scaner

В статията дадена от Малоум става дума за тъмната енергия. Нейните предполагаеми свойства са различни, тя засилва действието си на свртх-галактични разстояния, за разлика от тъмната и светлата материя.

Къде в статията се говори изобщо за "зърнест модел на вакуум"? Или това си е някаква ваша приумица, която вие си разобличавате за всеки случай? Тоест разобличавате и собствената си хипотеза? Състоянието на ябълката е пример за устойчиво състояние, защо я възприемате буквално? Къде се говори че полевата форма има свойството "да резонира", че и има собствени трептения? Или и това си е ваша приумица, която си и разобличавате? Къде става дума за "енергия за средни мащаби"? Дали ЕМП има изобщо свойство "дължина на вълната", или това е свойство само на ЕМВ, която е частна форма на промяна на ЕМП? Да задавам ли още подобни въпроси? Не е ли по-добре първо да се събудите, а чак после да кометирате, ако изобщо има какво?

Кое му е неправилното и защо е неправилно? Енергията се оценява така, енергията на един квант по броят кванти в съответното състояние. Какво от това че амплитудата е "недосегаема за реален експеримент", след като никой не го интересува и не участва като параметър? Кому е нужен резонанс и за какво? Като че ли по-нискочестотните кванти дето можем да наблюдаваме имат някакво отношение към някакъв резонанс? Какъв е смисъла на целия коментар? Каква му е връзката с цитираната статия? Или е само поредното недоволство от живота?

Така. От къде сте сигурен, че това което ви донасят сетивата е резултат от взаимодействие, за да говорим кое е правилно и кое не?

От къде следва че е правилна? Защото ако не е правилна, даването на възможност за проверими от науката модели ще се окаже огромна измама и заблуждение. Бъркате правилността с потенциалните перспективи.

Благодаря за комплиментите. Старая се колкото мога Но в случая разглеждам казуса не като упражнение, а виждам в него по-дълбока логика. Досега няколко пъти обсъждахме усещанията но забележете, на един единствен човек, човек изолиран от другите хора. За такъв човек проблемът на отношението усещане/среда е на прага на солипсизма. Солипсизма е най-простото решение в случая, дори по критерия на Окам - не е нужно да се допуска нищо повече, за да се получи завършена конструкция. Дали сетивата предават някаква връзка към външният свят или просто ме лъжат - изборът е 50/50, който и вариант да избера това ще е на случаен принцип, нямам някакви аргументи които да натежат в едната страна. Постулатът 'има и други хора' не спомага много в това отношение, даже хич. Според мен решението идва, когато започнем да изучаваме опитът на тези хора. Тогава правим корелации между техните и нашите усещания, и информацията която получаваме чрез сетивата. Разчитаме че сходни по конструкция тела ще реагират по сходен начин на независим дразнител, т.е. на обективно въздействие. Колкото повече хора участват, толкова повече грешката на експеримента намалява, шумът от някои малки индивидуални различия се филтрира, и изпъква обективната действителност извън нас. Получава се интересен момент, както при филтриране на шумовете в спектроскопията: наслагването многократно на един и същи полезен сигнал, дори покрит със шумове, води до усилване на сигнала, и елиминиране на шумовете (защото те са равновероятни и сумата им средно е нула, докато на сигнала не е). Това вече ни дава предимство кой от вариантите да предпочетем. Затова в това отношение вашите примери за тениса и футбола са точно в целта, макар че мисля че ги дадохте в леко друг контекст. Тук възникват няколко интересни плоскости за размишление. Едната е: бихме ли стигнали до идеята за обективна действителност, ако бяхме много различни, и не можеше да се направи ясна корелация между усещанията на индивиди в група с някакво външно въздействие? Втората насока също е любопитна: обективността е колективно качество. Или артефакт на мнозинството (както и нормалността). От друга страна, приписването на така установеното отношение на обективността и усещанията е постулат - ние не сме обобщили опитът на всички хора, а само на една доста ограничена група, с която сме контактували, и сме го приписали за всички. Идеализирането на това отношение за всички хора въвежда елемент на абстракция: обективната действителност като абстракция.... Но началната ми идея беше да дадем практически метод по който да се определи кое е обективно и кое субективно. Според мен това което обосновах по-горе би свършило работа, въздействие което корелира по резултат при много независими екземпляри може да се нарече обективно, или външно. С някои уговорки, но за тях друг път.

Ползването на термометър само отмества проблема към интерпретация на други усещания, този път визуални. Как ще определите, че показанията на термометъра отразяват нещо обективно, а не са също фалшиви сетивни усещания, както самата топлина? Защо трябва да вярвам на показанията на термометъра и да ги интерпретирам едностанно като някакво взаимодействие със среда? Всичко до тук се свежда до това, коя интерпретация трябва да считаме за правилна: че някои сетива ни насочват за 'взаимодействие със среда', или че тези сетива фалшифицират усещанията ни и такова взаимодействие няма.

Изглежда пак не съм разбран. Вие използвате незъзнателно и неправомерно допълнителни аксиоми: 'всичко което усещам е взаимодействие със средата', а това не е вярно. Как споменатият критерии разграничава наистина 'взаимодействие със средата' и вътрешна модулация на сетивата, фалшифицираща същите усещания? Например най-простото, усещането за топлина, как разграничавате външен топлинен източник от болестно състояние или хормонален дисбаланс, които също водят до усещане за топлина?

Точно така, проблемът е с интерпретацията. Ако ги нямаше сетивата като непреодолим посредник, нямаше да има и проблем. Нямаше да възникне идеята за солипсизма. Ето, аз дадох пример: струва ми се, че определен човек има една ръка, а не две. Това е моята интерпретация на идващото от сетивата. Това интерпретация на обективна действителност ли е, или не? Използувам 'струва ми се', защото ако бях сигурен, нямаше да възникне проблем изобщо. Въпросът е как да съм сигурен, че отразявам обективна действителност? Да дам насока: аксиомите 'има обективна действителност', и 'има други хора освен мен' ни извеждат извън солипсизма, но не са достатъчни за да определим кое от усетеното чрез сетивата е обективно.

Бих се съгласил, но темата е за диалектическият материализъм, който има много малко общо с марксизма, просто защото датира доста по-отдавна в битието. Марксизмът го използва за политически цели, и както се вижда, неуспешно..

За вас казусът може и да е решен, но аз не виждам ясно решение, след като всичко минава през сетивата на възприемащият. Просто искам да уточним какво е 'обективно' тук, за да говорим после на един и същи език. Не искам да споря, просто да тръгнем от едно общоприето определение за обективност, което можем да прилагаме в спорни ситуации за да разрешим произтичащи казуси. Но ми се струва, че определение, базиращо се на 'нещо извън теб' тук няма място, защото сетивата не позволяват такъв опит.

Това с нищо не прояснява нещата. Ако на мен ми се струва, че някой има една наместо две ръце, това обективно ли е или е субективно? Затова хайде по-сериозно. Дайте практически метод, по който да се определи кое е обективно и кое - субективно. Чак после може лакърдии колко сгафил Маркс или Ленин и къде.

Да, такива проблеми са реални. Всички такива проблеми се свеждат до появата на шумове, които деформират корелацията. Ние тук обсъждаме идеалните варианти, принципите върху изчистени мислени експерименти, за да се видят основните закономерности. В реалният живот приложението на тези закономерности е свързано с решаване на много допълнителни проблеми. В някои отношения част от тези проблеми все още не са добре решени, затова и придвижването в областта на квантовите компютри е бавно. Пръв в разумна степен успява да се справи Аспе при неговите експерименти. Но те все пак са в доста стерилна лабораторна среда. Но неговата цел е била да намери максимумът на корелация, за да потвърди квантовата или класическата физика описват нашият свят (на синята или червената линия сме). За практическо предаване на информация това не е нужно, корелацията може да е много по-малка, стига да е съпроводена с протокол, по който да се елиминира шума. Ето ви един реален пример от квантовата криптография: първият практически алгоритъм за размяна на сесиен ключ чрез сплетени двойки, при наличие на шумове и не еднофотонна детекция. Давам ви руската статия от Уикипедията, защото руснаците са се постарали да обяснят по-детайлно какво се случва и как се прави. Ето ви тук по-съвременна версия на този алгоритъм, като отново е наблегнато на проблемите в борбата с шумовете. Особено ви препоръчвам да потърсите в мрежата дисертацията, цитирана като цитат [16] (самата дисертация, не авторефератът, който също се среща). Там наистина в чисто практически план се разглеждат проблемите (и решенията) с шумовете, с детектирането на цели пакети фотони, а не на единични сплетени двойки. Терминологията в тези статии е базирана на сигурността на информацията, но физиката е точно борба с шумовете при много сплетени фотони.

Тук навлизаме в чисто техническата страна на темата - изчисленията. Лично аз не се чувствам в свои води по тази страна на квантовата механика, затова се доверявам на резултатите на другите. Тези резултати, по моите разследвания, следват директно от прилагането на квантовата статистика. Основни моменти, които са отговорни за резултатът който обсъждаме, се съдържат в доказателството на теоремата на Бел, където дискутираната корелация се изчислява на основа класическата статистика (червената крива) и квантовата статистика (синята крива). Този резултат (синята крива) е потвърден експериментално, така че трябва да се взема пред вид. В Уикипедията има схематични насоки за теоремата на Бел, Ако имате нужните познания, може да хвърлите поглед на този параграф който засяга двете криви. Добре е да се прочете цялата статия в Уикипедията свързана с теоремата на Бел, а най-добре е да се погледне и оригиналната статия на Бел, както и статиите на Аспе, където той дава практически оценки на величината на корелацията за определени ъгли, засягащи синята крива. По мое мнение даденото в Уикипедията не е достатъчно за да се получи пълна картина, затова за да се огледа проблемът отвсякъде е нужна повече литература. Може би препратките под статията в Уикипедията биха помогнали, но лично не съм ги преглеждал. Причината че не можем да имитираме синята крива класически е ясна - квантовите частици не са класически. Важното тук е да се разбере: синята крива не описва статистиката на измервания при един наблюдател: тази статистика може да бъде манипулирана както ни е удобно от вашият ром. Синята крива описва корелацията между наблюденията на двама наблюдатели. Това е съвсем различен параметър, и разликата в кривите показва че синята крива не е във владение на класическото поведение на частиците. Нормално всеки от наблюдателите свежда статистиката при себе си до 50% измервания на спин по дадена посока и 50% на спин в обратна посока, с хаотична последователност на резултатите от измерванията. Какво означава "скрито пренасяне на информация"? Дефинирайте този термин, преди да го използвате. Във връзка с такива скритости, ще дам линк. Споменатият от вас Дейвид Мермин има една друга статия във Physics Todajy: Is the Moon There When Nobody Looks? Reality and the Quantum Theory ("Там ли е Луната ако никой не я гледа"). Тази статия може да се намери тук в удобен за четене вид. Между всичко казано в нея има и друг поглед на устройството, което беше показано в неговата статия по-горе в темата. Отговорът, който се дава с тази статия: такива въпроси нямат смисъл според квантовата механика. Няма смисъл и понятието "скрита информация", докато тя остава скрита. Скритата информация е версия на скритите параметри, а такива теории със скрити параметри са прицел на теоремата на Бел. За преноса на информация и малко по-долу. Колкото до доказателството, че "явно" пренасяне на информация не може да има, то съществува. Това е прословутата "No-communication theorem", следствие от квантовата механика. Още малко от мен осветляване на въпроса с противоречивостта на идеята, че двете частици си обменят информация. Представете си, че двете частици са на много голямо разстояние. Допълнително представете си, че двамата наблюдателя, които измерват двете частици, се намират в една отправна система, и притежават много точни и сверени часовници. И най-накрая представете си, че те са се договорили да измерят частиците доколкото е възможно едновременно. Разбира се, точна едновременност е трудно постижима, затова нека бъдем нормални хора и да допуснем, че наблюдател А е измерил частицата малко преди наблюдател Б да измери своята. Според идеята за обмен на информация частицата А трябва да окаже въздействие на частицата Б. А е причинителят на състоянието на Б, което ще доведе до измерване на неговият спин такъв, че да корелира с този на А според квантовата статистика (синята крива). Тук обаче се намесва теорията на относителността, която казва следното. В една друга, движеща се спрямо двамата наблюдатели/измерители система (не е нужна голяма скорост на взаимно движение, щом частиците са силно раздалечени), имаме трети кибик, който просто наблюдава и оценява какво се случва. Тъй като едновременността според теорията на относителността е относителна, то в тази отправна система първото измерване може да принадлежи на Б, и според този трети наблюдател Б е причинителят на състоянието на А. Но причинно-следствените връзки са абсолютни. В нашият случай ние достигаме до противоречие, кой е причинителят става субективен фактор, не обективен. С прости думи, допускането за пренасяне на информация между двете частици влиза в противоречие с много фундаменталният принцип на причинността. Другият потенциален потърпевш е относителността на едновременността - само в абсолютно пространство-време е допустима хипотезата за предаване на информация между частиците за нашия случай. Ние може да се правим на революционери, да отхвърлим и този принцип, но до къде ще ни отведе това? Това все пак е клон, на който седим. Не, не трябва да разбирате това. Статистиката от страна на всеки наблюдател е напълно хаотична. Вероятността този, дето измерва състоянието на едната частица от сплетената двойка за спин по дадено (произволно избрано!) направление е 50% нагоре и 50% надолу. Ако има някакво нарушение на тази статистика, това показва проблем в източника., а не в този който измерва другата частица. Вашият ром може да манипулира тази статистика, в този случай той ще бъде този, който ще предава информация на измерващият. И тази информация ще достига от вашият ром до измерващият със скоростта на частиците. За да се използва такава манипулирана статистика за предаване на информация, трябва единият измерващ да предаде информацията на мангото, който да я препредаде на другият измерващ чрез манипулираната статистика. Тук няма надсветлинни скорости на информацията. Но в корена на сплетените двойки не стои проблемът с манипулираната статистика, а с корелацията. При сплетените двойки картината се прояснява едва когато се сравни измереното и от двамата наблюдатели. Тогава се вижда наличието на корелация. Въртенето на решетката променя величината на тази корелация (ходим на различни места по синята линия, в зависимост от ъгъла). Но върху самата чиста статистика въртенето на решетката не оказва влияние - измерва се шум с 50% вероятност за нагоре или надолу, със или без решетка ще продължи да се измерва същото разпределение, със или без сплетени частици - също. Само корелацията се повлиява от сплетеността.

Вие изглежда наистина не разбирате основни неща. Квантовата статистика описва квантови обекти. Това са обекти които не можете да редите. Ако се опитате, вие ограничавате квантовите им свойства, и те започват да се проявяват и описват с класическата статистика. Ще припомня една графика, която цитирах преди време: Червената линия описва частица с класическо поведение, синята - с квантово. Ако вашите частици са предварително наредени, те са класически частици (имат скрити параметри, подредбата). Теоремата на Бел дава критерий, по който такива частици могат да се определят. Нейният критерии (негова форма е изобразена на картинката) разделя предсказанията (и резултатите) на квантовата теория от класически теории със скрити параметри. Например идеята, че сплетените частици си носят някакъв взаимно противоположен спин, който не го знаем, но който ще покаже голяма корелация когато го измервваме, се основава на теория със скрити параметри - има нещо, което не знаем, и което определя поведението. Такива теории се покриват с червената линия на картинката според Бел. Квантовата теория се покрива със синята. Вашият ром не може да подреди нещата квантово, а само класически, каквито и подредби (скрити параметри) да въвежда, той е ограничен. Тук има изключение: със синята линия се описват и теории със скрити но нелокални параметри - такава е теорията на Бом. Но нелокалността е непостижима за вашият ром, каквото и да прави, тя е присъща на самата частица. А ако имате такива частици, не ви трябва нито ром, нито някой да ги реди. Според тази графика, може да симулирате някаква "квантова" подредба при ограничени условия: в точката с 0 градуса (както и в точката с 90 градуса). В тези точки резултатът според класическата статистика съвпада с този от квантовата (двете криви се пресичат). Поради което такъв опит за машинация няма смисъл. Но до това са ограничени възможностите на мангото.

Това за статистиката не е вярно. Аз мога да правя други изследвания с тези частици в условия, при които вече не достигат ръцете на циганина, и да установя по квантови закони ли са направени, или по класически. Разберете каква е разликата между квантовата и класическата статистики. Това ще изясни въпроса. Условието може да е еднакво, но резултатът да е различен по двете статистики, съответно поради различното поведение. Подадох ви допълнителна интерпретация към статията на Мермин (на руски), в която имаше кратко загатване на няколко сметки с вероятности, дошли директно от работата на Бом (има ги и в работите на Аспе). Вгледайте се във вероятностите. Тях не може да ги има, ако червено без дупка не светва понякога. Затова и корелацията надхвърля 1/2. Цитирам го само, за да се заинтересувате защо Файнман също е на моето мнение, а вие нещо се опъвате. Иначе аз ще трябва да върша вашата работа, а не му е нито времето, нито мястото. Ако прескочим вашите "доказателства", не е нужно аз да търся грешка на Мермин или Аспе, защото там няма такава. Колкото до разяснението на работата на Бом, в статията има препратка към работата му. Не е нужно да я преразказвам.

Шпага, искам да добавя още нещо. Хипотезата за свръхсветлинното взаимодействие, когато измерваме едната частица, за да се установи състоянието на втората, е допустимо когато ние анализираме частиците например измервайки спиновете им по едно и също направление. Тогава добре, едната частица ще каже на другата: мене ме измериха със спин +1 (нагоре), ти се обръщай с краката нагоре, и от другата страна втората частица ще се измери със спин -1. В този случай резултатът ще е съвместим с хипотезата (класическата) че частиците си имат определени посоки на спина изначално, още от раждането им, ама ние не ги знаем, и те се разкриват в процеса на измерване (и са взаимопротивоположни, поради изискването сумата им да е нула). Тоест ситуацията е сходна с тази в примера с ръкавиците: в едната кутия има лява ръкавица, в другата - дясна, ние не знаем коя кутия е при нас, но като я отворим, веднага ще знаем какво ще се намери в другата кутия като се отвори. До тук нищо интересно. Интересното става, когато измерваме спиновете на двете частици, но чрез уреди ориентирани под ненулев ъгъл (използват 60 градуса, 120 градуса, и поради симетрия и поради друга причина). Тогава какво се получава с хипотезата за свръхсветлинно предаване на информация? Измерваме първата частица по направление нагоре, получаваме резултат +1. Тя се обажда на втората за да се обърне тя с краката нагоре. Добре, тук вече ситуацията се свежда до класическата: втората частица вече има определен спин (който вторият оператор не го знае още) и тази частица взаимодейства с вторият уред. Който обаче не е ориентиран нагоре, а под ъгъл. И тук възниква проблемът. Теорията със скрити параметри (частицата си има спин, вече определен от измерването на първата, но не го знаем), дава една вероятност за резултатът от измерването. Квантовата механика дава друга вероятност (това е разликата според теоремата на Бел). Тези две вероятности се отразяват на величината на корелациите. Това е идеята за измерването под ъгъл. Ако имахме това свръхсветлинно взаимодействие, тук щяхме да получим корелация каквато се предсказва от класическата физика, не от квантовата. Но резултатът съвпада с предсказанието на квантовата механика. Затова никой не развива трагедия за такива взаимодействия, те не обясняват всичко :)

В квантовата механика освен определени състояния, една частица може да има и неопределени такива. Например електронът може да бъде в състояние на суперпозиция: да има едновременно спин +1/2 и -1/2. Състоянието на суперпозиция, когато една частица може да носи всички възможни състояния, е често срещано, често възниква след взаимодействие с други частици, на база неговите свойства се изгражда т.н. кубит използван в квантовите компютри, който за разлика от обикновените битове може да е в много състояния едновременно, не само в 0 или 1. Такива състояния имат специфични свойства, и отражението им може да се наблюдава експериментално. Квантовото сплитане е друг механизъм. Докато при суперпозицията имаме дискретен набор състояния, определени от някаква контретна ситуация (например електронът в атома може да се намира в суперпозиция от всички допустими енергетични нива и с определена вероятност да бъде измерен в едно от тях), при сплитането наборът състояния не е дискретен а непрекъснат. Допълнителна особеност на сплитането е, че засяга не една, а повече частици. Такива състояния при измерване се разрушават, измерването дава като резултат едно от допустимите съставни състояния, за електроните спин или +1/2, или -1/2 и нищо друго. И тук се проявява трета особеност за сплетените частици, че резултатите от измерванията върху тях не се разпределят по случаен закон, а двете измерени величини са свързани с определена корелация. Проявяването на такава корелация ни говори за сплетеността, и за това че преди измерването частиците са били в такова състояние. Това е квантовомеханична теорема, и като такава е проверима. Не е аксиома. Има определени похвати, по които могат да се приготвят такива състояния. Винаги има и шум, т.е. не всички приготвени частици са наистина сплетени или в суперпозиция, но шумът може да се оцени и да се игнорира. Не е лесна работа, но се прави, и неопределените състояния могат да се изследват.

Да го кажа и по друг начин. Ако частицата преди измерване е била в състояние със спин +1, и след измерването тя се окаже в състояние със спин -1, това е промяна - спинът се е променил от +1 в -1. Ако преди измерването частицата е била в състояние със спин -1, и след измерването тя пак е в състояние със спин -1, тук няма промяна - спинът е бил, и си остава -1. Но какво значи промяна в този смисъл, когато преди измерването тя не е имала спин? Това че тя е придобила някаква величина на спина след измерването без да е имала такава преди това не е промяна в този смисъл. Шпага, свръхсветлинно взаимодействие се изисква от локалният реализъм, предложен от Айнщайн за да се обясни хипотетичният според него резултат, който би трябвало да показва непълнотата на квантовата механика. По-късните експерименти (измервания по величината на корелацията при ред условия, за да се проверят неравенствата на Бел) показват, че локалната реалност е погрешна идея, тя не е верният подход. Следователно не е нужно да допускаме свръхсветлинно пренасяне на информация (още повече, че информацията не се пренася сама, трябва да има обмен на енергия и импулс, и отиваме в девета глуха по спиралата...). Ние продължаваме по инерция да мислим с шаблоните на локалната реалност, но според квантовата механика понякога това ни води да задаваме погрешни въпроси :) Самият Файнман, който е разбирал физика много повече от мене, е казал: "Ако имате възможност, престанете да се питате: та как е възможно това - тъй като ще изпаднете в безисходица, от която още никой не е излизал".

Шпага, сега бързам, затова ще коментирам само втората част. Пак да попитам: когато една частица няма определено състояние, и след измерване придобие такова, това промяна на състояние ли е? За да използваме после тази терминология.... Мигновеното взаимодействие между частиците е изискване на теорията на Бом. Тя изисква във всяка стъпка да има ясна причинно-следствена връзка, и това я води до нарушаване на СТО в случая, чрез нелокално свръхсветлинно взаимодействие. Квантовата механика не изисква такива стъпки. Желанието ни да търсим взаимодействие е желание да "изправим" чрез някаква патерица реалният свят до нашата класическа идеализирана представа за него. Но светът не е класически, и други експерименти със свързаните двойки ясно го показват.

Така както описвате с дупки, няма да се получи. При Мермин с определена вероятност светва червена лампа и без дупка, и обратно, зелената светва при дупка. Това е преразказано по друг начин същото, което описва Мермин. Погледнете за случайният елемент в цялата история. Единственото ни познато естествено поведение, което да удовлетворява поведението на описаната черна кутия (и без в нея да има допълнителни интелигентни механизми като ято специално инструктирани циганчета, ром или Господ) са микрочастиците. Мермин целенасочено илюстрира поведението на сплетените двойки (което става ясно от абстракта и апендикса на статията, там специално се цитира работата на Бом), за което по-късно Файнман пише: "One of the most beautiful papers in physics that I know of is yours in the American Journal of Physics". Забележете, идеята която описва Мермин е частиците оставени сами на себе си. Вашата идея е несамостоятелни частици (със собствено съзнание, моторче, или вашият манго), предварително програмирани частици, т.е. класически частици. Няма място за сравнение. Не ви трябва манго, достатъчно е да роботизирате с подходящо програмирани механизми с пружинки. Но това вече не е естественото поведение на природата, което се опитва да илюстрира Мермин, не демонстрира странният свят в който живеем, а е равностойно на някакъв фокус. И този фокус няма да издържи по-нататъшната проверка, там дето ръцете на мангото вече не дстигат, например като завъртим поляризаторите на друг ъгъл, за който не е пробита дупка. Мермин описава естественият свят, а вашият ром участва във филм-антиутопия колко изкривен може да стане класическият свят. Разликата е голяма. Тук е добре да се знае малко история, кой е Мермин, защо е написал тая статия, каква му е ролята в квантовата механика и въпросите касаещи сплитането на частиците. Всичко това се обсъжда в една хубава книга, The Age of Entaglement , има я в Amazon. Забравете тая цигания, дето я пъхате във всеки пример , говорим за физика все пак. Авторитетите не са нужни във физиката. Те работят там, дето не може да се направи експеримент за проверка, в религията и отчасти във философията, а най-вече в психоанализата.

Този експеримент се съгласува с квантовите закони. Неговата идея лежи в основата на вече станалите класика експерименти на Аспе, които за пръв път потвърждват нарушаването на неравенствата на Бел и верността на квантовата механика над локалната реалност, предложена от Айнщайн.. За пръв път подобна геометрия на експеримента е предложена от Дейвид Бом, и Мермин в тази статия описва именно Бомовото предложение като теоретична конструкция. Експериментите на Аспе се провеждат след публикуването на статията, затова експериментътв статията все още е само мислен. За случая и теорията на Бом, и квантовата механика предсказват един и същ резултат. Но теорията на Бом интерпретира нещата с нелокално взаимодействие и мигновен обмен на информация между раздалечените частици. Квантовата механика не се нуждае от това.

Това вече сме го чували многократно. И в това е проблемът. Но аз само питам, какво значи "промяна", след като нямаме две състояния които да сравняваме? Промяна спрямо какво? Какво е било състоянието, за да кажем за резултатът от измерването че е променен? И след като не можем да установим такава разпика - принципно в случая - за какво предаване на информация иде реч? Съответно за какви взаимодействия между двете частици иде реч? За мигновеността няма да питам. Просто искам да наблегна, че използването на компрометирана и некоректна терминология води до фалшиви разсъждения и некоректни заключения. Случаят е добър пример колко дълбоко са се настанили предразсъдъците.

Тези другари за кого ни вземат? Съвсем очевидна липса на логика: Добре, за да говорим че свойствата на втората частица мигновено ще се изменят, то ние трябва да ги знаем тези свойства преди да се променят свойствата на другата, за да регистрираме изменението им. Иначе терминът "свойствата се променят" няма никакъв смисъл - за каква промяна може да се говори, ако не можем да я установим. Но ако ние вече знаем свойствата на частиците преди измерванията, то това не са нито сплетени частици (тяхните свойства са в суперпозиция), нито дори квантови (при тях свойствата се установяват след измерване, не преди), а някакви чисто класически макро обекти. Недейте ни предлага такива дезинформационни "обяснение" Нито пък предлагайте вашите, които са от същият порядък - салата от понятия които нямат реален смисъл и досег с реалността.

Голяма е, разбира се. Показва сериозните различия на двата модела. Ползи от разликата малко по-надолу. Полза от приликата: помага с учебна цел на неизкушената публика да придобие някаква представа. Няма да стане. Не напразно се хвърлят пари в такива разработки. Подслушвайки квантовият канал, разрушавате сплетеното състояние. Адресатът, за който е предназначено съобщението, в резултат на това, след съпоставяне с информацията от класическият канал (която вие също трябва подслушвате), ще получи грешка. Вие, тъй като сте измерил оригиналното съобщение, ще получите верен резултат. Но това е само началото на криптографският протокол, до важната информация още не се е стигнало. Адресатът след като получи грешка, прекратява комуникацията, защото тя за него е безсмислена. Така едно че се установява наличието на подслушване, две че никаква част от важната информация не минава в чужди ръце. И тук разбира се има възможност адресатът да бъде излъган временно, но това става чрез съществена промяна в инфраструктурата между двамата, обменящи си информация, която промяна няма как да остане незабележима за други конвенционални средства. Вашият ром тук е напълно безсилен. Ако в класическият случай той може да репликира сплетеността и да я пусне по-нататък по канала към адресата, за да не забележи той подслушването, в квантовият случай това е невъзможно: квантовата механика не позволява дублиране на състоянието на входната сплетена двойка. Следствие на квантовата механика е т.н. No-cloning theorem, която забранява дублирането на състояние. Тоест забранява именно дейността, която инструктирате да работи вашият ром - да 'види' входните частици с цел подбор и да създаде исканото състояние, в частност да дублира входното. Затова се дават толкова надежди на квантовата комуникация, особено се интересуват военните по разбираеми причини.