scaner

Тук имаме дифракционна решетка, тя играе ролята и на монохроматичен филтър, разделяйки честотите и отклонявайки всяка честота на различен ъгъл. Имаме същият ефект както при тънките слоеве на очилата - размери, под дължината на кохерентност. Но опитайте да създадете интерференция с по-голям размер, например холограма на малък предмет. Скоковете във фазата, предизвикани от времевата некохерентност, при лазер стават ориентировъчно по един/няколко в секунда, може и по-рядко при стабилизираните. При обикновена светлина тези скокове стават от порядъка 1011 и повечче в секунда. Всеки от тях е шум върху холограмата. Колкото повече шум, толкова повече малките детайли не могат да се пресъздадат. А времето за експозиция може да бъде 5-10 минути, половин час, зависи от фотоплаката. Ако интерференцията се основаваше само на отделните фотони, това нямаше да го има. Но има още един интересен ефект свързан с интерференцията: интерференция на различни фотони от два лазера. При тях установката е такава, че всеки лазер облъчва само един от двата процепа (осъществява се с пластинки, които пропускат или отразяват с еднаква вероятност. Макар и трудно, постигнати са условия при които, когато лазерите работят в режим на единични фотони, можем да получим интерференция. Ако изключим единият лазер, интерференцията изчезва. Това е друг интересен феномен на "взаимодействие" на фотоните, при положение че те не взаимодействат Но се обяснява квантовомеханически.

Неодумявам и питам. Какво лошо има?

Аз само показах, че твърдението което изказахте не е коректно, затова парадоксът не е в СТО, а се създава от приемане на погрешното твърдение. СТО описва всякакви системи, чрез последователен преход от една инерциална в друга.. Колкото до някакво виждане - цитати от книгата не са доказателства. Оригиналната статия за такъв експеримент е. Дали отдадената част от енергията е достатъчна, за да съвпадне с измереното от Комптън? На това може да отговори само точната формула, изведена от вълновият модел. Останалото са празни приказки. Защото ако не съвпада, това опровергава модела.

Ахаааа, разбрах, значи "АЗ" идва от ass Тогава що не гласувате дружно за правата на хомотата? С такива нагласи животът би станал още по-интересен?

Що за живот е това, ако не можеш да си осигуриш приятните моменти и без такива патерици?

При некохерентна светлина и повече процепи не помагат. При ниска времева кохерентност светлината се състои от вълни (щом така е по-благозвучно) с различна честота, и с на практика непрекъснат спектър. Такъв спектър създава насложени и плавно отместващи се непрекъснат "спектър" от интерференчни картини, което в крайна сметка рефлектира до намаляване на разликата между минимуми и максимуми и до липса на интерференчна картина (тъй нареченият коефициент на видимост на интерференчната картина клони към 0). Ниската кохерентност на източниците е проблем още от времето на Хюйгенс. Борбата с нея се е водела на няколко фронта. С времевата некохерентност: с монохроматични филтри и намаляване на интензивността, с пространствената некохерентност: със серия малки отвори, през които да се формира светлината преди да попадне на процепите )което е спомагало и за времевата кохерентност, намалявайки интензитета. Голямо постижение е било за Майкелсън да постигне за своят интеферометър дължина на пътя при времева некохерентност от порядъка на 15 метра при източник живачна лампа. Многото отвори, които предлагате, спомагат за повишаване на контраста между максимумите и минимумите, когато ги има, но ако коефициентът на видимост е малък, и това не помага. Многото отвори не помагат за разделяне на интерференчни картини, насложени от две вълни с различна честота например. А това е случаят при ниска времева кохерентност., например светлина от електрическа крушка или от слънцето.

Покажете количествената формула, която дава вълнновият модел. Без нея вашите обяснения нямат никакъв смисъл.

Дали е така може да се разбере само след сравнение с оригиналната статия. Не, не можем да изберем който и да е от двамата близнаци. Единият прави "чупка", защото се връща - той не е равномерно и праволинейно движещ се. Как стигнахте до този извод?

ТОгава за какво възмикна проблемът с разни делимости и неделимости? Потвърждение може да се търси само между предсказанията на един модел и реалните факти. При Комптъновият ефект реалните факти потвърждават модела за фотона като "топче". Докато вълновият модел на разсейване не предвижда промяна на честотата (освен доплеровата съставка от подвижни електрони, но тя има друга зависимост и други величини).

Ако ти допадне, препоръчвам ти "Омон Ра" от същият автор: нещо като черна антиутопия, "разбулва" много наслоени представи и стереотипи от времето на Съветският съюз П.С. И двете повести ги има в читанката, в сборник.

Това че смяната се осъществява чрез ускорение далеч не означава, че ускорението е отговорно за разминаване на часовници.

Промените при обмен на енергия при взаимодействие нямат никакво отношение към проблемите за делимост/неделимост. Едно топче, като се блъсне в друго топче, си променя също енергията, но на никой не му хрумва да разсъждава за някаква делимост на това топче. При фотона имаме същата ситуация: един фотон преди удара, един фотон след него.. Фотонът не е само енергия, за да се разсъждава, че като се отдаде част от нея, то се поглъщал фотон. Пак да спомена, законът за запазване на енергията и импулса забранява появата или изчезването на допълнителен фотон в картината.

Точно това е проблема - това и дава възможност да интерптира нестрого фактите, което да доведе до лъжливи твърдения. Намерете научната статия, в която се изказва спорното твърдение - там можем да видим така ли е или не, при какви условия е получен резултатът и още куп информация. Сега спорът е безсмислен. Първо, тук няма роля ускорението, било то симетрично или друго - според СТО само скоростта е фактор. Второ, няма парадокс - като се отърсите от идеята за ускорението, може да ви хрумне правилното решение. А то е, че единият близнак сменя отправната си система. Разбира се, трябва да се посмята малко. Но това че вие не може да решите парадокса не означава, че и СТО не може. Ако е очевидно, значи лесно ще намерите нужната формула. Но до тогава твърденията ви нямат доказателствена сила. Така че давайте формулата за да видим справя ли се или не вълновата теория при Комптъновият ефект.

Дорис, искате да кажете, че тази ситуация, в която една вълна интерферира с отместена във времето част от нея, се извътршва от един фотон? Но тогава този фотон ще бъде физически на няколко места, и ще има вероятност да взаимодейства на няколко места, т.е. да остави части от енергията си на няколко места, и в крайна сметка да не е един фотон Намерих данни за дължината на кохерентност (дължината, която светлината изминава за времето на кохерентност, от Курс общей физики. Оптика, на Алешкевич): - бяла светлина - около 10 пъти дължината на вълната, с монохроматичен филтър може да се увеличи няколко пъти; - газоразрядна лампа - около 3 мм; - поток йонизирани излъчващи атоми - 30 см; - He-Ne лазер - 3000000 км; Оптичните покрития, и тези за очилата, са един или няколко слоя с дебелина около дължината на вълната, за по-широкоспектърните се играе с няколко слоя. Общата дебелина е изброими микрони, което попада с излишък в дължината на кохерентност на бялата светлина. Затова има ефект върху нея, затова имаме видима интерференция от маслени петна върху водата. Ако използвате бяла светлина обаче в опита с двата процепа, няма да получите интерференция. Опитайте. Като минимум, бялата светлина съдържа вълни с различни честоти, всяка би изградила собствена интерференчна картина, но в съвкупност те се наслагват и се получава размазано петно. При очилата всъщност е същото, там борбата е от това петно да намалеят загубите от отражение, което е друга битка. Основанието е, че тя изказва твърдение, което отсъства в научната литература. Или вие не сте разбрали контекста. Това "несиметрично ускорение" какво значи? СТО не разглежда влияние на ускорението върху изоставането на часовниците (освен тези с махало ) Напротив, доказано е експериментално, че до огромни ускорения, порядъка над 1015 земното, няма такова влияние. Ето, това е пример че също не сте разбрал контекста. Как се справя вълновата теория при ефекта на Комптън? Дайте формулата за разпределението на разсеяната светлина по честота според ъгълът на разсейване, идваща от тази теория, за да я сравним с резултатите на Комптън. Само тогава може да се твърди справя ли се или не, всичко останало е фантазия. Не сте разбрали какво съм ви казал, което затвърждава мнението ми, че не сте разбрали и книгата която цитирате. Аз казах, че фотонът проявява качества на вълна в едни ситуации, и качества на частица в други. Противоречието което изказвате е лично ваша формулировка. Аз нямам вина за него.

Обрисувал си го както Пелевин в "Жълтата стрела"

Точно това не е възможно. И практиката го показва, светлина от лампа с нажежаема жичка, дори преминала през монохроматичен филтър, на практика не интерферира. За това за големите интерферометри от типа на Майкелсън-Морли са се разработвали всякакви хитрости. Това което е на снимката, се отнася до антирефлексните покрития. Това са покрития, които намаляват отражението. Най-просто това се постига за фиксирана дължина на вълната, чрез преминаване/отражение от система от тънки слоеве с подходяща дебелина и коефициент на пречупване. При очилата е нужно това да се постигне за по-широк честотен диапазон, което се прави с по-сложна система слоеве, съответно с по-ниска ефективност. Кохерентността от друга страна се характеризира с параметри като времева кохерентност, пространствена кохерентност. Смисълът на тази времева кохерентност е следният. От обикновена електрическа лампа лъчението имз термичен произход, и се излъчва на цугове. Цугът може да представим като микроимпулс, излъчен от някакъв участък на нагрятата жичка, в който всички фотони са кохерентни, тоест формират на практика плоска вълна. Времевата кохерентност тогава ще бъде равна на продължителнността на този цуг. Ако част от тази вълна се опита да интерферира с вълна от друг цуг, няма да се получи интерференция. Но част от вълната може да интерферира със подходящо закъсняла по време (по фаза) друга част от същата вълна.. При процесът на отражение от интерференчните покрития става дума за слоеве с много малки дебелини: от порядъка на дължината на вълната по оптичен път. При това положение е много висока вероятността падащата и връщащата се отразена от другата повърхност на слоят вълна да са от един и същи цуг и да интерферират пространствено, увеличавайки амплитудата на отразената (или пропуснатата, в зависимост рефлексно или антирефлексно е покритието) вълна. Ако обаче падащата част и отразената част трябва да изминат по-голямо разстояние, отколкото им позволява времевата кохерентност, тогава в картинката се появяват и вълни от други цугове, с които интерференция не се получава (получава се шум, размазване на картината). Затова при интерференция е нужно да се увеличи времевата кохерентност. Лазерите предоставят такава възможност, поради принципът на създаване на лъчението: там то също се получава на цугове (от всяко минаване със снемане на инверсната населеност), като те се изчакват един друг (всеки изяжда инверсната населеност и елиминира други цугове при своят проход), и всеки цуг е много богат на фотони, дава голям интензитет. Подобна картинка може да се получи и при лампи с нажежаема жичка, като се намалява силно интензитетът, с цел да се получи режим близък до лазерите - цуговете да минават последователно през процепът, с който се формира интерференция. По-нататъшно намаляване довежда до режимът на единичните фотони, които също интерферират. Но режим на голяма яркост при такива лампи не дава интерференция, поради ниската степен на кохерентност.

Е какво се получава сега, моята дума срещу вашата? Да се огледаме тогава. Подписана е конвенцията от 44 държави, което означава принципно съгласие с формулировката и целите. Ратифицирана е от 28 държави, което означава пълно приемане на формулировките в нея. Дали всичките юристи от тези държави са били по-глупави и заслепени от вас, за да не видят колко куха и безсмислена е формулировката на конвенцията? Или все пак вие пропускате нещо? Аз мисля че е ясно какво пропускате - не искате да видите рамката, която бие на очи, и свободата за запълването и. Иначе позицията ви ще рухне. Разбираемо. По-горе. Полша все пак я ратифицира. Което означава, че липсата на рамка някак не е забелязана в този процес. Защото ако липсваше рамка, Полша нямаше какво да подписва изобщо. Резервите и са за друго. Възможно е, но нека и законодателят погледне. Тогава в тази насока няма какво да се променя. Защо тогава е целият този цирк? Спокойно, ЛГБТ гледат да се бутат навсякъде, за тях това е и реклама. Но какво лошо има, ако спазват помоща с "джендър"-а както е ограничен в конвенцията? Лошото тук е друго - че държавата е опряла до помощ от такива организации за да излезе от дупката, в която е изпаднало правоприлагането и по отношение на насилието.

Взаимно е.

Зависи как си ги направим. Натискът е да ги правим. Колкото до политическата ни върхушка, какво общо има нейната "устойчивост" и конвенцията? Тя може да се продаде и без конвенция, така че не е тук мястото да я обсъждаме. Тук обсъждаме ползите и (евентуално) вредите от конвенцията като такава. Те са зададени като рамка - трябва да ее постигне това, или да се направи онова. Тя се изпълва с конктретно съдържание от изпълняващият. Повтарям се вече. Ако беше зададено съдържанието, щеше да се налага като закон, на който да се козирува и който само да се гласува. Но доколкото разбрахм вие се плашите точно от такива снесени положения. Докато свободата която дава конвенцията е за адмирации. Цитирах в предният пост. Става дума за жени при определени условия. За какво става дума пак? Ако рамките, които задава конвенцията, се махнат, тя се изпразва от съдържание - не се указва какво трябва да се постигне в борбата с насилието над жени. Забраната на резервите е свързана със забрана да се променят указаните рамки, а не с конкретиката която законодателят ще внесе, променяйки законодателството. Резерва, която попада под забраната за промяна например е, ако някой поиска (преди ратификацията) в пасажа за изкореняване на предразсъдъците да направи промяна, даваща възможност на конкретната държава да си остави боят с пръчки като възпитатена цел, като изключение от определението за насилие, поради някакъв социален предразсъдък, всичко друго нека си е по конвенцията . Ако сте ратифицирал конвенцията, законодателят е длъжен да запише мерки за изкореняване и на социалният предразсъдък, водещ до този бой..

Конвенцията не формира крайни закони, а само препоръки, рамки. Дали ще има нужда от нов закон в някаква област, от поправка на съществуващ закон или няма нужда нищо да се пипа защото си го има, зависи от законодателя. Той трябва да прецени какво да се променя и да докара законодателството до указаните рамки. При това положение, ако е нужно да се въведе джендър-идеологията, това трябва да се укаже изрично в конвенцията. Такова нещо в нея няма. Всичко по тази тема са страхове, спекулации и манипулация. Ние сме доста напред по повечето мерки, указани в конвенцият. Прблемът ни е в изпълнениието. Дали ще се променя конституцията - по мое мнение не, но ще видим какво ще каже КС. Но всичко което тя не съдържа, е в прерогативите на законодателя. А както вие забелязахте и аз посочих, тя не съдържа конкретно кои предразсъдъци трябва да се изкореняват и кои социални роли трябва да се променят. Това може да направи единствено законодателят, като се съобрази със състоянието на обществото и рамките зададени от конвенцията. Така че точно това е положението: тези конкретни мерки не са въпрос на конвенцията. Не става дума за приемане на всеки. Четем: „Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, А, параграф 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна/добавъчна закрила.“ Става дума за жени. За което е и цялата конвенция. Ако под джендър имаме пред вид дефиницията, дадена в конвенцията, какво лошо има в това? Конвенцията изисква законодателят да приведе законодателството в съзвучие на конвенцията. След като конвенцията задава само рамка, законодателят е длъжен да запълни тази рамка със законови актове. Когато конвенцията указва, че трябва да се изкореняват стереотипи водещи до насилие, законодателят трябва да вземе пред вид какво в нашето законодателство липсва по този проблем и да го попълни. Това което вече го има като закон, съзвучен с конвенцията, не трябва да се пипа. Ние имаме закони, криминализиращи осакатяването, така че предразсъдъци като тези свързани с гениталните обрязвания вече попадат под ударите на закона. Но за тези които не попадат (а конвенцията не ни знае конкретно бакиите) законодателят трябва да определи кои са и какво да се предприеме. Не е толкова сложно. Изрично е изключено държавата при подписване на конвенцията да иска промяна на една или друга рамка. Но това е съвсем друго. Четете.

Сериозните експерименти първо се описват в сериозни списания. Така може да се провери дали книгата си е позволила художествена измислица, дали вие нещо не сте разбрали, или имаме умишлена заблуда. Не става дума за подхвърляне, а за проверка на фактите. Но така без статия, на такъв експеримент който противоречи на цялата останала информация и въпреки това е останал световно неизвестен, не може да се вярва. Това няма значение. В поле с което той взаимодействува, той притежава потенциална енергия. АКо не ви харесва идеята за полето, а повече ви харесва само изкривената геометрия, тогава обяснението е чрез различният ход на времето в точката на тръгване и точката на приемане. Тъй като за слаби полета това са две интерпретации на едно и също нещо, то и резултатите съвпадат. Вълновата теория не може да обясни изцяло поведението на фотона. Нито излъчването му, нито поглъщането му, нито разсейването при опитът на Комптън.

Задълженията са изброени в конвенцията. Държавата се задължава да вземе мерки, иначе ще има международен натиск, ако не го прави ама я е ратифицирала. Овластяването на жени не ни засяга толкова, ние сме доста напред с материала спрямо Европа в ръководни постове, заемани от жени. Как пък успяхте да провидите джендъри и тука... Ако нашият законодател е толкова податлив на НПО-та, проблемът очевадно не е в конвенцията. И няма защо да смесваме (потенциалната) продажност със съвсем друга тема - защита на жените от насилие. Аз не мога да разбера тези страхове, които потапят логиката... Някъде беше казано: дайте тогава да забраним "Зайченцето бяло", това е пропаганда на Плейбой и развращава нашите деца... От такива страхове е една крачка то това.

Колко са неустановени и опасни, решава този дето ги е наел. Това не е проблем на конвенцията. Какво за бежанската страна да кажа? Дали ще ни залеят ирански травестити?

А кое трябва да е вярното тогава? Аз само окопирам от конвенцията, и задавам въпроси. Какво трябва да се извърши, е указано като рамка. Не са изброени конкретнните действия. Тук не става дума за резерви, а за оставена свобода на законодателя да решава какво да се прави в зависимост от ситуацията в държавата му. В една трябва да се изкоренят едни стереотипи, в друга - други. За това тук няма ограничения и забрани, решенията се вземат от изпълнителят.. Липсата на възможност за резерви се заключава в това, че не можеш да отхвърлиш или промениш зададената рамка. Но как ще я изпълниш, решава законодателят. Чакайте малко. В първият пасаж който цитирах, става дума за нестереотипни социални роли (нестереотипни роли на мъжете и жените като полове е друго). Всяко общество би могло да направи анализ на собственните си стереотипи и роли. Стереотипите показват кои роли са приети за мъжа, кои за жената. Останалите роли за мъжа и жената са нестереотипни. Най-прост случай - мъжът може да се грижи в кухнята, не само жената, това е нестереотипна роля в патриархалното общество например. Тези роли са свързани с равенството на мъжа и жената в обществото. Не е работа на конвенцията да определя стереотипните (и съответно нестереотипните) роли в различните общества, затова този въпрос е оставен отворен - решава го изпълнителят. Ще пристигне сега някакво племе от Уганда със свои обичаи, конвенцията от къде ще знае да предвиди какви социални роли са си избрали там и какво точно трябва да се изкоренява? както видяхте, разсъжденията ви до тук не са коректни. Заключенията също. Повтарям, стереотипните и нестереотипните роли са характерни за конкретно общество, не е работа на конвенцията да ги специфицира. Тя е указала списъка с насилия за които става дума, трябва да се променят ролите водещи до това насилие, в различните общества те са различни, някъде ги няма, повечето ги няма в европейската цивилизация. Как ще си направи образованието и кои роли ще бори, решава изпълнителят - съответната държава.

Всички изброени в списъка организации имат солиден опит в борбата с насилието над жени. Предполагам, за това са в споменатият списък. Когато ви викат да помогнете да се свърши някаква работа не ви разпитват дали сте от ГЕРБ или БСП, нали? Да, ако агрономите могат да се справят с промотирането на атомната енергия, защо да не ги използваме? Да не мислите че ПиАр агенциите дето вършат крайната работа много разбират? Разбират тези, дето им задават рамките какво да свършат. Трябва ли да повтарям за енти път, че тази конвенция не дава права, а вменява задължения на държавата за борба с насилие?