ, дори нагрят до милиарди градуси, представлява нищожен процент от общата енергия на газа (включая енергията на покой на молекулите), докато при протона тя представлява 99% от тази енергия. За това той е добър илюстративен пример за нашите цели.

Инерцията в мисленето е основен двигател в хипотезата му Но е казано под разични форми, така че не прилича на грешка. Добавете го в списъка на противоречията, който събирате Пък и е трудно за нефизик да проумее, че всъщност импулсът е най-големият източник на гравитация във вселената... Масата, по мои груби оценки, дава едва около малко над 1% като източник на гравитация. Да вземем пред вид например кварките с тяхната малка елементарна маса (3-5MeV), и движението им в протона (и неутрона), което определя неговата маса (938MeV), която е и най-сериозния източник на гравитация в окръжаващия ни свят. Импулсът е главният участник в тензора на енергията-импулса, генериращ гравитацията.

Как стигнахте до това умопомрачаващо заключение?

Всичко написано досега поставя под силно съмнение това твърдение... Един мислещ човек не би бил толкова упорит да цикли на откровени глупости, както го правите вие. Би се осъзнал отдавна.

Гравити вече ме е изпреварил. Помисли, ако ти имаш възможност да обясниш червеният цвят на розите без да намесваш хипотезата за непорочното зачатие, дали това че розите имат червен цвят може да има някакво отношение към споменатата хипотеза? В случая за който споменах (а да беше само той...) имаме точно същата ситуация - опит да се натрапва някаква безполезна хипотеза за да се обяснят неща, които отдавна си имат обяснение. Единственият проблем е, че обясняващият е достатъчно невеж в науката по въпросите, които иска да обяснява. Аз не се опитвам да доказвам допустимо или не е твърдението на Малоум, само показвам, че чрез него нищо не се обяснява.

Малоум, пореден връх на обърквацията... Само за пример: Движението на електрона зависи от измененията в полето и когато липсва непрекъсната направа на частица (каквото и да значи подчертаното), както е според класическата електродинамика например... Забелязвате ли че нищо не обяснявате с вашето ала-бала? Вижте, образовайте се поне малко, не разваляйте форума с толкова глупости. Грозно е, засрамете се. Вече ви го казах, не е ли достигнало още до вас? Какъв всъщност ви е проблемът, че сте толкова настоятелен да споделяте откровена псевдонаука точно в тоя форум? Но е много порядъци по-голям от електрона, който го създава. А нас ни интересува проследимостта на електрона.

В класическата физика под "траектория" се разбира детерминирана поредица от точки в пространството, в които се намира частицата във всеки момент от време. В квантовата механика царува принципът на неоределеност - вдна частица не може да има едновременно точно положение и точен импулс. Ако се съсредоточим на траекторията - точно положение в даден момент, импулсът на чатицата става напълно неопределено. Тоест това къде ще я локализираме в следващ момент не е свързано причинно-следствено с мястото и в предишният (ако знаем точно импулсът, ние можем да предскажем точно следващото местоположение според класическата физика, ама в квантвата в тази ситуация импулсът е напълно неопределен). Затова и понятието "траектория" в квантовата механика се губи. И рентгеновите апарати, и ЦЕРН разчитат на най-верроятният облак, в който може да се намира часицата. Разбира се, тя с много по-алка вероятност може да се намери и извън него. Но точна проследимост координата/момент като траектория липсва.

Жоро, това е една много груба картинка. Ако се вгледаме на микро-ниво, следата, оставена от електрона е много порядъци "по-тлъста", отколкото са ориентировъчните размери на електрона. Да, той е някъде там (вероятно), но следата не показва точното му място. В този смисъл той е непроследим. Според квантовата механика той изобщо няма траектория - облакът в случая показва най-вероятната област, където електронът е бил. И едва ако приемем едно (класическо) огрубяване, може да кръстим това "траектория" - в класически смисъл. Но в квантов такова понятие няма.

Отличими физически свойства са и заряда, и спина, и изотопическия спин, и времето на живот. Масата е един от многото параметри. Вместо "вещева", учените използват "фермион". Защо проявявате произволно творчество там, където има установена терминология? А какво е важно за класическата интерпретация, няма значение, Квантовата физика казва, че класическата интерпретация не е верна, тя е само някакво приближение към истината.. Което е желателно да не се ползва. Към електрон според квантовата физика не може да се закача координатна система, и движението му не е проследимо. Забравете класическата интерпретация.

Изглежда еликсира е само второстепенен, част от обстановката Защото в други случаи съм пробвал целенасочено с такъв еликсир, не се получава. Явно и нещо друго трябва...

Ако границата между лъжлив и истински вакуум може да се представи като някакъв вид квантова потенциална бариера, дали цялата ни физика досега не е сбъркана? Квантовата потенциална бариера може да се представи като някаква цедка, която оказва голямо съпротивление на преинаващите през нея обекти. Ако квантовата бариера се атакува от една частица, има определена - малка - вероятност тя да премине, и голяма да си остане. Ако обаче се атакува от много частици, тази малка вероятност се превръща в на практика непрекъснат поток, който тече през потенциалната бариера. За пример радиоактивното разпадане - при него електроните трябва да преминат потенциална бариера, за да излязат от атома, но при много атоми ние говорим вече за интензитет на това излъчване, на практика то може да се разглежда като непрекъснато (независимо че в микромащаб имаме дискретно пукане на Гайгеровия брояч). Като резултат, все някога всички атоми имащи споменатата бариера, ще се разпаднат. Подобна трябва да е картинката и при наличие на потенциална бариера между два типа вакуум. Според мен, би трябвало истинският вакуум да се просмуква през тази цедка дори и в момента и ние да живеем в някакво състояние на суперпозиция на двата вакуума (по стандартната схема както се рисува потенциалната бариера, обектът минава от състояние с лъжлив в състояние с истински вакуум, което е еквивалентно на "движението" на вакуумите в обратна посока). Проблемът настава, ако ние се опитваме да описваме света в момента само от предположението, че сме изцяло в лъжлив вакуум. Тогава се налага да правим всякакви поправки към "линейните" до този момент теории. А тези поправки (може би) просто се налагат от наличието и на вакуум с други свойства (математиците ще ме разберат, опитваме да интерполираме данните с проста права, а те се оказват смес от два нелинейни члена, полином). Какво точно може да се очаква? Част от реликтовото излъчване (а защо не и цялото?) може да е именно излишната енергия, която се освобождава като разлика от двата вакуума, при просмукването. Реликтовото излъчване идва от всякъде, и процесът на просмукване се случва навсякъде. Ускореното разширяване на вселената (а и червеното изместване изобщо?) може би може да се обясни от тази интервенция? Някои нови частици, които се опитваме да вместим в модела произлизащ от лъжливият вакуум? Тъмната материя? (там вече стрелям в тъмното ) Ей такава спекулация ми хрумна след морен ден на чашка приятен алкохол

Новото доколкото разбирам е, че Хокинг настоява, че раздразнените Хигс-бозони (с вискока енергия) могат да се ядосат и да счупят някак преградата Но по-вероятно е все пак това да е част от ПиАра на новата му книга.

Поне това което съм чел до сега, при всички предишни (предполагаеми) вакууми в развитието на вселената, взаимодействието между частиците се разцепва, пораждат се нови взаимодействия. При прехода от Вакуума на великото обединение към Електрослабия вакуум взаимодействието се разцепва на силно и електрослабо. При прехода от електрослабия вакуум към нашия електрослабото взимодействие се разцепва на електромагнитно и слабо. При следващият преход се очаква ново разцепване. Полето на Хигс като нищо може да се оплете с останалите, не мога нищо да кажа Но ако има такъв преход, при всички случаи ще ни е все едно.

Вселената няма как да изчезне. При различните вакууми се говори, че тя е в състояние със съответен ваакуум, т.е. винаги я има. Говори се за т.н. фазови преходи във вакуума. Предполагат се още поне два вакуума, през които тя е преминала в досегашната си история. Единият, най-близкият до нас, е електрослабият вакуум. В него слабото и електромагнитното взаимодействия представляват едно. Там електроните и неутриното са неотличими, с нулеви маси. Съществуването на този вакуум е почти сигурно, експериментите с колайдера са създавали сходни условия, W и Z.бозоните са предсказани от това положение с точните си маси. Над него (енергетично) се предполага вакуумът на великото обединение, при който всички взаимодействия (без гравитационното) стават едно. При него симетрията се вдига още, електрони, кварки, неутрино стават взаимозаменяеми. За сега този вакуум е чиссто хипотетичен. И двата вакуума се предполага че са определени етапи от първата секунда след Големият взрив. Има хипотези и за още един вакуум енергетично над тях, при който и четирите взаимодействия се сливат 9с гравитационното), но това е вече твърде хипотетично и няма ясни пътища от там и натам. А надолу по енергетичната скала също не е ясно има ли други вакуумни състояния и колко са. Някои теории предполагат и отрицателна енергия на истинския вакуум, така че може да има още стъпала. Но нито една засега няма намек за потвърждения.

В момента не мога да дам линк към по-сериозни източници, трябва специално да седна да ги търся... Но от общи съображения нещата стоят горе-долу така. Енергията на лъжливият вакуум, в който живеем, се определя като сума от енергиите на "субстанциите" които принципно не могат да бъдат отстранени: квантовите флуктуации, тъмната енергия, полето на Хигс, и още нещата за които и не подозираме... Енергията на истинският вакуум е по-малка, т.е. енергията на някоя от съставките или на всичките заедно трябва да намалее. Намаляването на енергията на квантовите флуктуации води до интересни детайли. В момента заредените частици са полу-екранирани от облаци виртуални мезони, които се раждат и анихилират като флуктуации. Тоест на практика ние наблюдаваме, измерваме, и в молекулните връзки участва заряд, който е с по-малка стойност от истинският заряд на тези заредени частици. Реално ние наблюдаваме не истинският заряд, а ефективен заряд. Ако намалее енергията на флуктуациите, ще намалее енергията и на екраниращият мезонен облак, и на практика ефективният заряд ще се увеличи, ще се увеличи силата на привличане/отблъскване на заредените частици, ще се промени константата на фината структура. Ако се промени енергията на полето на Хигс, това ще се отрази пряко във взаимодействието което придава маса на масовите чатици, телата ще променят масата си, не е ясно дали и безмасовите досега частици като фотоните няма да се поблазнят по това... Промяната на тъмната енергия нямам представа до какво би довела, знаещите хора би трябвало да могат да сметнат и да са го смятали вече. Вероятно ще е свързано с някакви качества на пространство-времето в по-глобален мащаб. Промяната на константата на тънката структура е достатъчна за да се срути вселената - стабилността на атомите и обектите съставени от тях, както и молекулите лежащи в основата на живота, изключително силно зависи от величината на тази консттанта и дори много малки промени са фатални в това отношение. Животът със сигурност ще изчезне мигновено. Колкото до Вселената, сигурно все нещо ще остане в нея, на доизживяване... А, да добавя. Тъй като енергията не се губи, разликата в енергиите на двата вакуума ще се отдели в общият случай като лъчение и засилено термодинамично движение, което ще изпържи това което е оцеляло. Енергията е огромна, ще има доста порядъци за вдигане на температурата.

МОДЕРАТОРИ! Помислете за обикновените хора, които четат подобни менторски коментари и си градят една изкривена представа за науката. Вземете мерки за този спам, помогнете на човека да се ориентира към правилният път, след като той сам не може. Ако си го държите като шута на форума, поне предупредете хората да не се впрягат.

Вашата памет е много по-свежа от моята

Не отричам правото ви на мнение, а твърдя, че мнението ви е проповядване на псевдонаука. А аз отричам псевдонауката. Пък и злоупотребихте твъврде много с правото на мнение в този контекст. "Психическа информация" се отнася също до различимост и неразличимост, но на "психочески" обекти, например изпъква добре при сравняване на психическите профили. Това което си мисли човек не е информация (камо ли психическа). Човек мисли с модели, чрез тях той интерпретира информацията, не мисли с информация. Лесно може да се убедите в това, като вземете един прост неразумен измерител на температура със записвач. Той записва промените, записва информацията. Като спре да записва, вашият разум единствено може да каже, че няма информацияя, но записаната не е нужно да я мислите, тя е визуализирана на лентата. Иначе всичко, за което се замисли човек е свързано с информация, защото живеем в свят, който непрекъснато се променя. Аз наблегнах на "физическа информация" само за да поддържам темата, определението което дадох е приложимо в много области. Информацията не изисква прилагателни пред себе си. Те само заблуждават четящите. Значи "физическата информация" е някаква еманация, накакво изпарение от мислите на индивида, според казаното и по-горе? Къде го чукаш, къде се пука...Пък и философията защо намесихте... Така и не казахте какво според вас е "физическа информация". Проблемът е, че и не съответства на тях. Изведете някакво количествено следствие, за да правим сравнение. Например, получете каква е скоростта на светлината според вашата хипотеза, и да видим дали съвпада с измереното. Или колко е заряда на електрона. Или гравитационната консстанта. Или константата на слабите взаимодействия? Хайде, давам ви преднина, може с грешка до 10%, ще приема като съвпадение и липса на противоречие. Дайте нещо което може да се провери точно! Забравете бинарното мислене "има/няма", това не върши работа и не е част от научния подход. Хората градят теория, която не само казва, че В+ мезоните ги има, а че с вероятност 0.3% могат да имат разпад на каони. И когато експериментът показва, че да, има ги тези мезони, ама вероятността за споменатата ситуация е 0.8%, теорията пада, обявена е за погрешна и е създадена съвсем друга. Това е науката Физика. Количествена.