scaner

Браво, най-после стигнахте до топлата вода, както подчертах в цитата ви! Странно е, че след като сте математик, не сте забелязали колко некоректен и подвеждащ (може би пак е основан на "здравият разум"?) е примерът ви. Затова ще го приведа в по-ясна, почти математическа форма: Бог може да яде А, Бог може да яде В..., Бог може да не яде. където очевидно А и В формират множеството от всички възможни храни за Бог (вегетарианство, месоядство, каменоядство, душеядство и с каквото още - евентуално - би могъл да се занимава, без значение дали ние имаме понятие за него или не). Горното твърдение изчерпва всички възможности дори за Бог, който не познаваме, нали? Ако не, добавете нещото, което съм пропуснал, и ще го коментираме допълнително. Същото твърдение, в същата изчерпателна форма за нашият случай с религиозността е: Бог може да вярва в А, може да вярва в В, може да вярва в С..., Бог може и да не вярва изобщо. където А,В,С е множеството на всички възможни вярвания за Бог, незадължително е да ги познаваме. Отново имаме пълно изчерпване на възможностите, независимо колко необозрим е Бог по дефиниция или на практика. Както забелязвате, пълно съвпадение с вашият пример с яденето. Сега забелязва ли вашият "здрав разум", че именно вариантът с неяденето (в случая невярването, тоест атеизма) лежи в основата на казуса ми и е задължително следствие при разсъжденията, които споделям в предните си коментари? Подобни теореми не би трябвало да представляват трудност за математик като вас, защо аз трябва да ви отварям очите? Бих опитал да го обявя за менте здравият ти разум, ако ти беше опитала да аргументираш некоректно нещо с него Аз не знам какво е положението с Бог, в разсъжденията си съм взел основно само едно важно свойство, споменато в Библията (по слуховете, от самият Бог) - Той съществува, и се съобразявам с човешките домислици и абстракции като необозрим, непознаваем, необятен.... Колкото за сигурността, с която казваш, че не си религиозна, нито атеист, позволи ми да се съмнявам. Ако не си атеист, ти по необходимост си религиозна. Всичко обаче опира до степента - явно не си фундаменталист, който удря чело в земята, пали свещи, повтаря молитви. Вярването в някаква по-висша сила в много случаи може да се изчерпва в ежедневното: "абе мисля си че там някъде има нещо, за да има такава хармония в природата, не е без хич тая работа"... Няма лошо, разбира се, особено щом оцеляваш и се радваш

Странни думи за човек, който пледира за здрав разум... Но вече не се учудвам. Вие попаднахте в една елементарна логическа клопка, в която много често попадат именно любители на "здравият разум", за които понятието се изчерпва само с комбинацията от буквите му. Казусът е елементарен. Ако Бог - или Котаракът В Чизми, или Спящата Красавица, или Духът на Зеленият Каменояд - съществува (а в това сме единодушни за Бог), той трябва да притежава качества, чрез които да изразява своето съществуване, иначе терминът "съществуване" няма смисъл. Или, естествено, да не притежава определени качества, с които ние опитваме да го характеризираме. Ще се съгласите, че ако Бог съществува, той не може да не съществува, и обратното, нали? Или здравият разум ви подсказва друго? Схванахте ли същността - съществуване и несъществуване се допълват до пълнота. Математиците биха казали, че обединението им винаги е истина, безотносително обектът, който характеризират - било Бог, било бълха. Но разбира се, математиката е рожба на здравият разум Няма да ви убеждавам, че религиозността може да е качество само на личност, която да осъзнава понятия като Аз, висш, съвършен и подобни. Бог е такава личност, нали? Поне християнският Бог от Библията е такъв. Разбира се, това не е доказателство за негова религиозност, а само отделя камъните, дърветата, найлоновите пликчета от разговора ни. Бог може да има сини очи, може да има зелени, може и да няма очи изобщо. Той може да си има скейтборд, може и да си няма. Склонен съм да считам, че вашият "здрав разум" би отхвърлил наличието у Бог на много, ако не на всички, качества, с които аз или който и да е друг бих го надарил. По причината, че този здрав разум решава (няма значение как) че Бог е непознаваем и т.н. и т.н. Затова, и напълно ще се съглася с вас, (аз приведох и допълнителни аргументи защо, но не ми се повтарят) че Бог няма и качеството религиозност. Ако го имаше, вие отдавна щяхте да го припознаете, а не да се оправдавате сега с някакъв "здрав разум". Така че съм единодушен с вас - съществуващият Бог няма качеството "религиозност", просто казано не е религиозен. Е, сега вашият "здрав разум" (стига да не е менте) би трябвало да ви подскаже, че по определение (а тук Бог е напълно безсилен!) липсата на религиозност се нарича от хората атеизъм (а ние сме хора, предполагам и вие) - няма религиозност, значи има липса на религиозност, тоест има атеизъм. Религиозност и атеизъм се допълват до пълнота така, както съществуването и несъществуването - по необходимост Бог ще притежава едното от качествата в двойката. И ако вашият здрав разум продължава да настоява обратното (а в случая то е буквално: Бог не е религиозен, не е и атеист, значи е религиозен ), то мисля че са ви излъгали в магазина за здравината на разума, и трябва да си искате парите обратно.

Ами аз бих предложил, първо да осмислите аргументите на опонента, и чак после да ги квалифицирате, а не да вършите само втората част от тези две дейности. И разбира се, да отговорите на въпросите му, колкото и неудобни да ви изглеждат те - те са някаква възможност да се аргументирате, вместо да квалифицирате без никаква мисъл, което се свежда само до празни приказки с приповдигнат тон. Ето, аз изказах теза, че - например в християнството - няма по-висше, по-умно, по-знаещо, по-съвършено, по-могъщо същество от самият Бог. Тезата ми се основава на Библията, където всичките изброени качества са запазени за самият Бог. Вие квалифицирате това като простотия? Моля, покажете ни тогава това по-съвършено от Бог същество - тогава бих се съгласил, че информацията ми е некоректна, заслужаваща етикетът "простотия". Но вие мълчите с аргументацията (по съвсем обясними за всички причини), а стреляте само с квалификации. Това само показва, че вие не познавате християнството, а подхождате към него с някакви предразсъдъци, нямащи общо с Библията. Прав ли съм? В някаква по-висша форма това се нарича суеверие... Опровергайте ме, покажете вашите знания, като посочите по-висшето от Бог същество, на което той трябва да се кланя и моли, за да го приемем за религиозен, а не атеист. Мисля, че не сте пропуснали коментара ми, в който посочвам (Gravity също спомена), че поради конструкцията на понятията "религиозен-атеист" Бог задължително трябва да отговаря на едното по характеристики, така както например отговаря на едното от понятията "съществува-не съществува" и още куп други човешки понятия - това го споменавам, за да не зацикляте по завоят с "принаждането на човешки понятия", защото вече е изяснен. Чакам да посочите по-висшето от Бог съшество, заради което наричате моята теза по-горе простотия. И пак ви съветвам - избързването с квалификации говори само за себе си в случая, и не добре за вас.

Така и трябва, поради непознаването Му. В богословието това е известно като апофатичен подход - Бог да се описва не какво е, а какво не е.

vorfax, старая се да се абстрахирам от емоционалната част на постингите ви, затова ще коментирам само сравнително по-конкретната, втората част. Понятието "гравитация" се е появило сравнително късно във физиката, преди това гравитация няма. Аристотел и Платон говоряъ за естествено положение и стремеж на нещата, което е същото като гравитацията, но без да се ползва понятието 'сила'. Но това е друг въпрос, с историята на наименованията, не със смисъла на нещата като обективно съществуващи. Заключения се правят на базата на наличната информация. Наличната информация винаги е непълна, което не означава, че не могат и не трябва да се правят заключения - иначе човешката раса нямаше да напусне пещерите. Информацията, с която разполагаме за монотеистичните религии по необходимост ни води до закключението, че няма по-висше, по-умно, по-знаещо, по-съвършено, по-могъщо същество от самият Бог на съответната религия, на което той се покланя и моли. Не зная обаче вие от къде черпите друга информация, че това не е така, за да ми репликирате така емоционално. Да, има неща, които не знаем и които не можем да си представим. Как те опровергават наличната ни информация, на чиято база аз правя съответните заключения, след като ние не ги знаем тези неща (които да опровергават наличната информация)? На базата на какви съображения (освен емоционални, разбира се) вие решихте, че това което казвам е тъпотия? Не е ли по-логично да се докаже че Е така? И после да видим следствията от това. Иначе се получава, докажете че не съм извънземен Така че топката по доказването е във вашите ръце и крака.

Бог е такъв какъвто е, не стои въпросът на него дали му е нужно да бъде или не Бог. Важното в поста ми е, че на Него не са му нужни други богове. Изобщо не става дума за съвършено безразличие. Имаме безразличие към нещо конкретно, което да е по-знаещо, по-могъщо и най-вече по-висше от самият Бог. Такова за боговете в монотеистичните религии няма. Колкото до кънтенето, в много случаи за това са виновни качествата на резонатора, разположен между ушите

Ако се опитам да ви перефразирам, като прочета че някой е наясно кое какво е за Бог, ми се доспива Понятието "вярващ", така както и понятието "атеист", е чисто човешко понятие. С такива понятия ние обясняваме света и се разбираме един друг. И с тези понятия обясняваме кой е вярващ, кой е атеист, кой е висок или нисък и колко. С какви понятия работи Бог и кое какво е за него няма абсолютно никакво значение за нашият разговор. Ние сме задължени да го класифицираме чрез нашите понятия, защото не разполагаме с други. Какъв е Бог според неговите собствени понятия не е наш проблем и не може да бъде. Бог може да не е нито висок, нито нисък, ако той не притежава качеството "протяжност". Но ако той не притежава качеството "вяра", то той по необходимост - според понятията с които се изразяваме, и не само в тази тема - е атеист. Защото атеизмът е точно това, липса на вяра. Колкото и безкраен и необятен и съвършен да е Той (изразено отново с човешките понятия, с които комуникираме). А вече се аргументирах, че Бог не може да има вяра в някакво по-висше от него същество - не и в монотеизма. Е, ако вие знаете всичко за Бог в Неговите понятия, няма да споря Но мисля, че вие дори нямате знание, че такива понятия съществуват, камо ли какъв им е смисъла, за да ме контрирате чрез тях като някакъв аргумент. Така че хайде да се изразяваме само с понятията, които владеем за целта. @Шпага, малко по-аргументирано, кое и как кънти на пръв че и на следващ поглед?

Атеизмът е човешка норма по стечение на обстоятелствата. Ако камъните, растенията, животните и другите изброени имаха способността да осъзнаят собственото си АЗ и да го противопоставят на другите личности, тогава атеизмът щеше да бъде норма приложима и за тях. Но боговете са личности, тази норма е приложима за тях. Някаква причина да не е приложима? Вие отричате възможността един бог, особено пък всемогъщ, да бъде и атеист? Да ви кажа, дълго време баща ми беше единственият в семейството, който притежаваше силите да доставя пари в семейството. Но някак не си спомням да съм градил някаква религия към него по тази причина... Точно защото го няма елементът на свръхестественост, нужен за това. Както го няма и в отношенията между Сина и Отец. И бих добавил, че атеизмът не е отричане на бог/богове, това е някаква тясна интерпретация, появила се като реакция на комунистическата идеология в бившите соц-страни. Да не вярваш в богове не означава да вярваш, че богове няма (ето това е отричане). Последното е религия, срещал съм някъде да се нарича антитеизъм. Атеизмът е безразличие към богове (пасивното а-теизъм, буквално не-теизъм, не активното анти-теизъм) - липса на нужда от тях за формиране на мироглед за вселената, живота и всичко останало А Бог е съвършен и затова няма такива нужди, той е съвършеният атеист.

Вярващ е този, който вярва в битието на някакво свръхестествено, висше същество (бог) или друга подобна сила. Но Отец и Син са единосъщни, Отец (Бог) не е свръхествествено същество за Христос, а е напълно естествено. Отношенията им са като между баща и син - синът почита бащата, покланя му се, но това не е поради религиозност, а просто уважение. Освен това Христос няма нужда да вярва в Бог - той знае, нали Той лично го е пратил със задача при хората. В случая нямаме вяра в нещо по-висше, а това вече е атеизъм. Самият Отец е атеист по всички показатели: той знае всичко, което е идеалът на атеиста (в противорес на вярващият), не признава по-висш от себе си, и не се кланя никому. Хората обаче са създадени с дефект - образът и особено подобието не са им се предали както трябва, иначе всички щяха да са също атеисти

Не разбирам, как този цитат сочи, че Христос е бил религиозен? Едно, че това не е изказване на Христос а просто мнение на Павел, и второ: началникът на бръснарите (за пример) трябва ли да е бръснар? Аз лично не виждам логика в това, че Христос като "началник на вярата' трябва да е и вярващ. Вярващ в какво и кого? Този цитат само сочи, че Христос не знае помислите на Отца. В нашият живот, аз не знам помислите на шефа ми. Означава ли това че вярвам в него в смисъл на религиозно вярване? И тук няма логика, нали? За разлика от всички останали хора, отношенията между Господ Бог и Христос са били като отношения на баща и син. В такива отношения вярата е излипна. Пък и Христос знае, не му е било нужно да вярва, нали?

Както е тръгнал разговорът, бих искал да задам един въпрос: Бил ли е Исус религиозен? Вярвал ли е в бог? После може да продължим с въпроса дали Бог е атеист, но после...

Зачетох се по темата малко по-назад, и срещнах следният въпрос на Шпага: Не знам какво съм си мислел, но трябва да се извиня, че много некоректно съм изложил мисълта си, и това е довело до погрешни разбиране и тълкувания. Нека вместо "липсва хоризонт на събитията" се чете "липсва сингуларност". В нормална координатна система хоризонтът на събитията е сингуларност. В системата на Крускал-Шекерс хоризонтът на събитията не е сингуларност. Но продължава да го има. Посипвам си главата с пепел, не мога да намеря съответната иконка, може би тази... ...

Gravity, + от мене за пространство-времето!

Взаимодействие е условно казано. Директно фотоните продължават да не си взаимодействат, така както се счита досега. Взаимодействат си посредством средата, в която се разпространяват. Единият фотон взаимодействайки със средата, променя условията, при които се разпространява другият фотон. Прост пример: вземаш топче и го търкаляш по гладък пясък. То се движи по права линия, никой не му пречи. Ако пуснеш второ топче, то ще се препъва в следата оставена от първото топче и ще си променя траекторията. Първото топче му "въздейства". В случая се използва процес, лежащ на свойствата на атомите на Ридберг.

Шпага, браво и от мен!

Gravity, нещата може би са по-прости. Смисълът на хоризонт от всякакъв вид е, че той отделя събитията в една пространствена област, светлината от които никога не достига до наблюдателя. Или ако вулгаризираме малко математическият изказ, ще достигне до наблюдателят за безкраен интервал собствено време. Хоризонтът на Риндлер има същото свойство, независимо от произхода си. В разглежданата отправна система на Шекерс-Крускал обаче, светлината от тези събития достига до наблюдателят за краен интервал негово собствено време. В този смисъл нямаме хоризонт, няма такава преграда. Затова твърдя, че той е координатен ефект. Разбира се в ТО хоризонтът има и други качества, които го отличават от историческата граница на Джон Митчел, но те трудно се проследяват в отправната система на Крускал... Самата величина "гравитационен радиус" на база на която се построява хоризонта, е следствие качествата на гравитиращото тяло. Не знам доколко е удобно да се прикачи като качество на пространство-времето около това тяло, според мен това опира само до дефиниция - да/не, в стила на ТО качествата на пространството се определят от гравитиращото тяло, така че двете положения са еквивалентни. Докато в нормална отправна система тази граница сочи сингуларност, в системата на Крускал тя определя област в която обектите трябва да имат надсветлинна скорост, за да се отдалечат на безкрайност. На прима виста ми идва аналогията с границата на Роше, макар че тя не е качество само на един обект, а на два, за разлика от хоризонта. Тоест подобна по смисъл виртуална граница по някакво свойство. Това че гравитационният радиус е определена характеристика на черната дупка (или на пространството), по никакъв начин не променя смисъла на количествената стойност на ентропията на ЧД, която се изразява чрез него. С това отговарям и на Шпага. Дорис, няма как да няма противоречие с теорията на относителността, ако нейните предсказания се опровергават от практиката В случая при отчитане на квантовите ефекти просто се излиза извън границите на приложимост на ТО. Но много трябва да се внимава, къде точно е границата? Доколкото разбирам нещата, надеждите са квантовата теория да се справи с вътрешната сингуларност и евентуално нейното голо проявление. Едва ли това би засегнало такива макро-характеристики като размерът на хоризонта и неговите свойства. Но кой знае...

Gravity, това е доста тънък и важен въпрос - координатните ефекти във физиката на ОТО. В нашият случай се намесват много различни ефекти. Да започнем от ефекта на Унру - в ускоряваща се отправна система наблюдателят ще наблюдава около себе си радиационен фон с определена интензивност. Докато за инерциален наблюдател на същото място такъв фон ще липсва. Което просто говори, че за такъв ускоряващ се наблюдател количеството частици (в някаква област, или във Вселената като цяло) ще бъде различно от количеството частици за инерциален наблюдател. Това е напълно неествествено за неквантовата физика. Според принципът за еквивалентност излъчването от ефекта на Унру пък е еквивалентно на излъчването на Хокинг от ЧД. Както споменах, отдалечен неподвижен наблюдател спрямо ЧД се намира в неинерциална система. Именно за това той ще наблюдава излъчване от хоризонта на събитията на тази ЧД (излъчване на Хокинг). Свободнопадащият наблюдател (локално инерциален по правилата на ОТО) също ще наблюдава лъчение на Хокинг но няма да наблюдава хоризонт, докато наблюдател в системата на Крускал няма да наблюдава лъчение така, както няма да наблюдава и никакво друго физическо проявление на хоризонта - в неговата отправна система няма хоризонт (разликата със свободнопадащият е, че от ускорението му се приспадат ефектите на кривината близо до дупката). Такава отправна система с нищо не е по-лоша от всяка друга, в случая даже е по-добра - премахва хоризонта като фиктивна сингулярност и разпространява физическите закони чак до самата истинска сингуларност в центъра. Обратно, отправните системи в които има фиктивна сингуларност са ограничени, те са приложими само за определена област от пространството - извън областта на хоризонта. Единственото поради което ги ползваме, е тяхната простота. Близката до инерциални свойства система на Крускал е твърде скъпа за употреба в пространство, в което е намесена гравитацията. Изобщо ускорената (неинерциална) система е нещо с което трябва да се борави внимателно. Зад тялото в такава система съвсем естествено възниква и хоризонт на събития (може да потърсите информация за хоризонта на Риндлер например). Тоест съвсем естествено е хоризонтът на събитията да го има или няма в зависимост от отправната система на наблюдателя.

Здравей Шпага! Можем да поразсъждаваме по следният начин над въпроса ти на база следните съображения. Погледнато по-повърхностно, ние принципно не можем да опишем състоянието на някакво поле под хоризонта на събитията. От гледна точка на физиката това просто означава, че там такова поле няма, не съществува. Това се отнася и за полето на Хигс - то би трябвало да е изтласкано от черната дупка. Но това е само повърхностен поглед. Наличието на хоризонт на събитията е координатен ефект - хоризонтът го има в определени отправни системи, а в други го няма. В нашият конкретен случай черната дупка има хоризонт по отношение на наблюдател, неподвижен и отдалечен от нея. Такъв наблюдател се намира в класическа неинерциална система, тъй като явно е под действие на сила, която пречи на естественото му движение към ЧД. В тази система хоризонтът на събитията представлява сингуларност, на която се чупят физическите закони. Има друг тип отправна система, като тази на Шекерс-Крускал, която по характеристики е директно свободно падаща отправна система в ЧД. В такава система се оказва че липса хоризонт на събитията, т.е. нямаме тази сингуларност (фиктивна както се оказва), която пречи в първата система. В тази отправна система вътрешността на ЧД се отличава от външната област само по един абстрактен параметър - нужната скорост, за да може тялото да се отдалечи на безкрайност. От някаква позиция нататък тя надхвърля скоростта на светлината. Интересен факт е, че въртенето около галактиката е форма на свободно падане в нейната черна дупка, макар и не точно в отправната система на Шекерс-Крускал. Тоест възможно е в такава отправна система също да липсва хоризонт на събитията, но не мога нищо определено да кажа като резултати... В така описаното пространство-време няма проблеми за наличие на полето на Хигс. Проблемът се появява в самият център на ЧД, където е истинската сингуларност, и където (според ОТО) трябва да е съсредоточена цялата маса. От общи съображения е ясно, че в тази точка се чупят физическите закони, т.е. не можем да прилагаме и законите свързани с полето на Хигс. В тази точка не можем да кажем не само как действа Хигс, а и всички останали полета. От друга страна, полето на Хигс е рожба на квантовата механика, а тя не е взета предвид в решенията, водещи до тази сингуларност. Мисля че тук може да намериш насоки за отговор на твоят въпрос. Проблемът със хоризонтът на събития води и до други проблеми. Например според една теорема, за "липса на коса" на ЧД, зарядът е една от характеристиките които ЧД може да притежава. Само че зарядът, ако го има, е съсредоточен във вътрешната сингуларност, и няма как вътрешното поле под хоризонта да определя някакво външно поле (по което да съдим за заряда като характеристика на ЧД) - в нормална отправна система ние не можем да опишем такова нещо като "състояние на вътрешното поле" по никакъв начин. Но в системата на Шекерс-Крускал можем да опишем полето непрекъснато и навсякъде, освен в самата сингуларност. Така че хоризонтът на събитията не е съвсем това което ни се струва според популярните статии.

Mecho1, по вторият въпрос: тъй като според ТО за наблюдателят на кораба времето образно казано тече по-бавно, периодът отчетен по неговият собствен часовник ще се отличава от периода отчетен според класическата физика, и тази разлика ще нараства много бързо с увеличаване на времето на самият полет. Колкото до линкът на г-н Пенчев, само мога да изкажа дълбоко съжаление от контрастът между ентусиазмът на автора и малките му познания и по ТО, и по съпътстващите експерименти които той се опитва да тълкува... Поучителен пример как човек може да се изгуби из формулите ако некоректно ги употребява.

Mecho1, чисто теоретично: По първият въпрос: има разлика, при големи скорости според СТО енергията на всяко от телата расте по-бързо отколкото според класическата механика, съответно при ударът ефектът ще е различен според двете теории. По втори въпрос: класическата физика дава по-малко време, за да профучи корабът покрай звездата. Това се вижда при достатъчно дълго време за ускорение, когато според нея скоростта ще надвиши скоростта на светлината, за разлика от СТО, според която тази скорост е лимит - а при по-голяма скорост нужното време намалява.

Съвсем нормално е в специалната теория на относителността да се говори за ускорение. Иначе тя няма да е пълна и няма никаква полза от нея, което не е така. При специалната теория (СТО) са формулирани прости физически закони в една инерциална система. И са формулирани правила, чрез които тези закони се преобразуват от една в друга инерциална система. Ако единият наблюдател се ускорява, за него трябва да се вземе пред вид, че той непрекъснато сменя отправните си системи, преминава от инерциална система с една скорост към такава с друга скорост. Докато другият наблюдател от "парадокса" остава през цялото време в една и съща отправна система. Заради тази смяна на отправните системи при единият наблюдател двамата не са равноправни, и ако приложим законите на ТО ще получим натрупване на изоставане на времето за сменящият системите. В примера вие не използувате общата теория на относителността (ОТО) - примерът ви може да се разреши чрез средствата на СТО по начина който споменах по-горе: всеки наблюдател сменя отправните системи. Видимата симетрия в примера ще доведе до това, че при среща възрастите на наблюдателите ще останат еднакви. Намесата на ОТО в случая (и всички подобни случаи) би била да заместим ускоренията с престой в гравитационно поле (според принципа на еквивалентност), в което поле времето също изостава. Тоест имаме обяснение на "парадокса" по два начина - и чрез средствата на СТО, и чрез средствата на ОТО, и резултатът в крайна сметка е един и същ. Точният резултат се получава само ако проведем коректни изчисления, споменатите съображения са само насочващи. ТО е в основата на революция в науката. Например съвременната квантова механика без ТО е невъзможна. Не може да става и дума за медиини балони, не и с толкова дълъг живот

Mecho1, така както сте формулирал задачата, отговорът който не искате гласи: двамата ще се срещнат на една и съща възраст. Ако, обаче, наблюдателите се ускоряват с различни ускорения, разлика във възрастта им може да има. Не е добре да се набърква общата теория на относителността ако не сте разбрал какво ще е следствието от специалната, само излишно се усложнява задачата без полза в разбирането. Но при класическият "парадокс" на времето, формулиран в специалната теория на относителността, двамата наблюдатели не са равнопоставени, затова и при срещата възрастта им е различна.

Здравейте! Ако позволите само да вметна една-друга реплика. Сингуларностите в черните дупки са сравнително просто следствие от ОТО, там теоремите са свързани с формулиране на математическото решение. И това, че се провалят физическите закони в тях е успокояващо до известна степен, както казва и Хокинг Проблемът е, че при определен клас (въртящи се черни дупки електрически заредени с метрика на Кер например) сингуларността може да излезе извън хоризонта на събитията,. Това вече е сериозен проблем за физиката, и хипотезата за космическата цензура общо взето за това е привлечена - че такива обекти по някаква причина не може да има в реалният свят. Изначално това е доста фриволно предположение, което играе ролята на принцип, който временно да прикрие неща които непознаваме (нормална практика), за да се развърже прогреса напред. Може би сега е дошло времето този принцип вече да е разклатен, което е добре. Разбира се, тук в играта не се отчита квантовата механика, която може да ликвидира сингуларностите из основи (и да породи например някакъв особен макроскопичен квантов обект на тяхно място). Не съм в течение на прогреса в тази област, но ще има интересни неща. Относно дискутираната статия - моето скромно мнение гравитира към позицията на Gravity, че статията е леко тенденциозно написана, и че индиректно поставя ОТО под силно съмнение за сметка на идеи които пък изобщо не са се доказали в практическата област. Детектирането на гравитационни вълни наистина е голям проблем, но там има и други проблеми - може би не търсим това което трябва. При извесният сдвоен пулсар на Хълс-Тейлър косвено се наблюдава загубата на енергия, не пространствено-времевите деформации, както се очаква в земните детектори. Така че тук има какво още да се работи. Възможности има много, и наблюденията трябва да подадат по-добри факти за разрешаването на проблема.

Какво сте ми отговорили, Малоум? Какви примери за "парадокси във фактите" сте ми дали? Прочетете си отговорите - никакви. Като оспорвате метода за предсказване, използуван в науката, какво предлагате? Нищо и половина - измисляне на глупости без смисъл. Ами не ни трябва този подход, не схванахте ли? И не само на нас, единствено на вас това измисляне върши някаква работа. Но това вече мирише на болест, или вземете мерки, или дискутирайте хипотезата си в отдела за парапсихология и подобни. И не разбирам защо се самопринизявате и се изкарвате като някаква жертва? Ако мислите че някой тук търси жертви, просто сте сбъркали форума. С хипотезата си - също. Науката не е вяра, тя е инструмент. Ако вие имате някакви проблеми с някаква вяра в науката, запазете си ги за вас, и не замърсявайте всяка тема до която се докоснете с това. Не сме се уплашили от вас. Вие просто нарушавате правилата на форума, в които ясно е казано за "хипотези" като вашата: Ако мислите, че сте открили това, което стотиците хиляди учени, пръснати из лаборатории и обсерватории по света и у нас, не са открили, моля следвайте общоприетия ред и обнародвайте теориите си в съответните научни издания (Science, Nature...). След като бъдат признати, ще се радваме да ги публикуваме и обсъждаме и на нашия сайт, форум и списание - казано в клуб Физика, първата тема "Преди да пишете във форума". Не сте го чел. Това че модераторите не си гледат работата е отделен въпрос. Такива хумористични хипотези понякога са добри за разведряване на темите, но трябва да има разнообразие, тази вече изчерпа ресурса си за това. Отдавна се превърна в откровено тролене и спам. И си сверете часовника - науката обснява убедително защо неутриното трябва да има маса на основа събраните факти. Пореден провал за хипотезата ви, нали? Така че пъхайте се в "микрото" и да ви няма

Не мога да разбера какво е това увлечение у вас по словоблудство. Ясно бях задал въпроса си, именно с подчертаното по-горе - какъв е изобщо смисъла на подобни съждения като "парадокс в наблюдаван факт" в каквото обвинявате науката? Когато разберете безумието на подобно съждение, ще разберете безсмислието на всичкото обяснение което сте се потили толкова време да напишете. И тогава се надявам да разберете и безсмислието на вашата хипотеза, която тези безумия се опитват да оправдаят (грешка, не се надявам на това...). Мисля, че от написданото до тук от вас всички могат да си направят нужните изводи. За мен те са - пълна липса на конкретни отговори на зададени от други въпроси, сочещи съответно пълна аргументационна безпомощност, прикривана с думи като "хипотеза", "философия" и подобни, и голямо желание нещо да се каже въпреки пълната му липса. Gravity, напълно ви поддържам - да се изведе хипотезата в отделна тема и модераторите по-стриктно да следят подобно замърсяване да не се разпространява по другите теми. Поне докато Малоум не съумее наистина да даде проверимо предсказание от хипотезата си. Нека малко