scaner

Идеите на г-н st_jordanаз вече ги критикувах сериозно, това че той от зле разбрано честолюбие не отговаряше на критиката по същество си е негов проблем. При такава комуникация не е чудно че сте в Паранауки.

Пенчо, погледнах рекламата на споменатата от теб монография. И още в началото се вижда една крещяща грешка, непристойна за такива академици като тези от споменатата 'академия'. Такава грешка могат да направят само ученици, за пръв път сблъскващи се с физика изобщо (интелектът на типичният среден антирелативист е такъв). А грешката е проста: да, слънцето действа с по-голяма сила на луната, отколкото земята и действа. Но се забравя, че слънцето действа със същата сила и на земята, а системата земя-луна не е с твърда връзка. Следователно, за да откъсне слънцето луната от земята, трябва разликата на силите с които то действа на луната, и на земята (силата, нужна за разкъсване на връзката земя-луна), да е по-голяма от силата, с която земята държи луната. Да, ама тази разлика е изчезващо малка и не върши работа за нищо. И след тази незабележима от академиците грешчица, цялата книга нататък се обезсмисля. Но спокойно, такива конференции антирелативистите си провеждат редовно, нали трябва някак да се окуражават, след като не могат да постигнат реални резултати?

Пенчо, има само една руска академия на науките, призната в научният свят, и това е РАН. Всички други 'академии' (слагам ги в кавички) имат общо само с името. Там е пълно със самозвани 'академици'. Разбирам че силната ти вяра и ограничените ти познания ти пречат да отличиш истинската наука от шарлатанията, но поне положи усилия.

Това че проблемът е в Пенчо е на всичко ясно. Оставете го човека със заблудите му, изглежда това е единствената сладост в живота му. Няма смисъл да се опитвате да убедите неубедимото, както е казал Козма Прутков

з никъде не говоря за промяна на енергията, вие нещо сте се оплели в тая посока. Аз говоря че импулсът му се определя от енергията. При разсейване, например чрез Комптънов ефект. Но тиова няма нищо общо с въпроса за нулевата маса на покой. Правете разлика между различните маси, и няма да ви трябва да цитирате някой с мъдри мисли. Опитайте отново да прочетете какво твърдя. Свободният преразказ ви куца.

Измисляте си. Не познавате релативистските представи. И тук си измисляте. Инертността на фотона се определя от енергията му, по известната формула на Айнщайн, и е различна (пък и не е нула, т.е. е друга). Г-н Петков, увличате се във фантазиранер. Бъдете по-скромен, и казвайте - 'според моите повърхностни и неточни представи фотонът трябвало да има константен импулс'. Не говорете от името на релативистските представи, най-малко не ги познавате - видно е от казаното дотук. И къде тук играе роля масата на покой, за да призная някаква грешка? Г-н Петков, няма смисъл да ви се обяснява нищо, защото вие като латерна повтаряте някакви свои си изкривени представи за релативизма, нямащи общо с действителността. Първо научете какво са релативистските представи, после се изказвайте.

Не, Пенчо, обратното, непрекъснато се правят опити да бъде опровергана теорията на относителността, и все нещо не достига. Най-вече разбиране с какво се борят от страна на опровергаващите

Ваш е проблема че не сте разбрали разсъжденията на Айнщайн. Ако ги бяхте разбрали, друга песен щяхте да пеете. Ама толкова можете, не се отчайвайте.

Пенчо, няма как да знаеш дали теорията на относителността е доказвана, издателите на вестник 'Шок' и 'Строго секретно' също не знаят и няма как да научиш Бедна ти е фантазията колко добре е доказана теорията на относителността.

Вече обясних че нулевата маса е масата на покой, и тя няма отношение към импулса, който е характеристика на движение (а не на покой). Толкова ли е трудно да се види разликата?

Внимателно прочетете дискусията и се обърнете към този, който спряга импулса на фотона с нулевата му маса в покой. Това не съм аз. Вече поясних - импулса на фотона p = E/c. При взаимодействие се променя енергията на фотона, надявам се че може да проследите как се променя импулса му. Не мога да ви помогна да разберете невъзможното за вас. Не можете да надскочите ограниченията си, искрено съжалявам.

Изглежда нямате способност да вникнете какво ви питам, и 'опровергавате' каквото сте си наумили. Няма да се повтарям, вие сам демонстрирате с това липсата на смисъл в идеите ви. И накрая си противоречите. Според безумието което защитавате вещевите на Луната трябва да се образуват по посока падащите гравитони от Земята, и в резултат земята и луната неминуемо трябва да се сближават. Но простото наблюдение ви опровергава. Това е пример как вещевите ви се образуват в направление перпендикулярно на падащите гравитони. И никакви нагласявания със 'скорост по крива' не могат да спасят положението - защото вещевите ви на луната например преди да имат скорост, трябва да се образуват, а те според безумието ви трябва да се образуват всеки път все по-близо до земята. Оплетохте се сам в лъжливите си обяснения.

Аз не видях на какво трябва да се опонира. Същността на темата беше, че вие не сте разбрали какво е направил Айнщайн, и от там си вадите заключение че СТО била погрешна. Толкова хиляди постинга не бяха достатъчни да проумеете заблудата си, мислите ли че моята намеса ще направи чудо? Не. Това са си ваши лични проблеми, и трябва да си ги лекувате вие лично.

Прав сте, всеки може да се информира по темата. А до какви изводи ще стигне, зависи от способностите му. Вие само до такива сте стигнали, не подценявайте другите.

Критики, основани само на 'хи-хи' и 'хо-хо' и удряне по гърдите, са преместени на правилното място. Други са начините за критикуване на научни теории.

Може би трябва да се поучим от грешките си и да не чакаме толкова дълго?

Г-н Богданов, не мислите ли че тази тема трябва да бъде пратена, дето и е мястото - в подфорум Паранаука ? Бездоказателственото 'опровергаване' на доказани научни теории не е наука. Както и темата с опровергаването на СТО на Петков, така и тази тема, трябва да са на едно и също място.

Защо вместо да недоволствате, не вникнете в това което ви казвам? А си измисляте небивалици, които после обяснявате че не са верни и ги приписвате на мене? Смисълът на моята логика е прост: както вашият керн се образува тенденциозно към идващият гравитон, така керн ще се образува тенденциозно и към заминаващ гравитон. В конкретният случай за да няма екраниране, колкото идващи външни гравитона идват, толкова и ще си отиват. Така че керновете равновероятно ще се образуват по направление на идващите и отиващите, така че никакво привличане на никъде няма да се създаде. Нито закъснение, нито някакви центрове на ротация имат в случая значение, както сте се впрегнали да фантазирате. Опитайте все пак да разберете какво ви казвам, преди да съжалявате. Измисляте си сам някакво бутане с билярдни топки. Не ми вменявайте вашите собствени представи за това какво дискутирам. Именно образуването на друго място дискутирам.Дискутирам че смяната на мястото ще бъде равновероятна както за идващ, така и за заминаващ гравитон. Защото пордедеността както идва с него, така си и заминава, а вашият керн предпочиташе на подредено да се образува. И примерът с въртящото се около гравитиращ център тяло - което опровергава всичките ви идеи.

Oтговарям, когато имам възможност. 1) Да, беглите ви познания по физика са правилни - импулсът се нарича още количество движение. 2) Да, величината се дефинира като произведение на скорост по маса. Объркването идва от неуточняването, коя маса е нула. А нула е масата на покой на фотона. За щастие, той не може да бъде в покой, така че тази масда не играе роля при формирането на импулса. За разлика от останалите частици, фотонът е напълно релативистска частица - тя не може да бъде описана със средствата на класическата механика, и не се подчинява на нейните приближени закони, валидни при малки скорости. Независимо че има нулева маса на покой, фотонът може да притежава импулс, поради което притежава и ненулева инертност (маса в движение, макар че не е коректен терминът). Импулсът и масата му се определят от неговата енергия, p = E/c, m = E/c2, p = m.c . Енергията на фотона зависи от отправната система на наблюдение, така че заключението ви - количеството движение трябва да е относително понятие и да зависи от изборът на отправна система - е правилно. Сега изяснихте ли си какво е това 'импулс без маса'? 3) Законът, че действието е равно на противодействието, нищо не му става - при взаимодействие се променя импулсът на фотона така, както и на другите обекти. Законът за съхранение на импулсът се спазва (в теорията на относителността двата закона, ЗЗЕ и ЗЗИ са обединени в един).

Грешна ви е информацията за сегашната физика - ЗЗИ според нея никога не се нарушава. Аз вече ви подсказах че не сте разбрали Файнман, сега сам го демонстрирате. Предполагам, че това ви неразбиране на основни физични положения, разказани популярно от Файнман, ви е накарало да си измисляте небивалици? Научете първо физиката, чак после Файнман. Иначе резултатът е налице.

Ето, основният ви проблем - не носите на критика, и не се опитвате изобщо да мислите. Само си търсите извинения в сегашната наука. Поведението ви е като на уволнен от сладка службица поради некадърност. Лесно е с болни фантазии да се правят 'пробиви'. Основният проблем на правещите 'пробиви' е че не владеят елементарен механизъм за получаване на логически следствия, поради което си мислят че приказването на купища безсмислени думи (вашият случай) е такъв метод. А тази самозаблуда идва от там, че не са учили що е това логика в науката и какви са правилата и. И измисляне на свои изключения от физическите закони, за да 'подкрепят' измислиците си. Само дето са ви изпреварили, Тери Пратчет вече е заел пазарната ниша. Още в началото казах: ако гравитонът носи подреждане и вещевата предпочита да се образува по посока на идващият гравитон, то след като той отмине, тя ще предпочита да се образува към отминаващият гравитон, и никакво привличане няма да има. Ако има поглъщане на гравитони, за да няма екраниране, обектът трябва да излъчва повече гравитони (точно колкото са паднали върху него) в посока обратна на идващите. Което ни връща точно в състоянието което отрекохте - че ще има отминаващ гравитон (излъченият), и че вещевата по цялата ви брилянтна () логика ще се образува с предимство към него. Поради което никакво привличане няма да се наблюдава. Тук дори не коментирам заблудата ви, че привличането (според вас) трябва да е свързано с преместване. Има прекрасни примери, например въртенето на Луната около Земята, където въпреки наличието на привличане Луната не се приближава към Земята (а дори бавно се отдалечава), и това показва колко е бос измисленият от вас механизъм. Само липсата на самокритичност не ви позволяват да разберете нелогичността на приказките си. Така ли се нарича вече нагаждането?

Неутриното и неутрона също са фермиони, без заряг. W-бозонът е зареден. Ядрото на хелия, както и на деутерия също е бозон, и също има заряд. Сега разбирате ли какво означава твърдението ми, че в хипотезата ви няма логика?

А аз обсъждам конкретните издънки във вашите аргументи. Ако се вгледате внимателно, между 'сила' и сила има много съществена разлика, не случайно едното е заградено в кавички. Въртящият момент не е сила, а Файнман трябва да се чете с необходимата подготовка. Дори популярните му лекции. В коментара ми не страва дума дали вашите вещеви могат да се въртят или не. Става дума, че след като гравитона носи транслационен импулс, той трябва да го предаде на обекта от който се е погълнал. Което няма да приближи, а ще отдалечи поглъщащият обект от тялото, излъчващо гравитони. Ако гравитонът носи момент на въртене, той може да го предаде за да получи погълналото го тяло тротация. Но такова фантазиране, че транслационният импулс можел да доведе до въртене, показва непознаване на елементарни неща от физиката. Другият възлов момент в коментара ми, който премълчавате поради неудобство, се състои в екранирането на гравитацията според вашата хипотеза. Такова на практика няма, докато то е 100% според хипотезата ви. Съдете сам доколко такава хипотеза има връзка с действителността. Нагажданията затова се правят, за да се получат съвпадения с действителността. Нагаждане означава подправяне на полученият резултат. Вие това и правите - вашите резултати не предсказват нищо, и вие ги нагодявате за да се правите на велик. Една теория, имаща повече от 0 нагаждания, е несериозна, а при вашата процентът клони към 100. Добре че признавате че нагажданията при вас са твърде много, сега следва да направите и следващата стъпка ако има някаква честност у вас. Налягането е импулс за единица време върху единица площ. Фотонът има импулс и без да има маса, затова вашата забележка не се приема. Силата е резултат, и в случая се проявява чрез налягането. Дали фотоните ще се поглъщат или отразяват, това само съответства на различна величина на налягането - при отражение тя е два пъти по-голяма, отколкото при поглъщане. И сънувате за някаква квадратна пропорционалност, няма такова нещо при светлинното налягане, там има ред допълнителни фактори. Изглежда не търпите някой да изказва критика към теорията ви, а тя за друго не става. Вие сам се дъните, а обвинявате другите за това? В ЦЕРН непрекъснато получават нови частици, и преди вие да предскажете каквото и да било. За да си приписвате някаквио заслуги, нужно е параметрите на тази открита частица - маса, време на живот, спин, канали на разпадане и вероятността по тях - да съвпадат с вашите предсказания. Къде са те?

Това е жонглиране с думи. От случайното съвпадение на размерности не може да се извлекат никакви причинно-следствени връзки - тоест, не може да се твърди за имане на някаква причина. А причината за нейната липса е, че в разсъжденията си, може би несъзнателно, забърквате импулса (чисто транслационна характеристика) с някакви сили на въртене. Липсата на връзка между сила, даваща импулс, и сила, причиняваща въртене, показва липсата на смисъл в разсъжденията ви. Общото е само че и в двата случая името 'сила' е едно и също. Най-вероятно според мъгливата ви терминология 'въртене' и 'транслация' са едно и също, иначе бъркате сериозно. Но тогава пък изчезва всякакъв смисъл от казаното от вас. И защото не познавате физиката, си измисляте ваши си физически закони, противоречащи на известните. Ако фотонът има транслационен импулс - той ще предаде транслационно (и никакво друго!) движение в резултат. Ако има и ротационно - само тогава може да предаде въртене. Транслационният импулс и въртящият момент се запазват независимо в една система, единият не може да премине в другият както си въобразявате. Такива обяснения са съшити с бели конци нагаждания на крайният резултат. Именно това се нарича налягане на светлината. Не познавате терминологията и ви се струва че откривате колелото. Поглъщането на гравитони от даден източник е екранирамне - тези гравитони не може да въздействат на тяло, стоящо след поглътителя. Така че вие трябва да си отговорите на риторичните въпроси. (зависи от структурата на вакподложката - ЦЕРН го показаха с последните си изследвания) Какво за вакподложка са доказали в ЦЕРН? Събудете се.

Пенчо, излагаш се. Дори първокласник ще различи влажен въздух (въздух наситен с пара) от въздух с капчици. Парата и капчиците се различават дори на око. Не се ли усещаш че се изказваш напълно неграмотно? Няма ли да спреш да си измисляш безпочвени обяснения?