scaner

Теорията на относителността, от която следва сингулярността, е от класически тип. Всички такива теории са способни да доведат до сингулярност, и причината е, че това са екстраполирани състояния далеко извън областта им на приложимост. СЪстоянието на сингулярност задължително изисква и описание от към квантовата механика, там принципът за неопределеност ограничава размерите на пребиваване на обектите и картинката става съвсем различна. Това че квантовата механика в момента не се съгласува с теорията на относителността е проблем на нашият модел, с който се опитваме да направим това съгласуване. Работите в тази посока стимулират и търсенето на подходящ модел, не само експлоатирането му. Безкрайната плътност като твърдение идва от неявното допускане, че цялата маса на видимата веществена част на вселената е била в тази точка. Това не е задължително. Може да се окаже че сумарната енергия на тази веществена част, m.c^2, сумирана с енергията на гравитационното поле на всички обекти, която е отрицателна, да бъде точно нула, тогава и сумарната маса съответстваща на тази енергия също е нула и няма проблем с безкрайна плътност. Но сметките в тази посока ще се правят чак когато стане по-ясно какви са процесите при Големият взрив на квантово ниво, които са предизвикали подобно разделение на енергията. Теориите без начало и без край също имат проблеми, макар че решават други. Например вечната инфлация на Андрей Линде разрешава част от проблема със сингуларността чрез идеята за мултиверса, но остават други проблеми, свързани с пъпкуването на вселените. Във всяка такава вселена сингуларността в началото от вътрешна гледна точка остава, макар че от гледна точка на мултиверса няма проблеми. Стивън Хокинг поддържа сходни идеи. Изобщо проблемът със сингуларността като точка е малко измислен, не е задължително да е точка. Това е най-простият интуитивен модел, следващ от наблюдаемите факти. Теорията на Линде дава други възможности. Сингуларността за сега не е съществен проблем, има варианти за заобикалянето и, а ако ножът опре до кокала, има си и квантова механика... За сега просто няма информация, която да помогне да се създаде теоретична обща картина, от чийто поглед ще се разрешат тези проблеми. Затова има много кандидати варианти.

Науката и не се напъва да спори с теолозите. ДОкато те оправдават аксиомите си с такива противоречиви измислици, няма спорове. В рамките на теорията на Големия взрив тук няма проблем. Тъй като според нея и времето и пространството са се създали в резултат на взрива, понятието "преди" осмислено със това понятие "време" няма смисъл. Никой не твърди че от нищо възниква нещо, това са вестникарски интерпретации на теорията. Какво представлява сингуларността, и има ли изобщо такава при този процес, ще се разбере чак като се намеси квантовата механика. А твърденията на теолозите са постулати без нито едно налично потвърждение. За разлика от постулатите в науката, които са твърдения сочещи очевидно вярно явление/факт (вярно при всички проверки, без изключение), постулатите на теолозите сочат явление/обект които нямат дори едно практическо доказателство за истинност. По логиката на теолозите светът е създаден и от Спагетеното Чудовище. .. :) Има много опити в тази насока. Проблемът е, че те се опитват да обяснят някой аспект, допускайки несъответствие в други аспекти, докато теорията за Големият взрив обхваща обяснение на максимален обхват факти. Споменатият бразилски учен например има следният проблем: за да има всекената циклично съществуване както той твърди, в периода на разширение разбягването на галактиките трябва да се забавя, докато наблюденията са че то се ускорява, за което имаше и нобелова награда преди 20-тина години.

Естествено че винаги могат да се допуснат грешки, и за това се правят непрекъснато проверки във всякакви форми. Теологията не е наука, тя е непроверима система само от постулати. Там няма следствия от постулатите, каквото се твърди, е окончателната истина - ако искаш приемай, ако не искаш - не. Затова няма място за сравнение с науката. Твърдението касаещо скоростта на светлината е формулирано само за псевдоевклидово, статично плоско пространство. Ако пространството не е такова, в сила имаме общата теория на относителността, където скоростта на светлината може да зависи от други геометрични качества на пространство-времето. В частност хипотезата за инфлацията, при която обекти могат да се раздалечават със скорост над тази на светлината, е съвместима с общата теория на относителността. По отношение на Big Bang - за сега това е на практика единствената теория, която може да обясни максимум от наблюдаемите факти. Разбира се, истината в научните теории винаги е под 100%, така че винаги има място за нещо ново. Но на настояшият етап това е което е постигнато с достатъчна степен на сигурност.

Това беше историята с неутриното през 2012 г. Накрая се оказа тънка грешка при измерване на времената, контактен проблем с кабели. Засега скоростта на светлината си пази мястото :)

Прав си, примерът ми е частичен. Наблегнах на положителната обратна връзка, защото тя произвежда лесно видими ефекти, на каквито се разчита в "хипотезата". Основната ми идея е че обратната връзка всъщност е вид топология, по която се връща част от излъчена енергия, и в нея няма нищо мистично. "Хипотезата" се нуждае от някакви механизми дето са извън физиката, и за това въвежда нов смисъл в известните понятия, за да обърква. Но това е друга тема...

Полетата в тази хипотеза са нещо неизвестно по смисъл, но удобно за обяснения. Може да му придаваш всякакваи свойства, каквито са ти нужни за конкретно "обяснение". Но най-фундаменталното им качество: полетата ги има когато има нужда от тях за някакво "обяснение", и мистериозно изчезват, когато пречат на друго "обяснение"...

Съвсем естествено е - при крайна скорост на взаимодействието - да е необходимо време за да стигне то до някаква отдалечена точка. Никой не търси "незакъсняване", нито го решава с измислени абстракции - вие сте спеца по измислянето Когато имаме закъснение, "незакъснението" никому не е нужно. Забравете за "обмен на информация". Информацията не се пренася, тя не е характеристика на носителя сам по себе си, нито на обекта на който се въздейства сам по себе си. "Преносът на информация" е един общоприет мит, терминологична грешка, ако го кажем с други думи. Информацията се получава и с, и без поле, както е в класическият случай. Полето е само подробност, специален "преносител" на взаимодействието - то е важната съставка за наличие на информация, а не дали имаме или не поле (давам "преносител" в кавички, щото взаимодействието не е товар който се носи, то се случва - "пренос на взаимодействие" също е погрешен мит. движи се материята, не взаимодействие). И скоростта на предаване на взаимодействието не е Ссреда, а скоростта на звука за съответното въздействие в средата. Във въздух Ссреда е на порядъци над скоростта нз звука, но скоростта на звука ограничава взаимодействието предавано чрез полетата на молекулите. Хайде сега забравете "непрестанното образуване", а въведете "взаимодействие". Какъвто и да е "преносителят" на взаимодействието - поле, частици или друго, взаимодействието извършва промяната. Може да си го наречете "пренос на промяна", щом ви харесва. Но не е нужна някаква допълнителна измислица, нали? Във всеки конкретен случай така може да елиминирате нуждата от "непрестанно образуване". И ще застанете лице в лице с реалността.

Вие май падате от небето? С такова невинно невежество се втурвате да си измисляте неща, за да запълните пропастите на незнанието си... Няма закъсване на закона за действие и противодействие - същият е както и в класическата механика. Вие имате погрешна представа за протяжно "тяло" като един обект. И това идва от аналогията с идеално твърдото тяло в класическата механика. Не, няма идеално твърдо тяло в релативизма, и причината е именно Свак. Въздействате на една част, въздействието се предава за крайно време към другите части, и всяка част взаимодейства с предходната която играе роля на извършител на действието върху нея. В този смисъл въздействие е действието упражнено от едната част върху другата, взаимодействие включва взаимният обмен на въздействия, олицетворен със "закъсващият" закон. Това е от памтивека, и не е нужно да измисляте някакъв друг смисъл. За конкретната ситуация може да прочетете това. Тръгвайки по наклонената плоскост с измисляния, изпразвате хипотезата си от смисъл. Многократно съм го показвал. Обмяната на фотони не е ОВ. Пак измисляне на смисъл различен от общоприетият. Използвайте простият и установен термин взаимодействие, за да е ясно за какво става дума. Скриването на общоприети термини с някакви нови думи води единствено до объркване. Прекрасен пример в книгата на Оруел "1984". Там целта е объркване и подчиняване на населението, вашата води до същото объркване и фрустрация. Без такова объркване ясно се вижда нищото наречено "хипотеза". Затова и горе към Шпага казах - пълнежът на термина ОВ е само мистичен, за да заблуждава. Е, сега като стана ясно че под ОВ всъщност трябва да се разбира взаимодействие, ролята на вашата информация става вакантна... Още една мистична същност изяснихме. Но хипотезата заплашително започва да се изпразва от смисъл (който и така нямаше) Фантазия има и за петдесета сила. Но какво от това? Запомнете, хипотеза която не е способна логически да произведе следствия (няма минимум количествен израз), не може да твърди за първа сила нещо, камо ли за пета. Ако природата не може да даде повтарящи се действия, тя няма да може да създаде устойчиви структури, и нямаше да има кой да философства над това. Така че това отклонение е безсмислено. Наличието на повтарящи се действия в природата не е следствие от вашата хипотеза, а постулат в нея, защо го намесвате?

Какво не е ясно? Обратната връзка сама по себе си не е обект, не може да създава причини и последствия. Затова и няма нищо сакрално и мистично в нея. Друг създава причините и управлява влака, негова е важната роля. Докато тук тя се прикрива, защото е тривиална и не върши работа за "обяснение" на каквото се сетиш.

Ако нямаше нищо мистично в обратната връзка в хипотезата, изобщо нямаше да и се обръща внимание. Но тя е много важен компонент в "хипотезата", щото ако бе се объркват чрез нея (и подобни терминологични водовъртежи) нещата, няма как да се получават "обяснения". Хайде, най-прост пример: обратна връзка в усилвател: част от изходният сигнал се подава на входа. Какво следва? Ако усилвателя не се захранва, следва нищо и половина, просто имаме циклично циркулиране на сигнал със съответните загуби и затихване. Ако подаваме външна енергия към усилвателя, сигналът започва да се усилва, един вид самоорганизация. Само че в крайна сметка организаторът тук е външна причина - захранването на усилвателя, а резултата е един вид акумулатор (енергията се натрупва в контура на усилвателя, всеки акумулатор на едно или друго равнище е система с обратна връзка, и е откриване на топлата вода това да се фаворизира толкова). Тоест, интересната причина във всички случаи е външното въздействие което премята системата в други състояния, а не самата обратна връзка. Докато в "хипотезата" обратната връзка е в някаква мистична форма на самостоятелна същност, независима от външното въздействие. Таска както и информацията в "хипотезата" му - пак някаква същност, различна от простите разлики между състоянията след някакво взаимодействие. Ако се махне тази мистика, нищо не остава от хипотезата. Но просто трябва да се разтъркат очите Именно, докато тук и се приписва някаква допълнителна изключителна роля. А е ясно: ако няма причинител, обратната връзка е нищо. Тя е просто някаква конфигурация, жица, която предава въздействието от причинител, а не някаква свръхестествена същност. В света всичко е свързано, обратните връзки са най-нормалното нещо, и е учудващо да се акцентира толкова на тях. Освен, разбира се, ако не се гони мистичният ефект, поради липса на друг смислен инструмент за "хипотезата".

Разбира се че обратната връзка е "доказана" (след като и е формирано понятие и име), още при неживите твари и неща, и че при нея не се изискват свръхсветлинни скорости. Тя е елементарна форма на закона за действие и противодействие. Но във вашата схема тя има някаква мистична обяснителкна сила (вместо тя да е обясняемото защото е следствие), и там е нужна свръхсветлинна скорост по тази причина. Запомнете, ОВ е наименование на последствие, тя не е обяснение, дори при живите организми. Вие каква разлика правите между "как" и "защо"? Ако търсите причинно-следствените връзки (като "защо"), на физиката това и е работата да ги изявява. А ако търсите смисъла който е вложил Бог, забивате в някаква гнила философия, с която физиката си няма работа. Така че се замисл;ете от какво сте недоволен. И си припомнете, физиката се опитва да разкрива закономерностите, а не да си измисля обяснителни успокоителни приказки там където не знае нещо. Както правите вие. Всичко което може би си мислите че физиката си :измисля: - попито от вестници и популярни книжки - на практика се проверява дали става и най-често се отхвърля щото не става. А при вас е само напоителен разказ... И накрая, за какъв пример давате видето за спина? Какво общо има това с темата?

Здравей Шпага! Това подчертано "спрямо" в различни ситуации има различен смисъл. Можем да наблюдаваме два обекта и да описваме разстоянието (и промяната му) един спрямо друг (но в нашата отправна система). Тогава можем да си намислим единият за отправна база и да твърдим нещо за разстоянието му спрямо другия (разстоянието между тях в нашата отправна система). Другият (втори) вариант е, ако описваме това разстояние от отправна система, свързана с единият от обектите - тогава описваме движението на другия спрямо него, спрямо отправвна система в която той е неподвижен. Връзката на наблюденията в двете ситуации става чрез подходящи координатни трансформации: между нашата отправна система в първия случай, и между отправната система на единият от обектите във вторият случай. Тези две ситуации в СТО са принципно различни, защото се налага да ползваме Лоренцовите трансформации. Само при малки (спрямо светлината) ваимни скорости тези трансформации практически уеднаквяват резултатите за двете ситуации. При големи скорости обаче започва сериозно разминаване. А за скорости равни на скоростта на светлината - какъвто е примерът ти с двата лъча - Лоренцовите трансформации водят до нещо като сингуларност: времето в отправната системаа на светлиният лъч спира, и всъщност такава отправна системаа не може да съществува - в нея не може да се отчитат времена, скорости и разстояния, каквото е основното качествно на една отправна система. С прости думи казано, според специалната теория на относитеността принципно не можем да описваме нещата от "гледна точка" на единият лъч, и нищо не можем да кажем за някакво отдалечаване или не на другият спрямо него ("спрямо" във вторият смисъл). А твоят въпрос е точно в този смисъл. Противоречието тук може да се изяви и по друг начин. Според вторият принцип на теорията на относителността във всяка отправна система скоростта на светлината трябва да е едно и също число, включително и в отправна система в която светлината е в покой. Т.е. в такава система светлината хем трябва да е в покой, хем скоростта и да не е нула. Вижда се, че вторият принцип на СТО изключва такива отправни системи като невъзможни. Затова понятие като "спрямо светлината" няма смисъл за отправна система свързна със светлината.

Ник, и аз съм го срещал преди това, сега като му хвърлих поглед и видях разсъжеднията по Доплеровия ефект, си спомних. Но в началото веднага личи, че човекът не е наясно с каква цел се извършва опитът на Майкелсън и Морли. Цялото творение е изключително объркано. Както и да е. Ако е същият човек, браво, изглежда му е просветнало че нещо в написаното не е наред, и е решил да го поправя

Ще опитам да скицирам сегашното положение, за да се види къде сме. Съвременните експерименти, измерващи влиянието на скоростта на източника върху скоростта на светлината се основават на следната формула: c' = c + k.v където c = скоростта на светлината при неподвижен източник, v = скоростта на източника, c' = скоростта на светлината от подвижния източник, k = коефициент на пропорционалност, оценяван в експериментите. Тази формула в линейно приближение покрива всички теории. Ако k=1 имаме класическата механика на Нютон ("закон за събиране на скорости"), ако k=0 имаме специалната теория на относителността. Със сигурност k<= 1. Ако k е забележимо различна от единица, със сигурност можем да твърдим че законите на класическата физика не са верни при високи скорости. Тогава специалната теория на относителността става потенциално достъпна алтернатива, независимо какво предубеждение имат някои към нея. При всяко отлично от единица k ще имаме относителност на времето и пространството в степен, зависеща от величината на това k. Какво казва експеримента? Експериментът не е лесен да се проведе. До близкото минало на земята нямаше лесно наблюдаеми високоскоростни източници, които да позволяват скоростта на светлината от тях да бъде лесно измерена и да се определи k. Основните подобни източници бяха от извънземен произход: светлина от двойни звезди (ако скоростта на светлината зависи от скоростта на източника, два бързовъртящи се квазара наблюдавани по видимата светлина идваща от тях няма да се подчиняват на законите на Кеплер например), светлина идваща от предният фронт на избухваща свръхнова (такъв фронт се движи и към нас с около v=10000 км/с и излъчената от него светлина е с добра скорост за определяне на k), и други подобни. Само че има една сериозна критика на резултатите получени от такива източници, и тя се нарича Optical Extinction. Проблемът е в преминаването на светлината от звездите през земната атмосфера (или самата звездна атмосфера), при което пречупването през въздухът (или други газове) променя скоростта на светлината, стигаща до измервателните уреди. На практика се мери не скоростта от звездите, а съвсем друга величина. Проблемът с Optical Extinction е бил формулиран в началото на 60-те години на миналият век, и резултатите на по-късните експерименти се оценяват и чрез този проблем. Първите известни резултати от наблюдение на двойни звезди са от 1914-та година и показват k < 10 на степен -6. За съжаление проблемът с Optical Extinction ги обезсилва. Експерименти по наблюдение на двойка пулсари през 1977 г. показват k < 2*10 на степен -9. Тук проблем с Optical Extinction няма, защото наблюденията са с рентгенови лъчи, който не се влияят от този проблем. Наблюдения на избухването на супернови също в рентгеновият спектър дава оценка k < 5*10 на степен -9, което е близко с горното. През интервала 1967-2010 г. има множество подобни измервания със земни източници. Като такива се използватанихилация на бързодвижещи се двойки частици-античастици, излъчване на гамачастици от разпадащи се пиони, и най-вече лъчение от ултрарелативистски електрони движещи се със скорост на практика скоростта на светлината. Всички подобни експерименти дават много малко k, като ултрарелативистските електрони дават k < 10^-7. При тези експерименти няма проблем с Optical Extinction, защото те се извършват във вакуум. Трябва да се знае, че това е величина, ограничена от грешката на експеримента, а не е някаква насочена оценка. Следователно в рамките на грешката на експеримента се потвърждава изискването на теорията на относителността k = 0 с изключително добра точност. Сега, да допуснем че все пак k не е нула, но е около или под посочените стойности (други теории са недопустими). Практически това би довело до теория, която би била неотличима от теорията на относителността в практически всички възможни проверки, достъпни ни на настоящият ни етап, с предсказания които слабо се отличават от нейните. Времето ще бъде относително колкото го предсказваи СТО (то е такова за всяко k отлично от 1), едновременността ще бъде относителна, практически скоростта на светлината ще бъде лимит на скоростите, каквото се сетиш.

Много е вероятно самият Пенчев да няма достатъчно смислен отговор на този въпрос. Иначе би изложил някаква теза за успокоение, че не е гаражен гений, както смятат модераторите... Основните възражения срещу свойствата на скоростта на светлината (а те са пряко свързани с времето - ако тя е константа, времето задължително е относително) са, че постоянството на скоростта на светлината противоречало на логиката. Което само показва, че застъпващите това твърдение не са наясно и що е това логика. Локиката се основава на система правила, които от дадени предпоставки извеждат някакви следствия. Постоянството на скоростта на светлината е такава предпоставка, върху която като се приложат правилата на логиката, се стига до Специалната теория на относителността. Ако приемем за предпоставка че тази скорост не е константа, можем да произведем - чрез абсолютно същият непроменен логически апарат - още куп теории, например теорията на Ритц или класическата физика на Нютон. Логиката в случая не влиза в конфликт с предпоставките, тя е нещо като система от зъбни колела, която ги смила по зададен начин. Вече съвсем друг е въпросът, дали резултатът от прилагане на логиката е верен. Самата логика може да даде сигнал, ако предпоставката довежда следствието до вътрешно противоречие със себе си. В случая обаче не можем да се възползваме от такъв бонус, и решаващ фактор става експериментът. Добри хора са провели много експерименти, не вярвам Пенчев да има ресурс да ги конкурира по точност че с това да опровергава каквото и да било. Ако имаше такъв ресурс, нямаше да търси комбина. И с логиката не е излязъл късметлия, така че къде точно е сбъркал в мераците си би станало ясно ако сподели нещо. Но май няма да стане, по обясними причини... Друг подобен аргумент следва от ограничеността на представите. Целият ни опит сочи, че скоростите на взаимно движещи се обекти се събират, не е възможно това да не се случва и със светлината, нали? Това, че целият ни опит се базира на изключително малки взаимни скорости не може да събуди в такива хора съмнението, че някак не е коректно да се обобщава опитът в една нищожна част от спектърът на скорости за целият спектър. И тука вече всичко опира до инат - не може, щото не може. Това са що-годе смислените аргументи. Има и доста по-малко смислени, опиращи се на неясни, не докрай оформени идеи и чувства, че нещо не е наред, нещо като вътрешно безспокойство. В случая не знам, но съм срещал хора за които това е достатъчно за да се опънат като магаре на мост срещу свойствата на светлината. Наличието на опит в писане и вътрешно и външно оформление на книга абсолютно не е достатъчно за навлизане в такава дълбока вода. Разбира се може да съм сбъркал в предположенията си за целта на цялото начинание, и човекът да събира екип за да напише някаква пародия осмиваща гаражните представи за физиката, или някакво фентъзи Тогава може и да има някакъв шанс, макар че сър Тери Пратчет вече е минал от тук.

Просто се интересувам имате ли достатъчно материал, за да оспорвате Айнщайн. Защото само с мнения, че дори и с голяма желание и широко отворени очи, тази работа не става. Една кратка дискусия може да ви спести много нерви, евентуално и време, свързани с бъдещият бестселър. Най-малкото би ви помогнало да се насочите към някои важни проблеми, които обикновено остават скрити независимо колко широко са ви отворени очите... Някаква обща черта е това на всички, които се надяват да получат световна слава за сметка на Айнщайн - тръгват с много гордост и надежди, някакво високомерие предварително да се обсъжда каквото и да е, а се връщат с празни ръце... Най-много споменаване в местният вестник - "българин от Чуйпетлово опровергава Айнщайн"... Всяка година има по един-двама такива. А един прост разговор за аргументите им може да им спести много проблеми после. Но вие си знаете (едва ли :), щом се хващате за такава безнадеждна работа.

Само с мнение ли разполагате срещу Айнщайн? Защото това не е достатъчно дори за модна брошурка, камо ли за бестселър...

В битката срещу фактите мненията обикновено са на губещата страна на фронта. Което не изключва създаването на бестселър, при внимателно маркетиране на жанра на книгата П.С. Освен това заглавието е неясно : "времето е константа" означава, че липсват промени във времето - то е някак замръзнало, нищо не се случва...

Християнството, една религия създадена от мъже и прокарвана от мъже - това твърдение я осъжда на изчезване. Може би някакъв шанс или отсрочка ще доведе факта, че истинските мъже са все по-малко Но за това все пак трябва да се модернизира доста...

Принципът на неопределеност е задължителна характеристика на квантовата механика. Той дава определени следствия, които отличават боза като вашата от тази квантова механика. И това е квантовата статистика. Теоремата на Бел твърди, че ако ние наблюдаваме експерименти в микросвета, в които резултатите се подчиняват на класическа статистика, в сила е класическата физика - с всякакви наши си проблеми свързани с точност и т.н. Ако обаче резултатите се подчиняват на квантовата статистика - колкото и да се напъваме с точности на експериментите, принципно не можем да надхвърлим ограниченията на неопределеността. Знаете какво е принципно - и да се съдерете да фантазирате хипотези които не се съобразяват с доказаните принципи, най-вероятният резултат ще бъде едни другари с бели престилки да ви посетят и ще ви приберат на топло и тихо място. И остава да се покаже коя статистика използва природата. Е, от първите експерименти на Алан Аспе до сега всички показват властта на квантовата механика. Така че колкото и да отричате, хипотезата ви е глупост. както виждате, експерименти има които я опровергават из основа, и то много. Вие просто не сте запознат с материала, не сте запознат с методите на изграждане на науката. "Било по-добре да се счита" - това да не е някакво модно ревю? Само фантазиране не стига, за да се измислят хипотези. Пийте една студена вода да ви се изясни малко ситуацията... Принципът е твърдение, много по-силно от природните закони. Те са следствия от принципи, докато принципът е първичен. И щом запазва статута си на принцип - да се подкрепя от експериментите, редно е да изхвърлите "хипотезата" и да се замислите малко. Няма такова следствие. Няма как да се получи от хипотеза, която не е способна да създава логически следствия. Вашите напоителни приказки могат да се преразкажат и по друг начин, без да се достигне мечтаното ви нагласяване. А това няма общо с никаква наука. Такива обяснения са от репертоара на телевизионните гадатели и екстрасенси. И забравете обратните връзки. Те в случая изискват обмен на информация над скоростта на светлината - нещо да отиде, пък да се върне отговор, който да донесе информация. Това е чисто класически механизъм, и такива в природата няма. Обсъждали сме безумието на такава идея: колко далеч се простират пространствено "отразените трептения от отворите", за да има информация преминаващият фотон че отворите (на разстояние много над дължината на вълната) са два, а не един, та да се нагласи да интерферира както се очаква от него :) И защо тези прептения не влияят на фотони, които се движат перпендикулярно. Просто ви се е изчерпила фантазията тук с безумни предположения. Защо пък не? От къде следва, че полето което сме задали е достатъчно, за да направи такива поразии? И че полето изобщо влияе както ви се иска? Защо пък да не отдаде още енергия на частиците и да разколебае още картината, т.е. да се повиши контрастът на интерференчната картина? Кой от двата варианта всъщност е следствие от вашата хипотеза? Виждате ли пълното безумие на тази белетристика? Всичко при вас е само нагласяване за да "обясните" фактите от ежедневието. Спрете да фантазирате глупости. Запознайте се със следствията от теоремата на Бел и как те ви прецакват хипотезата от корен. Ограмотете се поне малко преди да замърсявате форума...

Там е работата, че в случая може. И експериментите еднозначно показват, че такива механистични фантазии са болно бълнуване само.

Точно това е една от основните грешки и заблуди на хипотезата - заблудата, че просто инструментите ни са груби и за това не можем да определим точно нещата, а не че неопределеността е присъща на природата независимо от нашите инструменти. Първиятя вариант е чисто класически, подчинява се на класическата статистика, докато вторият вариант се подчинява на квантовата статистика - за справка теоремата на Бел. И проверките свързани с тази теорема (от Аспект насам) показват, че първият вариант е невалиден за наблюдаемият свят, за разлика от втория. А втория принципно забранява траектории, и както показах, всякакви подреждания и синхронизации на малки мащаби. Знаете ли каква е разликата между "принципно" от механистичната боза, която непрекъснато изливате? Вие си повтаряте чисто механистични варианти, и не можете да схванете че хипотезата ви отдавна е опровергана. Ама поинтересувайте се защо такива дървени обяснения за неопределеността според Хайзенберг, като лошата точност на инструментите, отдавна не са в обръщение във физиката. Просветете се малко де.

Вие сериозно ли? Сериозно ли се опитвате с някакъв механичен модел да обяснявате микросвета? Какво сфазиране при неопределеността на такова микроравнище? Какво подреждане? Подредба означава определеност във взаимно положение, което е свързано с пълна неопределеност в импулса, т.е. автоматично разрушаване на такива подредености. Пространствени начупени и всякакви линии липсват вече дори в мащабите на атомите, които добре познаваме, какво остава за още по-"недостижими" микромащаби? Бълвате пълна фантасмагория, лишена от всякаква логика. Защо се опитвате да насаждате една откровена глупост? Спрете се най-сетне, излагате се.

Не отричам за мисловният свят, само възразявам в безграничното (и безконтролно) използване на творчеството за продължаване на отговорите на "защо" отвъд границата докоято се простира познанието. Това използване за създаване на непроверими абстрактни конструкции и налагането им като произтичащи или свързани с реалността е просто една логическа грешка (и всъщност лъжа). А грешка означава, че от някаква граница нататък липсва истина. Всичко нататък е хипотеза, на която не може да се има доверие, както и на всяка друга отвъд споменатата граница - докато не се появи доказателство кое е истина. А на тази логическа грешка се дава доверие с пълна сила. Рзбира се, винаги има възможност известен физик да има религиозни възгледи. Има много примери. Но за конретният случай, Хокинг, няма никакви основания да се твърди такова нещо. Дори обитаването му в идеалния свят е под контрол - той не прави грешната стъпка, да отиде отвъд неоправданите предположения в търсене на отговор на "защо". Съвсем отговорно поведение. Затова, според мен, наличието на идеален свят в който всички се подвизаваме, не е достатъчно условие за да станем религиозни и да създадем религии. :)

Не мисля че към една религиозна система може да се прикачи качестото "проверимост". За отмирането и замяната на една религия с друга най-вероятно в основата лежат конюктурни съображения. Тук съм съгласен, себеосъзнаването има много голям потенциал да обясни това, че човек макар и поставен в почти същите условия както и другите животни, има възможност да измисля по-мащабно. Но пък сега не сме вече поставени в същите условия...