scaner

Само дето не е ясно какво е това "физическа инфрмация"...

Отново искам да се върна на този въпрос: и да редуцираме още малко опростяването. Така ще се види защо членът 2.А.В може да бъде нула, без А и В да са нули Нека за функциите А и В вземем две прости функции, описващи две вълни с еднаква честота и с някаква фазова разлика: Сумата на двете функции ще бъде: Модулът (ей на, наложи се все пак и за модул подробно да говорим) на квадрат на тази сума се получава като умножим израза с комплексно спрегнатият му. Умножаваме, опростяваме, и получаваме: И сега вече се вижда ключът от бараката, че допълнителният член може да се нулира ако е спазено определено условие за разликата във фазите на вълните, без самите вълни да са нулеви. Разбира се, неговото значение е по-сериозно (това е интерференционният член във вълновата оптика), но разглеждането му ще изисква още редукция на степента на опростяване, което ще ни вкара вече съвсем в сферата на сериозните неща Цялата идея на моето творчество с тези фунции беше да илюстрирам схематично, как само на база някакви времеви съотношения между фотоните без никакво физическо взаимодействие между тях интерференчната картина може да се промени. Благодаря на Дорис за линка, иначе трябваше да изсмуквам всичко изначално от пръстите си

Да, съществена забележка. Е, такива опростявания водят и до такива проблеми Нека разгледдаме тогава друго ниво на опростяване. Нека за простота двата фотона са идентични, еднаква честота и еднаква амплитуда на вълновата функция, т.е. в някаква степен |A| = |B|. Единствената разлика във вълновите фунции е времевата част. Например в някаква пространсвена точка за единия фотон амплитудата ще е +А, за другият също може да е +А, тогава нормираната към 1 сума от двете вълнови функции ще е , и вероятността се запазва А2. Тоест два такива фотона ще изграждат същата интерференчна картина, както и единични фотони. Но може вреемевата част на вълновата функция да е такава, че амплитудите да се вадят, тогава , тоест на мястото, на което в предният случай е имало максимум на вероятността, сега имаме минимум. С прости думи, интерференчната картина, която може да се създаде от такива фотони, е изместена пространствено, максимумът е на друго място. И като имаме пред вид възможната хаотичност във времевите части на вълновата функция на различните фотони, всяка подобна двойка фотони би се стремяла да създава собствена интерференчна картина, всяка от които изместена спрямо тази на друга подобна двойка, и става мазало. Само когато са строени във времето фотоните (вълновата им функция отговаря на определени ограничения, както в първия пример), имаме повторение и затвърждаване на същата картина, която се строи от единични фотони. Всъщнст това разглеждане се основава изцяло на вълновите качества на фотона.

Да, няма да се формира интерференчна картина. Вероятността фотон да попадне в някаква определена точка/област зависи от честотата му, при различни честоти тя ще е различна, и ще имаме наслагване на картини характерни за различните честоти, в общият сслучай се получава мазало. Не би трябвало по твоите съображения, но е факт. За простота считаме, че фотоните са с еднаквва енергия, иначе както и ти казваш, ще изгубим интерференчната картина. Когато падат единични фотони, вероятността на тяхното попадение в някакво място зависи от вълновата им функция. Когато фотоните са единични, тази вероятност се определя от вълновата функция на всеки фотон. Но когато те са нагъсто, може да се стигне до положение на суперпозиция на вълновите функции, тогава резултатът става по-сложен. Ще ти го обясня с прост пример. Нека вълновата фунция обозначим с F. Тогава вероятността за попадане на фотона ще се изразява чрез квадратът на тази функция, F^2 (модул от квадрата, но това не е съществено за сега). Нека сега имаме два фотона, всеки си има вълнова функция, единият A, другият В. Когато и двата фотона попаднат (почти едновременно) на процепите за интерференция, вълновите им функции търпят суперпозиция, и общата им вълнова функция е A+B. Вероятността пак се оппределя от квадратът на тази функция, и тя ще бъде А^2+B^2+2.A.B. Първите два члена определят вероятностите, които биха се получили ако всеки от фотоните беше единичен и си беше паднал както си му е реда. Но имаме допълнителен член, който определя допълнение към вероятността, нарушение на картината в сравнение с единичните фотони. В това нарушение се крие и фазата, и кохерентността. Ако този член е нула, казваме че фотоните са сфазирани, или че потокът им е кохерентен. Това е опростеното обяснение. Сега, не ме питай за подробности, да не задълбавваме. Защото според уравнението на Шрьодингер фотонът като безмасова частица не притежава вълнова функция И тя се получава по доста заобиколният начин на вторичното квантувване.

Преди много години правехме следното лабораторно упражнение, измервайки повърхностното напрежение на водата наблюдаваййки ивъзбудени в нея вълни: Метод бегущих волн Иначе да, водните вълни са силно нелинейни, затова и не се погаждат с вълновото уравнение Интерференцията не е резултат от взаимодействие. Тя е резултат от сумиране на някаква величина, в случая амплитудата на две вълни. Ако всяка вълна има амплитуда А, сумата когато са в една фаза ще е А+А=2.А, ако са в противна фаза ще е А+(-1).А=0. Това е линейна суперпозиция. Ако двете вълни взаимодействаха, тогава щяхме да имаме нелинейна суперпозиция, и резултатът щеше да е различен. Тъй като при светлината (без намесата на среда) имаме линейна суперпозиция с огромна степен на точнност, се счита че светлинните лъчи (и фотоните в частност) не си взаимодействат. При фотоните е малко по-сложно. При тях интерференнцията се формира на база вероятността даден фотон да попадне на определено място. Тъй като тази вероятност не зависи от наличието на друг фотонн наблизо (не взаимодействат), то интерференционната картина е пропорционална на вероятностната схема. Ако фотоните си взаимодействаха, картината щеше да се изкриви. Във връзка с това искам да повдигна един интересен въпрос. Знаем, че ако пускаме последователно единични фотони, ще имаме изграждане на интерференционна картина. При единичните фотони нямаме понятия като фаза, кохерентност. Ако пуснем голям поток фотони, преминаваме в областта на вълновата оптика, където фаза и кохерентност са определящи, и където ако няма кохерентност, няма интерференчна картина. Каква е пътността на фотоните, която определя границата между квантовата и класическата вълнова картина? Какво "взаимодействие" при увеличеният брой фотони налага промяна в интерференцията, ако те не са допълнително подредени във времето (кохерентност)?

По принцип, във вълновата теория, скоростта на вълната в някаква среда се определя от интерференцията между падащата вълна и излъчените в резултат на възбуждането на средата. Докато при електромагнетизма възбуддените вълни по амплитуда (и енергия) могат да достигнат сравними с падащата вълна величини, то вследствие квадруполността на гравитационното излъчване вторичните вълни ще са много по-слаби от падащата. На практика, според мен, би трябвало да има нищожна промяна в скоростта на тези вълни през някаква среда. Но това е само лично съображение. От друга страна, поглъщането не е свързано с различната скорост в такива среди, то е свързано със специфично взаимодействие на преразпределение на енергия на вълната и средата, каквото при гравитацията по теория няма. Ако за момент направим някаква аналогия с оптиката, една нищожна промяна на скоростта на вълна в среда е свързана с наличието на някакъв коефициент на пречупване, което води като следствие възможност за наличие на отразена (макар и нищожно слаба) вълна. Но мисля че такава спекулация не е оправдана за гравитационните вълни, тоест такава аналогия не е коректна. Тук трябва да се види какво казва самата теория.

Ако бъдем коректни, точно морските вълни не са големи приятели с вълновото уравнение За пример да видим един краен случай: една вълна цунами, която напуска средата си и почва да се разпространява с километри навътре в сушата, повече прилича по поведение на камион, отколкото на вълна. Върху трептеливото движение на водата, което стои в основата на водните вълни, се наслагват допълнителни транслационни движения, причинени от вятъра, които деформират решението на вълновите уравнения. За другата крайност: гравитационнните водни вълни (да не се бъркат с дискутираните гравитационни вълни, тези са породени от периодичен процес, при който силата на повърхностното напрежеение и силата на теглото на обхванатите от него участъци си мерят силите, това са вълните с много малка амплитида, например породените от някакво смущение или малки камъчета в тиха вода) съм съгласен, че са по-добър пример за вълна, удовлетворяваща вълновото уравнение. Но някак си е по-далеко от морската бурна аналогя Мисля че добър критерии за вълна във физиката е вълновото уравнение, както спомена Гравити.

Така е, в класическата ситуация е точно така, от там и идва името "вълна", но фотоните не са обекти на класическата физика и не се подчиняват на вълновото уравнение. А електромагнитните вълни по квантовото виждане са организиран колектив фотони.

А дали "електромагнитните вълни" с истински вълни, или са някакво менте ? Къде отиват фотоните? Въпросът се свежда до: нужна ли е среда за разпространение на фотоните (те определено не са вълни), и защо? Заградил съм вълните в кавички, защото според мен това е само едно исторически наложило се название, което не е задължително да указва същността чрез името.

Сериозно? Вие пробвахте ли? Или само си измисляте? Какво изобщо знаете за гравитоните, че правите такива заключения? И от къде го знаете? Ако сте си измислили някакви ваши гравитони, те какво общо имат като понятие с тези, които се употребяват в научното публично пространство? Глупости. Цитирам: >>Учени успяха да произведат електромагнитен аналог на черна дупка, съобщи сайтът на Станфордския университет<< Вие уверен ли сте че сте разбрали какво пише в тази статия? Там става дума за аналог, докато вашето твърдение е коренно различно: >>че се "наблюдава черна дупка от ЕМПоле"<< Което изменя кардинално смисъла. Къде съм използвал личностни нападки? Сбъркали сте: физиката като наука се гради само на количествените модели, обратно, качествени нагодени модели като вашият - на пазара, не тук. Колкото за масата, защо говорите така за учените? Пак да попитам, нима вие знаете какво е маса, че говорите с някакъв менторски тон? Не мисля, и такъв тон е неуместен тук, след като не е подплатен с нищо.

Напротив, за интерференция са нужни повече от един източник, повече от една вълна. Така че твърдението за нужда само на един източник е погрешно. Кое му е неправилно на връзката "промени на кривина" -> "вълни от гравитация" (реално това е дефиниция на самото понятие), и кое му е тълкуването (което да е неправилно)? Какъв изобщо е вашият критерии за прввилно/неправилно при този случай? Няма никакви причини гравитационните вълни да не интерферират. Напротив, самото пораждане на такива вълни е свързано с интерференция (взаимно гасене на огромна част от въллните породени от две взаимодействващи си тела), и затова носи мултиполен характер. Тази статия изглежда е от някакво вестникарско издание от типа на Блиц или Пик. Споменатата черна дупка от електромагнитноо поле е теоретичното построение "геон", което е изключително нестабилно и краткоживущо, да не говорим че няма физически начин да се образува по принцип в реалният свят. Като добавим, че ние реално имаме огромни трудности да наблюдаваме нещо което да прилича на обикновена черна дупка, наблюдаване на геон е чиста фантасмагория. Не четете такава литература и не бъдете толкова лековерен. Колкото до заблудата, че всичко "полево" се привеждало по споменатата формула, тя чия е? Струва ми се, че е изключително ваша. Формулите са езикът на матмоделите, те нямат общо със някаква същност, и не произлизат от нея. Ако нямате матмодел, нямате и формули. Само благодарение на същността не могат да се получат формули. СЪщността за нас винаги е абстракция, поредица думи, това не е достатъно за формули. Нима вие знаете какво е маса? Не, разбира се. Това е тафтология, все едно сте казали: раждането на частица става при раждането на частица. Останалото няма смисъл да се коментира, то няма физическа основа, то е някакви пожелателни твърдения от някакъв словесен (не количествен, не научен) модел, и следователно няма гаранция за логическа консистентност.

На повърхността на Марс гравитацията е по-слаба от земната, тоест часовниците там ще вървят малко по-бързо. На геостационарната орбита се бият два ефекта: по-слабата гравитация там дава по-бърз ход на часовниците (спрямо земната повърхност), но пък голямата скорост на движение внася релативистично забавяне. По груби сметки като че ли все пак там часовниците се движат по-бързо, отколкото на земната повърхност. Приближава се до ситуацията на повърхността на Марс. Но за по-точен отговор трябват коректни точни сметки.

Значи, една ОС която си сменя скоростта ще бъдат, ако тази ОС е неинерциална. Иначе са две инерциални ОС, различни. Вярно, ще имаме асиметрия: за светлината в една посока обектът ще е по-прозрачен от светлината в другата посока. Приближаващите се обекти ще имат по-близък до вакуума коефициент на пречупване, от отдалечаващите се. Ако един обект не поглъща светлина, ако се приближава със почти светлинна скорост ще стане напълно прозрачен, ние няма да го видим оптичеки...

Ще се променят, разбира се. В подвижната среда се наблюдава ефекта на Физо: светлината в тази среда се движи с по-висока скорост спрямо неподвижната среда, светлината се увлича, както се казва. Различната скорост на светлината в такава среда ще даде различен коефициент на пречупване. Казано по-общо, движещата се среда ще има по-нисък (по-близък до 1) коефициент на пречупване.

Не могат да бъдат една, защото ОС на отлитащият и на пристигащият има противоположжни вектори на скоростта.

Наопаки. Този който се е возил в ракетата, ще бъде по-млад. Изобщо, в подкрепа на максимата: движението е здраве

Ако бъдем точни, нужни са три инерциални системи: едната на близнака, който остава, втората на отдалечаващият се близнак, третата на подвижния близнак след като е тръгнал да се връща. Без неинерциални системи е много по-елегантно обяснението със средствата само на СТО.

Няма смисъл да се телепортираме във всички отправни системи. А само в тези, които ни интересуват, които са крайно множество винаги.

Така формулирана задачата за общият случай няма смисъл. Нас ни интересува критерий за конкретна отправна система, дали е инерциална или не, и го имаме чрез законите на Нютон. Равномерното движение спрямо друг обект не е част от тези критерии. Това може да помогне с казуса със ситемите В и С по-горе.

Аз доколкото помня, съвременната дефиниция за инерциална система беше отправна система, в която се изпълняват законите на Нютон в най-простата им форма (тоест без използването на допълнителни координатни сили като центробежна, кориолисова и т.н.). В този смисъл точно това е общопретата терминология, както споделяте.

Gravity има пред вид нулево собствено ускорение. Тоест ако правите експерименти в такава система, тела които са оставени без външно въздействие не трябва "да падат" по някаква посока, трябва да се подчиняват на принципите на Нютон (в случая първи принцип). В този смисъл и В и С ще се проявяват като неинерциални.

Защо изобщо са нужни два часовника, работещи при различни условия и с различни скорости? Какво би се доказало с тях, след като те не са синхронни независимо дали корабът се движи или не?

Вътрешният за звездолета часовник ще изостава и без звездолета да се движи изобщо. Просто двата часовника изначално тиктакат различнно.

Такъв сарказъм е излишен. В един такъв разговор се предполага, че всеки е усвоил една базова терминология за комуникация, за да може да разбере какво означават изрази като "науката (или религията) си поставят за цел...". Това е достатъчно разпространен жаргон, по-възрастните си спомнят едно време, когато "конгресът си поставя за цел...". Смисълът на такива изрази е еднозначен, и предполагам, за всички тук. Трябва да се обясняват само новите, неинтуитивните понятия. А ако има някой, за който това е трудно или невъзможно, предполагам че просто е сбъркал мястото...

Да, така с кавички, всичко е наред. Схванали сте същността на отговора. Ами естествено че целите ги поставят правещите наука, трябва ли за всеки термин да изписваме по статия? Интернета няма да вмести всичко тогава.