scaner

Станал е. Просто сменете ракурса. Оръдията на труда принадлежат на хората, не на крокодилите. Точно ракурса сменям. Погледнете от към него. Работникът (той е човек, нали?) произвежда чук. После още един. После още двеста. В крайна сметка нито един не става негова принадлежност - нито физически, нито юридически. Пък и юридическата принадлежност не пренася качества: собственика на пясъчна кариера ни най-малко не става повече "песъчлив" от това, както и произвелият чук да има нещо "по-чуково". Пак сменете ракурса. Човекът принадлежи ли на Вселената? И тук съм го сменил. Ето така. Човекът е част и от група, отношение на принадлежност. Но за разлика от човека, който проявява разум, групата го прави рядко и силно ограничено. Ефект на тълпата, казват. Пък не ми се мисли като разширим това до Вселената като цяло. Опитвате да съкратите "принадлежност на принадлежност" само като "принадлежност", при това с неясно дефиниран трансфер на качества от директно притежаващият към притежаващият го.. Само когато е удобно да се разграничи. Примерно България е част от Европа, а Европа е част от Света. Сега Вие за удобство изберете да сте българин, европеец или гражданин на света...Според ситуацията можете да разделяте или обединявате. Това, че аз обединявам за нуждите на тезата ми не е погрешно. Важи и за Вас да отделяте. Разбира се, че само когато е удобно, но не и когато не е допустимо. А за нашият случай не е. Същият пример с клавиатурата. Просто аналогията трябва да се простира до границите си, а не извън тях, защото може да се превърне във фарс. Не сте права. Бог като абстракция съдържа само абстрактни черти, които не са "всичко". По самата абстракция Бог не е материален, така че само с този отскок вече не съдържа много неща. Да не продължавам. Пък и не целият Бог е в нас, иначе щяхме да притежваме (по вашата версия за принадлежност по-горе) всички негови качества да създаваме вселени и каквото ни хрумне (пък само сме били създадени по подобие...). Това пак е нелогичен произвол на абстракцията, но на нея и е простено, тя носи всичко (и моят пример за четириъгълен триъгълник го носи безропотно). Тук кривваме към софистиката. Безспорно отговаря. Но вселената е реалност, пък Бог е само абстракция. Абсолютно несравняеми са. Пък и не бих се съгласил че християните нямат проблем, ако отнемете авторството божие над творението... Опитайте, допитайте се... Припомням изказването си: Може ли Вселената (като цяло!) да мисли абстрактно, да създава, разбира и използва абстрактни концепции, да анализира, да прави обобщения, да използва натрупани знания? Доколко може качествата, които проявява някаква силно ограничена част от Вселената (човека), да се приписват на Вселената като цяло? Всичко това са основни проявления на разума. И да не задълбаем пак, че частта била цялото. Само да попитам: какво божествено има в правото и законодателството например, че би възникнал проблем?

Преди атомът да бъде открит, е имало много всякакви "измислици". Просто една от идеите (на Левкип) е имала щастието да се появи преди проведените експерименти да я докажат. При това идеята само частично се потвърждава, ситуация която се среш=ща и днес при повечето гадателки :) Това не означава, че ако някаква идея някога е измислена, тя е вярна. Това с пълна сила се отнася и до идеята за Бог. Може много да се измисля, това ни на йота не доближава идеята до реалността. Измислянето не е пътят на доказването. Именно с обективността на знанията има сериозен проблем идеята за Бог. Тя е чисто субективна, както казахте, абстракция. Квантовата механика е уникална с това, че тя е опровергала всичките човешки измислици, приложени върху нея. Тя ни показва, че не всички абстракции, съчинени от човешкият мозък, имат място в реалността. Но каквото и да дойде от към квантовата механика, то няма как да се засече с абстракцията-Бог, освен ако тази абстракция не се адаптира (но и тя не е достатъчно конкретна за такова засичане). Което пък ще е регрес, тъй като Бог не се променя, според някои. Най-многото което може да се очаква, е възникване на поредната религия.

Да. Той става негова принадлежност. Не съм казал, че е станал негова принадлежност. Така както разумът е принадлежност на човек, а не на Вселената. Клавиатурата на бюрото ми е очевидна част от вселената. Но не мисля, че тя е Вселената. Някак твърде дребна ми се вижда, пък и не се държи като вселена. Например няма атрибутът "разум" :) Виждате ли, не трябва частта да се отъждествява с цялото. Няма нужда се формулира така ако Вселената "няма начало" Ако Вселената няма начало, би отпаднала нуждата от абстракцията за Бог като Творец. Тя не би била подвластна на Него. Така вие отхвърляте вярванията на доста хора... Разумът си е разум. И лакът на ноктите ви притежава качество да се разтваря бързо в ацетон, но мисля че вие нямате това качество. Тук правим неуместна аналогия между несвързани по качества обекти. Разумът можем да изучим чрез проявленията му, не ни е нужно да знаем как работи. Та въпросът е: демострира ли вселената проявленията на разума? Аз ги изброих в своя пост в началото. Хм, тук може да възникне спор: те дали са науки, щом се занимават само с една чиста абстракция? Защото мястото на психологията, която би свързала това с изучаване начина на мислене, вече е заето.

Мисля че бъркате "непознато" и "непознаваемо". "Непознато означава нещо да не го знаем, да не познаваме конкретна ситуация, което обаче не изключва възможността в бъдеще да го узнаем. Непознаваем означава, че нямаме принципна възможност да узнаем нещо, нямаме - и няма да имаме никога! - нужните инструменти. Опитът ни сочи за сега, че светът е познаваем, и с достатъчно усилия и време загадките падат една по една. Това естествено води до ситуацията, че знанието никога не е пълно (а и би станало скучно и безсмислено да се живее, ако знанието стане пълно). Понятието за Бог не е самият Бог, и то не означава, че измисляйки това понятие, магически се сдобиваме с цялата информация, или с някакъв канал за достъп до нея. Само си мислим, че би-могло да има такава ситуация. Но от представи до реалност стъпката е огромна. Какво отношение имат вашите въпроси, касаещи възможни наши ограничения, с абстракцият Бог? Щото се получава малко като онова, "ама вие защо биете негрите"... Да не искате да кажете: ама аз мога да си измисля нещо, което да се справя по-добре от вас? Щото лесно е да се измисли и движение със скорост по-голяма от светлината, но някак реалността не ще да се подчинява на такива измислици... И, разбира се, основателният въпрос: след като критикувате наблюденията на слънччевата светлина като "не в реално време", бихте ли предложили алтернатива? Нещо по-добро и по-ефективно? Пример за някой който се справя по-добре от нас, на който известните физически закони не го ограничават Ама да не е измислен и абстракция...

Мога да го оспоря. Преди да е имало разумни същества, бил ли е разумът атрибут на вселената? Или той е само продукт от развитието на вселената? Т.е. възникнал на някакъв етап (и изчезващ на друг), така както възникват кристалите след изпарение на водата (без да ги е имало преди това)? Така както чукът е продукт от дейността на човека, без човекът да е чук? Чукът атрибут ли е на човека, който го е произвел? Лакът на ноктите ви бил ли е ваш атрибут, преди да се появи там? Може ли това да е основание да се казва за вселената като цяло, че е разумна в някакъв смисъл (вашето предишно твърдение)? Вселената (като цяло) ли е носител на разумът, за да е неин атрибут? Защото иначе, само част от Вселената не е Вселената. А аз виждам. Въпросът свързан с темата може да се формулира така: кой е създал вселената, която е творецът на всичко останало. Защото е безсмислено да твърдим, че вселената е създала вселената... Абстракцията "бог" възниква не като синоним на вселената, а като контрапункт, нещо притежаващо свободна воля, различно от нея. Такава воля във вселената може ли да локализирате? Отъждествяването на Творецът със Вселената (творението!) е уверена стъпка на пътеката на атеизма

Чакайте малко. Твърди гама лъчи сами по себе си не могат да създадат двойка електрон и позитрон. Това го забраняват законите на физика, в частност законът за съхранение на импулса. И разбира се, такива процеси само от гама фотони никога не са наблюдавани. Наблюдавани са други процеси - когато един гама-фотон се сблъсква с тежка частица, адрон, например с протон. Тогава, ако фотонът има достатъчно енергия, той може да създаде - но само в близост на протона - двойка реални електрон и позитрон. Обяснението е просто - те биват избивани от облака виртуални двойки, обкръжаващ протона. Протонът нужен, за да отнесе излишният импулс и да се спазят физическите закони. Същият процес, но с много по-малка вероятност, се осъществава и от два гама фотона - ако те имат достатъчна енергия, могат да избият виртуална двойка и тя да стане реална. Ролята на протона тук е незаобиколима. Това, отнесено към вашите измислици, води до порочен кръг: за да се образуват масови частици, вече трябва да има масови частици... Ама при вас те няма от къде да се вземат изначално. Въпреки това, вие не отговаряте на въпросите ми: 1. Как точно следва, от флуктуация и суперпозиция? Опишете количествените връзки, които според вас довеждат до нужното следствие. Защото така както е написано, може чистосърдечно да се твърди и че НЕ следва. 2. Какво означава "собствен център" на вълна, и каква е разликата от "несобствен център"? Къде в литературата за вълните се описва подобен параметър? 3. Какво означава "затваряне" на вълна? Дайте пример за естествено затворени вълни. 4. Каква причина удържа вълна "затворена" (каквото и да означава това), ако това не е естествено състояние на вълна? Вие долавяте ли някакъв смисъл тук, защото аз не долавям. Не ми отговорихте за "собствен център на вълна", а се опитвате да удавите липсващите си отговири с нова поредица безсмислици: "линия съвпадаща с пулсация", "бримка ток" (кой тече, каква е причината да има бримки а не без бримки), пространствената крива до колко е самостоятелен обект а не проекция на нечие (чие?) поведение, импулсът сам ли се пренася? Какво значи "крива" в конкретният случай? Забелязвате ли, липсва ви действащото лице в целият театър. Описвате какви трябва да са сенките които то хвърля, за да напаснете нещо. Но сенките зависят от реалното "осветление", дали то допуска такива сенки? Ето тук количествените връзки могат да пролеят малко светлина. Но такива връзки изобщо не са замислени в измислицата ви. .. Структура от какво? Какво удържа сфазирането на вашите частици във времето, та то не се разсейва хаотично (и импулсът не изчезва)? Какво означава "геометричен център" без средства за описване на геометрия (вие нямахте координатни системи, свързани с вакуума, нали)? Защо трябва да има "затваряне", и какво общо има тук понятието вълна, което не притежава нито център, нито затваряне? Трябва ли да продължавам да ви опровергавам безсмислиците тук? Бяхте се кротнали, сега пак ви прихвана да цапате форума...

Така е, понятието е абстрактно, но едва ли някой в тази тема се интересува от абстрактни богове. Доколкото разбирам, в темата се интересуваме от конкретният бог, който е сътворил вселената, живота и всичко останало. Когато вече имаме конкретика, въпросът с непознаваемостта отслабва. Вярващите са разпознали този бог и са го извлекли от абстракцията, това различаване от останалите вече е познание. Дали има или няма непознаваемост, е вече въпрос на проучване, не на предварителни твърдения. Но това е за вярващите. Останалите имаме проблем с това. Защото не е задължитело абстрактните понятия да имат съответствие с реалността. Понятието "Четириъгълен триъгълник" също е абстрактно в този смисъл, но множеството от такива обекти е празно - такива обекти не съществуват в нашият свят. И въпросът свързан с тази тема е, дали множеството, свързано с абстрактното понятие "Бог, който е сътворил вселената", също не е празно. Тъй като нямаме никаква реална информация дали то е непразно (освен вяра, което за случая не може да има значение), целият въпрос с бог който е сътворил вселената става безсмислен - поне докато не се обади такъв бог. Разбираме стойността, такава вяра носи вътрешно успокоение и поддържа психическото здраве при среща с някои страхове. Но в един научен форум не му е мястото за насаждане на такива успокоения. Затова ви се струва, че тук не ви разбират. Дайте алтернатива - какво "друго". Друго не знем за сега. Но въпросът е защо причината трябва да е бог? Не мислите ли, че с напредването на науката и изясняване на причините за нещата понятието бог използвано в такъв контекст ще продължи да се обезсмисля? Не е ли по-добре да се мисли и работи по въпроса каква е причината за нещо, а не да се дава накъсо в мисленето и да се набеждава бог или св. Илия с колесницата, дето правил гръмотевиците и хвърлял светкавиците? Според мен това води само до маргинализация на вярата в очите на останалите. По-нагоре хвърлихте бомбата, че и вселената е разумна в някакъв смисъл. В какъв? Може ли Вселената (като цяло!) да мисли абстрактно, да създава, разбира и използва абстрактни концепции, да анализира, да прави обобщения, да използва натрупани знания? Доколко може качествата, които проявява някаква силно ограничена част от Вселената (човека), да се приписват на Вселената като цяло? Ако вашите нокти са покрити с червен лак, вие (като цяло!) лакирана ли сте в червено? Нямат голяма сила такива ню-ейдж обобщения, че Вселената имала разум в някаква си степен...

Тук е необходимо едно важно уточнение: има звуци и мелодии, които не предизвикват удоволствое, а може дори да предизвикат болка. В светлината на това уточнение можем да разглеждаме цялостно човешкият организъм като "филтър", на входа на който се подава музика и звуци, а многото му изходи с различна сила управляват синтеза на различни хормони. Например кортизол, свързан със страх, тревога, стрес, ендорфини, въздействащи на центъра на удоволствието, адреналин и др. Как точно става филтрацията не е от значение, важен е резултатът. В случая музиката, която спомага за повишен синтез на ендорфини, ние сме нарекли хубава музика (чисто условно). Тъй като хората не са направени по калъп, хубава музика за едни може да не е толкова хубава за други - "филтрите" се различават.

1. Как точно следва? Опишете количествените връзки, които според вас довеждат до нужното следствие. Защото така както е написано, може чистосърдечно да се твърди и че НЕ следва. 2. Какво означава "собствен център" на вълна, и каква е разликата от "несобствен център"? Къде в литературата за вълните се описва подобен параметър? 3. Какво означава "затваряне" на вълна? Дайте пример за естествено затворени вълни. 4. Каква причина удържа вълна "затворена" (каквото и да означава това), ако това не е естествено състояние на вълна? Водихме вече такъв разговор, и още няма отговор на тези и подобни въпроси. Система от два разлитащи се фотона има маса. По вашите представи това е вещеви обект. Но той не може да имитира локални структури. Информацията на полето (по вашите представи) пак си е там , но нещо не се получават частиците, на които се надявате, нито реално, нито като имитация. Не че има някаква причина изобщо да се появят. Ако не зависи от времето и мястото (както е набедена), значи въпреки всичко е и константа, от където носи и името си? Или коефициент който е константа, не е константа според вас?

В това няма нищо учудващо. Емото регистрира резултата, но не подхожда научно търсейки причината, а "дава накъсо" към езотерични обяснения... Когато водата кристализира в лед, най-важният фактор, който оказва влияние на структурата на кристала-резултат, е концентрацията и разпределението на кристалните зародиши. Роля на такива зародиши може да изиграят вече възникнали микрокристалчета, някакво замърсяване, мехурчета въздух, при преохладена вода - остри ръбове, звукови вълни, сътресения... Когато нагряваме вода на котлон, имаме процес на образуване на мехурчета, и въздухът разтворен във водата постепенно излиза. Затова при замръзване мехурчетата не играят ролята на зародишоформиране. Имаме много малко потенциални зародиши, което е добро условие за израстване на едри сравнително самостоятелни кристали.. При нагряване с микровълнова се случват съвсем други процеси. Там нагряването е в целият обем, няма условия да се появи кипене (и кавитация), и разтвореният въздух на практика не напуска водата. В това лесно може да се уверите, ако загреете една водна чаша вода в микровълнова при мощност 800 вата за около минута и 40-50 секунди (при по-слаба мощност повече време). И след това веднага сипете в нея лъжица пясък, сол, захар или кафе -водата започва бурно да кипи за кратко, защото острите ръбове на прахта са места където се зараждат мехурчетата от разтвореният въздух. Тоест в нашият пример при нагряване с микровълнова разтвореният въздух не напуска водата, както е при варенето на котлон. Така че когато такава вода замръзва, потенциално имаме много по-голяма вероятност да се оформят много микромехурчета газ, които да бъдат зародиши за кристалите лед. В крайна сметка се получава много по-дребно кристална структура на леда. Което не е свързано с някаква жива или мъртва вода. При бобените растения причини също могат да се намерят. При варене на котлон имаме една повърхност с доста висока температура, по която ако водата е варовита, се създават условия за отделяне на калциевият кабонат, и водата леко се пречиства. При нагряване с микровълнова такива условия няма, с всичките последствия после за боба.

Подкрепям. Модераторската Анима трябва да си знае мястото и да не се намесва когато не трябва. Защото е модераторска. Та кои правила?

Няма нищо за объркване, точно това е идеята за полето на Хигс.

Само няколко забележки, не се занимавам с история... Мисля че вие сте жертва на тъй наречената "фалшива корелация". Какво е фалшива корелация? Например, следните две твърдения: "в София хората дишат въздух", и "в Ню Йорк хората дишат въздух" да се заключи, че София е тъждествена с Ню Йорк... Първо, от това че (може би) Теофан е заимствал от арабски източници, станали известни в Европа през 14 век съвсем не означава, че те не са били известни на Теофан. Нямате доказателства отхвърлящи тази теза, нали? Второ, това не означава, че арабските източници и Теофан не ползват някакъв общ неизвестен за нас източник. И за това нямате доказателства, нали? Изгубени източници бол... И трето, все пак Теофан и арабските източнници описват една и съща фактология, това че си приличат не би трябвало да е толкова стресиращо. Това че се различават в детайли - също, писани са от различни хора. Ако искате да докажете фалшификация, трябва да намерите документи против горните твърдения - всичките. Но в тях не съм споменал още много възможности :)

Още едно малко уточнение по отношение на масата. В съвременната физика е основно уравнението, което съм цитирал по-горе - връзката между енергия, импулс и маса. По него масата се свързва с енергията и импулса, а когато обекта е в покой - само с енергията. Ролята на полето на Хигс в произхода на масата на частиците се свежда до следното. Тези частици, които взаимодействат с това поле, придобиват енергия от взаимодействието (един вид потенциална енергия), и тази енергия определя тяхната маса на покой. Различните елементарни частици взаимодействат различно с това поле, затова и масата им е различна. Фотоните не взаимодействат с него, затова те нямат маса на покой. Тоест взаимодействието с полето на Хигс може да се разглежда като един от източниците на енергия, участваща в споменатото уравнение и формираща масата. Останалите типове енергия, които има една система, внасят допълнителен принос в нейната маса (в плюс или минус). Затова и масата не произхожда само от полето на Хигс.

Полето на Хигс единствено е отговорно само за маса на покой на елементарните частици. Не всяка маса е от него, дадох пример за система ("обект") от два фотона която има маса, без съставящите елементарни частици да имат такава. В общият случай масата е свързана с енергията и импулса. Масата на покой, която дава полето на Хигс, не зависи от някакво движение, скорост или ускорение. Масата на самите кванти произхожда от полетона Хигс. Масата на електрона като квант е фиксирана, докато масата на система от електрони може да не е точно сумата от масите на самите електрони, поради енергията на връзката. За пример, докато масата на електрона може да характеризираме с дискретен спектър (взаимодействието с полето на Хигс дава такива маси), масата на система от електрони е с непрекъснат спектър. Причината за промяна в скоростта тук е взаимодействието на фотоните със средата. В такива ситуации е налична и т.н. енергия на взаимодействие, отчитането на която може да доведе до т.н. ефективна маса. Подобен е случаят и при електроните, дори има такива ситуации, при които ефективната маса на електроните може да бъде отрицателна - като им се придаде сила в някаква посока, те се ускоряват срещу нея. Но това не е собствената маса на покой, която при фотоните винаги е нула, това е артефакт на взаимодействието.

Същият въпрос може да се насочи към стандартният еталон: какъв е смисъла на еталона, когато не му е приложено ускорение или гравитация? Ами няма смисъл такъв въпрос. "Проявата" на масата в ускорителни движения е само една частна особеност на масата. Тя участва като фундаментална характеристика на елементарните частици, така както и зарядът. Сега под маса се разбира това, което някога се обозначаваше като маса на покой. Забележете, никакви ускорения и никаква гравитация не се намесват. Фотоните са кванти на полето. В този смисъл те не са "направени от поле", защото те са състояние на самото поле. Така както и останалите елементарни частици, електронът, кварките, хигс-бозонът и т.н. (и те са "полеви структури" в смисъла който влагате в това). Като такива масата е характеристика присъща на самото поле, при това зависи от състоянието му. Но не трябва да се забравя какво се разбира под маса - някогашната маса на покой. Това е масата на една система (системата може да се състои и само от един квант), чийто център на масата е неподвижен (какво се разбира под център на масите за система, състояща се от обекти притежаващи енергия, но не и маса, може да се види тук). Електромагнитното поле, ограничено в неподвижен резонатор има такова качество, и то има маса, съответстваща на енергията която притежава. Фотоните обаче при определени ситуации не притежават това качество: центърът на масата на един фотон се движи с него, той не може да бъде неподвижен (фотонът не съществува в покой), по тази причина фотонът не притежава маса, независимо че притежава енергия. Това му състояние е частен случай, който се описва от формулата на Айнщайн и се вижда, че частица която няма маса има задължително импулс (винаги е в движение), и винаги енергия. А частиците, които винаги са в движение (незвисимо от наблюдателят) задължително трябва да се движат със скоростта на светлината - само тогава е изпълнено това условие. Има ситуация, в която система от фотони притежава маса, въпреки че съставящите я фотони да нямат маса. Например система от два еднакви фотона, които се движат в противоположни посоки. Такава система има неподвижен център на масата (импулсът и във формулата е нулев), има ненулева енергия, и замествайки по формулата виждаме, че тя има маса. Но това е само една илюстрация, че масата в съвременната физика не е адитивна величина. Това понятие 'маса' не изисква нови дефиниции, достатъчна е горната формула.

Много точно.

Без да се напънете да разберете нещо, няма да го разберете. Ето, пак се опитвате да ме опровергавате на база някакви невнятни представи, без да схванете какво ви се казва. Вземете примера с морето. Гледате веднъж - да, синьо е, потвърждавате. Гледате за петнайсти път - да, синьо било. Но шестнайсетият път е жълтеникаво. Това вече не потвърждава твърдението, и то се отхвърля като недоказано. Схванахте ли разликата между потвърждение и доказване? Ако не сте, просто си кажете, а не се опитвайте да се оправдавате. Вие приказвате без изобщо да сте наясно с темата. В случая може да твърдите за цвят нба водата. Но морето само по себе си няма собствен цвят, цвета му се определя от мнофго външни фактори, един от които е (и не главният) замърсяването. Прочетете малко повече, след като излиза че за море знаете само по слухове. След това трябва да ви стане ясно кое е логически състоятелното твърдение. Как стигнахте до този извод? Не сте виждали кристално чисти изумрудено зелени заливи? Водораслите са много по-тъмни, и веднага си личат на снимките като тъмни петна. Пак се изказвате абсолютно неподготвен. Примера ми не е за постулат, а за това че фактите не са постулати. Още не сте го разбрали значи. Да постулирате нещо без да сте го наблюдавал е безсмислица. Защо не постулирате тогава, че слънцето не залязва или не изгрява изобщо? Освен това, изгряването на слънцето само от изток има обяснение, затова не може да бъде постулат. Още много сол има да изядете, докато се доближите до смисъла на постулатите. Опитайте да давате примерите след като сте ги обмислили, не преди това.

Правите ли разлика между "доказан" и "потвърден"? А трябва. Постулатът, както и аксиомата (синоними) не може да бъде доказан, но може да бъде потвърден. Потвърждението е единичен акт, доказването е комплекс от всички възможни потвърждавания, във всички мислими случаи. Доказват се теореми, но те са следствия, не са постулати. Верен постулат е този, който няма изключения при потвърждаването. Изключенията определят границите му на приложимост, на него и на изводите от науката в чиято основа е. Това са постулатите в основата на всяка наука. В този смисъл постулатите не са факти, а са абстракции. Аз никъде не говоря за "доказване" на постулати, това е някаква ваша приумица. Повтарям всеизвестни истини, защото от ваша страна има очевидно недоразбиране и зацикляне на база някакви предразсъдъци. Което се утежнява от факта, че не четете за разбиране, а игнорирате всички факти само и само за да се опитвате да "доказвате" погрешните си представи, което няма как да стане. Това елементарно ще ви обясни и липсата на резултат при вас. Ходил съм на море, но това не може да изключи прилагането на логическото мислене. Няма отделни въпроси тук, при така формулираното твърдение. След като морето в някаква ситуация може да не е синьо, то "морето е синьо" е логически несъстоятелно твърдение. Може да формулирате друго твърдение, "когато морето не е замърсено от спектрално-активни примеси, в област с големи дълбочини е синьо, а в плитчини с чисто дъно е зеленикаво", което ще бъде вярно винаги. Но самото твърдение се формулира като следствие, и за това не може да бъде постулат. А може би вие никога не сте стъпвали близо до море? Ако бяхте прочели всичко което съм ви написал, вместо да спирате още в началото само за да търсите за какво да се заяждате безсмислено, щяхте да разберете, че това е само пример. Така както постулатът от теорията на относителността може да се формулира в смисъл, че скоростта на светлината е константа, така и в този случай може да се зададе постулат че земното ускорение в дадена точка е константа (и съответно да се посочи стойността, ако е налична). За примера такава формулировка е напълно достатъчна, защото демонстрира отделни качества на постулатите по принцип, а не обсъжда самият него като конкретност. При постулатите/аксиомите имаме следните базови възможни и изключващи се положения. 1. Постулатът е абстракция идваща от практиката. Това е твърдение, което характеризира някаква особеност на обкръжаващата ни действителност, която не може да се обясни от наличните знания. Използването на тази особеност в някакъв модел ни дава възможност да направим връзки с други характеристики на обкръжаващата ни действителност и да постигнем теория, която има свойството да предсказва. Така работят математиката, физиката. 2. Постулатът не идва от практиката. Но той не е следствие и от други постулати, по определение.Тогава такова твърдение няма никакво отношение към обкръжаващият ни свят. То не може да допринесе с нищо за създаване на предсказания, за обяснение на нещо от обкръжаващата ни реалност. Такива постулати биха имали изключително ограничена приложимост като някаква характеристика на феномена на мисленето, което би могло да ги създаде. Но тази област от познанието още не е развита, и не обсъждаме такива постулати. Затова постулатите/аксиомите са задължително следствие от практиката (1), и като такива те са вече проверени (не доказани, виж началото). Както виждате, аксиомите не може да не са свързани с практиката, в което вие се заблуждавате непрекъснато. Изглежда представите ви за постулати нямат нищо общо с общоприетите, а времето което губите да се обяснявате и да се оправдавате че "не било така" е много по-добре да използвате за да поработите върху себе си и да получите полезни знания.

Точно това е постулат. Постулатът е твърдение, което не може да бъде изведено (доказано) на база другите приети постулати в рамките на дадена парадигма - той е външно за парадигмата твърдение. Всички останали твърдения, които могат да бъдат изведени, да се представят като следствия, не са постулати. Минималната база външни твърдения се нарича аксиоматична база. Постулатите в аксиоматичната база са точно каквито ги описвате: недоказуеми логически (на база другите постулати), но очевидно верни практически, без изключение. Дадох ви линк към статия в българската уикипедия. В английската е още по-кристално ясно. Но вие в предишното си превъплъщение на астралопитек не желаехте да четете, очевидно нищо не се е променило. Опитвате се да отричате общоприети дефиниции. В съвременният свят постулат и аксиома са пълни синоними. Чисто исторически аксиомите се употребяват повече в математиката, но само това е разликата. След като морето в резултат на замърсявания може да не е синьо, то "морето е синьо" не е вярно твърдение, нали? Освен това синият цвят на морето е следствие от други процеси (структурата на водната молекула, водеща до съответната спектрална дисперсия и т.н., освен това не е синьо а е зелено), поради което изобщо не става за постулат. Между постулатите и фактите има голяма разлика. Ето ви един пример. В някаква точка от земната повърхност стойността на земното ускорение е 9.82. Това е нашият постулат за примера. Нека вие се опитвате да измерите земното ускорение в тази точка. Вземате хронометър, метър, качвате се на високо и почвате да пускате камъчета измервайки ускорението. Опитайте, ще получите стойност обиковено в интервала 11 до към 17 м/с^2 (точно така се получава с подръчни средства). Факт е, че сте извършили измерване на земното ускорение, факт е че сте получили някаква стойност. Но не е факт, че сте получили вярната стойност. Величината на полученият от вас факт не съвпада с величината, която постулатът посочва. Защото величината която постулатът визира не е резултат от един факт, а обобщение от всички налични факти, с отстраняване на всякакви възможни грешки при измерванията. Много рядко може да се срещнат постулати, които да съвпадат с единичните факти.

Значи вие не виждате разлика между наука и религия? А трябва. Вземете математиката, постулатът "през две точки може да се прекара само една права". Опитвате, става. Опитвате в друг вариант, става. Няма изключения. Къде виждате тук приемане на вяра на постулата? Вярата е в съвсем друга област: че приемате постулатът за верен и във ситуациите, които не сте пробвали, т.е. винаги. Затова в науката постулатите са верни докато не бъдат опровергани, в религията те не могат да бъдат опровергани по принцип, защото обикновено не могат да бъдат и проверени. Същото е и в другите науки: проверка търпи или самият постулат, или неговите следствия. Морето не винаги е синьо, затова това не може да е постулат. Не минава практическата проверка. Но не пречи да си изградите религия на такъв постулат. Това е разликата с науката. Освен това постулатът трябва да е твърдение, което не следва от други твърдения, а само от практиката. "Морето е синьо" може да се проследи като следствие, например от спектралните свойства на водата при определени условия. Затова не става за постулат.

Постарайте се тогава да направите разлика между постулатите на науката и на религията. И това ще ви изясни всичко. На фактите, на които се основават научните постулати.

Дедуктивният метод (основаващ се на аксиоми и постулати) е основен за науката, това че ви се струвал ненаучен е само ваш проблем. Ето повече информация. Не всяко твърдение може да бъде постулат. Постулатите са твърдения, които задължително се приемат за верни докато не бъдат опровергани, защото са били проверимо верни във всички случаи до момента на приемането им. И още малко за аксиоматичният метод.

Мога да се изкажа само на база най-общи принципи от астрономията и физиката. В подобна система на практика няма стабилни орбити за планетите, както е в системи само с един голям гравитационен източник (както нашата). Това ще рече, че в рамките на стотици (хиляди) обиколки по някаква орбита, тя ще се промени съществено с времето. Което за живот ми се струва контрапродуктивни условия - планетата в еволюцията си ще се доближава и отдалечава силно от текущата звезда, която обикаля. Нашата земя много дълго време е в на практика стабилна орбита, която поддържа водата в течно състояние, в един изключително тесен температурен диапазон, и причината за това са стабилните орбити около един гравитационен източник. А историята на живота тук е поне няколко стотин милиона години, около двойна звезда няма такъв кредит. В такива двойни системи квазиустойчиви са орбитите близо до едната звезда. Квазиустойчиви означава, че са устойчиви по-дълъг период, като орбитата се променя бавно, докато излезе от устойчивост. В зависимост от масите на звездите и разстоянията квазиустойчивите орбити могат да достигат десетки и стотици хиляди оборота, рядко милиони. Орбитите които са по-далеч от звездата, по-близо до центъра на масата на системата, са силно неустойчиви. Ако има и други планети, възможни са и взаимни влияния, които да доведат и до изхвърляне на някоя от планетите извън системата, или промяна на орбитата и сблъсък с някоя от звездите. Основният проблем тук е да се получи съчетание на сравнително стабилна орбита (отстояние до звездите) с условия за живот (достатъчна енергия от звездите, и стабилност на тази енергия). Тоест имаме произведение на две и без това малки вероятности, което прави ситуацията невероятна. Това много силно зависи от характеристиките на звездите. Колкото за виждането, вариантите са много. Има вариант едната звезда да е дневно, другата нощно светило, едната да се вижда непрекъснато (от една част на планетата), другата да има поведението на нашето слънце, малко са тук ограниченията.

За да говорим че нещо нараства или намалява, трябва да го определим количествено. Освен това, не можем да очакваме от тъмната материя поведение, сходно с това на обикновеното вещество - тогава нейното въвеждане става излишно и необосновано. Затова тук ще опитам възможно най-опростено да опиша какво е сега положението, и къде се намира тъмната енергия в цялата картинка. За целта обаче ще ми е нужна една изключително проста формула. В Общата теория на относителността гравитацията се създава не само от енергията (под всичките и форми, включая разпределение на веществото), а и от налягането което се създава. Една проста формула свързва плътността на налягането и плътността на енергията в така нареченото уравнение на състоянието (не хапе!): p = w.e където p - плътността на налягането продукт на енергията e - плътността на самата енергия w - коефициент на пропорционалност, около който е същността на обясненията ми по-долу. Коефициентът w определя доминантното поведение на вселената, независимо че в някои нейни подсистеми ситуацията може да е различна (например в локални газови облаци гравитацията е положителна и др.). Той индиректно е свързан и с критичната средна плътност на материята във вселената. В зависимост от величината на коефициента w, уравненията на ОТО дават различна еволюция на една вселена. Този коефициент може да бъде както положителен, така и отрицателен. На пръв поглед отрицателен коефициент звучи странно: положителна плътност на енергията да създава отрицателно налягане (как пък не), както и положително налягане да се създава от отрицателна плътност на енергията (какво ли е това изобщо? отрицателната енергийна плътност е едно много опасно и непродуктивно допускане.). Въпреки всичко в ОТО се допуска отрцателно налягане, за което малко по-долу. Докато ежедневният здрав разум изисква положително налягане, за да имаме раздуване на нещо (балон например), то раздуването (разширението) на Вселената се основава на отрицателно налягане. Ето няколко по-важни варианта. 1. w < -1. В ОТО този режим описва среда с отрицателна гравитация. Силата на тази гравитация с времето нараства, вселената се разширява с ускорение и след крайно време може да достигне безкраен размер (достига до сингуларност, край на времето в бъдеще.) Това води до сценария с Голямото Пукване (Big Rip). При този модел колкото и да е странно, плътността на енергията (която предизвиква процеса) се увеличава с времето. Енергията, която води до такова поведение е кръстена фантомна енергия, а космологията която тя описва - фантомна космология. Любопитното е, че всички съвременни наблюдения не противоречат на поведението, описвано от фантомната космология. Модел за тази енергия е някакво хипотетично скаларно поле. Тъй като расте плътността на тази енергия с времето, всеки два свързани с друга сила обекти с времето ще бъдат откъснати един от друг. Според този сценарий ние живеем в уникално време, когато във вселената все още са възможни по-сложни структури. С напредване на времето при този сценарии обектите ще се раздробяват на съставните си частици и взелената все повече ще се хомогенизира. 2. w = -1. Този режим описва обикновен квантов вакуум. Това също описва среда с отрицателна гравитация. Указаната стойност описва вакуума като форма на енергия, която има навсякъде и винаги еднаква плътност (плътност която не зависи от времето, поне докато му се спазват условията за устойчивост, т.е. липсата на "фазови преходи"). Поведението на този вакуум съвпада с поведението на т.н. космологична константа, участваща в уравненията на ОТО и въведена едно време от Айнщайн. Основният проблем тук е, че величината на енергията на вакуума, предсказана от теориите, е 120 порядъка над нужната да обезпечи наблюдаемото разширение... Ако се осъществи пробив в тази посока, това е най-реалистичният кандидат за тъмна енергия. 3. -1 < w < -1/3 Енергията, която има плътност в този интервал, се нарича квинтесенция. Тя също предизвиква отрицателна гравитация, т.е. също способства за ускоряване разширението на вселената. Но при тази енергия нейната плътност в процеса на разширение намалява. И в двата последни варианта свързаните обекти ще останат свързани и в бъдеще. Останалите стойности на w в положителната област описват поведението на нормална (тъмна и обикновена) материя в различни състояния, с положителна гравитация. Те водят до еволюцияна описвана от моделите на Фридман, например до колапсираща след време вселена или до безкрайно разширяваща се с постоянна скорост. Описаните варианти: фантомна енергия, вакуум и квинтесенция - са кандидатите за това което наричаме тъмна енергия. Видяхме, че фантомната енергия води до сингулярност в бъдеще - край на времето, свързан с Big Rip. Вакуумът и квинтесенцията не водят до такива сингулярности, при тях е възможно вселената да се развива до безкрайност във времето, но ускорявайки разширението си. Но наблюдаемите данни не позволяват да се разграничи кой от вариантите се реализира на практика, грешката в наблюдението все още е висока. Има още един кандидат за тъмна материя: холографската тъмна материя, следваща от холографския принцип и идеята на Верлинде, но за нея някога по-нататък... Тъмната енергия вече е незаобиколим фактор в космологическите хипотези, след засичането на ускореното разширение на вселената и след наблюдаване на интегралния ефект на Сакс-Волф при реликтовите фотони. Така че сме принудени да приемем странното поведение на нейната плътност. Така както приемаме и отдалечаването на далечните галактики спрямо нас с надсветлинна скорост, въпреки привидното противоречие с други теории.