scaner

Така се получава. Наблюденията представляват известно количество импулси в малък интервал от време, филтрирано от основният шум. Нито е ясно какво е това, нито има достатъчно количество информация за 'разшифроване' на съобщение. Затова интерпретациите че са от изкуствен произход, че са в 'заплашителен формат' или че съдържат заплаха са безпочвени. Предположението, че са от изкуствен произход, лежи на следната хипотеза. Биологичната цивилизация след усвояване на радиото има ограничено време (само няколко стотин години) за да развие изкуствен интелект и да се слее с него, като след сливането радиокомуникация с хаотично излъчване в околното пространство не е нужна. Няколко стотин години са много малко време в космически мащаби, и това би обяснило защо ние не 'чуваме' сигналите на други цивилизации, ако ги има. Тази хипотеза предполага че всички сигнали, които успеем да хванем, ще са от пост-биологични цивилизации, почиващи на ИИ. Идеята е разработена в книгата "Нашето последно изобретение" на Джеймс Барат (Our Final Invention). Книгата е добре написана, който разбира руски може да я потърси в мрежата в безплатен и читаем вид: "Последнее изобретение человечества".

Бързо препускане по мрежата ме доведе до следните резултати. Зад изказването стои реално космическо наблюдение, публикувано в The Astronomical Journal Това наблюдение се коментира в ограничен кръг публикации, и в някои от тях се цитира изказване на Сет Шостак, което още не мога да намеря като първоизточник. Ето една статия свързана с наблюдението, където се цитира Шостак към края. Ето регулярните новини от SETI за септември, където в първата част се обсъжда споменатото наблюдение. След първата част има списък на линкове към други статии, коментиращи сигналите от галактика на 3 милиарда светлинни години от нас, т.е. същото. Seth Shostak малко ми прилича на нашият професор Лъчезар Филипов, който все за извънземните се изказва. Така че много е възможно да се е изказал в стила, подхванат и от българските медии.

И аз се присъединявам към това питане. Наистина ли няма кой да отговори на многократно вече поставяния въпрос, или трябва да търсим някаква конспирация?

Отново не искам да се съглася :) Подобни ситуации се срещат често. И на мен скоро ми попадна подобна задача, не беше свързана с превод, но текстът беше така преплетен, че така и не стана възможно да определя за кой от двата му възможни смисъла се отнася. Затова не е странно, че и машината може да бъде изправена пред такъв проблем. Дори настоящите десктоп преводачески системи (Promt например, него съм човъркал повече) имат възможност да дават няколко варианта на превода, когато намерят такива. И предоставят задачата на потребителя, да си избере какво му трябва (което влиза в малко противоречие, когато потребителят не знае съвсем английски и не схваща кой вариант е по-добър. Този подход е добър за по-професионални преводачи, на които ще им спести занаятчийската работа по по-тривиалният превод. Преди време Гугъл включваха от време на време такава възможност, тестваха нещо, но го изключваха после... Това е всъщност системата начални/подчинен, за която говорих по-горе: началникът контролира резултата на подчинения и го поправя ако е нужно, а подчиненият (ИИ в случая) върши рутинната работа. Но тук би трябвало да е основната роля на невронната мрежа - да избере най-адекватният на контекста превод (и да поизлъска останалият поток). Анализ на контекста е възможен, на това може да се обучи, тъй като и човек е минал по тоя път - обучил се е да разбира конструкции. Под конструкция не става дума за фрази или идиоми, а за по-цялостни характеристики обхващащи много по-голяма част от текста. Това включва стил, тема, отношения между параграфите и различните части. На пръв поглед изглежда много трудно, но такива стилови анализатори вече има, по написаното могат да извлекат дори такива неща като емоционално състояние, което иска да предаде авторът например. По написан текст да се прави психологически профил (чел съм за опити, не знам сега какви резултати са достигнали).Текущата ми работа е свързана с подобна работа свързана с ИИ (не за превод, слава богу :) но в хода и съм срещал съобщения и предложения как там в Гугъл си правят състезания да създадат програма, която по дадена фотография да разпознае обектите и да направи преразказ с думи какво има на картинката, къде е там, в какъв ракурс, фон, физиономиите засмяни или тъжни, абе играят си хората там... Във Фейсбук до преди време имаше програма, която автоматично разпознаваше участниците на една снимка според снимките в профилите им. Разпознаването на лица е по-атрактивна демонстрация от разпознаване на смислови връзки, но се работи активно и по двете. Иначе нямаше да възникне и проблемът с common sense. Бих казал че проблемът до голяма степен вече преминава в занаятчийската сфера, от научната. С това съм напълно съгласен, и си е за страх. Но пък от друга гледна точка, някак странно изглежда да заставяме хората да вършат труд който друг би свършил по-бързо и по-ефективно (и вероятно по-екологично) от тях, само и само да не им закърнеят интелектуалните способности. Наблягам на 'заставям' като действие контрастиращо с личният избор при предоставени възможности. Който не иска да деградира, може да си намери занимание чрез съзнателно действие и решение. Който му е по-лесно нищо да не прави, ще си деградира със съзнателно бездействие. Мисля че тук естественият подбор ще си каже сравнително бързо думата. Имаше хубав филм на близка тема, "Идиокрация" преди време Вероятно ще се сблъскаме с проблемите, възникнали в 19-ти век с началото на техническата революция и движението на лудитите, само че на друг по-висок кръг вече от спиралата. Тогава светът е оцелял, и от сегашно време погледнато, това е дало възможност за прогрес.

А, тук не мога да се съглася. Вземете най-елементарен пример от обществото - отношенията началник/подчинен. И двамата имат съзнание, но това не отменя контролът който началникът осъществява. Независимо че подчиненият има съзнание, той не може да замени началника - няма нужните знания. Един ИИ, обучен с нужните знания (и прилична комуникация с хората, да разбере заповеди и да дава отговори, а common sense е екстра която в повечето такива случаи не е и нужна) безпроблемно би заменил подчиненият, и наличието на съзнание не е съществено предимство в този процес. Една еквивалентна йерархия: началник и подчинени ИИ, които той да контролира и направлява, или класическата йерархия началник/подчинени, всеки от тях обаче да контролира ИИ, което би му вдигнало работоспособността, са напълно жизнеспособни варианти и сега. Кой от тях би се реализирал, зависи от други фактори, не липсата на съзнание в ИИ, а основно икономически. Същата схема я има до голяма степен и в творческият процес, в който ИИ би заменил много рутинни дейности. Отношенията редактор/писател са сходни с описаните по-горе: писателят твори нещо, редакторът го контролира да е в нужните релси. Не става дума да се замени самият писател, но много негови дейности, проучване, развиване на сюжети по зададени схеми и т.н. могат да се поемат от ИИ, под контрол. Това е добрата алтернатива, когато целта на ИИ се задава от човека в груби граници, не детайлно (ако човек тръгне да описва детайлно действието, може да се получи по-икономично той сам да го извърши). ИИ със съзнание би бил нужен тогава когато сам може да поставя целите си, или те са формулирани в твърде широки граници ("защитавай родината!"). Това е някаква далечна за сега алтернатива, и не е безопасна по много показатели. Човек се движи, без да влага някаква мисъл в детайлите на движението си, детайлите се прилагат рефлекторно, защото ние някога сме се научили кое как се прави. В настоящият момент обучението на детайлите на движението е една от атрактивните демонстрации свързани с ИИ. Гледали ли сте това филмче? Това е една от първите демонстрации на робота Atlas. Към 1:25 минута има демонстрация как той се опитва да постигне зададената задача, въпреки че човекът му пречи. В основата на тази възможност - да се реагира на определен клас неочаквани въздействия лежи ИИ. Да се научи да ходи по неравен терен - също. Това се разбира сега под ИИ, а не нещо със съзнание (то също е ИИ, но съвсем друг клас, и за сега не му се обръща внимание). И това са демонстрации от един много ранен етап. Ето нещо съвсем прясно. И не, не стои някой отзад да му управлява движенията, те са автономни, роботът сам оценява околната среда и преследва зададената цел. А това е обзор и за другите роботи на фирмата Boston Dynamics, препоръчвам го. И накрая, успехите които се демонстрират от ИИ при движението, той може да постигне в почти всяка друга област, за която не е нужно съзнание. А това покрива на практика почти цялото ни ежедневие Безусловно е така. Човешкият фактор може да бъде изваден от картинката, когато извдим от нея и самият човек. Но тогава всичко това става безсмислено. Основната идея е ИИ максимално да облегчава човека, човека е във фокуса, и човек трябва да контролира ИИ. Не подценявайте машината! Предполагам вашата представа за машинният превод се основава основно на Гугъл-преводача, и някои по-разпространени програми, например руската Сократ, Dicter или Prompt. Споменатите програми не се базират на ИИ, те се основават на твърди алгоритми (т.н. статистически превод) и бази данни обхващащи определен клас връзки между думите. Те наистина не се справят много добре, освен в някакви тесни области, на които е наблегнато с повече връзки. Гугъл преводачът е тръгнал по сходен (техен си) път - алгоритмичен превод, с много слаба намеса на невронна мрежа. Миналата година обявиха, че преводачът минава на самообучаващи се невронни мрежи, но доколкото знам, резултатът е все още за вътрешно ползване и тестове, не е публичен. Невронната мрежа може да се обучава на нюанси и особености на езика, стига да се съчетае с друга подобна мрежа която да открива тези нюанси (щях да кажа 'просто да се съчетае', но не е просто). Човекът всъщност се е научил по абсолютно същият начин :) Надявам се в близките години да видим резултат.

Тук Стивън Хокинг не греши. По простата причина, че по-горните умозаключения са направен чрез ред необявени и некоректни предположения. Ще опитам да направя кратък анализ. 1. Всичко, което започва, има причина да започне. Това е принцип, основан на наблюденията в макросвета. Тоест няма причина да е така, просто нещата които наблюдаваме следват такова поведение. В квантовият свят обаче нещата не са точно така. Там има определена вероятност една система да премине от едно състояние в друго, по-вероятно, без да може да се проследи причина. Например възбуден атом след някакво време излъчва, без някой да му въздейства. Квантовите флуктуации непрекъснато възникват и изчезват без причина. А се предплага че вселената е възникнала в някакъв сходен на квантов процес. 2. Вселената е започнала да съществува. : Освен това когато нещо започва, може да се посочи момент от време когато е започнало. При вселената обаче (съвременният модел на Големият взрив) проблемът е, че и времето и пространството във формите които сега ги употребяваме (и забележете, формата използвана за указване на начало) не са съществували преди появата на вселената, те са възникнали с нея. Ние можем да опишем с време вселената след нейното създаване, но моментът и мястото на възникването са извън времепространството на вселената. В този смисъл вселената съществува краен интервал от време, но няма начален момент на възникване, няма момент в който да се посочи прилагането на причина. 3. Вселената има причина за своето съществуване От казаното до тук следва, че това заключение няма основание. Възникването на вселената е изключителна ситуация, за която понятието 'причина' е неприложимо. Проблемът с началото на вселената има и друг аспект. Теорията на Големият взрив не твърди, че преди това ("преди" в общоприетият смисъл, екстраполация на оста на времето преди неговото започване ) не е имало нищо. Най-естественото предположение е, че началото на вселената е промяна на някакво състояние на материята: тя от едно състояние минава в друго, познатото ни, при което времето и пространството се пораждат от някакви форми които сега не се наблюдават. Разбира се, това е предположение, лежащо на наблюдаемият факт, че материята не се създава от нищото а само участва в движение, промяна. Това отваря възможно поле за изучаване. Но не е достатъчно да въведем Бог, само защото не се сещаме друго. Друг добър кандидат, обясняващ 'пораждането' на вселената, е инфлационната теория. Космическата инфлация като процес е залегнала в теорията на Големият взрив като основен елемент, формиращ вселената в началните моменти (и за сега няма алтернатива). Тя добре се стикова с теорията на относителността, поне като динамика (не като причини, те трябва да са квантови, но за сега не ги знаем). Тази теория има продължение, теорията на вечната инфлация. Нейната основна теза е, че Големият взрив продължава вечно, просто на фронта на взрива (който се движи с надсветлинна скорост) непрекъснато се пораждат вселени (възможно като нашата, възможно с различни качества), и нашата вселена е част от една такава вечна мултивселена. Особеното на такава мултивселена е, че отделните вселени не могат да влизат в причинно-следствена връзка помежду си, всяка на практика е сама за себе си (има някакви възможности за слаби въздействия, но това е друга тема). В този модел няма нужда от начало и свързаните с него причини. Може би изглежда, че вярата в такива модели по нищо не се различава от вярата в Бог, но не е така. Тези модели се изграждат на база работещи познания които имаме, в тяхната основа стоят проверени закономерности. Слабото място е, че се предполага, че тези закономерности може да са приложими за по-екстрени условия, от тези при които са проучени. Това е въпрос на изследване и доуточняване. Но все пак се стъпва на нещо реално, за разлика от идеята за Бог. От тази гледна точка идеята за Бог като ръководна в естествените науки е изключително слаба. В най-добрият случай тя трябва да се състезава с всички останали възможности за да се докаже, а не да се поставя като неподкрепен с нищо постулат. Стивън Хокинг ги познава тези модели, защото той участва в разработката и идеите на част от тях. Обясненията за времето, началото и т.н. имагинерно време (опит за продължение на времето 'преди') са популярно (доколкото може) описани например в "Кратка история на времето". Аз просто се опитах да ги изложа в друга популярна форма.

Не, нямам нищо против потвържденията, свързани с Исус като съществувала историческа личност. Това кога се е родил и че е бил екзекутиран от римската власт е проверимо и вероятно има исторически документи. Става въпрос долколко исторически е потвърдено останалото: че е бил лечител, пророк, проповедник. Има ли документи за това или не? Доколко проповядваното от неговите последователи (записано? от други неизвестни много по-късно!) е вярно като исторически факт? Доколко написаното във евангелията (неизвестно от кого писани) е потвърдено исторически (изключвам съпровождащи исторически събития несвързани с Исус, както и споменаване на съществуващи географски наименования от тогавашната география). Поне аз доколкото знам, тук няма единно мнение сред изследователите и още по-малко доказателства. Нали все пак трябва да стигнем до разумни аргументи, а не аргументи основаващи се на вяра? Защото обосноваване вярата в Бог чрез опосредстваща вяра в някаква история разказвана от неизвестно кой не прилича на разумен аргумент.

Доколко това наистина са исторически сведения? Нямам пред вид самата личност на Исус, а всичко случвало се около него? Или още очакват да станат исторически, като им дойде времето?

Предлагам да подходим прагматично. Какви са разумните основания (изключвам това че запълваме празнини в познанието с интерполация) да вярваме в Бог (какъвто и да е), а не в Спагетеното чудовище? Или все пак в материализма? Защо вярата в нещо ненаблюдаемо би ни дала правилен подход към нещата, за да я приемем на въоръжение? Защото аргумента с 'началото' на вселената по-горе изобщо не е сериозен, и напълно разбирам Хокинг в това отношение.

Може и така да се каже, макар че му се крие смисъла. Аз бих го обяснил и по друг начин. За да говорим за сила, трябва да има ускорение. Ускорението е втората производна от пътя, изразено математически. Ако смятаме ускорението в една четиримерна геометрия за нашият случай, с отчитането на метричният тензор (който индиректно включва кривини всякакви) ще получим нула. Тоест няма ускорение по собственото време, няма сила. Ако обаче смятаме с координатите на разделеното на пространство и време (тук трябва да го приемеш на доверие), възникват едни преводни членове при това диференциране до втора производна, и нещата вече не са нулеви. Те ще са нулеви само когато метричният тензор е с константни величини, т.е. когато пространството е евклидово или подобно. Съжалавам че няма нагледна демонстрация какво се случва, но кривината на пространство-времето изначално е математически обект и трябва да се обработва по подходящият за нея начин.

Има ли някакъв напредък по това съпоставяне, за да видим резултатите кое е по-голямо и кое не?

Точно за настоящата дискусия мисля че не е нужно да намесваме Пенроуз. Проблемът е какво разбираме под ИИ. Пенроуз разглежда ИИ всестранно, достигайки до оценка на качества като съзнание. Но ИИ сега (а и в настоящата тема) се разглежда като системи възпроизвеждащи ограничен кръг качества у човека, които може да притежава и машината. В този смисъл ИИ имат различна сложност. Това са системи, които могат да разпознават (не само лица и картинки, а и последователност от събития, поведение), както и системи които могат да прогнозират. ИИ може да взема решение и при двете стратегии (разпознаване и прогноза), стига да е обучен в подходящо направление. ИИ могат да симулират поведение (да говорят добре по телефон, да отговарят на въпроси в зависимост от "квалификацията" им, т.е. от приложеното обучение, могат да извършват дейности съобразявайки се с на практика случайна обстановка (потърсете клипчета с робота Atlas на Boston Dynamics ("boston dynamics atlas robot"), потресаващи са постиженията им), и за всичко това не е нужно да се разрешава проблемът със съзнанието на ИИ. Работата в тази посока е работа да си създадем конкурент в хранителната верига :), ако мога така да се изразя, сега основните дейности свързани с ИИ е да се създадат ефективни системи за обучение, за да може да замести човека в нетворческите професии (и в някои творчески, ако се получи качествено). Съзнание не е нужно, за да може ИИ да разбира по-добре човека (нужно е да се подобрява интерфейс), и да реагира на неговото поведение (common sense проблемът по-горе). Разбира се решаването на проблема с изкуствено съзнание ще разреши много от настоящите проблеми автоматично, но за сега не се вижда решение в тази посока, пък и според мен не си струва, не сме опряли до необходимост, а и пред вид възможните опасности от излизане от контрол. Аз не съм много експерт по съзнанията. Доколкото съм чел по въпроса, всичките (продуктивни) спекулации в тази посока се основават на постулата съзнанието като процес. Любителите на класическите процеси залагат на процес в система класически обекти, надхвърлила някакъв праг на сложност и количество връзки между елементите. Едни от идеите се базират на модела на мозъка като невронна мрежа. Но в тази посока за сега като че ли сме в задънена улица: можем да създаваме мрежи с обем надхвърлящ капацитета на нормален мозък (вярно, с количеството връзки още куцаме), но съзнание на хоризонта изобщо не се забелязва. Възможните причини са твърде много. Другата идея стъпва на съзнанието като макроскопичен квантов процес. На практика познаваме само няколко такива процеси - това са свръхпроводимостта, свръхфлуидността, кондензатът на Бозе-Айнщайн, и на практика още няколко не толкова изявени. Към тях можем да добавим и квантовото сплитане: макар че то става между микрочастици, то се запазва и когато тези частици се раздалечат на големи разстояния, и по този начин добива право на представката "макро-". Поне с това с което съм запознат, идеята е квантовостта на съзнанието да се основава на някаква колективна проява на процесите на сплитане (нещо като колективното поведение на раздалечените електрони при свръхпроводимостта например, но само като далечна аналогия). Нещата в тази област се основават силно на спекулации, няма нещо практическо. Мечтите са за все още далечни постижения: например квантовите компютри, които при сходна с класическите компютри памет могат да обработват на порядъци повече информация. Квантова невронна мрежа звучи много примамливо. Това би било едно измерение, в което усложняването на мрежите би било сравнително лесно достижимо... Не става думи за кванти на съзнание, а за процеса съзнание като основан на квантови явления, макроскопичен квантов процес. Но както споменах, доколкото знам всичко това все още е само спекулации.

Моралната преценка, както и отлагането на печалбата във времето почиват на правила и стратегия, които са част от рационалният подход. Мисля че не би трябвало да са проблемни за ИИ. Тук вие засягате наистина тежък проблем: оценката на добро и лошо. Тя не е свързана само с рационални правила, тук нещата се пречупват и през целите на индивида. А в настоящият момент целите на ИИ могат да бъдат програмирани външно (или да се програмира алгоритъм, който да поставя цели, което е същото). Засега това е нерешима задача, и е сериозен проблем. Но дори да я оставим нерешена, тя няма да се отрази силно на common sense - винаги в компанията има и по някой, който нещо не е разбрал Така ИИ ще изглежда още по-човечен. Мисля че цивилизацията е стигнала дотук защото повечето решения се вземат рационално, след преценка на множество фактори.

Да, права сте, машината е изцяло рационална. Тя контролира всички фктори, на база на които тя взема решение. Но интересното на невронните мрежи е, че те могат да се обучават. Тоест каква може да бъде реакцията и на най-алогичното, нерационално поведение. Подобно нещо се наблюдава и при хората. Високофункционалните аутисти въпреки че в ранните си години сериозно се отличават от връстниците си, с времето могат да се научат как да реагират и обработват такива ситуции, стига да полагат усилия. Не е лесно, но се случва, имам опит в това отношение. Няма основание обучението на ИИ да не доведе до същият успех, стига да се извърши коректно и успешно. Тук проблемът е друг, как да се изгради стратегията на такова обучение, повече техническата страна... От друга страна, това че има примери за правилни решения които не са плод на рационална калкулация, е до известна степен подвеждащо. Дали броят на тези решения процентно е по-голям от броят на решенията, взети след рационална преценка, или не?

Напълно разбирам какво искате да кажете, но не мисля да се отказвам от моята теза. Дядо ми на времето казваше: има една истина, но много правди. Всеки разбира на база натрупаните знания, на модела който е изградил. Близоста до истината се определя от адекватността на изграденият в главата модел, до способността му да предсказва. Няма едно единствено 'разбиране', да не говорим (за науката например) че моделът се мени с времето, и разбиранет се променя с натрупваните знания. Но без знания няма как да се разбира каквото и да е. В този смисъл задължително е разбиращите и да са знаещи. Струва ми се че няма изключения от тази връзка. Но обратното не е вярно, не всички знаещи са разбиращи, поради различчното им ниво на притежавано познание. По нормалният път, уменето за разбиране се изгражда с натрупване на знания. В реалният живот има и други фактори, на някои хора невронната мрежа е по-дейна и им трябват по-малко обучение за да разберат нещо, на други повече. Сега, въпросът си е доста сложен, ние тук можем само на препускане да го скицираме...

Не бих се съгласил напълно с това. Обучението създава връзки "Ако А е зелено, то В е червено". Но може В да е синьо, ако С е жълто. И т.н.Тези връзки създават модел. А разбирането е това: да намерите добро прилягане на входните параметри към модела, да получите адекватен отговор от модела. Тогава идва "разбрах!"? Ако не дойде, значи модела е лош, трябва да се изгражда с още обучение. Тук обучението може да е на най-различни ннива, директна комуникация със средата, или на база вторични характеристики, вече абстрахирани от средата, и т.н. Вярно е, конструкцията на съвременните невронни мрежи не позволява да се извърши обратно трасиране, за да се отговори на въпроса "защо": защо В е синьо? Технически обаче това може да се реши със допълнителна, спрегната с основната, невронна мрежа, т.е. не е принципен проблем. Тогава В ще е вход, а А и С - изходи, а двете мрежи ще се обучават синхронно. Проблемът с common sense е, че задачата е с изключително много параметри. Което за невронна мрежа води до проблем с архитектурата. Обучаването на невронните мрежи се свежда до създаване на връзки, както между входните параметри, така и с изходните. При органичните неврони в мозъка нещата са лесни: невронът може да пусне допълнителни израстъци към други неврони, или да прекъсне ненужните връзки. При съвременният хардуер това не може да се случва, там всички възможи връзки ги има изначално. Там при обучението се определя които връзки са съществени (имат по-голями тегла), коит са по-малко съществени (имат по-малки тегла, т.е. по тях сигнал ще се движи с по-малка вероятност, по-рядко). Целта на обучението е натрупването на тези тегла, които на практика симулират свързаността на невроните в човешкият мозък. Тук са възможни оптимизации, групиране на различни групи от входнитте сигнали да се обработват от различни невронни мрежи, а техният резултат също да се обработва от невронна мрежа - нещо като специализираните дялове на мозъка. Но с какво ще се захранват тези мрежи, как ще си взаимодействат - това е сложният въпрос. В теорията на игрите всички възможни положения на играта се описват от т.н. дърво на решенията: всички възможни комбинации, всеки възможен ход от тях води до нови комбинации, и така до края - с победа или не. Анализирането на такова дърво може да покаже правилната стратегия. При малките игри (например с кръстчета и нули) дървото е малко, то дори може да се програмира твърдо като алгоритъм. Или да се подходи както е показал Мартин Гарднер, създавайки самообучаващ се автомат от кибритени кутии (това впрочем е първообразът на невронните мрежи). Но такова обучение лесно става при малко количество връзки. За по-големи проблеми, като играта Го или шаха, дървото на решенията става изключително голямо. Там трябва да се търси друг подход - обучителната извадка не може да включва всички решения. Тук невронните мрежи идват на помощ. Проблемът с тях е, че обема им зависи от количеството връзки, на които искаме да наблегнем. И докато при задачите с шаха или играта Го тези проблеми могат да се оценят, а по-малкият хардуер би се отразил в контролирана степен на качеството на играта, при common sense нещата са много неясни. Задачата тук е много по-сложна (при сегашният характер на хардуера, както и състоянието на алгоритмите за обучение), и статията е от типа "дайте да дадем", за да навлезем по-сериозно в проблема. Съвременното състояние на алгоритмите за обучение също не е много розово. С нарастване на параметрите, на база които се правят връзките, алгоритмите стават по-бавни, сходимостта им намалява, стават неустойчиви. От революцията в началото на този век в областта на невронните мрежи, сериозен напредък в тази посока няма. А това е изключително сериозен проблем, ако искаме да натрупаме 'разбиране' за такъв многостранен проблем. Затова и казах, че съвременното състояние на хардуера (и софтуера) все още не е пригодно за да реши адекватно такава задача.

В края на крайщата усетът се свежда до оценка на постъпващата информация по някакъв адаптивен набор правила и разбира се, на натрупаният опит. Това се все основни стълбове на които разчита и ИИ: да натрупа опит как се реагира в различни ситуации. Колкото по-широко е обучението му, толкова по-изучен ще става, по-неотличим от човека. Засега основният му проблем (и слава богу!) е, че няма тази система от чувства (основно биологични), на базата на които той може да си поставя цели (и евентуално да счете човека за пречка пред тях, тогава ще стане страшно). Но може да анализира чуждите чувства, изразени чрез мимики, език на тялото, поведение (това са каналите за усета), може и да симулира доста успешно свои. Например Google assistent е неотличим в речта си по телефон от човек, дори хъмка на подходящи места Проблемът е само в обучението... Точно както се обучава малко дете. То изначално не знае какво е добро и лошо. Може да убие котенцето, просто защото го може. Едва като му се покаже че не бива, защото..., то научава нещо. Това не се отличава от обучението и на ИИ. Проблемът е че областта на това обучение е доста обширна, и все още недостъпна за настоящите изчислителни ресурси.

При изкуственият интелект алгоритмите в такъв смисъл не са определящи за действието. ИИ се гради на принципа на обучението: задавате някаква ситуация, и задавате каква (или какви) са очакваните реакции, и това изгражда определени връзки между входа (рецепторите за средата) и изхода (поведението, решението за действие). Тези връзки не са твърди, при натрупан опит те позволяват да се реагира адекватно и на близки до обучителните ситуации. Тоест обучавате системата как трябва да се държи, така както се обучава малко дете да различава различни поведения. Основните проблеми тук са свързани с обучението: как да се представи ситуацията/информацията на достъпен за машината (и обозрим) начин, как да се намали обучителната извадка, кои елементи от задаваната ситуация да имат (хардуерно) предимство, т.е. да са априори по-важни от другите, и др. Ако се решат добре тези проблеми, ИИ може да стане експерт в съответната област. В нашият случай той може да бъде обучен за комуникация със една или няколко различни по комуникационни характеристики човешки групи. "Алгоритъмът" който имате пред вид се изгражда сам, в процеса на обучение, а не се залага предварително. Това е огромното предимство на ИИ, той може да продължи се обучава и сам, без намеса на оператор, ако е добре проектиран - така стана с ИИ който играе играта Go по-добре от човека. Но ако не е добре проектиран, обучението му може да доведе до катастрофален резултат, както се случи с расистските истъпления на майкрософтската роботка Тай преди две години :) Основните проблеми във всяко подобно обучение са изворите и представянето на информацията към машината. Разбира се, и обемът на невронната мрежа, защото common sense се базира на много информационни връзки, дори не съзнаваме колко много.

ОТО описва нещата в пространство-времето. Ние при нашите наблюдения винаги го делим на пространство и време. И в това описано от нас пространство, това което не е сила в 4-мерната нотация, предизвиква ли ускорение между телата? Предизвиква. И според простите формули от класическата физика, на това ускорение трябва да съответства сила. Да, кривината на пространство-времето в проекцията на прострнството се проявява като сила. Но ти знаеш, понятието 'сила' на практика напуска съвременната физика: не се ползва в квантовата механика, а в теорията на относителостта е само по исторически причини. Всичко може да се опише чрез поведението на енергията и импулса. Имаше една хубава статия на Франк Уилчек във Physics Today, в съкратен вариант даже я имаше някъде и на български...Накратко, понятието 'сила' пречи на съвременната физика, вредно е за нея.

Това е гледна точка, която не лежи на никакви проверими предположения, не дава логически свързани с нея следствия и по тази причина няма (и не може да има!) нищо общо с реалността и физиката. Не е тук мястото да се дискутира една произволна измислица доколко някаква статия се съчетава с нея или не. Вече сме дискутирали тази тема. Вашето понятие "неподвижен" в случая няма физически смисъл. Помните ли, всеки опит да налеете някакъв смисъл ви довежда до противоречие с основни следствия на квантовата механика и релативизма. Нещо по-лошо - не означава и че има поле! Допускането за нещо там, където то не се проявява по нужният начин с нужните свойства, е по-лошо и от вашето фантазиране. Спазвайте принципът на Окам, не внасяте нови същности когато не са необходими. Хипотезата ви не е научна и няма никакво отношение към статията. Ходете в "Паранауки" и там си пишете за хипотезаата колкото искате, не мърсете смислените теми с нея. Точно това противоречи на фактите: близките галактики не се отблъскват, а хаосът няма никакъв принос в това. Дайте количествена оценка, за да потвърдите тезата си, не става само с писане на букви. Защото досега всичко казано от вас е измислено и без никакви доказателства - на това се вика нагаждане и подправяне. С прости думи в науката на това му се вика лъжа и измама. И тъй като го правите умишлено - с користна цел. Пак използвате за аргумент позоваване на една безсмислена и недоказана хипотеза? До кога? Ами съпоставете ги, какво чакате? Става много просто: написвате големините според вашата теория, и въпросът е решен. Пък после и погледнете наблюденията, има ли такива сили, доколко съвпадат с вашите оценки. Но вие не го правите, само говорите. А не го правите, защото ще лъсне лъжата и глупостта на хипотезата, от която това са "следствия". Пък и се замислете: как промяната на формата и обема и скоростта на една галактика ще въздейства на съседната, че и да я отблъсква постояно във времето при това? Събудете се, сбъркали сте филма. Лични нападки няма. Всеки може и има право да си измисля глупави хипотези, ударението е че са глупави, а не каква е личнността на измислящият ги. Личността тук се проявява индиректно, чрез упоритостта с която прокарва тази глупост. Но това си е за нейна сметка и не коментирам вероятните причини за тези действия. Докажете тезите си, вместо да пишете поеми.

Тази мъдрост не бях забелязал. Пропуснали сте най-важното условие за резонанс: съвпадение на фазите. Ако няма такова, колкото и "падащи фотони" да трупате, кратни или не кратни, нищо няма да се случи. Затова и 'резонанс' не трябва да се употребява когато не трябва. Особено за "обяснение" чрез хипотеза в която няма логика.

Отново продължавам с въпросите. Къде в статията става дума за 'зрънца', и къде се твърди нещо за тяхното местене или не местене? Наистина ли нямате спирачка за фантазията си и ви липсва всяка връзка с реалносстта? Дали това, че сте си имислили че ви сърби засяга някой друг? Това червеничкото казва само, че има и неизвестни още частици. В съвременната физика всяка 'частица' е квант на поле, затова са споменаати и полетата. Изключение прави тъмната енергия - тя не е поле, няма поведение на поле, няма и свойствата на поле. В хипотезата ви може и да е поле, но това си е ваш проблем, просто некачествена измислица. Тези тълкувания са поредната тесла от 'хипотезата' ви. Според това което сте казал, силата на отблъскване между близки галактики е по-голяма от силата между раздалечени галактики. Ако продължим разсъжденията ви, колкото са по-близо два обекта, толкова силата на отблъскване трябва да превишава силата на привличане. Интересно, какво тогава задържа луната около земята и земята около слънцето, че сила на отблъскване в тези случаи е точно нула? Спрете се в приказването на безсмислици. Фактите са обратни. Подчертал съм твърдението ви, което противоречи на всички наблюдения, поне до мащаби с размера на локалната ни група галактики. Изследването, открило разширението на вселената с ускорение показва, че до преди около 7 милиарда години ускорение е липсвало, т.е. липсвал е наблюдаем ефект от всякакво отблъскване, с което вие щедро дарявате какво ли не, само за да нагодите една глупава измислица... Освен това се опитвате да сравнявате "гравитация и ентропия съизмерими по големина"???. Ентропията не е сила, "ентропийна сила" е нещо коренно различно и не винаги право пропорционално по величина на ентропията. Ентропията се измерва в съвсем различни единици от гравитацията, на какво основание се опитвате да ги съпоставяте? Ентропията се измерва в единици джаул/келвин, гравитацията: джаул/метър (както всяка сила). Нерде келвин, нерде метър... Но това са просто съпътстващите измислянето на нагаждания към 'хипотезата' ви изцепки... Не е лошо все пак да се следва някаква логика, по-малко хаос в нагаждането, повече някакви следствия а не произволни измислици...

В статията се казва:  "Хипотезите на струнната теория предполагат, че има допълнителни, преди това неизвестни частици, които могат да бъдат описани като полета." Предполага се, че именно тези частици/полета "изграждат" тъмната енергия - която, въпреки названието "енергия", всъщност е някакъв вид материя. А щом в крайна сметка става дума за частици материя, ясно е, че те трябва да имат собствени трептения. Ясно е и че при такава постановка може да се говори за "зърнест модел". Шпага, между 'частици' и 'полета' има все пак някаква разлика, нали? Аз питам нещо за полеватаа форма, не за частиците, те са ясни по всички учебници. Хайде да не се отдаваме на свободна фантастика. Купата в статията се 'създава' не от други частици, а е характерна форма на потенциала на взаимодействие между тях. И купата, и ябълката са дадени само за да се придобие някаква представа с по-ежедневни понятия. Защо не резонират самите частици от купата тогава? Защо не резонират частиците на пейката в парка? Еднакви са, на практика. Резонансът е нещо много различно от представата на Малоум, поради която зададох въпроса си.

Именно закъснението с което идва информацията до нас (и продължава да идва) ни позволява във всеки момент да погледнем в миналото и да оценим какво се е случвало някога. Само трябва точно да преценим разстоянието, от което идва наблюдаваната светлина, и можем да се произнесем какво се е случвало някога. По този начин може да се направи карта за поведението на вселената във времето. За нашият случай са нужни две неща. Еталонен "светофар", по който да определяме разстоянието от което идва светлината, и измерване на нейното червено отместване, отместването на Хъбъл. За еталонни светофари са взети свръхновите от тип Ia. Поради близките си параметри, лимитирани от масата си те имат на практика еднаква светимост. При измерване на видимата звездна величина (която намалява с квадрата на разстоянието, както при всеки източник) може с много добра точност да се оцени разстоянието до тези звезди. А ефектът на Хъбъл - увеличаване на червеното отместване на спектъра на светлината с разстоянието до източника, ни дава информация обект на известното ни вече разстояние с каква скорост се отдалечава от нас. СЪпоставянето на такива наблюдения поне засега дава извода, че скоростта на разширение не е постоянна, а расте с времето, т.е. вселената се разширява с ускорение. За което сравнително скоро беше дадена нобелова награда. Единственият кандидат, предизвикващ подобно поведение на Вселената, засега е тъмната енергия. Характерът на ускорението с разстоянието показва, че нейното действие нараства с разстоянието (а от там и във времето, поради продължаващото разширение) - поведение, сходно с това каквото дават и уравненията на Айнщайн в ОТО.. Тоест ускорението се появява едва след като вселената е надхвърлила някакъв размер, някъде към 7 милиарда години след възникването си.

В статията дадена от Малоум става дума за тъмната енергия. Нейните предполагаеми свойства са различни, тя засилва действието си на свртх-галактични разстояния, за разлика от тъмната и светлата материя.