scaner

Да го погледнем от още един ъгъл. Величината на корелацията е само едно от свойствата на сплетените обекти. Друго важно тяхно свойство е разплитаемостта. След като е извършено измерване върху сплетената двойка, и след като тя е измерена и корелацията е определена, второ измерване върху същата двойка вече ще даде съвсем друга корелация. В класическият случай обаче, избраните кексчета, лявата и дясната ръкавица колкото и да ги гледаш, винаги ще останат допълващи се, с пълна антикорелация. В класическият случай създаваме състояние, което само повърхностно, много едностранчиво наподобява сплетеното, без да има неговите свойства. То дава възможност да илюстрира само определен аспект от квантовото поведение в един силно частен случай, в който и квантовите и класическите частици дават един и същи резултат. Но с ромски труд толкова може

Изглежда не искате да разберете какво съм написал, и си повтаряте вашата версия. Разликата между класическото поведение, всяка частица със собствена вълнова функция, праща корелацията по червената крива. Вашият ром чрез описваната технология не може да излезе от този коловоз. Той не може да създаде по този начин изтънчени комбинации, имащи поведението на двойка описвана с една вълнова функция. Той нито е виждал в класическият свят такова нещо, нито знае как да го постигне, нито природата ще му даде ползвайки очи и крака да го постигне. Такива произведени частици не са свързани в смисъла на сплетените двойки. Принципът на работа е изключително важен. Да не спорим по толкова очевидни неща. Да, така е. Докато вашият ром, за да формира потока, трябва да измери частиците, за да знае коя накъде да пусне. Още една разлика в негов минус. Той пуска в потока вече разплетени частици.

Добре, да го обясня и като за детската градина. Идват две независими кексчета. Независими означава, че всяко си има собствена вълнова функция която го описва. Корелатора проверява (измерва, при което и променя!) състоянието на тези кексчета, и ги пропуска когато се спази условието което му е зададено. Кексчетата остават всяко със собствена вълнова функция, и освен това в някакво ново неопределено състояние (след измерването, наложено от корелатора за да може да направи избор). В резултат: няма никакво теоретическо основание (и на практика разбира се не се спазва) след последващо измерване между тези кексчета да има някаква корелация. Корелаторът работещ на такъв принцип не ги сплита, а корелацияята между такива две частици всяко със собствена вълнва функция е 50%. Обратно, сплетената двойта се описва с една обща вълнова функция. Такова описание дава други свойства на измерването на тази двойка, и води до корелацията, за която говорим, която е 100%. Това е квантовата корелация за сплетена двойка. Дали сега е по-ясно? Това което произвежда сплетени частици дето се ползват, може и да му лепнем името 'корелатор', но то не работи на принципа на отбор след измерване. Вашият ром тук просто е безсилен пред законите на природата. Не съм и твърдял че има. Нито пък нещо общо има обръщането на ръкавицата - тя се оказва дясна, веднага след като първата се е оказала лява, и липсата на взаимодействие при този роцес ни дава пример, че да се нарече взаимодействие такъв процес не е коректно и води до мигновености, каквито на практика няма. Такава терминология насажда очаквания, каквито задачата не изисква - принцип на Окам :) Важното в случая е да се проследи коректно пътят на информацията. А тя се получава едва когато се съберат данните за корелацията в едно място, което става с досветлинна скорост - единият от участниците трябва да предаде някак и своите измерения на другия. Както и да върти дифракционната решетка този дето се опитва да изпрати информацията, наблюденията върху другата частица от сплетената двойка ще дадат хаотична поредица. И в нея може да се прозре редът, заложен от предавателя чак когато се сравнят измерванията и върху двете частици. Но за целта този дето се е опитвал да предава съобщението трябва да изпрати какво всъщност е предавал на приемащият, за да изчисли той корелацията. Което обезсмисля мигновеността на процедурата. Такава операция обаче има смисъл ако се търси по-голяма сигурност на предаването. Защото ако се намеси някой трети да подслушва (класическата криптографска атака man in the middle), то корелацията ще се разруши - и нито приемащия ще получи вярно съобщение, нито подслушващият. Това лежи в основата на квантовата комуникация и криптография.

Това той може да върши само с класическите кексчета. При кванторите, за да 'види' и да отсее, той трябва да им разруши сплитането. Пропуснатите след него фотони ще имат същите качества както и вече премерените и разплетени - при тях корелацията няма да е 1, а ще е равновероятно поведение - 0.5. Защото ще се мерят вече несплетени частици, вече ;'видяни'. Да, така може да се предаде информация. Но това не е мигновено предаване на информация: за да се получи корелацията, информацията от измерванията на всеки фотон (посоките на измерените спинове) трябва да достигне на едно място, за да се съпостави (фотоните също са тръгнали от едно, след като са сплетени). За да достигне тази информация до това крайно място, тя ще се движи по стандартен канал, с досветлинна скорост. Мигновеността изчезва. Терминът 'мигновено действие на разстояние' тук е подвеждащ: ако разпратим две кутии с допълващи се ръкавици, една лява и една дясна, отварянето на кутията с лява ръкавица също попада под 'мигновено действие на разстояние', неизвестното до този момент съдържание на другата кутия се превръща в дясна ръкавица, и като я отворим, ще имаме 100% корелация с това предсказание :)

Понятието 'спин' има дефиниция (както и всяко друго понятие което се ползва от хора). Свободен превод от английската Уикипедия: В квантовата механика и физиката на елементарните частици, спинът е собсвеният ъглов момент на импулса присъщ на елементарните частици, съставните частици (адрони) и атомните ядра. Оттук нататък е достатъчно да знаем закономерностите на които се подчинява, за да работим с него и да го използваме. За физиката не е нужно нищо повече.

Електронът ще бъде измерен със спин +1/2 или -1/2 по всяко напълно произволно направление. Ако ги мерим в три еднакво ориентирани детектора, ще получим произволната комбинация от числата (+1/2,+1/2,-1/2), (-1/2,-1/2,+1/2) и т.н. с определена вероятност, която очевидно сумарно не е 0. Но в случая забравяме че спинът е векторна величина. И за това ако раположим детекторите завъртяни всеки на 120 градуса спрямо предишния, ще получим примерен резултат (+1/2,+1/2,+1/2), което с отчитането на пространствената посока, по която е правено измерването, ще даде сумарен спин 0 (по принципа на приказката за орела рака и щуката). В случая трябва да получаваме или горното иамерване, или (-1/2,-1/2,-1/2), при което сумарния спин също е нула. Но кое от тях ще получим в конкретно измврване е случаен резултат. А корелацията се състои в това, че по така разположените детектори ако един регистрира +1/2 спи, то и другите два трябва да регистрират същото.

Квантов би бил резултатът и ако кексчетата са сплетени, и ако не са сплетени, а кексчетатта са кванти. При тях намесата на рома само ще доведе до това те да не са сплетени. Но корелацията когато са сплетени и когато не са ще е различна, точно както предполагате - манипулирана от вашия ром. По това може да се познае дали са сплетени или манипулирани. Това качество лежи в основата на квантовата криптография, когато може да се разбере дали един канал е подслушван или не. Проблемът на рома обаче е нерешим: той не може да застави дадена частица да има определен спин. Корелацията се състои в това, ако едното кексче има спин по една произволно избрана посока, другото да има спин в обратната посока. Но дали спинът на първото ще е условно нагоре или надолу, това е божа рабта, и ромът не може да го зададе. Затова той може само да разруши корелацията на сплетените частици. Затова той не може и като върти по някакъв закон решетката, да предаде мигновено съобщение. Пък и не е ясно каква точно роля на рома виждате. В най-добрият случай той може да манипулира потока само на едната част от сплетената двойка (Боб). Частта при Алис не е подвластна от действията на рома. И тук ясно се вижда, че рома е просто едно ваимодействие, което прави това което прави всяко взаимодействие - декохеренция и разпадане на сплетената двойка. Нищо повече.

Ей, браво, най-сетне и този форум се сдоби с SSL протокол за криптиране

Назначеният ром минава по графата взаимодействие на кексчетата с околната среда, което е свързано с тяхната декохеренция. Корелацията може да се мери само като се съпоставят цвета и формата им, никакво допълнително джуркане. Няма мигновено предаване на информацията. Както описва Уилчек в статията, за определяне на корелация е нужно да се събере на едно място информцията и за двете кексчета, което става с досветлинна скорост. Колко доказателство е нужно? Когато единият поляризатор е под 45 градуса, според класическата физика е равновероятно да се регистрира спин нагоре или надолу (чисто геометрическа симетрия, в класическият случай имаме или кръгло, или квадратно кексче с равна вероятност). Т.е. вероятността според класическата физика е 1/2, 0.5, точно на средата на червената крива както е по графиката (и под нея текста обяснява същото). В квантовият случай обаче за този ъгъл ще имаме суперпозиция от две равновероятни състояния, и корена от сумата от квадратите на амплитудите им (вероятността в тази точка) ще е равна на √(0.52+0.52) = 1/√2. Нормалните кексчета се подчиняват на класическата статистика.

Идеята за Господ разделя на наши и чужди, неверници. Същото е и с псевдопатриотизма, и особено русофилството. Затова дайте да се обединяваме около идеи, които обединяват, а не разделят.

Какво се фетишизира на сплитането? пак питам: кое е неправилното според вашият цитат: Можем ли да ползваме нещо другои за прибори? И ако природата ни е забранила, какво неправилно има в това? Ако прочетете внимателно статията, тези ограничения произлизат от експерименталните резултати, те са ни наложени от природата, тя е тази, която забранява. Колкото до едновремненността, защо се опитвате да философствате на база някакви ваши измислени и то погрешни представи? Нима вие знаете на какво всъщност се дължат свойствата? Не, не знаете. Слезте на земята.

При три частици нещата са далеч о-сложни. Основното правило е: сумарният спин на групата сплетени електрони да е нула. При два електрона това изискване се разпада до по-простото: по едно и също измервателно направление, винаги когато единият има измерен спин +1/2, другият ще има -1/2 (това е антикорелация, корелация става, когато единият поляризатор е обърнат с главата надолу, по противоположната посока, но това не е съществено). При три електрона такова просто измерване ще доведе до по-сложно състояние, намесват се вероятности: ако единият електрон се мери винаги +1/2, другите два ще бъдат всеки път в различни състояния, с различни вероятности. Но пак, тези вероятности могат да се определят при по-голяма измервателна статистика, и тези вероятности са различни по предсказание според класическата и квантовата статистики. Казано на езика на вероятностите, нещата звучат така. При два електрона, когато единият има спин +1/2, другият по същото направление ще има спин -1/2 с вероятност 1 (100%). Ако втория измерваме по друго направление, различаващо се от направлението по което се измерва първият електрон, той ще има спин -1/2 с вероятност по-малка от 1 (т.е. при някои измервания и той ще има спин +1/2). Причината е, че спинът има квантово поведение: по произволно направление може да се измери чрез само две стойности (за електрона): +1/2 и -1/2, докато класически (там няма спин, има момент на импулса) той може да заема и други стойности освен едната втора, зависи от проекцията. И разликата между класическата и квантовата статистика е изибразена чрез червената и кривата линии в чертежа по-горе (и разликата е по вертикалата!). Тоест, чисто класически погледнато, при два електрона спиновете им трябва да са противоположни като вектори, за да е нула сумата. При три електрона, класически, за да е нула сумата, всеки от тях трябва да има спин, насочен на 120 градуса (пространствено) спрямо другия, тогава векторно сумата им е нула. Затова при тях ще имаме пълна корелация (всеки електрон ще има спин +1/2) само когато измерваме с три поляризатора, всеки завъртян на 120 градуса спрямо съседния. В тази ситуация и класическата, и квантовата статистика ще дадат едно и също. Но когато поляризаторите са в едно и също направление, както казах, е доста по-сложно, така както и при два електрона, когато поляризаторите не са в едно и също направление. P.S. Под 'направление' в казаното да се разбира 'посока', тогава има разлика + и - за спина..

Ще са различни. Кексчетата са макрообекти, за тях принципът на неопределеност няма наблюдаеми проявления. Следователно тяхното поведение се подчинява изцяло на класическата статистика. Обратно, квантовите 'кексчета' се отклоняват от тази статистика, и се подчиняват на квантовата статистика. Любопитното е, че двете статистики при определени условия могат да дават еднакви резултати. Например, основният експеримент, с който се изследва сплитането, е измерване на корелация: измерва се състоянието на всеки от двата сплетени електрона и резултатите се сравняват. Например, ако за всеки от сплетените електрони се измерва спина във вертикалната плоскост, ще се установи, че ако единият от сплетените електрони има спин нагоре, другият ще има спин надолу. Имаме пълна корелация, 1. Това е естествен резултат според класическата статистика, същият резултат предвижда и квантовата статистика, този резултат е описан и от Уилчек. Еднакви корелации според двете статистики се получават и ако магнитните полета, измерващи спина сключват ъгъл 90 градуса. Разликите започват, когато ъглите на които се кръстосват полетата, измерващи спина, са разлчни от изброените ъгли. Например 45 градуса, или 67.5 градуса (ъгъл, за който според квантовата статистика резултатът ще се отличава най-силно от предсказанието на класическата статистика. Всичко това води до известната теорема на Бел, която визира едни неравенства свързани с корелациите, които ако се нарушават, показват правотата на квантовата физика, ако не се нарушават - на класическата. За да се види визуално разликата, която предсказзват двете теории, може да се погледне картинката с описанието под нея от Уикипедията в края на показаният параграф: The best possible local realist imitation (red) for the quantum correlation of two spins in the singlet state (blue), insisting on perfect anti-correlation at 0°, perfect correlation at 180°. Many other possibilities exist for the classical correlation subject to these side conditions, but all are characterized by sharp peaks (and valleys) at 0°, 180°, and 360°, and none has more extreme values (±0.5) at 45°, 135°, 225°, and 315°. These values are marked by stars in the graph, and are the values measured in a standard Bell-CHSH type experiment: QM allows ±1/√2 = ±0.7071…, local realism predicts ±0.5 or less. Класическата статистика предсказва червената крива за корелацията, квантовата - синята. Цифрите накрая ясно показват разликата между очакванията според класическата и според квантовата статистики. Аз описвах по-горе поведението на двете статистики само за участъка от 90 до 180 градуса (същото е от 0 до 90 градуса, там е областта на антикорелацията, която носи същата информация). На който му се чете повече по въпроса, може да хвърли поглед на CHSH критерия, който е заострен за прости експериментални проверки. Там на база измерване в четири точки от интервала 0-90 градуса (0, 22.5, 45. 67.5 градуса) се определя критерий, подобен на този на Бел. Ако стойността на резултата от измерването по този критерий е по-малко от 2, значи си имаме работа с класическа статистика. Ако е по-голям от две - имаме доказателство за квантова статистика. Всички експерименти със сплетени двойки се базират на този критерии, от опитите на Аспект от 1982 г. насам, и всички потвърждават валидността на квантовата механика. Класическите кексчета обаче ще се пързалят само по червената крива :)

Кое е неправилното?

От друга страна там раждаемостта е по-голяма (в развиващите се държави), т.е. имаме положителен тренд в количеството население, за разлика от повечето западни страни. И ако причината за промяната в религиозността е само в смъртността, то тези данни са направо катастрофални: по-старото и вярващо поколение си отива, по-младото (и по-многобройно) не успява да го компенсира по религиозност. Това насочва тренда уверено надолу. Но не мисля, че това е основната причина.

Не, опазил ме Бог да набеждавам религиозните хора в обсесивно-компулсивно разстройство. Просто имам пред вид, че религията при тях е една допълнителна призма, през която се пречупват техните действия, т.е. има ограничаващо действие. В този смисъл тя има власт над тях, те не могат да излязат от каноните и. От първо лице мога да кажа, че всичките тези необходимости могат да се игнорират при нужда от нерелигиозните хора. Причината за това е именно, че при тях те са закрепени само с възпитанието (а тинейджърският бунт силно ги разбутва), докато религията трябва да се спазва съзнателно. Аз много често осъзнавам куриозността на подобни действия, когато ги правя, но ми е приятно да ги правя за да не създам дискомфорт на околните, за които такова отклонение може да се оприличи на проявите на крайния феминизъм. В такива ситуации си припомням парадоксалната фраза на Буюнел: "Слава богу, все още съм атеист".

Когато една идея обсеби ума ви, вие се съобразявате с нея, тя влияе силно на поведнеието ви, действиета ви не са свободни. Тя упражнява власт над вас. Докато не освободите ума си. В този смисъл употребяваме 'власт' в случая.

И аз попаднах на едно проучване на Галъп, в което освен това има и сравнение на интегралните данни между 2005 и 2012 г. PDF Сравнението е на 5-та страница. Там се вижда известно намаление на атеистите, но доста по-съществено намаление на религиозните.

Действието на Лука се развива много преди съборите, и аз визирам същият период. Нали истините споделени от Лука стават в основата на истините приети от събора? Значи не съборът ги постановявва за истини, следователно християнството като изградена религия основаваща се на определена система истини (вярно, доста дефрагментирано движение) е съществувало и преди съборите. Константин го озаконява, преди него християните са били преследвани. Но това не е свързано с религиозният статус. Мога да се съглася, че в самото начало християнството е било типична малочислена религиозна секта, тоест култ. Но това положение е коренно променено когато Константин му обръща внимание. Пак да се върнем към въпроса: нима властта е нужна, за да се създаде религия? С действието на Константин се признава правото на християните свободно да изповядват религията си. Християнството става равноправно с другите религии в империята. Чак после при Теодосий то става държавна религия. Една религия не се нуждае от нечие разрешение, тя съществува и въпреки забраните, както се е случило с християнството и преди Константин. Действието на Константин не променя религиозният статут на християнството, променя правата на християните. Освобождавайки ги от забраните да изповядват религията, то дава мощен тласък в развитието на самото християнство. Превръщането му в държавна религия се подпомага и от филтриране на удобните истини, което се случва на съборите.

Чудесно. Значи истината в евангелията е била такава още преди съборите. Тоест, независимо дали държавната религия ги признава за догмати или не, те са съществували в християнството като такива и преди съборите. Тогава защо преди съборите християнството да е култ? Да дадем малко по-голям хоризонт. Какво са проповядвали апостолите? Кое е това, което е привличало хората за разлика от другите религии тогава? Не са ли твърдения, нарочени за истини? Вие сам казахте, религията сама по себе си е власт над хората, в техния ум. Християнството на 100% попада в тази група. Държавата само издига тази власт на ново равнище.

Безусловна истина според християнството още в началото: Христос не е умрял на кръста, а е възкръснал. Да не изброявам други, работата на апостолите е била в това да разпространяват тези истини сред другите хора. Любопитното в случая е, че всички евангелия са записани много по-късно от смъртта на Христос. Не може да се разчита на точност в тях, знаете ефекта на разваления телефон когато се разкаже едно послание докато бъде записано от други. Това дава свободата на събора да се изберат удобни догмати. Колкото до "богочовека Христос" в началото на християнството, бих ви посъветвал да прочететее едно задълбочено проучване, как точно този догмат се променя през вековете. Ерих Фром, "Догмата за Христос". Излизала е на български, но лесно може да я намерите и в електронен вид по интернет на руски, ако ползвате. Там доста детайлно се разглежда еволюцията и на други основни положения на християнството от началото до съборите. Не напразно на съборите е филтрирана голяма част от литературата на ранното хритиянство и е извадена извън Новия завет, т.н. апокррифна литература - просто не съвпада с линията която са оформили светите отци. Аз казвам същото: от многото течения в християнството всяко със свои понякога леко различаващи се догми е избрано едно, удобно за държавна религия, което да не допуска бунтове (тежкото ни положение е по причина на нашите грехове, ние сме виновни, не някой друг, значи няма стрещу кой да се бунтуваме, хитро :) ). Но самото християнство носи всички характеристики на религия, колкото и да е разнородно, още от началото си. То е било насочено навътре, към човека: човекът по примера на Христос също може да бъде спасен, ако се грижи за другите. Култът обратно, е насочен навън, не към човека. Религията за разлика от култа има силна социална роля, и християнството отговаря на това изискване.

Въпросът не е точно формулиран. За температура говорим при условие на термодинамично равновесие. Всяко тяло, намиращо се в такова равновесие, излъчва не отделна честота, а спектър - спектъра на абсолютно черното тяло. Характерното за този спектър е, че има максимум на интензитета на излъчването на определена дължина на вълната (честота), и мястото на този максимум (дължината на вълната) се мени с температурата. Тоест дължината на вълната на този максимум е функция на температурата, и това се изразява със закона на Вин, който споменах. Иначе при всяка температура имаме и лъчение с други честоти, но по-слабо. Само че аз по-горе обяснявам, че няма връзка между интензитета и честотата (респективно температурата), а интензитета зависи и от материала. Просто казано, излъченият интензитет е произведение от спектралният интензитет на максимума (който не зависи от материала, а само от честотата и температурата) и емисионната способност на материала, която зависи.

Права си. Но много хора не съзнават това. Затова заглавието на темата се опитва да им отвори очите :) Но както се вижда, спорът продължава...

Основните положения на една религия са постулати, безусловна истина, догма. Има ги и преди съборите. В началото Христос е човек, който се възвисява до равен на бог. На съборите вече е обратно - той е бог, който става човек. Християнството на съборите вече не е ранното християнство. Върви непрекъсната промяна, борба на различни сили. Арий е бил една от силите, но се е оказал на непечелившата страна. Победителят пише историята, и затова са го осъдили в Никея. Държавното християнство е само една от версиите на тази религия, която е избрана като удобна и е наложена със сила на всички мислещи другояче. Но това не превръща ранното християнството в култ. То във всичките му форми притежава характеристиките на религия. След съборите догматите се прецизират и налагат със сила. Властта е само удобство за това.

Религията не изисква власт. Колкото до догматите, всяка религия има такива, и християнството преди Константин също. Това което правят апостолите след Христос е именно да разясняват и разпрострааняват новата догматика. На съборите вече за нуждите на властта догматите се нагаждат и изкривяват (но това е доста продължителен процес, започнал много преди съборите). За религията не е нужна властта за да съществува, властта и е нужна дза да пребори по-лесно неверниците. Чрез властта тя по-лесно заема нови пространства. Но тази симбиоза е брак по сметка, не е задължителна.