scaner

Да, с прискърбие трябва да съобщя, че това не е вярно. Не напразно статията в българската уикипедия е само от 5 реда, и в края и се съобщава, че тя е "мъниче" и очаква развитие. Ако се поровим повече, в английската уикипедия например, там в съответната статия се разглежда тембъра като спектър около една основна честота. Тоест не става дума за чиста честота (еднаква във времето честота), а за много честоти, като допълнителните характеризират източника. Тогава два еднакви тона могат да се различават по тези добавъчни спектри, наложени им от източниците. Тембърът е форма на амплитудна модулация, като тази: Забележи пълнежа от основната честота, и много по-бавната промяна в нейната амплитуда, причинена от източника - това е тембъра - основната честота си променя силата (чува се като характерна вибрация) в зависимост от характеристиките на източника. Такъв сигнал има спектър и се засилва по пързалката както всички други сигнали. Фотоните обаче нямат спектър, съответно нямат тембър, и това е експериментален факт - нещо, което противоречи на измислицата на Малоум2. Непрестанното мигане прекъсва ли? Мигането е поредица от светвания и загасвания на източника с някаква регламентирана честота (или пауза между светванията). Прекъсване означава да се появи нерегламентирана пауза между миганията. Ако не прекъсва (няма нерегламентирана пауза между светванията) то е непрекъснато, не престава да мига, непрестанно е. Прекъснато е излъчването на светлината, защото за да има мигане тя трябва да спира, но мигането като комплекс от светване и спиране не е прекъснато (непрестанно е, щом тови харесва). Но и не твърдим, че светлината се излъчва непрестанно, а само мигането. Абсолютно неразличими синоними, но с различна честота на използване в българският език. Прекъснато образуване на една частица ще означава, че тя спира да се образува (и изчезва съответно без да се появи отново), тоест процесът на образуване престава. Пак неразличими смислово синоними. Това е някакъв опит за философско разводняване на темата Също както въпроса срещат ли се инерциални системи в природата, и ако не се срещат, защо им обръщаме толкова внимание. И инерциалните системи, и затворените системи са абстракции. На практика ние можем произволно близко да се доближаваме до тези понятия, и съответно да проверяваме закономенрностите от тях които следват на практика. И този път ни води до проверката и утвърждаване на законите за съхранение. В нашият случай няма значение има или няма затворени системи. При хипотезата на Малоум изначално не се запазва импулсът, това е вътрешно свойство на обектите, а не поради някакво неконтролирано външно въздействие поради отвореност на система.

За непознаването ви на пионятието "тембър" вече говорихме. Забележете, изпадате в поредното противоречие: тембъра е несъвместим с наличие на точно определената честота, наличието на тембърът показва смес от честоти, показва наличие на спектър. Тоест опитвате се да вложите някаква допълнителна магичност в обясненията си, за да изглеждат по-смислени, поне според вас, но не се получава. Точно тази магичност, която лъха от всякъде, е големият провал на хипотезата ви. Както и това лексическо противопоставяне, "непрестанно-неппрекъснато". Непрекъснатите във времето процеси не престават, нали е така? Каква е разликата тогава между двете понятия-синоними, освен честотата им на ползване в разговорният език? И какво общо има дали някой наблюдава бавно или бързо? Вие говорите за някаква обективна действителност, в която нещата се случват независимо от наблюдателя, и вашият модел трябва да се справя с описанието на тази действителност, а не да се оправдава че някой гледал някак си. Ако законът за запазване не се спазва по принцип, както и да го гледа наблюдателя, пак няма да се спазва. Нормално е да има обекти прекъснати в пространството и времето, и това е факт без да намесваме някакво "бавно" гледане. Едни фотони се излъчват, други се поглъща - ограничени, прекъснати са във времето. Излъчен фотон достига някаква дестинация след определено време - ограничен, прекъснат в пространството. На практика вашата хипотеза става напълно излишна, поне в тази си форма която вие пропагандирате. И как точно произтича от процеса за който обяснявате? Не може ли да не използвате произволни твърдения като това, а да покажете как произтича? Да проследите пътят, а не да изпъстряте обясненията си с безброй постулати като този? Хайде, как новият център на ротация отхвърля връзката момент-място? Новият център място в даден момент ли е? Ако не е място, какво е и защо го наричате с геометричното понятие "център", което означава място? Ето за този подход критикувам тази измислица. Не се прави описание на света, в което няма причина-следствие, а всяко твърдение е изсмукан от пръсти постулат без връзка с действителността. В това няма и следа от наука.

Ето тук добре се виждат пороците в разсъжденията ви. При дискретно време, вие продължавате да разсъждавате за "интервалите между моментите", т.е. за кръстените от вас междинни моменти, чрез терминологията за "време". Забравяте, че при дискретни обекти (под обекти в случая включвам и време и пространство) извън "квантът обект" няма нищо от същият обект. Тоест не може да се говори изобщо за "междинни моменти" (моментите са само в квантите време), и всички следствия в които ги набърквате, се компрометират автоматично. В този смисъл съждението което съм цитирал изобщо няма смисъл. Следствията, които са свързани с него - също. И цялото обяснение се обезсмисля в крайна сметка. Нещо повече, обезсмисля се вашият термин "непрекъснато образуване", по същата причина. Крайна делимост не означава прекъснатост. А като няма прекъснатост, няма нужда от непрекъснато образуване, като аргумент за да обяснявате апориите на Зенон. Това не разрешава парадокса. Парадоксът ни показва, че нашата представа за движението не е коректна - не можем да говорим за местоположение в момент време. Парадоксът се разрешава, ако приемем постановка, в която в даден момент един обект е и не е в дадена точка, и квантовата механика най-плътно се доближава по дух до такава "конструкция". Докато вашата идея само измества и замъглява проблемът - една от частите винаги е на дадено място в даден момент. Но вашата идея е несъвместима и с квантовата механика по много други показатели, поради което е и неспособна да обясни квантовомеханичните явления, въпреки безплодните твърдения за обратното.

Не са открити никакви процеси, които да потвърждават думите ви. Едно време, малко преди да открият неутриното, са се появили съмнения, че законът не се спазва за микрочастиците, а само усреднено. Дори Нилс Бор е бил на път на една конференция да произнесе погребална реч за закона за съхранение на импулса и енергията. Малко преди това Паули изказва една хипотеза, потвърдена по-късно - за неутриното, което разрешава проблемът и доказва, че тези закони са валидни и в сферата на микрочастиците, и се изпълняват в рамките на цялата точност, на която са способни съвременните експерименти. Това което твърдите е дълбока заблуда. Дори не се замислихте защо цитирам Ерих Фром. А точно това беше целта - да се види каква огромна липса на знания се опитвате да компенсирате с изсмукани от пръст измислици. Казано с прости думи, не сте наясно с тази наука, и затова си измисляте какво трябвало тя да прави... Науката физика определя законите за съхранение при акт на взаимодействие. За този акт е валидно и действието, равно на противодействието, този акт при всяко взаимодействие е с протяжност нула, всеки процес може да бъде разбит на поредица такива актове. Затова няма значение някаква честота и подобни глупости. Какво се случва с енергията и импулса между два акта на взаимодействие е друг, философски въпрос от рода "има ли я луната докато не я гледаме", и не е в компетенциите на физиката. Това което тя твърди под формата на тези закони е, че при следващият акт на взаимодействие обектът ще има същата енергия и импулс. Докато евентуално нарушаване при един акт на взаимодействие според вашата постановка ще доведе до неконтролирано увеличаване на произволността на импулса и енергията. Сагата с бавното "пристигане на информация" е някакъв ваш пробем, свързан също с това неразбиране на основите на тази наука. Информацията винаги се пренася от материален носител, който участва във акта на взаимодействие и паралелно отнася своята част от енергията и импулса. Това е бил и проблемът пред Нилс Бор навремето, защото неутриното е била недетектируема частица за онова време. Нилс Бор обаче е излязъл от този проблем, за разлика от вас, който сте заседнали в него. Какво значение има, че е резултат от сума? Резултатът на сумата винаги е един. Всеки вектор винаги може да се представи като сума, това не пречи да се говори за него в единствено число. Както се говори и за импулса. Това е пример как се опитвате с терминологични трикове да замъглите картинката за да не се вижда безсилието на хипотезата ви. Не се опитвайте да разсъждавате за неща, за които вашата хипотеза не може да даде работещо описание, като спина например. Нещата стават много зле. Замисляли ли сте се, че такова въздействие на поле за преориентиране на спина е свързано с промяна на енергията например, което е измеримо и ненаблюдавано при подобни експерименти? Да, видяхме, свободните разходки на информацията дето утъпкват пътя на частиците, и всякакви подобни магии. Но я опитайте количествено да оцените, дали вашите обяснени наистина работят, т.е. дали наистина се обяснява нещо с тях, или само мъгла за мозъци?

Нищо сексистско не влагам в някакъв потенциален разговор за жени (да ме извинят дамите, които четат тук). Просто прокарвам идеята, че всеки потенциален разговор дори на банални теми би бил по-сериозен от предположението до което стигнахме по-горе. Колкото до математиката, за нея можем да кажем, че това е "счетоводството" на физиката. Фииката работи с едно много важно свойство на обкръжаващият ни свят, което позволява точно дефиниране на всякакви закономерности - количеството. Мога да дам следният пример. Представете си, че вие сте фирма, и при вас идва данъчен инспектор. Подходът на Малоум2 е да започне да разказва как фирмата му е продала долни гащи на Джон, , как бельото ако се боядиса със синя боя от Кипър може да придобие свойството да не се наелектризира, и т.н. и т.н. Данъчният инспектор обаче се интересува колко гащи сте продали на Джон и за каква сума, колко ви е струвала боята от Кипър и дали сте я сложили в графа разходи или приходи, излиза ли ви на края баланса. Това реално е подходът на физиката, реализиран чрез матеатиката. Както виждате, двата подхода на практика нямат допирни точки, единият е свободно разказвателен (с всичката свойствена противоречивост на такъв подход), другият е строг, количествен, ограничен в коловоза на логиката (не може да продадете един панталон и в склада ви да постъпят от никъде още 5). За това протестирам че с такова нещо да се цапа този форум. Нищо лично. "Бръсначът на Окам" има сравнително просто рационално обяснение. Ето един почти математически подход. Представете си, че светът може да се опише само с една величина. Тогава точното описание на светът ще съответства на конкретна стойност на тази величина. Когато вие я намерите, вашите знания за света ще са точни, познанието за светът ще бъде логически пълно. Намирането на тази величина на математически език е минимизиране на грешката, на разликата межди точната величина, съответстваща на света (доста весело звучи в този пример) и величината която вие пробвате в модела си. Или ако се изразим математически, за да обясним света ние трябва да решим задача за търсене на екстремум, и конфигурацията на този екстремум представлява точното и пълно знание. Сега си представете по-сложна задача: светът може да се опише от много параметри, да речем N на брой. Ако вие установите броят на тези параметри и изградите някаква теория основана на тези N параметъра, то чисто математически, вие може да достигнете до екстремума, т.е. до точното съответствие на вашият модел и истинската реалност (тук изключваме възможността за наличие на много екстремуми, това усложнява задачата но идеята остава същата). Тоест при свят с N параметъра, вие използвайки N променливи можете точно да достигнете до пълното познание (математически в крайна сметка търсите N променливи от N уравнения, което е дефинирана задача). Не ви трябва допълнителен параметър. Ако обаче си въведете (колко му е) още един параметър, задачата става неопределена: трябва да намерите N+1 променливи с N уравнения, което вече е недефинирана задача. По този начин си усложнявате задачата, и се лишавате от решение, до което можехте да достигнете. Бръсначът на Окам казва точно това: не въвеждай допълнителни същности без крайна необходимост. Примерът е опростен, светът вероятно се описва от безкраен брой параметри. Тогава задачата се модифицира до търсене на най-пълно съответствие със зададен брой най-важни параметри. Добавянето на нов параметър в модела става само когато се докаже, че той е достатъчно важен и свързан, а не произволен. Тоест когато има крайна необходимост.

Ако вземем подхода на Шерлок Холмс и изключим невероятните възможности, остава още само една в добавка към вече споменатата - да се пръскам от завист, към хипотезата на Малоум2 и това да е движеща ми сила. Ако клоните натам, дайте да си говорим за по-сериозни неща, например за жени...

За кое позоваване става дума, че вече изгубих връзката? Това което съм цитирал съм споменал съответният труд, иначе няма да говори добре за мен Старая се да не защитавам някакъв канон, нито пък съвременната физика. Глупаво би било от моя страна да вадя аргументи от рода на "вашето не е верно, защото според съвременната физика е иначе". Използвал съм подобни сравнения само когато Малоум2 е твърдял, че неговите резултати са същите които дава и съвременната физика (в околни теми). Основата на моята критика е липсата на научен метод при излагане на една хипотеза, която претендира за научност. Ако не претендираше за това звание, не бих я критикувал - ненаучните хипотези не се ползват от научният метод и това е тяхно вътрешно присъщо качество. Доколко резултатът им може да попадне в категорията познание, е отделен въпрос. Моето мнение е: да, може, би илюстрирал и дал информация за някои страни на човешката глупост. Но пак повтарям, това е мое мнение, не искам да влизам в дискусии. Със скалата дадох пример само за визуализация на проблема, като патерица, която може да се ползва ако има трудности с разбирането. Може да я забравите, ако ви пречи. Колкото за закономерността 2+2=4, какво означава да не се зададат точните условия при които тя да е верна? Ако ще задаваме само точни условия, добре: 2+2=11 е също вярно при зададени точни условия, и не би предизвикало недоумение на планета на която хората имат по три пръста на ръка. Просто точните условия са премълчани при задаването на задачата. С физическите закономерности картинката не е по-различна: Никой не твърди, че физическите закономерности са стабилни и вечни. Напротив, развитието на науката ни показва че това не е така в по-дългосрочен план. Но в нормалният разговорен език на научна тема има ред негласни уговорки, които се приемат (скоростта на светлината във вакуум например), и изключенията от тях изрично се споменават (скоростта на светлината в материална среда е различна например), за да не се получи объркване. Разговорът ни в близката околност е в рамките на тези негласни уговорки. Колкото до критичното ми отношение към измислиците на Малоум2, те имат историческа подплата отдавна. И точно защото предполагам, че не са само въпрос на физика (и дори съвсем не са въпрос на физика), протестирам защо непрекъснато се замърсява форумът Физика с тях. Бях останал с впечатлението, че основният форум е "Наука" и съответно се държи на материята, подплатена в заглавието. А както е сега, какво би научил за физиката един нов външен човек, който попадне тук?

Какво интерпретативно вмешателство допуска една установена закономерност? Например закономерността че 2 и 2 е 4? Всяка закономерност си има граница на приложение, макар и тази граница да не се съдържа в самата закономерност. Тя е допълнителна информация. В случая ограничението, което въведох, има два аспекта: 1) указва интервал от време, когато закономерността е доказана с голяма точност; 2) отклонява дискусии дали по време или след големият взрив енергията се запазва или не се запазва, дискусии за които има много варианти и малка наблюдателна база, дискусия която би ни отклонила от основната задача. Тук изобщо не обсъждаме сигмите. Моделът на Малоум2 както е построен допуска неограничена промяна ("несъхранение") в енергията и импулса, за разлика от наблюденията. Това са различни практически закономерности.

Зная това, но цитатът е от философски труд на Фром, а и като философ той се изявява изключително добре. Комплексът на психоаналитик и философ му позволява да напише такива интересни неща като "За границите и опасността от психологията", критичен анализ на собствената му професия. В нашият случай той формулира проблема доста ясно и обстойно, изхождайки от базови човешки качества, без доста фриволната фройдистка интерпретация, характерна за други психоаналитици (подходът на Фройд е именно в задавана на доста начален "пълнеж" с който да се получи нужната кохерентност на познанието) . Така че може да приемем изказването му за добра отправна точка за характеризиране на дискутираната ситуация с една измислица. Това ни дава количествена скала, нещо в което физиката е добра: колко е доизмисленото пред фактите. Ако нарисуваме тази скала от нула към безкрайност като линия от ляво на дясно, науката по определение трябва да се намира някъде около нулата, в ляво, докато споменатата измислица е далеко в дясно, там където е и религията. Това което съм цитирал от Фром с най-голяма сила може да се приложи и за самата психоанализа, и разкрива защо стои открит въпроса дали тя изобщо е наука, макар и да ползва философията както останалите науки. Но вече излизаме от тематиката.

Какво е "напълно затворена система"? Това е система, в която няма външни въздействия, които да променят състоянието, респективно енергията и импулса. В случая на 1 (една!) свободна частица имаме точно такава ситуация - единственият друг "обект" е фамозната вак-решетка, която не би трябвало да променя тези енергия и импулс - иначе шяхме да наблюдаваме съществено "триене" с пространството при свободно движение на телата. В разглеждането което аз правя, всичко "външно" е отчетено, по простата причина че го няма Тоест частицата в дискутираната измислица въпреки това пак няма да запазва енергията, импулса си и праволинейното движение, дори и без външна намеса. За малки интервали време в сравнение с Големият взрив и Голямото Пукване, опитът ни сочи че тези закони работят изключително точно. Докато дискутираната измислица отрича точно това.

Я малко се замислете. Имаме закони за запазване на импулса и енергията, валидни дори за квантите. Във вашата хипотеза две последователни "образувания" на частицата оформят вектор, т.е. частицата притежава траектория, състояща се от всички такива последователни вектори. Ще пренебрегнем това противоречие с квантовата механика. Но, ако тези вектори не съвпадат с началният - който е определен от импулса, то законът за запазване на импулса отива на кино (импулсът е вектор, и запазване на импулса означава запазване на посоката на този вектор). От там отива на кино и свързаната с него енергия. Както виждате, вашата хипотеза изначално противоречи на физиката. При такова "образуване" трябва нещо външно, което да ограничава траекторията на вашата частица по права линия, за да се запазва импулсът и. Това обаче не може да е вашата решетка. И толкова - нямате други обективности, които да свършат тая работа. Единственото спасение е между вашите "образувания" частицата или както сте я кръстили да продължава да си я има, под някаква друга форма. При което обаче "непрестанното образуване" се обезсмисля напълно. Няма значение ние колко бавно гледаме - това се случва независимо дали ще го гледаме изобщо, а нарушението на енергията и импулса може да се определи по всяко време. Информацията трябва да има материален носител. Но какво е информация, вече говорихме в една друга тема. А така с измислици всъщност не обяснявате нищо, а само оправдавате собствено незнание. Опитите ви за "обяснение издават, че съдържанието на това "обяснение" е само наукоподобно, но много далеко от науката. В него липсва научният подход, който е заменен с епистоларни упражнения. Ще цитирам накратко един философ, Ерих Фром, който много ясно е описал ситуацията, в която се намирате вие. Дано си направите правилните поуки. Цитатът е от книгата "Ще бъдете като богове": "... Има още един фактор, способстващ за отчуждението и идеологизацията. Вродена тенденция на човешката мисъл е да изразява стремеж към пълнота и систематизация. За един от корените на тази тенденция служи стемежа на човека към увереност - стремеж, който лесно може да се разбере с несигурността на човешкото съществуване. Когато на нас са ни извести някои фрагменти на реалността, ние искме да ги допълним по такъв начин, че те да имат смисъл в система. Обаче самата природа на човешките ограничения винаги означава наличие на фрагментарно знание, знанието никога не е пълно. В тези обстоятелства ние се стремим да създадем допълнителни елементи, които ние добавяме към фрагментите, за да получим от тях цяло, система. Често осъзнаването на качествените различия между "фрагментите" и "добавеното" отсъства поради интензивният стремеж към определеност. Този процес често може да се наблюдава дори в развитието на науката. Във много научни системи лесно се открива смес от истински прозрения с измислени добавки, чиято цел е създаване на систематична цялост. И едва на по-късен етап от развитието става ясно кое са правдивите, макар и фрагментарни знания, а кое - пълнеж, добавен за придаване на системата по-голямо правдоподобие. Същото се случва и при политическата идеология... Същият процес виждаме и в историята на религиозните концепции..." В науката има едно правило - такива добавяния трябва да са минимум, и те трябва да имат връзка с опита, да са проверими Вашето творение обратно, изцяло се гради на подобен пълнеж, и в него няма грам реалност. В светлината на казаното по-горе, фрагментарността на вашите знания е колосална. Пресният пример, не сте способен да обясните нещо от вашият модел, и хоп: дайте информацията сама да се разпространява. Да беше само това... По този начин вие се класирате в най-далечният от науката участък на тази човешка дейност. Попадате някъде в жанра на фантастиката, но там се търсят не толкова скучни произведения... Всяко твърдение, което изказвате като следствие, не следва от вашият модел, а е външно за него - пришивате грубо реален факт, без логическа връзка с измислиците ви. Опростено казано, вие завъртате някаква мелница с много думи, от която излиза само видимост на действие, но не резултат - резултатът е каквото предварително сте поискали да "докажете", той не е свързан с хипотезата. Няма как да бъде другояче при такъв антинаучен подход. Но няма смисъл да ви го казвам, това са очевидни неща. И е много жалко за вас, ако след толкова обсъждане още не сте ги разбрали.

Много постно оправдание. След като се покаже несъстоятелността на някакво ваше твърдение, "ама не си запознат с хипотезата". Прозрачно. Какво общо имат проблемите на физиката с някакви безумни измислици? Означава ли това, че щом физиката имала проблеми, и вашите измислици задължително стават правилни? Измислици, в които липсва дори обикновена логика, а тя е заменена с преразказване? А известно ли ви е научното продължение на тези идеи, и защо физиката се е отказала от тях? Каква е връзката между тяхното предложено "построяване" и вашето, освен че е "подобна"? И дали споменаването на известни авторитети е способно да направи вашата безсмислица по-смислена? Защо продължавате да спамите във теми по физика, където вашата измислица няма никакво място?

Много пъти вече говорихме за това, че "непрестанното образуване" не може да обясни нищо. Всички "обяснения" са само някакви пожелания на автора При такова "образуване" веднага изчезва "кохерентността" на свободното движение, т.е. "обект" оставен без действие на други сили (известният принцип) няма да се движи по права линия, защото всяко следващо "образуване" ще наслагва шум върху първоначалното направление. Колкото до двата процепа, прикриване на единият унищожава интерференцията, независимо че процепите продължава да си ги има. Но въпросът ми е защо мацате всяка попаднала ви тема с такива глупости?

Тук темата е много хлъзгава. Преди Галилей е била известна т.н. "зрителна тръба", с която са наблюдавани земни обекти. Галилей пръв е използвал тази тръба за астрономически наблюдения, открил е спътниците на Юпитер и с това е поставил астрономията на ново ниво (с което си е навлякъл и проблеми по-късно). Телескопът е зрителна тръба, с която се наблюдават небесни обекти, и в този смисъл Галилей е неговият откривател. Има частично публикувани документи от процеса около Галилей, от които става ясно че е лежал макар и за кратко в "ареста" (ако може така да се нарекат подземията), и с голяма вероятност са му прилагали мъчение (загатнато в същият документ). Съжалявам, документът е на латински, но важната информация е на седма страница. Да, не е изричал приписваната му теза че "все пак тя се върти". Но със сигурност е поддържал идеята на Коперник, че земята се върти около слънцето, за което и си е навлякъл проблемите. Но пръв е формулирал принципът за относителност, каквато и да е разликата му със "закона за инерцията"... Всъщност той е подложил на унищожителна критика Аристотелевата динамика, господстваща идея по това време, и е изказал няколко важни идеи, включая принципът на относителност. Съвременната динамика е формулирана за пръв път от Нютон, което никак не омаловажава приносът на Галилей.

Пускам произволен цитат, само да се види колко е мъката... Приказки, които не са следствие от нещо, а само преразказват всеизвестни природни факти. Тоест, не са следствие от някакво предположение, не са и обяснение. На този фон твърдението, че частиците непрестанно се образували, няма никаква връзка с някакви следствия, каквато е основната характеристика, която се очаква от коя да е хипотеза. Колкото и да търси човек след този поток от думи, така и не може да намери защо е отприщен? И какво като "непрестанно се образуват" частиците? Нали пак могат да се раждат по двойки? С какво това може да обясни началното нарушено равновесие между частици и античастици довело до сегашното състояние на вселената, което се коментира в цитираната по-горе статия? Като няма каква информация да споделите, защо изобщо започвате?

Не мисля че това е причина в случая. Кой ли успява... Кавичките показват, че всъщност анихилира не заряд, а нещо друго, което авторът не може да формулира. И смисъл никакъв в подчертаното изречение. Всъщност във физиката изобщо отсъства понятие "анихилация на заряд": анихилират частици, а те не са заряд. Мъка... При това анихилират независимо от някакъв обем. Мъка, мъкаааа....

Някакво объркване е настанало. Центобежната сила е приложена върху обект, който се върти около някакъв център. Дали е планета, или друго нещо, няма значение за случая. R е радиусът на моментната окръжност, по която става въртенето. Ако това е радиусът на планетата, то тогава (вероятно) задачата се свежда до определяне на центробежната сила, която търпи обект кацнал на повърхността (на екватора) на тази въртяща се (около оста си) планета.

Подчертал съм важните съставки, които могат да са основа за разсъждението. V и R са параметри на обект, който се върти около зададен център. Сега, ако V=C, т.е. имате обект (реален или хипотетичен), който да се върти около някакъв център със скоростта на светлината, тази формула ще показва центробежната сила за този обект (в приближението на класическата физика). Забележете, въртенето трябва да е свободно, да не прилагате и допълнителна сила, която да ограничава траекторията до окръжност, освен центростремителната сила, която ограничава тялото да не се отдалечава на повече от R от центъра на въртене (и която е равна по големина на центробежната).. Иначе, само да замествате скоростта на светлината във формулата, ще получите величина с размерност на сила, но тя няма да е характеристика на някакъв обект. А сила без обект, на когото да е приложена, няма. Т.е. това е безсмислено занимание.

Да, горките Нобелисти! Всъщност погледнато от друг ъгъл, са щастливци, че не са попднали на тоя форум да се просветят с подобна термминология: като "разпад на вещеви обекти", гравитони с честота", неподвижни фотони за връзка и подобни - тогава не само Нобеловата награда щяха да гледат през крив макарон, а и прост университет нямаше да завършат... Попитай сега Малоум, от кой палец е изсмукал това мистериозно число 1023 Hz. за "честотата" на гравитоните, след като неговата измислице е от корен неспособна да дава числа. Ама да не ни дава формули от някаква друга теория, с която хипотезата му е несъвместима. Личи ли как се опитва да нагласява "следствията" от "хипотезата" си? Аз от кога му го соча този факт? Абе една голяма истина изказа той по-горе, да не я забравяме: неговата хипотеза тотално се разминава (т.е. е несъвместима) с известните теории, но пък е съвместима с тях... Предлагам да я наречем теория на несъвместимосъвместимостта (НС)? Или теория на съвместената несъвместимост? Несъвместимата (ии несъвместяемата) съвместимост? Несъвместимосъвместената несъвместимост (НСН)? А?

Потърсете квалифицирана медицинска помощ, докато е време. Това не търпи отлагане.

Датите трябва да се проверяват, иначе използването на информацията става безсмислено. На цитираната от вас публикация има сегашна дата, но съдържанието на информацията както показах е с шест годишна давност. Статията обаче е написана в сегашно време (изглежда авторът и е преписвал от някъде без да се съобрази с фала), и ако вярвате сляпо, се случват такива подвежданя. Сагата около скоростта на неутриното отдавна е достигнала до успешния си край Всичко в коментара му е сбъркано, няма грам истина в поне едно изречение. И не че има факти за твърденията му, всичко е само измислица, която личи отдалеко. Доколкото разбирам. извор за нея е невежеството по темата. Няма дори идея какво е "едновременност" и как се ползва, няма идея какви са фактите за връзката между инертна и гравитационна маси, въобразил си е нещо и громи ли громи... Крещящ признак за някакво ниско самочувствие. Твърди, че тотално се разминавала неговата измислица с установените теории, но пък била съвместима с тях... Това не е нормално поведение, а

Някой е проспал някак 6 години? Сериозни колебания, значи...

Хубава задачка

Понятието движение е нужно, когато се говори за неподвижност. В цитатът се казва, че това понятие е неприложимо за етера, тоест неподвижност губи смисъл, нищо не означава. Нямате право да влагате обичайният смисъл, наложен от понятрието движение. Тоест вие тръгвате от едно понятие без смисъл, за да обяснявате после нещо. Съвсем логично е, че обяснението не съдържа смисъл. Съжалявам, но не сте си написал домашното. Това не е противоречие с някаква теория или факти, това е изначално ненаучен подход при изграждането на хипотезата ви. Защото както се вижда, хипотезата му не може да дава еднозначни заключения. Винаги трябва да се привлече куп словесен шум, за да се прикрие тази невъзможост и да се изтъпани нещо удобноза момента като следствие. Вие го подканвате сам да се застреля

Шпага, както ни демонстрира ефектът на Казимир - възможно е. Но не очаквай сега да започна да обяснявам как стават квантовомеханичните ефекти, с фотоните за връзка... Може би недоразумението идва от някои пренебрегнати подробности в случая. "Електронеутралност" има две значения: пълна липса на заряди, или равновесие на зарядите (по равно количество). Два такива обекта ще се държат по различен начн спрямо електромагнитното поле - в първият случай няма да има взаимодействие изобщо, във вторият, дори в класическата физика, ще има. В нашият случай изискването е: две проводящи плочи (за оригиналният ефект на Казимир). Проводящите плочи спадат към вторият вариант - уравновесени по количество заряди, който вариант не е безразличен към електромагнитни взаимодействия. И самият ефект демострира това. Прост пример за размишление: водородният атом е електронеутрален, но два атома намиращи се на близко разстояние взаимодействат и образуват здрава молекула. Примерът е само идея за разнообразието на допълнителни взаимодействия в квантовият свят, в основата на които е електромагнетизма, не е обяснение на ефекта на Казимир. Въпросът ти в началото беше: не е ли по-правилно вместо сили на привличане, да говорим за намаляване на силите на отблъскване между малки обекти. И аз обясних, че отблъскване няма, така че няма какво да се намалява: ако имаше отблъскване, дори да намалее, то пак ще остане отблъскване, а не привличане. А вече механизмът на самото взаимодействие между частиците е квантов, и до колкото можах, нахвърлях насоки за него. Но е факт, че обектите променят електромагнитното поле около тях, и тази промяна е по причина на самите обекти, тази промяна е причина за силата която ги привлича.