scaner

Ами не става дума за разследване, а за изследване - как реагира изследваният субект на съответните дразнители - под формата на извънземни, Бог, или каквото още сложим. Доколко е зависим от тях, какво може да се направи за да се управлява тази зависимост в разумни граници, и т.н. Дали Бог му е говорил, не е целта на разследването, а само средство.

Отново да повторя. Безразличен съм има ли го или го няма Бог, извънземни, т.н. (т.е. не е свързано с вяра). интересува ме реакцията на изследваният субект причинена от неговата вяра. Нещата са доста различни. Вярата е когато се съобразяваш с това в което вяярваш (молитви, следване на правила, жертви). Безразличието е когато тези неща ги няма.

Не мисля, че такъв опит да се поставяте на мое място би прояснил нещата. Вашето мислене очевидно се различава от моето (щом спорим), и вашите представи за моите евентуални изводи едва ли са близо до истината Но дори да реша за масовата психоза, не е задължително да вярвам или не вярвам в извънземни. Което е основната теза.

Кое с кое замествам? И в какво фанатично вярвам? От диалога до тук?

Възможно е. Това трябва да проличи в хода на изследването. Но извънземните като вариант са доста назад в списъка от други, по-ежедневни и естествени възможности. И трябва да се почне с тяхното изключване. Обикновено не се стига до извънземни. При всички случаи психологът трябва да е безпристрастен иначе веднага ще тръгне към извънземните и ще се даде накъсо. Неутралността се постига най-добре ако не вярваш. Тогава може да подходиш скептично и да изследваш повече варианти.

Безразличие означава, че докато Бог не променя причинно-следственият континуум около моето съществуване, няма смисъл да се съобразявам с него. Но това да си върша работата, изследвайки как той оказва влияние върху чуждото поведение въпреки очевидната си липса, е просто моят интерес и работа. Което не значи че вярвам в него. Дали ще го наречем Бог или Снежанка или водно колело, за случая реално няма разлика. Да вярвам значи да се съобразявам.

Тези възможности не задължават психологът да вярва в обективността на извънземните. За неговият интерес е достатъчна реакцията на изследваните. Едва ли за това, че не вярва, му е нужен друг психолог. По-вероятно на другият психолог ще му е нужен друг друг психолог, защото се съмнява в свободната воля на нашият психолог да не вярва , а да счита конкретните реакции за болестни проявления.

Вярата е отношение на привързаност, неверието е безразличие. Не е нужно да се доказва не-съществуване, може да се вярва и в несъществуващи неща (което всъщост е нормалната ситуация). За пример плоската земя. Както и да се вярва в съществуващи неща - за вярващият Бог е съществуващ. Хората вярват в постиженията на науката (защото не могат да получат друг тип доказателства за тях). Нататък темата е много разтеглива.

Точно така. Точно по тази причина психологът ще счете, че извънземните не са намесени в историите които изследва., без да е задължителнно да вярва че има извънземни. Ако има, добре - но ще е добре, едва когато се покажат. Ако няма, пак добре - не пречат. Това е и Бог за атеистите - не са установени доказателства за него, ако го има, добре - ще се покаже, ще видим какво да го правим тогава. Ако го няма, добре, не пречи. Но това не е вяра. Вяра е да се опитваш да печелиш привърженици и да твърдиш или доказваш, че Бог няма. Но това е вече е най-общо анти-теизъм.

Е, по-сериозно де. Интересът към феномена Бог като измислена причина за странните действия на околните е далеко от някаква вяра в него. Това един психолог да изследва хора, които вярват в извънземни не означава задължително и той да вярва в тях, а само да счита, че тези хора имат специфични проблеми (пример, не се засягайте от някакви асоциации с него). С Бог при атеистите не е по-различно.

Остава обаче да участва, защото се интересува от интересуващите се по темата Това не означава, че вярва в предмета на темата, но участва въпреки това.

Вярата, че няма Бог, е анти-теизъм, не атеизъм. А-теизмът е отхвърляне на вяра в Бог, не се основава на вяра, затова не е религия.

Доколко еднозначно може да се твърди нещо в случая? На база колко измервания, при какви условия се е стигнало до този извод? Ами ако в някаква форма изпит преди секса айрян влияе на резултата? Чисто хипотеттично. Изпробвани ли са всички възможности, при всички условия, за да се твърди споменатият резултат за 100%? Или просто имаме конвенция, съглашение, че щом ен-те милиарда опита, които водят до такъв резултат, значи всичките безброй останали трябва също да водят? Но това не е доказателство, това е аксиома, а ние говорим за такова в тая тема. Това е просто един случай, в който 100% не означават 100%.

Както и в тази ситуация, несъществуване може да се докаже, пресявайки всички възможности. Но това е възможно когато те са краен брой. Светът ни обаче предлага безкрайно много варианти, и за това доказване на несъществуване в него е невъзможно - няма как да се прегледат всички за да се потвърди липса.

Ако погледнем оригиналният документ на английски, там е указано: non-stereotyped gender roles. Тоест не става дума за нестереотипни роли на биологическият пол, а за нестереотипни социални роли. Ако си припомним, какви са стереотипните за нашата култура: жената да гледа децата, да готви и да чисти, да се грижи за къщата, мъжът да е началник и да носи парите в къщи, мисля че много лесно можем да се досетим какви са нестереотипните роли - тоест тези, които нарушават стереотипа: жената да бъде началник и да издържа семейството, мъжът да се грижи за къщата (малка част от възможните варианти). Има ли нещо убийствено в тяхното преподаване, освен сбърканият превод (ангажиращият е английският)?

Уикипедията явно описва един невъзможен Бог, някакво струпване на желани качества. Знаете до какво водят така изброените качества, например старата логическа хватка: може ли всемогъщият Бог да създаде толкова тежък камък, че да не може да го вдигне? Наличието на "всезнание" пък отрича проповядваната свободна воля: след като Бог знае какво ще се случи преди то да се е случило, то то е предопределено и не зависи от волята на извършващият действието. Аз само споменах за един частен вариант на тази противоречивост на дефиницията. Очевидно е, че такава дефиниция не може да принадлежи на реален обект, бил той и Бог. Никакви философски или математически погледи и хватки не могат да ни придвижат напред в доказване на съществуване на нещо в нашият физически свят. Дали нещо съществува се доказва само чрез прякото му или косвено проявление, което е основано на наблюдаемо въздействие в нашият свят. Разбира се, остава и вариантът на Хокинг: Бог е създал света и го е оставил сам да се развива, като от тогава не се е намесвал в него . Но такъв Бог няма връзка с определението в Уикипедията.

Такъв Бог не може да въздейства върху материалното творение. Следователно не може да е Творецът му. Следователно подобна дефиниция на неуловим Бог влиза в противоречие с дефиницията на Бог. За четириъгълният петоъгълник нещата не са толкова противоречиви. В названието имаме два пъти споменаване на ъглови характеристики, а те могат да се подчиняват на две различни системи. При указването на броят ъгли ("четириъгълен") могат да се отчитат само визуално отличимите ъгли, ъглите различни от изправен ъгъл (180 градуса), докато при характеристиката ("петоъгълник") може да се имат предвид всички възможности (и ъгли от 180 градуса). Разбира се, тогава четириъгълен петоъгълник няма да се различава геометрично от четириъгълен десетоъгълник, но това е друга тема. По-противоречив по тази логика би бил петоъгълен четириъгълник

Тоест пак се забихме под кривата философска круша?

А? И тъй като стигнахме до тук от позицията, че е невъзможно да се докаже несъществуване, това твърдение освен за Бог се разпространява и върху всичко. Например за четириъгълнният петоъгълник

По това спор нямаме. Но това не потвърждава, и че Бог съществува. Затова заключението до което стигате, не е коректно. Тази увереност няма никакви корени. Тя може да придобие плът едва когато доказателството стане налично. Увереността му според мен се основава на представите на други отци преди него. Още Анселм Кентърбърийски издига тезата, че всичко представимо трябва някъде да съществува. Тази теза е била много устойчива през вековете, защото се основава на реторичната идукция. Тя не може да се опровергае логически, но може да се опровергае чрез реторична аргументация, с контрапример. Споменах, движението с надсветлинна скорост е такъв пример, който не е бил наличен в древността. Има още куп такива от квантовата механика, но са много по-трудни за обяснение и разбиране.

Имам няколкко забележки... Не трябва да смесваме представа и познание. Познанието винаги се отнася към реалността, представата - не задължително. Ние може да имаме представа за движение със скорост по-голяма от светлината, науката е доказала че в реалността това не е възможно, т.е. няма възможност да има познание за такова движение. Не съм съгласен, че движението на слънцето около земята не съществува. Именно за това ние имаме познание за него, защото сме всекидневни свидетели и можем да установим (и сме) закономерностите му. За Пегас имаме само представа, не и познание. Поради разликата която споменах по-горе. Според мен отецът се заблуждава. Да, несъществуването не може да се докаже, в тази част и вашите разсъждения са правилни. Но това не означава обратното, че от това следва възможност да се докаже съществуване на нещо, за което имаме само представа. Затова увереността на отеца не е оправдана. Увереност може да има само когато вече има доказателството. Някои неща сигурно могат да се докажат че съществуват и извън представите (например както е станало с часовниците), други - не (примерът с движение с надсветлинна скорост). Тук вашата схема не е добра за изводи.

Изобщо не искам да ви убеджавам, щом като ви е приятно да си вярвате.

Интернет не е добро място, от което да се получават знания по науките. За целта има прекрасни учебници, например руските от Иродов, Сивухин, Ландау, Савельев, Матвеев, на английски може да ползвате Грейнер, Нолтинг, Файнман, Флешбах, Берклиевският курс върши прекрасна работа. Много от тях са издавани и на български. Но да разчитате само на интернет да се запознаете с наука, си е своего рода самоубийствена мисия. Интернет в най-добрият случай може да служи за неангажиращо начално запознаване, за събуждане на любопитството, и после като справочник, когато натрупате достатъчно знания. Това да ползвате гугъл-преводача за да разберете научен текст надхвърля представата ми за мазохизъм. И както виждате в случая, е напълно безсмислено начинание. Естествено е да не разберете нищо, никакви напречни разрези на фотонни сфери няма в текста Гугъл преводачът още не се е научил какво е това "сечение на взаимодействието", за което се отнася статията, и го превежда по някакъв измислен начин Ако вникнете във формулата, ще видите, че тя не изключва комптъновото разсейване за никоя честота, просто промяната която то предизвиква намалява с намаляване на честотата. При други честоти се проявяват допълнителни ефекти, които го прикриват. Така както и разсейването на Томсън го има за всички честоти, но при рентгеновите и гама лъчите то е пренебрежимо.

Уикипедията не е библия, за да вярвате на всичко и да я четете дословно без да мислите. Иска много знания отзад, за да навържете нещата. Ето малко за формулата на Клайн-Нишина, която описва преходът между ефекта на Комптън и ефекта на Томсън с увеличаване на дължината на вълната. И отново бъркате фотони с вълни: вълните наистина взаимодействат нелокално, защото са от много фотони, докато фотонът винаги взаимодейства локално, независимо от честотата си (от дължината на вълната си). Това че вълновият модел доминирал е само приближение, поради характера на взаимодействието. Винаги. Начели сте се с някакви измислици...

Вие бъркате фотон с вълна. Всяка вълна се поглъща нелокално, електромагнитните вълни с всякакви дължини на вълните не правят изключения. Но тези вълни се състоят от множество фотони, всеки от които взаимодейства локално. Вас ви бърка това, че два фотона от една вълна могат да взаимодействат едновременно в различни места. Но това не е проблем. От друга страна, ефектът на Комптън се отнася за фотоните, и се случва за всякакви честоти. Изразен с дължина на вълната, ефектът на Комптън се изразява в промяна на дължината на разсеяната вълна с т.н. комптънова дължина на електрона, която е 2.43.10-12 m. За къси вълни като светлинните и рентгеновите това е сериозна промяна, която лесно може да се наблюдава. За радиовълни тази малка промяна е на практика ненаблюдаема за масовите уреди - опитайте да измерите промяна на еднометрова вълна с 1 пикометър, след като нестабилността с която може да получите тази вълна е много порядъци по-голяма. Но това не означава че законите на квантовата механика не се спазват. Допълнително, с ръста на дължината на вълната намалява ефективното сечение за взаимодействие на фотона с електрона - при големи дължини вероятността фотонът само да дифрактира върху електрона вместо да претърпи еластично взаимодействие силно нараства, както показва и формулата на Клайн-Нишина, и при по-дългите от инфрачервените вълни комптъновото разсейване преминава в томсъново. Центърът на масите не е реален веществен обект.