scaner

Пенчо, опасявам се, че ти толкова елементарни неща не разбра (дори с електронна везна нещо не се справяш), а като си помисля че за да ти обясня как става привличането трябва да схванеш какво е това нарушение на симетрията и калибровъчна инвариантност, предпочитам дори да не се захващам.

Не показвате нищо. Твърдите бездоказателствено че импулсът не се съхранява (вашият фотон предавал импулс, който отивал в небитието и не 'бута'), после в рамките на същото изречение уверявате че нямало проблем със запазването на импулса. Това разбира се показва нещо, и то е липса на понятие от физика. Колкото за Файнман, благодаря че ни отворихте очите за популярните му твърдения. Ние досега се чудехме какво става с импулса при крайната скорост на взаимодействие, а то какво било! Файнам на никой не е казал, само на вас, затова и ние не сме знаели. Излагате се. Само така си мислите, защото сте заслепен от нещо (няма да казвам какво, защото модераторите може да се сърдят). Не знаете какво питам при тези опити, а то е - как се движи етера. И при аберацията, и при Физо, и при ММ. Питам абсолютно едно и също, а получавам различни отговори. Това че вие не знаете какво трябва да се пита (вие по навик от нагажданията и фалшификациите питате готовите отговори които знаете предварително и се радвате като се потвърдят. Честните експериментатори не знаят отговорите, те ги получават след питането). Забелязвате поредните си фалшификации на крайните резултати. Е, вие нали нямате ограничение от физиката, на вас не ви пречи ни акъл ни образование, давате нагледен пример как стават тези работи. Върха на глупостта е да се мъчите при получените отговори да фантазирате толкова посредствено.

Ха, сега пък от някъде се намеси магнитен момент? Вие май не правите разлика между импулс, момент на импулса и магнитен момент? Нали са все със сходни имена, дайте да ги смесваме, никой няма да забележи... Само дето кашата от това смесване се е пренеслва във вашите представи, а от там и в измислицата ви. Хайде сега, след като твърдите че всички закони за запазване са в сила (това означава че се запазват отделно транслационният импулс, и момента на импулса), как транслационният импулс някак хипотетично взаимодействайки си дори с магическата дума 'магнитен момент', може да изчезне? Усещате ли противоречието във вашето твърдение - хем законите за запазване са в сила, хем ставало нещо магическо и те се нарушавали. Кажете си го в прав текст, намесва се Божата ръка в случая за да ви прикрие кирливите ризи. Каквито и моментни центрове да измислите, вашите фотони след като предават импулс, ще 'бутат' в крайна сметка точно с този импулс. Ако не го докарате до бутане, захвърлете тази хипотеза, не струва. Видя се от какво? От противоречието, че хем се спазвали физическите закони, хем се нарушават за да ви се върже измислицата? Единственото което се вижда е, че вашите твърдения са противоречиви. Претенцията за 'обясняване' на света с такива противоречиви твърдения може да се предяви само за някакъв измислен и нереален свят. За реалният свят физическите закони все пак се спазват. А такова безочие, при всичката видима противоречивост да твърдите че вашите твърдения не си противоречат със законите физиката, показва пълна безпомощност пред простата научна логика. Това дори не е фалшификация, а признаване на некомпетентност.

Пенчо, ти някога интересувал ли си се какъв е смисъла на термина 'Вселена'? Особено на приставката 'Все-' може да обърнеш по-голямо внимание. Тогава ще разбереш, че Вселената обхваща у другите вселени по твоята представа. В резултат на което други вселени не трябва да има

Пенчо, това само говори че имаш пропуски в познанието. Не знаеш другите начини за привличане, и твърдиш че нямало Това като приказката за шопа застанап пред жирафа - 'е такова животно па нема'!

И аз това твърдя, не пише че не съществуват, пише че съществуват. Именно за такива сили ти говоря. Ти май забоксува?

Не искам да се повтарям, че ви липсват познания по физика и философия, затова се получават такива каши. Интересното е, че се ядосвате за собствените си проблеми на другите. Размислете се, това е сериозен личен проблем. Браво, имате си говореща тапа. Публикувайте, може някой да ви обърне внимание. Това че сте 'обяснявал' нищо не означава. Видя се, че никой, включително и вие, не разбира обясненото от вас. Не е достатъчно само да се 'обяснява', трябва и смисъл и логика да има в обясненията. И не е достатъчно само уверения че имало смисъл, а наистина да има такъв. Между вашите уверения и реалността има тънка но съществена разлика. Независимо по колко начина питам едно и също, трябва да получа един и същ отговор. Иначе или има прпоблем в начина по който питам, или по-вероятно хипотезата ви дето предлага различни отговори, не струва. Последният вариант обяснява всички проблеми

Добър е вица

Пен1о, няма нито един сериозен аргумент,. Както ти показах, ако разглеждаш експериментите на парче, всеки за себе си, може и да се заблудиш че има етер. Но всички експерименти показват, че такъв етер трябва да има нереални свойства, едновременно да се дви=жи и да е неподвижен, а такива свойства не могат да съответстват на реална среда. По какво се различава земята от коя да е опитна постановка? Забравяш, на същата земя се наблюдава и аберацията, която изисква етера да не се увлича от земята. Майкелсоновият интерферометър е измервал непрекъснато и по най-различни часове от денонощието в рамките на година. В една от статиите си Майкелсън дава графика за предполагаемият етерен вятър в рамките на денонощие, както и на цяло полугодие. Всички стойности там са ПОД грешката на уреда, те са шумове. Иван Манев се е объркал, като е използувал прост многомодов лазер, там модовете си играят с температурата и това води до наблюдаваният от него ефект. Как опитно си доказал нещо, след като даже съществуването на етера не можеш да докажеш еднозначно? Като не знаеш как се извършват точни измервания с електронна везна? Това са анекдоти, Пенчо. Помисли малко, първо трябва да докажеш съществуването на етера, после да изучаваш неговите свойства. А от някакви факти, които могат да се обяснят по сто различни начина, да твърдиш че доказвали нещо за етера е несериозно.

Аха, земята в тази точка е направена от камъни, които не се привличат гравитационно и нямат тегло? Пенчо, разправяш нелепици.

Нищо материално не може да се прави от характеристики. Смесете киселост, прозрачност, вкус и бледорозов цвят, няма да се получи бульон трезве. Философската основа ви липсва, това е някакъв сбъркан идеализъм, правенето на неща от характеристики. Ами попитайте с каквото искате корковата тапа колко е часът. Като ви отговори, елате да ни кажете. Такова виждане е някаква профанизация на измерителната наука. И най-важното - в примерам, който съм дал, питаме за едно и също. Отговорът не може да бъде различен за всяко питане, природата не е противоречива. Дефинирайте 'неподвижност' и 'подвижност' за поле, и после разсъждавайте. Без това не е ясен смисълът на казаното от вас. И не намесвайте Файнман навсякъде за оправдания, дайте си вашите аргументи. Той не е знаел за вашата хипотеза, няма какво да се криете зад изказванията му. Покажете вашите знания, ако ги има.

Ето, сам демонстрирате несъстоятелността на вашите знания по физика, и вашата хипотеза като следствие от тяхната липса. Като начало, при въртенето нямаме импулс, имаме момент на импулса. Независимо че имената са много близки (което ви е подвело да си мислите че ще се справите), това са две коренно различни величини. Едната описва характеристика на транслационното движение, другата описва характеристика на ротационното движение. За всяка от тях имаме самостоятелен закон за запазване - транслационният импулс се съхранява независимо от момента на импулса, които също се съхранява в една затворена система. Разделното съхранение на всеки от тях означава, че не може да промениш единият за сметка на другият. Разбира се, и двете величини участват в количеството движение, но не се смесват. Чули сте нещо, ама не сте дочули, пък за осмисляне изобщо не става дума. Че и се хвърляте на сложен пример който напълно не ви е ясен по същество - жироскопа. Жирископа има сложна теория, все големи имена са се заемали да я разнищят, а такива като вас дето са скарани с математиката просто нямат шанс да я разберат. Да, като бутнете върха на жироскопа, променяте неговото движение. Но не променяте момента на импулса на цялата система, а само го преразпределяте. Бутането придава транслационен импулс на една нищожна по маса част на жирископа (тоест на целият жуироскоп се предава много слаб импулс), който се разпределя по останалите части, и жироскопа като цяло се опитва да тръгне по посока на този импулс. Проблемът е, че в основата която се върти, силите на триене бързо дисипират енергията на този импулс, затова обикновено жироскопа не тръгва, а само увеличава прецесията си. Трябва да опитате с много лек жироскоп, ще потегли, за ваше учудване. Малко трудно се демонстрира защото е нестабилен, но теорията гарантира успех на начинанието. Вашите твърдения са в пълен разрез със законите на физиката, само нефизично чудо може да привлечете за обяснение. Опитайте с ръката на Бог или нещо подобно, за друго не остава място. Най-страшното е, че тази схема се опровергава поради несъстоятелниост на аргументацията и.

Като гледам колко несериозно г-н Петков се хвали, и като чета написаното тук, нещо силно ме съмняват качествата на споменатата разработка...

Май на вас някой е внушил подобна нелепост, не ни набеждавайте нас за толкова вярващи колкото сте вие.

Пенчо, куцат ти фактите. Опитът на Физо доказва, че етерът (ако го има) може да се увлича частично. Опитът на Майкелсъмн твърди, че трябва да се увлича напълно, а аберацията - че изобщо не трябва да се увлича. Това е сериозно противоречие. Колкото до абсолютното движение, то за това е абсолютно, защото не му трябва етер за да бъде регистрирано, Майкелсън нищо нямаше да допринесе ако се беше захванал с него Въпросът пред Майкелсън е стоял специално за равномерното праволинейно движение, не за въртенето. А че етерът щял да създава съпротивление ако бил неподвижен, нищо подобно, той за това се нарича етер (ефир на руски, производно от ефирен) защото е всепроникващ без никакво съпротивление. Ти си измисляш някакви качества за да оправдаеш неподготвеноста си.

Според мен всичко трябва да е с мярка. Сега да тръгнем да учим г-н Петков как се рисува, или той да дойде да ни учи как се прави физика, това е несериозно.

Вие сам твърдите че фотонът предава импулс. Ако имате поне основни понятия по физика, ще знаете че импулсът е вектор, посоката на който съвпада с посоката на скоростта. Сега се замислете накъде е насочена скоростта на падащият фотон, и на къде ще бъде насочена скоростта на погълналият фотона вещеви . И после елате да ни кажете от какъв зор ще имаме преместване в обратна посока. Това не е даже нагаждане, тука няма никаква връзка между заявленията за импулса, и отричането от 'бутането' каквото дефакто трябва да се случи - поне според физиката. Когато направи откат след излъчване, чак тогава вещевото ще отскочи по посока на дошлият фотон, който то преди това било погълнало. Само дето не са ви ясни последователността на процесите, и затова сънувате някакво привличане. Измисляте си какво съм схванал и какво не. Точно поглъщането е процесът който предава импулса, носен от вашият фотон, и кара погълналият го вещеви да отскочи в посока обратна на идващият фотон, според законите за поведението на импулса. Така че дефакто имаме отблъскване, а не привличане. Това че фотонът после продължава, в изменен вид, няма значение, най-много да докара вещевият да се върне в първоначално състояние. Но за сили на привличане при такъв механизъм - забравете. От всичко написано от вас се вижда, че вие не сте си схванали изобщо хипотезата си, след като сте объркали силите на отблъскване със сили на привличане. Такава грешка не е лесно да се направи, тука трябва голям и рядък талант Нормално е другите да не правят тази грешка, което само означава по-добро познаване на хипотезата ви от самият вас. Съжалявам. Колкото за съветите за четене - вече ви хванах в лъжа, още ли искате? Има ли смисъл да намирам повече лъжи, след като и една е показателна за качествата на 'хипотезата' ви?

Пенчо, протрии капаците на очите си, и вместо да ни пееш едно и също, чети какво ти отговаряме. Защото иначе само ни заблуждаваш че ти бил ясен примера, ама не можеш да го приложиш на практика. Защо такива ограничения в мисленето ти? Две са силите, приложени към най-близката и най-далечната точка на земята от луната, и са различни, защото точките са на различно разстояние от Луната. Разбира се роля допринасят и силите приложени в другите точки, ама като разбереш идеята с двете точки, другите само подсилват ефекта. Важното е, повтаряй си - имаме две сили, различни са по големина, и ситуацията е еквивалентна на примера дето дава Scaner с пружината 1:1.

Здравейте B0081! Ролята и историята на числото Пи във физическите формули е интересна. Ако сте забелязали, в някои формули участва 4.Пи, в други не. По исторически причини в началото в закона на Кулон, и в още от важните формули на електродинамиката се появява това съотношение 4.Пи. Тези формули свързват важни величини във физиката. В края на 19-ти век Херц, и мисля че Лоренц (но може да бъркам сега) подемат инициатива за опростяване на физическите формули, основно като се отърват от излишният член съдържащ Пи. Това става като се подбират подходяща система мерни единици за различните величини. Оказало се обаче, че не може напълно да се отървем от тази константа. Затова, чрез подходящият набор мерни единици тази константа била изтласкана във формулите които са по-специализирани и се използуват по-рядко, например във уравненията на Максуел и разпространението на електромагнитните вълни. По-често използуваните формули, като тези за силата и интензитета (и потенциала) на полетата били освободени от тази константа, макар че и сега понякога тя се записва чрез старите мерни единици. По този начин и законът на Кулон се уеднаквил по форма със закона на Нютон за гравитацията. Изобщо, ролята на числото Пи е много интересна. Ако сте забелязали, стойността на земното ускорение е равна на Пи2. Причината е проста - условието било махало с дължина 1 метър да има полупериод 1 секунда Проверете формулата за махало , и ще се уверите сам. Така са подбрани мерните единици, в които е изразена завоалирано гравитационната константа.

И ако все пак се опитате да формулирате някаква теза, каква би била тя? Изказвате се напълно неподготвен, но с претенции?

Прав сте, г-н Богданов, всяка жаба да си знае гьола, тоест всеки да се занимава с това в което е най-добър

Пенчо, ти дори не си разбрал примера с пружината, а бързаш да раздаваш правосъдие. Не става така, само се излагаш. Сега ще ти го разясня с много прости средства. Имаме пружина. Нека за простота на двата и края имаме малки материални топчета с еднакви маси 'm', свързьани неподвижно с пружината. Нека сега и двата края на пружината да им действаме с еднопосочни, но различни по големина сили, например F1 и F2 (пружината като цяло ще се задвижи по посока на тези сили, в координатната система свързана със земята например). Ако поне си запознат с вторият закон на Нютон, ще знаеш, че всяка сила предизвиква ускорително движение на тялото на което е приложена. Ускоренията които ще придобият топчетата в крайщата на пружината ще бъдат съответно a1 = F1/m, a2 = F2/m. Тоест в резултат на тези сили двете топчета ще се движат с различни ускорения. Когато двете топчета се движат с различни ускорения обаче, в общият случай те ще изминават за единица време различни пътища. Но щом разстоянието между тях (равно на разликата в изминатите им пътища) се променя, то това означава че пружината се разтяга или свива. И забележи, разтяга се без да имаме две сили на опън в координатната система свързана със земята (в която пружината се движи), без да имаме опорна точка. Същото, разбира се, ще бъде и според всяка друга координатна система. В координатната система, свързана с центъра на пружината, това разтягане ще бъде причинено от две разнопосочни сили. Сам виждаш, че две еднопосочни сили в една координатна система стават разнопосочни в друга координатна система - нещо, което ти не си съобразил и затова риташ безпомощно, и нещо което е прост резултат от векторната алгебра на силите. По тази причина силите на опън ги имаме в координатната система свързана неподвижно с центъра на тежестта на системата земя-луна. Не ти е нужна опорна точка, точно както и при пружината. Преди да раздаваш правосъдие, добре е да понаучиш малко физиката, дори само на разказвателно ниво

Tова е безпочвено самохвалство, фактите говорят обратното по отношение на вашите познания по ХСВ. Няма такова нещо. Погледнете писанията на Джордан, и ще се уверите че се лъжете. Ако г-н Петков ги е приказвал такива, това само означава че не е разбрал какво му е сътворил ортака, при което не знам за какъв ортаклък изобщо можем да говорим. Пред неточният език на думите, st_jordan го е изказал много добре на точният език на математиката. Но това са си част от проблемите на г-н Петков, да си ги оправя сам.

След като st_jordan в своите творения задълбочава идеята за ролята на потенциала, без никаква ответна реакция на г-н Петков, това само означава че г-н Петков приема безусловно тези идеи. Както сам ги е цитирал в своя първи постинг по темата. На юридически език това се нарича мълчаливо съгласие. Такъв анализ никъде няма и в останалите постинги, напротив, г-н Петков непрекъснато заявява че подкрепя разработката на st_jordan с което опровергава вашите (и нашите) съмнения. От тук излиза, че вие не сте доразбрали за какво се борят нашите откриватели, и само повърхностно гледате да се присламчите към тях.

Всичко което г-н Петков не е критикувал в своя постинг, той го е приел и е съгласен с него. Споменатият от мен цитат е в споменатият постинг, следователно г-н Петков е съгласен с този цитат. Вие как си представяте, г-н Петков и Джордан праят една и съща теория, и да си противоречат в основните и твърдения? Явно сте твърде далеч от подобна дейност. Дори да повикате Кольо месаря, няма да промените това положение.