scaner

След като вече сте свикнали целият свят да лети покрай вас с някаква скорост, тогава защо ви шокира това, че целият свят се ускорява край вас? Дорис, вие се намирате в падащият асансьора (не се плашете!). Той е неподвижен спрямо вас. Вие падате, но спроред някакъв външен наблюдател, за който гравитационното поле си го има - например, стъпил на земята. Вие сте неподвижна в отправната система на асансьора, и правите експерименти за да определите дали това е инерциална система или не. В тази отправна система отсъства информация за някакво ускорение с което се движите - всички експерименти в опит за намиране на такова ускорение се провалят. Всички. Какво заключение може да направите тогава за инерциалността на вашата система? Всичко това произтича именно от споменатият от вас факт - инерчната сила уравновесява гравитацията за наблюдател, за който гравитацията не е нула, т.е. застаналият на земята. Тоест всичко това е резултат от верността на принципът на еквивалентност. Поради неговото изпълнение, е принципно невъзможно във вашата отправна система да се измери някакъв ефект на гравитационното поле в което падате според външният наблюдател - нито директно, нито индиректно, то не участва и не променя причинно-следствените връзки. Тоест, това гравитационно поле е извън вашата реалност. Във вашата отправна система него го няма (говоря за хомогенно поле, земята е само за декор тук, да има къде да стъпи друг наблюдател). Във всяко друго поле, в което падате, ще продължат да бъдат измервани проявления на това поле под една или друга форма - реалните полета не могат да се елиминират чрез избор на отправна система. Разбира се, че това което твърдя, е несъвместимо с класическата теория на гравитацията. Защото изхождам от принципи, които тя не поддържа. В тази тема използвам "гравитационно поле" за по-голяма образност и приемственост, но имам пред вид гравитацията на ОТО. Съжалявам, че използвайки този термин докрай се стига до словесни възли, например гравитационното поле не е поле , където мога се старая да разгранича нещата. Но искам да покажа, че принципът на еквивалентност, който го няма в класическата теория на гравитацията (с полето) дава възможности ОТО да опише толкова добре нови явления. И същият принцип довежда до отказ на полевата същност на гравитацията, и налагане на геометричният подход. Той разрешава въпросите, които повдигате - гравитацията която измервате зависи как лъкатуши вашата мирова линия в пространство-времето, и ускорение по нея създава гравитация за вас. Естествено, повдигат се много други въпроси - например, какъв е физическият механизъм, чрез който се изкривява пространството от материята. Но бъдещето е за това Доказателствата за ОТО не ги и намесвам. Ако тя се опровергае, за гравитацията ще се появи отново шанс да стане поле Но ако принципът на еквивалентност не се счупи някак си, то остават доста неприятни и тежки подходи за свързване на квантовата механика и гравитацията... Затова нещата вървят така бавно...

Етерът би се проявил чрез качествата си. Единственото достъпно качество на "светоносният етер", който са търсили, е движението. Което се проявява чрез този етерен вятър. Научете си домашното, преди да коментирате: търсенето на етерен вятър Е търсене на етер. Светоносният етер няма по какво друго да се търси. Колкото до вашата хипотеза - тя не търси, тя фантазира безпочвени измислици.Търси се там, където го има - в реалността, не в измисленият свят. И когато ние се движим спрямо тази среда, ще измерим зависимост от скоростта на източника - както във всяка друга среда, определяща/манипулираща скоростта на светлината през нея. Това се е търсело в известният експеримент на Майкелсън и Морли, и не е намерено, той директно отхвърля такава среда. Така че от вашите измислици не следват постулатите на СТО Поредните глупости... Консервативността я има при всякакви полета. Има я и в хомогенно гравитационно поле, което не е централно. Има я и при поле създадено от тороид, което е близо до квадрупулното, тоест също не е централно. Централността е характеристика само на едно частно разпределение на материята. Освен това, спомнете си Файнман - ами ако се нарушава този закон в микросвета, то консервативността изчезва принципно. Така че консервативността няма отношение към нашият разговор. А той изобличава вашата измислица.

Точно така Магнитното поле е едното от лицата на електромагнитното поле. Магнитното поле изчезва за сметка на електричното, и обратно. Поредната версия на дуалност Електромагнитното поле е физическото поле, и то ще изчезне само когато и двете, магнитното и електричното поле изчезнат. Тогава няма да има поле.

След като поне в една ситуация полето изчезва напълно, което не е качество на едно физическо поле, то значи гравитацията не е поле Просто различните възможни разпределения на масите скриват това качество. Шпага, ти създаваш гравитационно поле, ако приемем класическата Нютонова схема, нали? Ако се приближиш до друго тяло, което също създава поле, твоето поле ще се прояви. Според твоята гледна точка, твоята несъществуваща до този момент маса би трябвало да се събуди (и то със скок, нямало я и изведнъж я има в пълно количество и качество) от това друго поле и да започне да съществува. Но забележи нещо странно - тя си е твоя характеристика характерна само за тебе, не характеристика зависеща от параметрите на външното поле. Изправяме се пред много и произволни проблеми, като кое е това, което носи конкретните количествени характеристики на масата, докато тя не съществува? Не е ли пак масата? Липсата на полето в свободно падаща система е факт. В друга отправна система полето ще го има, съответстващо на масата. Затова и казваме, че масата я има. Но едно физическо поле не може да изчезва по такъв мистериозен начин, когато наблюдателят променя само характерът на собственото си движение. Затова казваме, че гравитацията не е физическо поле в този смисъл. Тя се проявява винаги, когато има гравитационно взаимодействие. Например и в хомогенно гравитационно поле масата на падащ в него обект създава поле, с което той си взаимодейства с друг падащ в това поле обект. Но не може да се открие взаимодействие със самото хомогенно поле когато сме в свободно падащата отправна система. Затова е и твърдението, че хомогенното поле го няма в тази система, докато масата я има.

Дорис, ако погледнете през прозореца на колата си, която можем да считаме за неподвижна в една движеща се спрямо земята инерциална система, и видите че целият ви познат свят странно се движи спрямо вас, дали бихте отрекли инерциалните системи само заради това? Не, нали, защото инерциалността на една система е нейно вътрешно качество, а не качество по отношение на някакви обекти. Точно това имам пред вид. Хайде сега следващата стъпка: свободно падане в такова гравитационно поле. Съответстват ли физическите закони в такава свободно падаща система на законите в инерциална? И ако е така (така е!), къде изчезна гравитационното поле? Едно физическо поле не може да изчезне без следа, само защото си сменяте начина на движение в пространството. Добре, но от къде тогава идва положението, че гравитацията не е поле? От друга страна, тук има една тънка разлика. Еднаквостта на законите във всички отправни системи формира разширеният принцип на относителността. Докато принципът на еквивалентност е независим от него, и без него не може да се твърди, че гравитацията не е поле, защото просто не може да се построи ОТО.

Етерът се е самоизхвърлил, като не е показал нужното съществуване И както виждате, опитите само за измисляне на етери без реална подплънка в тях не се увенчават за сега с никакъв успех. Хич не е лесно да се измисли лоренцово инвариантен етер... Колкото до това дали гравитационна и инертна маса са само пропорционални или еднакви, това е несъществен въпрос. Пропорционалността в случая елементарно се свежда до еднаквост, като се променят единиците в които се определя гравитационната константа, както е и направено за случая. Разчитайки, че килограмът е обща единица за измерване и на двете маси, величината на гравитационната константа се измерва с този килограм. И остава да се определи - за така получената величина на гравитационната константа - дали съотношението между двете маси винаги ще бъде единица. Опитите показват, със споменатата вече точност, че двете маси съвпадат по величина. Така че вашите твърдения не почиват на някакви реални факти. И какво значение има това за инерциалността на падащият асансьор? Инерциална система се определя по вида на физическите закони, които се изпълняват в нея, движението на околните тела си е техен личен проблем. Трябва да се изпълняват трите основни закона на Нютон, при това в най-простата им форма - без добавяне на изкуствени координатни сили. В свободно падащата система те се изпълняват. Грешката във вашите съждения е, че разсъждавате за неща които не познавате - в случая що е то инерциална система. От там и качествата на измислената ви по такъв начин хипотеза... Възможности много. Основният критерии дали е прав е следствията от това "измисляне" да са проверими" и проверени. А преди това трябва да има такива следствия. Но не и по субективният начин, по който "произлизат" от вашата хипотеза. Пак не сте си написали домашното, преди да коментирате. Това е само някакво частно проявление на тази връзка. Връзката на маса и енергия според СТО е изключително обща. Тя не зависи от превръщания, тя описва и състояния - всяка система с неподвижен център на масата, независимо какво се случва в нея, се описва от тази връзка. Превръщанията на които наблягате са само някакъв незначителен частен случай. Често се правят опити за омаловажаване на изведеното от Айнщайн съотношение с твърденията, че то, в тази или близка форма, е било известно и преди него. Вярно е, че доста известни учени са получили подобно съотношение, с един или друг числов коефициент пред него, но за строго конкретни модели, описващи електрона. Докато съотношението на Айнщайн не зависи от произхода на енергията и някакви други ограничителни предположения. То е изключително общо. Потенциалната енергия също се описва от него. Спомнете си енергията на връзката на нуклоните в ядрото, как се отразява на масата на ядрата. А това е потенциална енергия. Е, сега ще се измъквате с някакви общи приказки? Да, видя се кой бърка.

Да, точно така! Антиинтуитивното е, че система от два фотона, но движещи се в една посока, ще има нулева маса на покой.

Защо трябва да очакваме, че гравитационната маса трябва да стане нула? Не трябва да бъркаме съществуване с конкретно проявление. В случая просто гравитационната маса не се проявява. Тук нещата заприличват (макар и отдалеко) на квантовата дуалност. Имаме една маса, която може да се проявява като източник на гравитация - и тогава я наричаме гравитационна, или като съпротивление при ускорение - тогава я наричаме инерчна. Може разбира се да участва и в двата типа взаимодействие едновременно, но количествено като същата величина. Така както един квантов обект може при едни експерименти да се проявява като вълна, при други - като частица, оставяйки си все същият квантов обект. Но при квантовите обекти не може едновременно да се проявят и двете лица, и това е една от разликите в тази аналогия. Аз мислех, че ще ме подхванеш за твърдението ми, че при определени условеия и фотоните могат да имат маса (на покой, разбира се).

Дали? При обикновени условия, например близо до земята, векторите задаващи посоката на гравитационната сила не са съвсем паралелни, поради което не могат да се компенсират напълно при свободното падане. Но това е по причина конкретното разпределение на масата, създаващо гравитацията. Ако разгледаме същата ситуация: свободно падане, но в хомогенно гравитационно поле, тогава дали ще можете да посочите някой физически закон, чрез който да може да се определи падаме ли свободно в такова гравитационно поле, или се намираме в някаква инерциална система? Не помня вече какво пише за това във всичките учебници, но принципът на еквивалентност за случая твърди, че по никакъв начин такова гравитационно поле не може да бъде проявено, което е еквивалентно на неговата липса. Общо взето това е едно от основанията в ОТО да се счита, че гравитацията не е поле, и силата която се проявява при нея не е създавана от поле - едно физическо поле не може да изчезне само с промяна на отправната система. Това е и основната причина за несъвместимостта с квантовата механика - тя може да квантува поле, но не и такъв тип гравитация.

Силата по дефиниция е абсолютна, тя не може да изчезне в отправна система, в която законите съвпадат със законите за инерциална система. Но ако инертната маса съвпада с гравитационната, тогава във една свободно падаща система физическите закони ще съвпадат със законите в една инерциална система. От друга страна обачче, в такава система гравитационната сила изчезва. Което показва, че това не е сила в класическият смисъл. Ня вярвайте наа повърхностните аналогии. Какво общо има това описание с някаква наука и научен подход? Колко му е човек да си измисли друга произволна хипотеза, в която също да е описан някакъв друг механизъм за масата? И вашата, и другата система ще имат еднаква тежес = 0, докато не успет да се споразумеят с експеримента по някакъв начин. За другата не знам, но вашата не е приятел с него, защото няма логически механизъм за да извади проверими следствия. Енергията е характеристика на движението. Потенциалната енергия е характеристика на вътрешно движение. От там връката на маса с енергия показва масата като феномен на движението. Но вие бъркате съществуване и проявление. Според теорията на отосителността не е нужно ускорение за да има маса. При ускорение масата има специфично проявление, т.е. можете лесно да я измерите, но това не ограничава проявата и. Слад като масата е свързана с енергията (и импулса), то маса ще има и при равномерно праволибейн движение при подходящо съотношение на енергия и импулс. В ОТО дори импулсът е източник на гравитационно поле. А ОТО е приятел със връзката между маса и енергия, идваща от СТО Така както сте я подкарали маса да има само при ускорение, то и Луна трябва да има само когато я гледаме Това са някакви позитивистични изкривявания... По вашата теория може да е всякак, както и според всяка друга произволна измислица. Което няма правно значение. Разбирам, че геометричните представи силно ви кузцат, затова и нямате знания как работи ОТО, а си измисляте някавки фантастични обяснения, за да запълните зейналата пропаст... Ерих Фром е уцелил десятката с цитата, който споменах преди. Вие изказвате поредният постулат от милионите преди това. Не се прави така хипотеза, след като всички следствия са заменени с постулати Не усещате ли, че някак твърде изкуствена е идеята във всеки обект да има точно толкова гравитационна маса, колкото и инертна, тоест да са различни и независими една от друга, но никога да не се проявяват еднвременно, т.е. никога не се проявява сумата от тях (точно това сочат експериментите, установяващи че гравитационата маса е равна на инерчната). Тоест никога сумата им не е параметър на физическите взаимодействия. Понятие като "обща маса" след като е неизмеримо, няма смисъл. Затова във физиката се работи само с една маса, без прилагателни. Вие непрекъснато повтаряте, че маса имали само "вещевите" обекти. Но съвременната физика ни показва, че дори фотоните при определени условия имат ненулева маса Което е поредното доказателство, че вашата хипотеза е несъвместима с основните теории, въпреки че твърдяхте дълго време обратното.

Ако инертната маса е равна на гравитационната, то следствие от тази еднаквост е еднаквото протичане на процесите в резултат на инерчни взаимодействия и тези с гравитационни взаимодействия. Айнщайн не оправдава, просто забелязва едно съвпадение още от времето на Нютон, и само доразвива следствията от него. Критерии дали това е верно не са някакви оравдания или измислици, критерии е съвпадението на тези маси проверено с експерименти. Поради което непрекъснато се хвърля труд да се проверява това съвпадение при всякакви условия. И засега то е точно. Следствие от това съвпадение - тоест от еквивалентността на физическите закони при ускорение и гравитация е, че гравитацията не е сила. Няма "ама" тука, имаме точни следствия (за ралика от вашата измислица). Първо, и вие не го знаете, а само си фантазирате нещо без кръчмаря. Второ, произходът на масата е доста изяснен - чрез знаменитото равенство, което свързва маса и енергия. Казано с прости думи, масата е феномен на движението. Поразмислете върху това. Гравитационната е равна на инертната. А феноменът ЧД се получава при голяма маса (независимо от прилагателното пред нея). Колкото до "кривите пространства" на земята, добре е да понаучите за какви криви пространства става дума в теорията на Айнщайн, и доколко "кривите пространства на земята" имат отношение към тях. Тук просто ползвате несъстоятелни аргументи,базирани на фалшива аналогия. Очаквах този дежурен отговор. Винаги когато сте натясно, се опрвдавате че нещо сте казали някога, без никой да е чул и разбрал за това казване. Така е и сега. Хайде се събудете. Можете ли да покажете факти, експерименти, които да покажат такова нарушаване? Това което твърди Файнман са предположения и оценки, съвременните експерименти са стигнали само до микронните мащаби и не могат да помръднат от там, защото там почва да се меси силно ефектът на Казимир. Може и да са верни твърденията на Файнман, може и да не са. Ако са верни (вероятно), това показва, че гравитацията не е централна сила, с което си забивате поредният автогол и всичката ви аргументация по-горе отпада. Но в нашият случай няма значение променя ли се закона за обратните квадрати, от значение е равенството на инертната и гравитационна маса, което няма отношение към обратните квадрати. Обратните квадрати са едно частно проявение на гравитацията, при някакви конкретни разпределения на масите. При други разпределения законите са различни, при гравитираща плоскост например силата е постояна независимо от разстоянието, при тороид е трето, там имаме дори отблъскване от центъра. Но във всички известни досега случаи инертната маса съвпада с гравитационната. Съответно е в сила принципът на еквивалентност.

Дали разглеждаме слънцето като точков обект или не, няма голямо значение. Ако то не е точков обект, резултатът ще е липса на рязка граница на сянката (далеко над минималната дифракционна граница). Паралелността на лъчите пряко зависи от ъгъла, под който земята (или поне изследваната област) се вижда от слънцето. Колкото по-далеко е земята от слънцето, толкова по-малка ще се вижда, толкова лъчите от слънцето попаднали на нея са по-близо до паралелните (което е оправдано и за сега известното разстояние до слънцето). Никой в древността не е измервал тази паралелност, не знам защо (изглежда идва от вавилонските учени) се е приемало, че слънцето е било достатъчно далеч, за да считаме лъчите му паралелни, и да може Ератостен да приложи хватките си Тоест никой в древността не е оценявал реално разстоянието до слънцето. Дори сравнително близките опити, на Рише и Касини от 1600 и не помня коя година почиват на наблюдения и ъглови измерения от различни точки на земята, почивайки на вече приетата сферична форма на земята. Но ако не не се използва това пристрастно предположение и земята се вземе за плоска, техните резултати ще дадат сходно с числото което получих. Вече по-съвременните методи дават други резултати. Бих предложил следната възможност за самоубеждаване на "плоскоземците" с почти "домашен" експеримент. Всички достъпни за масите методи за измерване на разстоянието до слънцето (като този на Ератостен, Рише, Касини), приложени върху предположението за плоска земя, ще дадат различен резултат в зависимост от това в кои точки на земята се прави измерването. Което е силно основание да се усъмним в геометричната плоскост на земята а може лесно да се провери на практика от всеки заинтересован. Уеднаквяването на тези резултати ще се постигне при предположението (все пак разстоянието е само едно, изразено в число!), че тези точки лежат на полусфера (обърната към слънцето). И с експериметни от различни места човек би трябвало да се убеди, че всички групи земни точки (на които се измерва) са части от полусфера, което е възможно само ако са част от обща сфера. Вярно, че пак останат хора, които няма да повярват и на собствените си експерименти, но с тях няма какво да направим... Все пак по-мислещата част може да помръдне.

Всъщност разсъжденията на древните гърци включват допълнително неявно предположение - слънцето е много отдалечено от земята, така че лъчите му идват в различните земни точки по паралелни пътища. Същият резултат със сянката на колчетата може да се обясни и с плоска земя, и слънце на някакво крайно разстояние над нея, което се получава около 7900 километра за случая на Ератостен Киренски.

Инерциални системи в природата също няма, но последствията от тяхното разглеждане ни водят до много важни практически приложими закони. Същото е с еквивалентността на гравитацията и ускорението. По-горе ви попитах Какво значение има времето, ако въздействието на гравитация и ускорение е неотличимо? Очаквам отговор. Ако не ви харесва принципа на еквивалентност, трябва да покажете как неизмеримата в мащабите на една клетка нехомогенност на земного гравитационно поле ще е от катастрофална важност за биопроцесите и как ще промени темповете им. Но не с редене на думи и доизмисляне на измислици, неспособни нищо да обяснят. Докажете че се нарушава - факти, публикации. Хората не работят с предположения както вас, става дума за факти. Предположеннията са за възможни нарушения, не за фактически. В момента няма индикации почти до микронни мащаби, че еквивалентността се нарушава. И става дума за измерване, не за изчисления с точкови обекти. Нещо много сте наплашен от математиката... Според хипотезата ви може и така, че и иначе, зависи.силно от това на колко ракии е обясняващият...

Преди да класифицирате гравитационното поле, дайте определение какво означава "централна сила". Че ако имате точкова маса, векторът на силата е към нея? А ако имате повърхност като гравитиращо тяло, на къде ще е насочен векторът на силата? А ако имате тороид - там вече става страшно Силата от ускорението има същите характеристики както силата от гравитираща равнина. Погрешна ви е постановката на разсъждението. Естествено е при различни условия един и същи физически закон да има различни проявления - това зависи от конкретните условия. Две различни сили като в случая могат да се сравняват само при едни и същи условия и конфигурации. А това в случая може да стане при хомогенно гравитационно поле и линейно ускорение. Там където живеете, там където работите, има ли някакво проявление нехомогенността на гравитационното поле на земята? Няма. Вашите клетки са твърде дребни в сравнение с радиусът на земята, и във вашият обем с изключително висока степен на точност може а считаме, че гравитационното поле е хомогенно. Същото е и полето на ускорението в ракета. Ако вие можехте да дадете количествени стойности какъв ще е ефекта на прословутото ЕМП за което говорите, щеше много по-лесно сам да видите несъстоятелността на хипотезата си. Но проблемът е, че хипотезата ви е неспособна за такива предсказания и обяснения. Какво значение има времето, ако въздействието на гравитация и ускорение е неотличимо? За една година ракетно време на земята ще са изминали над 40 години. За организъм който цял живот е живял в гравитация със същите параметри, дали ще се отрази една година в ускорение със същите неотличими параметри? Едва ли Вече имаме примери с космонавтите (реално те се движат с ускорение, точно компенсиращо гравитацията). Здравословните им проблеми нямат нищо общо с някакви генетични промени свързани с някакво ЕМП Нищо подобно. Ако ускорението е постоянно, няма причина за вибрации - за всяка точка от кулата векторът на силата ще е насочен така, все едно тя е в хомогенно гравитационно поле, каквото е то в околността на кулата на земята, големината на вектора ще е същата. Само при променливо ускорение ще имате вибрации, но също така ще ги има и при промениво гравитационно поле. Вижте, проведени са невероятно точни експерименти, които с относителна точност до 14-тият десетичен знак показват еквивалентността на ускорение и гравитация. Аз лично не виждам как вие опирайки се на една измишльотина можете да опровергаете този закон. Много повече ще ви трябва. А обясненията ви, разчитащи на неговото нарушение, просто не могат да са сериозни. Значи представите ви силно куцат. Така и не се разбра какво като не е централна сила? Каква роля играе нехомогенноста на земното гравитационно поле, та сте се захванали с централността на ускорението? За една ДНК молекула от вашият организъм има ли значение колко голямо е разстоянието на създаващият гравитацията център, или има значение гравитационната сила и гравитационният потенциал в близката околност на клетката? А като няма значение, какво пречи да разглеждаме ефектите от ускорение, създаващи абсолютно същите по величина напрежения, независимо че "центърът" ще е безкрайно далече? Пък ако искате "централно" ускорение, направете ракетата да се върти около оста си, така ще разнообразите изкуствената си гравитация и ще прибавите липсващият ви център При 1g ракетата се ускорява практически до скоростта на светлината за около година по земите часовници. Не ми се смята по-точно, но разликата няма да е голяма. Какъв е проблемът ракета да се ускорява? Стига да има нужният ресурс да се ускорява достатъчно време, тя ще придобие произволно близка до скоростта на светлината скорост (спрямо земята). Всяко тяло което има нужният за това ресурс, ще достигне зададената по скорост цел. Някак не си представям да заредите ракетата с електрически заряд и да я ускорявате към Алфа от Кентавър... Но основният въпрос остава: защо вие критикувате чисто теоретично чрез вашата хипотеза теория, която разчита на положения, несъвместими с тази хипотеза? Близко е до ума че тази теория ще даде следствия несъвместими с измисленото от вашата хипотеза, и една такава критика е напълно безсмислена. Тук трябва да се гледа коя теория лежи на смислена основа и дава проверими и проверени резултати. Тук вече всичко говори не в полза на вашата хипотеза...

"От центъра на частицата към външният слой"? Ами ако "пренасянето на движение" е от външният слой към центъра на частицата? Какво става тогава? Знам че по вашата хипотеза не е така, но дали е вярна вашата хипотеза изобщо? Това са някакви измислени твърдения без никаква реална фактология зад тях. Фактите говорят обратното - няма никаква разлика между законите в ускорена система и в гравитационно поле. А след като физическите закони са еднакви, следва че и всички последствия от тях (при еднакви други условия) ще бъдат еднакви. От което пък следва, че вашите измислени твърдения противоречат на фактите и логиката. Което е съвсем естествено, защото от вашата хипотеза не произтичат никакви проследими логически следствия, всичко е приказки на килограм, нагласени да подкрепят някакви ваши си представи. Хайде, покажете ни какви ще са тези фамозни "промени във фона ЕМП" (и ще ги има ли изобщо) и дали ще са достатъчни (количествено!) да предизвикат страхотиите, за които говорите, и дали изобщо имат връзка с тях? Дали точно така протичат нещата ("от центъра на частицата към външният слой...") или не? Не е признак на добро възпитание без да имате никакво основание, да критикувате хора, използващи за предсказанията си доказани на практика теории.

Защо ни е 10g? 1g не стига ли? За една година ускоряване с такова ускорение скоростта на един кораб спрямо земята ще бъде само няколкоо процента по-малка от тази на светлината, и ефектите за които говори Брайън Грийн ще са в пълната си сила. Това как ви хрумна? Ние сме изучили един важен закон - физическите закони в една ускорена система не се различават от физическите закони в система потопена в гравитационно поле. Вие цял живот се мъчите в гравитационното поле на земята, и нищо ви няма на честотата на генната информация - не се променя, и няма причина да се променя. Защо мислите че на космонавтите на кораба, изложени на същото това ускорение, ще се случва нещо различно? За една година на космическият кораб ще изминат 40 земни години - дали нещо ще се случи с "честотите на генната информация" (не знам какво значи това, но каквото и да е) на космонавтите за една тяхна година? Но вие във вашите разсъждения не признавате принципът на еквивалентност, затова и заключенията ви са невалидни. Така става с пренебрегване на основните научни положение Ето виждате ли как прости факти опровергават вашата хипотеза?

Квантите могат да си взаимодействат, могат и да не си взаимодействат. Електроните си взаимодейства (чрез електрическото поле на заряда им), за фотоните се счита че не си взаимодействат. Поне съвременните експерименти не показват взаимодействие между фотоните. Генерацията на фотоните в лазера е в резултат на процес, който гарантира еднаква фаза и еднаква посока на фотоните. Самият резонатор на лазера може да се разглежда и като фазов филтър, който елиминира фотоните нарушаващи поведението на колектива, като не им осигурява обратна връзка за размножение. Електричният и магнитният вектори са вторични величини. Квантовата теория на полето обяснява тяхното възникване при ансамбъл от фотони, въпреки че един фотон не притежава електрично или магнитно поле. Но как точно се стига до тях е въпрос на сложна математика, и не може да се преразкаже чрез механизмите на класическата физика... Проблемът с етера е, че нещата не са толкова прости, както изглеждат на пръв поглед. Конкретно при Малоум2, той твърди че закономерностите на релативизма следвали някак си от неговата хипотеза (как следват - така и не стана ясно). Но така както е описана решетката му, веднага се вижда, че отсъства релативизъм: ако някакво смущение се разпространява по нея със скоростта на светлината, както е основното му твърдение, за обект който се движи относно тази решетка, не следва да е такава скоростта спрямо самият обект. Ако използваме законите на класическата физика (защото никакви закони не следват от хипотезата на Малоум, тъй като тя е лишена от количествена изразност), виждаме че скоростта на смущението за произволен обект няма да съвпада със скоростта на светлината - нещо, което пък противоречи на съвременният експеримент. Тоест или всеки обект трябва да си има собствена вакподложка (което лишава обекта от възможност да взаимодейства с други обекти и нещата отиват на лошо), или да приемем реативизма като допълнителна хипотеза, външна за хипотезата на Малоум2. Същото и с квантовомеханическите закони - те отново са външни за споменатата хипотеза. Тогава въниква основният въпрос - за какво всъщност ще ни е хипотеата на Малоум2, след като сме привлекли релативизма и квантовата физика, които добре се справят в обяснението на света? Етер вероятно е нужем на физиката в по-далечен план. Но етер, отговарящ на определени качества, най-важното от които е да не притежава качество "движение". Засега всички хипотези, почиващи на "решетки", не удовлетворяват това качество, и за това там няма особен прогрес. Решения обикновено се търсят, когато има някакви ограничения, идващи от експеримента. На настоящият етап проблемът е толкова отворен, че според мен дори е безсмислео да му се търси решение, преди да е дефиниран изобщо като проблем. Въпросът с кохерентността е много дълбок. Например, ако ние правим експеримент с интерференция през два процепа, и пропускаме единични фотони, то в продължение на дълго време ще се натрупа една хубава, правилна интерференчна картина. Можем да твърдим, че поток единични фотони е кохерентен, каквото и да значи това От друга страна, когато през тези процепи пуснем по-голям поток от фотони, то тогава картината зависи от това дали вълната която представлява този поток има определена фаза (тоест потокът е кохерентен) или не. Единичните фотони пък нямат определена фаза, но пак могат да са кохерентни в този смисъл Особености на квантовата механика... Взаимодействие между фотони, вече споменах, няма. Самите фотони влизат в кохерентност най-често при раждането си. Но можем да получим интерференция от лъчите на два различни лазера, тогава говорим че двата лъча са кохерентни. На достъпен език (с понятията на класическата физика) е много трудно да се обясни какво е кохерентност, защото това е понятие включващо дълбоки количествени съотношения, и там играе математиката. Ако можете да намерите нещо полезно в тази статия от Уикипедията?

Но да не губим смисъла на неравенството. То свързва неопределеността в броя фотони и неопределеността във фазата. независимо от самият брой фотони: ако сме определили точно бройката им, то фазата им е напълно неопределена - независимо дали работим с 1000, 2 или 1 фотона. Тази неопределеност във фазата има видимо проявление и при опитът с двата процепа. Ако пускаме през процепите електрони, и след процепите ги облъчваме с фотони (за да установим през кой процеп минават), то интерференцията се нарушава. Облъчвайки ги с фотони, ние всъщност ги броим, защото можем да регистрираме взаимодействието им с фотоните. В светлината на обсъжданото неравенство - интерференцията се нарушава, защото неопределеността във фазата става голяма за сметка неопределеността в бройката. Можем да погледнем и по-механистически: преброяването е резултат от взаимодействие, което внася неопределеност във фазата. Но квантовомеханическата интерпретация е с по-голям обхват - ако знаем точният брой, ние чрез никаква процедура не можем да нагласим фазата Или казано по друг начин, подреждането по фаза ще е свързано с неопределени промени в броя. Но разговорът беше за фазата на един фотон. Някак неестествено би било горната формула да важи за повече от един фотон, а само един (определена бройка, неопределеността в бройката нула) да си има точна фаза. Пък и на практика фазата на един фотон няма физически израз, не е дефинирана, не е определена, и за това с чиста съвест можем да кажем, че споменатото неравенство важи и за един фотон. Освен това неравенството показва наличие на една долна граница за фазата, неопределеност във фазата може да има и по други причини, не участващи в неравенството. Например самата фаза при малко кванти на практика няма смисъл. Тоест пак заобиколно стигаме до факта, че един фотон няма фаза, и не е електромагнитна вълна. Като е почнал разговор за операционни системи... Убунтуто е хубава и устойчива система, на мен ми харесва най-вече с това, че може да пуска устойчиво няколко виртуални системи работещи под Windows Но до скоро притежаваше един много неприятен бъг - ако запълниш диска му до под 1 гигабайт свободен, и после го освободиш, визуалната му среда се сбърква и започва да копира файлове безумно бавно (в режим конзола всичко си пее както трябва). И се оправя само с преинсталиране.

Има едно малко пренебрегвано неравенство в квантовата механика, подобно на неравенствата на Хайзенберг: неравенство, свързващо броят кванти и фазата на тяхното състояние (number-phase uncertainty relations): Малък ансамбъл кванти ще се характеризира с малка неопределеност в броя и съответно голяма неопределеност на фазата (нула или един квант - с пълна неопределеност, затова се казва че фотонът няма фаза). Докато при лазерите квантите са много, и неопределеността във фазата може да бъде сведена до напълно пренебрежими стойности - там могат да се получават на практика кохерентни състояния с ясно определени фази. Това неравенство визира минимума в неопределеността на фазата който може да бъде достигнат, тази неопределеност може да е по-голяма по други причини - например пак при много кванти но в некохерентен поток. На практика броят фотони не е толкова важен: при лазерите тези фотони се генерират и вървят под строй, с еднакви параметри, няма значение колко фотона са в строя, от тук неопределеността в бройката им е практически пълна и фазата е точно определена. Но всичко това е опит да се предеве съотношението на класически език Подобни неравенства могат да се напишат и за неопределеността в електричният и магнитен вектор от броят на фотоните. В този смисъл електромагнитната вълна е ансамбъл от много фотони.

Фотоните например нямат фаза, за разлика от вълните.

Фотонът има характеристика "енергия", свързана пропорционално на "честотата" по релацията на Планк, затова можем да говорим и за честота на фотона - така както при елементарните частици масите им се дават в енергетични единици, поради подобна връзка между маса и енергия. Тук всичко идва от удобство, кое число е по-удобно за нашите мащаби. Енергията на фотон е изключително малко и неудобно число, много по-удобно е да се говори за "дължина на вълната" свързана с честотата. В този смисъл фотоните имат и честота и дължина на вълната, въпреки че тези понятия нямат геометричен израз както при вълновите процеси. Честотата се проявява пространствено (геометрически) при много фотони чрез тяхното колективно поведение. За един можем да измерваме директно енергия. И опитът сочи, че фотони от монохроматичен поток имат еднаква енергия, респективно еднаква честота. Тоест нямат тембър. Честотата на фотоните не е параметър, характеризиращ някакъв периодичен процес в тях. Можем да я разглеждаме като протопараметър, който е родител на честотата в периодични процеси като електромагнитното поле, където вече нещо се променя периодично и във времето.

Е, хайде без такива манипулации. Още преди много време ви питах какъв смисъл влагате в понятие като "скорост на смущение" по вашата вакрешетка при положение че не можеше да се свърже отправна система с нея. Както и какво значи "неподвижна вакрешетка" по същата причина. Отговор така и не последва (не визирам водопадите думи, които нищо не изясняваха по конкретните въпроси). Липсата на смисъл на понятията е характерна родилна черта на вашата хипотеза, и това е достатъчно за нейната оценка. Напротив, това е недоказуемо твърдение на хипотезата, поредният постулат. Една хипотеза, която няма потенциал да се превърне в теория, а винаги остава на ниво хипотеза, не е свързана с науката, а с фантастиката или религията. Опитайте се най-сетне да се замислите, защо например струнната хипотеза изпитва непреодолими трудности, въпреки че е на светлинни години по-добре въоръжена от вашата измислица. А вие продължавате бодро да я карате през просото...

Това няма нищо общо с "тембър". Факти, фотонът има фиксирана честота, ако имаше тембър щеше да е спектър, ама не е, и това количествено се изразява чрез връзката на енергията с честотата му.. Твърденията на хипотезата се опровергават от гфактите - на хипотезата и е нужен тембър, фактите показват че няма. Нищо не може да се направи Миналото си е минало. Фотоните не са ЕМВълни и не се държат като такива, и нямат модулирана честотна обвивка. Пак се повтарям - погрешно мислени неща водят до погрешни изводи, не съвпадащи с фактите. Очевидо е че не означава това. Може и да ви се иска, но не е такова положението. Непрестанно означава че не престава като процес, т.е. не прекъсва като такъв. Независимо изобщо дали го гледате или спите. Това че не можете да видите отделни етапи които ги има според хипотезата ви не засяга характера на самият процес, а си е личнно ваш проблем, свързан с дискретизацията която налагате над непрекъснантият процес. Тоест вашето "бавно гледане" е характеристика не на гледаният процес, а на вашият подход към него. Но тдавна е известно, че терминологията не ви е силна страна...

При такива обяснения с неопределени понятия в кавички, кой ли разбира нещо, дори и автора. Колкото до тембъра, Малоум2 го ползва като независима от честотата допълнителна характеристика, с която да си обясни "информацията". Но фактите опровергават наличието на тембър у фотоните, те са монохроматични. Тембърът е някаква допълнителна характеристика на източника - например мигането, за което говорихме, модулира интензитета на светлината (количеството фотони за единица време, ако се изразим по-количествено), което може да се разглежда като някакъв "тембър". Той също привнася допълнителна честота в сигнала - честотата на мигането, която разнообразява спектъра. Но се вижда, че тембърът е характеристика за много голяма група фотони, не за един. Амплитудна модулация. Реално всеки ограничен във времето импулс светлина може да се твърди, че притежава тембър, защото е амплитудно модулиран: в началото няма светлина, после нараства по интензивност, държи известно време някаква интензивност, после намалява и изчезва - това вече е сигнал с богат спектър. По този начин вече може да се предава информация, стига да се детектира коректно на приемащата страна. Най-простият случай - по морзовата азбука Ако бъдем съвсем точни, "непрекъснато във времето" е пълен синоним на "непрестанно" - не престава във времето, не спира, не се прекъсва. В други случаи може и да имат различни отенъци, но ние разглеждаме този случай..